Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Селско стопанство

Агрометеорологичните условия през годината бяха благоприятни за земеделието и в много подсектори беше прибрана сравнително добра реколта. Най-добре се представи зърнопроизводството. Прибраните над 4.25 млн. т пшеница надхвърлиха очакванията, още повече че засетите площи бяха по-малко от миналогодишните. Не само че полученият среден добив е по-висок (406 кг на декар при 360 кг през 2010 г.), но и качеството на пшеницата е по-добро – около 55 на сто от прибраното количество е с добри хлебопекарни качества (при 23.8 на сто през миналата година). Подобно е положението и при ечемика, от който са прибрани над 681 хил. т при среден добив от 375 кг от декар. Очаква се значителна част от продукцията да бъде реализирана на външните пазари, тъй като въпреки добрата реколта на много места по света, търсенето изпреварва предлагането и тази ситуация гарантира добри цени. При слънчогледа и царевицата се очакват резултати, сходни с миналогодишните като добив и общо количество на реколтата. По-високи добиви и по-добро качество се очаква и при гроздето – експертите оценяват реколтата като една от най-добрите за последните 10 години не само заради благоприятните климатични условия, но и поради факта, че започна плодоотдаването на много нови насаждения.

За съжаление, българското земеделие не е готово за промените и едва ли ще може да се възползва пълноценно от предлаганите за финансиране мерки. Беше загубено много време и очакваното догонване на другите страни членки така и не се случи, за да могат сега българските земеделци да продължат напред наравно с другите. Отново ще сме принудени да финансираме мерки, които не се вписват в новите цели и земеделието ни ще продължи да губи конкурентоспособност. Такъв е случаят с искането на поредната отсрочка от 18 месеца за фермите, които не отговарят на евростандартите за хигиена (около 60 на сто от всички ферми в страната), при положение че още преди две години беше обявено, че повече отсрочки няма да има. Подобно е положението и при формирането на сдружения на производителите – съгласно промените в ОСП на тях ще се възлагат все повече функции, като им се даде възможност да разпределят държавните помощи в различните сектори. У нас, обаче, такива сдружения няма и дори и да се създадат, ще им е необходимо много време, докато поемат ефективното осъществяване на всичките си функции.

В края на септември стана известна финансовата рамка за земеделието в бюджет 2012. В сектора ще влязат над 1.3 млрд. лв., като европейските субсидии ще бъдат в размер на 838 млн. лв., а националните средства – 500 млн. лв., в т.ч. национални доплащания на единица площ и по схемата за плащане на глава животно и държавни помощи за зеленчукопроизводство, овощарство, свиневъдство, птицевъдство и др. За подпомагане на качественото производство на български плодове и зеленчуци (домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и кайсии) ще се искат 15 млн. лв. от ЕК, които ще се добавят към предвидените 10 млн. лв. национални средства.

Сериозното изоставане в обработката на подадените проекти по Програмата за развитие на селските райони и рискът да се загубят част от средствата беше причина за смяна на цялото ръководство на фонд „Земеделие“ в края на март. Смята се, че част от закъснението е наваксано през последните 4-5 месеца, но все още има изостанали проекти от 2010 г. като причините за забавянето са както в администрацията, така и в самите бенефициенти. Към края на август са договорени около 40 на сто от предвидените по Програмата средства до 2013 година. Половината от тази сума вече е разплатена. За да се намали рискът от загуба на средства поради закъснелия прием на проекти, ЕК разреши авансовите плащания по проектите да се увеличат от 20 на 50 на сто. В същата посока действа и въведеното мостово финансиране на общините. Като цяло обаче, финансовата и икономическата криза объркаха плановете на много бенефициенти и вече се забелязва забавяне при изпълнението на проектите, искания за удължаване на срока или дори отказ от изпълнение. При това положение със сигурност може да се каже, че предвидените по програмата средства няма да бъдат усвоени изцяло.