Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4

Глава 7: Земеделие

Делът на земеделския сектор в общата брутно добавена стойност в България продължи да намалява от 13,8 % през 2000 г. и 13,4 % през 2001 г. до 12,5 % през 2002 г. ⁷. През 2002 г., поради големия износ на зърнени култури, селскостопанският износ ⁸ на България за ЕС от 247 милиона евро нарасна на 386 милиона евро, което прави търговски излишък от 109 милиона евро (спрямо дефицита от 45 млн. евро през 2001 г.). Отделно от зърнените култури и маслодайните семена, в ключовият внос от ЕС преобладаваше месо и карантия. В износа на храни за ЕС преобладаваше месо и животински мазнини и масла.

След последния Редовен доклад, България продължи да развива своята селскостопанска политика. Отпуснатият през 2002 г. бюджет за селското стопанство нарасна с 22 % и достигна 180 милиона евро.

Министерството на земеделието и горите (МЗГ) продължи да следва стратегиите и действията за приоритетните сектори, определени в Правителствата програма 2001-2005 г. В годишния доклад на МЗГ за 2002 г. бе представена оценка на постигнатия напредък и уточняване на краткосрочните действия за 2003 г. През юли 2003 г., Министерството на земеделието и горите представи специален доклад по повод изтичане на половината от четиригодишния правителствен мандат. Докладът представи постижения в такива области, като подкрепата на Държавен фонд “Земеделие” за онези земеделски производители, които спазват стандартите за качеството и другите законови изисквания, изпълнението на програма САПАРД в България, както и въпроси, свързани с присъединяването към ЕС, растениевъдството, животновъдството, горското стопанство и земеделието. Докладът засегна и основните цели за втората половина от мандата на министерството, включително преброяването на земеделските стопанства през 2003 г., приключването през 2004 г. на преговорите по глава 7 “Земеделие” и изпълнение на задълженията по ветеринарни и фитосанитарни въпроси.

Към Министерството на земеделието и горите работят вече няколко консултативни съвета, които покриват най-важните и чувствителни селскостопански сектори, такива като мляко и млечни продукти, зърнени храни, фуражи, птици, месо. Тяхната роля е да улесняват взимането на решения от Министъра в съответните области.

Специална програма за развитие на селското стопанство в Родопите бе приета от Министерски съвет през 2003 година. Подготвена бе и програма за развитие на селското стопанство в северозападна България.

Първият етап на поземлената реформа, т.е. процесът на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, приключи през 2001 г. В края на 2002 г., 92 % от залесените площи и горите бяха реституирани. Продължи работата за създаване на имотен регистър (селскостопански кадастър) и компютъризирана географска информационна система за графично представяне, както и регистър за регионите със селскостопански земи и гори, които вече са почти завършени. Започна втората фаза на поземлената реформа, т.е. комасацията на земите. В тази връзка бе прието законодателство, което позволява различни възможности за комасация на земите, като например арендуване или лизинг на селскостопанска земя, държавна собственост, както и размяна на земи. Друга дейност включваше създаването на законова база за определяне на органите за собственост върху земите и, в тази връзка, за разширяване на компетенциите и персонала на Министерството на земеделието и горите. Повишеният брой сделки и бавното покачване на цените показва, че пазарът на земята се развива постепенно, въпреки че тръгва от едни доста ниски нива. Разпокъсаността на селскостопанските земи, съсобствеността и случаите на неясни граници на парцелите земя, както и ниските печалби в селскостопанския сектор все още оставят селскостопанските земи недостатъчно използвани и водят до недостатъчно реализиране на пазара на земята.
По отношение на селскостопанската ценова политика, тя бе почти напълно либерализирана през 2002 г. С някои изключения, в това число държавните гаранции за изкупуване на тютюна и субсидиите за производителите на пшеница, качествено мляко, домати и чушки. Законът за подпомагане на земеделските производители упълномощава Държавен фонд “Земеделие” да се намесва селскостопанските пазари, като изкупува селскостопански продукти, произведени на интервенционни цени, основани на годишните решения на Министерския съвет. Прието бе законодателство за прилагане за установяване на процедурите и условията за изкупуване, с цел последваща продажба на селскостопански продукти от страна на интервенционните агенции.

