Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Политика към предприятията

Усвояването на структурните фондове остава все още ниско в краткосрочен план. Правилното прилагане на успешен механизъм за управление и контрол на европейските фондове има решаващо значение за преодоляване на проблемите. България трябва да подобри административния си капацитет и да опрости съществуващите правила и процедури, за да ускори усвояването на фондовете във всички сектори.

Новата стратегия все още се обсъжда и не е ясно кои от предложените мерки реално ще бъдат разписани в законодателни промени, още повече, че отношението на експертите към тях не е еднозначно. Има не малко възражения, че се нарушава принципът на равнопоставеност на стопанските субекти, както и че се променят принципите на данъчната система, като на практика се получава диференциране на данъчните ставки. Неведнъж е обръщано внимание на факта, че всички стимули са насочени към новите инвеститори, поставяйки по този начин в неравностойно положение съществуващите вече предприятия с чуждестранно участие. Възражения има и срещу обявяването на приоритетни сектори. Единственото, което със сигурност ще привлече вниманието на инвеститорите, е подобряването на бизнес средата на основата на ускорено и качествено административно обслужване, прозрачна и ефективна съдебна система, стабилна и предвидима икономическа политика.

РП7 е най-голямата програма за финансиране на научни изследвания в света, като бюджетът й надхвърля 53 млрд. евро за периода 2007—2013 г. С приемането на стратегията „Европа 2020“ и одобряването на Съюза за иновации през февруари 2011 г. държавите-членки превърнаха научните изследвания и иновациите в основен приоритет на европейската политика, поставяйки ги в основата на плановете за инвестиции в устойчив растеж и работни места.

За пореден път Европа поставя научните изследвания и иновациите на първо място в политическата програма за растеж и работни места. Конкуренцията за това финансиране, обхващаща цялата територия на ЕС, ще обедини най-добрите европейски изследователи за решаване на основни проблеми в съвременния свят като енергийна ефективност, продоволствена сигурност, изменение на климата и застаряване на населението. С безвъзмездните средства ще се насърчават научните изследвания за преодоляване на най-големите предизвикателства, пред които е изправено обществото в Европа и света. Сред бенефициентите - над 16 000 на брой - ще бъдат университети, научноизследователски организации и предприятия. Особено внимание ще бъде отделено на малките и средните предприятия. Специална награда на ЕС ще бъде създадена за новатори жени, чиято работа е финансирана от РП7 или предишните програми.

Близо 220 млн. евро от наличните 656 млн. евро за изследвания в областта на здравето и 240 млн. евро от финансирането в размер на 1.3 млрд. евро за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) ще бъдат предназначени за работа, свързана с предизвикателството да се осигурят грижи за застаряващото население. Останалата част от финансирането за ИКТ ще бъде предназначена за ключови разработки в областта на инфраструктурите за мрежи и услуги, микросистемите, фотониката и роботиката, технологиите за цифрово съдържание и езиковите технологии, както и за приложение на ИКТ за здраве и за енергийна ефективност.

Европейският съвет за научни изследвания ще даде близо 1.6 млрд. евро на най-добрите старши и млади изследователи, които работят в Европа. По програмата „Мария Кюри” ще бъдат осигурени близо 900 млн. евро в подкрепа на мобилността и професионалното развитие на около 10 000 висококвалифицирани изследователи. Тази сума ще включва 20 млн. евро за пилотен проект за финансиране на европейски докторантури в сферата на промишлеността, за стимулиране на предприемачеството и сътрудничеството между университети, научноизследователски институции и дружества.

Отделените за изследвания в областта на околната среда 265 млн. евро ще допринесат за решаването на важни проблеми като изменението на климата, запазване на биологичното разнообразие и ресурсната ефективност. В отговор на нарастващото търсене на по-безопасни и по-здравословни храни и устойчиви биоресурси ЕК ще инвестира над 307 млн. евро за изграждане на силна биоикономика, която ще подобри производствените методи, ще създаде нови отрасли и ще осигури работни места. За нанотехнологии са предназначени 488 млн. евро и те ще бъдат съсредоточени в области като фабрики на бъдещето, „зелени” автомобили и енергийно ефективни сгради. Научните изследвания и иновациите за по-чист, по-безопасен и по-ефикасен транспорт и мобилност ще получат 313 млн. евро. ЕК отделя 40 млн. евро за инициативата „Интелигентни градове” с цел да допринесе за намирането на по-ефективни начини за използване на енергията и осигуряване на градски транспорт.

Въпреки политическите декларации, че по време на криза разходите за наука и иновации трябва да се увеличават, данните показват, че в секторите "Държавно управление" и "Висше образование" се наблюдава намаление на парите за наука съответно с 21.2% (от 199.5 млн. лв. на 157.1 млн. лв.) и с 2.2% (от 50.7 млн. лв. на 49.5 млн. лв.).

През 2010 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат общо 420.1 млн. лв., което е с 16.4% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията техният обем да нараства всяка година през периода 2006-2010 година. Увеличението на разходите за наука през 2010 спрямо 2009 г. се дължи на значително повишените разходи в сектор "Предприятия" - с 94.7% (от 108.2 млн. лв. на 210.6 млн. лв.). Водещо място вече заема сектор "Предприятия" с дял от 50.1% от разходите за научна и развойна дейност, следван от сектор "Държавно управление" с 37.4%, сектор "Висше образование" с 11.8% и сектор "Нетърговски организации" с 0.7%.

През 2010 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, достига 16 509 души, което е с 9.4% по-малко от предходната година. Изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, съставляват 66.2% от персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност. Близо половината от изследователите през 2010 г. (48.8%) притежават докторска степен. Основната част от научния персонал е съсредоточена в организациите и институтите от сектор "Държавно управление". През 2010 г. в този сектор са заети 9 346 души, което е 56.6% от общия персонал. Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки в сектор "Висше образование" - 4 362 души, като относителният им дял е 26.4 %. В сектор "Предприятия" с научна дейност се занимават 2 713 души, което съставлява 16.4% от общия персонал, зает с наука. Възрастовата структура на персонала, зает с научна и развойна дейност показва, че близо половината от научния персонал (42.3%) е на възраст до 45 години, като в сектор "Предприятия" този дял е 57.1%. Разликата в равнището на заетост с научноизследователска дейност между двата пола е 5.4 пункта в полза на жените - 44.9% от заетите жени с научноизследователска дейност са на възраст до 45 години, при 39.5% за мъжете.

По области на науката най-голяма концентрация на научни кадри има в областта на естествените науки, в която през 2010 г. са заети 4 975 души или 30.1% от научния персонал, и в техническите науки - 4 232 души, или 25.6% от общо заетите с наука. На трето място са селскостопанските науки - 2 772 души, или 16.8%. Между 8 и 10% са заетите във всяка от останалите области на науката - медицински, обществени и хуманитарни науки.

В периода до 2013 г. е предвидено България да отдели около 250 млн. евро за иновации. Тези средства ще бъдат изплатени по ОП „Конкурентоспособност“ и ще бъдат насочени към иновативни компании. Средствата ще се разпределят по следния начин: около 100 млн. евро ще бъдат за технологично обновление и над 100 млн. евро - за стимулиране на малки и стартиращи иновативни компании чрез евтини заеми, гаранционни фондове и други инструменти.

В момента се работи по Закон за иновациите, който ще регламентира по нов начин дейността на Националния иновационен фонд. Целта е той да разполага с финансов ресурс, който да се насочва към компании, за които е трудно да получат финансова подкрепа, но имат потенциал да внедряват иновативни решения.

Подобряване на обслужването на бизнеса и гражданите. Електронно правителство. Близо 55 млн. евро са средствата, предвидени за подобряване на административното обслужване и развитие на електронното управление. По-голямата част от тях – над 71% вече са договорени. Сключени са 61 договора с министерства, агенции и общини за 33 млн. евро. От тях обаче реално са усвоени не повече от 12 млн. евро - това показват данните в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти  на ЕС (ИСУН). Целта е през 2013 г. администрациите да обслужват гражданите и бизнеса за 20 минути; 1000 административни услуги да могат да се ползват онлайн; в 70 администрации от общо 466 да могат да се обслужват и хора в неравностойно положение.

Основното задължение за внедряване на електронни услуги е на МТИТС. Целта е гражданите да могат да работят и учат чрез интернет, да получават здравни услуги, независимо къде се намират, както и да бъде намалена административната тежест за бизнеса. Усилията са насочени в две основни направления: изграждане на съвременни електронни съобщителни мрежи в цялата страна и предоставяне на удобни и сигурни електронни услуги. Пример за успешно използване на електронните услуги е електронното преброяване на населението в България - почти половината домакинства се справиха именно по този начин. Други добри практики са: подаване на Годишни финансови отчети от фирмите само на едно място, вместо на три; електронно подаване на данъчни декларации и др.

За съжаление, въпреки постиженията и амбициите на правителството, електронното управление в администрацията и разширяването на електронните услуги за бизнеса и гражданите се забавя. Това става ясно от съобщение на Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), по която се финансират дейностите. Срокът за изпълнението на най-големия проект за 18.4 млн. лв. за електронното правителство е удължен с една година, поради обжалване на тръжна процедура за избор на консултант. Поради съмнения за двойно финансиране е прекратена процедурата за въвеждане на електронни услуги в министерствата и общините за 10 млн. лв. Причината е, че при 16 от 27 подадени проекта е установено, че има припокриване на вече финансирани дейности с европейски средства, основно по програма ФАР.

Усвояването на средствата по ОПАК по приоритета за административно обслужване и развитие на електронно управление протича твърде бавно - при среден процент за усвояване на парите по цялата оперативна програма от 25%, по този приоритет средствата са оползотворени на 18%, въпреки че е договорен над 71% от целия бюджет. Успешното изпълнение на проекта ще даде възможност отделните администрации да си обменят информация електронно по служебен път. За гражданите и бизнеса ще отпадне изискването да удостоверяват непрекъснато факти и обстоятелства, които администрацията вече знае за тях.

С цел ускоряване на въвеждането на електронно управление, беше решено да се създаде Съвет за електронно управление, ръководен лично от министър председателя. Целта е създаване на необходимата координация, съгласуваност и контрол при осъществяване на дейностите и мерките за изпълнение на Стратегията за електронно управление до 2015 г.

Обществени поръчки. В началото на юли 2011 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. С направените промени се създава правна възможност за разширяване обхвата на контрола, осъществяван от АДФИ и насочването му към най-рисковете възложители на обществени поръчки.

През юли парламентът прие на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки⁴, който вероятно окончателно ще бъде приет до края на тази година. Целта на предлаганите промени е да се опрости законодателството в сектора, да се облекчи процеса на възлагане на обществени поръчки, да се усъвършенства предварителният контрол върху процедури за възлагане на обществени поръчки, които са финансирани от европейските фондове.

В последния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка се дава добра оценка на предлаганите законодателни промени в посочените два закона. Същевременно се подчертава, че основно предизвикателство в тази сфера ”продължава да бъде значителното подобряване на административния капацитет и на качеството на административните действия”.

През октомври т.г. Министерският съвет одобри Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 г.⁵ Планът е част от националната политика, насочена към популяризиране на зелените обществени пръчки, като един от инструментите, чрез които се увеличава пазарът на екологични продукти и услуги, насърчават се еко-иновациите и конкурентоспособността на икономиката. Целта на плана е да се определят основните мерки и дейности, които следва да бъдат изпълнени, за да може възлагането на зелени обществени поръчки да се превърне в реалност. Зелените обществени поръчки се дефинират като „процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл”.

В документа са назовани продуктовите групи, предмет на зелени обществени поръчки, посочени са екологичните критерии, на които те трябва да отговарят, и са определени конкретни цели и мерки за тяхното постигане. Съгласно заложените цели, възложителите от централната администрация следва да достигнат определен процентен дял на зелените поръчки при възлагане на копирна и графична хартия (60% през 2012 г., 80% през 2013 г. и 90% през 2014 г.); офис IT оборудване (съответно 60%, 80%, 100%); офис осветление (80%, 90%, 100%); климатици (90%, 95%, 100%) и почистващи продукти и услуги (30%, 40%, 50%). Посочените цели имат препоръчителен характер за възложителите, които са публичноправни организации, както и за тези от местната администрация. Планът включва и механизъм за мониторинг на възлагането на зелени поръчки. Предвидени са и мерки за популяризиране на зелените поръчки и повишаване на капацитета на възложителите при тяхното прилагане.

Възложени обществени поръчки през периода януари – септември 2011 г. Запазва се тенденцията от предишните две тримесечия на т.г. за нарастване обема на средствата, разпределяни чрез системата на обществени порички. Това се дължи в голяма степен на по-големия брой проведени процедури, чието основно финансиране е в рамките на европейските фондове. По данни на АОП за деветте месеца на 2011 г. по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки са сключени общо 12 646 договора в левова равностойност за малко над 4 млрд. лева (без ДДС). За сравнение за деветте месеца на 2010 г. тези данни са съответно 11 190 възложени поръчки за над 2.83 млрд. лева. Според обекта на поръчката за разлика от първите шест месеца на 2011 г., когато най-голям беше делът на възложените поръчки за доставки, сега преобладават сключените договори за строителство – с 45.36 %. Следват възложените поръчки за доставки – 38.57 % и за услуги – 16.07 %. Конкурсите за проект са с твърде незначителен дял.

Борба срещу корупцията. Все още равнището на разпространение на корупцията в България е високо и това е сериозна пречка за икономическото развитие на страната. За това свидетелстват редица авторитетни доклади и изследвания. В най-новия доклад за Глобалната конкурентоспособност 2011- 2012 г. на Световния икономически форум, публикуван през септември т.г., корупцията за пореден път е на първо място сред факторите, спъващи бизнеса.

В публикувания през октомври т.г. от ЕК "Доклад за европейската конкурентоспособност за 2011 г." се посочва, че действията за подобряване функционирането на съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност трябва да бъдат засилени, за да се намали тяхното отрицателно въздействие върху икономическото и социалното развитие, както и при усвояването на европейските фондове. В документа също се подчертава, че за България намаляването на бюрокрацията на централно и местно равнище е едно от предизвикателствата за подобряването на конкурентоспособността.

И в Годишния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, като се посочва, че „правителството демонстрира решимост и ангажимент за продължаване процеса на реформи”, отново се акцентира, че „все още не са отчетени убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи”.

През юли правителството прие Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2011 - 2013 г. и План за действие за изпълнението й. Посочени са стратегически цели на България в областта на защита на финансовите интереси на ЕС, в т.ч.: осъществяване на ефективна превенция и противодействие на нередностите и измамите, злоупотребите, неефективното управление или използване на средства на ЕС; разкриване и преустановяване на измамите, злоупотребите, неефективното управление или използване на средства и имущество, принадлежащи на ЕС, или предоставени на българската държава от фондове и по програми на ЕС; ефективна координация на законодателни, административни и оперативни действия, свързани с борба с нередностите и измамите, и задълбочаване на сътрудничеството с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ); повишаване нивото на информираност по отношение на нередностите и измамите сред участниците в процеса на управление и разходването на средства от ЕС и сред обществеността; изграждане на общ подход за предотвратяване и борба с корупцията в държавните институции и повишаване доверието към тях, въз основа на Националната стратегия за противодействие на корупцията; постигане на висока степен на защита на финансовите интереси на ЕС като краен резултат. Документът съдържа набор от мерки за изпълнение на заложените цели и приоритети за периода 2011 – 2013 г.

В края на юли т.г. МС предложи промени в Закона за държавния служител и Кодекса на труда, с които ще се създаде по-голяма прозрачност при изпълнение на служебните задължения и превенцията срещу корупцията сред служителите в държавната администрация. Промените въвеждат задължение за държавните служители и работещите по трудово правоотношение да декларират пред органа по назначаването своето имотно състояние, получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на допълнителен труд, както и работодателя/възложителя, който ги е изплатил. Със законопроекта се предоставя възможност на главния секретар да се възлагат и правомощията по назначаването, преместването, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания по отношение на държавните служители в администрацията. Досега това беше задължение на министрите и ръководителите на ведомства.

През август правителството одобри проект на Национална стратегия за противодействие на изпирането на пари. Документът, който е първи по рода си, допълва и разширява Стратегията за национална сигурност на Република България в частта й за финансова и икономическа сигурност. Целта е да бъде предотвратено навлизането на средства, придобити от престъпна дейност, в официалния икономически и финансов оборот на страната, както и използването им отново за продължаване и разширяване на престъпната дейност в нови сфери. България ще инициира изграждането на регионална мрежа от точки за контакт по проблемите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, чрез която да се улесни информационното сътрудничество, да се обменят добри практики, да се организират обучения, да се подпомогне генерирането на нови политически, институционални и законодателни мерки за контрол върху процеса на изпиране на пари и финансирането на тероризъм.

Предвижда се също формирането на междуведомствен съвет за координация между всички институции, които имат отношение към борбата с престъпността, който ще осъществява цялостен мониторинг и прилагане на необходимите решения. Друго предложение в документа е създаването на фонд с част от средствата, отнети в резултат на осъдителните присъди за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Чрез него ще се подпомагат жертвите на трафик на хора и наркотици, разследванията на подобни престъпления и превантивната дейност, ще се укрепва административният капацитет на ангажираните с проблема институции. Проектът съдържа също така предложения за развитие на законодателството, за засилване на превенцията, за повишаване ефективността на разследванията, за подобряване достъпа до информация и т.н.

В началото на септември т.г. правителството одобри петия от началото на мандата си График на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност за периода септември - декември 2011г. Документът отразява препоръките от последния доклад на ЕК. Одобреният график включва 71 законодателни, административни и организационни инициативи, които да гарантират продължаване на съдебната реформа и постигането на конкретни резултати в противодействието на корупцията и организираната престъпност. 41 от мерките трябва да бъдат изпълнени до края на годината, а останалите са постоянни. В информацията на правителствената пресслужба се посочва, че в сравнение с предишните графици настоящият има качествено различен акцент, който се състои във включването на целенасочени мерки за приложението на новото законодателство по начин, който да капитализира ефектите от направените законови промени и да гарантира необратимост на продължаващите реформи.

Многогодишните неуспешни усилия за преструктуриране и приватизация на дружествата от «Булгартабак Холдинг» АД, обременени от политически разногласия, отложиха процеса на продажба и намалиха възможностите за привличане на стратегически инвеститори. След двегодишни усилия, управляващите успяха да приключат сделката. През месец септември 2011 г. беше подписан договора за продажба на 79.83 на сто от акциите на «Булгартабак Холдинг» АД. Собствеността на холдинга включва цигарените фабрики в София и Благоевград, тютюнопреработващото предприятие в Плевен и няколко от бившите цигарени дружества, които са в процедури по несъстоятелност или ликвидация. Купувач е регистрираната в Австрия фирма BT Invest GmBH, която плати обща цена в размер на 100.1 млн. евро. 20 на сто от сумата се заплаща в деня на сключване на сделката, а останалите 80 на сто след разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. В двуседмичен срок след сключването на договора, КЗК взе решение, че придобиването на пряк контрол от страна на BT Invest GmBH върху „Булгартабак Холдинг“ АД не застрашава свободната конкуренция на пазара и разреши сделката. Купувачът преведе остатъка от 80 на сто от покупната цена и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прехвърли на BT Invest GmBH 5 881 380 бр. акции, представляващи 79.83 на сто от капитала на „Булгартабак Холдинг“ АД. Финансовите постъпления от приватизацията на дружеството ще постъпят в държавния бюджет, а оттам по закон ще бъдат разпределени изцяло в полза на Сребърния фонд. Задълженията на купувача съгласно приватизационния договор включват:

• 
  запазване на предмета на дейност на дружеството за срок от 10 години, както и недопускане на обявяване в несъстоятелност или ликвидация;
  
• 
  да не намалява акционерното си участие в дружеството и дъщерните му дружества за срок от 5 години;
  
• 
  да не осъществява структурни промени или преобразувания в групата за срок от 5 години;
  
• 
  да изкупува минимални количества български тютюн в размер на 5 000 т. за всяка година за срок от 5 години;
  
• 
  да поддържа средногодишна численост на персонала в дружеството и дъщерните му дружества на нивата от 2010 г. за срок от 3 години;
  
• 
  да поддържа разходите за труд в дружеството и дъщерните му дружества на нивата от 2010 г. за срок от 3 години;
  
• 
  да извърши предложените в офертата инвестиции в размер на 7 млн. лв. за срок от 2 години.
  

Открита е процедура за продажба на остатъчни дялове в дружествата от отбранителната промишленост. От „Терем – Георги Бенковски“ ООД – 847 416 дяла, представляващи около 34 на сто от капитала на дружеството и 74 877 дяла, представляващи около 26 на сто от капитала на „Терем – Ген. Владимир Заимов“ ООД. Мажоритарните дялове и в двете дружества бяха продадени през 2008 г. Процедурата е в съответствие със стратегията за преструктуриране на „Терем холдинг“. Тя предвижда приватизация на дяловете в осем дъщерни дружества, на които холдинга е собственик. Предприятията в холдинга бяха разделени на две групи. В първата група са дружествата „ТЕРЕМ КРЗ Флотски арсенал“ гр. Варна, „Терем – Георги Бенковски“, „Терем – Хан Крум“, гр. Търговище и „Терем – Ивайло“, гр. Велико Търново. Тези дружества бяха определени като стратегически и се предвижда продажбата на до 66 на сто от капитала им. В другата група са дружествата „Терем – Летец“, гр. София, „Терем – Овеч“, гр. Провадия, „Терем – Цар Самуил“, гр. Костенец и „Терем – Ген. Владимир Заимов“. В стратегията те са определени като „без стратегическо значение за държавата“ и за продажба ще се предлагат до 74 на сто от капитала им. Решението на Министерски съвет от м. март 2011 г., с което се отменя забраната за запазване на държавна квота от 34 на сто в дружествата от отбранителната промишленост, дава възможност за привличане на инвестиции в сектора и развитието му.

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обяви публично оповестен конкурс на един етап за продажбата на 769 180 бр. акции, представляващи 35.78 на сто от капитала на „Арсенал“ АД, гр. Казанлък. Дружеството притежава пълен лиценз за търговия със специална продукция. Останалите акции са притежание на „Арсенал 2000“ АД – 63.85 на сто и 0.37 на сто – на група физически лица. Конкурсът поставя специални изисквания към потенциалните купувачи съгласно Закона за класифицираната информация. В приватизацията могат да вземат участие инвеститори, които произвеждат оръжия, боеприпаси и взривни вещества, и притежават собствен капитал не по-малко от 40 млн. лв. за последната финансова година, както и размер на приходите от посочените дейности за последната финансова година в размер на не по-малко от 40 млн. лв. съгласно одитираните финансови отчети. Депозитът за участие в конкурса е 3 млн. лв. Водещият критерий за избор на купувач е предложената цена.

Световната банка не одобри искания от правителството заем за преструктуриране и оздравяване на БДЖ. Според предварителните разговори с международната финансова институция се очакваше да бъде отпуснат заем в размер на 460 млн. лв. за БДЖ и други 140 млн. лв. за Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Приватизацията на „БДЖ – товарни превози“ няма да бъде отложена. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изпратило писмо до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за намеренията си дружеството да бъде приватизирано. Балансовата стойност на активите на „БДЖ – товарни превози“ се оценява на 320 млн. лв. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол откри процедура за приватизационна продажба на 100 на сто от дяловото участие на „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, в капитала на „БДЖ – Товарни превози“ – ЕООД. Намеренията на правителството са приватизацията на дружеството да бъде извършена за срок от една календарна година.

Националният концесионен регистър отчита за първите девет месеца на 2011 г. 76 броя процедури за предоставяне на концесии. Преобладаващият брой са процедури за общински концесии – 72 бр. и 4 бр. процедури за държавни концесии. За същия период са сключени 34 концесионни договора – само за предоставяне на общински концесии и са прекратени 12 бр. процедури за предоставяне на общински концесии. Съгласно данните на регистъра, общата стойност на договорените инвестиции за приключените процедури е в размер на 100 млн. евро за предоставени държавни концесии и над 8 млн. лв. за предоставени общински концесии. От сключените 34 концесионни договора само един е в областта на строителството, а останалите 33 бр. са концесии за услуги.

Съгласно последните промени в Закона за подземните богатства, половината от средствата за предоставяне на концесии влизат в бюджета на общините. Очакваните приходи на общините в Нова Загора, Мадан и Раковски от предоставените концесии за добив през месец октомври 2011 г. възлизат на над 25 млн. лв. Други 500 хил. лв. са очакваните инвестиции, които осем дружества ще инвестират в проучването на полезни изкопаеми.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/ отново удължи срока за подаване на оферти по откритата процедура за предоставяне на концесии на летище Горна Оряховица – до 07.12.2011 г. Сроковете за подаване на оферти на останалите две открити процедури за предоставяне на концесии за летища – „Гражданско летище за обществено ползване Русе“ и „Карго зона – обособена част от гражданско летище за обществено ползване Пловдив“ изтичат на 31.10.2011 г. Намеренията на МТИТС за публично частно партньорство включват подготовката за концесиониране и на две дунавски пристанища – Никопол и Тутракан, което е част от пристанищен комплекс Русе. Обявени са конкурси за консултанти, които да изготвят концесионните анализи на двете пристанища. Процедурите са в съответствие с приетата Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура.