Кратко описание на практиката
|
В Обединеното кралство публичните услуги се подразделят на четири категории като за всяка от тях се прилагат различни финансови цели и правила за определяне размера на таксите. Категориите услуги са: 1) задължителни за предоставяне по закон услуги (към тази категория се отнасят услугите, чието предоставяне е предвидено с нормативен акт, включително събирането на такса); 2) междуведомствени услуги (към тях се отнасят услугите, предоставяни от министерство или публична организация, на друго министерство или публична организация); 3) вътре-ведомствени услуги (към тази категория се отнасят услугите, които се предоставят от едно звено на министерство на друго звено от същото министерство); и 4) търговски услуги (предоставяни в условия на конкуренция с частния сектор).
Начин на въвеждане
В рамките на проучването не е идентифициран нормативен акт, който урежда разграничението и характеристиките на посочените по-горе услуги. Описанието им и правилата за определяне на таксите за тяхното предоставяне са описани в Ръководството за управление на публичните финанси от 2013 г. и в Указанията на министерството на здравеопазването от 2005 г. във връзка с предстоящото тогава издаване на актуализирано Ръководство за таксите и потребителските цени.
Териториално приложение
Като цяло разграничението на четирите категории услуги е приложимо за всички министерства и публични организации в Обединеното кралство. Поради спецификата на административно-териториалното устройство и на британската правна система са приложими и различни изисквания към и правила за услугите и таксите в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, както и за услугите, предоставяни от някои публични компании и организации.
Цел и ефективност
Целта на дефинирането на различни категории услуги не е изрично посочена в прегледаните документи. Може да се допусне, обаче, че от една страна тя е свързана с по-лесното разграничаване на видовете услуги, финансовите им цели, доставчиците и потребители им, правилата за изчисляване на разходите и за определяне на таксите, както и за необходимостта от консултиране със и одобрение от Министерството на финансите и получаване (в някои случаи) на съгласие от парламента. От друга страна дефинирането на различни категории публични услуги е предпоставка за по-голяма прозрачност и отчетност за изразходените и получените средства. В този смисъл може да се допусне, че дефинирането на различни категории публични услуги е ефективно.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Практиката за дефиниране на различни категории услуги напълно отговаря на критерии 1 и 4 (съответно разходноориентиран подход при определяне размера на таксите и гъвкавост/иновативност при определяне на техния размер). Като цяло и за четирите вида категории услуги се изчисляват разходите за тяхното предоставяне, но за някои от тях не се извършват реални плащания (при вътре-ведомствените услуги) или пък е допустимо определянето на по-голяма норма на възвръщаемост на вложения капитал и включването на печалба (търговски услуги). Размерът на таксата може да надвишава или да е по-малък от разходите за предоставяне на услугата (при наличие на законови основания и съгласие от Министерството на финансите за това), в зависимост от финансовата цел, естеството на услугата и приоритетите на съответното министерство или публична организация.
Практиката в сравнително по-малка степен отговаря на критерий 3 (прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната услуга), тъй като в рамките на проучването не е идентифициран акт или документ с изисквания за прилагане на аналитично счетоводство в администрациите. Независимо от това може да се допусне, че британските министерства и публични организации прилагат аналитично счетоводство, защото в противен случай не биха могли да изготвят разчети с обосновка за предлаганият от тях размер на таксата, както и справки и анализи за предоставяните услуги, за приходите от такси, за наличието на излишък или дефицит и пр. Практиката отговаря на критерий 2. Обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология дотолкова, доколкото Глава 6 на Ръководството за управление на публичните финанси по своята същност представлява единен документ с принципи и правила за определяне на таксите въз основа на извършените за предоставянето на услугата разходи. Практиката отговаря на петия критерий (силни страни и постижения), защото дефинирането на различни категории публични услуги е предпоставка за по-лесно изчисляване на разходите и таксите за тяхното предоставяне.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
Сега действащият Закон за държавните такси не съдържа разпоредби, регламентиращи различните категории публични услуги. В административната практика в България също не се прилага сходна категоризация.
Концепцията за нова политика по отношение на таксите, изготвена в рамките на първия етап на проект „Политика за таксите в съответствие с обществените отношения – условие за добро управление“ също не предвижда разграничаване на услугите, предоставяни въз основа на нормативен акт, между и в рамките на администрациите, и в условия на конкуренция с частния сектор.
|
Приложимост на практиката в България
|
Практиката в Обединеното кралство за дефиниране на различни категории услуги в голяма степен може да се приложи и в България. Това може да се осъществи чрез разпоредба/и за разграничаване и дефиниране на съответните категории услуги в проекта на новия Закон таксите, както с текстове, които установяват основните правила за тяхното предоставяне, изчисляване на разходите и определяне размера на таксите, като се отчетат националните правни и административни специфики.
|