Хоризонтални въпроси

Българските власти предвиждат до 2005 г. в рамките на Държавен фонд “Земеделие”, съгласно изискванията на ЕС, да се създаде Разплащателна и интервенционна агенция. Тя ще представлява единна Разплащателна и интервенционна агенция, която ще канализира както фондовете на ФЕОГА, така и националните фондове за подпомагане на земеделските производители.

България все още няма система за администриране и контрол на плащанията, аналогична на Интегрираната административно-контролна система (ИАКС), но заяви като своя цел, до 2005 г., да пусне в действие системата ИАКС. Ключовите регистри, на базата на които ще бъде изградена Единната административно-контролна система ИАКС, се създават и компютъризират. Те включват статистически регистър на земеделските производители и стопанства; буквено-цифрова система за идентификация и регистрация на животните; идентификационна система на селскостопанските парцели. Селскостопанският кадастър, включващ съответната компютъризирана географска информационна система, е почти завършен. Той ще формира базата за обединяване на всички елементи на Единната административно-контролна система (ИАКС).

България предприе необходимите законодателни и институционални стъпки за пълно преброяване на земеделските стопанства, което започна през юли 2003 г. и ще приключи през 2004 г. Данните ще са ключов принос за определяне началната позиция за участие на България в Общата селскостопанска политика.

България постигна напредък в съгласуването на своето законодателство с достиженията на правото на ЕС (acquis) по отношение политиката на качеството и се ангажира до края на 2004 г. да създаде съответния регулаторен орган. Що се отнася за търговските механизми, последните изменения и допълнения в Закона за подпомагане на земеделските производители (в сила от 15 октомври 2002 г.) създадоха законовата основа за въвеждане на експортни лицензии за износ и система за даване на изплащания при износ. Вече е отчасти прието съответното законодателство за прилагане за установяване на правилата и условията за лицензии за износ.

Органичното земеделие е област, печелеща повишено внимание. След приемането на съответното законодателство на база изискванията на ЕС, през юли 2003 г. бе акредитиран първият орган за сертифициране и контрол на органични продукти (включително за обозначение и етикетиране) и в най-скоро време се очаква да заработи. Министерството на земеделието прие през април 2003 г. Национална програма за екологично земеделие, която включва насърчаване на органичното земеделие.

Извършена бе по-нататъшна работа по подготовката за пълното въвеждане на мрежата мрежа за земеделско счетоводство (МЗС) през 2005 г., включително събиране на информация и тестване на системата за 60 стопанства през 2002 г. и започване на наблюдението на 300 стопанства през 2003 г. (МЗС трябва да включи 2000 стопанства през 2005 г.).

През 2002 г. бяха направени проучвания за възможностите за привеждане в съответствие и прилагане на общата пазарна организация в отраслите лозаро-винарство, месопроизводство и рибарство. Проучванията обхващат законовите, институционалните и икономическите аспекти и включват предложения за това как да се въведе общата пазарна организация в България. Бяха подготвени планове за действие, с цел въвеждането на обща организация на пазарите във всички основни селскостопански сектори.

По отношение на полските култури, във връзка с интервенцията на пазара от страна на Държавен фонд “Земеделие”, през юли 2003 г. бе прието допълнително законодателство за прилагане за установяване на изискванията за качеството на зърното и контрола върху качеството на зърното за изкупуваните култури. През ноември 2002 г., Консултативният съвет по зърното прие стратегия за развитие на сектора, която насърчава отглеждането на висококачествена пшеница, регулирането и стабилизирането на пазара на зърно и брашно, както и подобряване на икономическите връзки между производителите.

По отношение на специализираните култури, в сектора “плодове и зеленчуци”, няма прието ново законодателство. В тютюневия сектор бе прието законодателство за създаването на институт за тютюн и тютюневи продукти, както и за фиксиране на минимални цени за продажбите на тютюн. През март 2003 г. бе приета национална стратегия за тютюневия сектор, която цели да насърчи и увеличи тютюнопроизводството и достигне до 77 000 тона необработен тютюн, произведен в България към момента на присъединяването. Правителството реши да въведе механизъм през 2002 г. за компенсиране на производителите за ниското качество на тютюна, дължащо се на неблагоприятните климатични фактори, както и нови изисквания за отглеждането на тютюн. В рамките на Фонд “Тютюн”, през 2002 г. бе създадена нова дирекция за “Европейска интеграция, международно сътрудничество, търговия и пазари”, като през първата половина на 2003 г. бе назначен допълнителен персонал както на национално, така и на регионално ниво.

В лозаро-винарския сектор бе прието ново законодателство за прилагане относно определянето на съдържанието на винените продукти. Разработена бе Национална стратегия за развитите на лозята и винопроизводството, включително създаването на консултативен комитет и мерки за насърчаване на българските производители на грозде и вино да се регистрират като земеделски производители. През 2003 г. бе въведена нова и допълнителна схема за финансова подкрепа на винопроизводители. С цел да се противодейства на значителното нелегално производство на вино и спиртни напитки, на 1 януари 2003 г. бе въведен нулев акциз за виното. Създаването на регистър на лозята е все още е на ранен етап.

В млечния сектор, през октомври 2003 г. България представи план за действие, адресиран до произвеждащите сурово мляко ферми и преработвателните предприятия, който, наред с другото, предвижда въвеждането на система от субсидии за млякото, което отговаря на определени стандарти за качество.

По отношение на продуктите с животински произход, в сектора “месопроизводство” бяха приети изменения и допълнения на Закона за животновъдство, позволяващи приемането на прилагащото законодателство по правилата за класифициране на трупното месо и отчитането на цените.

Развитие на селските райони и горското стопанство

Постигнат бе по-нататъшен добър напредък в изпълнението на програма САПАРД, която е основният инструмент на България за развитие на селските райони (виж Раздел А.2 на настоящия доклад – Отношения между Европейския съюз и България). Административният капацитет на Агенция САПАРД бе засилен с неотдавнашното назначение на двадесет и осем нови служители. Отделно от САПАРД, правителството започна програма за алтернативно земеделие в Родопския регион, специални проекти за развитие на метода ЛИДЕР +, както и две други програми за региони със специфични природни ограничения.

По отношение на горското стопанство, последното изменение на Закона за горите и приемането на допълнително законодателство за прилагане позволи привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) по защитата на горите от пожари. България подготви национална стратегия за горска политика.

Ветеринарни и фитосанитарни въпроси, включително безопасност на храните

Във ветеринарния сектор, приет бе голям обем законодателство за прилагане, с оглед въвеждането в действие на Европейското законодателство в областта на здравето на животните, общественото здраве и хуманното отношение към животните.

В областта на показателите на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (TSE) и животинските субпродукти, България предприе редица действия в областта на епидемиологичния контрол за спонгиформна енцефалопатия по говедата (BSE), специфичните рискови материали (SRM), системите за снабдяване и забрана на фуражи. Към Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) в София бе създадена нова лаборатория за контрол на спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE), която е вече почти напълно оборудвана, а понастоящем се изграждат и оборудват още две лаборатории на регионално ниво. За инспекторите от НВМС бе проведено обучение по съответните предмети. Въпреки това, Системата за контрол на спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE), въведена през 2001 г. и нейното прилагане само отчасти отговаря на изискванията на Общността. Мерките за контрол върху специфичните рискови материали (SRM) все още не са адекватни и преработвателният капацитет на животинските отпадъци е все още нисък и недостатъчен в България.

Постигнат бе по-нататъшен напредък в идентификацията на животните и регистрацията на животинската собственост, със завършване на техническата структура на компютъризираната система за регистрация на животните, която е достъпна сега от всички регионални служби на НВМС. Въвеждането на данни в системата продължава и, към март 2003 г., в компютъризираната база данни са регистрирани вече почти 50 % от всичкия идентифициран едър рогат добитък. Идентификацията на дребни преживни животни започна с 60 % от маркираните до март 2003 г. с маркировка на ушите дребните преживни животни. Работи система за сертифициране на вътрешните движения и местоположението на животните и животинските продукти. Строителство най-важният граничен пункт за инспекции на Капитан Андреево на границата с Турция, бе завършено през ноември 2002 година. През първата половина на 2003 г., с национални средства започна монтажа и подновяването на помещенията на граничните пунктове за инспекция (ГПИ) на летище София. В момента се прави проучване за възможността за модернизация на оставащите дългосрочни гранични пунктове.

В млечния сектор, с оглед хигиенните изисквания за производството на сурово мляко, бе прието допълнително законодателство. През октомври 2002 г., в отговор на изискванията на ЕС в произвеждащите сурово мляко ферми и в преработвателните предприятия, България представи Национален план за действие (2002-2009 г.). Фермите и млекопреработвателните предприятия ще бъдат класифицирани в три групи в зависимост от съответствието им със стандартите и качеството на произвежданото мляко. През време на проверките, направени в началото на 2003 г., поради неспазване на санитарните и качествените стандарти на ЕС, Българската национална ветеринарно-медицинска служба затвори (временно) повече от 100 местни млекопроизводителни ферми. Към момента мнозинството млекопреработвателни предприятия не произвеждат в съответствие със стандартите за качество. Продължава процесът на модернизация на месопреработвателните предприятия в съответствие с националния план. Планира се до края на 2003 г. да бъдат затворени предприятията, които не отговарят на стандартите на ЕС и на националните ветеринарни стандарти. Националната ветеринарно-медицинска служба продължи да наблюдава Националния план за модернизация на предприятията, при ветеринарен надзор. В началото на 2003 г., службата затвори 15 % от инспектираните 1 500 предприятия за производство на храни, които не спазиха Европейските санитарни и качествени стандарти. Предвиждате се по-нататъшни проверки от страна на Националната ветеринарна служба, като неспазването на стандартите ще доведе до постоянно затваряне на предприятията, към края на 2003 г. Макар че са предприети мерки за подобряване стандартите за безопасност и хигиена на предприятията за преработка на храни, все пак повечето от тях все още не отговарят на националните изисквания или на изискванията на ЕС.

Частично бе въведено в действие законодателство за наблюдение и контрол върху остатъчните вещества.

Допълнително законодателство за прилагане бе прието в областта на хуманното отношение към животните и бе постигнат напредък с оглед на информираност за хуманното отношение към животните.

Допълнително законодателство бе прието в областта на храненето на животните с приемане на законодателство за прилагане относно анализа за официалния контрол на фуражите за животни и по-специално за хранителните цели на фуражите.

В сектора на фитосанитарен контрол и най-вече в сектора продукти за растителна защита, бе прието законодателство за разрешаването на активни субстанции и за биологичното тестване за ефикасност и остатъчни продукти от използването на продукти за растителна защита, както и за етикетирането на продуктите за растителна защита.

България постигна напредък в привеждането в съответствие на законодателството с достиженията на правото на ЕС (acquis) по отношение на фитосанитарния контрол върху вредните организми, включително създаването на минимални условия за провеждане на проверки за здравето на растенията на граничните пунктове за инспекция. Завърши оборудването на повечето дългосрочни гранични пунктове за инспекция. Бе прието законодателство за продажбата на семена и посадъчни материали. Административният капацитет на Националната служба за растителна защита (НСРЗ) бе засилен със създаването на два нови отдела, отговарящи за контрол на пазара за продукти за растителна защита и за фитосанитарен контрол и с назначаването и нов персонал за лабораториите за поставяне на растения под карантина. НСРЗ направи важни стъпки по посока приемането на система за осигуряване на качеството като назначи директор по качеството, който да координира дейностите за осигуряване на качеството. В момента се провежда обучение на граничните инспектори, концентрирано върху откриване на карантинни вредители при вноса на растения.

Що се отнася до сигурността на храните, постигнат бе по-нататъшен напредък за приемане на законодателство за прилагане. С цел да се подобри координацията между двете ресорни министерства, т.е. Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието, бе създаден Изпълнителен комитет за безопасност на храните с няколко работни групи и той започна да работи през 2002 г.

Обща оценка

България постигна добър напредък по хоризонталните въпроси, съгласно поетите ангажименти. С оглед на Единната административно-контролна система (ЕАКС), ключовите регистри, върху които ще се изгради системата ЕАКС, бяха създадени и в момента се компютъризират. Сега трябва да обърнем по-голямо внимание на проектирането и развитието на ефективна Единна административно-контролна система (ЕАКС).

Въпреки постигнатия напредък, България е все още в ранен етап от развитието на Общите пазарни организации (ОПО). Прието бе допълнително законодателство и има планове за действия за всички ключови сектори. Що се отнася за внедряването на Общите пазарни организации, необходим е по-нататъшен напредък по отношение на захарните, плодовите, зеленчуковите и продуктите с животински произход.

Постигнат бе по-нататъшен напредък по отношение на развитието на селскостопанските райони посредством увеличение на броя на акредитирани мерки по САПАРД, една по-принцип добра характеристика на изпълнение на програмата и въвеждане на по-нататъшни правителствени програми в областта на развитието на селскостопанските райони.

Макар и да има отбелязан напредък по отношение на поземлената реформа и създаването на регистър на земеделските земи, както и свързаната с това географска информационна система за, трябва да се направи още по отношение консолидирането на земите, така че да се развие един ефективен пазар на земята.

Във ветеринарния сектор, Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС), в качеството си на основен отговорен орган, като цяло е добре структурирана организация (на национално и регионално ниво) и добре оборудвана с персонал. През 2003 г. бе назначен допълнителен персонал, след което последва специализирано обучение на персонала на НВМС. Необходимо е допълнително обучение за интерпретирането и прилагането на изискванията на ЕС, и най-вече на регионално ниво.

Относно здравето на животите и контрола върху болестите по животните, ситуацията в България остава по принцип приемлива, въпреки че все още има някои недостатъци. Що се отнася до трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (TSE), бе постигнат напредък, макар че все още има някои недостатъци. Не са напълно въведени ефективни мерки за контрол, с цел превенция от навлизането на специфични рискови материали (SRM) във хранителната и фуражна верига. Все още не е въведено в действие законодателство за тотална забрана на фуражи. Координацията между Националната служба за зърнените храни и НВМС, и двете занимаващи се с контрола върху храненето на животните, показа недостатъци.

По отношение на епидемиологичния контрол върху спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE), определено трябва да се повиши капацитета за тестване на лабораторната мрежа, така че тя да е в състояние да се справи с пълномащабната програма за активно наблюдение, съгласно изискванията на ЕС и отговорностите и задачите на всички страни, занимаващи се с откриването и съобщаването на клинично подозрителните случаи на спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE).

По отношение на животинските субпродукти, за да се отговори на изискванията на ЕС, все още предстои да се извърши значителна работа. България е на ранен етап от разработката на екарисажи на високорискови материали. Съществуващите екарисажи за нискорискови материали не отговарят на хигиенните стандарти на ЕС. Трябва да се наложи официален контрол, така че да се гарантира правилният поток на различните животински отпадъци. Необходимо е да се наложи забрана на фуражите, съгласно общностното законодателство, а официалният контрол, насочен към рискове от кръстосано замърсяване и кръстосано хранене на дребни преживни животни със забранени обработени животински протеини, е необходимо да бъде подобрен.

По отношение на контрола върху идентификацията, регистрацията и движението на животните, компютъризираната система трябва да бъде завършена с въвеждането на данни за останалия и още нерегистриран едър рогат добитък, както и за всички регистрирани дребни преживни животни. Трябва да се помисли и по въпроса за използване на метални вместо пластмасови маркировки на ушите на животните. Сертификационните документи за вътрешното движение не винаги съдържат необходимите гаранции, които да подкрепят удостоверението за износ. Трябва да бъдат внедрени ефективни системи за контрол и санкциониране. Програмата за модернизиране на седем от общо осемте дългосрочни пунктове за граничен ветеринарен контрол трябва да продължи.

По отношение на предприятията, е необходима допълнителна работа, която да гарантира надеждното изпълнение във всички региони и хранителни сектори на плановете за модернизиране на производство на храни. Това включва преглед на плана за модернизация и отстраняване на недостатъците. Определено трябва де се даде приоритет на ефективното изпълнение на плана за модернизация на млекопроизводствените ферми и млекопреработвателните предприятия.

Що се отнася до хуманното отношение към животните, повечето помещения и камиони за животни не отговарят на изискванията на ЕС и трябва да се наложи едно по-добро изпълнение на правилата за хуманното отношение към животните.

Във фитосанитарния сектор, хармонизацията с достиженията на правото на ЕС (acquis) е доста напреднала. Необходими са обаче допълнителни усилия с оглед изпълнението на фитосанитарните изисквания, включително едно по-чувствително засилване на административния капацитет. Въпреки предприетите допълнителни мерки за засилване на нейния капацитет, Националната служба за растителна защита все още няма достатъчно оборудване, адекватен брой квалифициран персонал и оперативен бюджет, за да може да изпълни адекватно своите задачи. Необходимо е приемането на допълнително законодателство за прилагане в областта на контрола и сертифицирането на семена и посадъчен материал.

По отношение стандартите за безопасност на храните, с достиженията на правото на ЕС (acquis) напредна доста добре. Макар че изпълнението на законодателството се подобрява, включително чрез създаване на механизми за координация между различните участващи институции, необходими са допълнителни усилия, за да се осигури спазването на изискванията на ЕС. С цел да се засили административния капацитет, е необходимо допълнително оборудване на лабораториите за контролиране безопасността на храните, както и обучение на съответния персонал. Необходимо е още повече да се подобри координацията между НВМС и Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ), както и Главната дирекция за контрол на фуражите, като за целта бъдат създадени ясни работни процедури на полево ниво.

След последния Редовен доклад, България е постигнала значителен напредък в приемането на законодателство и, по-специално, във ветеринарния и фитосанитарния сектор. Административните структури бяха още повече укрепени и засилени, както на национално, така и, когато е приложимо, на регионално ниво.

Все още предстои значителна работа, така че България да отговори на стандартите на ЕС за ветеринарен и хигиенен контрол. България трябва да концентрира по-нататъшни усилия върху изпълнението на законодателството и най-вече във ветеринарния сектор и да развие необходимите административни, инспекционни и контролни механизми. По отношение епидемиологичния контрол спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE), справянето с пълномащабната програма за активен контрол, съгласно изискванията на ЕС, определено изисква подобряването на капацитета за тестване в лабораторната мрежа. В областта на животинските субпродукти, България трябва да предприеме решителни действия и да подобри съществуващите екарисажи на нискорискови материали и да създаде инсталации за високорискови материали. По отношение на безопасността на храните, трябва да се подобри административния капацитет и координация между институциите и същевременно да се направи преглед на плана за модернизация на предприятията за хранителна обработка. Необходими са същи и по-нататъшни усилия с оглед създаването на административни структури, които да осъществят организациите на общия пазар. Трябва да се обърне внимание на проектирането и създаването на ефективна Единна административно-контролна система (ЕАКС) и на развитието на необходимия административен капацитет.

Въпреки че преговорите по тази глава продължават, повечето от въпросите в частта “ветеринарен и фитосанитарен контрол” от преговорите бяха изяснени в края на 2002 година.