X ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА МЛАЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ

X ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА МЛАЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ

• 
  Субекти, които отговарят в рамките на Плана за действие
  
• 
  Съветът за развитие на ромите и изпълнението на Десетилетието на ромското включване
  
• 
  Политическо равнище на координация - заместник министър-председател и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата
  

Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата провежда продължителни дейности за да открие офис в Белград на Екип за действие за интеграция на ромите през 2020 година на Съвета за регионално сътрудничество. В резултат на активностите е подписаният Меморандум за създаването и функционирането на Екипът за действие за интеграция на ромите до 2020 година, подписан между Правителството на Република Сърбия, представявано от проф. д-р Зорана Михайлович, заместник министър-председател и министъра на строителството, транспорта и инфраструктурата и Съвета за регионално сътрудничество, представлявано от Горан Свиланович, генерален секретар. Основната задача на екипа за действие за интегрирането на ромите е да даде подкрепа на Албания, Босна и Херцеговина, Косово*⁸, Македония, Сърбия, Турция Черна гора в усилията им за намаляване на социално-икономическите разлики, възникнали между ромски и не-ромски общности.

Министерството също е дало принос в изработката на Стратегия за социалното включване на ромите в Република Сърбия за периода 2016-2025. Резултът на тези активности е приемането на Стратегията на заседанието на Правителствените на 03 март 2016 година.

В допълнение, Министерството координира дейностите с цел на изработка на Работната версия на плана за действие на стратегията за социално приобщаване на ромите в Република Сърбия за периода 2016-2025, която ще обхване период от две години.

Министерството извършва консултации, за да се формира Координациoнно тяло на Правителството на Република Сърбия за наблюдение на изпълнението на Стратегията за социалното включване на ромите в Република Сърбия за периода от 2016 година до 2025 година с представители на Екипът за социалното включване и намаляване на бедността и с Националния съвет на националното малцинство на ромите.

Също така, Министерството участва в програмирането на ИПА 2016 - Подкрепа за включването на ромите. Кандидатствали са за безвъзмездна помощ, на стойност от 4,2 милиона евро, която ще реализира Постоянната конференция на градовете и общините. Целта на аплицирането и осигуряването на финансови средства е да се видно подобри положението на ромите в местните общности чрез изпълнението на приоритетните мерки, предвидени в Стратегията за социално приобщаване на ромите в Република Сърбия за периода от 2016 до 2025 година.

• 
  Министерството на икономиката
  
• 
  Координационния орган за Прешево, Буяновац и Медведжа
  

Министерство на икономиката провежда Програма за подкрепа на развитието на бизнес инфраструктурата през 2016 година. Програмата е предназначена за оборудване на бизнес зона с цел привличане на инвестиции, участие във финансирането на реализацията на проекти за инфраструктурно оборудване на бизнес зони, както и участие във финансирането на реализирането на проекти за изграждане, реконструкция или рехабилитация, на пътна, комунална, електроенергийна, енергийна и друга инфраструктура, която осигурява достъп до бизнес зоната и интеграцията им в околната обстановка.

Според закона за определяне на Програма за подпомагане на развитието на бизнес инфраструктурата за 2016 година е обявена публична покана за представяне на предложения на проекти, извършване и класиране на проектите, след което е взето решение за разпределението и ползването на средства за подпомагане на подобряването на бизнес инфраструктурата за 2016 година (Държавен вестник на РС 50/2016 от 03.06.2016 година), с което са предоставени средства за финансиране в размер на 497.956.246,84 динара, без ДДС, за съфинансиране и реализация на 32 проекта, от които седем проекта са запланувани в региона на Източна Сърбия и то в следните единици на местното самоуправление: Бела Паланка, Враня, Власотинце, Димитровград, Куршумлия, Ниш и Смедерево. На територията на община Прешево, Буяновац и Медведжа в Програмата не са планирани инвестиции.

Министерството участва във финансирането на проектите в размер на 60% от проекта, без ДДС. Местните самоуправления от своите бюджети финансират остатъчната стойност на проекта, без ДДС, както и ДДС върху общата стойност на проекта.

В момента се провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки, след което се очаква сключването на Договори за реализиране с изпълнителите.

С цел да се създадат благоприятни условия за привличане на инвестиции чрез подобряване на бизнес средата и откриването на нови работни места в местната власт, Министерството на икономиката е реализирало Програмата за подкрепа на развитието на бизнес зони, чрез изпълнението на 38 проекта, от които 12 проекта са реализирани в рамките на региона на Южна и Източна Сърбия, и то в Алексинац, Бабушница, Бела Паланка, Враня, Владичин хан, Власотинце, Княжево, Ниш, Прешево, Сурдулица, Смедерево.

От 12-те проекта, десет проекта са завършени и обектите са предадени на използване на местните самолуправления, а две проекта се реализират, и то:

Проектът за изграждане на инфраструктурни съоръжения - окабеляване на мрежа със средно напрежение от средно 10 кW в промишлената зона на с. Чукарка - Прешево, с обща договорена стойност от 12.489.780 РСД и проект на изграждане на техническа документация на проекта за изграждането на тематичен етно-парк от традиционната етно-архитектура на Южна Сърбия в Сурдулица, с общ обем на договорената стойност от 17.092.800 РСД.

Проектите които са реализирани са свързани с строителството на транспортната, комуналната, енергийната и останалите инфраструктури. По този начин са създадени условия за пристигането и започването на работата на инвеститорите, както и за нови работни места.

Министерство на икономиката участва в съвместното финансиране на реализацията на проектите в размер до 50% от общата стойност на проекта, а останалите средства са осигурени от бюджета на местните власти.

Също така, в рамките на региона на Южна и Източна Сърбия, въз основа на заявки, подадени от местното самоуправление в рамките на Програма за подпомагане на изпълнението на мерките от регионално и местно значение през 2015 година са подкрепени шест единици на местното самоуправление, а именно: Власотинце, Враня, Голубац, Кладово, Ниш, Смедерево.

Икономическото развитие на трите общини е основен приоритет на Координационното тяло за Прешево, Буяновац и Медведжа и Правителството на Република Сърбия. Като основа за икономическо възстановяване и развитие на тези общини, е било признато развитие и инвестициите в икономиката. Стратегически приоритети са: възстановяване на предприятията, които са отговорни за развитието на трите общини, подкрепата за малките и средни предприятия, предприемачите и кооперациите и привличане на инвестиции в тези три общини.

От 2012 година службата на Координационното тяло осигурява средства и обявява конкурси за грантови субсидии за малките и средни предприятия, предприемачи и земеделски кооперации в общините Прешево, Буяновац и Медведжа. Най-напред в Сръбската търговска камара е направен анализ на икономическия потенциал на тези три общини, въз основа на който се прави програмата за субсидии, кото ежегодно се приемат от Правителството на Република Сърбия.

Стратегическите приоритети на Правителството на Република Сърбия в Южната част на Сърбия са възстановяване на предприятия, подкрепа на малките и средни предприятия, предприемачите и кооперациите и привличане на инвестиции в тези три общини.

От 2012 г. Администрацията на Координационното тяло е въз основа на тази програма, която всяка година приема Правителството на Република Сърбия, е отпуснала безвъзмездни средства на 75 бизнесмени, в размер на 200.000.000,00 динари, а броят на нови заети по проекти, които се изпълняват от бизнесмени е почти 200.

В резултат на тези проведени конкурси е увеличаване на броя на заетите, укрепване на малки и средни стопански организации, предприемачи и земеделски кооперации за по-ефективно свързване на местните, регионалните, националните и международните пазари, подобряване на производството, за увеличаване на икономическия растеж, подобряване на конкурентоспособността на вътрешния и външните пазари и подобряване на производството, предназначено за износ или заместване на вноса.

Като продължение на дейности за насърчаване на икономическото развитие и привличане на инвестиции в общините Прешево, Буяновац и Медведжа през 2013 година, Администрацията организира панаир на инвестиционните потенциали. На панаира общините са представили икономическите потенциали и възможностите за инвестиции.

Админстрацията на Координационния орган на 6 септември ще обяви нов конкурс за отпускане на субсидии през 2016 година за сума в размер от 40.000.000,00 динари за трите общини.

Възстановяването на предприятията, които са носители на икономическото развитие на трите общини е изключително важно за стопанското развитие в Южна Сърбия. От 2013 година Админстрацията на Координационния орган реализира дейности за възраждане на обществени предприятия Гумопластика (Буяновац). След съвместните усилия на правителството на Република Сърбия и Администрацията на Координационния орган, Гумопластика след 15 години излиза от фалит. Следващата стъпка на Координационното тяло и общините Буяновац е намирането на инвеститори за съживяване на производствената дейност на това стопанско дружество.

ДЕЙНОСТ: 10.3. Привличането на инвестиции в общините, които са класифицирани в III и IV група според развитието в съответствие със Закона за регионалното развитие.

СРОК: Непрекъснато

СТАТУС: Дейностите се реалиъират успешно.

НОСИТЕЛИ И ПАРТНЬОРИ:

• 
  Агенция за развитие на Сърбия
  
• 
  Стопанската камара на Сърбия
  
• 
  Единиците на местното самоуправление
  
• 
  Автономна област Войводина
  
• 
  Регионалните стопански камари
  

Агенция за развитие на Сърбия, според плана за действие, е една от стълбовете на дейност 10.3. - Привличане на инвестиции в общините, които са класифицирани в група III и IV според развитието си в съответствие със Закона за регионалното развитие („Държавен вестник на РС“ № 51/2009, 30/2010 и 89/2015 - други закони), а която е свързана с постигане на стратегическата цел - подобряване на икономическото положение на членове на малцинствените общности.

Създаването и дейността на Агенцията е регулирано от Закона за инвестициите („Държавен вестни на РС“ № 89/2015.) (в останалата част на текста: ЗОУ) и чл. 27 – 41. С член 36 на ЗОУ –подробно са посочени дейностикоито изпълнява Агенцията: наред с други неща, Агенцията изпълнява професионални, административни и оперативни дейности, свързани с проекти за привличане на преки чуждестранни инвестиции и следи прилагането им в съответствие със закона и подзаконовите актове.

Регламента за условията и начините за привличане на инвестиции („Държавен вестник на РС“ № 27/2016.) (в останалата част на текста: Регламент), наред с другото, уточнява критериите за инвестиции от специално местно значение, както и процедурата, размера и срока за постигане на облекчения, както и други въпроси от значение за облекчение и реализация на инвестиционни проекти с цел насърчаване на преките инвестиции за засилване на икономическото и стопанско развитие, нарастване на заетостта и общото социално благополучие.

Член 10 алинея. 1. На Регламента определя за кои инвестиционни проекти могат да бъдат отпуснати средства и то: 1) нвестиционни проекти в производствения сектор, където допустимите инвестиционни разходи са в размер на най-малко 150.000,00 евро и създават възможност за откриване на най-малко 20 нови работни места свързани с инвестиционния проект в местната власт, които в зависимост от степента на развитие, са класифицирани в четвърта група, включително и на опустошените райони; 2) инвестиционни проекти, в които приемливите разходи на инвестиции санай-малко 300.000,00 евро и създават най-малко 30 нови работни места, свързани с инвестиционния проект в единиците на местно самоуправление, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие в третата група; 3) инвестиционни проекти в производствения сектор, в който от допустимите инвестиционни разходи са най-малко 600.000,00 евро и създават най-малко 40 нови работни места, свързани с инвестиционния проект в единиците на местно сауправление, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие в втора група; 4) инвестиционни проекти в производствения сектор, в който от допустимите инвестиционни разходи са най-малко 600.000,00 евро и създават най-малко 50 нови работни места, свързани с инвестиционния проект в единиците на местно управление, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие в първата група; 5) инвестиционни проекти в сектора на услугите, които могат да бъдат обект на международна търговия, чиято е минималната стойност е най-малко 150.000,00 евро, които създават най-малко 15 нови работни места, свързани с инвестиционния проект.

Видът и размерът на средствата, които могат да бъдат дадени, определени са от чл. 14-16 на Регламента.

Член 14, алинея 1-5 от Регламента определя стимулите за допустимите разходи за брутни заплати за новите работни места, свързани с инвестиционния проект и за следното:

Средствата за създаване на нови работни места, свързани с инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирана в първа класификационна група на местното самоуправление в зависимост от нивото на развитие, се одобряват субсидии в размер на 20% от приемливите разходи за брутни заплати според член 3 от настоящия регламент, а максималната стойност е 3.000,00 евро, еквивалент в динари, за нови работни места.

Ползвателя на средствата, който създаде нови работни места, свързани с инвестиционния проект в местната власт, която е класирана във втора класификациона група на местните власти, според нивото на развитие, се разрешават средства в размер на 25% от приемливите разходи за брутни заплати според член 3 от настоящия регламент, максимало от 4.000,00 евро, еквивалент в динари, за нови работни места.

Ползвателя на средствата, за създаване на нови работни места, свързани с инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирано в трета класификационна група на местните власти, според нивото на развитие, се разрешават субсидии в размер на 30% от приемливите разходи за брутни заплати според член 3 от настоящия регламент, максимум от 5.000,00 евро, еквивалент в динари, за нови работни места.

Ползвателя на средствата, за създаване на нови работни места, свързани с инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирано в четвърта класификационна група на местните власти, според нивото на развитие, се разрешават субсидии в размер на 35% от приемливите разходи за брутни заплати според член 3 от настоящия регламент, максимум от 6.000,00 евро, еквивалент в динари, за нови работни места.

Ползвателя на средствата, за създаване на нови работни места, свързани с инвестиционния проект в местната власт, която според степена на развитие е опустошен район, се разрешават субсидии в размер на 40% от приемливите разходи за брутни заплати според член 3 от настоящия регламент, максимално от 7000,00 евро еквивалент в динари, за нови работни места.

Член 15 алинея 1-5 на Регламента определя стимулите за приемливите разходи за инвестиции в дълготрайни активи по следния начин:

Потребителят на средствата за реализиране на инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирана в първа класификация група на местните власти в зависимост от нивото на развитие, може да се разреши увеличение на размера на безвъзмездната финансова помощ според член 14 от настоящия регламент, до 10% от приемливите разходи за инвестиции в дълготрайни активи.

Потребителят на средствата за реализиране на инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирана в първа класификация група на местните власти в зависимост от нивото на развитие, може да се разреши увеличение на размера на безвъзмездната финансова помощ според член 14 от настоящия регламент, до 15% от приемливите разходи за инвестиции в дълготрайни активи.

Потребителят на средствата за реализиране на инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирана в първа класификация група на местните власти в зависимост от нивото на развитие, може да се разреши увеличение на размера на безвъзмездната финансова помощ според член 14 от настоящия регламент, до 20% от приемливите разходи за инвестиции в дълготрайни активи.

Потребителят на средствата за реализиране на инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирана в първа класификация група на местните власти в зависимост от нивото на развитие, може да се разреши увеличение на размера на безвъзмездната финансова помощ според член 14 от настоящия регламент, до 25% от приемливите разходи за инвестиции в дълготрайни активи.

Потребителят на средствата за реализиране на инвестиционния проект в местната власт, която е класифицирана в първа класификация група на местните власти в зависимост от нивото на развитие, може да се разреши увеличение на размера на безвъзмездната финансова помощ според член 14 от настоящия регламент, до 30% от приемливите разходи за инвестиции в дълготрайни активи.

Член 2, алинея 1, точка 10 от Регламента определя инвестицията от особено значение за Република Сърбия като инвестиция, с чиято реализация се върши значително влияние на по-нататъшното развитие на сръбската икономика и дава принос в подобряването на конкурентоспособността на икономиката на Република Сърбия като място за инвестиции и с чието реализиране се насърчава балансирано регионално развитие по отношение на предмета на инвестицията и териториалната концентрация на определени икономически сектори и икономически дейности и инвестиции: (1) основните средства на фондовете на потребителя на по-големи от 20 милиона евро, или отваряне на повече от 500 нови работни места, свързани с инвестиционния проект, за период от три или пет години от датата на инвестициите или (2) в дълготрайни активи на потребителя на средствата по-големи от два милиона евро, както и създаването на повече от 100 нови работни места, свързани с инвестиционния проект, за период от три или пет години от датата на началото на инвестициите, ако инвестицията се реализира в местното самоуправление се класифицира в трета или четвърта група в зависимост от степента на развитие, или опустошения район, или (3), за да се реализира на територията на една или повече единици на местното самоуправление и насърчава изпълнението на съвместни приоритети за развитие на една или повече единици на местното самоуправление с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, или (4), въз основа на двустранни споразумения и споразумения за трансгранично сътрудничество.

Според Регламента за създаване на единен списък на регионалното развитие и местни органи на управление за 2014 г. („Държавен вестник на РС“ №. 104/2014), местните органи на сауправление, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие на третата група са тези, в които нивото на развитие вариращи от 60% до 80% от републиканското средно ниво; местните правителства, които в зависимост от степента на развитие, се класифицират в четвъртата група са тези, чието ниво на развитие е под 60% републиканското средно ниво, докато опустошените райони са единици на местното самоуправление, чието ниво на развитие под 50% от републиканското средно ниво.

Според по-горе посочените разпоредби е ясно, че критериите за инвестиции в трета и четвърта група (включително опустошените райони) са много по-малки, а средствата, които могат да бъдат причислени значително по-високи, в сравнение с единици на местно управление, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие в първата и второ група. По този начин Министерството на икономиката и Агенцията дават принос за привличане на инвестиции в дяловете на местната власт, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие в трета и четвърта група, включително и на опустошените райони.

Имайки предвид, че тези местни правителства имат много ниско ниво на развитие, и следователно по-бедна мрежова инфраструктура, пътища и съоръжения за достъп, потенциалните инвеститори, независимо от всички предимства на инвестирането в този мести самоуправления предлага, рядко се определят за тях.

Агенция по нито един законов или подзаконов акт не е задължена да от инвеститора настоява да наема конкретни етнически групи в местното самоуправление, които са класифицирани в зависимост от степента на развитие в трета и четвърта група, включително опустошените райони, но инвеститорът има възможност да наема работна ръка в съответствие с техните нужди и разпоредбите на Кодекса на труда („Държавен вестник на РС“ №. 24/2005, 61/2005, 54/2009, 32/2013 и 75/2014.) (в останалата част на текста: ЗОР). Онова, което Агенцията по заетостта промовира е наемане на работа по-голям брой хора, опитвайки се по този начин да се улесни балансирано икономическо развитие на страната и всички местни единици на местното самоуправление.

Стимули за наемане на работа на определени категории, предписани от Закона за данъка върху доходите на физическите лица („Държавен вестник на РС“ №. 24/2001, 80/2002, 80/2002 -... др. закон 135/2004, 62/2006, 65/2006 – корекция, 31/2009, 44/2009, 18/2010, 50/2011, 91/2011 - решение на УС, 7/2012 – съгласуван дин. изн, 93/2012, 114/2012 – решение на УС, 8/2013 - съгласуван дин. изн, 47/2013, 48/2013 - корекция, 108/2013, 6/2014 - съгласуван дин. изн, 57/2014, 68/2014 - др. закон 5/2015 - съгласуван дин. изн, 112/2015 аз 5/2016 - съгласуван дин. изн), както и подзаконовите нормативни актове на Националната служба по заетостта.

Всички стимули, които са възложени на едно предприятие трябва да бъдат съобщени на Комисията за контрол на държавните помощи, като единственият компетентен орган, който се грижи за допустимостта на държавна помощ. Заявленията върши доставчикът на държавна помощ, т.е. държавен орган или институция, чрез която се присъждат такива средства. Член 2, алинея 1, точка 1) от Закона за контрол на държавна помощ („Държавен вестник на РС“ №. 51/2009) дефинира понятието за държавна помощ, както следва: "държавна помощ е всеки реален или потенциален публичните разход или намалено реализиране на публичните приходи, с които получателя на държавната помощ придобива по-благоприятно положение на пазара по отношение на своите конкуренти, като по този начин се нарушава или съществува опасност от нарушаване на конкуренцията на пазара. “

По-долу е показана инвестиция, реализирана в единиците на местното самоуправление, които в зависимост от степента на развитие са класифицирани в трета и четвърта група, включително и на опустошените райони, в първото и второто тримесечие на 2016. година, както и размера на изразходваните бюджетните средства и броят на заетите лица през същия период.

- разделението на единици на местно управление по нивото на развитие (въз основа на регламента за създаване на единен списък на регионалното развитие и местни органи на сауправление за 2014 година) е в съответствие с икономическото равнище на развитие на определени райони, а не с принадлежността към определен етнос;

- с подписването на Договора за даване на средства за стимулиране, инвеститорът е длъжен да спазва Кодекса на труда /ЗОР/ по време на реализацията на инвестиционния проект, във връзка с набирането на нови лица, в съответствие с своите нужди;

- заетост, която се администрира от Агенцията, се извършва въз основа на наличната работна сила и в съответствие с пазарните условия, не по етнос.

В това отношение Агенцията не разполага с механизмите, по които би могла да настоява при инвеститора за наемането на работа на членове на определени етнически групи. За тази цел тя предприеме всички действия в рамките на своята компетентност, с цел привличане на потенциални инвеститори в най-слабо развитите местни самоуправления, в които се намират принадлежащите към националните малцинства, които са в особено тежко социално-икономическо положение.

Сръбската търговска камара е организирала сътрудничество с ЕУ Билд международна инвестициионна среща Биюнес контакти - местна инфраструктура, която е проведена от 5-6 юли 2016 година. През първия ден, след като пленарната сесия, от 32 местни правителства, които са съобщили общо 128 проекта, 22 бяха презентирани директо по време на Б2Б срещата пред 35 италиански фирми.

След това, промовира Базата на инвестиционни проекти и с намерение да представи инвестиционните проекти на местните власти на потенциалните инвеститори. Сръбската търговска камара е контактувала с местните власти и е помолила местните власти да им предоставят всички свои инвестиционни проекти (браунфилд, гринфилд, предложения на проекти за публично-частно партньорство/концесия).

Освен това, в контекста на сътрудничество със службата на Координационното тялото на сръбското правителство за Прешево, Буяновац и Медведжа, е оказала професионална и техническа помощ в рамките на подкрепата на проекта Оказване на подкрепа за реализация на Програмата на мерки за разпределяне и ползване на средствата за субсидии на стопански дружества които са частна собственост в общините Прешево, Буяновац и Медведжа през 2012, 2013, 2014 и 2015 година. Продължаване на изпълнението на предоставянето на професионална подкрепа от ПКС е планиран през 2016 година.

В директен контакт с представители на заинтересованите фирми и предприемачи, членове на Работния екип на ПКС оказват всички важни информации относно условията за използване на средствата за субсидия след обявените конкурси на годишна база, както и необходимата информация за приключване на документация за конкурса. Също така, информации се дават по телефона и по електронен път на заинтересованите бизнесмени. По искане на стопанските дружества, търговска камара на Сърбия издава сертификати за местен произход на оборудването, но и че оборудването не се произвежда в страната.

Конкурсът се провежда от Службата на Конкуренционния орган на Република Сърбия с цел съфинансиране на проекти в областта на развитие на селското стопанство и производството на храна за кооперации и малките и средни предприятия и предприемачи, които са регистрирани в областите на първичното селскостопанско производство, както и съфинансиране на проекти на малки и средни предприятия и предприемачи, които имат тенденция да увеличат броя на заетите. Като се има предвид, че проектът се изпълнява в общини със значителен брой хора от албанското национално малцинство, това дава принос за подобряване на бизнес средата на тези общини и подобряване на икономически статус на всички граждани в тази област.

До 2015 година Секретариатът на Автономната област за икономика и туризъм не е особено инвестирал в общини, класифицирани като III и IV група, според развитието им, но когато се взимали решения при публични покани и конкурси приоритет са имали кандидатите от посочените общини.

ДЕЙНОСТ: 10.4. Подобряване на заетостта и насърчаване към заетост на безработни лица, принадлежащи към национални малцинства, предимно в категорията на онези, които трудно намират работа, с провеждането на мерките на активна политика на намиране на работа.

СРОК: Непрекъснато

СТАТУТ: Дейността се реализира успешно.

НОСИТЕЛИ И ПАРТНЬОРИ:

• 
  Националната служба по заетостта
  
• 
  Министерството на труда, заетостта и социалните въпроси
  
• 
  Секретариата на Автонпмната област за икономиката, заетостта и равенството между половете
  
• 
  Местните власти
  
• 
  Социалните партньори
  
• 
  Националните съвети на малцинствата
  

През 2015 150,353 безработни лица, регистрирани в Националната служба по заетостта обхванато е са с активни мерки на политиката на заетостта. В този период общо 13.141 лице принадлежащо къмнякое национално малцинство е включено в някоя от меркитете на активнатата политика на заетостта (8,7% от общия брой са включени в активните мерки), а от тях 12.845 лицата, принадлежащи към национално малцинство, принадлежи към някоя от категориите на лица намерили работа.

Ако се наблюдават мерките на активната политика по заетостта, повечето от членовете на националните малцинства са били включени в панаирите на заетостта (4.871 лицето - 7,5% от общия брой са лицата обхванати с тази мярка), както и в мотивационно обучение за хора без квалификация и с ниска квалификация (3.153 лица - 18,04% от общия брой са лицата на тази мярка). Програмите за обществено строителство са включени 1.063 лица, принадлежащи към национални малцинства (9,8% от общия включва лица, обхванати с тази мярка).

В основното обучение за предприемачество, проведено във офисите на Националната служба по заетостта са участвали 597 лица, принадлежащи към национални малцинства (4,9% от общия брой включени лица с тази мярка).

През първите шест месеца на 2016 година, 88.555 безработни лица, регистрирани в Националната служба по заетостта бяха включени в мерките на активната политика по заетостта. През наблюдавания период са били включени общо 9.130 лица, принадлежащи към национални малцинства, в една от мерките на активната политика по заетостта (10,3% от общия брой на включените лица в тези активни мерки), а от този брой лица 8.898 лица принадлежат към национални малцинства, принадлежи към категория на по-малко използваеми лица.

Ако се наблюдават мерките на активната политика по заетостта, повечето от членовете на националните малцинства са били включени в панаири на труда (4.867 лица- 11,6% от общия обхват на лица с тази мярка), както и в мотивационно обучение за хора без квалификация и с ниска квалификация (1,456 души - 19,1% от общия обхват на лица, без квалификация). В програмите за обществено строителство са включени 558 лица, принадлежащи към национални малцинства (13,4% от общия обхват на лица с тази мярка).

В основното обучение в предприемачество, проведено от офиса на Националната служба по заетостта са участвали 518 лица, принадлежащи към национални малцинства (5.1% от общия обхват на лица с тази мярка).

Като се има предвид, че Националната служба по заетостта съобщи публични покани / конкурси за изпълнението на необходимите финансови мерки на 17 февруари 2016 година, пълният ефект от тези мерки върху заетостта ще се види през втората половина на годината, когато тя ще се изпълнява и програми и мерки предвидени в местните планове за самозаетост, които се съфинансират с единиците на местното самоуправление.

Стратегическата рамка на политиката по заетостта представлява Националната стратегия по заетостта за периода 2011-2020. (Държавен вестник на РС, No. 37/2011,), с която като основна цел на политиката по заетостта в Република Сърбия до 2020 година установи, че създаването на ефективна, стабилна и устойчива тенденция за нарастване на заетостта и пълното хармонизиране на политиките по заетостта и пазара на труда, както и институцията на пазара на труда с достиженията на ЕС. Със стратегията са определени и особено уязвимите групи на пазара на труда, а според Националния план за действие по заетостта, който се приема всяка година, се дефинират категорите на онези, които по-трудно намират работа (лица, които поради здравословни условия, недостатъчни или неадекватни образования, социално-демографски характеристики, регионално или професионална разминаване с търсенето на пазара на труда или други обективни обстоятелства, по-трудно намират работа) както и активните мерки на пазара на труда, насочени към подобряването на пригодността им за заетост. В категорията на лица, които по-трудно намират работа са: ромите, бежанците и вътрешно разселени лица, лица с увреждания, селското население (особено селското население което не притежава земя в селските райони в югоизточна Сърбия), лица без квалификация/образование, както и жени, млади хора (15 -24-годишна възраст) и възрастни хора (50-64 години), и дългосрочно безработните, самотните родители, ползващи се с парична социална помощ, деца, лишени от родителски грижи, жертви на трафик на хора и т.н. Национален план за действие по заетостта, приема се на годишното ниво и представлява основния инструмент за действие на стратегическата рамка, т.е. в него установените стратегически приоритети се транспонират в конкретни програми и мерки на активната политика по заетостта, кото ще се реализират през съответната година.

Регистриране на лицата в Националната служба по заетостта, както и начина на водене на документация и съдържание на данните за лицето, дефинирани от Закона за заетост и осигуряване при безработица (Държавен вестник на РС, №. 36/09, 88/10 и 38/15) и Правилника за подробното съдържа до данните на съдържанието и начина на водене на документация в областта на заетостта (ДВ, бр 15/10). Националност или етнос е само един от личните данни, предвидени в член 5 от посочения регламент. Данните се записват въз основа на изявленията на лицата, т.е. декларирането не е необходимо, като се вземат предвид законовите разпоредби, отнасящи се до забраната на дискриминация при търсенето на работа.

Съответно, всички безработни лица, регистрирани в НСЗ, независимо от тяхната националност, имат възможност да ползват услугите на НСЗ за посредничество при търсене на работа (въз основа на данни за обема и структурата на търсенето и предлагането на пазара на труда), но също така и на програмите и мерките от системата на активната политики за заетост (подобряване на пригодността за заетост чрез придобиване на допълнителни знания, умения и компетенции, подкрепа на заетостта и самонаемането), въз основа на актуалните публични покани и конкурси.

Като се има предвид изключително неблагоприятно положение на ромското малцинство пазара на труда, тази категория на незаети лица е със статут на лица които по-трудно намират работа и има приоритет при търсене на работа в програмите и мерките на активната политика по заетостта, с цел на работно-социално активиране и подобряване на заетост им а с цел на по-конкретно действие на пазара на труда. Дейностите, които се реализират насочени са към увеличаване на достъпа и еднакви възможности на пазара на труда за ромите, в съответствие с стратеическата рамка на политиката на заетостта, дейностите определени от страгеията за социално включване на Ромите и Ромкините в Република Србия за периода от 2016 до 2025 (в областта на заетостта) и Програмата на реформи в областта на политиката на заетостта и социалната политика в процеса на присъединяване към ЕС (Заключение 05 №: 101-11047/2015-7 от 31 май 2016 година).

В съответствие с Националния план за действие по заетостта за 2015 г. (Държавен въстник на РС, № 101/14 и 54/15), статута на лица, които по-трудно получават работа и приоритет при по-активно включване в мерките на активна политика по заетостта, са: безработни младежи до 30-годишна възраст, излишни работници и безработни лица на възраст над 50 години, безработни без квалификация и с ниска квалификация, хора с увреждания и роми. Също така, специално внимание е насочено към насърчаване към работа на лица, които ползват социална помощ.

По данни на НСЗ, на 31 декември 2015 година 22.930 роми са регистрирани като безработни, от които 10.669 жени.

Ако нещата се наблщдаават по образователно равнище, най-чести са хора без квалификация (I и II ССС) 20 376 души, или 88,86% от общия брой на регистрираните, след това лицата със завършено средно ниво на образование – 2.435, с полувисше образование 83 души, а с висока степен на образование 36 (0.16%) роми/ромкини от ромски произход.

От гледна точка на възрастовата структура, значителна част от младите роми/ромкини са до 30-годишна възраст - 7400 души (32,23% от общия брой на безработните членове на ромското малцинство).

По данни на НСЗ, през 2015 година, направена оценка на пригодността за заетост и определени индивидуалните планове за заетост са 18.479 безработни членове на националното малцинство на ромите (8.289 жени), включително и проверка плановете. В услугите от системата за професионално ориентиране, включени са 257 безработни роми (информиране, подбор, класификация), от които 114 жени са от ромски произход.

През 2015 година, в мерките на политиката на активна заетост са включени общо 4.241 роми, от които 1879 са жени. В мерките на активно търсене на работа (обучение за търсене активна работа, обучение за самоефикасност, уъркшопове за справяне със стреса, причинен от загубата на работни места, клуб за търсене на работа, трудови борси и обучение за предприемачество), включени са 2978 роми от безработните. С програми за допълнително образование и обучение (стажантска програма, придобиването на практически умения, обучение на за пазара на труда, обучение по иск на работодателя и функционално основно образование за възрастни), при което 648 роми са включени в програмата на функционално основно образование за възрастни (635). С програмите за субсидирана заетост (субсидии за работодателите да създават нови работни места, субсидии за самонаемане, субсидии за заетост на трудоспособна възраст, субсидии за възнаграждение на роми - хора с увреждания, без професионален опит и мерки за подпомагане на ромите - хора с увреждания), включени са 179 лица, докато 436 роми е ангажирани чрез публично работи програми.

Чрез изпълнението на местни планове за действие за заетостта (програма за съфинансиране на програми или активни мерки на политиката на заетост, предвидени от местни планове за действие по заетостта със средства от националния бюджет) в мерките на активна политика за заетост са включени 173 безработни роми (35 от които са жени от ромски произход).

С цел да се подобри качеството на обслужване и професионалната и консултативна работа с безработните роми, в рамките на проекта Укрепване на социалното сближаване в пазара на труда чрез подкрепа на маргинализираните и уязвими групи, реализирани от от УНОПС, организиро е обучение Предотвратяване на дискриминацията срещу ромите в областта на заетостта, на която присъстваха 34 съветници за заетост НСЗ.

Подобряване на пригодността за заетост и насърчаване на заетостта на безработни членове на ромското малцинство в периода януари-юни 2016 г..

В центъра на вниманието на политиката по заетостта през 2016 година, в съответствие с Националния план за действие по заетостта за 2016 година (Държавен въстник на РС, № 82/2015) е по-нататъшно стимулиране на заетостта в частния сектор, насочване към активни политики на пазара на труда към по-слабо/недостатъчно развита област и увеличаване на участието на лица, които се трудно наемат на работа, включително принадлежащи към ромското малцинство.

Публични покани/конкурси за реализиране на мерките на активна политика по заетостта (включително и специална публична покана за средства за самостоятелна заетост на ромите мъже/жени) публикуван от страна на НСЗ на 17-ти февруари 2016 година. Също така, ромите като категория на лица, които по-малко намират работа, за чиито работни места работодателите от частния сектор могат да осъществят правото за субсидия за наемане на безработни лица от категорията на лица, които по-трудно се наемат през 2016 година.

През I и II тримесечие на 2016 година, в мерките на активна политика са включени 2.253 роми. Неблагоприятната образователна структура на безработните роми и ромкини остава ключов утежняващ фактор на тяхна конкурентност на пазара на труда, условията първично участие в програми с краткосрочни действия и работа ангажираност (например благоустройствена програма) и се отразява на ниското ниво на интерес на работодателите за тяхното наемане/ангажимент.

Сред мерките на активната работа (обучение за активно търсене на работа, обучение на самоефикасност, уъркшопове за справяне със стреса, поради загуба на работното място, клуб за търсене на работа, трудови борси и обучение за предприемачество), включени са 1.901 роми от безработните. С програмите за допълнително образование и обучение (стажантска програма, придобиването на практически умения, обучения за пазара на труда, обучение по искане на работодателя и функционално основно образование за възрастни), включени са 13 роми, с една напомняне, че с програмата на функционално основно образование на възрастни през 2016 година започнато в рамките на учебна 2016/2017 година. С програмите за субсидирана заетост (субсидии за работодателите да създават нови работни места, субсидии за самонаемане, субсидии за заетост на трудоспособна възраст, ползващи се с социални помощи, субсидии за заплати за роми - хората с увреждания, без професионален опит и мерки за подпомагане на ромите - хора с увреждания), включени са 105 лица, докато 234 роми е трудово ангажирано чрез публични работни програми.

С цел да се насърчи развитието на политиката по заетостта, която да отговаря на ситуацията, нуждите и възможностите на местния пазар на труда, е взето решение за участие във финансирането на програми или активни мерки на политиката на заетост, предвидени от местни планове за действие по заетостта през 2016 година, които са одобрени за съфинансиране на 97 местни планове за действие за заетостта в размер на 338.016.557,90 динара, което представлява 12,07% от бюджетните средства на Република Сърбия, отпуснати за финансиране на активни мерки на пазара на труда през 2016 година. С 90 местни правителства НСЗ е сключил споразумения за регулиране на взаимните права и задължения при изпълнението на програмите и мерките на активната политика по заетостта. Също така, на НСЗ е сключила 44 споразумения за техническо сътрудничество с местните власти. В момента се публикуват публични покани за прилагане на местно планове за действие по заетостта, въз основа на които се очаква да се увеличи включването на ромското малцинство в мерките на активната политика на заетост.

Промовиране на активни мерки на политиката по заетостта, насочени към повишаване на пригодността за заетост и наемане на работа на лица от категорията на по-малко пригодни за заетост продължи през 2016. На 19 май 2016 година НСЗ и Посолството на Република Австрия в РС организира регионална конференция Заетостта на по-малко използваеми групи, с цел промоция, обмен на опит и добри практики в изпълнението на дейности, насочени към своевременното и качествено интегриране или реинтегрирането на лица, които по-трудно се наемат на пазара на труда.

Също така, на 31-ви май 2016 Мисията на ОССЕ в РС, в сътрудничество с Министерството на труда, заетостта, въпроси свързани с ветераните и социалните въпроси и Екипът за социалното включване и намаляване на бедността, организира Конференция за най-добри практики в областта на заетостта на ромите и ромкините, по време на която са представени резултатите и примерите на добра практика Тука сме заедно - европейска подкрепа за включването на ромите, финансиран от ИПП 2012 програмният цикъл.

С подробна информация за състоянието на регистрите и участието в активните мерки на пазара на труда на безработни лица, които са се декларирали по националност, разполага Националната служба по заетостта.

В рамките на изпълнението на активната политика по заетостта, чрез програми за заетост, самостоятелна заетост, професионално обучение и благоустройството, поканите бяха насочени към заетостта на по-малко използваеми категории, включително и хора с увреждания, самотни родители, лица, по-млади от 30 и по-стари от 50 години, жертви на домашно насилие, ползващи социални помощи, бежанци и разселени лица и семейства, в които и двамата съпрузи са безработни, имат предимство и членовете на ромското малцинство.

• 
  Търговската камара на Сърбия
  
• 
  Местните власти
  
• 
  Автономната област Войводина
  
• 
  Регионалната търговска камара
  
• 
  Националните съвети на националното малцинство
  

Търговската камара на Сърбия, съвместно с Търговската камара на Косово*⁹ на 21 октомври, 2015 година е оформила Камарен инвестиционен форум на Западните Балкани. Камарния инвестиционен форум на страните на Западните Балкани е проект от Берлинския процес, чиято основна цел е да спомогне за по-ефективно включване на бизнес средите от региона в изпълнението на текущата и планирана инфраструктурна и други проекти от значение за икономическия просперитет на Западните Балкани. Намерението е да се чрез здружени камарни действия акцентира развитието на конкурентоспособността на икономиката на региона.

Членовете на Форума са търговски камари, участващи в Берлинския процес - Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово*¹⁰, Македония и Сърбия, както и Хърватската търговска камара и търговска камара на Словения, а техните президенти формират Управителния комитет. Проектът е подкрепен от Австрийската търговска камара, Асоциацията на германските търговски камари ДИХК, и Еврокамарата.