Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева



страница6/14
Дата16.08.2017
Размер1.13 Mb.
#27840
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Социална и здравна политика


Последните месеци могат да бъдат определени като период без значителни промени и реформи в социалната и здравната политики, макар че в тези две области са налице ред несъвършенства, недостатъци и потенциал за дългосрочно негативно въздействие върху развитието на нацията и икономиката на страната.

Ситуацията на пазара на труда е много неблагоприятна, макар че чрез програмите за субсидирана заетост и различни операции в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ правителството успява да задържи нивото на безработица в социално приемливи граници и без да допусне пазарът на труда да се срине напълно в условията на криза. Основните причини за спада на заетостта и нарастването на безработицата в България по време на кризата са рязкото свиване на инвестициите и ниското качество на образованието. Спорен е въпросът дали следва да се приложи целенасочена държавна политика за насърчаване създаването на работни места в определени сектори и с него твърде често се спекулира, особено в предизборния период. Предвид изискванията за фискална стабилност по-убедително и по-продуктивно все пак изглежда насърчаването на инвестициите чрез по-добра бизнес среда и реформи в образованието с цел да се отговори на нуждите на бизнеса от квалифицирана и добре обучена работна ръка. През 2012 година акцент в политиката на пазара на труда ще бъде мотивирането и активизирането на обезкуражените лица за участие в курсове за ограмотяване и квалификация, както и подпомагане на безработните младежи без образование, квалификация и специалност. Освен това, очакват се и стимули за по-активно прилагане на гъвкави форми на заетост предвид необходимостта от по-добро съчетаване на личните и професионалните ангажименти и по-добрата им регламентация в Кодекса на труда.

В условията на висока безработица /над 11 на сто през второто тримесечие на 2011 г./ естествено проблем представляват доходите на населението, но и събирането на данъци и осигуровки. През 2011 година нараства значително дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт и все по-остро се поставя въпросът за финансовата устойчивост на социалното осигуряване в България. Предвидените през миналата година реформи в социалното осигуряване са стъпка в правилната посока, но има голяма вероятност да се окажат твърде плахи и отложени във времето като се имат предвид редица неблагоприятни фактори: твърде ниска ефективна пенсионна възраст, много голям брой инвалидни пенсии, намаляване броя на осигурените лица и доходите, върху които те се осигуряват в условията на криза. Въпрос на политическа воля и кураж от страна на управляващите е да се заемат постепенно да решават тези проблеми като се има предвид, че Националният осигурителен институт има нов управител с отличен експертен потенциал, а и бизнесът е подготвил и предлага съществени допълнения към предвидените реформи и в солидарния стълб на социалното осигуряване, и в допълнителното пенсионно осигуряване.

Проблемите в здравеопазването продължават и се възпроизвеждат година след година. Българите са силно недоволни от качеството и цените на медицинските услуги, които получават, болниците трупат дефицити и като цяло се затвърждава впечатлението, че парите отделени за здраве не са толкова малко, колкото не се управляват и харчат ефективно. В същото време не може да се намери разумен отговор на въпроса защо не се предприема нищо или почти нищо за справяне с тази ситуация като се има предвид, че проблемите в нея са идентифицирани и на експертно ниво са предложени варианти за реформа. Трябва да се мобилизират всички усилия на експертите и гражданското общество здравеопазването и образованието да се превърнат в ясен политически приоритет, защото неблагополучията в тези две сфери днес ще се възпроизвеждат десетки години след това в ниското качество на човешкия капитал.


Финансова система


През третото тримесечие на 2011г. валутните резерви като цяло се увеличават и средната им стойност е с 2.77% по-висока спрямо тази за същия период на 2010 г. Ръст се наблюдава и спрямо предходното тримесечие основно по линия на парите в обращение и на депозита на управление „Банково”, чийто ръст от 10.79% е следствие главно от положителни преоценки във връзка с поскъпването на златото на международните пазари и от увеличението на задълженията към международни финансови институции.

Съществено нараства средният обем на паричната база (банкноти и монети в обращение и задължения към банки) през третото тримесечие на 2011 г. както спрямо предходното тримесечие (с близо 5%), така и спрямо същия период на 2010г. (с 6.64%) и възлиза на 14.01 млрд.лв, като тази стойност е най-високата от края на 2008 г. досега.

През юни, юли и август се наблюдава трайна тенденция на нарастване на тесните пари (М1), като средният за трите месеца ръст на годишна база възлиза на 5.27% и се дължи основно на по-доброто представяне на овърнайт депозитите, при които увеличението е 6.38%. Квазипарите продължават да се увеличават на годишна база с нарастващи темпове (в най-голяма степен по линия на депозити с договорен матуритет до 2 години). В следствие на тези динамики паричният агрегат М2 също продължава да нараства на годишна база с ускорени темпове, като към август обемът му превишава с 9.4% този от същия месец на 2010 г.



Задълженията към правителството и бюджетни организации намаляват на годишна база - към края на септември е налице спад от 24.61%, въпреки че нарастват спрямо предходното тримесечие (средно с 3.77%). Общият размер на фискалния резерв е над минималния размер за годината (4.5 млрд.лв.) - към юли той е в размер приблизително на 4.9 млрд. лв..

От април всеки месец в БНБ има положителен нетен входящ поток на валута, като общият обем, който централната банка изкупува за периода април-юли, възлиза на над 754 млн. евро, което представлява превишение със 143 млн.евро над размера на изкупената валута за същия период на 2010 г.


Банкова система


Към края на август основните показатели на банковата система се подобряват. Балансовите активи нарастват както спрямо май, така и на годишна база, достигайки 76.346 млрд. лв. Привлечените средства следват сходна динамика. Ликвидността на банковата система остава висока, като съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите се увеличава до 26.05% (при 23.93% към май). Капиталовата адекватност продължава да нараства и към юни е 18.57% (при 18.23% към март и 17.99% към юни 2010г.). Следва да се има предвид, че това донякъде се дължи на последните промени в Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на спрецифични провизии за кредитен риск, които засягат определянето на капиталовата база и респективно капиталовата адекватност на банките.

Активите в банковата система нарастват с 2.53% спрямо май и със 7.71% на годишна база (2.56% за периода август 2009г. - август 2010г.). Увеличението им в най-голяма степен е обусловено от ръста на кредитите и вземанията, които нарастват с 6.12% на годишна база. По-значителен ръст продължава да се наблюдава при паричните средства и паричните салда при централни банки – 13.1%, и при инвестициите – 16.8%.

Пасивите напредват с 2.87% спрямо май и със 7.90% спрямо август 2010г., като основна причина за това е нарастването на депозитната база.



Капиталът на системата продължава да се увеличава, но с по-бавни темпове в сравнение с първите пет месеца на 2011г. Нарастването спрямо месец май е 0.4% и е обусловено от емитирането на капитал.

След отчетеното подобрение през май във финансовите резултати, през следващите месеци отново се наблюдава свиване на печалбата в банковата система, като реализираният положителен нетен финансов резултат за първите осем месеца на 2011г. е с 5.1% по-нисък от равнището си за същия период на предходната година. Основната причина за негативната динамика на печалбата продължава да бъде увеличението на класифицираните кредити, по линия на които се начисляват нарастващи разходи за обезценка.



Фигура . Парични агрегати и лихвени проценти









Източник: БНБ

От февруари се наблюдава трайна тенденция на увеличение в кредитния портфейл на банковата система, като към края на август брутният размер на кредитите нараства със 7.5% на годишна база. Спрямо май нарастването на кредитите е 2.1%, основно по линия на вземанията от кредитни институции. Отпуснатите кредити без тези към кредитните институции нарастват със значително по-бавни темпове – с 3.8% на годишна база (от които 0.77 п.п. се дължат на нетния размер на обратно изкупените кредити) и с едва 0.53% спрямо май. В корпоративния сегмент продължава да е налице увеличение с нарастващ годишен темп на прираст, който към август е 7.1%. При частното банкиране се запазва лекия годишен спад (0.2%), но в края на август размерът на брутните заеми към физически лица надвишава с 0.22% нивото си от май. Потребителското кредитиране продължава да се свива, докато жилищните кредити нарастват както на годишна база, така и спрямо май.



При лошите и преструктурирани кредити се запазва възходящата тенденция и в края на август размерът им достига 8.726 млрд. лв., като делът им от всички отпуснати кредити (без овърдрафтите) възлиза на 21.45% при 16.46% година по-рано. Най-голям дял лошите и преструктурираните кредити имат при нефинансовите предприятия, където той възлиза на 22.98%, докато при потребителските е 19.67%, а при жилищните – 18.40%

При привлечените средства в банковата система също се запазва тенденция на увеличение, при това с ясно изразени нарастващи годишни темпове и към август е налице ръст от 8.04% (1.99% към август 2010г. и 5.58% към май 2011г.). Динамиката им е обусловена преобладаващо от депозитите на граждани и на институции, различни от кредитни, които нарастват съответно с 12.35% и 11.33% на годишна база и с 3.27% и 5.55% спрямо май. Размерът на привлечените от кредитни институции депозити продължава да намалява и е на нивата от началото на 2008г. Към август спадът при тези средства на годишна база възлиза на 14.1%, а спрямо май – на 2.57%.

Брутният външен дълг на банките забавя свиването си и към юли е налице спад от 9.35%, обусловен от намаление в краткосрочната задлъжнялост (14.96%). При дългосрочното финансиране се наблюдава годишен ръст от 12.22% по линия на нарастването на депозитите. Спрямо април, обаче, брутната външна задлъжнялост нараства с 2.0% по причина на увеличеното краткосрочното финансиране, основно депозити.

Като цяло банковата система остава стабилна и с висока ликвидност. Основните фактори, които ще повлияят състоянието на банковата система в краткосрочен план, са все още съществуващата несигурност пред бизнеса и гражданите относно възстановяването на икономиката след периода на глобална криза, което силно ограничава търсенето на кредити, както и продължаващото влошаване на качеството на кредитните портфейли на банките, обусловено от понижаването на платежоспособността на кредитополучателите. Предвид нестабилните индикации за възстановяване на националната икономика, през следващите месеци едва ли може да се очаква подобряване на състоянието на банковата система.

Фигура 23. Динамика на кредитите






Източник: БНБ

Нормативни промени. През третото тримесечие на 2011 г. промени настъпиха в Наредба № 16 от 2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи, като се въвеждат административни такси, свързани с разглеждането на заявленията и документите за издаване на лиценз като платежна институция, както и някои уточнения, свързани с необходимите за лицензиране документи.

През второто тримесечие на 2011г. промени настъпиха в Наредба № 3, която регламентира условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. За втори път от началото на годината имаше промени в Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции. Изменения настъпиха и в Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Влязоха в сила промени в Наредба № 16 за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи.

От началото на 2011г. са в сила промени в Наредба № 4, която регламентира възнагражденията в банките. Промени настъпват в Наредба № 7, която засяга големите експозиции на банките. Променят се изискванията за управлението и надзора върху ликвидността на банките в Наредба № 11. Променена е и Наредба № 12, която регламентира надзора на консолидирана основа.


Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница