Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева



страница10/17
Дата30.09.2017
Размер1.23 Mb.
#31322
ТипДоклад
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   17

Социална и здравна политика


В областта на социалната и здравната политика през 2012 година не беше отбелязан съществен прогрес. Свидетели бяхме по-скоро на запазване на статуквото с всички неблагоприятни от това последици, особено в здравеопазването. Най-вероятно така ще продължат нещата и до лятото на тази година когато ще се проведат редовните парламентарни избори. За следващия управленски екип ще останат за решаване значими и неотложни проблеми в социалната област.

Във връзка с постепенното повишаване на пенсионната възраст се увеличава броят на възрастните работници и служители, което налага да се предприемат съответните мерки от държавата и работодателите за осигуряване на подходящи условия на труд и съответна квалификация за тази категория лица. Както многократно е изтъквано, въпросите за финансовата устойчивост на пенсионната система и адекватността на пенсиите ще продължат да бъдат на дневен ред. Размерът на субсидиите от държавния бюджет към общественото осигуряване е значителен, но трябва да се прецени доколко е реалистично това да продължава, и второ – как се отразява дългосрочно на цялостния модел на пенсионно осигуряване в България. Предстои да бъдат решени, включително и законодателно, редица въпроси, свързани с допълнителното задължително и доброволно пенсионно осигуряване, така щото да се гарантира изплащането на съответните пенсии от втория и третия стълб.

Въпреки многократните изявления на високи управленски нива от ГЕРБ, че здравеопазването е техен приоритет, инициативите на здравния министър и управителя на НЗОК не доведоха до съществена промяна в системата на здравеопазването. Това се отнася както за финансирането и управленския модел, така и по-общо за здравословните проблеми на нацията. Тази година НЗОК ще разполага с рекордно висока сума – приблизително 3 млрд.лева, но въпреки това проблемите няма да отпаднат. Паралелно с това пациентите ще продължат да доплащат за лечението си, основно поради недофинансираните клинични пътеки и дейности. Като цяло най-сложен се оказва въпросът с финансирането и управлението на болниците и тук трябва да се съсредоточат усилията. Необходими са политическа воля и управленски капацитет като по възможност реформата се възложи на екипи, които не са пряко ангажирани в системата.

Финансова система


През последната четвърт на 2012 г. активите на БНБ се задържат на нивата от предходното тримесечие. Размерът на фискалния резерв в БНБ намалява спрямо предходния тримесечен период (с 8.2%), докато банкнотите и монетите в обращение и задълженията към банки нарастват (съответно с 2.2% и 9.6%).

Средният обем на паричната база (банкноти и монети в обращение и задължения към банки) запазва възходящата си тенденция - увеличението спрямо предходния тримесечен период е 5.4%, а спрямо същото тримесечие на 2011г. – 13.2%, като положителното изменение на този показател е по линия и на двата му компонента. Задълженията към банки продължават да се увеличават, главно поради нарастването на депозитите на граждани и домакинства, и са с 19.7% над равнището си за същия период на 2011г., а банкнотите и монетите в обращение бележат годишен ръст от 8.5%.

Тесните пари (М1) продължават да нарастват през периода септември – ноември с относително равномерни темпове (средно с 12.4%). Квази-парите също се увеличават със стабилни темпове (средно със 7.2%), поради което и паричният агрегат М2 нараства с постоянен темп през този период.

През август и септември се запазва тенденцията БНБ нетно да изкупува валута (общо за 422.96 млн.евро за двата месеца), докато през октомври е налице нетна продажба на валута (за 108.39 млн.евро) за първи път от януари 2012 г.


Банкова система


Към ноември 2012 г. състоянието на банковата система продължава да е стабилно. Обемите на балансовите активи и привлечените средства запазват тенденцията си на нарастване на годишна база. Ликвидността на банките като цяло остава висока – коефициентът на ликвидност е 25.9%. В края на деветмесечието капиталовата адекватност за системата е 17.26%, а възвръщаемостта на активите е на нивата от същия период на 2011 г. – 0.85%.

През септември и октомври активите в банковия сектор остават относително непроменени спрямо предходните три месеца. През ноември, обаче, е налице ръст от 2.9% на месечна база, който се дължи главно на нетните кредити и вземания и по-конкретно на дълговите инструменти. На годишна основа общият размер на активите нараства и през трите разглеждани месеца, като най-значително увеличение в абсолютен размер се наблюдава при кредитите и авансите, паричните средства и паричните салда при централни банки и финансовите активи на разположение за продажба. Като цяло в структурата им не се наблюдават съществени изменения нито спрямо месец август, нито спрямо аналогичния период на предходната година. Въпреки че делът им леко се снижава, нетните кредити и аванси продължават да доминират (76.7%), следвани от паричните средства в БНБ (9.9%).

Пасивите следват сходна на активите динамика – през септември и октомври обемът им се запазва относително непроменен, докато през ноември се наблюдава нарастване от 3.3% спрямо предходния месец, обусловено от същественото увеличение на задълженията по репо-сделки.

