Езотерично лечение втора част

Връщайки се към нишката на нашето изложение, ще разгледа­ме активността на вътрешния духовен човек, който е захвърлил своето физическо и етерно тяло и сега се намира в обвивката на финото си тяло, съставено от астрална (чувстваща) и ментална субстанции. Вследствие на силната чувствено-емоционална поляри­зация, характерна за средния човек, се е утвърдило убеждението, че след истинската смърт човекът се оттегля отначало в астралното тяло, а по-късно - в менталния си проводник. Това не отговаря на истината. Основание за подобни идеи е дал фактът, че финото тяло на средния човек е съставено главно от астрална материя. Все още малко хора са толкова развити, че проводникът, в който остават след смъртта си, да е съставен предимно от ментална субстанция. Само учениците и посветените, които живеят преобладаващо в сво­ите умове, се откриват след смъртта си в менталните сфери. По­вечето хора обаче се оказват в астралните нива, облечени с астрал­на материя и принудени да прекарат там определен период преди да могат да се отделят от илюзорната сфера на астралния план.

Както вече съм посочвал, астралният план няма реално битие; той е само илюзорно творение на човешкото семейство. Днес (в резултат от поражението на силите на злото и унищожителния отпор спрямо черната Ложа) астралният план бавно се превръща в умиращо творение и в последния период от човешката история (при седмата коренна раса) окончателно ще престане да съществува. Сега положението е друго. Чувстващата субстанция, която образува ас­тралния план, все още приема илюзорни форми и издига бариера по пътя на търсещата своето освобождение душа. Тя „задържа в плен" много от отишлите си, ако основните им реакции приживе са били подчинени на желанието, егоистичното мислене и емоционалната чувствителност. Такъв засега е случаят с преобладаващото мнозинство от хората. Астралният план се е сформирал през атлантичес­кия период; тогава на практика ментално състояние на съзнанието не е съществувало, а „синовете на ума" са се намирали на онова мяс­то, което днес се разглежда като най-високо астрално равнище.

Постоянният ментален атом също на практика е бил неподвижен (инертен) във всяка от човешките форми и следователно не е съществувало „привличане" от страна на менталния план, както е днес. Много от хората продължават да бъдат атланти по своето съзна­ние и когато излязат от физическото състояние на съзнанието и отхвърлят двойствените си физически тела, те се сблъскват само с проблема за отделянето от астралното тяло, без да им се налага да полагат усилия за освобождаване от някакъв ментален затвор на душата. Това са неразвити и средни хора, които след отделянето на камичното им тяло (или тялото на желанието) няма какво повече да отхвърлят; те не са формирали ментален проводник, който да ги въвлече в ментална интеграция, доколкото нямат ментално фоку­сирана потенция; душата на висшите ментални равнища все още се намира в „дълбока медитация" и е твърде изолирана от своята сян­ка в трите свята.

Затова изкуството на оттеглянето има три нива:

1. Практикувано от хора с предимно астрално качество и ус­тройство. Ние ги наричаме „камични" хора.

2. Практикувано от уравновесени, интегрирани личности, ко­ито определяме като „кама-манасни" индивиди.

3. Практикувано от напреднали индивидуалности и ученици от всички степени, които в основата си. са ментални по своя „Жизнен фокус". Те се наричат „манасни" субекти.

Тези три категории преход са подчинени на едни и същи базови правила, но акцентът е различен във всеки конкретен случай. Бих искал да разберете, че там, където отсъства физически мозък и развит ум, вътрешният човек на практика се задушава В обвивката от астрална материя и за дълъг период от време е потопен в онова, което условно наричаме „астрален план". Кама-манасният човек от своя страна притежава т. нар. „свобода на двойствения живот" и открива себе си като притежател на двойствена форма, която му позволява да контактува по желание с висшите равнища на астралния и с нисшите равнища на менталния план. Искам отново да на­помня, че физическият мозък не може да регистрира тези контак­ти. Знанието за тях зависи от вродената активност на вътрешния човек, от неговата конкретна нагласа за разбиране и одобрение. Манасният човек притежава полупрозрачен ментален проводник, чиято интензивност на светлинно излъчване е право пропорционална на постигнатата свобода от желания и емоции.

Посочените три типа хора използват сходен по природата си процес на оттегляне, но прилагат различна техника в неговите рамки. За по-голяма яснота следва да кажем, че:

1. Камичният човек отхвърля астралното си тяло чрез изто­щаване (изчерпване) и го отделя чрез астралното съответ­ствие на центъра на слънчевия сплит. Това изтощаване става възможно, тъй като всички вродени желания и присъщи емоции са свързани приживе с животинската при­рода и с физическото тяло, а те и двете вече не съществу­ват.

2. Кама-манасният индивид използва две техники. Това е есте­ствено, понеже той отхвърля отначало своето астрално тяло, а после и менталния си проводник:

а) Той отделя своето астрално тяло в резултат на растяща­та си жажда за ментален живот. Индивидуалността посте­пенно и неотклонно се оттегля в тялото на ума, а астралното тяло езотерично „отпада" и накрая изчезва. Това обикновено става несъзнателно и може да отнеме много време. Ако обаче индивидът е бил над средното равнище и се приближава до манасния човек, това изчезване протича рязко и динамично и индивидуалността се оказва свободна в свое­то ментално тяло. Това става съзнателно и бързо.

б) Вътрешният човек отхвърля (унищожава) менталното си тяло с акт на човешка воля, доколкото душата започва бавно да осъзнава своята сянка. Така той започва (макар и слабо) да се привлича от душата. Този процес протича сравнително динамично и зависи от степента на манасното влияние.

а) Да се избави и изчисти от всеки астрален остатък, който може да обезцвети светлината на сияещото му ментално тяло. Така нареченото „астрално тяло" вече не съществу­ва като фактор на изява. Човек постига това чрез ясен призив за все повече светлина от душата. Именно светлината на душата разтваря на този етап астралната субстанция, така както обединената светлина от душите на човечеството (като цяло) в крайна сметка ще разтвори условно наречения „астрален план".

б) Да разруши менталното си тяло чрез определени Думи на Силата. Съобщени на ученика чрез ашрама на неговия Учи­тел, те рязко увеличават силата на душата и предизвикват такова разширяване на съзнанието вътре в менталното тяло, че то се разпада и вече не представлява препятствие за вътрешния човек. Сега той се изправя като свободен син на ума в ашрама на своя Учител и може „повече да не го напусне".

Дейности непосредствено след смъртта

Веднага след смъртта, особено ако е извършено кремиране, човекът в своето кама-манасно тяло се осъзнава и реагира на ново­то си обкръжение почти както е правел това приживе спрямо физи­ческия план. Тази формулировка допуска различна степен на осъзна­ване и наблюдение, също както това важи за различното ниво на „будност" при въплътените индивиди. Хората са пробудени в различ­на степен и нееднакво ясно осъзнават своето обкръжение и непосред­ствен опит. Доколкото обаче повечето хора са фокусирани в по-го­ляма степен в своите астрални проводници и имат предимно емоци­онално, а не физическо осъзнаване, дотолкова те вече са добре запоз­нати с онези състояния на съзнанието, в които ще се озоват след смъртта. Не забравяйте, че условното понятие „план" (равнище, ниво, сфера) е всъщност състояние на съзнанието, а не място, как­то изглежда смятат толкова много езотеристи. Той бива разпознат от фокусираната реакция на самосъзнателното лице, което (посто­янно и отчетливо осъзнавайки себе си) е чувствително към темата за своето обкръжение и насочените си навън желания. Напреднали­те хора, които функционират върху по-високите равнища на астралния план, са чувствителни към излъчванията на любов и стремежи, но във всички случаи човекът е обременен от това, което приживе е занимавало неговото внимание и е задвижвало камичния принцип по време на въплътения му опит. Трябва ли отново да напомням, че сега вече не съществува физически мозък, който да откликва на излъчваните от вътрешния човек импулси, както и че пол (като физическо понятие) не съществува? Би било добре, ако спиритистите помнеха това и осъзнаваха абсурдността и невъзможността на духовните бракове, широко прокламирани и практикувани от някои техни школи. Човекът в своето астрално тяло вече е свободен от чисто животинските си импулси, които са съвсем нормални и правилни във физическия план, но сега нямат никакво значение за пребиваващата в камично тяло индивидуалност.

И така, какви са първите реакции и активности на средния човек след възвръщането на физическото му тяло във всеобщия ре­зервоар на субстанцията? Нека изброим някои от тях:

1. Той се самоосъзнава с яснота на възприятието, непозната за средния човек във физическо въплъщение.

2. Времето (което физическият мозък е регистрирал като пос­ледователност от събития) сега не съществува по разби­рания от нас, въплътените, начин и когато човекът насочи вниманието си към своето по-релефно емоционално „АЗ", неизбежно настъпва моментът на прекия контакт с душа­та. Това става дори в случаите на най-невеж и неразвит човек, защото моментът на пълното възвръщане не мина­ва незабелязан от душата. Той има определено въздействие върху нея и може да се оприличи на внезапно и силно дръпване на връвчицата на Камбана, ако позволите едно толкова опростено сравнение. За кратък миг душата се отзовава и природата на този отклик е такава, че човек, намирайки се в астралното си тяло (или по-точно - в своя кама-манасен проводник), вижда опита на миналото си въплъщение раз­гърнат пред себе си като карта. Той придобива усещането за безвремие.

3. Осмисляйки този опит, човек отделя трите главни фактори, определящи изминалия му живот; живот, криещ ключа към вече очертаното бъдещо въплъщение. Всичко остана­ло се забравя; всички малки опити се изтриват от памет­та, като в съзнанието остава само онова, което езотерично се нарича „трите семена, или зародиша, на бъдещето". Тези три семена са специфично свързани с постоянните физически и астрални атоми и така образуват петорна сила, призвана да създаде формите, които ще се появят по-късно. Трябва да кажем, че:

а) Първото Семе определя природата на бъдещото физическо обкръжение, в което завръщащият се човек ще намери своето място. То е свързано с качеството на това бъдещо обкръжение и определя необходимото поле или област за контакт.

б) Второто Семе определя качеството на етерния проводник, чрез който лъчевите сили ще могат да контактуват с плътното физическо тяло. То очертава етерната структура, или виталната паяжина, по която ще циркулират прииждащите енергии, и е свързано предимно с този от седемте центъра, който ще бъде най-активен в предстоящото въплъщение.

6) Третото Семе дава ключа към астралния проводник, в кой­то човекът ще бъде поляризиран в следващото си въплъще­ние. Не забравяйте, че тук разглеждаме средния човек, а не напредналото човешко същество, ученика или посветения. Именно това семе, благодарение на привлечените от него сили, отново свързва човека с тези, които той по-рано е обичал или с които е имал тесен контакт. Може да се при­еме като факт, че груповата идея субективно управлява всички въплъщения и че прероденият човек влиза във въплъщение не само в резултат на собственото си желание за съществуване във физически план, но и под влияние на груповия импулс и в съответствие с груповата карма, на­равно със собствената. Това правило трябва особено добре да се подчертае. Щом то бъде истински разбрано и осъзна­то, ще изчезне голяма част от страха, пораждан от мисълта за смъртта. Близкият и любимият ще си остане близък и любим, доколкото е съществувала тясна връзка в тече­ние на много въплъщения и както гласи ,Древният Комен­тар": „Семената на разпознаването не са уникални за мен или теб, а за групата; в нея те се свързват едно с друго във време­то и пространството. Само в нисшите три... свързаните ще намерят истинското си съществуване. Когато душа познае душата на мястото на срещата по зова на Учителя, тези семена ще изчезнат".

Оттук става очевидно колко е необходимо децата (и хората въобще) да се учат да осъзнават и ползват всеки опит, защото свиквайки да правят това, те ще бъдат много улеснени в тази трета фаза на активност в астралния план след смъртта.

4. Приключвайки с това „осмисляне на опита", човек започва да търси и автоматично намира тези, които влиянието на третото семе предопределя като имащи постоянно участие в груповия опит, чиито елемент той съзнателно или несъзнателно ще бъде. Щом връзката бъде възстановена (ако търсените хора не са се оттеглили във физически тела), човекът действа както е свикнал на земята в компанията на своите близки, съответно на темперамента и точката си на еволюция. Ако тези, които са му най-познати и които той обича или ненавижда най-силно пребивават във физическо въплъщение, той пак ще ги търси и намери и отново така, както го е правил на земята, ще остане близо до тях и ще осъзнава тяхната дейност, макар че (освен ако не са висо­коразвити) те няма да осъзнават неговата. Нямам право да съобщавам подробности за взаимовръзките или за начини­те на контакт. Всеки човек е различен, всеки темперамент е уникален. Тук аз само се опитвам да поясня някои основни насоки в поведението на човека пред акта или актовете на оттегляне.

Тези четири типа активност заемат различни периоди от време от гледна точка на „тези, които живеят долу", макар че за човека в астралния план времето не съществува. Постепенно съблазните и илюзиите (от нисш или висш порядък) изчезват и човек навлиза в етап, когато знае - доколкото умът му сега е по-проницателен и доминиращ - че е готов за втората смърт, т. е. за пълно отхвърляне а камичното тяло, или на кама-манасния проводник.

Не забравяйте, че щом веднъж е осъществено възвръщането на физическото в неговите два аспекта, вътрешният човек (както казах и по-рано) става напълно съзнателен, физическият мозък и водовъртежът от етерни сили, които като цяло са дисхармонични при повечето хора, вече не оказват въздействие. Някои от изучаващите предполагат, че с изключение на най-напредналите хора, учениците и посветените, преживяванията на средния човек във вътрешните планове на трите свята се характеризират с неопределеност, бездействие и полуосъзнатост или че му се показва повторение на отминалия му живот. Това не е така. Човекът във вътрешните планове не само осъзнава себе си като индивид - със свои собствени замисли, живот и дела, както това е било във физическия план - но осъзнава по същия начин и околните състояния на съзнание. Макар че може да бъде заблуден от астралното съществуване или подложен на телепатичното въздействие на различни мислителни токове, излъчвани от менталния план, той продължава да осъзнава себе си и своя ум, като (според степента на развитост на манасния му живот) може да го прави много по-ясно от времето, когато му се е налагало да съчетава ориентацията си на стремящ се с ограничени­ята на физическия си мозък. Тук неговите впечатления и опит са много по-богати и пълни от когато и да е било по време на въплъще­нието. Ако размислите над това, ще се убедите, че така и трябва да бъде.

Затова е необходимо да се разбере, че Изкуството на Оттег­лянето се осъществява по-конкретно и ефективно в сравнение с възвръщането на физическия проводник. Трябва да се осъзнае и още един пункт. Намирайки се от вътрешната страна, хората знаят, че Законът за Прераждането управлява процеса на жизнения опит във физически план и разбират, че преди отделянето на камичното, кама-манасното и манасното тяло, те преминават през един промеждутък от въплъщения и имат две Велики преживявания:

1. Моментът (дълъг или къс в зависимост от достигнатата еволюционна точка), когато се установява контакт с ду­шата или със слънчевия ангел.

2. Появата след този контакт на коренна преориентация на земния живот, водеща към т. нар. „процес на низхождение и призив", когато човекът:

- отново се подготвя за физическо въплъщение;

- издава собствен, истински тон в субстанцията на трите свята;

- ревитализира постоянните атоми, които образуват триъгълника на силата вътре в каузалното му тяло;

- събира необходимата субстанция за формирането на своите бъдещи тела на проявление;

- оцветява ги с качества и характеристики, които вече е до­стигнал благодарение на предишния си жизнен опит;

- организира субстанцията на виталното си тяло в етерния план, така че седемте центъра да се обособят и да могат да станат приемници на вътрешните сили;

- съзнателно избира тези, които ще му осигурят исканата от него плътна физическа обвивка, след което очаква момен­та на въплъщение.

За изучаващите езотеризма е добре да помнят, че родители­те даряват само плътното физическо тяло. Те не внасят нищо дру­го, освен тяло с конкретно качество и природа, което ще се превърне в необходимия проводник за контакт с околната среда, желан от въплъщаващата се душа. Те могат също така да предоставят някакви групови отношения, ако опитът на душата е продължителен и се е установило истинско групово отношение.

Развъплътеният човек съзнателно посреща тези два критич­ни момента и знае какво да прави в рамките, определени му от точката на неговата еволюция.

Деваханното преживяване

Дълбокото разбиране за процеса и целите на оттеглянето плюс неговото съзнателно осъществяване формира онова особено състо­яние на съзнанието, което ортодоксалните теософи наричат дева-хан. По повод на това преживяване възникнаха големи недоразумения. Според общата идея, след като се избави от астралното и менталното си тела, човек изпада в някакво сънено състояние, в което отново преживява и преглежда отминалите събития, но вече в свет­лината на бъдещето, и така навлиза в някакъв период на почивка, през който натрупва сили в подготовка за ново раждане. Тази в известна степен погрешна идея е породена от обстоятелството, че концепцията за време все още обуславя повечето от теософските тълкувания на истината. Ако обаче бъде осъзнато, че времето не съще­ствува вън от опита на физическия план, тогава цялата концепция за девахан ще се проясни. Започвайки от скъсването на връзките с плътното и етерното тяло и от началото на процеса на оттегля­не, човекът осъзнава миналото и настоящето; когато оттеглянето завърши и настъпи контактът с душата, а манасният проводник навлезе в процес на разрушаване, човек незабавно започва да осъзнава бъдещето, защото предсказанието е прерогатив на душевното съзна­ние и индивидуалността временно получава тази способност. Тогава миналото, настоящето и бъдещето се виждат като едно; осъз­наването на великото Сега се развива постепенно от въплъщение Към Въплъщение в дългия процес на преражданията. Така се формира онова състояние на съзнанието (характерно и нормално за напредналия човек), което наричаме деваханно.

В моите намерения не влиза разглеждане на техниките за от­тегляне. Човечеството се намира в толкова различни състояния (междинни на трите изброени), че е невъзможно да бъда точен, конкретен и кратък. Споменатото „изтощаване" е лесно за разбира­не; Самичкото тяло отмира, тъй като при липса на призив от стра­на на физическата субстанция, която пробужда желанието, този проводник няма с какво да се подхранва. Астралното тяло се появява като резултат от взаимодействието между физическия план и принципа на желанието; в процеса на прераждане този принцип се използва (на ниво ментален проводник) от динамичното намерение на душата за обръщане посоката на зова, след което материята откликва на призива на въплътяващия се човек. След един дълъг про­цес на изтощаване камичният човек остава свободен в зародишния ментален проводник; този период на полументален живот е изклкючително кратък и завършва, когато душата внезапно „отправи своя поглед към очакващия"; благодарение на нейното целенасочено могъщество той мигновено преориентира индивидуалния камичен човек към низходящата пътека на прераждането. Кама-манасният човек осъществява процеса на оттегляне и откликва на „привличането" на бързо развиващото се ментално тяло. Това оттегляне става все по-бързо и динамично докато не достигне състоянието, при което подложеният на изпитание ученик - под влияние на непрекъснато усилващия се контакт с душата - захвърли Кама-манасното си тяло като единство, с акт на менталната воля, излъчена от душата. Ще забележите, че „деваханният" опит по необходимост ще бъде по-кратък при повечето хора, в сравнение с този на камичното мал­цинство, доколкото деваханната техника на обзор и осъзнаване поуките от опита бавно и постепенно ще става контролиращ фактор за човека на физически план, така че той все по-пълно да разби­ра смисъла и постоянно да се обучава благодарение на опита във въплъщение. Така за вас става ясно, че непрекъснатостта на съзнанието също бавно ще се развива и осъзнаването на вътрешния човек ще започне да се демонстрира във физически план отначало чрез физическия мозък, а по-късно и независимо от тази материална структура. Тук намекнах за нещо, което ще получи голямо внима­ние през следващите 200 години.

В качеството си на интегрирана личност, манасният човек работи по два начина, които по необходимост зависят от достиг­ната степен на интеграция, а именно:

1. Степен на интегрираната личност, която е фокусирана в ума и неотклонно укрепва връзката си с душата.

2. Степен на ученика, чиято личност бързо се интегрира и аб­сорбира в душата.

При това ниво на умствено развитие и постоянен ментален контрол, когато човешкото съзнание е ясно и устойчиво фокусира но в менталния проводник, предишните процеси на разрушаване на астралното тяло чрез изтощаване и „динамично отрицание" проти­чат още във физическото въплъщение. Въплътеният човек отказва да се ръководи от желанието; онова, което е останало от илюзорното астрално тяло, вече се управлява от ума и на импулсите за удовлетворяване на желанието се отказва с напълно осъзнато наме­рение: а) или като следствие от егоистичните амбиции и ментални съображения на интегрираната личност; б) или под осеняващото на­мерение на душата, която подчинява ума на своите цели. Достигнал тази точка на еволюция, човек може под въздействие на просветлението да се освободи и от последните остатъци на желанието. През ранните етапи на чисто манасен (ментален) живот това се дости­га благодарение на просветлението, получено чрез знанието, и включва главно присъщата светлина на менталната субстанция. По-късно, когато душата и умът установят тясна връзка, светлината на ду­шата ускорява и допълва този процес. Ученикът вече използва по-окултни методи, за които обаче тук аз не мога да говоря. Разруша­ването на менталното тяло вече не се извършва от деструктивните сили на самата светлина, а се ускорява чрез определени звуци, излъчвани от плана на духовната воля; ученикът ги разпознава и по­лучава разрешение да ги използва (в истинските им словесни форми) от някой старши посветен в ашрама или от самия Учител при завъ­ршване цикъла на въплъщение.

Десети закон на лечителството

Тук бих искал да изложа някои постулати, които ще ни потряб­ват при изучаването на Третата Част от този трактат, в която детайлно ще разгледаме фундаменталните Закони на Лечителство­то. Вече съм ви дал тези Закони и Правила, но сега ми се иска да ги доразвия.

Ние изучихме до известна степен непосредствените процеси, които протичат, когато Жизненото начало се оттегля или е оттег­лено от тялото. В зависимост от степента на еволюция, тези два процеса се различават. Разгледахме оттеглянето на Жизненото на­чало и на съзнанието от фините тела в трите свята и достигнахме ниво, при което повече няма да се занимаваме със средния или нераз­вития човек. Сега ще се заемем със съзнателната активност на ду­шата по отношение на формата.

При неразвития и средния човек душата играе много малка роля в процеса на смъртта, ако не се вземе предвид влиянието на обикно­вената решимост на душата да завърши цикъла на въплътения жи­вот с оглед на следващото прераждане. „Семената на смъртта" са присъщи за природата на формата и се проявяват като болест или грохналост (използвам тази дума в технически, а не в буквален смисъл). Душата преследва интересите си на своя собствен план до момента, когато еволюционният процес привнесе ситуация, при ко­ято интеграцията или тясната Връзка между душата и формата става толкова реална, че душата дълбоко се отъждествява със своето проявено изражение. Достигайки този етап, душата за първи път се въплътява истински; тя изцяло „се е потопила в проявление" и е въвлякла в него цялата си природа. Това рядко се осъзнава и подчер­тава.

През ранните си въплътени животи и дори през повечето цик­ли на жизнен опит душата съвсем слабо се докосва до това, което става. Избавлението на субстанцията, от която са направени всич­ки форми, протича като естествен процес и „кармата на материя­та" е изначална управляваща сила; след време тя се заменя от кар­мата, породена от сливането на душата с формата, макар че (през ранните етапи) душата носи много малка отговорност за ставащо­то. Процесите в троичната душевна обвивка по необходимост са резултат от тенденциите, свойствени за самата субстанция. С течение на времето обаче и в хода на дългата поредица от въплъще­ния, въздействието на вътрешното живо качество на душата посте­пенно пробужда съзнанието; растящото упражняване на различава­щия усет и усилващият се умствен контрол неизбежно водят до появата на пробуждащо се и накрая до пробудено съзнание. Отнача­ло то се проявява като чувство за отговорност, което постепенно подпомага нарастващото отъждествяване на душата с нейния проводник - с низшия троичен човек. Впоследствие телата непрекъснато стават все по-фини и по-пречистени; семената на смъртта и болестта губят своята мощ; чувствителността към вътрешната духовна реализация нараства до момента, когато посветеният ученик овладее изкуството да умира в резултат на решение, взето от духовната му воля, или в отговор на групова, национална или планетарна карма.

Болестта и смъртта са състояния, присъщи на самата суб­станция; докато човек се отъждествява с формата, той ще бъде подчинен на Закона за Разтварянето. Това е фундаментален, есте­ствен закон, който управлява живота на формите във всички царства на природата. Когато ученикът или посветеният започне да се отъждествява с душата и построи (чрез жизнения принцип) антакарана, той излиза от контрола на този универсален естествен закон и се научава да използва или отхвърля тялото си по желание - за нуждите на духовната воля, за тези на Йерархията или за целите на Шамбала.

Сега се приближаваме към формулирането на нов закон, който временно замества Закона за Смъртта и има отношение само към онези, които са достигнали последните етапи от Пътя на Учениче­ството или са поели по Пътя на Посвещенията.

ЗАКОН № 10

Вслушай се, о, Чела, в зова на Сина към Майката и се подчини. Звучи Слово: формата е послужила за своята цел. Тогава принципът на ума [петият принцип - А. А. Б.] се организира и повтаря Словото. Очакващата форма откликва и си отива. Душата се освобождава.

Отзови се, о, ти, който се издигаш, на призива от сферата на задължителното; познай зова, долитащ от Ашрама или от Съвета, където чака самият Господ на Живота. Издава се Звук. Душата и формата трябва заедно да отхвърлят жизненото начало, за да се освободи Монадата. Душата откликва. След това формата разкъсва връзката. Жи­вотът вече е освободен, като е придобил съзнателно познание и плодове­те на целия опит. Те са дар от обединените душа и форма.

Бих искал да си изясните разликата между болестта и смъртта на средния човек и съответните процеси на съзнателно разтваряне, практикувани от напредналите ученици и посветени. Тези процеси включват бавно протичаща техника, през ранните етапи на която ученикът все още става жертва на болестотворните тенденции, свойствени за всички форми на природата. Те предизвикват смъртта по два начина: като преминават през етапите на умерена болест с мирна и закономерна кончина; или като създават условия, при които смъртта се осъществява с волеви акт - нейното време и начин се определят от душата и съзнателно се регистрират в мозъка. Болка има и в двата случая, но на Пътя на Посвещението болката като цяло се отхвърля не защото посветеният се старае да избяга от нея, а тъй като изчезва чувствителността на формата към нежеланите контакти, с което изчезва и болката; тя е страж на формата и па­зач на субстанцията. Болката предупреждава за опасността, тя свидетелства за определени етапи от еволюционния процес и е свързана с принципа, благодарение на който душата се отъждествява със субстанцията. Когато това отъждествяване се прекрати, болката, болестта, както и смъртта губят своето въздействие върху ученика; душата вече не се подчинява на техните изисквания и човекът се освобождава, защото болестта и смъртта са качества, присъщи на формата, и са изложени на превратностите в живота на формата.

Смъртта е същото за човека, което е освобождаването на атомната енергия за атома. Голямото научно откритие за освобождаването на атомната енергия ни показа как се разцепва атомното ядро (макар този израз да е научно неточен). Това събитие в жизне­ния опит на атома освобождава колосална мощ и огромно количество светлина; феноменът на смъртта оказва в астралния план почти аналогичен ефект и е сходен по резултати с освобождаването на атомната енергия. Всяка смърт във всяко царство на природата оказва донякъде същия ефект. Тя разтърсва и разрушава веществе­ната форма и така служи на конструктивна цел; този ефект е пре­димно астрален или психичен и има за резултат разсейването на някои от обгръщащите ни илюзии. Така например, масовото разруше­ние на форми през последните години на световната война предизвика феноменално изменение в астралния план и изгони оттам огром­но количество от съществуващите световни илюзии, а това е мно­го добре. Такива събития разчистват пътя пред притока на новия тип енергия, която облекчава появяването на идеи, въплъщаващи новия тип осъзнаване; появяването на новите концепции предстои и тяхното развитие в сферата на човешкото мислене ще зависи от формулирането на нови „проходи или канали за въздействие", благо­дарение на които умовете на хората могат да станат възприемчиви към йерархичните планове и целите на Шамбала.

Но всичко това е между другото. Исках просто да насоча вни­манието ви към някои от връзките между смъртта и конструктивната дейност и да илюстрирам голямата полза от смъртта като процес на реконструкция. Важно е да разберете, че Великият Закон за Смъртта, който управлява субстанцията на трите свята, превръща смъртта на формите в благоприятно и коригиращо събитие. Господствайки в трите свята на човешката еволюция, Законът за Смъртта е отражение на космичната цел, която управлява космичните етерни планове на нашата слънчева система - Космичния астрален и Космичния ментален план. Смъртоносната енергия всъщност е проява и изражение на жизненото начало на онзи още по-велик ЖИ­ВОТ, който включва в себе си всичките седем планетни системи, изразяващи живота на нашата система. Време е обаче да прекратим това навлизане в царството на чистата абстракция и да върнем умовете си към по-практичните аспекти на планетарното съществу­ване и към законите, които управляват четвъртото царство на природата - човешкото.

След този опит да преминем от общото към частното, кое­то е окултен метод, ние вече сме подготвени да разгледаме (в Тре­тата Част на трактата) последния пункт за Основните Изисквания и за използването на принципа на смъртта от учениците и посвете­ните. Обърнете внимание на начина, по който формулирам тази мисъл. Тя е изложена по-подробно в следващата глава, озаглавена „Процесите на интеграция".