СЛЕДСТВИЯ В СПЕЦИФИЧНИТЕ ОБЛАСТИ

СЛЕДСТВИЯ В СПЕЦИФИЧНИТЕ ОБЛАСТИ

Протичащата през центровете, надисите и нервите енергия оказва мощно въздействие върху ендокринната система и кръвообращението. Така разпределена, тя прониква до всички части на физическия носител, до всеки орган, клетка и атом и специфично разбужда някои органи в главата, гърлото и туловището. Именно качеството на въздействаща­та върху тялото енергия предизвиква и усилва, или облекчава и отстра­нява болестта. Тук нямам предвид трите главни и присъщи (ако мога така да ги нарека) заболявания - рака, венеричните болести и тубер­кулозата. Тях ще разгледаме по-късно, доколкото те имат глобално разпространение, заложени са в самата субстанция на всички форми и са отговорни и за множество по-леки, съпътстващи заболявания.

Тези свързани с мозъка заболявания, които неопределено на­ричаме умствени, са все още слабо изучени. В последната коренна раса - тази на атлантите, менталните .усложнения са били рядко явление. Умствената природа тогава е била неподвижна и почти липсвала стимулация от менталните равнища през теменния цен­тър към спифизата и мозъка. Имало е малко проблеми с очите и носа, защото центърът аджна е бил непробуден, а третото око бър­зо е загубило своята активност. Аджна е орган на интегрираната личност, той е инструмент за управление и е тясно свързан с хипо­физата и с двете очи, както и с цялата предна страна на главата. Във времената на Атлантида интеграцията на личността е била като ця­ло непозната, освен в случаите на ученичество или посвещение, ка­то цел на тогавашния посветен и признак на достижението му е би­ло достигането на тройна интеграция. Днес целта е значително по-високото сливане на душата с личността. От енергийна гледна точ­ка това включва формирането, активността и съответното взаимо­действие между следните триъгълници на сила:

I. 1. Душата, духовният човек в неговия собствен план.

2. Личността, троичният интегриран човек в трите свята.

3. Теменният център.

II. 1. Теменният център, точката на второто сливане.

2. Центърът аджна, точката на първото сливане.

3. Центърът в продълговатия мозък, който контро­лира гръбначния стълб.

III. 1. Епифизата, като материализация на теменния

2. Хипофизата, която е свързана с центъра аджна.

3. Каротидната жлеза, като проявление на третия център в главата.

Всички тези троичности вътре в главата образуват механизъм, чрез който:

1. Душата контролира своя инструмент - личността.

2. Личността насочва дейността на физическото тяло. Гръбначният стълб (каналите ида, питала и сушумна), двете очи и цялата мозъчна тъкан могат да бъдат възприемчиви и стимулирани или невъзприемчиви към тези енергии. В случай на невъзприемчивост цялата тази област в духовен смисъл остава инертна и фокусът на енергията се намира на друго място.

При дисбаланс и неправилно използване, както неподвижност­та, така и стимулацията водят до физиологични и психични усложне­ния. В нашата арийска епоха ще бъдем свидетели на растящ брой мозъчни заболявания, умствена неуравновесеност и проблеми с очи­те дотогава, докато природата на центровете, типа на нахлуващите сили и тяхното регулиране не се признаят и не се подложат на внима­телни научни изследвания. Тогава ще станем свидетели на бързото развитие на науката за регулиране на енергиите, а междувременно умствените заболявания, неврозите, безумието, задълбочаващият се дисбаланс на жлезите с вътрешна секреция все по-често ще напом­нят за себе си. Сега на Запад се знае малко за тези методи на контрол и лечение, а на Изток, където все пак има знание по горните въпроси, не се прави почти нищо поради разпространената там апатия.

Гръбнакът с канал, чрез който интегрираната личност, действа­ща под съзнателното ръководство на душата, енергизира центровете и разпределя енергията към различните части на тялото. Говоря не за костната структура на гръбнака, а за гръбначния мозък с езотеричната му съставяща и за нервите, които излизат от него. Съзнателният и пла­номерен езотеричсн контрол върху енергиите днес почти не се среща, освен при посветените и у някои напреднали ученици. Човешкият ор­ганизъм е изпълнен с различни задръствания, блокировки, несъбудени области, недостиг на жизненост и затруднен енергообмен, които водят до обща стагнация; или обратно - наблюдаваме преждевременно съ­буждане, хронична превъзбуда и твърде висока вибрация на центро­вете, които водят до свръхактивност на управляваните от тях атоми и клетки. Всичко това, заедно с други неспоменати състояния, поразява нервната система, въздейства на жлезите и поражда една или друга форма на психични усложнения и болести. Разгледайте следната опро­стена, но многозначителна схема на гръбначния стълб и главата, пред­ставени от гледна точка на центровете и жлезите:

Виждате, че далакът не фигурира в тази схема. Неговите функ­ции са твърде специфични, доколкото той е център на виталността, свързан с планетната жизненост и слънчевото излъчване. Неговата дейност в никаква степен не е контролирана от гръбнака. Трябва да се разбере, че тази диаграма е опит само за графично изобразяване на центровете, на свързаните с тях жлези и на органите, които се на­мират под техния общ контрол, и няма претенции да представя точ­ната картина на анатомичните и физиологични връзки в организма.

Центърът в основата на гръбнака има уникална функция. Той е източник на живот за субстанцията и за цялата физическа тъкан на организма. Двата центъра (теменният и този в основата на гръбнака) ще представят в съвършения човек великата двойственост на духа и материята; постигайки съвършена хармония, те ще контролират и управляват цялостната ориентация на проводника на душата. Така (в резултат от третото велико сливане), духовният аспект на човешкото същество ще постигне съвършена самоизява чрез съединените мо-нада и личност. Тогава материалният човек ще откликва и на двете -чрез теменния център (за монадата) и чрез центъра в основата на гръбнака (за духовно енергизираната личност). След това двата цен­търа ще постигнат пълно взаимодействие и така ще могат най-адек­ватно да изразяват истинската природа на духовния човек.

Духовните лечители трябва да имат максимално ясна предста­ва за това кои области на тялото (с техните потенциално застрашени от заболяване органи) от кой точно енергиен център се управляват. Здравето на тези органи в голяма степен зависи от центровете, които въздействат на жлезите и чиято енергия се разлива по цялото тяло. Пълният и балансиран приток на енергии от даден център към конт­ролираната от него област повишава устойчивостта й спрямо болестите; и обратно - там, където има неразвити или неуравновесе­ни центрове, отсъства дори нормалната съпротивителна способност. Процесът на лечителството в Новия Век ще започва с точно плани­рана работа с центровете, като лечителското изкуство ще има по-скоро превантивно-профилактичен, отколкото терапевтичен характер. Ударението ще се слага върху енергийните центрове и потоци и върху насочването на енергията към органите, които се намират в сферата на влияние към съответния център. Изучаването на жлезите (което се намира все още в зародиш) ще открие поле за голяма експе­риментална работа и ще доведе до изясняване на тяхната връзка с центровете. От гледна точка на езотериста, който признава факта за съществуването на центровете, жлезите са основен и определящ фак­тор за здравето като цяло. Те са не само индикатор за психичното развитие на индивида, разбирано в по-широк смисъл, но и оказват (както това се допуска от ортодоксалната медицина) мощно влияние върху целия организъм, което се разпростира чрез кръвоносната сис­тема до най-отдалечените части на тялото. Жлезите са резултат от работата на центровете; те са първите, последните и постоянните следствия от вътрешни предразполагащи причини и именно с по­мощта на центровете и свързаните с тях жлези душата оформя този веществен апарат, който наричаме физически човек.

Всеки практикуващ лечител трябва внимателно да изучи тази група от взаимосвързани фактори, защото рано или късно ще му се наложи да работи със своите собствени центрове, поставяйки ги във връзка с тези на пациента, чиито страдания той се опитва да облекчи. Следователно лечителят трябва винаги да отчита следни­те три фактора: а) центровете; б) свързаните с тях жлези; в) и гру­пата органи, за които те заедно отговарят. В седемте области на тялото, които се управляват от седемте главни центъра и съответ­ните им жлези, отново наблюдаваме принципната тройственост на проявлението:

1. Живот, или дух................................енергиен център.

2. Душа, или качество.........................жлеза.

3. Форма, или материя.......................органи от конкретните

Това ни води до следващия закон, който лечителят винаги трябва да помни:

Това е основен закон на лечителството, водещ към истинско­то изкуство за свързване на духовната енергия с живота на формата, което предопределя здравето и жизнеспособността на телесните органи. Така стигаме до следващото правило, което всеки лечител трябва да овладее. То е изразено лаконично; фразите, които съдър­жат напътствие, трябва да се разбират и прилагат разумно.

Съвременните лечители (имам предвид не професионалните медици, а многобройните мислителни школи) все още недооценя-ват този основополагащ фактор, независимо от многото им при­казки за това, че любовта е лечебна сила. На практика те акценти­рат върху лечителското изкуство, разбирано като способност за ус­тановяване на технически контакт с пациента. Забравя се обаче, че този контакт трябва винаги да е мотивиран от обичта - чиста, неот­разима и безкористна. Щом връзката се установи, лечителят трябва да продължи работата си научно, като прилага знанията правилно - след точно поставена диагноза, след разумно използвани модер­ни терапевтични методи и след осмисляне на всичко онова, което може да се заимства от изпитаната медицинска наука - едва тогава той може да започне да работи със своя собствен център, като го обедини с онзи център на пациента, който управлява поразената област или болния орган.

Енергията на лечителя, призована и насочена към пациента с любящо намерение и изкусно знание, не бива в процеса на лечение да стимулира или да поразява неговите собствени (на лекуващия) жлези и органи. Лечителят трябва да се научи да се изолира от на­сочваната към пациента енергия. Необходимо е той просто да я съ­едини с енергията на този център на пациента, който управлява.за­сегнатата област; така съответната жлеза на страдащия човек ще получава двойна порция енергия (или ще й се отнема такава в зави­симост от диагнозата), а кръвообращението ще пренася до болните тъкани всичко необходимо за лечението.

С тези напътствия ви давам много храна за размисъл; тук под­чертах един от аспектите на научното езотерично лечителство, кой­то досега не е предлаган на вниманието на изучаващите. Искам да ви помогна да си представите принципния механизъм на процеса и да разберете как се изменя връзката лечител - пациент, когато пър­вият премине от етапа на любов (изпращане на любов и разглежда­не на пациента в светлината на любовта) към научния подход за усилване на собствената духовната енергия на пациента. Така лечи­телят дава възможност на пациента сам да осъществи, съзнателно или не, своето собствено излекуване.

Следователно имаме лечител, пациент и резервоар от духов­на енергия, плюс научен процес за привеждане на тези три компо­нента в тясна лечителска връзка. Това се осъществява чрез актив­ния център на лечителя, ответния център на пациента и насочване­то (чрез волеви акт на лечителя или групата лечители) на обедине­ни потоци от специфично необходимата енергия към болното място. Това по принцип се извършва чрез съответната жлеза, но има и изключения.

Ако размислите над това, вероятно ще се убедите в простота­та на този основан върху любящото намерение процес, който изо­лира поразената област, отъждествява се с духовния енергиен цен­тър на пациента и насочва слетите енергии.

Продължаваме да изучаваме центровете и тяхната връзка с плътното физическо тяло. Вече очертахме сферите им на влияние и разгледахме посредничеството на жлезите с вътрешна секреция. Убедихме се, че двата основни предразполагащи фактора за болес­тите на физическото тяло са недостатъчното възбуждане на цент­ровете или обратното - тяхната свръхстимулация. Това допълва пре­дишните ми бележки, че има три типа присъщи на самата субстан­ция болести, които създават основната болестна предразположе­ност на физическото тяло: ракът, сифилисът и туберкулозата (на тях ще се спра по-късно). Сега само ще посоча, че именно състо­янието на центровете играе основната роля за възникване на пове­чето заболявания; то открива входа за инфекциите, които при други условия не биха предизвикали проблеми, и създава благоприятни условия за развитието на присъщите за телесната ни природа болести. Оттук можем да изведем твърдението, с което медиците впоследствие изцяло ще се съгласят, че самопораждащите се боле­сти, (ако мога да употребя тази странна и неадекватна фраза), ко­ито не са резултат от заразяване, инфекция или нещастен случай, се предизвикват от нарушената, ограничената, недостатъчната или пре­калената дейност на ендокринната система, от нейната недоразви­тост или свръхразвитост. Системата на жлезите с вътрешна секре­ция оказва (чрез кръвообращението) хормонално въздействие вър­ху всяка част от физическия организъм и затова с основание може да се каже, че при съвършено равновесие и правилно функционира­не на ендокринните жлези в тялото няма да има болни места. Ключът към великолепното здраве, което е присъщо за Учителите на Мъ­дростта, се крие в пълния Им контрол върху центровете, чието ба­лансирано приемане и разпределяне на енергиите оказва благот­ворно влияние върху цялата ендокринна система. Така всяка част от тялото получава точно необходимите й жизнени сили, които я поддържат в отлично състояние.

Нервната система е енергиен разпределител и свързващо зве­но между центровете и съответните им ендокринни жлези. Тук се сре­щат някои трудности: неадекватен приток на енергия - някои цент­рове получават недостатъчно, а други прекалено много; неравномерно разпределение из тялото на получената енергия - едни центрове са пасивни и нсвъзприемчиви, а други са преждевременно развити и про­пускат към управляваните от тях области прекалено много сила. Според теорията и практиката на езотеричната медицина именно гръбначномозъчният аспект определя и управлява цялата нервна система, защото благодарение на него центровете влияят върху фи­зическия организъм и го снабдяват с необходимата му жизнена енергия. Така нервната система постепенно става отзивчива (чрез се­демте центъра) към седемте главни енергии, или седемте лъчеви сили.

У нито едно човешко същество, с изключение на Учителите, не е налице пълно пробуждане, правилно функциониране и тясна енергийна връзка между всички центрове. Нервната система на хо­рата все още е недостатъчно възприемчива към центровете. За това има две причини, свързани с гръбначномозъчната система.

1. Когато ученикът започва своето обучение, теменният му център все още не е пробуден или е развит съвсем слабо.

2. Протичането на енергиите през главата към центровете по дължината на гръбнака е неравномерно, защото е неравномерен общият енергиен приток, а и свързващите етерни дискове между центровете все още не могат да осигурят пропускането на доста­тъчно количество енергия.

Трябва да се помни, че в началото активността на центровете се определя от вродената жизненост на самия организъм. Тогава фокусът на възникващия живот се намира в центъра в основата на гръбнака, но това често се забравя от езотеристите. Именно чрез този център се разгръща животът на самата материя; това е живо­тът (енергията) на Светия Дух, на третия аспект, който подхранва всеки атом в тялото. Процесът на оживотворяване на физическата форма започва от вътреутробното развитие; след раждането към този тип сила се прибавя и притокът (чрез далака) на планетната прана, или виталната енергия на самия планетен живот. Това с съ­ществен свързващ орган между живота, присъщ на самата материя (разглеждана като микрокосмос), и планетния живот.

В хода на еволюцията към тази сила бавно се присъединява и притокът от „качествена" енергия, която показва нивото на съзнание, достигнато от определения човек, и типа на неговия душевен лъч. Този приток постъпва от втория божествен аспект, от душата, или от вътрешния Христос. За двата центъра ъ главата трябва да се каже следното:

1. Аджна, фокусираният между веждите център на лич­ността, влияе пряко върху хипофизата и обуславя цялостния живот на интегрирания троичен организъм, т. е. на материалния проводник, чрез който съзнанието по необходимост трябва да се прояви - физи­чески, емоционално и ментално.

2. Теменният център (наричан в индуистката философия „хилядодистен лотос") въздейства на епифизата и е свързан с жи­вота на душата, а след третото посвещение - с този на монадата. Той подава към центровете енергията на трите главни типа духовно битие, спрямо което трите сили на личността представляват отра­жения или физически компоненти.

По-късно, когато енергията на първия (духовния) аспект, или този на Отца, стане достъпна, тя ще потече надолу през теменния център към центъра аджна, като обедини енергиите на личността и на душата. След това чрез акт на волята тя ще се спусне по гръбнака, минавайки през тиловия център, който управлява каротидната жлеза. Протичайки по дължината на гръбначния стълб, тя ще оживотвори два от аспектите на центровете, а щом стигне до основата му, ще се съедини със скритата там енергия на самата субстанция и така ще реализира съюза на трите божествени енергии и тяхното проявле­ние у човека. Тогава съединените енергии ще се устремят нагоре по централния гръбначен канал и ще енергизират третия, или висшия аспект на центровете. Така всички центрове получават пълното си изражение, отпадат повечето ограничения, всяка част от тялото се оживотворява; физическото съвършенство става факт, допълнено от цялостното изражение на просветленото съзнание.

Тогава нервната система преминава под пълния контрол на духовния човек, а кръвообращението се пречиства и се превръща в свободен и ефективен канал за циркулация на синтезираните от ен­докринните жлези продукти. Това е езотеричното значение на биб­лейския израз връвта е живот", както и на думите „спасен с Хри­стовата кръв". Трябва ли да пояснявам, че човек се спасява не с кръвта на разпънатия преди 2000 г. Иисус Христос, а с одухотворя-ващата кръв на тези, в които животът, съзнанието и качеството на Христос с намерило съвършеното си изражение! По-късно, когато природата на вътрешния Христос се прояви чрез личността напълно, спонтанно и автоматично, трите огъня на творческия процес - огъ­нят на материята, на душата и електричният огън на духа - се съ­единяват и така по съвършен начин на Земята се проявява физиче­ският, емоционалният, умственият и духовният живот на въплъте­ния Син Божи - Христос.

Това разбиране остава недостъпно за мнозина, особено за пред­ставителите на Менталната наука и за радетелите на Християнската наука. Вместо да насочат усилията си към постигане на чист живот в името на Христа и да действат като служители и канали на любовта и доброто за своите събратя, давайки пример за осъзнаване на целостта, те се концентрират (ментално и вербално) върху твърдени­ята за бъдещото съвършенство, разбирано главно като постигане на добро здраве и физически комфорт. Те смятат за свое право и дълг да се ограничат с тези твърдения, вместо да се заемат с тежката ра­бота по създаването вътре в себе си на необходимите условия, които ще направят възможно присъствието на божествено проявения Хрис­тос. Такива хора трябва да помнят, че доброто здраве е закономерен резултат от невредимостта на вътрешното съзнание (а в повечето от тях преобладава острият дух на критицизма), и то при условие, че се откъснат от низшето си „аз" в трите свята и се „фокусират на небето, давайки възможност на божествения син на човечеството, който е и Син Божи, да въплъти божествения живот на земята" - както обичал да казва един отдавна забравен християнски мистик. Неговите думи ми бяха припомнени от Учителя Мориа, за да може тази дълбока мисъл да освежи нашето съзнание.

Не по-малко се заблуждават и представителите на една друга мислителна школа, който без основание се смятат за окултисти. Те работят, или по-точно претендират че работят с центровете, но за тяхно щастие природата често ги спасява от тях самите. Тези хора съзнателно се опитват да разбудят центровете, да изгорят предпаз­ните етерни дискове и да издигнат огньовете на материята преди огъ­нят на духа да се е съединил с този на душата. Така те стават жертва на преждевременното разгаряне на огньовете на субстанцията, пре­ди да е постигнат общ баланс на силите. Това предизвиква различни видове невроза, сериозни патологични отклонения, болести и дори безумие. Някои жлези се превъзбуждат, а други остават пренебрегнати; така цялата ендокринна система и зависещата от нея нервна дейност изпада в абсолютно неуравновесено състояние.

Учениците трябва да се научат да насочват вниманието си към реалността и към факторите от първостепенно духовно значение. Само при това условие протичането на енергиите в главата, пра­вилната работа на гръбначния стълб с неговите „нанизани центове" и пробуждането на центъра в основата на гръбнака (с последващо­то му сливане с висшите енергии) ще се осъществят автоматично и напълно безопасно.

Така ще се постигне правилен ритъм на ендокринните жлези и свободна и безопасна дейност на поставената под контрол нервна система; енергиите, излъчвани от центровете и протичащи по нади-сите, безопасно ще се съединяват и ще функционират съгласувано в тялото. Ученикът ще се характеризира не само с напълно пробуде­но съзнание и интелектуално възприемчив мозък, но и с устойчив приток на духовен живот. Единствено тогава ще стане възможно постигането на съвършеното равновесие и здраве, присъщи за Учи­телите на Мъдростта.

Знанието за ендокринните жлези (или жлезите с вътрешна сек­реция) е все още в своя зародиш. Наистина, за щитовидната жлеза и за тези, свързани със сакралния (кръстния) център, се знае доста, но и досега официалната медицина не признава, че те са обуслове­ни от активността или пасивността на центровете, както и че между сакралния и гърления център съществува пряка взаимозависимост. Нещичко е известно за хипофизата, но нейното изключително вли­яние върху психологичната реакция на индивида не се осъзнава достатъчно. За епифизата и за тимуса сега не се знае почти нищо, защото теменният и сърдечният център остават непробудени у сла-боразвития и дори у средния човек. Това, че е събрана достатъчно информация за влиянието на щитовидната жлеза и за сакралния цен­тър като източник на физическото творчество, се обяснява с факта, че тези два центъра са пробудени при средния индивид и когато те функционират и си взаимодействат правилно* имаме високоразви­та в сексуално отношение личност с изразени творчески дарби в някоя област на изкуството. Когато центърът аджна се активизира заедно с неговата екстернализация - хипофизата, и когато връзката между трите центъра (сакрален, гърлен и аджна) се пробуди и за­почне да действа в съзнателен синхрон с останалите центрове - в зависимост от лъча, съзнателната цел и тренировката, - едва тога­ва имаме практически мистик, хуманист и окултист.

Трябва да се помни, че при кандидатите и учениците енерги­ите протичат между центровете двупосочно - както нагоре, така и надолу:

1. Течението нагоре предизвиква следните Преобразова-ния:

От сакралния към гърления център - физическото възпроиз­водство се трансформира в художествено творчество.

От центъра на слънчевия сплит към сърдечния център -индивидуалното, емоционално съзнание се превръща в групово.

От основата на гръбнака към теменния център - материална­та сила се преобразува в духовна енергия.

От всеки отделен или от всичките пет центъра на гръбнака към центъра аджна - некоординираният живот се трансформира в интеграция на личността.

От шестте взаимосвързани центъра към теменния център -личностната активност се преобразува в духовен живот.

Това е само едно принципно обобщение, доколкото разглеж­даният процес не се подчинява на някаква специална последовател­ност, не преминава гладко и не спазва реда, по който бе описан. Той се проточва и обхваща много животи: отначало като несъзнателни трансформации в резултат на горчиви преживявания; по-късно ка­то плод на съзнателни усилия; накрая, когато кандидатът е преодо­лял повечето етапи от Пътя, този процес става подчертано динами­чен и ефективен. Петте лъча, с които ученикът трябва да работи (двата основни формиращи и трите допълнителни), оказват актив­но влияние; кармичните задължения също помагат или пречат, ка­то сложността на целия този процес (в сравнително бедния опит на ученика) е толкова смущаваща, че единственото, което той може да направи, е да схване общата идея и да не обръща излишно внима­ние на подробностите.

2. Течението надолу предизвиква следното Превръщане: Когато тсменният център се пробуди и ученикът започне съз­нателно да насочва енергиите към центровете и да управлява своя личностен живот, трябва да бъде приложен научен подход за енер-гизиране на центровете в точно определен ритъм, който се опре­деля от лъчите, обстоятелствата и кармата. Така всички телесни енергии придобиват правилна духовна активност. Без да разглеж­даме целия процес, ще отбележим, че насоченото надолу течение на енергиите грубо може да се раздели на три етапа:

а) Етапът на насищане с енергия (чрез гърления център) на творческия живот се характеризира със съзнателна връзка:

- между теменния и гърления център;

- между тях двата и сакралния център;

- и между тях трите взети заедно.

Правилното осъществяване на тази връзка ще реши индиви­дуалния проблем с пола, без да налага сдържане и потискане, като се прилага само правилен контрол, което прави от ученика творец в широкия смисъл на думата и следователно - полезен за неговите събратя.

б) Етапът на насищане с енергия (чрез сърдечния център) на така постигнатата съзнателна връзка, се отличава с тясно сътруд­ничество:

- между теменния и сърдечния център;

- между тях двата и центъра на слънчевия сплит;

- и между всичките три взети заедно.

Това съдейства за установяване на правилни човешки, групо­ви и духовни отношения в цялостното жизнено проявление на индивида. Също както първият етап на регулиране на творческия живот има решаващо значение за физическото тяло, така и този вто­ри етап оказва мощно влияние върху астралния проводник - емо­ционалните реакции се превръщат в стремеж към служене, егоис­тичната индивидуална любов се трансформира в групова, след ко­ето божествеността започва да управлява живота.

в) Етапът на насищане с енергия (чрез центъра в основата на гръбнака) на цялостния човек се характеризира с ритмично и координирано взаимодействие:

• 
  между теменния център и този в основата на гръбнака;
  
• 
  между тях двата и центъра аджна;
  

Този последен етап има голямо значение и постига своята за­вършеност по време на третото посвещение - времето на Преобра­жението.

Виждате как тези три важни думи: Преобразуване, Превръщане и Преображение ни насочват към целта - научното разкриване и правилното ориентиране на центровете.

Това е твърде продължителен процес, което е и мъдро, и безо­пасно. В резултат на неговото завършване се появява истински доб­рото здраве, но в преходния период често се наблюдават фази на регулиране, пренастройка и дори връщане към старото. Опасността от физически усложнения произтича от състоянието на центровете: от тяхната обособеност или взаимодействие, от тяхното неразвито, непробудсно и вяло състояние или обратно - в резултат на превъз-будената им и неуравновесена активност. Ако един център е събу­ден преждевременно, често това е за сметка на останалите. Отлич­ното здраве на диваците, на необразованите и простовати чернора­ботници и селяни (състояние, което бързо преминава щом умстве­ното, развитие и еволюционният процес наберат скорост), като ця­ло се обяснява с пасивността на всички техни центрове с изключе­ние на сакралния. Фактът, ч>> ™ стават лесна жертва на инфекциоз­ни заГкпявания, също се обяснява с тази пасивност. Развитието на емоциите и на ума води до постепенното активизиране на центро­вете; човекът престава да бъде просто животно. Заливайки низшата природа с неправилно насочена енергия, психичните проблеми и емоционалните вълнения стават главни предразполагащи фактори за лошото здраве. Впоследствие силно се активизира и центърът на слънчевия сплит, като този процес преминава през четири етапа:

1. Етап на пробуждане, когато астралното тяло става все по-активно и влиятелно.

2. Етап на могъщество, при който в течение на много живо­ти центърът на слънчевия сплит ръководи етерното тяло и човекът като цяло е подчинен на своята емоционална природа.

3. Етап, когато центърът на слънчевия сплит се превръща в разпределителен пункт за всички центрове (големи и мал­ки), разположени под диафрагмата.

4. Етап, при който енергиите на слънчевия сплит започват да се издигат към сърцето.

Всеки от тях води до специфични физически проблеми.

Виждате, че с изключение на някои обобщения, аз не свърз­вам конкретните болести с определени центрове. Дотук посочих те­лесните области, които се управляват от центровете с неподозира­на за вас сила. Споменах, че жлезите с вътрешна секреция (като матсриализация на центровете) са определящи фактори и че тяхна­та неуравновесеност, свръхактивност или недоразвитост водят до нарушения на здравето. Подчертах, че медицината на Новия Век ще отделя растящо внимание на теорията за посоката на енергиите и връзката с ендокринните жлези. В крайна сметка тя ще признае, по­не хипотетично и за целите на експеримента, че теорията за енер­гийните центрове е правилна и че те са решаващите фактори, които определят функциите на ендокринните жлези, а последните от своя страна осигуряват защитните сили на тялото, като снабдяват кръ­вообращението с необходимите за здравето елементи. При хармо­нично развитие и правилно взаимодействие (характерно за духов­ния човек), те формират физиологичното и психично равновесие на цялото тяло; в противен случай жлезите с вътрешна секреция ста­ват неадекватни на своето предназначение и не могат да предпазят организма от болестите, нито да отделят в кръвообращението не­обходимите за физическото тяло елементи. Така организмът губи защитните си сили спрямо инфекциите и става обект на хронични здравни проблеми, без да с в състояние да се справи с болестите, които идват отвън или присъстват латентно в самото тяло. Така често се стига до смъртоносни заболявания.

Медицината на следващия век ще се гради върху следните принципи:

1. Акцентът ще се поставя върху превантивната медицина, като опит да се поддържа тялото в необходимото равновесие.

2. Високото равнище на хигиената и добрите здравни усло­вия ще се разглеждат като особено важни.

3. Ще започнат да се изучават начините, по които физичес­кото тяло се зарежда с необходимите му химични елементи (наука­та химия, която едва излиза от детската си възраст, ще се превърне в цветущ младеж).

4. Законите на жизнеността ще се разглеждат като първос­тепенни - вниманието, което вече се отделя на витамините и на слънчевото влияние, е стъпка в правилната посока.

5. Умът ще стане основен фактор за управление на центро­вете. Хората ще се научат да работят над тях чрез мисълта, насочена към правилно функциониране на ендокринната система. Това ще означава разумно боравене със силата на мисълта - в зависимост от случая, тя ще бъде насочвана към съответния център или ще се отклонява от него, като адекватно въздейства върху системата на жлезите, в пълно съответствие с окултния закон: „Енергията след­ва мисълта".

Предвид на това, че учениците имат по-развита ментална сила и техният лъчев тип по-лесно може да се дефинира в сравнение с други­те хора, състоянието на жлезите с вътрешна секреция при тях се опре­деля без особени затруднения, а това предполага, че те ще бъдат пър­вите сътрудници на медиците в бъдещите научни търсения, тъй като ще успяват практически да покажат връзката на центровете с жлезите, а оттук и с тялото като цяло. Чрез концентрация и правилна медитация, осъществявани в теменния център и насочвани към един или друг от останалите центрове, учениците ще демонстрират такива неоспорими изменения в жлезите с вътрешна секреция, че медиците ще се убедят в значението и фактическото съществуване на центровете, в тяхното мо­гъщество и във възможността да се контролира физическият органи­зъм чрез силата на мисълта. Всичко това ще стане в бъдещето. Аз само показвам пътя на бъдещата методика, с помощта на която бо­лестта ще бъде победена. Различните ментални школи (и в частност Християнската наука) са стъпили върху нереални и фантастични пре­тенции и използват определено ненаучен подход. Всъщност, те акцен­тират върху една единствена нишка от великия процес на правилното разгръщане на живота и неговите връзки. Водени от своята мечта и видение, те не се интересуват от реалните и здравия разум и по същес­тво игнорират еволюционния процес.

Физиолозите и психолозите, подпомогнати от опитен окултист и ерудиран (но непредубеден) ендокринолог, в крайна сметка ле постигнат успех в борбата с много от заболяванията, които днес торазяват човечеството.

И така, първата глава от този труд беше посветена на „пси­хичните причини за болестите". Ние разгледахме тази тематика както през призмата на скритите вътрешни причини, така и от глед­на точка на главните физически фактори - жлезите с вътрешна секреция. Сега можем кратко да разгледаме и някои много по-окул­тни причини, произтичащи от груповия живот на човечеството и от неговите кармични отговорности. Така навлизаме в сферата на съ­щинското окултно знание и езотерична информация, която е много по-трудна за възприемане от ортодоксалния мислител.