Езотерично лечение – том 1 От Тибетеца чрез Алис Бейли

Окото

В близко бъдеще, когато животът на нашата планета малко се успокои, цялата тема за Визията и регистрирането на вътрешните светове с помощта на окото ще получи колосален импулс и ще бъ­дат открити състояния, за които досега не сме и мечтали. Човекът ще навлезе в нов живот и във висша ера на разбиране. Учението за ириса на окото е много показателно в това отношение.

Защо да не прочетем нещо за окото и да не се убедим в него­вите окултни съответствия на сътворения свят и на целия проблем със светлината? Очите са тясно свързани с душата; казано с езика на окултизма, дясното око представя душата и е проводник набудхи, докато лявото око представя личността и с фактор на нисшия кон­кретен ум. Това, което може да се намери по тази тема в „Тайната Доктрина" и в други книги (включително и мои), ще ви посочи същeствуването на неоткрито поле за изследвания и на свързаната с него теория, които изискват внимателно изучаване ако не за други цели, то поне в интерес на групата.

Психичните причини за заболяванията

Могат ли „психичните болсстотворни причини" да регистри­рат в мозъка болестни симптоми преди те реално да са се проявили в тялото? Следният текст от книгата „Светлина на душата" дава отговор на този въпрос:

„Мозъкът е „сянка", или външен орган на ума, и изследова­телят ще открие, че съдържанието на черепната кутия съот­ветства на онези аспекти от човешкия механизъм, които произ­лизат от мснталния план".

Помнете, че жизнената сила се проявява чрез сърцето пос­редством кръвообращението, докато аспектът на съзнанието се про­явява чрез мозъка посредством нервната система. Това е първото и най-важно нещо, което трябва да усвоите.

Психичните причини за болестта наистина се регистрират в мозъка или ако са от много нисш порядък - в слънчевия сплит, без обаче да се изявяват там като реални болестни симптоми. Това са енергии или сили, които при контакт с енергиите на тялото предиз­викват като резултат (а не преди това) онези състояния, които ние наричаме болест. Психичните причини са форми на енергия, проявяваща се чрез съответните центрове на тялото, които на свой ред определят системата на ендокринните жлези. Хормоналната се­креция, която те отделят в резултат на тази сзотерична стимулация, постъпва в кръвообращението и това води или до добро здраве, ако са налице благоприятни психични причини, или до болести прояви, ако случаят с противоположен.

Именно вътрешното взаимодействие между фините енергии, проявяващите се чрез някои центрове, плюс свързаната с тях ен­докринна система и повлияното от нея кръвообращение, са главни­те фактори, които обуславят като възможността за поява на болест, така и за нейното лечение. Този факт все още не с получил акаде­мично признание. Психологията вече се доближава до много от сзо-теричните истини, но все още съществува пропаст между физичес­кото и етерното тяло, което остава непризнато от академичната нау­ка. Все още липсва реално разбиране за връзката (осъществявана чрез етерното тяло) между вътрешнопсихичното и външната форма. Изучаването на жлезите с важна стъпка напред, но медицината трябва да направи следващата крачка и да свърже ендокринната систе­ма с вътрешните енергийни центрове.

Този тип проблеми се дефинират трудно и имат широк спек­тър от причини. Тезисното им изброяване може да се окаже полез­но за вас:

1. Чувство за крушение [фрустрация - бел. ред.], разбити надежди, съзнание за несполучлив живот.

2. Стремеж към театралност и желание да се играе главна роля върху малката сцена на човешкия живот. Често това може да бъде подсъзнателна нагласа или пък внимателно култивиран навик или подход.

3. Слаба виталност на етерната природа; това лишава живо­та от всички радости и желания и постоянно генерира усещане за безполезност. Много жени през климактериума изпитват това чувство.

4. Някои форми на клетъчен разпад, протичащ в отделни дялове на мозъка.

5. Страх от полудяване или смърт - неоснователни тревоги, които никога не се реализират, но се превръщат в idee fixe, защото човекът става жертва на мощна мисъл-форма.

6. Настройка (в резултат на свръхчувствителност) към стра­данията и всеобщата болка на света. Учениците могат временно да се подадат на това чувство.

7. Макар и рядко, подобно състояние може да е предизви­кано от някаква форма на обсебване, например от „привързана към земята същност или въплътен енергиен вампир". Тези случаи са твърде редки, за да се отчитат като значим фактор.

8. Понякога човек се настройва към състоянието на масова меланхолия, царяща в санаториумите и приютите. Макар да няма нищо общо с проблема, такъв човек (поради високата си сетивност) се отъждествява с тези, които реално страдат от остра меланхолия.

9. Меланхолията като болестен симптом (не на мозъчно за­боляване) се среща твърде често и ще изчезне при правилно лекува­не на болестта.

Човек може да е под въздействие на няколко причини едно­временно, например на причини 1, 2 и 6.

Един от разделите на езотеричната медицина в бъдеще ще се занимава със закона на циклите - лунни и слънчеви. Тогава ще бъде показано като факт това, което отдавна се подозира, а напоследък принципно се признава - че фазата на пълнолунието оказва същес­твено влияние върху неуравновесените хора, като влошава съня и често драстично усилва доминиращите сега невротични и еротич­ни състояния.

Днешното широко разпространение на безумието и неурав­новесеността се обяснява с три главни причини:

1. Настоящият преходен период предизвиква сблъсък между силите на Водолея и тези на Рибите, което води до това, че на чувстви­телните хора вече им е много трудно да живеят нормално. Ако изра­зим тази идея символично - расата, след като се е научила да живее върху земята, сега трябва да привиква към живот във водата. Говоря от гледна точка на формата.

2. Интензивната духовна и ментална стимулация, прилага­на сега от планетарната Йерархия по отношение на широките маси, има за цел да бъде приключено със старите и да се създадат нови форми на живот (благодарение на процеса на регулиране) и така да се зароди нова цивилизация, основана на една по-субективна кул­тура. Моля ви да помислите над последното изречение.

3. Притокът на повече светлина от астралния план (фактор, който остава непризнат), както и колосалното нарастване на сред­ната битова осветеност на физическия план водят до появата на свръхчувствителност. Последствията от всеобщото разпростране­ние на електрическото осветление и ярката светлина, в която днес човечеството живее, ще взимат своята дан от расата дотогава, до­като човешкият механизъм не се приспособи към светлината. Помнете, че днешното всеобщр използване на светлината е започ­нало преди по-малко от 100 години и е окултен фактор с далечни последствия.

Дадох ви тези три примера, защото те са причина за много от предразположенията към .различните видове свръхсетивност. Изучаващите окултизма добре знаят, че при пълнолуние някои вис­ши контакти се постигат много по-лесно, отколкото в друго време, обаче именно в това, братко мой, се крие проблемът.

При пълнолуние (в продължение на 5 дни) Луната и планета­та Земя приемат повече отразена от Слънцето светлина, отколкото по което и да е друго време. За това има субективна причина. Мога да я обясня само чрез символ, който да ви открие истината, или пък да я скрие от вас. Казано символично, периодът на най-интензивна медитация на нашия планетарсн Логос настъпва ежемесечно и съв­пада с фазата на пълнолунието; подобно на вас с вашата всекиднев­на медитация, така и Той от високата си обител има своята циклич­на точка на контакт. Това предизвиква усилено излъчване и приток на енергия (както субективна, така и обективна), която облекчава работата на всички искрени ученици на мснтален план; те получа­ват възможност по-успешно да медитират и по-лесно да достигат реализация. Така те определено споделят достиженията на Повелителя на Шамбала.

Както ви е известно, Луната е обвивка, или древна форма, чрез която на един по-ранен етап планетарният Логос е търсил изражение. Тя бавно се разлага физически, но не и астрално, поради което е все още тясно свързана с астралното тяло на планстарния Логос и оттук -с астралните тела на всички хора. Именно поради това нейното вли­яние върху неуравновесените хора се усилва по време на пълнолуние. Тази липса на баланс между астралното, етерното и физическото тяло на човека рано или късно ще бъде открита и призната.

Непоколебимо устремените и подчертано мснталнитс хора мо­гат да се възползват от циклите на пълнолуние; докато същите тези цикли ще предизвикват при неуравновесените, позитивно астрални и емоционални хора (които често се поддават на неконтролираното си желиние) разстройства, превъзбуда и психични проблеми. По то­ва време завесата на илюзиите се осветява и се появяват халюцина­ции, астрални видения, психични пориви и такива изкривени тълку­вания на живота и прекалено подчертаване на жизнените аспекти, които ние наричаме фобии, лунатизъм др.

Тук искам да ви подскажа една идея, която сега не мога да докажа, но която ще се потвърди в бъдеще. Повечето от т. нар. ментални болести нямат отношение към самия разсъдък. Имам пред­вид следните проблеми:

1. Болести на мозъка.

2. Дисхармония на слънчевия сплит.

3. Преобладаващо астрално влияние.

4. Преждевременно ясновиждане и ясночуванс.

5. Обсебване.

6. Безумие.

7. Бездушие.

Това, разбира се, с принципно обобщение, което не включва гру­пата заболявания, поразяващи мозъка и разсъдъка. Болестите на мистиците също се отнасят към друга категория; те засягат мозъка, водят до умствена неуравновесеност, предизвикват различните видове сър­дечни заболявания и невротични тенденции, от които толкова често са страдали светците по целия свят.

Тук обаче ще добавя нещо, което ще ви окуражи. Доколкото ра­сата като цяло започва да влиза под управлението на слънчевия Пове-лител, слънчевия Бог, Душата, дотолкова лунните цикли постепенно ще загубят своето зловещо влияние и различните невротични пробле­ми и ментални болести, които преобладават в наши дни, ще отмрат. Това време обаче още не е настъпило. Трудно ми е да дам повече ин­формация за Луната и нейните фази, доколкото това е една от главни­те мистерии, които се разкриват по време на третото посвещение.

Вместо два, въпросите тук са няколко. Ще ги изброя, за да разберете какво имам предвид, както и за по-добро усвояване при повторението. Някои от тях са поставени косвено и само се подраз­бират, но ако искам ги разгледам, ще ми се наложи да ги формули­рам по-ясно; дори и в този случай темата е толкова обширна, че времето няма да ни стигне. Въпросите са следните:

1. Как можем да постигнем по-хармонично разпределение на силите за благото на всички?

2. Можете ли да ни дадете по-подробни указания и някакви езотерични методи (подходящи за нашата степен на раз­витие), които засягат проблемите на разпределението?

3. Има ли преливането на кръв... някакво отношение към процеса на преливане на фини енергии на вътрешните планове?

4. Има ли някакви специални средства, освен вече посо­чените, позволяващи на тези от нас, които се намират на втори лъч, по-успешно да преливат качеството любов към своите братя по първи лъч и обратно?

5. Какво е взаимодействието и сътрудничеството между лъ­чевите животи и особено между същностите от първи и втори лъч?

6. Как може примерът на тясното сътрудничество и друж­ба между Учителя М* и Учителя К* Х* да ни "служи за източник на практическа помощ и вдъхновение?

От изброеното сами можете да се убедите, че е трудно да се отговори на такъв широк кръг въпроси. Затова ще се опитам да ви дам кратки отговори на някои от тях или поне да подскажа накъде да насочите мислите си.

1. Хармоничното разпределение на силите варира по своя състав и по външното си действие не само в зависимост от лъчеви­те типове, но и според възрастта на душата и индивидуалното по­ложение по Пътя. Има различия в типа съгласуваност на тънките тела при подложения на изпитания ученик, при приемания за ученик, при вече приетия ученик и при всяка степен от пътя на посвещенията. Хармонизирането зависи от три вида влияния и се постига по три начина:

а) Чрез устремен живот, регистриран в съзнанието на физи­ческия мозък.

б) Чрез спонтанно пробуждане на центровете и тяхното пра­вилно геометрично развитие. Този въпрос е разгледан и в други мои книги; тук не мога да съобщя повече, тъй като това е една от тайните на първото посвещение. Пре-настройването и регулирането продължават (разбирано технически) през цялото време на придвижването по Пътя.

в) Чрез децентрализация на целия вътрешен съзнателен живот. В резултат на това служителят става:

- мистичен екстроверт;

- „отдалечаващ се от центъра";

- „живеещ в периферията на сърцето";

- „реещ се над централния лотос";

- „гледащ отдалече и все пак живеещ във формите на всичко съществуващо".

Изучаването на тези описателни фрази може да ви даде ключ към правилното разпределение на енергията.

2. На втория въпрос вече отговорих донякъде в предишна­та точка. В рамките на възможното ви давам нужните инструкции (вж. „Ученичеството в Новия век", т. I и П), за да можете да постиг­нете две неща:

а) Да пречистите сферата на личностния си живот, за да мо­гат висшите енергии да получат по-свободен достъп;

б) Да дадете път на онези състояния и ориентации, "които ще доведат до вътрешна хармония у вас и оттук - до съ­ответна хармония около вас. Искам все пак да ви напомня, че вътрешната хармония на един брат от групата може да не е достатъчна, за да индуцира хармония в друг брат или в групата като цяло.

3. Преливането на кръв е символ на две неща: първо, на това, че кръвта е живот; и второ, че има само един Живот, проникващ във всички форми, който поради това може да бъде предаван при подходящи условия. Това също е синтезен акт на служене. Вникнете по-дълбоко в тази мисъл.

4. Вашият въпрос ми дава възможност да посоча, че интере­сът към лъчевите типове (представени например в групата) сам по себе си може да доведе до тънко диференциран подход. Никой син божий не се въплъщава на физически план или в трите свята с.цел да „прелива" лъчевото си качество в своя събрат. Тези лъчеви характе­ристики се споделят в нужната степен от всички хора и собствената душа на брата, която не се различава принципно от вашата, ще из­върши необходимата й енергийна трансмутация или преливане в жи­вота на личността. Този процес може да се облекчи чрез състояния на хармония и мир-, при които братът се сблъсква с минималния въз­можен брой противоположни нагласи и когато основаните на любов взаимоотношения могат да окажат стимулиращо въздействие. Тук обаче нямаме преливане, защото онова, което съществува във вас, съществува и в другите хора, а качеството любов (освен останалите качества) е доминираща характеристика на всички лъчи.

5. Този въпрос е свързан с една от тайните на окултните науки и е прекалено многопланов и сложен, за да бъде разглеждан тук.

6. Отношенията между двамата споменати Учители могат да се разглеждат в два аспекта:

а) като ефективно работно взаимодействие, установено меж­ду групите ученици, работещи под Тяхно ръководство;

б) като пример за такива хора (а те са много), чиито лич­ностен лъч е първи, а егоичният им лъч - втори (или об­ратното).

В крайна сметка, братко мой, когато се стараем да живеем неегоистично, ние постигаме правилно разпределение на силите, което води до хармонични отношения. За подложения на изпитания ученик това означава съзнателна и целенасочена неегоистична дей­ност на физически план; за приетия ученик това предполага живот, свободен от каквато и да е егоистична, самоцентрирана емоция, ха­рактерен симптом на която е самосъжалението; за посветения това изисква ментален подход, свободен от егоистични мисли и от дра-матизиране по отношение на егото.

Страданието

Страданието в крайна сметка е възможно само когато душата се самоотъждествява с тялото или по-точно, когато духовният ас­пект на душата (в тялото) е отъждествен с животинската душа, ко­ято изпълва и оживотворява формата и представлява нейния вре­менен живот. Тези, които се грижат за намиращите се в безсъзнание пациенти, знаят добре, че животинската душа все пак осъзнава бол­ката и страданието, но това не е реална болка и не е истинско стра­дание, защото реалният човек (духовната душа), е отстранен под въздействието или на прекалено силна болка, довела до безсъзнание, или чрез наркотици.

„Страданието на душата", когато личността се отклонява от пътя, е само терминологичен символ. Всъщност няма болка и ис­тинско страдание, а често няма и осъзнаване на събитията, защото вибрациите не са достатъчно извисени, за да проникнат до висшите сфери, обитавани от душата. Там, където такова осъзнаване все пак съществува, душата изпитва (ако мога така да се изразя) чувство за пропусната възможност, следователно и фрустрация, но не повече от това, защото търпението на душата, както и това на Йерархията, е безгранично. Именно защото казваме символично, че душата стра­да, вие не бива да разбирате това в буквалния смисъл на думата.

Страданието на Христос, или на планетарния Логос, или на самия Бог, не може да се разбира в аспекта на личностната реакция. Ние употребяваме тези думи, но те в действителност означават „от­делно и изолирано отъждествяване". Това говори ли ти нещо, брат­ко мой?

Неправилното отъждествяване е истинската причина за бол­ката и води до страдание, отчаяние и ред други последици. Правил­ното отъждествяване позволява на страдащия да осъзнае своите пси­хични нагласи, без това да предизвиква болка или страдание по на­чина, по който ние обикновено разбираме това.

Планетарната енергия

Сумата от планетарните енергии остава константна величина през цялото съществуване на планетата с нейните поредни форми и жизнени проявления. Тя е част от великото хранилище на енергията. Ние регистрираме нейното въздействие върху различните видове фор­ми, когато тя се премества от присъщото си място към такова, на което по принцип не може да функционира правилно. Там енергията създава ситуации и трудности, които са тясно свързани с човешката карма и съдба. Въздействието на великата разделяща енергия, която ние наричаме Смърт, в определен момент се оказва по-мощно от съединяващите усилия на телесните атоми и клетки. Тя предизвиква тенденция на извеждане и накрая на отделяне енергията на душата, която използва тази възможност за да отхвърли своя проводник на съответния план. Трябва да кажем, че семената (зародишите) на смъртта са стаени в планетата и във всички форми. Ако са достатъч­но силни, за да се овеществят, ние ги наричаме микроби, което прив­нася указание за техния почти осезаем стадий на съществуване. Когато са изключително могъщи, те предизвикват остри заболявания и смърт, а при по-слабо действие ние ги наричаме болест и отбелязваме тях­ното пречистващо влияние. Тези своеобразни замърсявания (макар това да не е най-точният термин) се проявяват като такива само ко­гато конгломератът от енергии, който ние наричаме човек, влезе в контакт с техните заразни влияния - разбирани като типове древни енергии - при което реакцията или откликът, от гледна точка на ком­форта на физическото тяло, е отрицателен.

Важно е да се помни, че при повечето хора желанието домини­ра и контролира действието, доколкото тяхната жизнена сила е фоку­сирана в астралната им природа. Планираният ментален контрол е възможен само когато животът е фокусиран в менталния план. Тогава желанието не изисква потискане, защото силата на фокусираното вни­мание е насочена другаде и следователно не съществува мощно желание, което трябва да бъде обуздавано. Потискането представля­ва опит от страна на фокусирания в астралното си тяло човек да раз­вие и приложи волевия аспект на ума. Това обаче рядко му се удава. Желанието може да заглъхне в резултат на интензивното усилие за достигне на ментално съзнание, но без никакво реално потискане и без участие на волята. Когато животът на човека се определя и конт­ролира от ума (от менталните нива), започва процес на трансмутация, който променя астралната природа; той може да има духовна основа или да е продиктуван просто от целесъобразност. Желанието може да бъде трансформирано в духовен стремеж или в нагласа, съответс­тваща на волята на ума, който я изразява. Оттук и необходимостта от внимателен анализ на мотивите и целите.

Вече споменах, че цялата тема за кармата все още се разбира недостатъчно правилно. Съществува великият Закон за Причината и Следствието, 'но един от неговите частни аспекти никога не е по­лучавал заслуженото си място; така знанието на човечеството за кармата остава фрагментарно и примитивно. Кармата винаги е би­ла тълкувана като фактор на нещастия, катастрофи, мъчителни след­ствия, наказания за личните и групови грешки. Все пак, природата на човека е наистина красива и толкова много от направеното има фино качество и е толкова неегоистично и правилно ориентирано, че злото често бива измествано от доброто. Навсякъде, колкото и малко това да се осъзнава, има изобилие от добра карма, равна по сила (според същия закон) на тази, която се разглежда като лоша. За това обаче почти не се споменава. Добрата карма привежда в действие сили, които във всеки конкретен случай могат да изиграят ролята на лечителни енергии. На тези благотворни енергии, които са заслужени и поради това - действени, лечителят може винаги да разчита. Помислете над този първи пункт.

Кармата е определящ фактор, но ако лечителят не е висок посветен и не може да работи ефективно и разумно на каузалните равнища, където обитава душата, за него ще е невъзможно да реши дали конкретният случай подлежи на лечение или не. Затова лечи­телят и практикуващият ученик допускат в ума си възможността (реална или не) за излекуване и за добра карма на пациента, след което се заемат да му окажат цялата възможна за тях помощ. Това като втори пункт.

На трето място, искам да ви напомня - на вас и да всички ангажирани с лечителиото изкуство - че много от т. нар. страдания, съпътстващи болестта и смъртта (и особено последната), се коре­нят в неправилното отношение към смъртта и в преувеличаване цен­ността на живота във форма. Освобождаването на душата чрез бо­лест или смърт не трябва да се приема задължително като нещастие. Новото и по-добро отношение към явлението смърт е необходимо, възможно и предстоящо. Тук нямам за цел да навлизам в детайли; искам само да ви подскажа една нова гледна точка по отношение на болестта и смъртта.

Ще се учудите ли, ако ви кажа, че в съответствие със Закона е напълно възможно „да се намесиш в кармата"? Великите закони могат да бъдат преодолявани, често са били побеждавани в мина­лото и още по-често ще бъдат неутрализирани в бъдеще. Законът за Гравитацията например всекидневно бива преодоляван чрез поле­та на самолета. Енергията на вярата е способна да приведе в действие висши енергии, които могат да отстранят или да отсрочат бо­лестта. Цялата тема за вярата и нейното жизнено значение и могъ­щество са точно толкова неправилно разбрани, колкото и Законът на Кармата. Това е огромна тематична област, в която сега не смя­там за нужно да навлизам; все пак казаното е достатъчно като хра­на за размисъл.

Що се отнася до увеличаването продължителността на живо­та през миналия, богат на научни постижения век, бих искал да под­чертая, че истинските техники и възможности за организирано дейс­твие на душата винаги са били пародирани и неправилно демонст­рирани на физически план от тогавашната наука, чиято цел е била правилна, но която (от гледна точка на утвърждаващата се бъдеща дейност на душата) е само символ на външната страна на живота. Продължителността на живота ще се удължава или скъсява по же­лание на душите, които съзнателно служат и използват механизма. на тялото като инструмент за съдействие на Плана. В наши дни често се съхраняват животи - както в старостта, така и в ранното детство - които спокойно биха могли да бъдат освободени от форма. Те не служат за никаква полезна цел и причиняват само болка и страдание на формите, които природата (ако се слушаше волята й) би престанала да използва и би заличила. Обърнете внимание на тази дума. В резултат на преувеличената от нас ценност на живота във форма и на всеобщия страх от смъртта - този велик преход, с който всички ние сме длъжни да се срещнем - и като следствие от нашето неверие в безсмъртието и голямата ни привързаност към формата, ние.спираме естествените процеси и задържаме живота, който се бори за освобождаване, бидейки прикован към тяло, което вече е непригодно за целите на душата. Не ме разбирайте погрешно, не ратувам за учредяване на награди за самоубийство. Аз просто твърдя, при това обосновано, че Законът на Кармата често се пре­небрегва, когато целостта на формите изкуствено се съхранява, вмес­то те да бъдат оставени на разрушението, след като вече не служат на никаква полезна цел. В много случаи това запазване се осигурява от роднинската група, а не от самия субект, който често е безсъзна­телен инвалид, старец, чиито апарат за отклик е загубил качествата си, или пък е дете с малформации. Това са няколко конкретни при­мери за заобикаляне Закона на Кармата.

Благодарение на съгласуването, душата започва правилно да използва времето; по-точно мозъкът, който е единственият осъзна­ващ времето фактор в човека, губи своята доминираща роля. Умът, като проводник на душата (чието съзнание обхваща едновременно миналото, настоящето и бъдещето) започва да вижда живота и опита в реална светлина. Така смъртта вече се разглежда като епизод, тран­зитна точка в дългата Поредица от преходи. Когато това отношение на душата стане присъщо и на всекидневното ни съзнание, цялата наша техника на живот и съответно на умиране коренно ще се про­мени.

В заключение като привидно, а не като реално опровержение на гореказаното искам да повторя, че лечителят трябва да положи всички усилия, за да излекува търсещия неговата помощ. Макар в повечето случаи да не притежава ясновиждане и да е подвластен на времето и кармата, той е призван да направи всичко възможно в рамките на своите знания и умения (съгласно дадените в този трак­тат указания за лечение), за да помогне. Настоявам да разберете, че цел на всеки лечител в тази фаза и точка от еволюцията на расата е да помага, когато това се поиска от него, за съхраняване здравето на тялото и за продължаване на неговия жизнен опит. Трябва също така да осъзнаете, че много от това, в което вярват и на което учат съвременните метафизици се базира на лъжливи предпоставки, свър­зани с природата на материята, същината на времевото уравнение, ценността на съществуването в телесна форма и страха от смъртта. Постарайте се да се освободите от тези представи и пред вас ще се открият по-истински перспективи в лечителското изкуство.

След няколкогодишно обучение ние ще можем вероятно да пристъпим към работа върху конкретни случаи. Засега обаче искам да ви запозная с най-общите тезиси и фундаменталните закони и принципи на лечителското изкуство, без да претрупвам изводите с чисто физически явления (временни или хронични), нито със смъртта и съдбата.

Отклоняването на молба за помощ е недопустимо. Глухото ухо не трябва да се допуска до страданието, било то физическо, ментално или психично. Обърнете внимание, че успехът в лечи-телството невинаги означава победа над болестта и физическо из­лекуване на пациента. Успешното отстраняване на физическия проблем може в същото време да означава забавяне плана на ду­шата по отношение на личността. Истинският успех може да не е свързан с физическото здраве, а да се изрази в коригиране на непра­вилни вътрешни нагласи и погрешни ориентации в мисленето. Той може да означава поставяне на пациента (чрез мъдро и търпеливо наставление) във връзка с неговата душа и последваща преориентация на съзнанието и живота му към вечните истини. Накрая, ус­пехът може да се състои в правилната подготовка на човека за повратното събитие, наречено Смърт, по който начин също се пос­тига своеобразно облекчаване на страданията.

Лечителската наука все повече ще се приближава към прин­ципите на превантивната медицина и психологичното приспособя­ване на индивида към неговата група; тя ще бъде насочена предим­но към осигуряване на правилно хранене и здравословни битови условия за живот. Това обаче изисква много време и докато расата се приближава към новия начин на живот и следователно - към по-добро здраве и по-вярно разбиране на законите на здравето, всички хора в света, които действат като магнетични центрове, трябва да продължават (съобразно светлината в тях) да работят с хората, да им помагат, да ги лекуват и да им съдействат в процеса на тяхното регулиране. Нищо не трябва да препятства вашето служене в това отношение, дори разбирането за човешката ограниченост и неве­жество не бива да ви обезкуражава. Правете всичко, което е по си­лите ви, за да поощрявате прогресивното, да изкоренявате нежела­телните нагласи, да разобличавате неправилните начини на живот, да подтиквате към развитие жалките форми на психологичен израз, които срещате в живота си. При това помнете, че най-доброто, на което сега сте способни, е само прелюдия към вашите бъдещи въз­можности и бъдете винаги готови дори да промените гледната си точка, когато пред вас се открие по-добър и висш път. Преди всич­ко друго в живота давайте на търсещите вашата помощ и най-голя­мата възможна любов, защото любовта освобождава, регулира и прояснява; тя изцелява и на трите плана.

Социалните болести

В крайна сметка повечето здравни проблеми се коренят в ня­каква реакция спрямо груповата активност. Изразът „групов живот и активност" трябва да се разбира не само като наследственост или наследени групови тенденции, но и като свидетелство за настоящи­те световни контакти, които много повече отслабват или усилват съпротивителните сили на организма, отколкото въобще се пред­полага. Една от причините за рака, която не е била толкова актуал­на в по-ранните и по-спокойни дни от живота на расата (доколкото тогава стадният инстинкт е бил значително по-слаб, отколкото се­га), е свързана с усиленото възбуждане на тялото. То се предизвик­ва от нашите всекидневни тесни контакти едни с други, наложени от масовото групово съществуване, особено в градските центрове. В качеството си на живи организми, клетките реагират на груповия живот, т. е. на масовата клетъчна еманация и излъчване. Този пос­тоянен енергиен поток, извиращ от съвкупността на телесните клетки на скупченото в маса човечество, може да предизвика у определен тип хора превъзбуда на отделни клетъчни структури. Това обикно­вено става при появата на слабост в етерното (или виталното) тяло, съпроводена с отслабване на клетъчната защита; често в резултат на това се появява рак или обща ракова тенденция. Това е фунда­ментална причина, все още неоценена от съвременните изследова­тели, които продължават да се занимават с вторичните причини и следствия на етерната слабост. По-късно отново ще се върнем към тази тематика. Вие постепенно ще се убедите, че когато медикът започне да се отнася към виталното тяло с по-голямо знание и раз­биране, той придобива над раковите заболявания много по-голяма лечителска власт.

Когато член на лечителска група например говори за разви­тие на груповото съзнание, той има предвид своята конкретна гру­па събратя, формираща единство от няколко души. Не забравяйте, че такова единство само по себе си е отделеност от гледна точка на голямото цяло, но служи на полезната цел да обучава членовете от групата на мислене в по-широки категории. Това е преходно стъпа­ло между съзнанието на отделната личност и това на човечеството като цяло.

Ако вие действително сте способни да чувствате, мислите и действате като истинско единство - няколко личности и една душа - тогава това чувство за братство сравнително лесно ще може да обхване по-големи мащаби и да разшири личния ви хоризонт и възприемчивост.

Използването на ума за тази цел включва готовността да се учим да различаваме анализа от критицизма. Да научат това за ня­кои е много трудно и почти невъзможно. Ако групата се отнесе към тази задача с цялата необходима сериозност, незабавно ще се по­явят положителни резултати. Членовете на групата ще трябва да се научат да откликват именно като група на едни и същи духовни, ментални и човешки идеи, като по този начин се включват под фор­мата на „телепатично единство" в един общ ход на мисли. На тях ще им се наложи да се занимават като група с едни и същи неща, които се посочват от душата на групата, а не от едно лице в нея, както често се случва. Ще им се наложи, като група, да се научат да удържат ума си в светлина, но забележете - груповия ум, а не сво­ите индивидуални умове.

При използване на въображението за тази цел, вие трябва да развиете способността да игнорирате външните форми и да се кон­центрирате върху вътрешните линии светлина, които съединяват брат с брата, група с групата, царство с царството при проявлени­ето на Живота на самия Бог. Именно творческото използване на въображението подпомага формирането на интегрирано групово етерно тяло и ви позволява да видите това групово тяло от сила и светлина като цялостна форма и като единно изражение на групо­вия интелект, воля и цел, но отново забележете - не воля и цел на доминиращия ум или умове в групата. Така последните ще могат да се проявят по-правилно на физическия план. Когато обаче чле­новете на групата са заети предимно със собствените си идеи, пла­нове и проблеми, ще могат ли те правилно да използват това коли­чество светлина и знание, което са способни да получат, или по-скоро ще отричат всяка възможност за творческо използване на обе­диненото въображение? За да се освободят напълно от тази нега­тивна нагласа ще е необходима дълга и внимателна тренировка и самоотверженост на душата.

Лечебната енергия

Начинаещите понякога се интересуват: „Как можем да напра­вим ясна разлика между излъчената от душата лечителна енергия и тази, проявена от личността; как да разберем значението на любов­та в лечителското изкуство?" На този въпрос ще отговоря съвсем накратко.

Когато започнете да работите като група с нуждаещи се от помощ пациенти, вие ще трябва да се научите да използвате раз­лични видове енергия в съответствие с нуждите на лекувания инди­вид. От голяма полза за вас ще бъде да изучите това, което е казал Рама Прасад в своята книга „Тънките сили на природата", и ко­ето Патанджали е посочил в „Светлина на душата" по повод на праната, с която и в която работим; вие повече или по-малко вече сте запознати с тази тема.

За да отговоря на този въпрос по-конкретно, ще посоча, че посветеният или дори средният ясновидец лесно могат да различат лечебните енергии на душата и на личността, което засега не е по силите на средния интелектуален кандидат. Посветениятзнае източ­ника, от който може да дойде който и да е вид лечебна енергия; той чувства нейната вибрация и може да я проследи до самия й източ­ник с усилие на волята, ръководено от интуицията. Ясновидецът, от своя страна, може давиди центъра, от който идва лечебната енергия, а центърът показва вида и качеството на насочващата сила. Всяка енергия във вторичен смисъл произтича от душата, но в първичен смисъл тя просто е живот, който функционира под нечие ръковод­ство.

Що се отнася до ролята на любовта в лечебния процес, то Любовта е жизнено проявление на самия Бог; любовта е тази свър­зваща сила, която прави нещата цялостни (иска ми се да вникнете в тази фраза); любовта е всичко, което съществува. Основното раз­личие между енергията на душата и силата на личността по отно­шение на лечителството се състои в приемането и излъчването на любов. Силата на личността е емоционална и изпълнена с чувство; когато функционира, личността винаги се самоосъзнава като ле­чител, като драматичен център на сцена, в която играят двама ак­тьори: лечителят и лекуваният. Енергията на душата функционира без съзнателно регистриране; тя се насочва от тези, които се нами­рат в контакт със своите души и следователно са децентрализирани - те самите се намират „извън сцената" (ако можем да използваме този израз), като изцяло са загрижени за груповата любов, групова­та дейност и груповата цел.

Защо тогава е толкова трудно, ако не и невъзможно за сериоз­ните и добронамерени лечители да работят заедно, като група, в свещеното лечителско изкуство? Защото като индивиди и като гру­па те са предимно личностни в своите индивидуални и вътрешногрупови отношения. Това може да се прояви като силна критичност по отношение на другите или към самия себе си: в непреклонна уве­реност в собствената правота и здравомислие, която не позволява на човека да види, че е възможно той да не е толкова прав в своите представи, колкото му се струва; това може да се изрази и в дълбо­ко удовлетворение от собствените, субективни контакти. Когато са налице едно или няколко от тези препятствия, това може да пре­върне проявлението на групата в демонстрация на личността, ко­ято отрича конструктивната дейност; всеки такъв опит само ще усили личностните реакции и силно (в отрицателен смисъл) ще засегне личността на тези, които са потърсили помощ от подобни лечители.

Как тогава трябва да се действа? Искам да подчертая, че все­ки член на групата, който като индивид е свободен от личностна ориентация и неустойчивост, знае много добре (и се радва на това), че като член на групата той изразява нейното главно качество -цялостта. Тук се крие и една от характерните трудности на групо­вата работа. Да участва в цялото и все пак да е свободен от слабости; да признава, че постиженията или неуспехите на индивидуалните членове на групата са изцяло тяхно собствено дело; да споделя и все пак да не се поддава на натиска от страна на мислите и идеите на по-силните членове от групата - това винаги е трудно. Споме­навам за това, защото в идващия Век, когато груповата работа ще получи силно развитие, ще се наложи да се ориентирате в групови­те ситуации и проблеми и да се придвижвате напред към групова работа с тези, с които ще сте готови да сътрудничите. Това ще ви направи по-добри и мъдри по отношение на миналия опит; вие ще сте споени в една група от общите страдания и ограничения, както и от придобитата способност правилно да се отнасяте към неуспе­хите.

И така, позволете на истинската, безмълвна, безропотна, нск-ритична и непоколебима любов да стане ваша цел и качество на вашия групов живот. И тогава, когато пред вас се появи конкретна работа, вие ще сте в състояние да работите в единство, като едно сърце и един ум.

Съществуват различни типове мигновено изцеление. Тук ще изброя само няколко от факторите, които могат да предизвикат подобно събитие:

1. Изцеление, което е резултат от определена (съзнателна или несъзнателна) практика на хата йога. То се постига чрез излъчване на чисто физически магнетизъм, който заедно с част от наличния такъв магнетизъм в тялото на самия пациент е в състояние да предизвика незабавно изцеление. В този случай магнетизмът в тялото на пациента не се излъчва навън, а се насочва навътре и се прибавя към резервоара от физическа сила, съхранявана в статично състояние вътре в тялото. Нискоразвитите човешки типове овладя­ват с лекота този вид лечение. Същият процес се наблюдава и ъ отношенията между пациент и лечител. Именно такъв е и въпросният случай. „Шейхът" с лекота постигна изцеляването, защото ухапаният по ръката пациент (ако може да бъде наречен така) преди да си нанесе раната държеше с волеви акт изходящата сила под контрол, като по този начин създаваше резервоар от енергия; тя се прибавяше към енергията на шейха, която на свой ред беше освободена за дей­ствие чрез мантрата. Без съмнение това не е духовно лечителство.

2. Лечителство, което може да се осъществи мигновено, до­колкото болестта е предимно психологична и халюционна. В този случай лечителят лесно може да помогне на пациента да се освободи от илюзията. Волята на лечителя, присъединена към тази на пациен­та, помага за разрушаване на доминиращите илюзии и фантомни мисъл-форми. Това е само един пример за психологично лечи­телство.

3. Истински духовно лечителство, прилагано по два начина:

а) Когато пациентът постигне (често внезапно и неочаквано) контакт със своята душа; енергията на душата може да се окаже толкова мощна, че да протече през проводниците и да окаже определено въздействие. Така се лекува един или друг проводник, а често и физическият. Физическото състояние или болестта често привличат и задържат върху себе си вниманието на пациента, което улеснява душата при проникването й към тази точка на концентрирано внимание. Тази мисъл крие за много от вас ясен намек.

б) Когато лошата физическа карма на пациента е изчерпана и болестта (на физически план и за конкретното време) не е негова съдба; лечителят, ако е духовен и мъдър, може да започне да прилага в тази ситуация своята духовна енергия, за да осигури лечението. Надявам се да разглеж­дате отговорите ми като насочващи и да обмисляте задълбочено онова, което е загатнато в тях.

Използването на Лика Божи

Тук се докосваме до много интересен момент. Привличането образа на Бога често има жизненоважно значение, но - и именно това искам да подчертая - това трябва да бъде образ, който израства у човека вследствие разширеното му съзнание за Христос и навли­зането му в етапа на съзнателното ученичество. Когато тръгне по този път и окончателно се свърже с Учителя и Неговата група, уче­никът автоматично и индивидуално се свързва и с Учителя на всички Учители. Тогава той може чрез собствената си душа и чрез тази на своята конкретна група да привлече силата на Буда Майтрейя. Как мислите, защо няма хубаво и вярно изображение на Благословения?

Съществуват само няколко ескиза, правени от поклонниците на ранната църква, но не от тези, които са го познавали. Причината е проста - Неговият образ трябва да бъде в сърцата ни, а не върху картините. Ние стигаме до познание за Него, защото Той е наш, така както и ние сме Негови. Разбирате ли това, което ви казвам? Той е световният Лечител и Спасител. Той работи, защото е въплъ­тената душа на цялата Реалност. Той се свързва и сега, както е работил в Палестина преди 2000 години, с групи. Там Той е работил с тримата си любими ученици, с дванадесетте апостола, с избраните седемдесет и със заинтересованите петстотин. Размислете над този малко отчитан факт. Сега Той е свързан с Учителите и техните групи, като по този начин усилва Своето въздействие. Той ще продължава да работи с всички групи дотолкова, доколкото те се оказват годни за разумно служене, за предаване на любов и за съзнателно настрой­ване към голямата мощ на вътрешните групи.

Вие ще откриете, че лечителските групи често използват ман-три, в които се появява името на Благословения. Но мантри за Неговия идващ Век няма, защото светът все още не е готов за силата, която Той ще освободи. А и днес има ли по-силна мантра от често изричаните слова: „Христа ради, да бъде славно Имя Его"? Тези думи обаче трябва да се произнасят с любов и воля, защото иначе ще останат шумен, но празен символ. Да не забравяме това.

Способността на някои кандидати и ученици да съхраняват почти постоянно спомена за Христос се дължи на повишената им сетивност към вътрешните планове и особено на факта, че голяма част от материята на астралното тяло при напредналия стремящ се е взета от висшия слой на астралното ниво, поради което е чувстви­телна към него. Тази тяхна способност се обяснява и с обстоятел­ството, че Повелителя Майтрейя със Своите работници се прибли­жава постоянно и планомерно към физическия план. Фокусът на Неговото внимание се спря за пръв път върху първия подплан на астралната сфера през 1936 г., от което последва правилният и не­забавен отклик на чувствителните хора към Неговата енергия. Той все повече се приближава чрез Своите мисли и дейност. Ако народите по света реагират правилно на дадената им възможност, Неговите сили и внимание ще могат да проникнат по-дълбоко и ще станат доминантни в етерните нива с всички произтичащи от това последствия.

Мнозина субективно чувстват и знаят това; ето защо техните и вашите възможности да станете открит проводник за тази сила са огромни.

Помнете, че работата, за която Той е дошъл и на която се е посветила съпровождащата Го Йерархия, е насочена (както казва Библията) към „изцелението на народите". Това е вярно твърдение за предстоящо събитие. Изцелението ще се осъществи, ако хората с добра воля навсякъде по света станат достойни за дадените им възможности; ако работата на Христос и неговите помощници по-ясно се открои на вниманието на обществото и ако светът на хората постигне вътрешна релаксация, която ще позволи на девите да за­почнат да действат. Много от преданите служители субективно усещат тази своя готовност за предстоящото приближаване на Христос и това в известна степен ги смущава. Девите могат само да се чувстват и регистрират; човечеството още не е в състояние да се приближи към тях в менталния свят чрез своя мислителен меха­низъм. Затова за служителя няма никаква опасност, ако узнае за силите и дейността на девите в помощ на Христос и за тяхната отзивчивост към Неговата работа и предстоящото Му появяване.

В многото си приложения това понятие носи твърде различни значения. То може да означава:

1. Проявеният женски аспект, символизирай в много от све­товните религии като майката-девственица, а в християн­ската религия - като Дева Мария. Това е субстанцията, която дава възможност на Божеството да се прояви.

2. Самата природа, майката на всички форми.

3. Луната като знак на възпроизвеждащия и съзидаващ жи­вот, която ражда формите и поради това символизира природата на формата.

4. Концентрацията на женствената сила на природата в ин­дивид, приел формата на жена, който поради това се нарича „Майка на света". Такъв конкретен индивид никога не е съществувал в живота на нашата планета, макар че авата-рите от предишната слънчева система, проявявайки се в планетарния живот, винаги са приемали тази женска форма; в сегашната слънчева система, това вече не е така. Тради­цията на тези проявления е чисто символична и е наследена от предишната слънчева система, дала ни материята, от която сега се образуват всички проявени форми. Този сим-волизъм е дошъл до нас от далечния период на матриар-хата, когато е господствала религия, отразяваща древните черти на предишната система; в онези времена Лилит е символизирала Майката на света, докато Ева не заела нейното място.

Лечителят, който работи с пациенти, застанали на прага на смъртта, може да изпита чувство на безсилие. Как да постъпи в тази ситуация? Трябва ли да продължи своите усилия, за да помогне на освобождаващата се душа да се издигне към светлината? Из­глежда с цялото свое знание (а то може да е голямо) и независимо от огромното си желание да помогне на отиващия си, на него не му остава друго, освен да отстъпи с чувство на пълно безсилие и загуба и пасивно да наблюдава как скъпият човек минава през вратата на неизвестното. Ние можем да се приближим до тази врата, но изглежда засега не сме в състояние да прекрачим по-нататък. Дори дълбоко вкоренената вяра в съществуването на безсмъртната душа се оказва недостатъчна и стига само за утеха на самия лечител, без да разкрива пред него помощта, която той може да окаже.

Малко неща могат да се кажат в това знаменателно време, ко­гато очакваме предстоящото откровение. То е неизбежно и сигурно и след него (напр. след 200 години) такива въпроси не биха възникнали. Гаранция за това във физическия план е растящата чувствителност на расата към фините аспекти на живота, както и многото изследвания, които се провеждат на всички равнища. Тази велика истина заедно с нейната гаранция са ни разкрити в историята на „славното възкръ­сване на Христос" и Неговото следсмъртно появяване, както и в сил­ния, но недостатъчно разбран масонски ритуал за получаване на висшата степен, при която се става Учител.

Помощта при „влизането в светлината" зависи главно от две неща: първо от количеството и качеството на контактите между умиращия и този, който наблюдава; и второ, от способността на наблю­дателя да се разграничи от своите чувства и да се отъждестви чрез чист, нсегоистичен волеви акт с умиращия. Това обаче няма да е реално възможно, докато връзката между двамата остава чисто емоционална или с основана върху отношения от физическия план. За да е действен, контактът трябва да бъде по-дълбок и силен и да включва всички планове. Където има истински душевен и личностен контакт, там няма проблеми. За съжаление това се среща рядко. Все пак аз ви дадох един ориентир.

Освен това, конкретната мисловна активност на наблюдателя трябва да е минимална. Всичко, което с необходимо и възможно да се направи в наши дни, е просто да се пренесе умиращият чрез все по-дълбок поток от любов. Трябва да се помогне на умиращия да отхвърли външната си дреха, в която се е трудил през целия си живот, като се приложи силата на творческото въображение, а не чрез инте­лектуални концепции, колкото и велики да са те. Това предполага акт на чисто самозабравянс, на което засега са способни много малко от нас. Повечето хора са обхванати от страх и от силно желание да върнат любимия обратно или пък се отклоняват от целта в ста­ранието си да облекчат болката и смъртната му агония; освен това, в критичния момент те често са смаяни от дълбочината на своето невежество по отношение „техниките на смъртта". Тъй като са не­способни да видят какво се намира зад вратите на смъртта, те биват завладени от мснтална неувереност, която е част от великата илюзия. Хората все още нямат пряка сетивност по отношение на този процес на умиране. Всичко в него предизвиква съмнение и обърква. Но това скоро ще свърши и човекът не само ще знае, но и ще вижда.

Що се отнася до тези, които са преминали в светлината и на които искате да помогнете, съпровождайте ги със своята любов, като помните, че те си остават същите хора, с изключение на външ­ната ограничаваща ги телесна черупка. Помагайте им, без да се стараете да направите така, че те да служат на вашата нужда от тях. Обърнете се към тях, но не се опитвайте да ги връщате към себе си.

Именно животът във физическия план е чистилището, или она­зи школа за сурова дисциплина, която ни дава необходимия жизнен опит. Така че нека не се боим от смъртта и от това, което я следва. Съзнателно служейки, мъдрият ученик гледа напред към зората на „чистата безстрастна светлина", в която той някога ще прекрачи и така ще завърши тази глава от книгата на живота, която е свързана със страстите, проблемите и болките на земното съществуване. Има обаче и други фази на жизнен опит, когато чувството на безсилие и крушение завладява служителя в днешния свят.

От гледна точка на ученика, интелектуалните човешки същест­ва могат да бъдат разделени на три групи, като се абстрахираме от мъртвата маса на немислещите индивиди, които са движени от желанието, без да изпитват чувство на безсилие или крушение. Те или желаят и получават удовлетворение, или - ако стремежите им останат непостигнати - изпадат в ревност и гняв към хората, които формално притежават желаното от тях, което подхранва живота на чувствата. Тези три групи са следните:

1. Интегрираните и интелектуални личности, които целеустремено и съзнателно се движат напред, но преживяват крушението на своите планове. То е обусловено или от световните условия, които са прекалено неблагоприятни за тях, или се предизвиква от собствените им наблюдава­щи души, които сеят неприятности по пътя им, за да ги подтикнат към светлината.

2. Мистично настроените хора и правилно ориентираните мечтатели, които още не са построили менталните кон­струкции, които ще им помогнат да материализират свое­то видение чрез правилни мислителни процеси. Днес те са много и техният проблем е труден за разрешаване.

3. Кандидатите и учениците, които се опитват да работят за света, но в резултат от кармични ограничения, злоупо­треба със закона или поради някаква основна лична сла­бост никога не постигат своята цел в този живот и затова са обхванати от потискащото чувство на загуба и безсилие.

Отвъд тези три групи, като противоположен полюс спрямо мятащите се маси, стоят интегрираните и действащи световни уче­ници, които успяват да постигнат своите цели и са прекалено заети и еднопосочно цслеустремени, за да си губят времето с комплекси за малоценност или с оплакване на допуснати грешки и неуспехи.

Затова, като определяте мъдро към коя от посочените групи спада конкретният пациент (допускайки възможността за премина­ване от една категория в друга), вие ще сте в състояние да му окажете по-квалифицирана помощ и лечение.

Чувството за непълноценност, присъщо сега на мнозина, се дължи до голяма степен на техните реакции спрямо усилващите се духовни влияния. Тези хора знаят, че стоят над своите достижения; те несъзнателно и безсловесно долавят истината за своята божест­веност, но ограниченията на околната среда и недостатъците на те­лесната им природа все още са прекалено големи, за да им позволят правилно да реагират на възможностите и реалността. Търсете такива души и им помагайте с правилно разбиране, одобрение и сътрудничество; разсейвайте според силите си илюзията за тяхното несъвършенство, която спъва движението им напред.

Ексхибиционизмът, позьорството и неврастеничните халю­цинации обаче трябва да се лекуват преди всичко с индивидуални усилия, с децентрализация, със смяна на интересите и чрез изкоре­няване на егоизма. Неврастеничните тенденции ще се усилват още известно време, вместо да намаляват, защото такова е напрежението, което днес изпитва човекът. Сегашните световни реални го принуж­дават да търси път за спасение в лечебната сила на собственото си творческо въображение. Освобождението ще дойде, когато бъде призната драмата на цялото (а не само на неговите части) и в резултат на упорита и съзидателна работа на физически план.

Благодарение усилията на психолозите вече започват да се развиват някои методи за подготовка, които след време ще получат широко приложение.

Четящите тези редове вероятно са убедени, че ние, учителите от вътрешната страна, сме изучили всички написани книги (и особено носещите нови и напредничави истини) и че сме в тесен контакт с личностите, които подпомагат ръста и разпространението на новото знание по света. Това не е така. Как да ви обясня истинското положение на нещата? Мога да го направя само чрез символи.

Когато разглеждаме света на интелекта и търсим наличните в него точки на живо знание, ние можем да различим особени остров­чета от саетлина (както ние я разбираме), които осветяват физическия план. Те представляват светлината на някой работник, ученик или член на Новата Група Световни Служители. Аз мога например да видя, че (конкретно за САЩ) такива островчета има в Балтимор, Чикаго, Кливлънд и Рочестьр. По тяхното специфично светене правя заключението, че там съществуват центрове, в които има нови знания относно човешкото тяло. Знам, че има и други островчета светлина, разпръснати по целия свят. Моята работа и дейността на всички учители в сегашния преходен период се състои в това да стимули­раме тези хора и да оплодотворяваме техните умове с идеи. Ние обаче не сме запознати с всяка теория и извод, които те предлагат в търсене на истината, нито пък четем всяка написана от тях книга. Те трябва да носят своята собствена отговорност, като търпят неус­пехи или преуспяват в търсенето на истината благодарение на личните си и доброволни усилия.

Е. П. Блаватска отдавна предсказа провежданата сега работа, подчертавайки, че етерът на пространството е същество и че разбулената тайна на електричната енергия ще реши много от човешките проблеми и ще доведе в крайна сметка до признаване от страна на науката на универсалното и вездесъщо Божество. В „Трак­тат за космичния огън" могат да бъдат открити аналогии с много от теориите на съвременната наука (вкл. описание на електричната природа на човека), макар учените все още да не са в състояние да разберат и признаят това. За вас ще бъде интересно и полезно да търсите подобни връзки и аналогии. Въпреки че потенциалът на ду­шата неизменно расте, науката все още не допуска съществуването на душевната електрична сила; единици са онези напредничави учени, които стигат до такова разбиране. Следващата крачка напред за науката ще бъде откриването на самата душа - откритие, което няма да опровергае, а ще допълни и революционизира редица научни теории.

Отделните изследователи могат да подпомогнат този процес, като вземат основните постулати на някой учен, чиито изследвания са привлекли тяхното внимание, и се постараят да открият в моите книги или в „Тайната Доктрина" параграфи, които хвърлят окултна светлина върху полето на неговите изследвания, или пък текстове, отричащи издигнатата от него хипотеза. Така те ще растат и ще използват аналитичния ум като мост между света на човешката наука и този на окултното знание.

Йоните и излъчването

Учените твърдят, че въздухът съдържа положително и отрица­телно заредени частици; че изкуственото му електризиране е проста техническа задача; че дори откритият пламък в огнището йонизира въздуха; че с помощта на съответно устройство от него могат да се извлекат както положителните, така и отрицателните йони; че под въздействието на положителни йони човек изпитва чувство на умора, световъртеж и главоболие, като в същото време отрицателните йони предизвикват бодрост и добро настроение; че положителните йони повишават кръвното налягане и предизвикват общ дискомфорт, а отрицателните го понижават и пораждат чувство на комфорт и релаксация.

Възниква въпросът дали излъчването на лечителя оказва йо­низиращо действие върху атмосферата около пациента. Трябва да подчертая, че точният и изчерпателен отговор на този въпрос ще изисква две неща: разкриване на една от тайните, за която чове­чеството още не е готово, и предоставяне на съвършено неразбираема за вас информация, доколкото не съществува терминология, адекватна на скритата истина, която съдържа в себе си цялата исто­рия на дуализма, т. е. историята на връзката между негативния и позитивния аспект на жизнения процес. Някои неща все пак могат да бъдат отбелязани:

1. Положителните и отрицателните йони, с които работи ученият, са етерни по своята природа и следователно се отнасят до физическия план. Тези невидими частици субстанция, които могат да бъдат регистрирани само по тяхното въздействие и активност, са високоскоростни една спрямо друга и са подчинени на по-голям контролиращ фактор, който ги поддържа в това постоянно движение.

2. Лечението може да бъде истински успешно само при условие, че положителното излъчване на лечителя е в състояние да преодолее отрицателното състояние на пациента.

3. Излъчването на лечителя трябва да преодолее съпро­тивата на болестта, а не тази на пациента, който може да е умствено и емоционално негативен спрямо лечителя и поради това сам да се нуждае от помощ; тя му се оказва чрез по-мощното излъчване от страна на лекуващия. След това лечителят прилага своя магнетизъм за съзнателно и целенасочено отделяне и разсейване на субстан-циалните атоми, носители и източници на неразположението на пациента. Тук правя намек за един от бъдещите физически методи за разсейване на болестта. Способността за насочване към конкретна увредена област на магнетични потоци, излъчвани от източници извън физическото тяло, засега не е реализирана, но в нея се крие един от новите методи на лечение.

Следователно, лечебното излъчване влияе по естествен път на атмосферата около пациента. Засега обаче то е неустойчиво и неточно насочено. Някои хора излъчват физически или животински магнетизъм; други астралсн или ментален такъв; трети излъчват енергията на напълно интегрираната личност. Има и такива, които излъчват магнетизма на душата - основната притегателна енергия във всички форми. В бъдеще истинският лечител ще трябва да работи с излъчването на цялостната личност или с това на душата. Съзна­телно казвам „или", доколкото засега малцина са в състояние да приложат енергията на душата, но мнозина биха могли да работят като интегрирани личности, ако пожелаят това. А когато човекът овладее тази способност на излъчване, какво става с пациента? Как той може да бъде въведен в състояние, при което лесно и адекватно да откликва на магнетичното излъчване? Ако лекуваният е астрален тип, а такива са повечето хора, ще бъде ли той способен да се от­зовава на магнетизма на менталния лечител? Може ли да му помогне излъчването на такъв лечител, ако той самият с напълно интегрирано човешко същество? Ако ми заявите, че Христос с изцелявал всички типове хора, ще ви отговоря, че в този трактат аз не разглеждам законите на лсчитслството такива, каквито ги владее Учителят на Мъдростта или посветеният. Ако изхождах главно от висшите нива, книгата би станала безполезна за повечето съвременници. Тук аз пиша за проявяващите интерес кандидати и за тези, които потен­циално могат да лекуват на едно или друго равнище, по-ниско от това на душата, но все още не са се научили как точно да правят това. По-късно цялата тази проблематика ще получи по-пълно осве­тяване.

Вибрацията

Някои изучаващи искат да конкретизирам значението и да дам точна дефиниция на понятието „вибрация". Ако ви кажа, че вибра­цията с илюзия, каквото с по принцип за душата всяко сетивно въз­приятие, ще ме разберете ли, след като сте ограничавани (като всички човешки същества) от реакциите на ред проводници, всеки от ко­ито с инструмент на сстивността? Ако посоча, че вибрационната реакция е обусловена от наличието у човека на възприемчив към влияния механизъм, това донякъде пояснява въпроса, но как ще раз­берете същността му и откъде предполагате че идват влиянията? Ако дам научно определение (което можете да намерите във всеки добър учебник за светлината, цвета и звука), аз ще се занимавам с работа, която вие можете да извършите и сами и за която аз нямам време. В другите ми книги са посочени няколко косвени или преки определения за вибрация, които можете да откриете и да медитира­те върху тях. Ако тук аз хвърля светлина върху връзката между ,”Аз-а" и „неАз-а", както и между познаващия и познаването, ще навляза в област, в която ще се ориентирате по-добрс ако внимателно сте изучили Гита.

Нека простотата бъде ваш водач, а еднопосочната любов - ва­ша главна цел. Изберете си поле за служене с ясно определени грани­ци (защото всички ученици са ограничени и не могат да обхванат със замислите си цялата планета) и работете умствено и физически в те­зи граници. Изпълнението на всяка поставена от Вас самия задача в пределите на кармичните ограничения и в средата, в която ви е зах­върлила съдбата - това е всичко, което се иска от вас. Дайте си сметка с какво се занимавате реално сега и нека вашето служене се осъ­ществява в тази сфера на контакти, където се намирате; не е необхо­димо непременно да обхванете с дейността си цялата планета. Има ли по-значима и важна задача от тази да изпълняваш своята задача и да я доведеш докрай там, където си, и заедно с избраните от теб приятели?

Разберете, не се опитвам да избягна отговора на нито един въпрос; ако обаче успея да ви подтикна към осъзнаване на необхо­димостта от „духовно ограничение" (както езотерично се характе­ризира дейността на ученика в рамките на неговата задача) и да ви обърна внимание върху желателното достигане на целта, която са­ми сте си поставили в началото на работата, с това ще ви помогна много повече, отколкото ако дефинирам вибрацията или пък посо­ча колко и благодарение на какво (вие и другите хора) сте напред­нали.

Те ще се появят едва към края на този век. Засега се провежда само подготвителна работа и се залага фундаментът на бъдещото им развитие. Това е сравнително бавен процес. Необходим е все по-пълен синтез от техниките на различните школи, който да включва:

- психологично регулиране и лечение;

- магнетична терапия;

- утвърдени алопатични и хомеопатични техники;

- съвременни форми на хирургично лечение;

- електротерапия;

- водолечение;

- лекуване чрез цвят, звук и излъчване;

- превантивна медицина;

- основни остеопатни и мануални практики;

- научна неврология и психиатрия;

- лечение на мании и умствени разстройства;

- грижа за очите и ушите;

- словесно внушение като пряк лечебен фактор;

- ментално лечение и лекуване с вяра;

• 
  постигане на контакт и хармония с душата;
  

Настъпва времето да преживеем цикъл, в който ще пожънем плодовете на вековете и в който трябва да отделим (ако мога така да се изразя) сметаната от млякото на човешкия опит; тогава с най-доброто, останало ни от миналото, ние ще пристъпим към онези нови начинания, които ще ускорят движението на човечеството по еволюционния му път. Предвид голямата си жизнена важност и необходимост, лечителското изкуство ще се окаже една от главните сред тези стъпки.

Работата, която привлича нашето внимание, се дели на три категории, които се проявяват в живота последователно, а не едно­временно.

1. Отначало усвояваме принципите на лечителското изкуст­во, като с това:

а) поставяме основите на бъдещото развитие в Новия Век;

б) запазваме всичко добро и полезно при изместването на акцента от външния човек към по-тънкото етерно (витал-но) тяло;

в) изучаваме този трактат за новото лечителство, който (ма­кар и сега да предизвиква известен отклик) едва по-късно ще получи истинското си признание и полезност.

2. По-късно, когато членовете на групата се научат да рабо­тят заедно като безличностно цяло, споено от истинска любов, те ще могат да се заемат с някаква лечителска дейност, започвайки с относително по-леки и добре проучени физически заболявания, както и с лечение на мании и умствени разстройства. Старайте се да лекувате и помагате в съгласие с изложеното в този трактат учение и работейки под ръководството На душата или на посветен чела. Изу­чаването на изкуството на умиране също трябвала привлече вашето, а по-късно и световното внимание.

3. Накрая ще се формират допълнителни лечителски групи (с колективно управление), които ще бъдат обучавани от членовете на пионерските групи под ръководството на душата или на посве­тен чела. Това няма да се осъществи скоро, не и преди началната лечителска група (или групи) да започне да работи сравнително ус­пешно и членовете й поне интелектуално да са овладели техниките и принципите на лечение. Впоследствие оттук ще се развие и екзо-теричното лечитслство на Новия Век.

В наши дни почти няма школа, която заслужава да бъде съ­хранена, въпреки че всяка поотделно носи някаква полезна истина, принцип или идея. Подчертавам, че формалните общности от хора винаги ще си останат разделящи и разделени; такива групи не са наша цел. Стремежът е към синтез на живот и знание, а не на индивиди. Да се надяваме, че в крайна сметка ще се появят стотици и дори хиляди групи по целия свят, които ще изразяват този нов подход към лсчитслството, ще са свързани с общи знания и цели и според възможностите си ще ги проявяват в своята конкретна област, по собствен начин и със специфична терминология. Учителите, на­миращи се от вътрешната страна на живота, са заинтересовани имен­но от единството на субективния живот и от създаването на мрежа от истински лечители по целия свят.

Сега се полага началото. Ние наследяваме чудото на натру­паните знания и ще продължим да прилагаме много от тях; необхо­димо е единствено да се изкореняват нежелателните и заблуждава­щи интерпретации на известни факти, злоупотребата с информация, както и егоистичният интерес, финансовата експлоатация и алчността. Съвременната хирургия, модерните санитарни методи и прогресивната медицинска наука са пълни с чудеса и полезност.