Регионална политика. Европейски фондове

Регионална политика. Европейски фондове

Правителството полага усилия за ускоряване на темпото – само през юли са платени 59 млн. евро по всичките седем оперативни програми. Това е доближаване до най-голямото месечно плащане, направено през настоящата година – през април, когато бяха усвоени 61.4 млн. евро. Най-малко средства са платени през януари – 26.4 млн. евро.

ОП "Транспорт", която до скоро беше остро критикувана, излезе начело в усвояването на европейски средства с 259 млн. евро. Това е програмата с най-голям бюджет – над 2 млрд. евро. През юли по нея са разплатени най-много средства – 28 млн. евро. Напредъкът се дължи основно на строителството на метрото и магистрала "Тракия", както и на цялостното договаряне на жп проектите.

Второто най-голямо плащане през юли е по оперативна програма "Човешки ресурси" – 12 млн. евро. Така общо изразходваните средства по програмата достигат 147 млн. евро при бюджет от 1.2 млрд. евро. Тази оперативна програма няма проблеми с договарянето на схемите, но изпитва трудности при разплащанията към бенефициентите.

През юли са платени 10 млн. евро по оперативна програма "Регионално развитие" и общо усвоените средства вече надхвърлят 240 млн. евро при бюджет от 1.6 млрд. евро.

ОП "Околна среда" продължава да изостава. Въпреки че беше поставен акцент върху изграждането на пречиствателни станции, усвояването на средствата по оперативна програма "Околна среда" продължава да закъснява. През юли са разплатени едва 4 млн. евро и общо усвоените средства стават 160 млн. евро при бюджет от 1.8 млрд. евро, който е вторият по големина след този на ОП "Транспорт". Ако не се ускори темпото на усвояване на средствата, в края на годината е възможно отписване на пари. Това са средствата, които държавата е ангажирала от европейския бюджет с обещанието, че ще усвои до края на 2011 г. Основната причина за забавянето е, че до пролетта на 2011 г. България сама беше спряла временно плащанията по програмата, докато не получи уверенията от ЕК, че всичко е наред със системите за проверка.

По програма "Конкурентоспособност" през юли са платени около 4 млн. евро, с което усвоените средства достигат над 253 млн. евро. Бюджетът на програмата е 1.1 млрд. евро. По малките програми "Административен капацитет" и "Техническа помощ" общо през юли са платени около 2 млн. евро.

По последни данни - към края на септември 2011 г. са изплатени 1 281 млн. евро от общия бюджет от 8 019 млн. евро, предвидени от ЕС за България. Това е около 14%-15% усвояемост. Целта е през 2011 г. да бъдат усвоени 20% от европейските фондове. За да бъде изпълнен планът за 2011 г., е необходимо да бъдат усвоени още над 486 млн. евро до края на годината. Министерството на финансите ще трябва да плаща средно по около 100 млн. евро месечно до края на годината, за да се изпълнят разчетите.

Един от проблемите при изпълнението на проекти по тази програма е свързан с липсата на финансови средства в малките и средни предприятия /МСП/. Около 30-35 % от одобрените проекти на малки и средни предприятия по оперативна програма "Конкурентоспособност" не се осъществяват именно защото бизнесът не може да осигури своята част от финансирането. Причината за провала на една трета от европроектите на малкия бизнес е, че лихвите, които в момента предлагат банките за осигуряването на тяхната част от финансирането, са на ниво от 10-12 %, което е непостижимо за фирмите от този сегмент. По тази причина част от ресурса по оперативната програма ще бъде насочена за осигуряване на по-достъпно финансиране - 150 млн. евро ще бъдат отделени от програмата в специален инструмент за предоставяне на достъпни кредити към МСП. Идеята е лихвата да е под пазарната и средствата да бъдат използвани и за бизнес-инициативи на фирмите.

В скоро време ще бъде въведен нов начин за оценяване на европроектите по ОП "Конкурентоспособност". Той ще бъде приложен за схемата по програмата за грантово финансиране за енергийна ефективност на стойност 150 млн. евро. Предвижда се част от дейностите да се изнесат извън администрацията, като за целта ще има проектен асистент и външен верификатор - компания, която се занимава с такъв тип дейност. Кандидатът за еврофинансиране първо ще се обърне към асистента, който ще се занимава с техническата възможност да се получи грантово финансиране. Следващата стъпка ще са банките, които трябва да преценят дали този потенциален бенефициент може да получи финансиране и при какви условия. След като банките се произнесат, че той може да бъде финансиран, кандидатът ще се обърне към МИЕТ, където администрацията ще проверява дали по проекта има двойно финансиране по други програми и дали това е малко или средно предприятие. По този начин ще бъде сигурно, че одобрените проекти ще получат пари за съфинансиране от страна на бенефициента и процентът на провалените проекти ще се сведе до 5-10 на сто.

Намерението на правителството е целият ресурс по програмата да бъде предоставен на бизнеса до първите месеци на 2012 година.

Следващият програмен период ще бъде по-различен от настоящия - ще има реформа по отношение на управлението на европейските средства и тяхното усвояване. Вместо сегашните 7 управляващи органа по седемте програми, които се намират в различни министерства, ще има само един. Това ще бъде Държавна агенция, подчинена на министър-председателя. Централният управляващ орган ще има междинни звена в шест големи областни града. Те ще планират и управляват проектите, така че да отговарят на нуждите на конкретния регион. Другата промяна е, че голяма част от сегашните държавни служители, които работят по усвояване на европейските средства, ще бъдат командировани в областните градове. Близо половината от държавните служители, заети с усвояването на европейските средства, ще се командироват от София във вътрешността на страната. В момента 1900 чиновника работят с европейските програми и всичките са в София. Само ОП “Регионално развитие” и ОП Конкурентноспособност” имат мобилни екипи, които обикалят в страната. След 2014 г. моделът на работа с европейските фондове ще се промени коренно, което ще наложи и една по-гъвкава система на управление.

По подобен начин работят 9 държави членки на ЕС, сред които са Полша, Унгария, балтийските държави и др. Новата организация ще започне преди 2014 г. - моделът ще е готов до края на настоящата година, а от следващата започва реорганизацията. Въвеждането на новия модел на работа с европейските фондове ще върви успоредно с административно-териториална реформа. Най-вероятно ще се намали броят на общините, ще се засилят функциите на областните управители и др.

Друг нов момент в управлението на европейските средства е свързан с обстоятелството, че „мозъчен тръст“ от Световната и Европейската инвестиционна банка ще помага на българските експерти за успешно изпълнение на европейските проекти. ЕК официално разреши на България да плаща с европейски пари на специалистите от двете финансови институции. Те ще работят с българските експерти и ще участват при представянето на проектите в Еврокомисията.

„Пътна карта“ на ЕС до 2020 г. В края на септември 2011 г. ЕК очерта път към икономически растеж с рационално използване на ресурсите. „Пътната карта“ има за цел до 2050 г. да направи икономиката на Европа устойчива. Картата за рационално използване на ресурсите очертава начините за постигане на ефективен растеж, който има основно значение за просперитета на Съюза в бъдеще. Тя откроява икономическите отрасли, които потребяват най-много ресурси и предлага инструменти и показатели за ориентир в Европа и в международен план. Картата представлява план за конкурентоспособност и растеж, който се основава на използването на по-малко ресурси, когато се произвеждат стоки и на създаването на възможности за бизнес и работни места от дейности, като например рециклиране, по-добър продуктов дизайн, заместване на материали и екоинженеринг. „Зеленият“ растеж е единствената форма на устойчиво развитие в бъдеще за Европа и за света. Няколко са основните приоритети в бъдещето на Европа:

По-добро използване на ресурсите с оглед на натиска, оказван върху околната среда. Нарастващото глобално търсене засилва натиска върху околната среда и увеличава конкуренцията за ресурси. В момента основните природни ресурси като суровини, метали, енергия, разнообразие на живата природа и вода, се използват за икономически растеж така, като че ли тези ресурси са неизчерпаеми. Това поведение не е устойчиво в дългосрочен план. „Пътната карта“ предлага инструментите, чрез които може да се постигне устойчив растеж. Набелязаните мерки имат за цел да променят производството и потреблението чрез предоставяне на стимули на инвеститорите за повече екологосъобразни иновации, както и чрез отдаване на по-голямо значение на екодизайна, екомаркировката и отчитащи околната среда разходи на публичните институции. ЕК призовава правителствата да прехвърлят данъчното облагане от трудовите възнаграждения към замърсяването на околната среда и използването на ресурсите и да предложат нови стимули за потребление на суровинно ефективни продукти. „Пътната карта“ препоръчва адаптиране на цените, за да отразяват реалните разходи за използването на ресурси, особено за опазване на околната среда и за здравеопазване.

Тя има за цел да повиши рационалното използване на природни ресурси в отрасли, които имат най-голям принос за промените в околната среда, по-специално в хранително-вкусовата промишленост, строителството и транспорта, чието въздействие върху околната среда представлява 70-80% от общото влияние. Подчертава се и значението на по-рационалното управление на природните ресурси, които поддържат икономиката.

Плавателността по река Дунав, както и сигурността, туризмът, транспортирането на хора и стоки по реката е приоритет на Стратегията. В момента всички държави по Дунав използват едва 7% от потенциала на реката и това е неприемливо за ЕК. Няма да има допълнително европейски средства, но в рамките на еврофондовете може да се постигне оптимизиране. Амбицията е още през 2012 г. да стартират пилотни проекти. Целта е до края на 2020 г. да се постигне 20% използваемост на р. Дунав от

България е водеща заедно с Румъния в туризма и услугите по отношение на Дунавската стратегия. Необходимо е активизиране на общините и българското правителство за изпълнение на Стратегията. Реката трябва да стане много по-използвана за икономически цели. Българските общини залагат най-вече на изграждането на пътища, но основният приоритет, който ЕК поставя, е да се оживи реката и нейният потенциал за икономическо развитие и транспортиране. Задължително трябва да бъде изградена общоевропейска система за предпазване от наводнения. Важни са и проектите, свързани с екологията – защитени зони и видове. Четирите основни приоритета на Дунавската стратегия са свързаност, околна среда, социално-икономическо сближаване и сигурност.

За България конкретните проекти са: изграждане на пътя Русе-Шумен и връзките към този път, строителството на Дунав мост 3 и Дунав мост 4, електрифицирането. До 2020 година трябва да има още два моста, два скоростни пътя и връзките към тях. Друг важен приоритет е превенцията на риска. С помощта на Дунавската стратегия има възможност за действия за енергийна ефективност; обмисля се безопасността на доставката на енергия и възстановяване на ефективната конкуренция на пазара, намаляване на ефектите от промяната на климата, използването на енергия от ВЕИ.