Езотерично лечение втора част

Това е изключително интересен закон, който принципно раз­глежда някои общи причини, над които средният човек няма съзна­телен контрол. Той окултно дава миниатюрна (микрокосмична) кар­тина на вселенската (макрокосмична) ситуация и обхваща целия про­блем за злото, болката и страданието - великите тайни на нашата малка планета, само в няколко фрази, наситени с колосален смислов заряд. Простотата на този велик естествен закон всъщност завоалира огромния мащаб на неговото действие. Той съвсем лаконично излага няколко неща, които аз ще изброя подред, тъй Като разделя­нето на големите идеи на съставните им прости положения е най-добрият път към разбирането:

1. Когато душата контролира съответната форма, налице е добро здраве.

2. Душата е строителят на формата, съзидателната сила в проявление.

3. Това е вярно както за микрокосмоса, така и за макрокосмоса.

4. Резултат на това са целостността, правилното отноше­ние и правилната дейност.

5. Когато не душата, а силите на природата на формата са контролиращи фактори, се появява лошото здраве.

6. Строители на формата са „лунните повелители", т. е. физическите, астралните и менталните елементали.

7. В своята тройственост те образуват личността.

8. Те окултно се намират под ръководството на Луната, която е символ на формата и често е наричана „майка на формата".

9. Идващото от Луната излъчване носи семената на болест­та и смъртта, защото тя е „мъртва планета".

Както виждате, всичко отново опира до източника на основ­ната енергия, която контролира тялото. Макар че душата е източник на целия живот и съзнание, в течение на еони тя е преследвала една основна цел - да съхранява формата Жива и съзнателна докато тя достигне такъв еволюционен етап, че да стане (и да става във все по-голяма степен) полезен и пригоден инструмент, средство на душата за изява и служене. Тогава кармата определя качеството и природата на физическото тяло. То може да бъде здраво, ако с него не е злоупотребено в конкретния или в предишните животи, които предопределят даденото конкретно въплъщение, но може да бъде и болнаво, ако заплаща цената на някаква грешка. Доброто здраве не зависи задължително от съзнателния контакт с душата. Той може да предизвика и предизвиква добро здраве, но при повечето обикновени хора това зависи главно от живота и намеренията на личността - в сегашния живот и в предишните. Душата може да оказва реална помощ, но не преди волята на личността да се е насочила към духовно развитие и по-чист живот.

Даденият закон отразява и базовата връзка, която превръща троичната форма на човека в съставна част от макрокосмичното цяло. Всички форми във всички царства са построени от лунните повелители под въздействие на импулса, излъчван от планетарния Логос, който работи в сътрудничество с Духа на Земята; физичес­кото, астралното и менталното тела се формират от съвкупност­та на трите типа енергизирана субстанция, оформяна от лунните повелители. Връзката на планетарния Логос с този Дух на Земята е връзка на еволюционно Същество с инволюционна същност; то е отражение в трите свята (изкривено под влияние на илюзиите) на връзката между душата и личностния елементал. За лечителя е много полезно да осъзнае, че въздействайки Върху болестта, той на практика се сблъсква с инволюционните животи и се опитва да ра­боти с елементалите. Естествената тенденция на тези намиращи се на инволюционната дъга елементални животи е да блокират и осуетят неговите лечителски усилия и тези на душата; такъв е за тях пътят на еволюцията и именно той в крайна сметка ще ги изве­де на еволюционната дъга.

Когато в хода на еволюцията душата успее да вземе съзнате­лен контрол във и над формата и да създаде проводник, адекватен на своите духовни потребности, това ще се дължи на обстоятелството, че елементалите, от които е образуван личностният еле­ментал, ще са достигнали до онази точка в своето развитие, кога­то ще са готови да тръгнат по пътя на завръщането. Работата на душата никога не е чисто егоистична, насочена само към получаване на средство за израз в трите свята, както може да се стори на повърхностния мислител. От гледна точка на душата това не е приоритетна, а необходима активност, която включва и жертвена работа по спасяване на субстанцията и подтикване еволюцията на материята. Както посочва ,Древният Коментар”: „Майката (субстанцията-материя) се спасява, като ражда Сина (Вътрешния Хри­стос, духовното съзнание)". Това е вярно както за макрокосмоса, така и за микрокосмоса.

В това се крие тайната на страданията и смъртта, проявени на нашата планета. Планетарният ни Логос (ако разглеждаме исти­ната от гледна точка на макрокосмоса) е един от „несъвършените Богове", описани в „Тайната Доктрина"; той е съвършен само за на­шето човешко разбиране, т. е. през призмата на единицата, която е съставна част на едно от царствата, образуващи Неговото тяло на проявление. Истинско равновесие между духа и материята все още няма, макар че точката на баланс вече е много близо; инволюционните сили продължават да са твърде влиятелни и дейността на духов­ните енергии все още се осуетява, макар и в много по-малка степен в сравнение с предишната човешка история; едва идващата след нас велика човешка раса ще стане свидетел на времето, когато точката на равновесие ще бъде достигната и ще настъпи т. нар. златен век. Свойствените за планетата (а следователно и за индивида) точки на триене тогава ще бъдат много по-малко, като областите на разстройства и безполезна активност постепенно ще изчезнат. Това ще може да се види до голяма степен проявено в тялото на напредналия човек или посветения в течение на дълги периоди от неговите въплъщения. Такива паралелни съответствия като прави­ло са верни.

Този закон ни разкрива една чудесна, пропита с надежда карти­на, особено ако даденостите на днешния свят бъдат сравнени с ус­ловията от предишните столетия. Съзнанието на човека е повсеме­стно пробудено; най-неразвитите доскоро раси вече получават об­разование, което по необходимост включва отваряне на ума; добра­та воля се разглежда като необходимо условие за световното разви­тие и хората откриват, че „никой не живее за себе си" - нито инди­видът, нито нацията; те разбират, че обикновеният здрав разум и мъдрост изискват непрекъснато подобрение на условията за живот на всички хора. Това е нова нагласа и свеж, много обнадеждаващ под­ход. Хората се учат да се разбират и опознават; нациите установя­ват по-тесен контакт една с друга; държавни дейци от различни страни обединяват усилията си и съвместно решават световния проблем за подобряване Жизнените условия на хората; мисълта рас­те навсякъде, прави се оценка и се води борба за свобода и истински ценности. Какво е всичко това, ако не усилие на душата на човече­ството за отстраняване на болестта и връщане на здравето в по­разените области, като се унищожат точките на триене? Не е ли това същото, което духовният човек в случай на болест се старае да направи със своето тяло, и не е ли точно това, което лечителят му помага да постигне?

„Лунните повелители" и силите на субстанцията ще трябва в крайна сметка да отстъпят пред енергията на душата (и са подпомагани за това), все едно дали става дума за макрокосмични или за микрокосмични сили.

Изучаващите често са озадачени от твърдението, че плътно­то физическо тяло не е начало. Елена Блаватска особено подчерта­ва този факт, но хората са склонни да предполагат (освен ако не са разпалени теософи), че тя греши или дори че преднамерено заблуждава читателите. Наистина, природата на началата е един от сла­бо разбраните пунктове и едва след като човек си изясни какво всъщност означава начало, той ще може да оцени красотата и точ­ността на това изявление. И така, какво да разбираме под „начало"? Начало е това, което (макрокосмично казано) се развива върху всеки от нашите седем плана, т. е. върху седемте подплана на космичния физически план. Това е зародишът или семето на всеки подплан, кое­то въплъщава някакъв аспект от божествено развиващото се съзна­ние; това е нещото, което е фундаментално свързано с някаква фор­ма на сетивност; това е факторът, на който телата (в хода на сво­ето развитие) се оказват способни да се отзоват. Началото, това е зародишът на осведоменост, побрал в себе си целия потенциал на пълното съзнание при определено равнище на божествената активност. Това е нещото, което прави възможно познанието и съзнател­ния отклик спрямо околната среда, и което означава последователна и „разгръщаща се" сетивна активност, кулминираща във възможното и неизбежно божествено разбиране.

Физическото тяло и в по-малка степен астралното и менталното, са автоматични в своята активност като аспекти на божествения апарат за отклик, т. е. на механизма, който позволява на Небесния Човек, на планетарния Логос и на духовния човек да регистрират съзна­телния си отклик спрямо това, с Което те съгласно божествения план трябва да влязат в контакт. Сега физическото тяло е единственото, което вече е толкова добре развито, че за него в нашата планетна схе­ма няма по-нататъшно еволюционно развитие, с изключение на това, което може да изиска от него духовният човек; повечето изменения се осъществяват в етерното, а не в плътното физическо тяло. Това е факт от първостепенна важност, който все още слабо се осъзнава.

