Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Инфлация
- Фигура 16. Потребителски цени, месечно изменение, %
- Фигура 17. Инфлационни очаквания, баланс, %
- Заетост и безработица
- Фигура 18. Тримесечна безработица по възрастови групи, %
- Фигура 19. Коефициент на регистрирана безработица, %
- Фигура 20. Очаквания на бизнеса за движението на персонала и на потребителите за безработицата, баланс %
Преки чуждестранни инвестицииПо предварителни данни преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), влезли в страната през периода януари-август 2011 г., възлизат на 225.6 млн. евро (0.6 на сто от БВП) или едва една четвърт от привлечените през същия период на 2010 г. средства в размер на 926.5 млн. евро (2.6 на сто от БВП). Най-често срещаното обяснение за сериозния отлив на инвестиции е свързано с плащанията по вътрешнофирмените кредити в съответствие с погасителните планове, което може да се приеме и като израз на доброто финансово състояние на дружествата с чуждестранно участие. Така за осемте месеца на 2011 г. нетният Друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен, в размер на 209.9 млн. евро, при положителен в размер на 36.6 млн. евро за януари – август 2010 г. Привлеченият дялов капитал (374.3 млн. евро) е 45.7 на сто от този през същия период на 2010 г. като половината от тези средства отново са насочени към недвижими имоти – сигнал, че пазарът започва да се възражда. Реинвестираната печалба засега се оценява на 61.1 млн. евро (при 71 млн. евро една година по-рано), но най-вероятно тук ще настъпи корекция нагоре при следващи ревизии на данните. Намаляването на притока на ПЧИ е естествен процес в настоящата икономическа реалност, когато става пренасочване на инвеститорския интерес от такива сфери като търговия, финанси и строителство към промишленост и енергетика в условията на силно свито потребление и несигурни пазари. След спукването на имотния балон и отлива на ПЧИ като резултат от кризата, сега се очаква при възстановяването на инвестиционните потоци да се постигне промяна в структурата на икономиката като инвестициите се насочат към производства с по-висока добавена стойност, конкурентни на международните пазари. Трудно е да се направи прогноза за притока на ПЧИ, но вероятно няма да бъдат достигнати официално очакваните 1.5 млрд. евро за 2011 година. Финансовите проблеми в глобален мащаб не спомагат за увеличаването на притока на инвестиции отвън. Забавящото се възстановяване на световната икономика, сложната ситуация в Гърция, проблемите в Италия и Испания правят инвеститорите предпазливи при вземане на решения за инвестиране. Несигурната икономическа среда в страната и ограниченият мащаб на вътрешния пазар не стимулират инвеститорите да се насочват към България. Ниските данъци и евтиният труд вече не са достатъчно предимство при липсата на ясно очертани приоритети, лошо работеща съдебна система, непрекъснато променящо се законодателство, несигурност и непредвидимост на средата, тежка бюрокрация и неефективна администрация. ИнфлацияСлед като натрупаната и годишната инфлация имаха своя максимум в началото на годината (по ИПЦ натрупаната спрямо декември 2010 г. беше най-висока през април 2.7%, а през март годишната, т.е. март спрямо март 2010 г., която беше 5.6%), започналата след това тенденция на намаляването им продължава. Пет поредни месеца до септември се отчита месечна инфлация около и под нулата (Фиг.16). През септември натрупаното нарастване на цените спрямо декември 2010 г. е 1.5%, а годишната инфлация (септември 2011 г. спрямо септември 2010 г.) е 3.3%. С най-слаби амплитуди обичайно се движи инфлацията по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) - за септември-декември натрупаната по него инфлация е 1.4%, а годишната инфлация (септември 2011 г. спрямо септември 2010 г.) е 2.9%. Въпреки че най-изразена дефлация в последните месеци наблюдаваме по Индекса на цените за малката кошница (ИЦМК), той имаше най-големите скокове нагоре в началото на година и така натрупаната по него инфлация от началото на годината (1.9%) е най-високата сред трите индекса. Фигура 16. Потребителски цени, месечно изменение, %
Източник: НСИ. Нагласите на бизнеса за динамиката на продажните им цени са доста лабилни. След рязкото поскъпване на храните и горивата през януари и февруари скочиха мартенските очаквания на бизнеса (в строителството и търговията на дребно, а през април и в услугите) за покачване на продажните цени в следващите три месеца. От юли насам тенденцията е низходяща. Очевидно пазарът не е в състояние да поеме постоянно растящи цени. (Фиг.17). Свиват се и инфлационните очаквания на потребителите. Фигура 17. Инфлационни очаквания, баланс, %
Източник: НСИ, Бизнес наблюдения до септември и наблюдение на потребителите до юли 2011 г. До края на 2011 г. няма изгледи за вътрешен натиск върху инфлацията, нарастването й ще се движи под въздействие на международните цени. Може да се очаква, че натрупаната инфлация за годината едва ли ще надхвърли 2.5%. Заетост и безработицаЗаетите продължават да намаляват на годишна база (по данни от националните сметки). През второто тримесечие спадът в броя им е 3.5%, толкова колкото и за първото, т.е. наблюдаваната дотогава тенденция на забавяне на спада, започнала още през второто тримесечие на 2010 г., като че ли минава в задържане. Най-дълбок спад на заетостта от началото на кризата (със 7.3%) имаше за първото тримесечие на 2010 г. Спадът на заетите в строителството отново започна да расте и достигна 11% (след 6.8 за първото тримесечие). В аграрния сектор също се наблюдава увеличаване на спада на заетите – до 4.1%, след като за първото тримесечие беше минимален (-0.1%). В промишлеността и в „Търговия…; транспорт…; хотелиерство и ресторантьорство“спадът се свива. Нарастване на заетите, както и през първото тримесечие, но сега ускоряващо се, има в три групи услуги: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Операции с недвижими имоти“. Икономическата активност на хората от 15 до 64 г. (по данни от наблюдение на работната сила) продължава да се свива на годишна база. За второто тримесечие коефициентът на икономическа активност (относителен дял на икономически активните, т.е. заети+безработни, лица спрямо населението в същата възрастова група) е 65.6% и в сравнение с второто тримесечие на 2010 г. намалява с 1.3 пункта, докато за първото тримесечие влошаването му на годишна база беше сравнително слабо (с 0.3 пр.п.). Коефициентът на заетост в тази възрастова група е намалял през второто тримесечие на 58.2%, т.е. влошил се е с 2.0 пункта на годишна база. Безработицата е нараснала с 1.2 п.п до 11.3%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години, който е включен в стратегия „Европа 2020”, също отново започна да се влошава – за второто тримесечие той намалява с 2.5 пункта и достига 63.4%, докато за първото тримесечие влошаването му беше с 2 пункта спрямо година назад и беше започнало да се свива (за 2010 г. свиването му беше с 3.4 пункта в сравнение с 2009 г.). И през второто тримесечие на 2011 г. тримесечната безработица продължава да надхвърля нивата от предходните години. За разлика от първото тримесечие обаче, когато тя нарасна на база предходното тримесечие във всички възрастови групи с изключение на групата „55 и повече“, сега привлича вниманието ни фактът, че нарастване, макар и слабо, на база предходния период наблюдаваме само в една група, и това е групата на възраст 35-44 години. (Фиг.18). Фигура 18. Тримесечна безработица по възрастови групи, %
Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила Броят на регистрираните безработни намалява през септември. В бюрата по труда са регистрирани 309971 безработни, а равнището на безработица е 9.4%. От всички безработни младежите до 29 годишна възраст са 19.5%, 36% са над 50 годишна възраст. Повече от половината безработни са без квалификация (58.1%). Продължително безработните лица с престой на пазара на труда над една година са 37.2%. Повече от половината от новорегистрираните безработни са освободени от частния сектор. Най-много продължават да са новорегистрираните безработни, които преди това са били заети в търговията и в преработващата промишленост. От началото на годината всеки месец регистрираната безработица е по-ниска спрямо нивата от месеците на миналата година и, въпреки че продължава да надхвърля тези от 2009 г., налице е тенденция на сближаване (Фиг.19). Фигура 19. Коефициент на регистрирана безработица, %
Източник: Агенция по заетостта (АЗ) и собствени изчисления. Бизнес наблюденията на НСИ до септември показват, че докато до към май-юни имаше известно намаляване на очакванията за освобождаване от заетост, и в услугите и строителството те дори преминаха в очаквания за увеличаване на заетостта, то в летните месеци юли-август, а също и през септември, очакванията са отново на отрицателна територия – за освобождаване на работна сила - и при това в услугите и строителството се влошават забележимо (Фиг.20). Това влошаване на очакванията на бизнеса за заетостта контрастира донякъде с факта, че юлското наблюдение на потребителите регистрира свиване на опасенията им по отношение на безработицата през следващите 12 месеца. Най-вероятно нагласите на потребителите за безработицата – ако биха били измерени през август и септември - биха били по-песимистични. Фигура 20. Очаквания на бизнеса за движението на персонала и на потребителите за безработицата, баланс %
Източник: НСИ, Бизнес наблюдения до септември и наблюдение на потребителите през юли 2011г. Очакваме, че към края на годината тримесечната безработица (по наблюденията на НСИ) ще се задържи над 11%, а регистрираната месечна безработица ще бъде около 9.5%. Каталог: uploads -> publication publication -> Курсови проекти publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие publication -> България не подобрява конкурентоспособността си publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България publication -> Център за икономическо развитие publication -> В административното правораздаване целта на концепцията Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|
