ГЛАВА III
КАРМИЧНИ ДЪЛГОВЕ
Уводни бележки
Вече се приближаваме към заключителната фаза от разглеждането на темата за болсстотворните причини. Следващата част от този трактат ще ви ориентира в поведението и темперамента на пациента, като се вземе под внимание неговият лъч, плюс умствената нагласа на лечителя; тези фактори имат първостепенно значение за овладяване финото изкуство на лечителството. Разклатеното здраве, острите болестни прояви и смъртта трябва да намерят своето място в общата схема на нашите представи за живота. Крайно време е човечеството да разбере, че конкретното въплъщение не е изолирано събитие в живота на душата, а само част и аспект от серия опити, които водят към една ясна и определена цел - свободна воля и съзнателно завръщане от материята към духа като форма на крайно освобождение.
Темата за освобождението често се дискутира сред езоте-ристите, особено в източното тълкуване на „Пътя към Реалността". Целта, която стои пред неофита, е освобождението, свободата, еманципацията; това е лайтмотивът на самия живот. Идеята е обаче да се премине от чисто егоистичното лично освобождение към нещо много по-голямо и значимо. Концепцията за освобождението надвишава съвременното значение на думата „свобода"; тя е много по-мъдра и дълбока по своето скрито значение. Тривиалното разбиране за свободата е като за отсъствие на необходимост да се подчиняваш на някого, като възможност да правиш каквото си поискаш, да мислиш както желаеш, да живееш както предпочиташ. Това би било така при условие че копнежите, предпочитанията, мислите и желанията на човека са лишени от егоизъм и са посветени на общото благо, което засега е рядко явление.
Освобождението е много повече от това: то е свобода от миналото; свобода да се движиш напред по пътища, предопределени от душата; свобода на отделния индивид, групата хора или нацията да изразяват онази степен на божественост, на която са способни.
За последните 2000 години в човешката история има само четири велики символични събития, които последователно представят (за тези, които имат очи да видят, уши да чуят и ум да разберат) темата за освобождението, а не само тезата за свободата:
1. Животът на самия Христос. Той за пръв път представи идеята за съзнателната и доброволна жертва на „частта" в полза на цялото. Имало е и други Световни Спасители, но тяхното послание не е получило такава рслефност, защото човешкият ум не с бил в състояние да схване смисъла. Служенето е ключ към освобождс нието, а Иисус Христос е бил идеалният Служител.
2. Подписването на Великата харта на свободите (Мат; Харта). Този документ е подписан на 15 юни 1215 г. в Рънимед от английския крал Джон и закрепя идеята за освобождаването от авторитета с акцент върху личната свобода и правата на личността. Развитието на тази фундаментална идея и свързаните с нея концепции и понятиен апарат се дели на четири етапа:
а) Подписване на Великата харта, която дефинира личната свобода.
б) Утвърждаване на Френската Република с вниманието, което тя отделя на човешките свободи.
в) Декларация за независимостта и Декларация за правата, определящи националната политика [на САЩ - бел. ред].
г) Атлантическата харта и Четирите Свободи, които пренасят тези принципи в международната сфера и гарантира на хората по целия свят свободата да развиват заложена та в тях божествена реалност.
Идеалът постепенно се е изяснявал и съвременният човек вече добре знае кои са фундаменталните принципи на щастието.
3. Освобождаването на робите. Духовната идея за човешка свобода постепенно става признат идеал и насъщен копнеж; така великото символично събитие става факт - робите получават свобода. Но както всичко, до което се докосне човекът, така и тук не се стига до завършеност и съвършенство. Негрите все още не са свободни в тази свободна страна и Америка ще трябва да почисти своя дом в това отношение; САЩ ще трябва да направят така, че Конституцията и Декларацията за правата да станат факти, а не мечта. Само по този начин може да се смекчи действието на неумолимия Закон на Кармата, който сега обсъждаме. Негрите са американци точно колкото и родените в Нова Англия и като другите неместни народности, а Конституцията важи за всички. Това право все още се отказва на чернокожите американци именно от страна на онези, които сами са роби на егоизма и страха [текстът е диктуван на Алис Бсйли през 1944 г. - бел. ред.]
4. Освобождаване на човечеството чрез Обединените Нации. Свидетели и участници сме във велики, символични и завладяващи процеси. Освобождаването на индивида преминава през великото освобождение на част от човечеството (на остатъците от първите две раси - лемурийската и атлантическата) и сега продължава към освобождаване на милиони човешки същества, поробени от предалите се на силите на злото техни събратя. Идеалът се прояви на практика чрез глобално усилие на физически план и наложи световна жертва. Той обхвана трите свята на човешката еволюция и по тази причина Христос вече може да оглави Своите сили и да помогне на човешките същества в борбата за освобождаване на човешкия род.
Какво в действителност става в живота на индивидите, нациите и човечеството? Налице е мощен порив за поправяне на древното зло и съзнателно смекчаване действието на Закона за Причината и Следствието, което може да се постигне само ако бъдат осъзнати и признати онези причини в личен, национален и световен мащаб, които са предизвикали следствията, връхлетели сегашното човечество.
Законът на Кармата е велик и неоспорим факт в съзнанието на съвременното човечество. Макар да го наричат с различни имена, хората сравнително добре разбират неговата същност и признават, че днес нациите жънат това, което са посели в миналото. Това е велик закон, които някога е бил теория, а днес е доказан и признат фактор в човешкото мислене. Толкова често задаваният въпрос „защо" постоянно и неизбежно води човека към осъзнаване на закона за причината и следствието. Концепциите за наследствеността и за околната среда са усилие за обясняване на някои дадености при човечеството: расовите характеристики, качествата, националните темпераменти и идеали доказват факта за съществуването на един невидим свят на първопричините. Историческите условия, отношенията между нациите, социалните табута, религиозните убеждения и тенденции - всичко това може да бъде проследено до съответните първопричини, някои от които са изключително древни. Всичко, което се случва в днешния свят и което толкова силно влияе на човечеството - всички прекрасни и ужасни неща, начините на живот, формите на цивилизация и култура, предразсъдъците и предпочитанията, научните постижения и художествените изяви, пътищата, по които се движи човечеството - всички те са аспект на следствия, началото на които е поставено в някакво далечно време, място и равнище и то именно от човешките същества (както индивидуално, така и колективно).
Кармата следователно е плодът на всичко, което Човекът -Небесният Човек, в който живеем, и човечеството като цяло (индивиди, групи и нации) - е направил и развил или е пропуснал да направи, всичко което е извършил правилно или неправилно през вековете и до днес. Сега нивата е узряла и човешкият род ще пожъне посятото, като се подготви за нова оран в зората на Новия Век, за нов посев, който (да се надяваме и молим) ще даде по-добра реколта.
Едно от ярките проявления на Закона за Причината и Следствието е историята на еврейската раса. Всички нации доказват този закон, но аз избрах еврейския народ, защото неговото минало е добре известно, а бъдещата му съдба е предмет на всеобщ интерес. Евреите винаги са имали символично значение; те обединяват в себе си (исторически и като нация) цялата дълбочина на човешкото зло и сияещата висота на човешката божественост. Тяхната агресивна история, така както е изложена в Стария Завет, по нищо на отстъпва на сегашните немски действия [имат се предвид събитията от Втората световна война - бел. ред.]. Макар че Христос е бил евреин и именно еврейската раса го е родила, евреите са били големи агресори; те непрекъснато са воювали с египтяните и са завзели Обетованата Земя с острието на меча, без да пощадят никого - нито мъжете, нито жените, нито децата. Тяхната религиозна история е построена върху материалистичния Йехова, който по собственически шчно одобрява и поощрява агресивността. Тя символизира историята на всеки агресор, който се оправдава с това, че изпълнява божествения промисъл; отнема чуждата собственост с оправданието, че го прави при самозащита и намира подходяща причина, за да оьясни беззаконието на всяка своя постъпка. Палестина е била завладяна от евреите, защото е била „земя, където тече мед и масло", но с официалната версия, че това се прави в изпълнение на божията повеля. По-късно този символизъм ще стане още по-интересен. Евреите се разделят на две половини; едни се заселват около Самурия, а други (три племена от дванадесет) се насочват към Ерусалим. Дуализмът постоянно присъства в религиозните им представи; техни учители са садукеите и фарисеите, а тези две групи били в постоянен конфликт. Христос идва като член на еврейската народност, но те се отричат от Него.
Днес законът проявява своето действие и евреите плащат фактически и символично цената на всичко, направено от тях в миналото. Сега те посрещат видимите следствия на причини, чиито корени лежат далеч в миналото. Фактически и символично те представят културата и цивилизацията, фактически и символично те олицетворяват човечеството, фактически и символично те си остават проводници на разделението. Евреите се смятат за богоизбран народ и имат вродено съзнание за тази висока съдба, забравяйки символичната си роля и това, че именно Човечеството е избраният народ, а не отделна и незначителна част от него. Фактически и символично те се стремят към единство и сътрудничество, но не знаят как да го осъществят; фактически и символично те са „Вечният странник"; те са човешкият род, който странства през лабиринта^ свързващ трите свята на човешката еволюция, вперил трескав поглед към обетованата земя; фактически и символично те приличат на човешките маси, които отказват да разберат скритата духовна цел на всяко материално явление. Евреите се отвърнаха от Христос вътре в нас (както го направиха векове назад с Христос в своята страна) и се вкопчиха в материалните блага, постоянно отричайки духовните. Те се стремят към „възстановяване" на Палестина, като я отнемат от тези, които я населяват от векове; с трайната си ориентация към материалното притежание, те са изгубили представа за истинските ценности. Символично и фактически те трябва да се обединят отново с всички нации и раси, като по този начин признаят Единното Човечество. [...]
Ако еврейската народност си спомни своята висока символична съдба, ако останалото човечество се почувства олицетворено от еврейския народ и ако хората по света насочат вниманието си към общочовешкото и престанат да мислят за себе си с национални и расови категории, кармата на човечеството би се изменила коренно и от сегашната карма на възмездието би се превърнала във възнаграждаваща карма на бъдещето.
Ако разгледаме този въпрос с достатъчна ретроспективна широта (обърнати исторически назад, а мисленно с надежда напред) стигаме до извода, че той няма да бъде решен ако самите евреи не му отделят дължимото внимание, а те все още никога честно и безпристрастно (като народност) не са заставали пред него и не са се запитвали защо всички народи - от времената на египтяните та до наши дни - не са-ги обичали и искали? Логично е да има някаква причина за това, присъща на самия народ, щом поведенческата реакция на всичките им съседи е толкова еднаква и трайна. Еврейският подход за преодоляване на този жесток проблем досега се е изчерпвал с молбата, жалбата, оплакването и безнадеждния песимизъм. Те са изисквали от езическите нации да поправят това положение и много от тях са се опитвали да го направят, но и досега самите евреи не са се обърнали с лице към проблема и не са признали, че трябва да извървят своята част от пътя за смекчаване на възмездието по Закона за Причината и Следствието; докато не направят усилие да си дадат сметка какво в тях като народност определя древната им жестока участ, този световен проблем ще си остане същият, какъвто е бил от нощта на времената. Безспорен е и фактът, че тази нация е дала на света велики, добри, справедливи и духовни хора. Обобщението никога не е пълно и точно изражение на истината. Но като разглеждаме еврейския проблем във времето и пространството, през призмата на историята и на нашето съвремие, казаното от мен би трябвало да привлече вниманието на евреите.
Горното изложение по никакъв начин не оневинява онези, които така гнусно са се гаврили с евреите. Вие [американците - бел. ред.] имате поговорка, че „двама негри не правят един бял". Поведението на нациите по отношение на евреите, изразено в кулминацията от жестокости през втората четвърт на двадесети век, няма никакво оправдание. Законът отново ще се задейства с неизбежна обратна сила. Вярно е, че много от нещастията на евреите са предопределени от тяхната минала история, от следвания принцип за обособеност и неасимилиране и от акцента върху материалните ценности, но независимо от всичко, тези, които им навличат лошата съдба, сами задействат силата на кармичното възмездие; положението е приело днес форма на порочен кръг от грешки и злодейства, възмездия и отмъщения, и е крайно време големите нации да обсъдят този проблем и да предприемат съвместни усилия, за да се сложи край на погрешното отношение и от двете страни. Всяка лоша карма се неутрализира при наличието на добра воля, при стремеж към сътрудничество, при честно поемане на отговорност и умело регулиране на съвместната дейност за доброто на човечеството като цяло, а не в изгода на отделната нация, народ или раса. Еврейският проблем няма да бъде решен със завземането на Палестина, нито с жалби, ултиматуми или финансови манипулации. Това ще бъде само ново продължение на древните погрешни, материални и собственически тенденции. Този проблем ще бъде решен само при готовност от страна на евреите да се приспособят към цивилизацията, културата и стандарта на нацията, с която по рождение и възпитание са тясно свързани и в която им предстои да се влеят. Това ще се осъществи чрез отказ от национална гордост, от концепцията за богоизбраност и от редица догми и обичаи, които всъщност са остарели и създават постоянно напрежение в матрицата на еврейския характер; това ще се осъществи, когато егоизмът и деловите отношения с ярко изразена склонност към машинации отстъпят място на по-безкористни и честни форми на дейност.
Евреите, благодарение на своя лъч и степен на развитие, са подчертано творчески и артистични личности. Независимо от този факт, те не бива да се стремят (както досега) да доминират във всички области и (изземвайки възможностите от ръцете на другите) да подобряват своето положение за сметка на останалите. Изходът от сегашната ситуация ще бъде намерен едва когато те забравят, че са евреи и се превърнат в най-дълбокото си съзнание в италианци, американци, англичани, германци или поляци. Еврейският проблем ще се реши чрез смесените бракове. Това означава отстъпки и компромис от страна на ортодоксалните евреи - не отстъпка заради изгодата, а отстъпка по убеждение.
Искам да отбележа и това, че както книгите Кавала и Талмуд са вторично изражение на езотеричния подход към истината и са материалистични по своята техника (доколкото предполагат голяма магическа работа за свързване на един аспект на материята с различен аспект на субстанцията), така и Стария Завет е вторично писание и духовно не може да се сравнява с Бхагават Гита, с древните писания на Изтока и с Новия Завет. Неговият акцент е материален, а смисълът му е да внедри в съзнанието на хората един чисто материалистичен Йехова. Основната идея на Стария Завет е да разкрие височайшето изражение на божествената мъдрост в първата слънчева система; тази система е въплъщение на творческата дейност на третия божествен аспект - този на активния интелект, който се проявява чрез материята. В нашата втора слънчева система сътвореният свят е предназначен да бъде проява на втория аспект на божията любов. Това евреите никога не осъзнаха, защото любовта в Стария Завет е обособяващата, собственическа любов на Йехова към определена единица от четвъртото (човешкото) царство. Свети Павел е обобщил правилния подход, който трябва да бъде възприет от човечеството, с думите: „Вече няма нито юдеи, нито езичници". Днес лошата карма изисква от евреите да се откажат от изолацията, от подчертания стремеж към материални блага, от идеите за национална изключителност, които ги тласкат към паразитни тенденции в рамките на другите нации, и да развиват чувството за всеобща любов, вместо да понасят нещастията на обособеността.
А какво трябва да бъде отношението на „езичниците"? Абсолютно е необходимо нациите да извървят повече от половината път, за да посрещнат евреите, когато те узреят за една бавна и постепенна промяна на тяхната националистична ортодоксалност. Езическите народи трябва да се освободят от страха, ненавистта и издигането на бариери пред сътрудничеството. Растящият антисемитизъм в света е непростим в очите на Бога и човека. Тук нямам предвид отвратителните зверства, извършени в хитлеристка Германия; техните корени са в атлантическия период от историята на двата народа, която аз не бих искал да обсъждам, защото не мога да ви предложа доказателства. Сега говоря само за историята от последните 2000 години и за типичното поведение на езическите народи от целия свят. Всички хора трябва да направят усилие за приемане и асими-лиране на евреите чрез встъпване в смесени бракове и чрез отказ 07 старото мислене и традиционно лошото отношение към тях. Всички народи трябва да приемат за обида към своята национална цялост, ако в рамките на тяхната държава се появи старото противопоставяне на юдеи и езичници.Вече няма юдеи, нито езичници; съществува само Човечеството.
Последната война (1914 - 1945) може да бъде разглеждана като логичен завършек на древната вражда между юдеите и езичниците; сега и двете групи имат възможност да положат началото на нов, по-щастлив живот и истинско сътрудничество. Проце сът на взаимно асимилиране ще бъде труден и дълъг, защото сегашните дадености са с толкова древен произход, че навикът в мисленето, конфликтното отношение и обособителните обичаи са дълбоко вкоренени и трудни за преодоляване. Очакваните промени мо гат да станат реалност само ако добрата воля насочи ведно устното слово, писмените изяви и фактическия начин на живот. Исрар хията не вижда разликата. Нейният Глава, макар че сега не се нами ра в еврейско тяло, въплъти най-високата духовна цел на човечеството именно в проводник с еврейска идентичност. Йерархията и сега изпраща някои свои ученици в еврейски тела, за да работят за промяна на положението. В наши дни има и такива евреи, които не се възприемат изключително в категориите на еврейското самосъзнание; те не поставят еврейския проблем над всичко останало, а се стараят да ликвидират разрива и да обединят всички хора в единно човечество.
Отново повтарям, че Учителите на Мъдростта не виждат нито юдея, нито езичника; за Тях съществуват само душите и синовете Божии.
Моята трактовка на Кармата като постоянен и решаващ фактор за здравето или болестта дава повод за критика, защото аз се впускам в твърде широки обобщения, без да давам специфичен и подробен анализ на конкретните болести, особено на големите и основните, които не са овладени и продължават да вземат многобройни жертви. Тази част от изложението обаче няма за цел да разглежда болестните симптоми и да предлага конкретни техники за тяхното лечение. Чувствам, че вече трябва да отговоря на зреещия у читателя критицизъм, за да можете да продължите своето обучение без недоразумения. Поводът е удобен за ориентиране в този спорен въпрос. Кармата по необходимост е общ, а не специфичен предмет; в окултен смисъл тя не е осъзната от широката публика и трябва да се разглежда в най-широк аспект дотогава, докато Законът за Причината и Следствието не бъде признат за главен определящ фактор на човешкото съзнание в глобален и индивидуален аспект. Читателската публика все още няма ясна представа за окултната дълбочина, обхвата и неумолимостта на този Закон.
Безсмислено е да описвам всички болестни симптоми и факти, толкова добре установени от ортодоксалната медицинска наука. Тук целта е да се очертаят дълбоките първопричини за различните заболявания, а преминаването към окултните методи на лечение може да стане само когато подобно лечение е разрешено от Закона на Кармата и лечителят е достатъчно подготвен, за да работи по този начин. Постарах се да ви обясня, че фундаменталната болестотворна причина е свързана с енергията, с нейния излишък или дефицит при преминаването й през центровете. Това са двата основни фактора, от които зависи появата на повечето здравни проблеми. Тези от вас, които искат да изучат болестта и методите за нейното лечение, трябва да приемат този принцип за основа на своя подход. Споменах, че медицината на бъдещето ще се гради върху този изначален, основополагащ факт. Не отричам фактологичната ценност на медицинските открития, но се опитвам да развия тази тема по-нататък; не омаловажавам мъдрите прозрения на съвременната медицина и не съм от тези, които презрително отказват да признаят нейните постижения. Подчертавал съм това и по-рано. Тук искам да подскажа посоката на бъдещите медицински изследвания, които ще трябва да търсят корените на проблемите в сферата на жизнеността, която ние разглеждаме като функция на етерното тяло. Сега ще дам една практическа формулировка, която може да се разглежда като следващо правило в нашия трактат:
ШЕСТО ПРАВИЛО на лечителя:
Внимателната диагноза на болестта, основана върху сигурни външни симптоми, ще се опрости до такава степен, че след определянето на поразения орган, върху най-близкия до него център в етерното тяло ще бъде въздействано с методите на окултното лечение, без да се пренебрегва и обикновената медицинска или хирургична помощ.
Именно тук фанатичният лечител или привърженик на култа прави своята основна грешка. Традиционният медицински подход с неговото физическо обследване, с правилните си или неправилни диагнози ще се запази до онзи момент, в който лекарите и хирурзите овладеят способността за ясновиждане, интуитивно възприятие и духовно прозрение и усвоят техниките за управление на енергиите, въздействащи върху пациента. Към това след време ще се прибави правилното астрологично тълкуване и бързото определяне на лъчевите типове, което ще посочи най-подходящите техники на лечение, съобразени с лъча, който обуславя жизнената проява на пациента и достигнатата от него еволюционна точка.
Опитите ми да положа основите на този нов медицински подход срещат големи затруднения. Основната пречка са идеалистич-ните позиции на пионерите в новите области на природолечението, различните богословски школи и др. Всичко, което сега мога да направя (ако пожелаете да се възползвате от него), е да изложа някои тезисни положения, от които ще се ръководят медиците на бъдещето. В преходния период между старата и новата епоха хората ще се лутат в мъгла от спекулации; ще се разгори голям конфликт между школите на ортодоксите и тези на новаторите и „благородният среден път" на Буда временно ще бъде забравен.
Днес в медицинската наука се е създала същата ситуация, както и при религията. Старият подход намира разбиране сред масите и често успешно се използва като превантивно средство, при поставяне на диагноза и за облекчаване на тежки състояния. По същия начин старите религиозни клишета доста успешно регулират живота на немислещите маси, като ясно поддържат в съзнанието на средния човек някои неоспорими духовни факти. Както при ръководството и грижата за духовната природа на човешките маси, така и при ръководството и грижата за физическия проводник, свещениците и докторите могат да бъдат разделени на две основни групи - на такива, които се придържат към старите изпитани техники и са толкова фун-дамснталистки настроени, че отказват да изследват всичко ново и недоказано, и на други, които са толкова идсалистични и фанатични, че безогледно се втурват напред и навлизат в света на спекулативния експеримент, които може да даде, а може и да не даде ключа към медицината на бъдещето, но затова пък със сигурност превръща пациентите им в това, което вие наричате „опитни зайчета".
Най-сигурната и най-малко спекулативна област в медицинската практика е хирургичната помощ; тя се основава на сигурни знания по анатомия, нейната диагноза и изисквания могат да бъдат разумно проверени, а тя самата (когато с в ръцете на опитен и достоен за уважение хирург) често води до оздравяване и реално удължаване на живота. Дори и в тази област обаче се знае твърде малко за резултатите от операцията, особено ако тя е засегнала етерното тяло и (следователно) системата от надиси, или етерни съставящи на нервите. Като пример може да се посочи отстраняването на някой орган. В такива случаи е задължително да се имат предвид определени резултати и трудности в регулирането на финия механизъм на пациента. Областта на тялото, която е била подложена на хирургично лечение, и особено най-тясно свързаният с нея център, неизбежно ще бъдат поразени, защото циркулиращият енергиен поток, който изтича от центъра, ще бъде изкуствено „скъсен". Енергията, която дотогава е преминавала през областта на хирургичната намеса, трябва да си проправи нов път до органите на тялото, като се придвижи по мрежата от надиси, които лежат в основата на нервната система и я снабдяват с необходимата енергия. След като старите енергийни канали бъдат отстранени в резултат на голяма или малка хирургична интервенция, трябва да се оформят нови канали или силови линии през „осакатената" област, което налага основна пренастройка в жизнения механизъм на пациента. За тези неща на практика не се знае нищо; по тях няма дори предварителни изследвания.
Новата медицина не може да бъде интелектуално защитена и поставена на научни основи, докато етерното тяло, разбирано като механизъм за снабдяване с енергия и като жизнен аспект на външната форма, не бъде признато за научен факт. След това вниманието на медиците ще трябва да се премести от външните, осезаеми и физически следствия, върху вътрешните причини, скрити в центровете и свързаните с тях сфери на активност.
Нека накратко припомним някои езотерични факти от общата тема за скритите корени на заболяванията, а именно:
1. Че непосредствената причина за болестите трябва да се търси в индивидуалното етерно тяло, ако усложнението с чисто локално, или в етерното тяло на планетата (в частност в етерното тяло на четвъртото природно царство), ако става дума за епидемии, войни или други събития, в които са въвлечени големи маси хора.
2. Че ортодоксалната медицина все още не е приела факта за съществуването на етерното тяло, макар че вече има някои тенденции към подчертаване на жизнеността, виталните качества на храната и употребата на витамини за увеличаване на жизнеспособността. Това е първият признак за нереализираната потребност от укрепване на виталното тяло.
3. Че състоянието на етерното тяло предразполага субекта към болести или го предпазва от тях, като повишава съпротивителните му сили срещу натиска на отрицателните и епидемични фактори или намалява имунната му устойчивост поради вродена етерна слабост.
4. Че етерното тяло е механизъм на виталния, праничен живот и е субстанцията, „суб-стояща" в основата на познатата ни външна нервна система, която храни и привежда в действие всички части на физическия организъм. Взаимовръзката между центровете, на-дисите и цялата нервна система ще бъде основно поле за изследвания от страна на новата медицинска наука.
5. Че в природата има две основни болестотворни причини: Първата се състои в прекалената или недостатъчната стимулация и активност на различните енергийни центрове в тялото. Ако енергийните потоци съответстват на изискванията на физическото тяло в дадения етап от неговото развитие, вероятността от поява на заболявания е много малка.
Втората се проявява като кармично следствие от трите планетни болести: рак, туберкулоза и сифилис. След време медицината ще осъзнае, че всяка отделна болест (независимо дали е възникнала в резултат от нещастен случай или война) е следствие на тези три основни тенденции в човешкото тяло. Това е основополагащо, принципно важно твърдение.
6. Че етерното тяло е фокусна точка за всички енергии на вътрешните тела и затова предаваната енергия не е чисто витална или просто планетарно-пранична, а качествено се променя под въздействието на силите, които идват от нивото на астралния (емоционалния) апарат, от ума или от душата. Тези „модифициращи сили" формират кармата на индивида и в крайна сметка имат решаващо значение за неговото здравно състояние. Те сочат точката на развитие и областите на контрол в индивида и, следователно, състоянието на неговата карма. Това пренася цялото внимание в областта на психологията и фокусира проблема върху кармичните дадености и лъчевите типове на пациентите.
7. Че тези определящи фактори правят от етерното тяло онова, което то представлява във всяко отделно въплъщение; самите те обаче са резултат от активност, зародена и осъществена в предишни въплъщения, която фактически е дълбоко скритият първоизточник на кармичните дългове и свободи на пациента.
8. Че основните енергии, които протичат през етерното тяло и определят физическото, са два типа: енергия от лъча на душата и енергия от лъча на личността; те са допълнени от трите по-малки сили (или лъча) на менталната природа, на астралното тяло и на физическия проводник. Така в етерното тяло присъстват пет енергии, с които лекарят на бъдещето ще трябва да се съобразява.
9. Че поставянето на диагноза, изградена върху признаването на тези субективни фактори, съвсем не е толкова сложна и заплетена работа, както изглежда сега в очите на тези, които изучават съвременните окултни теории. Медиците на Новия Век ще знаят достатъчно за това, как да съпоставят различните лъчеви сили и съответните им центрове, откъдето ще могат да установят какъв тип сила е отговорен за състоянието (добро или лошо) на всяка разглеждана част от тялото. След време, когато се натрупат достатъчно изследвания и разработки, медицината ще се опира на факта за реалното съществуване на виталното тяло и на образуващите го енергии. Тогава ще стане ясно, че това знание е по-малко заплетено от днешната медицинска наука, която е толкова усложнена, че наложи появата на тясно профилирани специалисти. Средният лекар с общ профил вече не е в състояние да отчете многото подробности, станали известни за физическото тяло, за неговите системи и органи и за тяхната взаимозависимост в рамките на цялостния човешки организъм. Хирургията и занапред ще остане ориентирана предимно към анатомията на човешкото физическо тяло, но медицината (като цяло) не след дълго ще пренесе своето внимание върху етерното тяло с циркулационните му енергийни системи и тяхната взаимовръзка, както и върху потоците от енергия, които протичат във и между седемте центъра и оттам към областите на тяхното специфично влияние. Това ще означава огромна крачка към едно по-мъдро и конструктивно разбиране на проблема; то ще опрости основите и ще доведе до по-правилни методи за лечение, особено с развитието на ясновидството и признаването му от науката като разширена форма на нормалното чувствознание.
10. Че когато истинската астрология заеме полагаемото й се място и се развие като уважавана наука, картите на душата и на личността ще могат да бъдат сравнени една с друга; след това етерното тяло ще може да се коригира на основата на правилни астрологични изводи и лекарят ще има много по-здрава почва под краката си. Астрологията на миналото е третирала живота на личността, а астрологията на бъдещето ще показва целите на душата и изцяло ще революционизира медицината. Самата астрологична наука обаче трябва да бъде спасена от ръцете на тези, които се интересуват само от нейната прогностична функция, т. е. от ръцете на хилядите лаици, които губят в наши дни маса време за „съставяне" на хороскопи (опитвайки се да тълкуват своите най-често погрешни изводи), и да бъде доверена на обучени математици и на тези, които са отделили толкова време за научно астрологично обучение, колкото днес се изисква за подготовката на квалифициран лекар, химик или биолог.
11. И накрая, че тези астрологични открития ще бъдат свързани не само с картите на личността и на душата, но ще навлязат и в областта на медицината, особено във връзка с етерното тяло. Ако сега медицинско ориентираните астрологични изследвания са свързани с физическото тяло и неговите проблеми, в бъдеще те ще бъдат фокусирани върху състоянието на етерния проводник. Такова е новото и неизбежно развитие на астрологичното търсене.
Другата трудност, с която се сблъсквам в опита си да ви опиша медицината на бъдещето, произтича от обстоятелството, че аз разсъждавам с категориите на циклите, а вие изхождате от позицията на няколкото бързо отлитащи десетилетия. В този трактат се опитвам да обознача ориентирите за развитие на медицинската наука през следващите 200 години. Целта на сегашния медицински подход е да лекува човека тук и сега; това е естествена реакция и прогресивните мислители се опитват да я усвоят и приложат с помощта на т. нар. езотерични и ментални методи за лечение. Малко се знае обаче за състава на виталното тяло и в тази област на практика няма сериозни изследвания. Съвременната медицина всъщност е с много древни корени. Тя е трупала опит и се е развивала в продължение на векове, докато се появят учудващо ефективните съвременни средства, високото лекарско майсторство, научните открития, модерните техники, успешните методи за лечение и грижи. Това често се забравя от привържениците на новите неизпитани школи, които акцентират вниманието върху невъзможността да се лекува поради погрешността на официалните методи и предвид кармичнитс ограничения. Успехът на съвременната медицина обаче е впечатляващ - милиони хора остават живи и дори се излекуват, докато по-рано при същите заболявания те по правило биха умрели. Голямата ефективност при лечението на физическия механизъм има и странични ефекти; те предизвикват редица световни проблеми, един от които е свързан с пренаселеността, създаваща условия за стаден начин на живот и за големи икономически трудности. „Неестественото" запазване на живота е причина за много страдания и е плодородна почва за зараждането на войни и на други бедствия, доколкото е насочено срещу кармичния замисъл на планетарния Логос.
Тук нямам възможност да се спирам на този сериозен и мно-гоаспектен проблем, мога само да го посоча. Той ще се реши, когато изчезне страхът от смъртта и човечеството разбере значението на времето и циклите; когато станат възможни истинските астрологични открития и човекът ще знае точно своя час за напускане на този външен план, ще овладее техниките за „отдръпване" и методите за съзнателно освобождаване от затвора на тялото. Като начало ще бъдат необходими многобройни изследвания, но самият факт, че проблемът се признава и предизвиква съответен размисъл и изследвания, свидетелства за приближаването на времето (кармич-но и от гледна точка на човешката еволюция), когато ще започне изучаването на етерното тяло, на обуславящите го лъчи, които управляват неговото проявление в пространството,- и на астрологията, която управлява неговото проявление във времето.
Днешният свят е пълен с групи, които се възмущават от ортодоксалната медицина, при това съвсем неоснователно, защото във фанатичната си преданост към избрания от тях подход за лечение те игнорират положителните аспекти, натрупани от съвременната медицинска наука. Така те фактически се опитват да изхвърлят зад борда един многовековен принос към знанието за човека, за неговия организъм и физиологични взаимовръзки, за грижите, които той изисква, и начините на лечение и профилактика; те не желаят да се възползват от натрупаната през вековете мъдрост, а предпочитат да се впуснат в плаване из океана на експериментите, изпълнени с метежен дух и предразсъдъци, но напълно неподготвени за тази трудна задача.
Различните природолечители, привържениците на лечението с електричество, светлина и цветове, разните диетолози с непогрешими рецепти срещу всякакви болести, многобройните последователи на диагностиката по метода на Абрамс, много от защитниците на мануалното лечение, както и различните лечителски системи, които открито са скъсали с медицинската наука, но шумно претендират, че притежават универсални лечителски възможности - всички те сочат нови и многообещаващи пътища. Много от тях обаче са крайно експериментални по природа и са толкова фанатични в убежденията си, колкото са негативни спрямо всички признати методи за лечение (освен техния собствен); те толкова остро опонират на всички досегашни открития и отказват сътрудничество с ортодоксалната медицина, че в много от случаите се превръщат в реална опасност за своите пациенти. Вината за това е изцяло в техния погрешен подход, в несъмненото им невежество по отношение на човешката анатомия и физиология и в нападките срещу съществуващите (и надеждно проверени) медицински практики. Тяхната безусловна вяра в непогрешимостта на експериментално-емпиричните техники от своя страна ги конфронтира със закостенелите ортодоксални медици и фундаменталистки настроените изследователи, които пък никога не излизат от кръга на академичната медицина. Все пак сред представителите на официалната медицина има много просветлени хора, които са готови за сътрудничество ако тези малки, но шумни култове се откажат от своята изключителност и пожелаят да си сътрудничат, като възприемат това, което божественият човешки познавателен инстинкт е постигнал през вековете по отношение лечението на човешкото тяло. Медицината на бъдещето ще може да се развива само благодарение на съвместната работа между новите експериментални школи и по-старите и изпитани лечителски методи. Ценността на тези многобройни групи е в това, че те очертават новите тенденции, които ще обогатят медицината на бъдещето и по-добре ще я приспособят към човешките нужди. Засега те все още са твърде експериментални, за да заслужат доверие, и се нуждаят от по-сериозно научно доказване. Това са пионерски групи, способни да допринесат реална полза, но при условие, че престанат да отричат миналото и направят компромис в настоящия момент. Академичната медицина е резултат от богодадената способност на човешкия ум; това е доказано и изпитано божествено изражение и най-благодетелната сила в света, независимо от човешката слабост, комерсиалната експлоатация и многото грешки. Същото се отнася и за религията. Тези две велики науки трябва да смекчат своите реакционни и фундаменталистки позиции и с открит ум да стъпят върху новите пътища, които извеждат съответно към божествеността и към физическото благополучие.
Както споменах, основната цел на тази първа глава от трактата с да очертае фините първопричини за болестите и лошото здраве, все още непризнати от ортодоксалната медицина, която работи главно с техните видими следствия и с начина, по който те се проявяват във физическото тяло. Затова тук не разглеждам болестна симптоматика и конкретни лечебни техники, а полагам основите на един нов подход към здравото или болно физическо тяло, който има за изходна точка изследването на зависимостта между етерното и физическото тяло. Така ще бъдат натрупани ценни знания за енергията, за нейните фокусни точки и за разпределението й из етерното тяло, т. с. данни, които могат да бъдат сравнени с вече овладените точни физически знания, а те са доказан факт.
Начинът, по който сега се интерпретира проблемът за наследствените болести, свидетелства за неправилно разбиране на кармич-ните задължения и тенденции в живота на човека. Грешката се корени в убеждението, че тези тенденции са скрити в зародиша на живота и на субстанцията, които се съединяват в момента на зачатието, и че (следователно) бащата и майката са отговорни за предаването им на детето. Това не е така. Въплътяващият се субект - от гледна точка на душата - определено и съзнателно е избрал своите родители заради онова, което те ще вложат във физическата структура, която той временно ще обитава. Затова неговото витално тяло има такава природа, която предразполага към определен вид инфекции или заболявания, а физическото му тяло има такива свойства, че пътят на най-малкото съпротивление допуска появата на това, което отговаря на свойствата на виталното тяло. Въплътяващата се душа формира чрез творческа работа в своя витален проводник онази конкретна структура, в която избраните родители привнасят своята тенденция.
Затова човек е податлив към определен вид заболявания, които са точно определени от неговата карма.
На езотеристите е добре известно, че физическото тяло с само автомат, който откликва и се задейства от по-финото енергийно тяло, което точно изразява достигнатата от човека степен на развитие. Тази еволюционна точка може да се характеризира с контрол от страна на личността (чрез едно или друго нейно тяло), или с контрол от страна на душата. След като медицината приеме тези факти, тя ще направи голяма крачка напред. Езотеристите с готовност признават, че физическото тяло автоматично откликва на емоционалните, менталните или душевните въздействия; те обаче припомнят и обстоятелството, че етерното тяло с толкова тясно свързано с физическото, че е практически невъзможно (ако се мисли съзнателно и логично) да се отдели едното от другото. Отново трябва да подчертая, че това ще остане недоказана хипотеза дотогава, докато науката за етерната енергия и развитието на ясновиждането не докажат правотата на моите думи.
Изучавайки нервната система и въздействието на мисълта върху физическото тяло, медицинската наука бързо се движи в правилната посока. Когато тя признае, че „енергията следва мисълта" и започне да експериментира с концепциите за мислените потоци (както те неправилно се наричат), насочени към определени област;: ла етерното тяло - там, където езотеристите поставят енергийните точки, или центрове - много неща ще бъдат открити. Християнската наука има принципно правилно разбиране за ума като за постоянно съществуващ фактор, но преекспонирането на тази идея, идеалистичната представа за човешката природа и убедеността, че човекът е в състояние сега и веднага да се демонстрира като напълно проявен Божи син, както и нейната противоречива позиция при използване енергията на ума за физически нужди - всичко това влиза в противоречие с основните й постулати. Така Човекът попада в постоянна заблуда. Ако Християнската наука бе изпълнила първоначалния замисъл на групата посветени, които са искали чрез нея да пробудят човечеството, ако тя правилно беше развила идеята, че енергията следва мисълта, медицината би получила огромна помощ.
Изявата на Християнската наука е била както твърде извисена, така и жестоко принизена, с което е била пропусната голяма възможност; от гледна точка на Йерархията тя не е постигнала своята цел и сегашната й полезност е поставена под съмнение.
Отделни лечители и лечителски групи все още действат в неблагоприятни условия, но скоро те ще могат да започнат двойствена по своята природа работа:
1. В едни случаи те могат чрез силата на насочената мисъл да вливат енергия в центъра, който е определящ фактор в поразената област на физическото тяло. Ако например пациентът страда от язва на стомаха, стимулирането на центъра на слънчевия сплит може да доведе до излекуване при условие, че извършената работа е чисто ментална, а очакваните резултати са чисто физически. В противен случай се задейства емоционалната природа и болестта реално се изостря.
2. В други случаи те могат да стимулират центъра, разположен над този, който контролира заболялата област, и така чрез активизиране на горния център да понижат функцията на долния. Ако например има заболяване, свързано с органите за възпроизводство (в частност при болести на простатата), трябва да се обърне внимание на гърления център, който би могъл да отклони и приеме енергията от низшия творчески аспект. С тази „техника на изтегляне на огъня" могат да се балансират и лекуват различни форми на превъзбуда и възпаление.
Тези два.начина за мислен контрол и използване на енергията формират окултната база за двата фундаментални метода, използвани за пренасочване на енергията към и от поразените области. В едни случаи те интензифицират съответния център, който на свой ред оказва влияние върху болното място; а в други намаляват притока на силите и така отслабват въздействието на болестта. Много неща трябва да се знаят за влиянието на тези две противоположни базови техники, преди лечителят да се осмели да лекува. В противен случай той може да усили болестните прояви и дори да убие пациента.
Искам отново да ви напомня, че независимо кой от двата метода се използва, фината езотерична помощ трябва задължително да бъде съпроводена от сериозно ортодоксално медицинско лечение. Оптимални резултати се постигат само при мъдро съчетаване на двата подхода в рамките на активно сътрудничество между професионалния лекар и окултния лечител.
Затова тези, които се канят да лекуват, трябва да се научат да разпознават две неща: природата на болестта, диагностицирана от добър лекар, както и кой точно център контролира поразената област. Най-безопасният път за средния лечител или за лечителската група е да влияе върху центъра, който контролира болното място, но да го прави в тясно сътрудничество с квалифициран лекар. Посветените, по време на своята лечителска дейност, работят с висшето съответствие на контролиращия център в астралния или мен-талния план. Това е невъзможно и недопустимо за обикновената лечителска група. Колкото по-висши са разглежданите и задействани центрове, толкова по-значими са резултатите и следователно с толкова по-голямо внимание и знание трябва да се работи.
Целият процес се състои в стимулиране на съответните центрове към активност или в отнемане на енергия от тях; в активизиране на по-горен център, което намалява функциите на този, които управлява поразената област и орган, или в уравновесяване на енергиите, които протичат между двата центъра, така че да се постигне равномерно взаимодействие. Колкото повече неофитът изучава предмета на лечителството, толкова по-сложен ще му се струва той, докато не започне накрая да работи в сътрудничество с лекар, който притежава вътрешно зрение и е способен да вижда центровете, или с пациенти, които познават своята собствена съдба и могат да сътрудничат на групата, която притежава необходимото окултно знание, може да разпознае лъча на пациента и има поне минимална представа за природата на неговите предразположености или „непредразположености", узнати от рождената му карта.
Предвид всичко това всеки начинаещ лечител трябва честно да си даде сметка дали е в състояние да извърши определена лечителска дейност, която да се окаже ефективна, квалифицирана и допустима. Рискът от предизвикване на превъзбуда или на изкуствено потискане изглежда прекалено голям; знанието на лечителя по принцип е съвсем недостатъчно, за да си позволява експерименти, а кар-мата на пациента все още е тайна за средния лечител.
Към това бих искал да добавя, че всяка работа от пионерски и експериментален характер винаги носи известен риск. В науката е имало много нещастни случаи, особено в зората на съвременната хирургия и медицина, но те никога не са обезкуражавали искрения и прогресивен изследовател и не са задържали ръста на познанието. В наши дни, когато се правят първите крачки в областта на окултното лечителство, трябва да се покаже същото мъжество и да се поеме същият риск. Гаранцията (от правова и човешка гледна точка) ще бъде тази, че по време на работата на окултния лечител, пациентът ще се намира под наблюдението на достоен, заслужаващ доверие лекар, който ще провежда необходимата диагностика и медицински грижи.
Така работата на лечителя или на лечителската група ще се провежда като допълнение към ортодоксалното медицинско лечение; резултатите ще бъдат внимателно следени и фиксирани от двете страни. Всяка група, която се е сформирала с такива цели, трябва да се придържа към определена политика; тук ще изложа няколко принципа, които ра твърде съществени за успеха в сегашния преходен период:
1. Пациентът, на когото предстои лечение (или помощ, ако изцелението с невъзможно), трябва да се намира под контрола на добър и уважаван лекар или поне да се консултира с такъв.
2. Лечителската група трябва добре да познава природата на болестта, определена чрез внимателно, ортодоксално медицинско диагностициране.
3. Възрастта на пациента (рождената му дата) и определена информация за жизнената му среда също трябва да се знаят, за да се определи фокусът на неговите интереси и да се изгради около него съответното магнетично поле, което ще привлече мислено насочената енергия на групата.
4. Лечителят или групата лечители трябва да познават анатомията и физиологията на тялото, както и разположението и природата на центровете, които контролират различните области. Необходимо е диаграмите, съдържащи тази информация, да бъдат добре изучени.
5. Лечителите от групата трябва да имат развито въображение, сила за визуализиране и способност за изпращане на енергийни потоци към онези области от тялото на пациента, където се е загнездила болестта.
6. Лечителят или групата лечители трябва да помнят, че не работят само с ментална енергия. Те самите:
а) създават мисъл за пренасяне на лечителната сила;
б) така концентрираният фокус на внимание става насочващ проводник за лечителната сила, или праната;
в) праната по своята природа не е нито ментална, нито астрална; това е чистата планетна субстанция (или онази жива същност), която формира виталното тяло на планетата;
г) лечителят или групата лечители събират колкото с възможно повече от тази субстанция и със силата на своята обединена мисъл я насочват към и през съответния център. Не трябва да се забравя, че лечителната работа е циркулационна по своя характер. Насочената чрез мисълта пранична енергия не се адресира само към центъра и не се натрупва там. Тя преминава през него, насочена преди всичко към поразения орган или към областта на неразположението, след което се разсейва по цялото тяло. Това напомня на промивка с обилна струя свежа вода, която има очистващ и стимулиращ ефект. В началните етапи от тази експериментална работа могат да се дадат само няколко прости правила. Постигнатите резултати ще помагат за натрупването на опит и лечителската група постепенно ще се учи как да работи, кога да сменя своите методи и на какво да обръща внимание.
Полезно е още от самото начало на работата да се водят подробни записки. Пациентът също може да даде своя принос в това отношение. Трябва да се отбелязват важните дати, страничните явления, промените към подобряване или влошаване на състоянието, както и цялата възможна информация за общото състояние на пациента. Затова препоръчвам в началния етап от лечителската практика да се лекуват само хора, които са добре познати на членовете на групата, поставени са под контрола на дипломирани лекари или имат добрата воля да дават най-пълна (субективна) информация за хода на лечението.
Хората, които страдат от неизлечими заболявания или са толкова болни, че нямат надежда да останат сред живите, не трябва да бъдат подлагани на групово лечение, освен за подобряване на умствената им нагласа. Никой неофит не знае достатъчно за кармата, за да избере уверено дали да работи за оздравяване на пациента или за естественото му движение към освобождаване чрез смъртта. Затова, ако състоянието на пациента се влоши по време на груповото лечение, той не трябва да бъде изоставян, а да му се помогне чрез различни техники да намери своя път към завършващото освобождение. Въпросите, свързани с кармата на смъртта, ще бъдат разгледани по-подробно във втората част [том П - бел. ред.] на този трактат.
Ако не забравяте, че работата, свързана с етерното тяло (като инструмент на жизнеността), е толкова непозната днес, колкото през 1200 г. е била непозната съвременната медицина, вие ще работите без разочарованията и необоснованите надежди, които днес пречат на неофита. Признайте, че почти нищо не ви е известно за центровете, за енергийните области на тялото и за посоката на мисълта и осъзнайте, че се захващате с велик изследователски проект. Нищо не е направено за практическото свързване на медицината с науката за центровете, с изключение може би на психологичните и технически експерименти, посветени на връзката между центровете, нервната и ендокринната системи. Предлагам ви съвършено нова област за изследвания и тези от вас, които сега навлизат в нея, може и да не дочакат резултатите от своята работа. Нетърпението и стремежът да помогнете често само ще ви пречат, а липсата на знания неизбежно ще води до грешки. Но продължавайте изследователската си работа; отстоявайте позициите си; водете подробни записки и пазете цялата документация. Добрите резултати няма да закъснеят.
1. Кармични дългове на индивида
Макар и без да разбираме същността й, ние вече пътьом се докоснахме до тази наша първа точка, разглеждаща кармичните дългове на индивида, които произтичат от субективните проводници и от личността като цяло.
Когато обсъждахме психичните причини за болестите, възникващи в тънките проводници на трите свята или произтичащи от напрежението на устремения по Пътя ученик, ние всъщност стигахме до действието на кармата, или на онези вътрешни причини, които предопределят събитията, условията и обстоятелствата на по-нисшия физически план. Видяхме как вътрешните тела определят (чрез етерния проводник) външното проявление на човека и показахме, че болестта или здравето до голяма степен зависят от тях. Тези скрити фактори са непосредствената кармична причина за съществуването на нещата на физически план. Ако разширим съзнанието си и вземем под внимание предишните въплъщения - което неизбежно трябва да се направи - ще стигнем до извода, че състоянието на вътрешните тела, техните ограничения и възможности, недостатъците и ценните им качества, техните общи психични и психологични тенденции са наследени от предишните животи и следователно процесът на кар-мообразуването е отговорен за днешното ни земно състояние. Така ние просто връщаме малко по-назад причините за сегашната си съдба с риск да навлезем в една изключително сложна и неясна област, от която трудно можем да извлечем някаква полза. Проблемът за проследяването на кармичните влияния от предишните ни животи е безкраен и използвайки това прилагателно аз всъщност категорично изнасям цялата тази проблематика извън контролните рамки на крайния ум; тук се налага да работим с фактори, които почти не се поддават на рационален анализ.
За неразвития индивид и за прохождащото човечество карма-та е имала предимно групов характер. Човекът е бил просто член на групата, без да осъзнава последиците и отговорностите за извършваното. По-късно, когато процесът на индивидуализация диференцира темперамента, характера и ценностната система на индивидите, кармата също става по-лична и конкретна и човек получава възможност да поражда повече причини и следствия. Като частично разгърната и интегрирана личност, човекът оставал въвлечен в груповия живот и кармичните взаимовръзки ставали все по-широки. По-късно личността се издига до нивото на съзнателен творец на своите причини и осъзнат участник в техните следствия. Вървейки по Пътя, човек е въвлечен в кармата на индивида или групата, с които е избрал да поддържа отношения предвид единството на духовната цел, и така още един фактор се добавя към предишните категории на кармична отговорност. Накрая кармата в трите свята се посреща, побеждава и отхвърля назад; в същото време кармата, породена чрез служене за доброто на света се добавя към тази, която индивидът вече е натрупал, и така той споделя кармичната отговорност на самата Йерархия. Отделните степени, разбирани като:
- елементарна групова карма на примитивния човек;
- индивидуална карма на осъзнатия, развиващ се човек;
- карма, свързана с ученичеството;
- и Йерархична карма,
трябва да се прибавят към Кармата на Възмездието, с която ученикът вече е запознат; върху всичко това се надграждат националната и расовата карма, плюс кармата на възпитанието, която натрупват всички ученици, стремящи се да влязат в Ашрам за подготовка към посвещение.
Освен карма на Възмездието, има и такава на Въздаянието; това е често забравян вид карма, който хората по-добре ще опознаят в настъпващия световен цикъл. Днешното човечество е натрупало много тежка карма, но бъдещият процес на кармообразуване няма да предизвиква толкова ужасни следствия, както този от миналото. Понятието карма не е изцяло негативно, както често се смята. Това с оправдано само доколкото сега голяма част от кармата по необходимост с наказваща и огорчаваща вследствие от невежеството и ниската еволюционна степен на човечеството. Когато кармичното възмездие става безпощадно и страшно (както е в днешния ужасен световен опит), това е свидетелство,:че човечеството е достигнало до точката, когато следствията могат да бъдат справедливо разпределени в големи мащаби. В случаите на невежество, съпътствано от бсзртговор-ност и пълна липса на мислене (когато за извършеното няма истинско чувство за вина), кармата предизвиква малко осъзнати страдания. Тя може да доведе до нещастни условия и плачевни обстоятелства, но у личността ще липсва способност да реагира на тези условия със съответната болка, т. е. ще с налице слаб ментален отклик за процесите на кармичното възмездие. Това трябва да се има предвид. Днес обаче арийската раса е толкова развита мснтално, че кармата наистина е свирепа и ужасна и може да се прояви чрез световните условия. В същото време сегашното повсеместно бедствено положение с признак за широкото и успешно човешко разкриване и е най-обнадеждаващият и многообещаващ знак. В тази идея с скрит отговорът на въпроса защо благите, безгрешни и свети служители на расата понасят в този световен цикъл толкова голям дял от бремето на общото кармично зло.
Нашият трактат цели да даде само най-обща и принципна представа за кармата като източник на многото човешки беди, в това число и на болестите като едно от техните проявления. Тази тема с много обширна и прекалено сложна и многопланова по своите следствия. Всичко, което тук може да се направи, е да се затвърди разбирането, че миналите действия и реакции са определили още в предишните животи такъв кармичен ритъм, който днес увлича в своя ход всички аспекти на низшата природа, в това число и най-обикновените и посредствени следствия, в едно от които - това на болестта, се проявява великият Закон на Възмездието. Лечителите и различните метафизици трябва винаги внимателно да отчитат този факт.
2. Седем лъчеви причини за кармата
В тях се крият корените на всички човешки проблеми, вкл. на лошото здраве и болестта (индивидуална, национална и расова), като се започне от самото начало на сътворението. Кармата се проявява в изначалната субстанция и в енергийните потоци, които нахлуват във и през сътворения свят, включвайки трите низши свята, където работят лунните питриси и елементалните същности на всички форми. Тази изначална карма (ако мога така да я нарека) има важен принос за съществуването на болестта. В древните книги, до които Учителите имат достъп, се казва, че светът е създаден от субстанция, вече заредена с кармата на предишната слънчева система.
Затова е очевидно, че тези силови потоци, излъчвани от Повс лителите на Седемте Лъча, са оцветени и „заразени" с присъщите за Тях самите ограничения; от наша гледна точка Те са Богове, но е действителност са формиращи се Богове, макар да са много по-бли-зо до слънчевата божественост, отколкото и най-еволюиралото човешко същество до планетната божественост. Те са онези „несъвършени Богове", за които со говори в „Тайната Доктрина", и са пла-нетарните Логоси на свещените и несвещените планети. Ако великите основополагащи Животи на планетите от нашата слънчева система са несъвършени, следствията от това несъвършенство неизбежно ще засегнат Техните планетни създания и телата Им за проявление; това привнася рамкови кармични условия, над които човекът няма никакъв контрол, но в които той се движи и следователно е принуден да споделя. Тук нямам възможност да се задълбочавам в тази тематика. Всичко, което мога или ми е позволено да направя, е да ви дам седемте строфи [stanzas: строфи, тезиси, формулировки - бел. ред.] от една от най-древните книги на света, която символично описва седемте лъчеви причини за несъвършенствата в нашите планетни проявления. При възможност към тях би трябвало да прибавим и строфите, в които се излага значението на астрологичните дадености и ограничения, които влияят върху планетата и определят хороскопа на нашия планетарен Логос. Те обаче са изключително трудни за разбиране (поради голямата им сложност, многоаспектност и космическа мащабност) и могат да бъдат изучавани едва когато човечеството достигне онази степен на интуитивно възприятие, при която човек ще може „да обхваща причините и следствията като едно цяло и да вижда началото и края в един миг от времето и пространството". С тези думи Учителя Серапис веднъж обобщи своята теза, опитвайки се да обясни на една група посветени ученици правилния подход към подобни широкообхватни тематики.
„Книга за кармата" съдържа долуизброените строфи, които служат като въведение към тези от следващата точка, озаглавена „Седем лъчеви причини за дисхармония и болести". Интуитивният кандидат ще схване определен смисъл, но той трябва винаги да помни, че всичко, което се стремя да направя, е да облека в слово (незадоволително и неадекватно) строфите, които разглеждат определящите фактори от естеството на онези велики Същности, Чиято жизнена сила (наричана от нас енергия) сътворява всичко съществуващо и оцветява и оформя всички проявления в различните светове; тя дава своя принос и при насищането с енергия на всяко отдeлно човешко същество. Всеки човек използва тази енергия според нуждите си, а те от своя страна са точен показател за степента на неговото развитие. В тази връзка ви предлагам няколко строфи от раздел за Несъвършенствата" (част XIV):
„Седемте несъвършенства се проявили и поразили субстанцията, от най-висшата до най-низшата сфера. После дошли седемте съвършенства и тогава двете заедно - това, което е цяло и здраво, и това, което е известно катд отделно и частично - се срещнали върху плана на физическия живот [етерния план - бел. А.А.Б.].
И там те се сблъскали, като въвлекли в конфликт всичко, което са и което притежават, всичко видимо и невидимо в тройния пръстен [трите низши свята - бел. А.А.Б.].
Седемте несъвършенства влезли в седемте човешки раси, всяко на своето място; те оцветили седемте точки вътре във всяка раса [седемте планетарни центъра, които пропускат несъвършена енергия - бел. А.А.Б.].
Седемте съвършенства се реели над всяка раса, над всеки човек от всяка раса и над всяка точка вътре във всеки човек.
Така конфликтът се разраствал от най-периферното до най-централното, от най-Великия до най-малките. Седем са несъвършенствата; седем са съвършените цялости; седем са и пътищата за прогонване тъмата на несъвършенството и за про-явяване на ясното необгарящо сияние, бялата електрична [фо-хатна - бел. ред.] светлина на съвършената цялост."
Всичко, което можеш да разбереш от казаното, братко мой, е идеята за вечния конфликт, за седемте велики енергии, които се проявяват като двойствености и образуват в тялото (на планетата, на човека и на атома) област или кръг от своеобразно напрежение. То определя стремежа към еволюция и само става причина за проявление, докато неговото следствие кармично се проявява като крайно освобождение на съвършеното и доброто. Тези неща са сравнително трудни за разбиране. Трябва да се помни, че седемте несъвършенства са свързани със седмичната природа на'Този, в Който живеем, движим се и съществуваме, и че тези седем несъвършени енергии съдържат в себе си съвършената воля към добро, която във висша степен превъзхожда волята към зло.
Тези енергии протичат през седемте центъра на планетното тяло и са - по отношение на нас - седемте лъчеви енергии. Във връзка с волята за зло, която може да се прояви и се проявява като болест във всичките четири царства на природата, вече разбирате защо обучавам моите ученици по езотеризъм (за които съм отговорен) в непричиняване на вреда. Това е главният фактор, който спомага за компенсиране на кармата. Ще дам девети закон и така ще допълня групата закони, които (ако бъдат следвани) могат съществено да ви помогнат в лекуването на болестта и в опазването на доброто здраве.
ЗАКОН № IX
Съвършенството извиква несъвършенството на повърхността. Доброто винаги изпъжда злото от човешката форма във времето и пространството. Методът, използван от Съвършения и от Благия, е непричиняването на вреда. Това не е не-гативност, а съвършено равновесие, абсолютна гледна точка и божествено разбиране.
Забелязвате, че моето изложение пренася цялата тема за болестта в отдалечения свят на първопричините - сфера, в която поне засега човек не може да проникне. Именно затова отделих толкова време за разглеждане на болестотворните причини; повече от половината от онова, което имам да ви кажа, се намира в тази първа част на нашето изложение. Тя е почти завършена и скоро ще пристъпим към четвъртата глава, която мнозина ще сметнат за по-полезна и.практична част от това учение. Никога не съм имал намерение да разглеждам патологията на болестите или симптомите на многото видове нарушено здраве, които измъчват човешкия род. Опитвам се само да очертая субективните причини за повечето заболявания, които атакуват човешкото тяло. Това е единствено правилният подход. Прекаленото акцентиране върху болестите вреди за разбирането на душата, тъй като поставя на преден план и необосновано широко разглежда преходната, постоянно изменяща се природа на формата, докато - от гледна точка на душата - телесните проблеми имат значение само доколкото могат да съдействат за обогатяване на нейния собствен опит.
Решаващи все пак са причините, породени от самия човек, който следва поредицата на своите животи; кармичните следствия често се проявяват като болести, възникване на някакво катастрофално събитие или в общите условия на конкретното въплъщение. Човек трябва да се научи да мисли с категориите на кармичния закон, да разпознава и съотнася определящата енергия с нейното следствие и да полага усилия да обезсилва причините, като им противопоставя мощта на развитата си воля. Кармата не е неизбежно, необратимо и жестоко събитие. Тя може да бъде компенсирана, но този процес (особено по отношение на болестите) трябва да се развива в четири посоки:
1. Определяне природата на причината и областта на съзнанието, в която се е зародила.
2. Развиване на качества, които са полярна противоположност на тази причина.
3. Непричиняване на вреда - практика, която изключва зараждането на отрицателни причини и така прави невъзможна бъдещата поява на нещастни условия.
4. Предприемане на необходимите физически действия за осигуряване на такива условия, каквито желае душата. Тези стъпки включват:
а) ментално примирение и приемане факта на следствието, т. е. болестта;
б) мъдро прилагане на ортодоксалните медицински средства;
в) съдействие на лечителя или лечителската група за провеждане на вътрешно духовно лечение;
г) ясно виждане на резултатите; това може да се изрази в стремеж към по-полезен земен живот или пък в подготовка за великия преход, наречен смърт.
Мъдрият размисъл и разумното действие предполагат приемането на определени общи условия, които се проявяват като лошо физическо здраве по времето на този световен цикъл и то не само за човешкото царство, но и за трите дрчовешки царства. Законът за Несъвършенството съществува, доколкото Великите Реалности (които могат да бъдат открити в целия феноменален свят) също се намират в процес.на развитие и еволюционно разтваряне. Затова, докато Те като духовни Същества не развият т. нар. „върховен контрол" върху субстанцията на своите феноменални форми, на тези форми няма да им достига божествено съвършенство. Болестта е вид преходно несъвършенство, а смъртта е метод за префокуси-ране на енергията с цел постъпателно движение по жизнения цикъл, което винаги води към стабилно подобрение.
Разбирането на седемте строфи, които ще цитирам по-долу, води към дефиниране на седемте психологични причини за болестите, характерни за субстанцията на всички форми в този световен цикъл, доколкото всички форми са наситени с жизнената енергия на „несъвършените Богове". Седемте Духа, за които говорят световните Писания, стоят „пред Божия Престол", което означава, че те все още не могат да се възкачат на Престола (символично казано), защото не са достигнали пълното божествено изражение. Пове-лителите на Седемте Лъча са по-напреднали по духовната скала в сравнение с тези велики Животи, които формират Съвета на Шамбала. Те са Представители на седемте лъчеви Енергии, Които оду-шевяват седемте свещени планети, но все още не са така божествено развити, както тези Енергии. Проблемът на човечеството във връзка с несъвършенството е сложен не само защото седемте оду-хотворяващи и оживотворяващи Енергии са „заразени с несъвършенство", но и защото самият Глава на света, от гледна точка на слънчевия Логос например, е далече от съвършенството. Това е и причината, поради която нашата планета Земя не е свещена планета. Казват ни, че Санат Кумара е божествен пленник на тази планета, който ще бъде заточен на нея, докато и „последният уморен пътник не намери своя път към дома". Такава е Неговата тежка карма, макар тя да съответства на Неговото желание и да се изпълнява от Него с радост. „Уморените пътници" - това са атомите (човешки или други) от Неговото тяло, които са заразени с несъвършенство поради Неговото несъвършенство; тяхното пълно „изцеление" ще определи срока на Неговото собствено освобождение.
Затова имайте предвид, че следващите седем строфи показват качеството на низходящите енергии и пороците, които тези енергии носят и предават на всички форми, оживотворени от нашия пла-нетарен Логос.
Сподели с приятели: |