Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 15. Платежен баланс
- Външна търговия
Текуща сметкаЗа осемте месеца от началото на годината текущата сметка е положителна и е близо 1.6 млрд.евро (4% от БВП3). Година назад тя също е била положителна, но в доста по-малък размер (105.1 млн.евро или 0.3% от БВП). Основен фактор за увеличение на положителното салдото по текущата сметка е понижаването на търговския дефицит (с 1024.4 млн. евро), който за януари – август 2011 г. представлява едва 1.5% от БВП при 4.5% от БВП година назад. Износът (FOB) за януари – август 2011 г. расте все още по-бързо спрямо растежа година назад (с 34% на годишна база при ръст от 32.5% за януари – август 2010 г.). За осемте месеца ръстът на вноса (FOB) е 20.3% (9.8% за януари – август 2010 г.).Забавяне на растежа на износа има в последните месеци. Темповете на растеж на износа и вноса се сближават. Така през август 2011 г. повишението на износа на годишна база е с 15.1%, а на вноса с 12.6% (при ръст съответно с 48% и с 18.4% за август 2010 г.). Положителното салдо по статия Услуги се подобрява - за януари – август 2011 г. то е 1843.3 млн. евро при 1617.5 млн. евро година по-рано. Отрицателното салдо по статията Доход леко се свива (до 957.6 млн. евро от 965.8 млн. евро за януари – август 2010 г.). Нарастват нетните постъпления от текущи трансфери - за осемте месеца те възлизат на 1257.9 млн. евро или 3.2% от БВП (1057.1 млн. евро или 2.9% от БВП година назад). За цялата 2011 г. е вероятно текущата сметка да бъде над нулата. Фигура 15. Платежен баланс
Източник: БНБ и собствени изчисления. Външна търговияВъншната търговия остава един от двигателите на националната икономика. Износът (FOB) продължава да расте със сравнително високи темпове – 34 на сто за периода януари-август 2011 г., достигайки почти 13.2 млрд. евро (при 9.8 млрд. евро една година по-рано). Започналият спад в продажбите в страните от Западна Европа несъмнено ще се отрази неблагоприятно на българския износ – вътрешното търсене на този основен за България експортен пазар вероятно ще остане слабо не само до края на тази годината, но и в началото на следващата. Затова очакваме износът да продължи да расте, но със значително по-ниски темпове. Причините за подобно развитие са няколко. На първо място, растежът започна преди повече от една година и базата за сравнение вече е по-висока. Освен това, забавянето на икономическото развитие на основните ни търговски партньори – Германия, Италия, Гърция, несъмнено ще окаже негативен ефект върху българския износ. Друг фактор в подкрепа на очакваното намаляване на темповете на растеж са спадащите чужди инвестиции, които вече не подкрепят експорта в същата степен, както преди кризата. Засега нетният износ продължава да бележи подем, въпреки започналия спад на поръчките от чужбина, поддържан донякъде от растящите цени на металите и енергийните ресурси. Затвърждава се тенденцията износът да расте по-бързо от вноса, което свива дефицита в търговския баланс. Вносът (CIF) за периода януари-август възлиза на 14.4 млрд. евро (при близо 12 млрд. евро една година по-рано) и бележи нарастване от 20.3 на сто. Дефицитът в търговския баланс (FOB/CIF) възлиза на 1.3 млрд. евро или 3.2 на сто от прогнозния БВП, докато за осемте месеца на 2010 г. той е бил 2.2 млрд. евро или 6 на сто от БВП. Обикновено в условията на криза фирмите се насочват към технологично обновление с цел повишаване на производителността и оптимизиране на производството. Моментът е подходящ за модернизация на предприятията със сравнително по-малко средства, тъй като цените на инвестиционните стоки не растат като тези на суровините. Това означава, че може да се очаква нарастване на вноса в близко бъдеще. Стоковата структура на търговията се запазва и няма причини да очакваме някаква съществена промяна, извън въздействието на международните цени. Именно те са в основата на по-бързото от средното нарастване на износа на суровини (особено на цветни метали) и енергийни ресурси (съответно с 50 и 40 на сто на годишна база). С малко по-бърз темп расте и износът на инвестиционни стоки и като се има предвид, че там няма влияние на цените и че се наблюдава нарастване при всички подгрупи, може да се смята, че българските машиностроителни фирми се справят добре на пазара. Най-бавно расте износът на потребителски стоки. Въпреки стабилното нарастване на продажбите на дрехи и обувки, както и на мебели, очакваното отслабване на икономическата активност в ЕС вероятно ще се отрази върху търсенето на тези изделия. Статистическите данни потвърждават за пореден път факта, че българският износ е не само с ниска добавена стойност, но и от производства, които първи усещат свиването на потреблението на експортните ни пазари. Нарастването на вноса на суровини и инвестиционни стоки е в рамките на средното за общия импорт, докато високите цени на енергоресурсите водят до значително по-голямо нарастване при вноса им (34.5 на сто на годишна база). Свитото потребление от страна на домакинствата пък резултира в по-ниски темпове на растеж при вноса на потребителски стоки (11.8 на сто). Географската структура на търговията утвърждава европейската ориентация на страната. Делът на страните от ЕС в износа се запазва висок - 61.7 на сто, като расте спрямо 2010 г., когато е бил 61.3 на сто. При вноса тенденцията е обратна – делът на страните извън ЕС расте от 57.4 на 58.1 под влияние на високите цени на внасяните от тях суровини и енергоресурси. Германия продължава да заема първа позиция както в износа, така и във вноса. Икономическите трудности, които преживяват Гърция и Италия се отразяват върху българския експорт за тези страни, чиято стойност започва да намалява през последните 3-4 месеца. Така Румъния твърдо излиза на втора позиция в експорта, а пета – с бърз растеж и значително положително салдо, се нарежда Белгия. Споменатите 5 страни формират 67.7 на сто от българския износ за ЕС. Наблюдава се бързо нарастване на експорта за Франция, Унгария, Полша. На Балканските държави се падат 15.5 на сто от общия експорт, като над 60 на сто от този експорт отиват за Турция, която се нарежда на второ място (след Германия) сред основните търговски партньори на страната, осигурявайки значително положително салдо. За отбелязване е устойчивото навлизане на българските експортни фирми на нови пазари като Китай, ЮАР, Грузия и др. При вноса подреждането на страните е почти същото като сред основните доставчици на импортна продукция наред със страните от ЕС се нарежда и Русия. Каталог: uploads -> publication publication -> Курсови проекти publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие publication -> България не подобрява конкурентоспособността си publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България publication -> Център за икономическо развитие publication -> В административното правораздаване целта на концепцията Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|
