Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Селско стопанство

Като положителна тенденция може да се отбележи продължаващото техническо обновяване на сектора. Благодарение на европейските субсидии и разрастващото се зърнопроизводство постепенно се преодолява техническата изостаналост, старата техника се подменя, разширява се асортиментът от използвани в сектора машини. В същото време се задълбочава дисбалансът в разпространението на земеделска техника като основен ползвател си остава зърнопроизводството, докато подсектори като овощарство, зеленчукопроизводство и лозарство продължават да бъдат изключително слабо наситени с агротехника. Засега не е ясно на какви средства за модернизация на земеделските стопанства и при какви условия ще може да се разчита през следващия програмен период, но без съмнение интересът към земеделската техника ще се запази.

За разлика от започналото техническо обновление на сектора, хидромелиоративното продължава да изостава. Съществуващата напоителна инфраструктура е в окаяно състояние и не се прави нищо за нейното подобряване. Едва 0.5 на сто от всички годни за напояване площи са били напоявани през изключително сухата 2012 година. Така, от една страна се губи реколта, която може да бъде спасена, а от друга - фермерите се насочват към отглеждане на по-устойчиви на засушаването култури. По този начин се променя структурата на производството. Ситуацията се утежнява допълнително от факта, че няма ясна идея какво да се прави – няма план за действие с очертани цели, срокове, мерки за изграждане на поливни съоръжения. Не беше стартирана и мярката за финансиране на хидромелиорациите по Програмата за развитие на селските райони, а дали ще има такава възможност през новия програмен период, все още не се знае.

Засушаването през лятото и есента доведе до спад в добивите на всички основни култури. Най-малко бяха загубите при пшеницата, докато тези при ечемика, царевицата и слънчогледа бяха по-съществени. За сметка на това обаче качеството на реколтата се оказа по-високо от обикновено. По-малкото количество и по-високото качество доведоха до значително нарастване на цените: с 33.2 на сто при пшеницата, 22.8 на сто при ечемика, 11.7 на сто при царевицата и 20.8 на сто при слънчогледа. Ситуацията в страната не беше по-различна от тази в много райони по света, което доведе до намаляване на реколтата и повишаване на цените в световен мащаб, а оттам – и до засилен износ. Очаква се високите цени на международния пазар да се задържат и износът на зърно от страната да достигне 2.4 млн. тона. След първоначалното изостване на есенната сеитба заради сухото време сроковете бяха наваксани и засетите площи с пшеница (10.4 млн. дка) и ечемик (1.6 млн. дка) са почти колкото през предходната година.

През 2012 г. наблюдавахме много активна търговия на пазара на земя – изтъргувани бяха над 1.5 млн. дка в резултат на политиката на продажба на дружествата със специална инвестиционна цел. Принос в раздвижването на пазара имаха и държавните търгове, на които бяха продадени 100 хил. дка земеделска земя, главно мери, пасища и ливади. Активността на пазара е свързана с очакваното прилагане на нов регламент за предоставяне на европейски субсидии на основата на притежаваните преди 2014 г. площи. Раздвижването на пазара доведе и до увеличаване на цените до над 800 лв. за декар. Очаква се през 2013 г. интересът към покупка на земя да се запази и цените да продължат да растат. Увеличава се и рентата като през стопанската 2012-2013 тя е 36 лв. за дка, а за следващата година се очаква да нарасне с 15 на сто до 40-42 лв. средно за страната.

Политика в областта на земеделието. 2013 г. е последната от сегашния програмен период на ЕС и вече може да се направи по-точна оценка на степента на усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони. Резултатът е: договорени досега около ¾ от средствата по програмата; предвидени около 1.37 млрд. лв. за 2013 г. (европейско финансиране и национално доплащане); пропуснати за усвояване близо 100 млн.евро поради липса на проекти; други 100 млн. пренасочени към този момент от земеделски към общински проекти без все още да има одобрение от ЕК.

В стремежа си да ограничи загубата на средства земеделското министерство изработи план за преразпределяне на над 230 млн. евро по отделни схеми с цел пренасочване на средства от мерки с недостатъчен интерес към общински проекти. Все още няма одобрение от ЕК на това пренасочване и ако такова не се получи, средствата по програмата ще бъдат загубени, а изплатените авансово 100 млн. евро ще останат за сметка на националния бюджет. Между земеделските производители и министерството съществува спор доколко обявените за неатрактивни мерки наистина са такива и дали пренасочването на средствата към общински проекти е единствената възможност да не се загубят тези пари.

През 2012 г. Министерство на земеделието вече получи разрешение от ЕК да пренасочи част от средствата по ПРСР към създаването на Гаранционен фонд, който да даде възможност на малки и стартиращи земеделски производители да си осигурят при благоприятни условия средства за съфинансиране на европейските проекти. Вече е подписано споразумение със 7 банки, които ще отпускат заеми на обща стойност около 760 млн. лв., гарантирани от фонда с 607 млн. лв. През февруари се очаква провеждането на втора процедура за разпределяне на останалата част от сумата по гаранционната схема (около 600 млн. лв.) между кандидатстващите банки.

Все още няма яснота какви средства ще бъдат заделени за подпомагане на земеделието през следващия бюджетен период на ЕС (2014-2020 г.) и по какъв начин ще се разпределят те. Има обаче някои ключови промени, които вероятно ще се приемат – директните субсидии да се дават чрез права за плащания, да се сложи таван на субсидиите, 30 на сто от плащанията да са свързани с екологични мерки, да се дава предимство на проекти, основани на иновации и устойчив растеж. Всичко това предполага изработването на система от нови регулации и създаването на нови регистри, което ще отнеме време и вероятно ще доведе до сътресения в системата на субсидиране след 2014 година. Това важи особено много за България, защото липсва централизирана информация за земеделските земи и производители, а в годината на избори и несигурност за администрацията усилията едва ли ще бъдат достатъчно фокусирани в тази насока. Дори и в крайна сметка да се постигне желаното увеличаване на средствата за страната, ако не се създаде предварително системата за тяхното усвояване, резултатът може да не е толкова благоприятен.