Капиталът и резервите на системата като цяло не търпят значителни изменения. През последните месеци нито една банка не е увеличила акционерния си капитал и лекото изменение на собствения капитал се дължи на генерираната печалба.

През периода септември-ноември годишния темп на спад в нетния лихвен доход се забавя и към края на периода той е 8.9% (9.7% към август). Месечният обем на нетния доход от лихви е относително постоянен – около 217 млн.лв., като спадът на приходите в абсолютен размер се компенсира от намалението в разходите. Нетният доход от такси и комисионни също забавя свиването си и към ноември той е с 0.6% под равнището си за същия период на 2011 г. При административните разходи не се наблюдава съществено изменение на годишна база, докато разходите за обезценки се свиват с 12.4% към края на ноември, което рефлектира в отчетената по-висока печалба.

Фигура 15. Парични агрегати и лихвени проценти









Източник: БНБ, собствени изчисления

Към края на ноември брутният кредитен портфейл на банките (без кредитни институции) запазва възходящата си тенденция, като постигнатият годишен ръст възлиза на 4.6% (при 4.2% към август). През този месец е отчетено и най-голямото нарастване на месечна база от началото на годината – 0.9%. С най-голям принос в увеличението на портфейла са корпоративните заеми, които бележат годишен ръст от 7.3% и достигат 38.1 млрд.лв. При експозициите на дребно се запазва негативната динамика (както при ипотечните, така и при потребителските кредити), като е налице годишен спад от 1.4% в обема им. Следва да се има предвид, че изменението им е повлияно от нетните продажби на кредити, които за последните 12 месеца възлизат на 699.8 млн.лв.

След като през периода юни-август се наблюдаваше леко понижение в дела на лошите и преструктурирани кредити, през септември той отново нараства, достигайки 23.6%. През октомври и ноември лошите и преструктурирани кредити съставляват 23.3% от общия размер на отпуснатите кредити (без овърдрафтите). В структурата на класифицираните кредити също се наблюдават неблагоприятни измненения през третото тримесечие на 2011 г. – делът на кредитите, класифицирани като „загуба“, нараства с 3.3 процентни пункта за сметка основно на кредитите от група „под наблюдение“. Трябва да се отбележи, обаче, че покритието на класифицираните кредити от провизии за обезценка и специфични провизии също нараства и достига 49.6%.

През септември и октомври размерът на привлечените средства е относително непроменен спрямо август, но на годишна база е налице увеличение – съответно с 4.4% и 4.7%. Нарастването продължава да е обусловено в най-голяма степен от депозитите на граждани и домакинства, които бележат годишен ръст от 13.7% и 13.3% за двата месеца. През ноември привлечените от банките средства нарастват спрямо предходните месеци, като това увеличение е главно по линия на нововъзникналите задължения по репо сделки към кредитни институции в размер на 1.791 млрд.лв. Депозитите от граждани и домакинства продължават възходящата си тенденция и в края на ноември формират 50.1% от всички привлечени от сектора средства.


Фигура 25. Динамика на кредитите






Източник: БНБ

Към ноември 2012 г. състоянието на банковата система продължава да е стабилно. Обемите на балансовите активи и привлечените средства запазват тенденцията си на нарастване на годишна база, а ликвидността и капиталовата адекватност на банките като цяло остават високи. Възвръщаемостта на активите се запазва на нивата от същия период на 2011 г. Брутният кредитен портфейл на банките (без кредитни институции) запазва възходящата си тенденция, като ръстът е главно заради увеличението на корпоративните заеми. Качеството му се понижава поради увеличаването на относителния дял на лошите и преструктурирани кредити, а делът на кредитите, класифицирани като „загуба“ нараства. Покритието на класифицираните кредити от провизии за обезценка и специфични провизии, обаче, също нараства. Капиталът и резервите на системата не търпят значителни изменения. Размерът на привлечените средства се увеличава, като ръстът е основно по линия на депозитите на граждани и домакинства. Годишния темп на намаление в нетния лихвен доход се забавя, като спадът на приходите в абсолютен размер се компенсира от намалението в разходите. Разходите за обезценки се свиват, което рефлектира в по-висока печалба на банковата система.

Основен носител на риск за стабилността на банковата система остава неблагоприятната икономическа обстановка в страната. Ниската инвестиционна активност, слабото вътрешно потребление и несигурността на потребителите по отношение на бъдещите доходи възпрепятстват търсенето на кредити. Едновременно с това е налице общо влошаване на финансовото състояние и на домакинствата, и на българските компании, което рефлектира в снижено качество на кредитните портфейли на банките. Предвид неблагоприятната икономическа среда, не би могло да се очаква значимо подобряване на състоянието на банковата система в краткосрочен план.

Нормативни промени. Последните промени в нормативната база, касаещи дейността на банките, са от месец юли 2012 г. В последващия период от годината в регулаторната рамка не са настъпили промени.


Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница