ГЛАВА I ПСИХИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА

Психичните причини се подразделят на четири групи:

1. Произтичащи от чувствено-емоционалната природа.

2. С произход от етерното тяло.

3. Резултат от неправилно мислене.

4. 
   Лични недостатъци и психични проблеми на учениците.
   

Болестите на масите, на средните граждани, на интелигенци­ята и на учениците, работещи за света, на практика доста се разли­чават едни от други - не толкова по формите си на проява, колкото по своя характер. Този факт рядко се разбира от средния лечител; за него с трудно или невъзможно да улови тези различия и оттук да определи степента на еволюцията, достигната от дадения човек. С някои заболявания трябва да се работи на ментално ниво - те пред­полагат умствена активност от страна на лечителя; за други се изис­ква концентрация на емоционалната му енергия, а в трети случаи той трябва само да бъде проводник (чрез етерното си тяло) на пра-ничната енергия и така да я предава към етерното тяло на пациента. Колко лечители могат правилно да определят фокуса на съзнание, или жизнената сила на пациента, с която ще работят? Колко от тях поне малко разбират от този тип лечение, което е възможно и необ­ходимо да приложат за даден тип ученик? Колко малко от тях съз­нават, че нито един ученик не може да се остави в ръцете на среден магнетичен лечител, на посредствен биоенерготерапевт или на слу­чаен психолог! Ученикът няма право да се подлага на ауричните еманации на случайни лечители или да се отдава във властта на неопитен академичен психолог, колкото и известен да е той, но мо­же да се довери на опитен лекар или хирург във физически аспект, доколкото за него физическото тяло е просто един автомат. Следо­вателно, ученикът може да ползва достъпните физически средства за оздравяване. Много от недостатъците в днешните методи на ле­чение са резултат от неспособността на лечителя:

1. Да оцени степента на поражение, засегнатото място, как­то и в кое тяло то е възникнало и се развива.

2. Да разбере на кое стъпало от еволюционната стълбица се намира пациентът и къде в тази връзка трябва да се търси източ­никът на проблема.

3. Да различава болестите, причинени от лични вътрешни състояния, от наследени наклонности или от групов произход.

4. Да прецени как да лекува болестта:

- алопатично или хомсопатично (и двата метода могат да играят положителна роля) или някакъв друг подход, ле­карско изкуство или наука;

• 
  чрез излъчване и магнетизъм (поотделно или заедно);
  
• 
  по пътя на правилната психична пренагласа, стимулира­на от вътрешната чистота и проницателност на лечителя;
  
• 
  чрез обръщане към духовната сила на самия пациент, ко­ето е възможно само при духовно развити хора;
  
• 
  с окултни средства, като формирането например на ле­чителски триъгълник, съставен от Учител, лечител и пациент.
  

Успехите на медицината и хирургията в отстраняване на ус­ложненията и в общата лечебна практика са неоспорими. Разбира се, прилаганите методи (както при дисекцията на животни) могат да предизвикват и страдания, но независимо от това човечеството храни голяма благодарност към медицинската професия, защото услугите, които тя е направила на човешкия род, решително преви­шават сторените злини. Вярно е, че медиците не знаят всичко, също както с истина и това, че има малък процент лекари и хирурзи (по-малък отколкото в другите професии), които мислят само за себе си и на които не трябва да се доверяваме. Медиците все пак знаят достатъчно, за да признаят с готовност още колко много остава непознато. Тази голяма, добра и самопожертвователна група хора е част от човешкото семейство. Да не забравяме това!

Нека сега разгледаме субективния аспект на човека и вто­ростепенните причини, загнездили се в неговите вътрешни тела и в субективната страна на самата природа. Основните първопри­чини, както обясних по-рано, са над вашата познавателна способ­ност. Те лежат извън възможностите на конкретния разсъдък. Опит­вам се да ви подскажа как човек може да работи (индивидуално и групово), за да се освободи от натрупванията на миналото и да пречисти тялото си от патогенните фактори. Трябва обаче да пом­ним, че много от заболяванията имат групова природа и следова­телно са свойствени за човечеството като цяло. Както насекомите опустошават и разрушават растителното царство (явление, наб­людавано от всеки случаен турист), така микробите, самостоятел­но или на групи, опустошават и унищожават човешкото царство. Те са фактор на разрушението и изпълняват една необходима фун­кция във великата схема на живота.

Доколкото никой не може да избегне физическата смърт, цел­та е човек да я срещне според изискванията на собствената си душа. Когато индивидът достигне по-висока степен на еволюция, той обмислено и точно избира времето за съзнателното си отдръп­ване от физическото тяло. То остава безмълвно и лишено от душа и светлина, но здраво и невредимо, а след време в резултат на естес­твените процеси се разлага и съставящите го атоми се връщат във „фонд резервни единици", докато отново не потрябват за нуждите на въплътяващите се души. В субективната сфера на живота този процес отново се повтаря, но мнозина вече са се научили да се от­делят от астралното си тяло, като избягват това „разтваряне в мъг­лата", което символично изразява смъртта на човека в астрален план. Индивидуалността се отдръпва към мисловното си ниво, а изоставената астрална черупка се слива с мъглата и я уплътнява.

Затова повтарям, че съзнателно избягвам техническата стра­на на медицината, макар често да се връщам към физическото тяло и болестите, на които то става жертва.

Сега ще посоча още един закон на лечителството, както и ед­но от правилата, които лечителят трябва да спазва. Изучете ги внимателно.

Какво е това закон, братко мой? Това е налагане (в малкото и голямото) на волята и целта на Този, който невъобразимо ни пре­възхожда. Затова този закон надхвърля познавателните възможнос­ти на човека. След време хората ще осъзнаят, че всички природни закони имат своя висш, духовен аспект, към който скоро ще насо­чим своето внимание. Нашите сегашни закони са само вторични. Това са закони на груповия живот, които управляват природните царства и намират своя израз в човешкото царство чрез посредни­чеството на ума, емоционалната природа и физическия организъм. Разглеждането на първичните закони не влиза в намеренията ми за този кратък трактат. Сега просто констатирам тяхното съществу­ване, а в бъдеще (в зависимост от развитието на обстоятелствата) бих могъл да се спра по-подробно на тях.

Както споменах, третата част от този трактат ще бъде посвете­на на основните закони на лечителството. Те не са свързани с горепо­сочените закони, а с практическите аспекти на лечителското изкуство.

ВТОРО ПРАВИЛО на лечителя:

Лечителят трябва да постигне магнетична чистота чрез чист живот. Той трябва да достигне онова лъчисто сияние, което се проявява във всеки човек при съединяване на центрове­те в главата. След установяването на това магнетично поле, излъчването също се усилва.

Значението на казаното е ясно за онзи, който е напреднал в изучаването на езотеризма. Както е известно, магнетичното поле се появява, когато мощните вибрации от центъра пред хипофизата и от този, който се намира около и над епифизата, се слеят в една орбита. Единственият спорен въпрос, свързан със споменатото пра­вило (което ще разгледаме по-късно), е как да се достигне магне­тичната чистота и как двата центъра в главата могат заедно да об­разуват магнетично поле. По-надолу, в практическите изводи, ще се спра накратко на тези два въпроса.

Ще забележите, че болестта рядко има индивидуален произход, освен ако човек не пилее живота си и не злоупотребява със своето тяло (чрез пиянство или сексуални излишества) и че повечето бо­лести в наши дни имат почти изключително групов произход; нас­ледствените са резултат от инфекции или недояждане. Последната причина с главното зло на цивилизацията и е резултат от икономи­чески неуредици или развалена храна. Както вече посочих, тези болестотворни причини не са резултат на вътрешните тънки сили, а следствие от нахлуването в човешкото етерно тяло на енергии от физическия план и от света на външните сили.

Окултните учители отделят сравнително малко внимание на идващите отвън сили, които се зараждат във физическия свят и по­разяват вътрешните тела на човека. Има физична енергия и силови потоци, които се вливат в етерните тела на всички форми, точно както световната илюзия и миазмите на астралните сфери често се пораждат от условията на физическия план. Енергиите, вливащи се в центровете на човека от по-тънките равнища, често се разглеждат от окултната литература, но силите, които въздействат от заобика­лящия ни физически свят, рядко се осъзнават и обсъждат. Помислете върху това своеобразно новаторско виждане.

Помолих Алис А. Бсйли да състави кратък обзор на основни­те тезиси, обхванати под заглавието „Що е болест"? Получи се следното:

1. Всяко заболяване е плод на дисхармония и отсъствие на равновесие и контрол. Обобщено казано:

- болестите са присъщи и на четирите природни царства;

- болестите са пречистващи по своето действие;

- определени лечебни методи са свойствени за човечест­вото и имат интелектуален произход.

2. Заболяването е природен факт:

• 
  антагонизмът към болестта често я усилва;
  
• 
  болестта невинаги е резултат от неправилното човешко мислене.
  

4. Законът за причината и следствието управлява болестта, както властва и над всичко проявено.

Изцелението може да се постигне по три начина:

1. Чрез методите на многобройните школи по медицина и хирургия и подобните им направления.

2. Чрез прилагане на психологията.

3. Чрез активността на душата.

Вече споменах, че основните причини за заболяванията са три аша - психични, предавани чрез контакт в група и кармични (не сияйте, че това са вторични причини).

1. Причини от чувствено-емоционален характер

В „Трактат за бялата магия" за пръв път дадох на света информация относно природата и контрола на астралното тяло; това е практически първата публикувана книга на тази тема. Исторически погледнато, много от знанията за физическото тяло и грижата за него (в езотеричен и екзотеричен план) вече са предаде­ни на човечеството; сред тези сведения има много истини, но и не­малко заблуди, доколкото често се е изхождало от погрешни предпо­ставки. Съвременните езотеристи разглеждат етерното тяло и в то­ва също има част истина и част неистина, но като цяло този подход е по-правилсн от окултна гледна точка, отколкото от екзотерична. Може би ще ви изненадам, ако кажа, че „Трактат за бялата ма­гия" с като цяло верен, но по необходимост е ограничен (непълен) и следователно той също е частично неверен. Учудва ли ви подобно твърдение? Нали помните как илюстрирахме и признахме ограни­чеността на нашите познавателни способности? Невъзможно ми е да ви предам цялата истина, след като вие не познавате нито терми­нологията, нито адекватното фундаментално знание. Това затруд­нява моята задача. Даваното ви учение за лечителството е най-труд­ното от всичко, с което досега съм се захващал, и то по две причини. Първо, терминът „по-фини тела" строго погледнато е безсмислен. Това не са тела, подобни на физическото. Те представляват своеоб­разни центрове (резервоари) на особени видове сили, присъщи са за всички индивиди и имат своите входове и изходи. Оприличават ги на съвкупност от атоми, които вибрират на високи скорости и са оцветени (според някои окултни школи) в определени цветове, из­дават специфичен звук и се намират в различни стадии на развитие.

По други твърдения, те са състояния на съзнанието и някои ги смя­тат за създадени по подобие на човека. А какво е твоето мнение, братко мой?

Астралното тяло е главният определящ фактор за повечето хора. В него с основната причина за лошото им здраве, защото то има силен предопределящ ефект върху жизненото и етерното тяло. Физическият организъм с автомат, управляван от вътрешното тяло. Нека припомним, че виталното тяло е приемник на енергийните потоци, на практика е образувано от тях и именно те насочват дей­ността на физическия механизъм; така става ясно, че най-мощният поток е този, който контролира действието на човешкия организъм във физическите сфери. Има два енергийни потока, които трябва да. бъдат отбелязани при изучаването на факторите, водещи до дейст­вия във физическия свят; искам да припомня в тази връзка, че бо­лестта е активност именно във физическия план:

1.Потокът на самия живот, който се корени в сърцето и определя жизнеспособността на човека, работоспособността му и срока на неговото съществуване.

2. Преобладаващият енергиен поток, който идва от астралното, менталното и душевното тяло (той контролира човешкото про­явление във физическите сфери).

За преобладаващата човешка маса и за посредствената тълпа доминиращи фактори са потокът на живота и потокът на астрална-та енергия, или енергията на желанията. Последният може да бъде малък или среден.

При мислещите хора, освен тези два доминантни фактора, се задейства и растящият поток от ментална енергия.

При интелигенцията и кандидатите (тези, които са готови или вече са на пътя на изпитанията), трите споменати потока достигат точката на равновесие като образуват интегрирана, или координи­рана личност. В това число влизат мистиците и творческите работ­ници, познаващи вдъхновението и духовните озарения, което свиде­телства за начален приток от енергията на душата.

Колкото до учениците, тази група мъже и жени са се отдали на духовната енергия, като останалите три енергии безпрекословно са подчинени на нейния висш контрол.

Съществуват още два типа енергии, с които трябва да се съоб­разяваме, когато разглеждаме интелигентния човек:

1. Енергията, образувана от съединените в сплав сили при координираната личност.

2. Енергията на самия физически свят, която накрая се раз­познава от кандидата или ученика и предизвиква толкова крайно отрицателно отношение, че се превръща в един от главните фактори, който съдейства за отварянето на центровете.

Накрая настъпва времето, когато посветеният, проявявайки се във въплъщение, работи само с три типа енергии - с енергията на самия живот, с отрицателната енергия на личността и с положи­телната енергия на душата. Така той се представя като съзнателно проявление на трите аспекта на Троицата.

Някои неща трябва да се утвърдят като окултен факт в съзна­нието на лечителя, преди той да е готов за работа:

1. Няма нищо друго, освен енергия, която се проявява под формата на многобройни и многообразни конкретни енергии. Именно те формират Вселената. По същия принцип и човешките тела (като средства за проявление) са съставени без изключение от енергийни единици, условно наричани „атоми", които са обединени в телесна форма от свързващата сила на по-мощни енергии.

2. Главният енергиен фокус у човека с духовният и значени­ето му като интегриращ фактор е толкова по-голямо, колкото по-висок с качественият му потенциал. На ранните етапи от човешката еволюция се проявява аспектът на връзката. По-късно, когато апа­ратът за реагиране (човешкото гяло) стане по-развит, започва да доминира качественият аспект на душата.

3. Гледано отвътре (от безвремието), човешкото създание представлява един чудесен, калейдоскопично изменящ се феномен. Така наречените тела, или по-точно съвкупността от атомни еди­ници, проблясват и изчезват и отново ярко избухват. Цветните по­тоци пробягват насам-натам, като се извиват в преливащи се фигури. Понякога отделни участъци избухват в пламенно сияние, а после чувствително помръкват, стават безцветни и сякаш несъществуващи. Винаги обаче се вижда неизменната всепроникваща светлина, ко­ято струи като поток от лъчи към проявения човек, извирайки от два големи участъка на тялото, разположени в главата и сърцето. Забелязват се (в началото неясно, а после все по-отчетливо) още седем бледи светлинни диска - ранно свидетелство за седемте цен­търа [чакри - бел. ред.].

4. Тези центрове формират определени аспекти на качества и на съзнание, определят цветовото излъчване на външната човеш­ка форма и я използват като физически апарат за реагиране. В хода на еволюционния процес те преминават през три типа разкриване:

а) Промяна, която се осъществява, когато растящото дете се превръща във възрастен човек. Към 21-та година цен­тровете достигат онова качествено равнище, което са има­ли към края на предишното прераждане. По-нататьк чо­век продължава развитието си от точката, в която го с приключил предишния път.

б) Разбуждане на центровете чрез жизнения опит. Понякога в рамките на един живот се пробужда само един център, но се случва и няколко центъра да достигат активно функци­ониращо съзнание.

в) Накрая центровете биват събудени чрез процеса на по­свещение, но това става само ако човекът съзнателно вър­ви по Пътя.

5. Центровете определят степента на човешката еволюция (във външно изражение), като действат пряко върху физическото тяло чрез ендокринната система. Това трябва да се помни, защото бъдещият окултен лечител ще подхожда към пациента от тази глед­на точка. Следователно, той ще лекува чрез въздействие върху цен­тровете и жлезите, управляващи онази част от тялото, където се е загнездила болестта. Но времето за това още не е настъпило, защо­то човешкото невежество е наистина голямо. При неопитност лес­но може да се предизвика превъзбуда в центровете (а оттам и в жле­зите), от което болезненото състояние ще се усили, вместо да изчезне.

<А> Неконтролирани и неправилно регулирани емоции

Този подраздел предлага факти за това какви мощни болестот-ворни фактори са неправилната емоционална настройка и общото нездраво състояние на астралното тяло. Това е така, защото виталното или етерното тяло на обикновения човек по същество се зад­вижва и управлява от астралната му природа. Възбудата на това тяло, неистовият порив под въздействие на ярост, силна тревога или дъл­готрайно раздразнение отклоняват потока от астрална енергия към слънчевия сплит и така го довеждат до силен дисбаланс. Той впос­ледствие възбужда стомаха, панкреаса, пилора и жлъчката. А мнози­на ли в нашия напрегнат век са избавени от лошото храносмилане, от нежелани гастритни симптоми или от проблеми с жлъчката?

Силната неприязън и враждебността, породени от критикарство и комплекс за превъзходство, пряко водят до повишената киселинност, от която страдат толкова хора. Подчертавам, че това с общ поглед върху проблема. Твърде много хора субективно страдат от комплекс за малоценност, но същевременно демонстрират чувство за превъзходство в отношенията си с другите хора! Стомаш­ните проблеми са тясно свързани с желанията на физическото тяло; човек задоволява всичките си гастрономични прищевки и така пре­дизвиква повишено отделяне на жлъчен сок, което е често срещано оплакване.

Привеждам тези примери, за да покажа как преобладаващо неправилното отношение, което съвременното човечество проявя­ва към живота си и към ближните, влияе върху общото здравослов­но състояние на индивида.

Нещастията, произтичащи от ненавистта и от склонността към недоброжелателно осъждане си проправят път от гърления център към този на слънчевия сплит. Тази взаимовръзка между центровете все още не е осъзната в нужната степен. Чакрите на етерното тяло са проводници на различни видове енергии, като често пропускат огромно количество нежелателна енергия, която се издига от цен­тровете, разположени под диафрагмата, към тези над нея.

Физическото тяло (етерното и плътното) може да се оприли­чи на дом с две телефонни връзки -.по едната енергиите се преда­ват отвън навътре към дома, а другата е нещо като вътрешен дома­шен телефон. Тази аналогия е доста по-точна, отколкото може да се стори на случайния мислител. Във всеки съвременен дом има светлина, вода, телефон, газ. Светлината е символ на душата, вода­та е символ на емоциите, телефонната връзка е символ на ума и неговия взаимообмен от знания, а газта с символ на етерната природа.

За съжаление това, което излиза от съвременния дом, с само негоден отпадък, продукт от привързаността към егоистичното за-товоляване на личностните потребности и желания.

Ето защо така настоятелно призовавам всички към непричиняване на вреда - това (езотерично погледнато) е основният научен метод за хигиенизиране на дома и прочистване на центровете. Тази практика води до промиване на задръстените канали и открива вхо­да на по-висшите енергии.

Емоционалните причини за болестите и състоянията на ума, които водят до физически дискомфорт, имат в наши дни доминира­що значение. Ако станат хронични и се пренасят от живот в живот, те съдействат за усилването на болестотворните фактори, което мо­же да доведе до сериозни заболявания, изискващи незабавно пре­махване на жлъчния мехур или операции, неизбежни при хронична язва на стомаха. Други болести възникват в резултат от постоянното задоволяване на страстите, макар че сексуалните болести се от­насят към отделна категория. От казаното дотук можем да напра­вим извода, че истинският лечител трябва да обедини в себе си не само езотеричното познание, но (докато не е посветен) и нещо от психологията, нещо от магнетичното изкуство, както и да бъде от­личен медик или хирург.

Съвременното лечение до голяма степен остава безрезултатно, защото не отговаря на посочените три условия. Голяма част от лекарите, особено тези с общ профил, са добри психолози и имат солидни познания за симптомите, анатомията и методите на лечение, с което средният лечител-метафизик не може да се похвали. Те оба­че остават безнадеждно невежи в една обширна област от знания -тази на течащите и взаимодействащи си в човешкото тяло енергии, както и относно уникалните възможности, които биха се разкрили, ако се приемат някои езотерични истини. Докато не започнат да работят с етерното тяло и не усвоят науката за центровете, те няма да постигнат бърз прогрес. Езотеричният лечител знае много за вът­решните сили и енергии и в общи линии познава основните причи­ни за езотеричните заболявания, но неговото невежество в областта на човешкия механизъм е прискърбно и му пречи да разбере две неща: