анализ на силните и слаби страни, възможностиТЕ и заплахиТЕ (SWOT)

3. 
   анализ на силните и слаби страни, възможностиТЕ и заплахиТЕ (SWOT)
   
   
   

4. 
   СТРАТЕГИЯ НА ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА “РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” ЗА ПЕРИОДА 2007-2013
   

Стратегията на интервенциите по ОП се базира на заключенията на SWOT анализа и идентифицираните области на изоставане, създавайки цялостен и релевантен отговор на установените разлики и бариерите на развитие при достигане едновременно на целите на националните политики и политиката на ЕС. Стратегията описва логическата връзка нагоре към Стратегическите насоки на Общността, НСРР и надолу към отделните приоритетни оси.

1. 
   Стратегически насоки на Общността
   

По първата приоритетна ос на Стратегическите насоки на общността (СНО) „Да направим Европа и нейните региони по-привлекателно място за инвестиции и работа” оперативната програма предвижда операции, които да усилят потенциалния синергетичен ефект между закрила на околната среда и растеж. Следвайки логиката на СНО, общата насоченост на Приоритетна ос 2 „Повишаване ефективността на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда” цели да стимулира устойчивия растеж и да поощрява иновациите чрез развитие и модернизация на технологиите. Оста предвижда също така задоволяване на част от нуждите от инвестиции за покриване на изискванията на екологичното законодателство на ЕС и на задълженията поети по Протокола от Киото, чрез въвеждане на енергоспестяващи екологично чисти технологии и използване на възобновяеми енергийни източници”. Чрез тези дейности, ОП „Конкурентоспособност” се вписва в стратегическите насоки, че структурните фондове следва да се фокусират върху насърчаване на системи за управление на околната среда, разпространение на чисти технологии в МСП и развитие на възобновяеми и алтернативни енергийни източници. Под внимание е взето и осигуряването на високи нива на растеж чрез подобряване на условията и предоставяне на услуги на инвеститори, като по този начин бъдат привлечени към сектори на икономиката и производства с висока добавена стойност.

Вторият приоритет на Стратегическите насоки „Подобряване на знанията и иновациите за растеж” е пряко отразен в Оперативната програма. Приоритетна ос 1 „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности” цели преодоляването на ниските нива на инвестиции на частния сектор в научно и техническо развитие. Насърчаването на иновациите чрез нови и подобрени продукти, процеси и услуги, които могат да устоят на международния конкурентен натиск, е основополагащо за цялата първа приоритетна ос на оперативната програма. Дейностите по нея предполагат и тясна връзка с проектите по Седмата рамкова програма за научно и техническо развитие, както и с проектите по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Поощряването на научното и техническото развитие и иновациите може да доведе до конкурентни предимства за България, ако предприятията прескочат някои от етапите на развитие на технологиите и започнат да развиват нови технологии. Осигуряването на растеж и създаването на работни места е тясно свързано с улесняването на достъпа до финансиране. Подобряването на достъпа до финансиране е една от областите, в която капацитета на съществуващите институции е най-ограничен. В резултат на тази констатация беше разработена Приоритетна ос 3 „Финансови ресурси за развитие на предприятията” . Тя ще създава, също така по-добри възможности за предприятията да се фокусират върху инвестиции в дейности за развитие и изследователски и развойни дейности.

Постигането на устойчив икономически растеж и по-висока производителност зависи от броя на интервенциите. Въздействието на предвидените по оперативната програма операции неминуемо ще подобри качеството на работните места и условията на труд и наред с развитието на конкурентоспособност, привличането на повече инвестиции, както и с увеличаването на износа, работните места в страната, както и в отделните региони, също ще се увеличат. Инвестициите в интервенции, фокусирани върху инструменти за микрофинансиране и предоставянето на по- добри услуги би улеснило предприемачеството и би подобрило възможностите за работа, което ще доведе до дългосрочен положителен ефект за подобряване конкурентоспособността на икономиката.

2. 
   Съответствие на Стратегията с Националната Стратегическа Референтна Рамка
   

Стратегическата визия и цел на НСРР е към 2015 г. България да стане конкурентоспособна страна членка на ЕС с високи качество на живот, доходи и социална чувствителност на обществото.

Така определената визия трябва да бъде постигната чрез две стратегически средносрочни цели, а именно:

• 
  Засилване на конкурентоспособността на икономиката с оглед на постигането на висок и устойчив растеж;
  
• 
  Развитие на човешкия капитал с цел осигуряване на по-висока заетост, доходи и социална интеграция.
  

С оглед постигането на стратегическите цели и визия на НСРР, интервенциите до 2013 г. ще бъдат съсредоточени върху четири стратегически приоритета:

1. 
   Подобряване на базисната инфраструктура;
   
2. 
   Повишаване качеството на човешкия капитал с фокус върху заетостта;
   
3. 
   Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес среда и доброто управление;
   
4. 
   Подкрепа за балансирано териториално развитие
   

Националната стратегическа референтна рамка предвижда целенасочено въздействие в няколко основни тематични области, част от които са покрити от програмираните в ОП “Конкурентоспособност” интервенции. Подкрепа за бизнес средата, иновациите и МСП са сред приоритетните сфери на въздействие очертани от НСРР. ОП “Конкурентоспособност” е насочила по-голямата част от схемите за безвъзмездна помощ именно към предприятия, опериращи в тази област, като две от приоритетните оси – първа и втора – целят директно въздействие, а останалите предвиждат предприятията да бъдат крайни получатели на помощта, т.е. да се ползват от резултатите, постигнати от изпълнението им.

Иновациите, като приоритетен сектор в НСРР, са напълно покрити в приоритетна ос 1 “Развитие на икономика базирана на знанието и иновационни дейности”, която е насочена в три основни области – насърчаване на стартиращи технологични предприятия, подкрепа за индустриални проучвания и пред-пазарна подготовка на иновационни продукти/ услуги, и развитие на инфраструктура в подкрепа на иновациите. Първата група операции на приоритетна ос 2 също предвижда подкрепа в тази област, като по нея ще бъдат финансирани някои етапи от въвеждането на пазара на нови продукти, процеси и/ или услуги.

НСРР е идентифицирала сектора на МСП като приоритетно важен за развитието на икономиката, като тук са обособени няколко основни сфери на въздействие – подкрепа за повишаване ефективността на предприятията и насърчаване на благоприятна бизнес среда, достъп до финансиране и реклама на български продукти, които са намерили място като интервенции по ОП „Конкурентоспособност”

Поради паралелното разработване на програмните документи (НСРР и ОП) – съгласуването между тях се извършва своевременно, като съответствието между заложените цели и приоритети на НСРР и тези на ОП е осигурено.

3. 
   Съответствие с Националната Програма за Реформи и стратегията за ОП “Конкурентоспособност”
   

• 
  Под-раздел 3.2 – “Насърчаване на МСП и предприемачеството” – предвижда следните мерки, които съответстват на ОП:
  
  • 
    Подобряване на бизнес средата
    
  • 
    Насърчаване на предприемаческия дух и способности
    
• 
  Подкрепа за стартиращи фирми
  
• 
  Развитие на клъстери
  

Мерките в този под-раздел съответстват на индикативна операция 1.1 от Приоритетна ос 1, цялата приоритетна ос 2 и са в духа на целите, заложени в Приоритетна ос 3.

• 
  Под-раздел 3. 3 „Насърчаване на НИРД и иновациите”, включва следните мерки, които съответстват на ОП:
  
  • 
    Развитие на финансовите инструменти за насърчаване инвестициите в НИРД
    
  • 
    Създаване или подобряване на съществуваща про-иновативна инфраструктура;
    
  • 
    Подкрепа за защита на интелектуалната собственост;
    

Националната Програма за Реформи очертава непълен списък със сектори в областта на иновациите, които биха могли да бъдат преференциално подкрепяни, поради потенциала им за развитие и натрупаната критична маса от изследователски резултати в конкретния сектор. Секторите, които съответстват на обхвата на ОП са:

• 
  Информационни и комуникационни технологии (ИКТ);
  
• 
  Биотехнологии;
  
• 
  Прецизно машиностроене;
  
• 
  Технологии, материали и оборудване за намаляван на енергийното потребление;
  
• 
  Нано-технологии и микроелектроника
  

3. 
   Стратегия на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”
   

Оперативната програма се базира на сравнително ниската конкурентоспособност на българските предприятия, които отстъпват в значителна степен на конкурентоспособността на другите компании от ЕС. Това е видно от индикаторите представени в социално-икономическия анализ и SWOT анализа. Основните проблемни области са дефинирани на базата на тези различия, като интервенциите залегнали в настоящата програма целят тяхното преодоляване.

За да се подобри състоянието на икономиката, досега предприетите мерки и инициативи в рамките на правителствени програми и проекти по предприсъединителните фондове на ЕС трябва не само да продължат и да бъдат задълбочени, но трябва да се обърне специално внимание на подготовката на българските предприятия за развитие в силно конкурентна пазарна среда. Използването на средства от ЕФРР ще ускори процесите на развитие на МСП и големите предприятия както в производствените сектори, така и в сектора на услугите.

Подкрепата по ОП няма да бъде ограничена единствено до подкрепа за МСП. Специално внимание следва да се отдели на разширяването на възможностите на предприятия с висок брой на персонала, но с финансовите параметри на малки и средни предприятия, известни още като " mid-caps ", които могат да играят важна роля за регионалното икономическо устойчиво развитие чрез собствения си капитал и дългови инструменти. Включването на големи предприятия произлиза от факта, че въпреки преобладаващия брой на МСП в българската икономика, големите предприятия остават важен фактор за нея. Техния принос формира голяма част от БВП и е значителен фактор за икономически растеж. Големите предприятия са важни участници в процеса на създаване и внедряване на иновации, като създават условия за сътрудничество между отделните иновативни „играчи”, като същевременно способстват за отвореността на иновативната среда, както и за развитието на клъстерите. Освен това големите предприятия са важен генератор на заетост. Всички дейности насочени към насърчаване на икономическия растеж трябва да отчитат и влиянието на големите предприятия.

С цел насърчаване на възможностите за развитие е необходимо да са обърне внимание на редица предизвикателства. Докато възможностите за увеличаване на растежа са сред основните средства за преобразуването на икономиката, предизвикателствата, свързани с изоставанията, са сред предпоставките за ускоряване на процеса на развитие. Съществуват редица ограничения, които да забавят преминаването към по-динамична икономика, с по-широк кръг от възможности. Основните предизвикателства пред българската икономика по пътя й за постигане на растеж са:

• 
  България е в групата на догонващите страни по отношение на иновативната среда, като съотношението разходи за иновации/ БВП е изключително ниско. Основните изоставания в българската иновационна система се характеризират с нарушена връзка бизнес – наука – слабо развитие или липсващи иновативни посредници (офиси за трансфер на технологии, технологични паркове, инкубатори, центрове и др.), липсата на иновативна култура сред предприемачите; недостатъчното и неадекватно финансиране на НИРД и иновативните проекти – едновременно от публичният и частният сектор; нисък дял на иновативни МСП; постоянно намаляващ брой на заетите в НИРД; остарялото или липсващо НИРД оборудване.
  
• 
  Настоящата ситуация на МСП в България може да бъде охарактеризирана от факта, че има изоставане по отношение на ниската производителност на труда, високата енергоемкост на икономиката, остарелите технологии и оборудване. Същевременно, предприятията все още имат проблеми поради затруднения достъп до банкови кредити за инвестиционни цели и слабото разпространение на услуги в подкрепа на бизнеса.
  
• 
  Въпреки нарастващата глобализация на световните пазари, страната ни има отрицателен търговски баланс и недостатъчен опит в участието на международни изложения, както и инвестиции в сектори с ниска добавена стойност, където основните предимства на производството са предимно ниските разходи за труд.
  

В тази връзка, най-значителните усилия трябва да бъдат насочени към:

• 
  Насърчаване на българската иновационна система и създаване на нови или разширение на вече съществуващи про-иновативни посредници (технологични паркове, инкубатори, офиси за трансфер на технологии), с цел насърчаване на сътрудничеството между университетите и изследователските организации и бизнеса;
  
• 
  Осигуряване на съвременно оборудване за изследователските организации с цел развитие на модерни иновативни продукти;
  
• 
  Подобряване на иновационния потенциал на предприятията и качеството на създаваните от тях продукти, услуги и процеси, чрез подкрепата на иновациите и проучванията на предприятията, наемане на изследователи в предприятията, подкрепа за докторски програми, маркетинга на нови продукти и технологии, и защита на интелектуалната собственост.
  
• 
  Подкрепа за иновативни клъстери или клъстери, изпълняващи иновативни проекти, ще бъде оказвана в съответствие със Съобщението от пролетната среща на Европейския съвет през 2005 г. за междинната оценка на изпълнението на Лисабонската стратегия. В този документ Европейската комисия подчертава важността на „иновативни полюси” за конкурентоспособността и растежа. Подобни „иновативни полюси” или клъстери събират заедно иновативни предприятия с изследователски и финансови организации, като по този начин играят ролята на мост между научноизследователската работа и промишлеността, обикновено на регионално ниво. Свързването в мрежи на МСП, големи компании и други иновативни участници спомага за създаването на отворена иновативна среда.
  
• 
  Подкрепа за създаване и укрепване на технологични стартиращи фирми, насочени към насърчаване на довеждането на изследователските резултати от университетите до практиката.
  
• 
  Създаване на специални финансови инструменти за начален и рисков капитал за подкрепа на изпълнението на гореизброените мерки.
  

• 
  За извеждане на пазара, успешно представяне на вътрешния пазар и превръщане в конкурентен играч на Общия пазар (т.е. да отговаря на високите изисквания за качество), е необходимо да се достигне високо технологично ниво. В резултат на това технологично обновление, освен ползите за околната среда, ефективността и производителността на технологиите на предприятията значително ще се подобри. Развитието на технологични мощности и насърчаването на инвестиционни дейности от страна на предприятията ще се отрази на конкурентните предимства, които ще позволят навлизането на МСП на нови пазари, развитието на нови продукти и производствени процеси, повишаване на пазарния дял и увеличаване на продукцията им.
  
• 
  В контекста на нарастващите проблеми, породени от промените в климата, е необходимо да се предприемат редица икономически промени като се въведат екологично чисти технологии. С цел да запази природните си дадености, България трябва да предприеме сериозни стъпки за опазване на околната среда. В допълнение, от особена важност е да се насърчат екологични, безотпадни, енергийно спестяващи производствени технологии, за да се намалят значително енергоемкостта и неблагоприятните екологични ефекти, като по този начин се допринесе за устойчивото развитие.
  
• 
  Интервенциите по ОП „Конкурентоспособност” се концентрират върху един от основните аспекти на бизнес средата, а именно осигуряване на достъпни и висококачествени информационни и консултантски услуги за предприятията. Подкрепата ще бъде насочена към създаване и реално опериране на бизнес мрежа от организации, предоставящи такива услуги, с което да се подобрят управленските методи и пазарните позиции на предприятията.
  
• 
  С цел подкрепа на развитието на регионите и създаване на благоприятна среда за развитие на предприятията и повишаване на конкурентоспособността на МСП, подобряване на пазарните им позиции и достъпа до иновации, знание и ноу-хау, ще бъдат използвани предимствата на клъстерният подход.
  
• 
  Подкрепата за финансови инструменти ще подпомогне развитието на МСП, като подобри достъпа им до външни финансови средства. Тези револвиращи инструменти правят достъпни обществените средства за МСП, като същевременно привличат допълнителни средства от частния сектор.
  

• 
  Международната конкурентоспособност на българските предприятия трябва да бъде подобрена – едновременно директно и индиректно. Развитието на технологични и иновативни индустрии изисква значителни инвестиции; следователно политиката за повишаване на инвестициите трябва да бъде насочена към привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност и износ. Стартирането и изпълнението на големи международни промоционални кампании за представяне на България като инвестиционна дестинация е една добра отправна точка. Подобряването на спектъра и качеството на предлаганите услуги за инвеститори ще подпомогне подобряването на общите условия.
  
• 
  С цел подкрепа на представянето и навлизането на чужди пазари, предприятията трябва да разполагат със съвременна и лесно достъпна информация, чрез подобряване на експортното насърчаване и услуги, и целенасочени международни и национални промоционални дейности.
  
• 
  Наличието на адекватна национална инфраструктура по качеството е много важно условие за увеличаване на международните пазарни дейности на българските предприятия и ще допринесе за тяхната конкурентоспособност.
  

3. 
   Формулиране на целите на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”
   

Общата цел на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е директно свързана както с изводите на анализа, така и с насоките предоставени от Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г.

Въз основа на социално-икономическия анализ и изводите на анализа на силните и слаби страни, общата цел на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е формулирана като