Езотерично лечение втора част

Съзнателно функциониращата в трите свята душа разумно използва това събитие, което ние ще обсъдим в два аспекта:

а) значението на интеграцията;

б) умственото състояние на душата;

в) унищожаването на личностните мисъл-форми. Второ: ще разгледаме резултатите от това събитие:

а) работата на ученика в ашрама на Учителя;

б) методите, чрез които освободеният ученик може да създа­де тяло за контакт с физическия план и за служене в трите свята - вече не по Закона на Необходимостта, а по Закона на Служенето, както го разбират посветените.

Вероятно сте обърнали внимание, че дотук обсъждахме фак­та на смъртта от гледна точка на начина, по който тя засяга физи­ческото тяло (най-познатото събитие), както и астралната и менталната обвивки - тези съвкупности от обусловени енергии, с кои­то ние обективно не сме толкова добре запознати, но съществува­нето на които се признава от психологията и които, както ние предполагаме, се разлагат и изчезват след смъртта на физическото тяло. Питам се обаче дали сте осъзнали, че главният аспект на смъртта, който в крайна сметка засяга човешкото същество, е смъртта на личността? Тук не прибягвам до абстрактните термини, които по­вечето езотеристи използват в опита си да разяснят процеса на ли­шаване от качества на личностното „аз". Те говорят за „унищожение" на едно или друго качество, за абсолютно потискане на низше­то „аз" и т. н. Аз обаче имам предвид буквалното разрушаване, раз­тваряне, разсейване и крайно разпадане на това любимо и добре по­знато ни личностно „аз".

Запомнете, животът на личността минава през три етапа:

1. Тя бавно и постепенно се формира в течение на дълъг пери­од от време. През много цикли на въплъщение човек все още не е личност. Той просто е член на масата.

2.Съзнателно отъждествяване на душата с личността на този етап практически няма. Скритият в обвивките аспект на душата дълго е доминиран от живота на тези обвивки и проявява своето присъствие само чрез т. нар. „глас на съве­стта". С течение на времето обаче активният интелектуален живот на човека постепенно се подкрепя и координира от енергията, излъчвана от познавателните венчелистчета на егоичния лотос, или от интелектуално възприемчи­вата природа на душата на нейния собствен план. Това в крайна сметка довежда до интеграция на трите нисши обвивки в едно функционално цяло. Тогава човекът става лич­ност.

3. Личностният живот на така координирания индивид се раз­гръща в продължение на многобройни въплъщения и също се дели на три фази:

а) фаза на доминантно агресивен личностен живот, принцип­но обусловен от лъчевия тип на личността, която е егоис­тична по природа и е много индивидуалистична.

б) Междинна фаза, когато бушува конфликт между душата и личността. Душата започва да търси освобождение от фор­мата и в крайна сметка личността става зависима от жиз­неното начало, диктувано от душата. Иначе казано, избух­ва конфликт между лъча на душата и този на личността и се разгаря война между двата фокусирани аспекта на енер­гията. Този конфликт завършва при третото посвещение.

в) Контрол на душата - това е последната фаза, която води до разрушаване и смърт на личността. Тази смърт започ­ва, когато личността, или „Стражът на Прага" се изправи пред Ангела на Присъствието. Тогава светлината на слънчевия Ангел затъмнява светлината на материята.

Фазата на „контрол" е обусловена от пълното отъждествяване на личността с душата; това е процес, противоположен на пре­дишното отъждествяване на душата с личността. Именно това имаме предвид, когато говорим за интеграцията между тях; сега те двете стават едно. Именно тази фаза е имал предвид Св. Павел, когато е говорел в „Посланието към ефесяните" за Христос, който „от две създал в себе самия един нов човек". Тази фаза е характерна за крайните етапи от Пътя на Изпитанията (когато работата за­почва съзнателно) и завършва на Пътя на Ученичеството; тя отразява дейността на практическия и успешен служител; именно в нея целият фокус и смисъл на живота е посветен на изпълнението на йерархичните намерения. Човекът започва да работи на равнища и от равнища, които не са включени в трите свята на обикновената еволюция, но въпреки това оказват своето въздействие с оглед на планираните си цели в тези три свята.

Значение на интеграцията

Повечето учители и стремящи се поставят акцента върху интеграцията на личността и нейната правилна ориентация в посо­ка на духовните ценности. През ранните етапи това наистина е правилно. Интеграцията на умствената способност, емоционална­та природа и мозъка е главната характеристика на всички напред­нали човешки същества - лоши и много лоши, добри и много добри. Това обаче още не е показател за духовен живот, а често за обрат­ното. Един „Хитлер", или едно амбициозно лице с дълбоко егоисти­чен и ориентиран към жестокост живот е личност, надарена с всич­ки качества на ума, насочен към зли цели; с така устроена емоцио­нална природа, която не препятства осъществяването на тези его­истични намерения; с високоорганизиран и мощен мозък, възприем­чив към плановете и методите на тези два проводника, които из­пълняват повелите на личността.

Трябва да подчертаем, че повечето хора не са личности, кол­кото и разпалено да говорят те за своите „личности". Началната цел за повечето кандидати и изучаващи е да интегрират нисшия троичен човек, за да станат функциониращи личности, а по-късно - функциониращи души; целта на усилията им е да постигнат съзна­телен личностен фокус, като избягнат при това цикъла на въплъще­ния, в които личността се ориентира към низки и егоистични цели. По-напредналите изучаващи се насочват към постигане на още по-висока интеграция на душата и личността като стъпало към онази окончателна интеграция, която въплътява най-висшия аспект - този на монадния живот.

Днес в света има много истински интегрирани личности, кои­то (доколкото са постигнали сливане на душата с личността) мо­гат да тръгнат по Пътя на Приетия Ученик. Това е най-обнадеждаващото развитие (само да можехте да разберете неговите послед­ствия и значение) и сега възниква въпросът как онези, които все още се намират в процес на преориентация, могат да развият адекватна интеграция на личността. Те никога няма да постигнат това, ако надценяват или подценяват своите възможности. Мнозина са склонни да смятат себе си за личности по силата на вроденото си своеволие или доколкото изучават окултизма. Те забравят, че окултистът търси скритото, а в техния случай - онази дълбока интегрираща нишка, която позволява да се съединят трите тела и с това истински да се заслужи името „личност". Макар някои от тях да не са в състояние да станат личности през този си живот, те" могат да развият ментално разбиране за нейните възможности и природа и да запомнят, че „както човек мисли в сърцето си, такъв е и той сами­ят". Това не е загуба на време, а необходим процес, през който са минали всички Членове на Йерархията.

Теоретично изучаване плюс медитация - това се двата фактора, които ще помогнат на всички стремящи се да постигнат необ­ходимата интеграция и съответен живот на служене. Чрез тях кандидатът ще може да провери както своята степен на интеграция, така и предизвиканото от нея качество на служене. Ако стремящи­те се внимателно проучеха своя физически живот, те биха открили, че или автоматично следват общоприетите житейски представи за добротворчество и вежливост; или че действат от емоционални подбуди, доколкото обичат да помагат, да бъдат харесвани и да облекчават страданията (поради болка и дискомфорт при вида на не­щастието); или пък вярват, че следват стъпките на Христа, който е вървял, правейки добро; или, накрая, че следват естествена, дълбоко притаена жизнена тенденция. Последното е най-обнадеждаващо и кулминационно разкритие.

Когато физическата и емоционалната фази на интеграцията завършат, стремящите се ще открият, че следващият етап е този на съзнателното и разумно служене. Отначало то е мотивирано от състраданието, после от убедеността във важността на тази дей­ност, след това от конкретната духовна полезност, впоследствие от покорното следване примера на Йерархията и накрая - от активността на качеството Чиста Любов, която се проявява все по-от­четливо в съответствие с растящата интеграция между душата и личността. Всички тези мотивационни степени са правилни когато са навременни и ако служат като фактор на развитието през време­то, когато следващата по-висока фаза все още остава неопределена и неясна. Ако преминаваният етап изкуствено се удължава, макар че вече ясно се вижда следващата фаза, неговите импулси стават не­правилни. Помислете над това. Ще ви бъде полезно да осъзнаете истинското значение на тези различни фази, чиято последователна смяна е подчинена на еволюционния закон.

Така очертаните стъпки по пътя на интеграцията водят до онзи кулминационен етап, когато личността - обогатена с опит, мощна в израза си, преориентирана и устремена - се превръща в по­средник на духовния живот между Йерархията и Човечеството. И отново - помислете над това.

Умственото състояние на душата

Нека се запитаме каква е нагласата на душата в нейната соб­ствена сфера докато всички тези фази, етапи и процеси протичат в живота на личността? Разглеждането на този въпрос предполага преди всичко признаване на трите аспекта на ума, пребиваващи на менталния план:

1. 
   Нисшият конкретен ум е мисловна нагласа, поддържана от малък аспект на душата, който преди това се е „спуснал" в проявление по време на индивидуализацията. В течение на дългия цикъл от въплъщения той е ставал все по-чувстви­телен към осенящото „АЗ", което казва на своя въплътен аспект: „Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Привлечена от това осенящо и „оста­ващо АЗ", една малка частица се устремява обратно към своя първоизточник.
   
2. 
   „Синът на ума" е душа, продукт на Универсалния Ум, мис­лещо, възприемащо, различаващо и анализиращо Тъждество, или духовна Същност. Този аспект на Единния живот се ха­рактеризира с чист ум, чист разсъдък, чиста любов и чис­та воля. Това е „Повелителя на жертвата", който (благо­дарение на опита си във въплъщение, интеграцията и изя­вата) е приел задачата за избавление на материята и възди­гане на субстанцията в Небесата! Това са тривиални древни истини, но за вас те си остават само теория. Вие можете да проверите тяхната теоретична природа, като се запитате: какво правя аз като душа (ако въобще функционирам като душа), за да извися моя материален аспект - моите три проводника и субстанцията, от която те са направени - към висшите планове на проявление?
   
3. 
   Висшият абстрактен ум е за душата същото, което е нис­шият аспект на душата (въплътена във венчелистчетата на знанието) за конкретния ум. Този абстрактен ум от своя страна е нисшият аспект на Духовната Триада. Щом се осъществи интеграцията между личността и душата, тогава последната - в собственото си тяло и природа и на своя соб­ствен план - може да започне да работи за по-висока интеграция или връзка, която накрая трябва да се установи между нея и Духовната Триада. Постиженията на по-ниско равнище винаги предоставят възможност за постижения от по-висш характер. Не може да има истинско висше постижение докато, крачка по крачка, нисшият отразен аспект не бъде усвоен, използван и приет като инструмент за постигане на още по-голяма активност.
   

1. Състояние на пълно равнодушие през ранните етапи на цикъла на Въплъщение. Нейният т. нар. „внедрен аспект" е изця­ло адекватен на бавната, скучна, досадна и отегчителна за­дача за развитие на телата и техните характеристики, за придобиване на горчив опит в условията на слепота и невежество. Този период е най-дългият и през всичкото това време душата живее със собствените си жизнени интереси на своето равнище на опит, под своя лъч и под влияние на Учителя, който в крайна сметка ще ръководи мисленето (чрез открито възприеманите впечатления) на развиваща­та се личност. Тази сфера или съвкупност от души е нари­чана от християните Царство Божие, а от окултистите - духовна Йерархия на нашата планета. Помнете също така, че целта на техния съвкупен живот е да съдействат за осъ­ществяване в съзнанието на духовната поляризация на планетарния живот.

Втората реакция е свързана с процес на медитация, или с ге­нерирането на мощ, която по-късно ще се използва в трите свята за усилване на душевната енергия във форма и създа­ване на населено с мисъл-форми поле на знание, в което по-късно личността ще се осмели да навлезе. Затова душата се готви за собствената си преориентация към живота и своето проявление в трите свята, а не за натрупване на жизнен опит.

3. Когато личността стане доминираща, душата внася нов фактор в живота на своето отражение - въплътената душа. Тя мобилизира и фокусира енергията на душевния лъч и чрез волеви акт я привежда в пряк контакт с лъча на личност­та. Това оказва рефлексивно въздействие върху лъчите на троичния нисш човек, като ги стимулира и пробужда и оп­ределя етерното тяло по такъв начин, че центровете, чрез който прониква лъчът на личността, и теменният център, който откликва на лъча на душата, да станат по-активни. Центърът аджна, чрез който работи личността, също по­вишава своята активност, от което следват две събития:

а) Животът на личността става все по-могъщ и човекът се развива като ярко изразен и активен индивид.

4. Душата сега се намира във фаза, която езотерично се нари­ча „процес на поврат". Неговите отражения в трите свята предизвикват голям интерес; случват се три неща:

а) нисшият конкретен ум се открива за просветляващото въздействие на душата;

б) енергията на лъча на душата все по-мощно нахлува в лично­стта, като усилва нейния конфликт;

6) движението на човека по зодиака от Овен през Риби към Телец обръща посоката си и той започва да се движи обратно на часовниковата стрелка.

Всички тези фактори предизвикват остър конфликт по Пътя на Изпитанията, който се усилва, когато човек встъпи по Пътя на Ученичеството. Силата на някога доминиращата, а сега доминира­на личност е такава, че поражда интензивна кармична дейност. Съби­тията и обстоятелствата бързо и безжалостно се натрупват в жизнения опит на ученика. Неговото обкръжение в трите свята става от най-високо качество; преживяванията му се колебаят между крайностите; той много бързо изплаща кармичните си задължения и изтърпява наказанията за миналите си грешки.

А междувременно едно въплъщение се сменя от друго и позна­тият процес на смъртта продължава да служи за разделителна ли­ния между поредните цикли на жизнен опит. Всичките три смърти обаче - физическата, астралната и менталната - протичат при постоянно пробуждащо се осъзнаване, дължащо се на развитието на нисшия ум; човекът вече не се носи (спящ и незнаещ) по течението, изолиран от своите етерни, астрални и ментални проводници, а всяко разделяне с тях вече се превръща в събитие, аналогично на физическата смърт.

Накрая идва времето, когато ученикът започва с вещина и умение да се оттегля от различните си проводници - той умира по свое решение и в пълно съзнание. Душата му твърдо поема контрола, след което ученикът навлиза в смъртта чрез акт на душевна воля, отлично знаейки какво прави.

При обсъждането на тази тема, която ще изложим съвсем накратко, трябва да бъдат разбрани два момента:

1. Че разглеждаме единствено идеята, намираща се в ума на душата, и имаме работа с базов факт на илюзиите, които са контролирали целия цикъл на въплъщението и така са държали душата в затвора на формата. Личността предоставя на душата две неща:

а) Възможност за отъждествяване на душата с формата; това се осъзнава преди всичко от душата, когато личност­та започне да реагира спрямо зачатъците на реалната ин­теграция.

б) възможност за посвещение.

2. Че отстраняването на мисъл-формите на личността, кое­то се достига при третото посвещение, е велико посвеще­ние на душата в нейния собствен план. Именно затова тре­тото посвещение се приема за първо главно посвещение, доколкото двете предишни оказват много слабо въздействие върху душата и засягат само въплътената душа, която е „фрагмент" от цялата.

Тези факти са недостатъчно осъзнати и на тях рядко се акцентира в публикуваната досега литература; в нея ударението се поста­вя върху посвещенията, които въздействат на ученика в трите свя­та. Аз обаче разглеждам посвещенията конкретно, отчитайки дали те въздействат (или не) на душата, която осеня своето отражение - личността в трите свята. Затова горепосочените детайли имат малко значение за средния читател.

От гледна точка на личностното „аз", което разглежда себе си като „Страж на Прага", нагласата на ума е неадекватно описана като състояние на пълно изчезване в светлината на душата; трансмутираната от Ангела слава на Присъствието е толкова сияйна, че личността с нейните претенции и копнежи напълно изчезва. Не ос­тава нищо, освен черупката, опаковката и инструментът, чрез кой­то слънчевата светлина може да прониква в помощ на човечество­то. Това е частично вярно, но в крайна сметка е само опит на човека да изрази с думи трансмутиращият и преобразяващ ефект на третото посвещение, който не може да бъде описан.

Много по-труден е моят сегашен опит да обрисувам нагласа­та и реакциите на душата - на единното „АЗ", на Учителя в сърце­то - когато тя осъзнае изумителния факт на своето същностно освобождение и веднъж завинаги разбере, че повече не е в състояние да откликва на нисшите вибрации на трите свята, предавани й от нейния инструмент за контакт, от личностната форма, която също става неспособна за такова предаване.

Осъзнала и приела това, душата скоро разбира, че така достиг­натата свобода носи свои специфични изисквания:

1. За служене в трите свята, толкова познати и вече окончателно надминати.

2. За осенящо чувство на любов, отправяно към всички, кои­то все още търсят освобождението.

3. За признаване на същностния триъгълник, който сега ста­ва център за умозрителния живот на душата.

Така душата започва да вибрира между двете точки или двойки противоположности и да действа като център за призив и пробуждащо напомняне.

Нито едно от изброените осъзнавания не може да бъде регис­трирано в мозъка (в ума) на просветлената личност. Теоретично е възможно тя смътно да чувства потенциални възможности, но съзнанието й вече не е това на ученик, който служи в трите свята и използва ума, емоционалното и физическото си тяло, за да изпълни възможно най-добре указанията и повелите на Йерархията. То е из­чезнало заедно със смъртта на личностното съзнание. Сега после­дното се е превърнало в съзнание на самата душа, познала неразделността, инстинктивно активна, духовно обсебена от плановете на Царството Божие и напълно освободена както от съблазни, така и от най-незначителния контрол на материята-форма; душата обаче все още откликва на енергията на субстанцията и е потопена в нея, а висшето й съответствие продължава да функционира на различни­те нива (будхично, атмично, монадно и логоично) на Космичния физически план.

Какво трябва да се случи, за да стане животът на душата пълен, съвършен и толкова всеобхватен, че трите свята да бъдат част от сферата му на осведоменост и от полето му на служене? Единственият начин, по който мога да ви обясня какво душата трябва да прави след третото посвещение, е да обединя всичко в два пункта:

Тези два пункта се излагат за първи път в логичната им взаимовръзка; различните намеци обаче вече бяха подготвили почвата за възприемането им като окултни факти. Също така беше дадена информация за майявирупа, чрез която Учителя работи и контактува с трите свята и която Той целенасочено създава за Своите задачи и планове. Тази конкретна замяна на личността може да бъде извърше­на само когато старата личност (организирана и развита през мно­гото цикли на прераждания) бъде оттеглена. Предпочитам опреде­лението „оттеглена" пред понятието „разрушена". Структурата по време на оттеглянето остава, но нейният обособен живот си е заминал.

Ако размислите над това, ще видите, че сега се открива възможност за най-пълна интеграция. Личностният живот е абсор­биран; личностната форма все още остава, но вече не притежава реален собствен живот. Това означава, че тя вече може да стане приемник на енергиите и силите, прилагани от посветения или Учителя за изпълнение на работата по спасяване на човечеството. На изучаващия ще му бъде от полза да прегледа трите „явления на Хри­ста, споменати в Евангелието.

1. Неговото преобразено явление става на Планината на Преображението. В този епизод символично се описва сияеща­та душа, както и трите опустели тела на личността и се намеква за бъдещото построяване на проводника за прояв­ление. Св. Петър Казва: „Господи! Позволи ни да направим тук три колиби..." или шатри.

2. Неговото явление пред съда на Пилат, символизиращо сама­та истина (безмълвна, но присъстваща); то е отхвърлено от света на хората, но бива признато от Йерархията.

3. Неговото лъчезарно явление след посвещението на възкръсването. Той се появява:

а) на жената при гроба, с което символизира Своя контакт с Човечеството;

б) на двамата ученика на пътя за Емаус, с което символизира Своя контакт с Йерархията;

в) на дванадесетте ученика в горната стая, с което символи­зира Своя контакт със Съвета на Повелителя на света в Шамбала.

Това илюстрира за вас фактическата природа на резултати­те, които споменах по-рано в моите инструкции. Ученикът, който е преодолял (в техническо и мистично отношение) властта на лич­ността, вече е придобил т. нар. „свобода на Ашрама"; той може да се движи по желание сред своите събратя - ученици и посветени. В неговия вибрационен живот или качество няма да е останало нищо, което да нарушава живота в Ашрама; няма да има нищо, което да изисква „успокояващата намеса на учителя", както това става през ранните етапи на ученичеството; нищо повече не може да попречи на тези висши контакти и сфери на влияние, които до този момент са били недостъпни за ученика поради натрапчивата намеса на него­вата собствена личност.