Плътното физическо тяло е достигнало своята висока точка на развитие и интереси (като ментално внимание и йерархично дей­ствие) в предишната слънчева система. Тогава то е изчерпвало бо­жествената цел на еволюционния процес. Човечеството днес трудно осъзнава това. За мен е невъзможно, а и нежелателно да посочвам еволюционните етапи, през които е преминал този божествен ме­ханизъм при подготовката си за задачата, която му предстои да решава в сегашната слънчева система. В даденото божествено въплъщение на нашия планетарен Логос (чрез посредничеството на тази малка планета - Земята), физическото тяло не е цел, а само нещо, което обективно съществува и трябва да бъде прието, адаптирано и включено в общия еволюционен план. Този план изцяло е свързан със съзнанието, физическото тяло е просто проводник (нито повече, нито по-малко) на съзнанието във физически план, а акцентът на вниманието се поставя върху етерното тяло като израз на по-фи­ните проводници и тяхното състояние на въплътено съзнание, фи­зическото тяло е важно, доколкото трябва да дава подслон на меха­низмите за всеки вид съзнателен отклик - от този на най-нисшия тип човешко същество, до онзи, който включва съзнание на посветен от трета степен. Телата и формите на вътрешния съзнателен живот при трите дочовешки царства се сблъскват с аналогичен, но по-лек за решаване проблем. Тук аз разглеждам само човешкото физическо тяло, което не е начало, доколкото в никакъв случай не се явява цел; то не е семе или зародиш на каквото и да било. Всякакви промени вътре във физическото тяло са вторични спрямо целта за съзнате­лен отклик към откровението на една възникваща божественост. Почувствах необходимост да подчертая това поради хаоса, който съществува в умовете на хората по този въпрос.

Нека обобщим: физическото тяло не е начало; то не е основен обект на внимание за стремящия се; то автоматично откликва на бавно разгръщащото се съзнание във всички царства на природата; то постоянно остава нещото, над което се работи, без да прите­жава собствено вродено влияние; то не е важно за активния процес, доколкото е приемник, а не инициатор на активност. Важно е раз­криващото се съзнание, откликът на вътрешния духовен човек спря­мо живота, обстоятелствата, събитията и обкръжението, физи­ческото тяло просто се отзовава. Когато то по погрешка стане обект на внимание, се отбелязва регрес. Ето защо всяко задълбоче­но внимание, отделяно на физическите дисциплини, на Вегетариан­ството, диетата и постите, както и на съвременните видове (т. нар.) ментално и божествено лечителство, е нежелателно и не съот­ветства на заложения план. Затова прекаленото Внимание и акцент Върху физическото тяло са реакционни и напомнят обожествяването на „златния телец" от синовете на Израил; това е връщане към нещо, което някога е било важно, но днес трябва да премине под пра­га на съзнанието.

Разгледах този въпрос именно тук, защото Закон № 7 спира вни­манието върху ендокринните жлези и нашето приближаване към тази тема трябва да става от правилната гледна точка. Жлезите с вътрешна секреция са осезаема част от физическото тяло и следова­телно са елемент от онова сътворено проявление, което не се разглежда като начало. Те обаче са действени и могъщи и не могат да бъдат игнорирани. Същественото тук е изучаващите да разглеждат жлези­те като следствия, а не като причини за събитията, условията и състоянията на тялото, физическото тяло - независимо от това, в което могат да вярват и да твърдят неговите жертви - винаги е обус­ловено от вътрешни причини; то самото никога не е причина. В тази слънчева система и на нашата планета то действа автоматично и се подбужда от причини, породени във вътрешните планове или от действието на душата. Отбележете си важността на това твърдение. Физическото тяло не притежава истински собствен живот, а в даде­ния цикъл просто откликва на импулси, излъчвани отдругаде. Негово­то постижение и триумф е в това, че е успяло да стане автомат. Ако сте в състояние да разберете това правилно, можем да преминем бе­зопасно към разглеждане на Закон № 7 и на Четвъртото Правило.

Според „Новия Завет" това качество е било наречено от Христос “сила” (неточен превод на първоначално казаната дума); Христос го е споменал, когато лечебната сила е била иззета от Него и Той е произнесъл: „Силата излезе от мен".

Този закон спира вниманието ни върху факта, че под въздействие на субективните енергии плътното физическо тяло на свой ред фор­мира „препредаваща структура", чрез която автоматично повтаря активността на етерното тяло. В отговор на енергийния приток от седемте главни центрове на етерното тяло, то създава плътна физическа съединяваща структура, известна под наименованието ендокринна система, откликвайки на прииждащата от етерното тяло енергия, тези жлези с вътрешна секреция отделят хормонални веще­ства, които се вливат непосредствено в кръвообращението.

Тук нямам намерение да навлизам в прекалени технически под­робности, тъй като пиша по-скоро за непрофесионалния читател, отколкото за школуваните медици, макар че и те откровено призна­ват колко малко все още знаят по тази тематика. Научно-изследователската медицина е недостатъчно информирана за влиянието на ендокринните жлези върху кръвта и върху цялата психология на човешкото същество; тя знае малко както за връзката на различните жлези една с друга, така и за образувания от тях жизненоважен апа­рат за управление, който е обединяван, оживотворяван и насочван от седемте етерни центрове. Този факт обикновено се игнорира от ортодоксалния учен и докато не изучи и признае онова, което поражда и обуславя ендокринните жлези, той ще остане в пълно незнание за причините и истинските резултати. Жлезите са преки следствия от седемте типа енергии, които протичат през седемте етерни центъра. Те контролират всички области на тялото. В тяхното създаване виждаме конкретното проявление както на излъчващата, така и на магнетичната активност на всички енергии, защото те са формирани от излъчването на седемте центъра, но тяхното ин­дивидуално и комбинирано действие е магнетично по природа. Из­лъчването извлича плътни физически атоми и ги концентрира в съот­ветните области на физическото тяло, така че те да могат да дей­стват като разпределители (в кръвообращението, а следователно и в плътното физическо тяло) на един от аспектите на вливащата се енергия. Отбележете си, че само един аспект на енергията се раз­пределя по този начин - този, който съответства на третата стра­на на активната разумна субстанция; останалите два скрити аспекта се разпределят като чиста енергия, която действа върху цели области, а не върху конкретни фокусни точки. Ендокринните жлези са именно такива локализирани фокусни точки.

Много ми се иска темата за жлезите и тяхната връзка с центро­вете да бъде правилно разбрана, тъй като цялата тази тематична област е тясно свързана с лечителското изкуство. Едно от следстви­ята от прилагането на лечебната енергия (чрез центъра, обуславящ телесната област, където се намира точката на триене) е стимули­рането на съответната жлеза и усилването на нейната активност. Жлезите - това в последна сметка са посредниците между лечителя и пациента, между центъра и плътното физическо тяло, между етерно­то тяло и неговия автомат - приемащия плътен физически проводник.

Разглеждайки тези особени структури за пряко предаване вли­янието на центровете върху кръвообращението - жлезите с вътреш­на секреция, бих искал да подчертая, че центровете управляват ендокринната система с пряко въздействие, т. е. чрез енергиен поток, излъчван от тяхната сърцевинна точка. Така те обуславят и конт­ролират цели области на тялото и го правят благодарение на онези свои аспекти, които ние символично наричаме „венчелистчета на лотоса". В централната точка на лотоса е фокусирана жизнена сила, която е универсална по своята същност и приема специфичното ка­чество на енергията, за която отговаря центърът, едва след като бъде излъчена и попадне в съответната жлеза. Така нареченият лъч на живота, скрит в сърцевината на всеки център, е монадно отъждествен със своя източник и притежава (когато е в контакт със своите Венчелистчета) едно основно вродено качество - това на при­вличащата енергия. Всяка енергия, излъчвана от единния източник в тази наша слънчева система, е свързана с енергията, която ние наричаме Любов, т. е. с енергията на магнетичното привличане. Венчелистчетата на лотоса и областта от обграждаща го енергия, която образува неговата форма, се характеризират чрез някоя от седемте допълнителни типа енергии; те са еманирани от седемте Лъча, които излизат от единния Източник като Представители на универсалния и разностранен Творец.

Както знаете, в слънчевата система има седем свещени пла­нети, Които са пазителки и изражения на седемте лъча, на седемте качества на божествеността. Нашата Земя, която не е свещена планета, притежава съответно седем центъра, които в зависимост от хода на еволюцията стават приемници на седемте лъчеви каче­ства от седемте свещени планети; така в пределите на слънчевата система се формира гигантска съединяваща мрежа от енергии. Три от тези центрове, изразяващи трите основни лъча, са ви добре из­вестни:

1. Шамбала.....................Лъч на мощта, или целта.

Първи аспект. Енергия на волята.

2. Йерархия.....................Лъч на любовта-мъдрост.

Втори аспект. Енергия на любовта.

3. Човечество................Лъч на активния разум.

Трети аспект.

Енергия на ума, или мисълта.

Съществуват други четири центъра и заедно с посочените три те съставят седемте центъра, или седемте планетарни фокуса на енергия, Които обуславят телесното проявление на нашия планетарен Логос. Чрез тях Повелителят на Света, работейки от собстве­ното Си равнище на космичния план и чрез божествената Си Лич­ност - Санат Кумара, реализира Своите цели на нашата планета.

Съответствия на тези центрове могат по аналогия да се открият и вътре в микрокосмоса - в човека, в него също има седем главни центъра, Които приемат енергията, излъчвана от седемте планетарни центъра - пазителите на седемте аспекта на лъчевата сила. Тези седем енергии обуславят с различна сила проявлението на човека в трите свята и го правят това, което той е във всеки момент от въплътения му живот, показвайки чрез своето въздействие или чрез липсата на въздействие върху центровете каква е достигната­та от него точка на еволюция.

При човека два от центровете се намират в главата, а оста­налите пет са разположени по дължината на гръбначния стълб. Гръбнакът е физическият символ на онова същностно изравняване, което е най-близка задача на целенасочените взаимовръзки, утвърждавани в съзнанието от духовния човек и постигани в резултат на правилна медитация.

Медитацията е специфична техника на ума, която в крайна сметка води до правилна и безпрепятствена взаимовръзка; това е другото име на изравняването. Това означава създаване на пряк канал не само между единния източник и неговото проявление (т. е. между монадата и пречистената личност), но и между седемте центъра в човешкия етерен проводник. Вероятно мнозина от вас с учудване ще осъзнаят, че това всъщност принизява резултатите от медитация­та до равнището на физическите и по-точно - на етерните следствия, което с право може да бъде разглеждано като показател за много ниска ефективност. Това се обяснява с факта, че вие акцентирате върху менталната си реакция спрямо достигнатото уравновесяване, като се впечатлявате преди всичко от новите концепции и идеи, които нахлуват във вашия ум, както и от удовлетворението, получено при това изравняване, в което откривате нов свят (или светове) от явления. Истинските, божествено и езотерично желателни резултати обаче, се състоят в правилното изравняване, балансираната взаимокръзжа и чистите канали за протичане на седемте енергии в микрокосмичната система, които в крайна сметка водят до пълно проявление на божествеността. Всичките седем центъра в етерния проводник на Христос са били правилно регулирани и изравнени, истински пробуде­ни, действащи и възприемчиви към седемте енергийни потока, прииждащи от седемте планетни центъра; затова те са били в състояние да Го държат в пълен и съзнателен контакт с Онзи, в който Хрис­тос е живял, движил се е и е съществувал, физиологичен резултат от това пълно „езотерично отдаване на седемте" спрямо прииждащите духовни енергии в техния правилен ред и ритъм, е била характерната за Христос съвършена ендокринна система. Всички Негови жлези (главни и по-малки) са функционирали правилно, което е довело до появата на „съвършения човек" - физически съвършен, емоционално устойчив и ментално контролиран. Иначе казано, „образецът на поведение" на Христос - благодарение съвършенството на Неговата ендокринна система, постигнато в резултат на достатъчно пробудените и енергизирани центрове - Го е направил символ на божествено съвършен­ство за целия свят; Той е първият от нашето човечество, който е достигнал тази еволюционна степен и „Старшият от голямото семейство на братята", както се е изразил Св. Павел. Някои разпрост­ранени сега изображения на Христос издават собствената си крещя­ща неточност, тъй като не отразяват признаците за съвършенство на Неговата ендокринна система; те погрешно Го показват като слаб и мек човек, лишен от достатъчна сила, бдителна мощ и бодрост. Дадено е обещание, че какъвто е Той, такива можем да бъдем и ние в този свят.

Това обещание произтича от правилното разбиране на науката за центровете. фактическата реалност на центровете ще бъде доказана на всички, когато центровете постепенно бъдат поставе­ни под контрола на душата, когато бъдат правилно и научно енергизирани и приведени в състояние на истинска „жизненост", и когато започнат да обуславят цялата подконтролна им област на тялото, като поемат (взети заедно) всички части от човешкия организъм под своето излъчващо и магнетично управление.

Именно центровете съединяват тялото и го превръщат в едно свързано, съгласувано, енергизирано и активно цяло. Както знаете, при смърт нишката на съзнанието се оттегля от теменния, а нишката на живота - от сърдечния център. Новото за отбелязване в случая е, че такова двойно оттегляне повлиява всички центрове на тялото. Закрепената в теменния център нишка на съзнание придава специфика на венчелистчетата на тъй наречения в източната литература „хилядолистен лотос", а те са свързани и специфично въздействат (както излъчващо, така и магнетично) върху венчелистчетата на всички останали главни центрове на етерното тяло. Теменният център поддържа тяхната характерна активност и когато това ка­чество на съзнателен отклик се оттегли от него, последствието от това веднага се усеща във всички венчелистчета от всички центрове; придаващата специфична окраска енергия се оттегля, като напуска тялото през теменния център. Същата обща техника се отнася и за закрепената в сърцето нишка на живота, след като тя премине (заед­но с нишката на съзнанието) във и през теменния център. Докато нишката на живота е закотвена в сърцето, тя енергизира и поддържа жизнеността на всички центрове в тялото, като разпраща своите жизнени нишки към точките, които се намират в самия център на лотосите, или в сърцевината на центровете. Това понякога се нарича „скъпоценност в лотоса", макар че този израз по-често се използва по отношение на монадната точка в сърцето на егоичния лотос, нами­ращ се в неговата собствена сфера. При настъпване на смъртта ду­шата прибира нишката на живота като я оттегля от сърцето към главата, а оттам обратно към своето душевно тяло; така тя увлича и изтегля живота от всеки център на тялото, в резултат от което физическото тяло умира и се разлага, като повече не представлява свързано, съгласувано, съзнателно и живо цяло.

Ендокринната система, или системата от жлези с вътрешна секреция, е пряко подчинена на центровете и действа в пълен синхрон с тях. По време на въплъщение животът (енергията) протича през нея правилно и безпрепятствено в случаите на високоразвит индивид, или затруднено и неправилно в случаите на средния и неразвития човек; чрез същата тази система за ендокринен контрол човешката форма от­кликва или не откликва на заобикалящите я световни енергии. Погледнато през призмата на нашата тема за лечителството, човек може да бъде болен и слаб или пък здрав и силен в зависимост от състояни­ето на центровете и на техните веществени образувания - жлезите. Трябва винаги да се помни, че центровете са основните посредници на физически план, чрез които душата проявява живота и качеството в съответствие с достигнатата еволюционна точка, както и че ендок­ринната система е само неизбежна и неумолима материализация на управляваните от душата центрове. Затова жлезите много вярно показват достигнатата от човека еволюционна точка и в зависимост от нея са отговорни за неговите недостатъци и ограничения или об­ратно - за ценните му качества и достигнатите от него съвършен­ства. Човешкото поведение във физическия план се обуславя, контро­лира и определя от природата на неговите жлези, а те се обуславят, контролират и определят от природата, качеството и жизненост­та на центровете, които на свой ред в растяща според еволюцията степен се обуславят, контролират и определят от душата. Преди да бъдат поставени под нейния контрол, те се обуславят, характеризират и контролират от астралното тяло, а по-късно - от ума. Целта на еволюционния цикъл се състои именно в разгръщането на тази контролираща, обуславяща и определяща функция от страна на душата; днес човешките същества се намират на всички възможни и мислими степени от развитието на този процес.

Разбирам, че много от казаното дотук е добре известно и се повтаря. Аз обаче сметнах за важно да направя някои повторения, за да внеса допълнителна яснота във вашето мислене.

Кармичният процес във всеки индивидуален живот по необхо­димост се проявява и отработва с посредничеството на жлезите, които определят реакцията на човека към различните обстоятел­ства и събития. Резултатите от всички предишни животи и от цялата извършена в тях дейност се регистрират от Повелителите на кармата. Кармичният закон работи в тясно сътрудничество с лунните Повелители, които строят и оформят телата, образува­щи личността; в процеса на еволюция този закон работи във все по-тясно сътрудничество с целта на душата. Целият този проблем по необходимост е изключително объркан и сложен, затова всичко, ко­ето тук мога да направя, е да дам само някои ориентири за размисъл. Именно с тази система от центрове и техните овеществени следствия - жлезите, е принуден да работи лечителят, като най-внимателно се вглежда в тях и ги изучава. Всяка стимулация, коя­то той може да извърши спрямо някои център в тялото на пациен­та, както и всяко изземване на енергия от него, могат да окажат съвсем определено въздействие върху свързаната с този център жлеза и да повлияят върху секрецията, която тя отделя в кръвообращението.

Както ви е известно, седемте главни центъра със съответни­те им жлези са следните: