Глава 12. Рамка за вътрешноорганизационни комуникации (РВОК)

От анализите, които бяха направени до сега, може да се обобщи, че такива иманентни изисквания могат да бъдат:

• Дефиниране на целевите групи/публики с основно внимание върху вътрешните публики, т.е служителите на организацията и други специфични за отделните организации публики, които отговарят на разбирането за вътрешни публики.

• Анализ и оценка на инфраструктурата фаза „А” – организацията има ли или подготвя ли стратегия или визия за развитие на самата организация

• Анализ и оценка на инфраструктурата фаза „Б” – необходимо е организацията да извърши самооценка, преди да пристъпи към развитие на собствена комуникационна стратегия. Тази комуникационна стратегия може да бъде успешна ако се основава на добро познаване на потребностите на организацията и на правилно прилагане на основните принципи на комуникацията

• Разбиране за ролята на лидерите и мениджърите – ръководството на организацията следва да разполага с капацитет за осъществяване на съвременна комуникация и за признаване ролята на служителите във взаимния процес на диалог и действие

• Включване в стратегията на раздел за комуникация на риск и промени, за да могат да бъдат посрещани предизвикателствата на променящата се външна околна среда

• Познаване и прилагане на рамката, формирана чрез съответните Директиви на Европейския съюз и мониторинг

• Редовно обновяване на комуникационната стратегия

Що се отнася до възможните варианти, в настоящата последна Глава на дисертационния труд се предлага - насочено към специалистите по комуникация и ПР и към мениджърите и ръководителите на организациите в България, въз основа на досегашните констатации и емпиричното изследване, възможни опорни точки или ръководство за разработване, прилагане и усъвършенстване на собствени модели на фирмена/организационна стратегия, при отчитане и прилагане на Директивите на ЕС.

Предлага се модел в три варианта, който е всъщност рамков, а неговите три разновидности са линеарен, сферичен, пиромидално-мозаечен и потвърждават неговата универсалност и възможностите, които той предоставя за гъвкаво отразяване на практически всякакви реални ситуации. Тъй като по презумция по-малките или средните организации ще се ориентират към по-скромни (но не и по-малко ефективни) структури, на които да бъде възложена вътрешно-комуникационната функция, моделът предлага и преимуществото тип „мозайка”, което означава, че всяка фирма или организация ще може да придава или да иззема елементи, докато намери най-адекватния за себе си окончателен модел на комуникационната функция.

I. Линеарно изображение на рамковия модел за вътрешноорганизационни комуникации

Под линеарно изображение като начало се разбира концептуално текстово представяне, допълнително сумирано от Таблицата „Вътрешноорганизационни комуникации – активност, политика, дейности, изисквания за мониторинг”. Самата таблицата обобщава задължениета на мениджърите и комуникационните специалисти и се отнася както до линеарния вариант, така и до останалите два варианта на цялостния модел. Поради това тя е представена в края на първия вариант на модела и непосредствено преди следващите две модификации.

Линеарният вариант на рамковия модел всъщност включва всички вече посочени по-горе изисквания. Неговото предимство е, че определя строга последователност на дейностите, както следва:

• Дефиниране на целевите групи/публики с основно внимание върху вътрешните публики, т.е. служителите на организацията

1. Спецификата на вътрешните публики е подробно разработена в предходните глави на дисертацията. Също така, в емпиричното изследване бе забелязано, че малко мениджърите могат да се ангажират с ясна дефиниция на техните вътрешни и/или външни публики. Поради това, силно препоръчително е още в самото начало на процеса да се започне с конкретните целеви групи публики, като те бъдат определени (дефинирани) в проекто-списък, подготвен от ръководителя за ПР/служителя за комуникации, съвместно с ръководителя на отдела за човешки ресурси, и представени на висшето ръководство.

2. При дефинирането на отделните групи публики се предполага използването на общопрактикуваните характеристики – място във фирмената йерархия, професионални специфики, демографски особености, по георграфски признак, по пол, по възраст, по социална и културна принадлежност, религиозна принадлежност, говорими езици, майчин език и т.н. В зависимост от големината и дейността на организацията, се уточнява и принадлежността им към отделни регионални или национални организационни структури - филиали, департаменти, сектори, продуктови линии и т.н.

Каталог: 1311
1311 -> Изложение до Комисия по правни въпроси към 40-то Народно събрание с молба за изясняване на обстоятелствата по неизпълнение на законова разпоредба от страна на кфн
1311 -> Целеви видове за изготвяне на картата за разпространение и чувствителните за птиците области в България
1311 -> М и н и с т е р с т в о н а ф и н а н с и т е агенция “митници” митница столична
1311 -> К у р с о в п р о е к т по превоза на интензивна крем-боя
1311 -> Състояние и перспективи на въздушния транспорт
1311 -> Определяне на икономическите свойства на лек автомобил ваз 2105
1311 -> Рецензия изготвена от проф д-р Борис Парашкевов във връзка с процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор в Област на висшето образование Хуманитарни науки, Професионално направление 1
1311 -> Списание „Прозорец”1/13 Ако Те има… Светлана григорова
1311 -> Доклад за изпълнението на допълнителната изследователска програма. Настоящият доклад за дейността на hfr през 2011 г е третият и последен от трите годишни доклада, които обхващат цялата допълнителна изследователска програма
1311 -> Чрез председателя на народното събрание на република българия

Изтегляне 4.85 Mb.

Сподели с приятели: