Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 3. Финансови резултати на държавни компании (предприятие) в енергетиката
ЕнергетикаДържавните предприятия в енергийния сектор като цяло регистрират висок финансов резултат за първото полугодие на 2011 г. За това говорят финансовите им отчети за този период, които бяха публикувани от Министерството на финансите в началото на август.7 Общата печалба на основните предприятия към 30 юни т.г. е 342 058 хил. лева докато за същия период на 2010 г. резултатът е бил положителен в размер на 168 407 хил. лева или се наблюдава ръст от 103.11 %. Най-голяма по обем е печалбата на АЕЦ „Козлодуй и Електроенергийния системен оператор (ЕСО ЕАД) съответно 105 800 хил.лева и 91 633 хил. лева. Докато финансовия резултат на атомната електроцентрала нараства с над 70 %, то впечатляващ е ръстът от над 1337 % на печалбата на ЕСО ЕАД. В отчета на дружеството се посочва, че основно влияние върху изменението на финансовият резултат оказват редица фактори, сред които: значителното нарастване на износа на електроенергия; увеличаване на приходите от достъп до електропреносната мрежа; оптимизиране на оперативните разходи, върху които ръководството може да влияе; по-благоприятната ценова среда, в която работи дружеството от 01.07.2010 г. и др. За периода януари – юни т.г. “Мини Марица-изток” ЕАД отчита печалба от 44 602 хил. лева. Това е с ръст от над 679 % спрямо сътветния период на 2010 г. В сравнение с първото полугодие на 2010 година НЕК ЕАД регистрира намаление на печалбата си с 26 811 хил.лв. В отчета на дружеството се посочва, че въпреки ръста на продадената електроенергия от компанията и реализираните по-високи приходи, финансовият резултат е отбелязъл спад, което се дължи на няколко фактори, сред които: по-малко количество (35.8% намаление) произведена електроенергия от собствени ВЕЦ, което води до увеличение на себестойността на електроенергията от компанията и увеличава цената на общия микс на НЕК ЕАД; увеличението на разходите за закупена електроенергия с 13.1%, отрицателен резултат от компенсиращия механизъм за „зелена енергия” и „ВЕКП”, като през първо полугодие на 2011 година разходите за възстановяване превишават с 29 270 хил.лв. приходите от добавките към цената за пренос. Намаление на печалбата си регистрират също ТЕЦ „Марица Изток”, както и „Булгартрансгаз”, но финансовите им резултати са положителни от над 45 000 хил.лева. Само „Булгаргаз” ЕАД регистрира загуба в размер на 3 723, но тя е значително по-малка от отрицателния резултат регистриран към 30.06 2010 г. - 52 933 хил.лева. Доброто представяне на дружества от сектора като цяло определя и резултатите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). За разглеждания период той отчита текущ финансов резултат в размер на 227 998 хил. лева, което е ръст от близо 148 % на годишна база. Основната причината за този ръст са по-високите приходи от дивиденти, които са се увеличили с над 127.4 хил. лева. Таблица 3. Финансови резултати на държавни компании (предприятие) в енергетиката
В края на август т.г правителството прие отчет за изпълнението на Първия национален план за действие по енергийна ефективност за периода 2008-2010 г. Планът е разработен въз основа на Директивата на ЕС за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Директивата за енергийните услуги) и е приет от Министерски съвет на 4.10.2007 г. В него е формулирана междинна индикативна цел за това време в размер на 2430 GWh, което представлява 3% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на директивата за периода 2001-2005 г. Обобщените резултати в отчета показват, че при тази междинна индикативна цел и очаквани икономии на енергия от 2343,4 GWh/год. постигнатите икономии на енергия възлизат на 3549,2 GWh/год. Планът за енергийна ефективност е първият от трите национални плана за действие в тази област и в него България формулира своята национална индикативна цел за енергийни спестявания на горива и енергии в размер на 9% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. Националната индикативна цел възлиза на 7291 GWh и следва да бъде постигната до деветата година от прилагането на директивата, а именно – до 2016 г. В края на септември правителството одобри Втория национален план за действие по енергийна ефективност 2011-2013 г. Планът формулира междинна индикативна цел за спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 година. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии. Целта на плана е да се повиши ефективността при крайното потребление на енергия, което ще намали зависимостта от внос на енергоносители, ще доведе до намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове, а така също ще стимулира иновациите и конкурентоспособността на българската икономика. Съгласно заложените мерки в Енергийната стратегия на България до 2020 г., до края на 2011 г. предстои да бъде разработена Програма за ускорена газификация, с изпълнението на която се очаква значително спестяване на първична енергия.
В началото на октомври Националната електрическа компания и Атомстройекспорт са подписали Допълнение № 14, с което се удължава срокът на действие на Споразумението от 2006 г.за изграждане на АЕЦ „Белене” до 31 март 2012 г. Срокът на предишното Допълнение № 13 изтече на 30 септември т.г. В документа се предвижда през следващите шест месеца работните групи от двете страни да продължат работата по приключването на пазарното проучване, изясняването на финансовия модел и предложението за структуриране на финансирането на Проекта от страна на HSBC, консултант на Принципала на НЕК ЕАД. Друг важен момент са резултатите от стрес тестовете за функциониращи централи на територията на ЕС, които се очаква да бъдат окончателно оповестени на 09.12.2011г., като българската страна желае да анализира резултатите и препоръките на ЕК. НЕК съвместно с HSBC предвиждат:
Подчертава се, че енергийната политика на България се стреми да развие една съвременна ядрена програма по най-безопасен, икономически обоснован и прозрачен начин, която да е в полза на българските потребители на енергия и в по-широк мащаб да служи на националната икономика. Посочва се също, че през следващите месеци БЕХ ще публикува допълнителна информация за проекта, която ще съдържа подробно описание на стъпките, които се предприемат, за да се осигури широко участие и подкрепа на процеса на вземане на решения по отношение на възможностите за реализиране на нови ядрени проекти в България. Междувременно през юли и октомври „Атомстройекспорт” и НЕК заведоха срещуположни искове в международни съдилища. В края на юли руската компания заведе дело в арбитражния съд на Международната търговска палата в Париж. Претенцията е за 58 млн. евро заради поръчано, но неплатено оборудване за централата. От своя страна НЕК подготви и заведе свой иск срещу руската страна в арбитражния съд в Париж, като мястото на арбитража е Женева. Искът е за 61 млн. евро, тъй като „Атомстройекспорт” не е спазил изискването за изкупуване на цялото старо оборудване площадката на АЕЦ „Белене”. Южен поток. Газпром и три европейски компании подписаха акционерно споразумение, с което официално разпределиха дяловете си в проекта за изграждане на газопровода. Руската компания остава мажоритарен собственик с 50 %. Италианската ENI намалява своя дял от 50% на 20 %. Останалите 30 % по равно се разпределят между германската компания Wintershall (дъщерно дружество на химическия концерн BASF и френската компания EDF („Електрисете дьо Франс”). Сегашните планове предвиждат морският участък на газопровода "Южен поток" да премине по дъното на Черно море от Новоросийск до Варна. За сухопътния участък в България се обсъждат два маршрута – един на северозапад и един на югозапад. След територията на България „Южен поток” ще се раздели на две части – през Гърция към Италия и от Сърбия към Унгария и Австрия. Вероятно ще има разклонения и към други страни. Предвижда се първите доставки на руски газ да започнат в края на 2015 г. Стойността на газопровода се определя на 15.5 млрд. евро, а проектната мощност – 63 млрд. куб. метра годишно. Споразумението за „Южен поток” беше подписано десет дни след началото на запълването на газопровода "Северен поток". Това е друг стратегически проект на "Газпром" и германските компании EON Ruhrgas и BASF-Wintershall, който ще доставя директно газ на Западна Европа като преминава през Балтийско море.
С "Набуко" ще бъдат осигурени алтернативни на руските доставки на газ за Европа. Капацитетът на бъдещия газопровод се изчислява на 31 млрд. куб. метра годишно като неговата първоначалната оценка е 7.9 млрд. евро. Очаква се проектът да бъде завършен със закъснение от три години през 2017 г. За начало на строителството е определена 2013 г. По газопровода ще се транспортира природен газ от Каспийския регион и Близкия Изток до европейския пазар. Той трябва да свърже източната граница на Турция с Баумгартен в Австрия – един от най-важните газови разпределителни центрове в Централна Европа като преминава през териториите България, Румъния и Унгария. Основен проблем пред газопровода е липсата на договорена суровина за него. Европейският съюз преговаря за доставки с Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан и Ирак. Азербайджан е считан за основен доставчик за "Набуко" след разработването на втората фаза на находището "Шах Дениз". Все още обаче няма твърда договорка с нито една от страните.
Изграждането на газовите връзки със съседните страни (Румъния, Гърция, Сърбия и Турция ще даде възможност за разнообразяване на източниците (това важи особено за връзките с Гърция и Турция) и маршрутите за доставка на природен газ в България и ще доведе до повишаване на енергийната ни сигурност. През август, т.г. смесената инвестиционна компания „Ай Си Джи Би“ (ICGB AD), която трябва да проектира, изгради и експлоатира газовата междусистемна връзка Гърция - България, и Консорциумът Penspen Ltd - C&M Engineering SA подписаха договор за цялостен технически проект и ОВОС. Договорът бе възложен на консорциума след приключването на международен търг, стартирал през януари 2011г. С подписването на този договор “Междусистемна връзка Гърция - България (IGB)” започва практическата реализация на проекта. Предвижда се изпълнението на дейностите по договора - проектиране и ОВОС на тръбопровода - да приключи през 2012. В началото на месец март 2012 г. ще бъде обявен търг за ИТС-контрактор, а в края на ноември 2012 г. се очаква да започнат строителните дейности. Пътната карта предвижда първият газ да потече в началото на 2014 г., а от лятото да има редовни доставки, т.е. реална диверсификация. Амбициите на екипа, който работи по проекта, са максимално да се съкрати този график и още през 2013 г. да потекат първите количества газ. "Булгартрансгаз" проведе открита процедура по ЗОП за предпроектно проучване на наземната част на междусистемната газова връзка с Румъния. Българската компания и румънската "Трансгаз" са постигнали споразумение подводната и румънската част на трасето да се проучват след избор на изпълнител по румънското законодателство. Вече е приключило набирането на оферти за проектиране и изграждане на прехода на р. Дунав. В ход е оценка на получените предложения. Планира се строителните работи да приключат до края на 2012 г. и газовата връзка между двете страни да започне да работи от началото на 2013 г. На 8 юли 2011 г. бе обявена процедура за избор на консултант за изготвянето на предпроектно проучване за интерконектора със Сърбия. Максималният срок за изпълнение на дейностите от избрания консултант е 12 месеца или до месец ноември 2012 г. Очакваната реалистична дата за започване на дейностите по проектиране и строителство на междусистемна газова връзка България-Сърбия е в средата на 2013 г.
В приетата през юни Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. се посочва, че отделянето на преносните оператори от дейностите по производство и доставка е първостепенна задача и като гаранция за безпрепятствания и равнопоставен достъп до мрежата. Предвижда се преструктурирането да завърши до края на 2011 г. Моделът за отделяне, който ще бъде избран за страната е „Независим преносен оператор”. Според този модел двамата оператори ще бъдат две самостоятелни и независими юридически лица, които ще притежават активите си. Контролът върху дейността на дружествата ще се упражнява от техния принципал – министъра на икономиката, енергетиката и туризма. През октомври МИЕТ публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за набирането и предоставянето на информацията чрез Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България. Проектът на наредба е изготвен в изпълнение на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, както и с оглед необходимостта от пълно транспониране на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (Директива 2009/28/ЕО). Документът урежда съдържанието и структурата на информацията, свързана с потенциала, производството и потреблението в Република България на енергия от възобновяеми източници, включително на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; условията и редът за набиране и предоставяне на тази информация, както и условията и редът за актуализирането и поддържането на Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България. С проекта на Наредбата се регламентират методите за събиране на информация, сроковете за подаване на информация от съответните задължени лица и видовете информация, до които Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще осигурява публичен достъп. Дейностите по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване и използване на предоставената информация ще се извършват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която ще е правоприемник на Агенцията по енергийна ефективност.
Каталог: uploads -> publication publication -> Курсови проекти publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие publication -> България не подобрява конкурентоспособността си publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България publication -> Център за икономическо развитие publication -> В административното правораздаване целта на концепцията Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|