„Кои са главните фактори, които подпомагат формирането на силно и здраво витално тяло? Възможно ли с човек със слабо витално тяло да го укрепи? Може ли т. нар. слабо витално тяло да бъде същевременно здраво, ако неговата слабост се изразява в бърза уморясмост и бавно възстановяване на силите?"
Това с основателен въпрос, на който ще отговоря максимално кратко, защото иначе ще се наложи да привеждам дълги разсъждения за виталното тяло, а това е прекалено обширна и многоас-пектна тема, за да бъде разглеждана тук. За нея съм ви дал достатъчно информация в предишните си книги.
Когато говорите заслабо витално тяло, вероятно имате предвид слабо свързано и координирано с физическия проводник етерно тяло, което не се държи здраво за външната форма, защото само плътното съединение на етерното тяло с физическата форма осигурява цялата му издръжливост. Вие сте прави в това, че с възможно да сте съвършено здрави и в същото време да се оплаквате от бърза уморясмост.
Главните фактори за възстановяване или подобряване на етерния контрол са следните:
1. Слънчевата светлина.
2. Правилната диета с преобладаване на протеини и витамини.
3. Избягването на преумора и безпокойство.
Срещу всичко това в наши дни действат климатът, световните условия, околната среда и самата цивилизация, затова индивидът с принуден да се примирява с даденостите, които не подлежат на индивидуален контрол.
Нормалният, здрав и редовен живот с най-доброто средство за осигуряване на по-голяма жизненост. Вероятно имате предвид точно това. Трябва обаче да се помни, че при наличието на слабо етерно тяло, когато възстановяването на виталния контрол изглежда трудно или невъзможно, трябва да се признае кармичното ограничение и с готовност да му се подчиним като оставим нещата да се решават сами. Даденият конкретен живот не е единствен. Затова често в някое отделно въплъщение условията не се поддават на изменение, а вътрешното възмущение и съпротива само удължават техния живот. Ученикът трябва да научи урока да върви напред въпреки, а не поради обстоятелствата.
Праната
В предишните ми книги, с които вие вероятно разполагате, можете да откриете много информации за природата на праната. Цялата тази тема е разгледана в моята книга „Трактат за космич-ния огън" (стр. 77 и 116) и в труда на Алис Бейли „Светлина на душата" (стр. 77, 217 - 225, 280 - 282, 328 - 332).
Тук ще е достатъчно да припомним, че:
1. В света няма нищо друго, освен енергия, която приема, използва и задвижва различни форми и впоследствие ги унищожава.
2. Тази енергия се дели на три типа „електрични" явления, които в „Тайната Доктрина" и в „Трактат за космичния огън" са обозначени като: огън на триенето, слънчев огън и електричен [фохатен - бел. ред.] огън.
3. Прана се нарича енергията, която етерният аспект на всеки проявен живот привлича към физическия план. Този етерен аспект на божествената енергия е синтез от различни енергии. Ако енергията, в която индивидът живее, движи се и съществува е предимно астрална, основното проявление на телесната му енергия ще носи астрален, или чувствено-емоционален характер. Той постоянно ще реагира на физическата енергия (или прана) както и на астралната енергия, разбирана като комплекс от емоционални сили. Последните се проявяват главно чрез далака, слънчевия сплит, гърлото и по различни начини поразяват физическия далак, стомаха и щитовидната жлеза.
4. Интересът, проявявай от индивида към тези два типа енергии, се дължи на факта, че те са най-близки до неговата същност и именно на тях той най-лесно откликва.
5. Използваният за лечителство енергиен поток представлява синтез от енергиите, с които лечителят обикновено работи; в него преобладава онази енергия, която е главна в личностния му живот. Посредственият лечител по правило само пропуска през себе си потока от прана, или енергията на самата планета. След като мине през тялото на лечителя, тя се съединява с етерните енергии на пациента. Те от своя страна стимулират неговите съпротивителни сили, така че той да бъде в състояние да отблъсне болестта. Някои лечители умеят да съединяват този вид пранична енергия с емоционалната енергия, като по този начин предизвикват активност не само във физическото, но и в астралното тяло на пациента. Това често води до сериозни усложнения и спъва правилното физическо лечение, тъй като предизвиква астрално объркване. Нямам време да влизам в детайли по тази тема.
Менталните лечители (истинските, които са толкова малко) съединяват енергията на душата с двете горепосочени сили и така получават синтез от личностните сили. При разумно ползване, този синтез съдейства за изцелението на човека благодарение на правилното организиране и регулиране.
Духовното лечителство превъзхожда трите споменати метода и предполага вливане на чистата енергия на душата в механизма на пациента. Именно така е работел Иисус Христос, а днес по подобен начин постъпват само единици. Вие обаче трябва.да разглеждате тази възможност като върховна цел.
Физическото лечителство с прана е много разпространено. То често дава временен успех, но има отношение само към следствията, без да засяга дълбоките причини. Затова болестта може да бъде облекчена, но не и излекувана. Доста успешно се развива способността за ментално лечителство, което осигурява сравнително по-трайно подобрение. Астралното лечителство обаче дава добри резултати в изключително редки случаи. Силата и неуравновесеността на астралната природа както на лечителя, така и на пациента най-често са толкова големи, че пречат на успешната работа - това е резултат от днешната астрална поляризация на човечеството и от липсата на правилно емоционално равновесие и контрол.
Източните и западните тела
Лечителите често питат дали има разлика в болестотворните причини и симптоматиката при източните и западните тела? В тази връзка искам да посоча, че човечеството е едно и също по целия свят и както източните, така и западните тела са предразположени към еднакви заболявания и проявяват еднакви симптоми. И едните и другите страдат от туберкулоза, рак и сексуални болести; и едните и другите често умират от пневмония и грип. Благодарение на хигиената и другите широко провеждани профилактични мерки, такива древни болести (наследени от Атлантида) като чумата и холе-рата бавно изчезват. На Изток обаче те все още напомнят за себе си поради устойчивостта на древните цивилизации, липсата на храна и хигиена и вследствие голямата пренаселеност. Съществуват и болести, обусловени от климата и студения въздух на Севера, както и такива, които са последица от многовековно неправилно хранене.
Една от главните причини за формалната разлика (ако такава въобще има) може да се обясни с по-голямата възраст на източните раси. Болестите на юношеството, средната възраст и старостта имат различни характеристики. Народите на Азия са много, много древни, а телесната природа се износва бързо. Японците обаче не проявяват симптомите на тази историческа старост. Индия е много по-древна от Европа, а китайската и японската природи са още по-стари, но не проявяват чертите на своята древност. Причината за това се крие в твърде различния тип емоционално тяло на ариеца и атланта. Цялата тази тема е изключително трудна за обяснение.
Все пак, най-краткият отговор на вашия въпрос е, че няма никаква разлика в основните причини за болестите на Изток и на Запад. Те са еднакви за целия човешки род.
Сподели с приятели: |