Глава 12. Рамка за вътрешноорганизационни комуникации (РВОК) Всяка организация би следвало самостоятелно да организира своята вътрешна комуникационна функция. Съществуват обаче общи изисквания и възможни варианти, които е необходимо да бъдат познавани. Очакването е те да бъдат прилагани като неотменима част от всяка ефективна вътрешноорганизационна комуникация. От анализите, които бяха направени до сега, може да се обобщи, че такива иманентни изисквания могат да бъдат: Дефиниране на целевите групи/публики с основно внимание върху вътрешните публики, т.е служителите на организацията и други специфични за отделните организации публики, които отговарят на разбирането за вътрешни публики. Анализ и оценка на инфраструктурата фаза „А” – организацията има ли или подготвя ли стратегия или визия за развитие на самата организация Анализ и оценка на инфраструктурата фаза „Б” – необходимо е организацията да извърши самооценка, преди да пристъпи към развитие на собствена комуникационна стратегия. Тази комуникационна стратегия може да бъде успешна ако се основава на добро познаване на потребностите на организацията и на правилно прилагане на основните принципи на комуникацията Разбиране за ролята на лидерите и мениджърите – ръководството на организацията следва да разполага с капацитет за осъществяване на съвременна комуникация и за признаване ролята на служителите във взаимния процес на диалог и действие Включване в стратегията на раздел за комуникация на риск и промени, за да могат да бъдат посрещани предизвикателствата на променящата се външна околна среда Познаване и прилагане на рамката, формирана чрез съответните Директиви на Европейския съюз и мониторинг Редовно обновяване на комуникационната стратегия Що се отнася до възможните варианти, в настоящата последна Глава на дисертационния труд се предлага - насочено към специалистите по комуникация и ПР и към мениджърите и ръководителите на организациите в България, въз основа на досегашните констатации и емпиричното изследване, възможни опорни точки или ръководство за разработване, прилагане и усъвършенстване на собствени модели на фирмена/организационна стратегия, при отчитане и прилагане на Директивите на ЕС.
"Да управляваш значи да поправяш. Ако ръководиш хората справедливо, кой ще посмее да не е справедлив". Тази мъдрост, завещана ни от Конфуций, дава изходната точка към формулираните по-долу предложения за създаването на „еталонна” рамка за вътрешноорганизационни комуникации (РВОК).
Предлага се модел в три варианта, който е всъщност рамков, а неговите три разновидности са линеарен, сферичен, пиромидално-мозаечен и потвърждават неговата универсалност и възможностите, които той предоставя за гъвкаво отразяване на практически всякакви реални ситуации. Тъй като по презумция по-малките или средните организации ще се ориентират към по-скромни (но не и по-малко ефективни) структури, на които да бъде възложена вътрешно-комуникационната функция, моделът предлага и преимуществото тип „мозайка”, което означава, че всяка фирма или организация ще може да придава или да иззема елементи, докато намери най-адекватния за себе си окончателен модел на комуникационната функция.
Трите варианта на модела, които следват, могат да се възприемат условно като „еталонни”, тъй като запазвайки основните принципи, те дават възможност за вариации в неговия дизайн. Вариантите могат да бъдат в зависимост от характера на субекта (производство, продажби, консултации, моно-етносен, мулти-културен и т.н.) и мащабите на организацията (малка, средна, голяма, корпоративен бизнес, мулти-национална). Моделите са реалистични и адекватно отговарят на действителността в България, още повече, че при концептуалното им създаване са отчетени резултатите от представените в предходната Глава резултати от анкетните проучвания сред общи публики и отделно сред вътрешно-комуникационни специалисти и висши мениджъри.
I. Линеарно изображение на рамковия модел за вътрешноорганизационни комуникации Под линеарно изображение като начало се разбира концептуално текстово представяне, допълнително сумирано от Таблицата „Вътрешноорганизационни комуникации – активност, политика, дейности, изисквания за мониторинг”. Самата таблицата обобщава задължениета на мениджърите и комуникационните специалисти и се отнася както до линеарния вариант, така и до останалите два варианта на цялостния модел. Поради това тя е представена в края на първия вариант на модела и непосредствено преди следващите две модификации. Линеарният вариант на рамковия модел всъщност включва всички вече посочени по-горе изисквания. Неговото предимство е, че определя строга последователност на дейностите, както следва: Дефиниране на целевите групи/публики с основно внимание върху вътрешните публики, т.е. служителите на организацията 1. Спецификата на вътрешните публики е подробно разработена в предходните глави на дисертацията. Също така, в емпиричното изследване бе забелязано, че малко мениджърите могат да се ангажират с ясна дефиниция на техните вътрешни и/или външни публики. Поради това, силно препоръчително е още в самото начало на процеса да се започне с конкретните целеви групи публики, като те бъдат определени (дефинирани) в проекто-списък, подготвен от ръководителя за ПР/служителя за комуникации, съвместно с ръководителя на отдела за човешки ресурси, и представени на висшето ръководство. 2. При дефинирането на отделните групи публики се предполага използването на общопрактикуваните характеристики – място във фирмената йерархия, професионални специфики, демографски особености, по георграфски признак, по пол, по възраст, по социална и културна принадлежност, религиозна принадлежност, говорими езици, майчин език и т.н. В зависимост от големината и дейността на организацията, се уточнява и принадлежността им към отделни регионални или национални организационни структури - филиали, департаменти, сектори, продуктови линии и т.н.
Сподели с приятели: |