Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Борба срещу корупцията

През декември м.г. бяха представени резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на камарата. Проучването е проведено в периода 1-10 декември 2012 г. сред над 500 мениджъри и собственици на компании.

Според 75% от представителите на бизнеса икономическата среда в България се е влошила през 2012 г. спрямо предходната година, за 21% от тях е останала без промяна, а едва 2% са на мнение, че има подобрение. Повече от половината анкетирани отчитат ръст на престъпността, корупцията, сивата икономика и административния натиск. Най-неблагоприятна е оценката за нивото на корупция. 54% от анкетираните смятат, че то е нараснало спрямо предходната година, а през 2011 г. такава е била оценката на 51%. Същевременно, едва 2% от участниците в анкетата смятат, че корупцията през 2012 г. е намаляла, докато през 2011 г. такова е било мнението на 13%. Всеки трети от анкетираните, както и през 2011 г. е отчел, че няма промяна в нивото на корупция.

В началото на декември 2012 г. Асоциация „Прозрачност без граници” представи резултатите от изследването за разпространение на корупцията на международната неправителствена организация Transparency International Индекс за възприятие на корупцията – 2012.²² През 2012 г. беше актуализирана методологията за съставяне на Индекса като той е представен по скала от 0 (показател за високо ниво на корупция) до 100 (показател за ниско ниво на корупция). Най-новото изследване „изразява взаимовръзката между икономическата криза, корупцията и нарастващото недоволство на гражданите по света спрямо публичните институции”.

Дания, Финландия и Нова Зеландия с резултат 90 пункта заемат първото място в общата класация, включваща 176 страни. Това се дължи на установените ефективни системи за достъп до информация и действащите правила за поведение на лицата, заемащи публични длъжности. На следващите места са Швеция (88), Холандия (84) и Люксембург (80) и др. Прави впечатление, че скандинавските страни доминират в общата класация. В изследването се изтъква, че оценките на тези страни през осемдесетте години, откакто е създаден Индексът за възприятие на корупцията, говорят за „висока степен на интегритет, професионализъм и прозрачност в работата на публичната администрация, съчетани с устойчиво гражданско общество и активна гражданска култура. В подкрепа на тези констатации са и резултатите от изследването на националните системи за почтеност, които показват, че бизнесът в скандинавските държави е реално ангажиран в противодействието на корупцията”.

Средната стойност на индекса за 27-те страни членки на Европейския съюз е 63.6. Междинни позиции в регионалната класация заемат голямата част от държавите, присъединили се съм ЕС през 2004 година. Тук се открояват Естония (64), Словения (61), Полша (58), Унгария (55) и Литва (54). Със стойности под 50 пункта (това е критичната зона, под която се оценява, че корупцията представлява сериозен проблем) са Чехия и Латвия (49), Словакия (46) и Румъния (44). Последните три места в регионалната класация заемат Италия (42), България (41) и Гърция (36). В подкрепа на резултатите от изследването следва да се отбележат и констатациите от регионалния анализ на антикорупционните системи на държавите от Европа, който посочва сериозни дефицити в дейността на финансовите контролни институции, политическите партии и публичната администрация като цяло.

Стойността на индекса на България е 41, с което страната заема незавидното 75 място заедно с Черна гора, Либерия и Тунис. За разлика от изследването през 2011 г., сега от страните членки на ЕС зад нас е Гърция. В същото време, сред страните от Югоизточна Европа (със среден индекс от 40.7), по-добри от нашите са резултатите на Турция (49), следвана от Хърватска (46), Румъния (44), Македония (43), както и Босна и Херцеговина (42). Според експерти от Асоциация „Прозрачност без граници” „България остава устойчиво корумпирана държава”.

Изводът, който може да се направи е, че мерките за противодействие на корупцията в страната все още не са достатъчно ефективни. Трябват много по-активни, целенасочени и системни усилия на всички власти за превенцията на това явление. От особена важност е активизирането на гражданското общество и преди всичко на бизнеса, който трябва реално да се ангажира в борбата срещу различните форми на корупция.