Езотерично лечение втора част

Разглеждайки съзнанието на заминаващата си душа, която се готви да предприеме акта на възвръщане, отново искам да подчертая, че се налага да навлезем в област, за която липсват физически осезае­ми доказателства. Макар и рядко, хората могат да се завръщат към съществуване на физически план дори и след като са завършили теле­сното си Възвръщане. Това може да стане само ако след пълното от­деляне от плътното физическо тяло (съобразно желанията и целите), съзнателната същност все още се намира в рамките на етерния про­водник. Освен че етерното тяло пронизва и обхваща цялото физичес­ко тяло, то е много по-голямо от него и по тази причина астралното тяло заедно с менталната природа могат за известно време да оста­нат етерно поляризирани, дори след като смъртта на физическото тяло (т. е. прекратяването на сърдечната дейност и преместването на базовия етерен фокус в областта на главата, сърцето или слънче­вия сплит) е налице и отделянето вече е започнало.

Етерните сили отначало се оттеглят в околния етерен обем, докато не настъпи онова крайно разсейване, което позволява на чо­века да се прояви като чиста душа в рамките на своя астрален проводник. Това до известна степен е нов аспект в процеса на смъртта. Оттеглянето на етерното тяло от пределите на плътното фи­зическо тяло често е било постулирано и показвано. Но дори и след това смъртта все още не е окончателна; тя още чака вторична ак­тивност от волята на душата. Тази вторична активност се изра­зява в разтварянето на всички етерни сили в еманиращия източник, т. е. в общия резервоар на силите. Не забравяйте, че етерното тяло няма собствен (отделен) живот. То е само съвкупност от всички сили и енергии, които оживотворяват физическото тяло и стимулират неговата активност по време на външния жизнен цикъл. Помнете също така, че петте центъра по дължината на гръбнака са разположени не във физическото тяло, а се намират вън от него в определени точки на околната етерна субстанция; те се намират (дори в случаите на неразвит, а още повече при среден човек) на разстояние най-малко два инча от физическия гръбнак. Трите цен­търа в главата също са разположени извън плътното физическо тяло. Помнейки това, вие по-лесно ще разберете твърдението, че макар физическото тяло само по себе си наистина да е опустяло, когато официалните медицински лица констатират смъртта, чо­векът все още може да не е истински мъртъв. Това се отнася как­то за много от по-малките центрове, така и за големите, с които вече сме добре запознати.

Последни от малките центрове, които „изчезват в нищото" (т. е. разтварят се обратно във всеобщата етерна субстанция), са двата тясно взаимосвързани центъра в областта на белите дробове. Над тези два центъра работи душата, ако по някаква причина отново бъде призована да се завърне в плътното физическо тяло. Жизненото дихание се връща в опустялата физическа форма едва след като те възобновяват насочената си навътре активност. Неосъзна­то разбиране за това се крие в спешната процедура за възстановя­ване на дишането, която обикновено се прилага в случаите на удавя­не или задушаване. Когато обаче пациентът страда от сериозна болест, която трайно е отслабила физическото му тяло, такива възстановителни процедури са неуместни и противопоказни. При внезапна смърт вследствие на нещастен случай, самоубийство, убий­ство, неочакван сърдечен пристъп или при война възниква такъв шок, че плавният процес на отделяне на душата става почти изключен и двата процеса - изоставянето на физическото тяло и пълното разтваряне на етерното тяло, протичат на практика едновременно. При обичайните случаи на смърт вследствие на болест отделянето протича бавно и (ако болестта не е предизвикала непоправими увреждания на физическия организъм) се запазва възможността за завръ­щане за по-малък или по-дълъг срок. Това често се случва, особено при силна воля за живот или ако жизнената задача остава недовършена.

Тук трябва да разгледаме накратко и проблема за вечния кон­фликт между двойственостите на плътното физическо тяло и на етерния двойник, физическият елементал (наименование, дадено на интегрирания живот на физическото тяло) и душата, която се ста­рае да се отдели и да разтвори цялата съвкупност от енергии на етерното тяло, се намират в остър конфликт и този процес често е тежък и дълъг; именно тази битка протича в течение на дългия или кратък период на кома, характерен за толкова много смъртни ложета. Езотерично казано, комата бива два вида: има „кома на бит­ката", която предшества истинската смърт, но има и „кома на възстановяването", която протича, когато душата е оттеглила нишката или аспекта на съзнанието, но не и нишката на живота, за да даде на физическия елементал време отново да се утвърди в орга­низма и да му върне здравето. Съвременната наука засега не призна­ва различията между тези два аспекта на комата. По-късно, когато етерното зрение и ясновиждането получат по-голямо разпростра­нение, качествата на комата ще станат преобладаващо известни и елементите на надежда или отчаяние ще изгубят своето значение. Приятелите и роднините на изгубилото съзнание лице ще знаят с точност дали са свидетели на велико и окончателно отделяне от настоящото въплъщение или просто наблюдават възстановителен процес. Във втория случай душата запазва контрола си върху физи­ческото тяло чрез центровете, но временно преустановява всички енергизиращи процеси. Изключение се прави само за сърдечния център, далака и двата малки центъра, свързани с дихателния апарат. Те остават енергизирани, макар и с намалена активност; чрез тях се поддържа контролът. Ако намерението на душата е истинската смърт, преди всичко се отнема контролът от далака, после от два­та малки центъра, а накрая и от сърдечния център, в резултат на което човекът умира.

Казаното дотук ще ви помогне да разберете много неща, свързани с умирането, които все още предстои да бъдат открити от ортодоксалната медицина; това ще стане, когато се повиши сетивността на човешката раса като цяло.

Не забравяйте, че тук ние разглеждаме реакциите и дейност­та на душата, която преднамерено отзовава своя въплътен аспект, когато жизненият цикъл е завършен. В зависимост от поставените цели, срокът на този жизнен цикъл може да бъде дълъг или къс - от няколко години до цял век. До седмата година главен определящ фак­тор е жизнеността на физическия елементал. Дотогава душата е фокусирана в етерното тяло, без да използва активно всички цент­рове; тя осъществява само мек пулсиращ контрол и слаба импулсна активност, достатъчни за поддържане на съзнанието и на различ­ните физически процеси, както и за начална проява на характера и предразположенията. Последните все по-ясно се очертават до 21-та година, след което се стабилизират в това, което наричаме личност. В случаите на ученичество контролът на душата върху етерните центрове е по-силен от самото начало на физическото съществува­не. Към 14-та година се определят качествата и природата на въплътената душа и нейната приблизителна възраст или опит; физическият, астралният и менталният елементали са взети под кон­трол, и душата (вътрешният духовен човек) вече определя жизнени­те тенденции и ориентации.

При обикновените хора, на които е съдено да умрат, характерен фактор е битката между физическия елементал и душата - това окултно се нарича „Лемурийска кончина"; в случаите на средните граждани, при които жизненият фокус е в природата на желанието, конфликтът протича между астралния елементал и душата - това е получило наименованието „смърт на Атланта"; що се отнася до учениците, конфликтът е по-ментален и често се фокусира върху волята за служене и решимостта да се изпълни конкретният аспект на Плана, както и върху волята за завръщане в ашрамния център. При посветените няма конфликт, а само осъзнато намерение за отделя­не. Любопитно е, че ако все пак се появи конфликт, той ще бъде между двете елементални сили, които остават в личността: между физи­ческия елементал и менталния живот. Астралният елементал при високия посветен практически не функционира. От гледна точка на собствената природа на индивида, желанието е станало напълно трансцендентно (недостъпно за сетивата).

При физическата смърт и в акта на възвръщането оттегля­щата се душа се сблъсква със следните два фактора:

1. С физическия елементал, т. е. с интегрирания и координи­ран живот на физическото тяло, което винаги се стреми да съхрани своята цялост под влиянието на привличащите сили на съставните си части. Тази обща тенденция се проявява чрез някои от по-малките центрове.

2. С етерния проводник, който има собствен, ясно координиран живот, проявен чрез седемте главни центъра, които реаги­рат на пулсиращите астрална, ментална и душевна енергии. Той работи също така и чрез някои от по-малките центро­ве, които не са предназначени за отклик на плътния физически механизъм, т. е. на онзи аспект от човешката личност, който Елена Блаватска посочва като вторичен и производен. Затова, по-малките центрове се делят на две групи: едни центрове откликват на живота на плътната материя, на майчиния аспект, и определено се намират върху инволюционната дъга; те са наследени от предишната слънчева система, в която човекът е бил контролиран чрез тези малки центрове; при посвете­ните и напредналите ученици от онова време слабо са се проявявали само няколко от главните центрове; други центрове откликват на енергии, които постъпват в тя­лото през главните центрове и така попадат под контрола на астралното тяло и на менталния апарат. Сега разбирате защо по-рано в този трактат аз се позовах на малките центрове. Тук ще ви бъде интересно да си припомните къде се намират тези 21 по-малки цен­търа. Те са разположени в следните точки:

- два от центровете се намират пред ушите, близо до точката на съединяване на челюстите;

- два са малко над гръдните зърна;

- един е в съединителната точка на гръдните кости, близо до щитовидната жлеза (той и двата гръдни центъра образу­ват триъгълника на силата);

- два са разположени на дланите;

- два - на стъпалата;

- два се намират точно зад очите;

- два са свързани с половите жлези;

- един е в близост до черния дроб;

- един е свързан със стомаха; той има отношение към слънче­вия сплит, но не е идентичен с него;

- два центъра са свързани с далака; всъщност те образуват един център, съставен от два лежащи един върху друг цен­търа;

- два центъра се намират зад коленете;

- един мощен център е тясно свързан с блуждаещия нерв (нервус вагус); той е най-силен и се разглежда от някои окултни школи като главен; разположен е не в гръбначния стълб, а близо до тимусната жлеза (момицата);

- един център е разположен близо до слънчевия сплит и го свързва с центъра в основата на гръбнака; така се образува триъгълник между сакралния (кръстния) център, този на слънчевия сплит и центъра в основата на гръбнака.

Двата споменати по-горе триъгълника имат важно значение. Единият е над, а другият - под диафрагмата.

И така, процесът на смъртта може да се разглежда като двуаспектна активност, която засяга предимно етерното тяло. Имен­но в него се отделя и натрупва етерната субстанция, така че пове­че да не прониква в плътния физически организъм; нейното последва­що уплътняване (умишлено използвам тази дума) става в онази об­ласт на етерното тяло, която винаги е обграждала, а не е прониквала в плътния проводник. Тя понякога погрешно е наричана аура на здравето, но всъщност по-лесно може да се фотографира по време на умирането, отколкото в което и да е друго състояние, защото именно тогава отиващите си сили се акумулират на разстояние няколко инча около осезаемото веществено тяло. Точно в тази точка от опита на отиващата си душа се произнася „думата на смъртта". Докато това не бъде направено, напускащите етерни сили могат отново да влязат в тялото и да позволят завръщане към физическото съществуване. Връзката с всички отиващи си сили до този мо­мент се поддържа чрез главата, сърцето или слънчевия сплит, както и чрез двата по-малки гръдни центъра.

В зависимост от точката на еволюция, през цялото това вре­ме съзнанието на умиращия е фокусирано или в емоционалното (астралното) тяло, или в менталния проводник. Той не е безсъзнателен, както може да мисли страничният наблюдател, а вътре в себе си напълно осъзнава всичко, което се случва. Ако е силно фокусиран в живота на физически план, ако това е доминиращото му желание, което осъзнава най-силно, умиращият може да засили конфликта; тогава неговият физически елементал отчаяно ще се бори за своя живот, природата на желанието ще се стреми да отсрочи процеса на смъртта, а душата ще бъде заета с работата по отделянето и възвръщането. Това често води до борба, която е съвсем видима за наблюдателя. С развитието на човешката раса такава тройна бор­ба ще се наблюдава все по-рядко; желанието за съществуване във физически план няма да бъде толкова привлекателно и активността на астралното тяло ще отмре.

Иска ми се да си представите символичната картина на човека, който се намира във въплъщение, вкоренен в своята фаза на опит, както и на индивидуалността, която излиза от този си опит. Повтаряйки в по-малък мащаб Великите планетарни проце­си на инволюция и еволюция, тя отразява активността, която предизвиква фокусиране или поляризация в едната от двете посоки -описва както процеса на вливане на живот и светлина в съда (в тялото) на физически план, така и усиленото излъчване на този живот и светлина, които благодарение на призивната сила на ду­шата се отделят и събират в онзи център на живот и светлина, от който първоначално са дошли. Тук аз дадох определение за посвещение (ако сте могли да го осъзнаете), но в една малко необи­чайна трактовка. Възможно е следните няколко цитата от пазе­ния в йерархичните архиви „Учебник за Смъртта" да разширят вашето разбиране и да ви помогнат да видите нова перспектива в смъртта. В него са дадени т. нар. „Формули, предшестващи Пралайя", които разглеждат принципния механизъм и процесите на смъртта на всички форми - било то смъртта на мравка, на човек или на планета, формулите засягат само двата аспекта на живота и на светлината - първият се определя от Звука, а вторият - от Думата. Иначе казано, тези текстове се отнасят до светли­ната и до Думата, която отделя светлината от формата или пък я фокусира във форма.

„О, чела, помни че в познатите ти сфери няма нищо друго, ос­вен светлина, откликваща на словото. Знай, че тази светлина низхожда и се концентрира; знай, че от избраната си фокусна точка тя осве­тява своята собствена сфера; знай също така, че светлината се възди­га и остава в тъмата онова, което е осветявала (във времето и про­странството). Това низхождение и възхождение хората наричат жи­вот, съществувание и кончина; Ние обаче, които вървим по Светлия Път, ги наричаме смърт, опит и живот.

Проявлението на етерното тяло във времето и пространство­то се характеризира с езотеричните „два ослепителни мига". Първият символизира момента преди физическото въплъщение, когато спускащата се (носеща живота) светлина се фокусира с цялата си интензивност върху физическото тяло и осъществява връзка с вградената светлина на самата материя, която е атрибут на всеки атом от субстанцията. Ще бъде открито, че тази фокусираща се светли­на се концентрира в седем специфични етерни зони и така образува седемте главни центъра, които ще определят нейното проявление и съществуване във външния план (казано езотерично). Този момент се характеризира със силно светене; то изглежда като точка пулси­раща светлина, която се превръща в пламък, като вътре в този пламък се оформят седем точки с интензивна светлина. Това е светеща точка от опита на въплътяващия се, която съвсем малко предхожда по време физическото му раждане. Именно благодарение на това настъпва часът на раждането. Следващият етап от процеса, както го наблюдава ясновидецът, е този на взаимопроникването, „когато седемте стават двадесет и едно, а после още повече"; свет­линната субстанция, енергийният аспект на душата започва да насища физическото тяло и творческата работа на етерното (виталното) тяло е завършена. Първият сигнал за това на физически план е „звукът", издаван от новороденото. Това е кулминацията на процеса. Творческият акт на душата е завършен; нова светлина огрява тъмното дотогава място.

Вторият „ослепителен миг" се наблюдава при обратния про­цес и възвестява периода на възвръщане и окончателно оттегляне (от страна на душата) на нейната собствена вътрешна енергия. Това отдръпване на светлината и живота води до разрушаване на затвора на плътта. 49-те огъня във физическия организъм угасват; тяхната топлина и светлина се поема от 21 по-малки центрове светлина, които на свой ред се поглъщат от седемте главни енер­гийни центъра. След това се разнася „Думата на Завръщането" и аспектът на съзнанието, природата на качеството, светлината и енергията на въплътения се изтеглят към етерното тяло. Жизне­ният принцип по аналогичен начин излиза от сърцето. Следва ярък изблик на чиста електрична светлина и накрая „тялото на светлината" скъсва окончателно контакта с плътния физически провод­ник, фокусира се за кратко време във виталното тяло и после из­чезва. Актът на възвръщане е завършен. Целият този процес на фокусиране на духовните елементи в етерното тяло, както и тях­ното последващо оттегляне от него много ще се ускорят, ако до­сегашните погребения бъдат заменени с по-широко прилагане на кремацията.

Два основни аргумента в полза на Кремацията

Окултно казано, кремацията е необходима по две основни при­чини. Първо, тя ускорява освобождаването на етерното тяло от обвиващите душата тънки проводници (това става за часове, вмес­то за дни). Второ, тя е много необходима като средство за пречи­стване на астралния план, както и като бариера пред „устремява­щата надолу" тенденция на желанието, което силно затруднява въплътената душа. След кремация желанието не може да се фокуси­ра, тъй като огънят унищожава неговия формообразуващ аспект; огънят е принципно изражение на божествеността, с която астралният план въобще не е свързан, доколкото е изцяло продукт на душа­та в човешко проявление, а не на божествената душа. „Нашият Бог е огън всепоглъщащ" - това е библейски израз, който се отнася към първия божествен аспект - този на разрушителя, който освобождава живота. Твърдението Бог е любов" отразява втория аспект и обрисува Бога като въплътено съществувание. „Бог е ревнив" е из­раз, който показва Бога като форма, която е затворена, ограничена и самоцентрирана, а не отворена. Така получаваме: разрушаващ Звук; притеглящо Слово; индивидуализиран Говор!

По време на смъртта, когато се чуе Словото и възвръщането започне, говорът умира; по-късно Словото на свой ред престава да звучи, тъй като Звукът го заличава или поглъща - така се унищожа­ва всичко, което пречи на Звука. Накрая утихва и самият Звук и се възцарява безмълвие; след акта на крайната интеграция настъпва абсолютен мир. Така езотеричната терминология описва целия про­цес на умирането.

Трябва да отбележим, че Изкуството на Умирането се подчи­нява на фундаменталния Закон на Привличането, доколкото именно аспектът на любовта (вторият божествен аспект) осъществява привличането. Тук нямам предвид случаите на внезапна смърт; при тях действа разрушителят, или първият божествен аспект. Усло­вията тогава са други: индивидуалната кармична необходимост може да няма нищо общо с това събитие, зад което могат да стоят съвсем неясни групови причини и съображения. Днес тази тема е твърде неразбираема и аз няма да се опитвам да я тълкувам. Вие не знаете достатъчно за Закона на Кармата, за кармичното групово развитие и за установените в предишни животи отношения и ангажименти. Ако кажа например, че в даден случай „душата може да остави защит­ната врата отворена, за да могат силите на смъртта, нямайки фокус зад тази врата, отново да влязат" с цел „по-бързо да изкупят предишните заслужени наказания", вие ще се убедите колко неразби­раема е тази тематика като цяло.

Тук се опитвам да обрисувам само обичайните процеси на смъртта, настъпваща в резултат на болест и старост или наложена от волята на душата, която е завършила планирания цикъл на жизнен опит и използва нормалните канали за постигане на поста­вените цели. Смъртта в тези случаи е нормална - това трябва да бъде осъзнато с необходимото търпение, разбиране и надежда.

В края на жизнения цикъл и под влияние на Закона за Привлича­нето, душата съвсем целенасочено проявява своята притегателна сила с цел да преодолее привличащата сила на самата материя. Това е ясно определение за основната причина на смъртта. Когато липсва съзнателен контакт с душата (както при повечето съвременни хора), смъртта идва като неочаквано или тъжно събитие. И все пак - това е истинската активност на душата. Ето първата велика ду­ховна концепция, която трябва да бъде оповестена, за да се преодо­лее страхът от смъртта. Умирането протича в съответствие със Закона за Привличането и се състои в необратимо и научно оттег­ляне на виталното тяло от плътния физически проводник, което впоследствие води до прекратяване на всички връзки на душата с формите в трите свята.

Най-доброто, което мога да направя, за да изясня по-пълно тази тема, е да опиша последователността на протичащите на смъртния одър събития, като напомня, че точките на крайното отделяне са три: главата за учениците, посветените и напредналите хора от ментален тип; сърцето за стремящите се, за хората с добра воля и за всички, които в някаква степен са достигнали личностна цялост и се стараят да изпълнят закона на любовта, доколкото я имат; и слънчевият сплит за неразвитите и емоционално поляризирани ин­дивиди. Всичко, което мога да направя, е да изброя етапите на про­цеса, като ви предоставя избора да ги приемете като интересни и възможни хипотези, които търсят потвърждение; да им повярвате безусловно, доколкото се доверявате на моите знания; или да ги отхвърлите като фантастични, недостоверни и непроверими. Пре­поръчвам ви първия подход, защото той ще ви позволи да съхраните менталната си цялост и да демонстрирате открит ум, като в също­то време ще ви опази от лековерно предоверяване и тесногръдие. Тези етапи са следните:

1. Душата издава (от своя план, или сфера) „зов за отделяне", който незабавно пробужда вътрешния процес и реакция на човека във физическия план:

а) Настъпват някои физиологични болестни изменения в обла­стта на сърцето, като засягат и трите големи системи, които определят физическия човек - кръвообращението, нервната система в нейните различни проявления и ендокринната система. На тези изменения сега аз няма да се спирам. Патологията на смъртта е добре известна и екзотерично е добре изучена; предстои много да се открие и по-късно това ще бъде постигнато. В случая аз разглеждам преди всичко субективните реакции, които в крайна смет­ка предизвикват патологичната предразположеност към смъртта.

б) По надисите преминава вибрация. Както е известно, надисите са етерно копие на цялата нервна система. Те лежат в основата на всеки физически нерв и са посредниците, кои­то насочват идващите от душата импулси, като реагират на вибрационната активност, излъчвана от етерната съставяща на мозъка. Те откликват на насочващата Дума, реагират на „притеглянето" на душата и сами се организи­рат за отделяне.

6) Кръвообращението се засяга по особен окултен начин. Как­то ни е казано - „кръвта е живот"; тя се променя под въздей­ствие на двата предишни етапа, но главното изменение идва вследствие активността на ендокринната система (това засега не се признава от съвременната наука). В отговор на зова на смъртта жлезите отделят в кръвообращението суб­станция, която на свой ред поразява сърцето. В него се ба­зира нишката на живота и наличието в кръвта на тази субстанция се приема за „носещо смъртта" и е една от главни­те причини за настъпването на кома и загубата на съзна­ние. Това предизвиква ответна активност в мозъка. Въпрос­ната субстанция и нейното действие ще се оспорват от ортодоксалната медицина, но това няма да продължи дълго.

г) Наблюдава се психичен тремор (треперене, силно вълнение), в резултат на който се прекъсва връзката между надисите и нервната система; така етерното тяло се отделя от плътната си обвивка, макар все още да пронизва всички нейни части.

2, Тук често настъпва пауза за различен период от време. Тя има за цел да направи освобождаващия процес колкото е възможно по-гладък и безболезнен. Освобождаването на надисите започва от очите. Процесът на оттегляне често се проявя­ва като релаксация и липса на страх, която умиращите че­сто показват; те изпадат в състояние на покой, готовност да си отидат и неспособност към умствени усилия, сякаш съхранявайки съзнанието си, събират всички свои ресурси за окончателното отделяне. Когато страхът от смъртта веднъж завинаги се изкорени от ума на расата, приятелите и роднините на отиващия си ще използват този етап, за да „му организират празник" и заедно с него ще се радват, че той напуска тялото. Днес това е невъзможно - около смъртното ложе цари скръб и този етап остава незабеля­зан и не се използва правилно, както това ще стане по-късно.

3. Впоследствие организираното етерно тяло, освободено с по­мощта на надисите от всички нервни връзки, започва да се подготвя за окончателния преход. То се отдръпва от периферията и се концентрира в близка до съответната „изходна врата" област, очаквайки „привличането" на ръководеща­та душа. Всичко до този момент е протичало по Закона за Притеглянето, т. е. съгласно магнетичната, притегател­на воля на душата. Сега обаче започва да действа едно дру­го „притегляне", или притегателен импулс. Под въздействи­ето на надисите, плътното физическо тяло (разбирано като съвкупност от органи, клетки и атоми) неотклонно се освобождава от интегриращата сила на виталното тяло - то започва да откликва на привличането на самата материя. Това явление е получило названието „земно" притегляне и се осъществява от онази тайнствена същност, която на­ричаме „дух на земята"; тя се намира в инволюционната дъга и е за нашата планета същото, което е физическият елементал за телесния организъм на човека. Тази жизнена сила на физическия план е всъщност животът и светлината на атомната субстанция - материята, от която са изградени всички форми. Именно в този резервоар на инволюционен материален живот се завръща субстанцията на всички фор­ми. Възвръщането на присвоената материя на формата, обитавана от душата през жизнения цикъл, се състои във връщане кесаревото на този „кесар" от инволюционния свят, докато в същото време душата се завръща към Бога, който я е изпратил.

Оттук става очевидно, че на този етап протича двуаспектен процес на привличане:

- виталното тяло се подготвя за преход.

- физическото тяло откликва на тенденцията към раздяла. Тук трябва да се уточни, че съществува и трета активност - тази на съзнателния човек, който постепенно и неотклонно оттег­ля своето съзнание към астралния или менталния проводник като подготовка за пълното отделяне на етерното тяло, когато настъпи времето за това. Човекът става все по-малко привързан към физическия план и все повече се усамотява в себе си. При напредналия индивид този процес се осъществява съзнателно и човекът съхраня­ва своите жизнени интереси и връзки с останалите, дори ако вече е престанал да се стреми към физическото съществуване. В старчес­ка възраст този разрив се забелязва по-отчетливо, отколкото при смърт поради болест, като често може да се види как душата на живия, активен, вътрешен човек престава да се интересува от фи­зическото, т. е. от илюзорната реалност.

4. Отново следва пауза. Именно през това време физическият елементал може отново да завладее етерното тяло, но само ако това е пожелано от душата, ако смъртта не е част от вътрешния план или ако физическият елементал е толкова силен, че е в състояние да проточи процеса на умиране. Бор­бата на елементала за живот понякога продължава дни и седмици. Когато обаче смъртта е неизбежна, тази пауза може да бъде изключително кратка, често само няколко секунди, физическият елементал губи контрол и етерното тяло очаква окончателното „дръпване" от страна на душа­та, която действа в съгласие със Закона за Притеглянето.

5. Етерното тяло постепенно се отделя от физическото през из­браната точка за изход. Когато оттеглянето му завърши, виталното тяло приема неопределени очертания на форма­та, която дотогава е оживотворявало; това става под вли­яние на мисъл-формата, която човекът е формирал прижи­ве за себе си. Подобна мисъл-форма съпътства всяко човеш­ко същество и тя трябва да бъде разрушена още преди да е завършен вторият етап на отделянето. Към това ще се върнем по-късно. Макар и освободено от затвора на физи­ческото, етерното тяло остава частично свързано с него и тази слабееща връзка между двете задържа духовния чо­век близо до вече опустялото физическо тяло. Ето защо ясновидците често твърдят, че виждат етерното тяло да се рее над смъртното ложе или ковчега. Интегрираните енергии, които ние наричаме астрално тяло и ментален проводник, все още пронизват етерното тяло, в чиито център се откроява сияещата точка на присъстващата душа.

6. Етерното тяло постепенно се разсейва вследствие реоргани­зацията и оттеглянето на съставящите го енергии, като накрая остава само праничната субстанция, тъждествена с етерното тяло на самата планета. Отново искам да напомня, че кремацията значително ускорява този процес. В случаите на неразвит човек (при който притеглянето на душата е слабо, а материалният аспект - силен), етерното тяло може дълго да кръжи над разлагащата се външна обвивка. И обратно, ако човекът е напреднал и следователно е ментално независим от физическия план, разтварянето на виталното му тяло може да протече много бързо. Щом това стане, процесът на възвръщане е завършен; човекът се освобождава (поне временно) от всякаква реакция спря­мо притегателната сила на физическата материя; той пребивава в своите фини тела, готов за великия акт, наречен „Изкуство на Оттеглянето".

Дадената ви най-обща представа за двата аспекта на физическата смърт води до една мисъл - тази за целостта на вътрешния човек. Недосегаем и неуязвим, той остава. Свободен по отношение на физическия план, сега той откликва само на трите предопределя­щи фактори, а именно:

- на качеството на астрално-емоционалните си дадености;

- на менталното състояние, в което обикновено се намира;

- и на гласа на душата, често непознат, но понякога добре раз­биран и обичан.

Индивидуалността не се губи; същият човек продължава да съществува на планетата. Изчезнало е само онова, което е било съставна част от осезаемата планетарна видимост. Обичана или ненавиждана, работеща за благото на човечеството или безполезна частичка от расата, индивидуалността остава и запазва връзката си с качествените и менталните процеси на съществуването; като част от царството на душите, притежаваща специфичен лъчев тип, и като висок посветен, овластен със свое собствено право, тя оста­ва завинаги.

Опитвам се да покажа истинската природа на явлението, на­ричано смърт, и обичайността на този толкова познат процес. Смъртта е съзнателно или безсъзнателно отделяне на вътрешна­та жизнена същност от нейната външна черупка, разкъсване на вътрешните витални връзки и накрая - оттегляне на финото тяло (или тела) в съответствие с достигнатата от човека точка на еволюция. Ужасът, който съпътства смъртта в условията на бойни действия или в резултат на нещастен случай, се обяснява с шока, който тя предизвиква в областта на етерното тяло: налага се бързо преразпределяне на съставящите го сили и рязка, неочаквана реинтеграция на съставните му части в отговор на определено действие, което човекът волю-неволю е длъжен да извърши в своето кама-манасно тяло. Това действие не е насочено към завръщане на вътреш­ния човек в етерния проводник, а изисква събиране на разпръснати­те аспекти на това тяло (съгласно Закона на Притеглянето) с цел окончателното им и пълно разтваряне.

Преди да преминем към нашата тема (Изкуството на Оттег­лянето) ми се иска да отговоря на два въпроса, които смятам за важни; те често ми се задават от интелигентни и сериозни изуча­ващи.

Първият Въпрос е свързан с известно разочарование сред чита­телите по повод на настоящите инструкции. Той може да се форму­лира така: защо тибетският Учител не вземе конкретни базови заболявания, не покаже техните преки причини и патология и не опи­ше съответното лечение с подробно излагане на оздравителните процедури? Затова, братя мои, защото аз мога да добавя (в техни­чески смисъл) съвсем малко към вече известното на медицинската наука относно симптомите, локализацията и общите условия на болестите. Наблюденията, експериментите, грешките, успехите и неуспехите са дали на съвременните медици широко и достатъчно точно знание за Външните аспекти и последствия от болестите. Вековният опит и дългото квалифицирано наблюдение утвърдиха редица методи за лечение, облекчаване на състоянието или преван­тивни мерки (ваксини и др.), които отдавна доказаха своята полез­ност. Изследванията, експериментите и постоянно растящите възможности на науката укрепиха способностите на човека да по­мага чрез подобряване на състоянието и облекчаване на болките, а понякога и с пълно излекуване. Медицинската наука и хирургичното майсторство прогресират много бързо и натрупаните досега опит и знания са толкова обширни и сложни в своите научни и терапевтич­ни аспекти, че са довели до появата на профилирани специалисти, които са се концентрирали в конкретна област и работят само с определени състояния на влошено здраве и болест, достигайки голя­мо майсторство, знание и успех при тяхното лечение. Всичко това е положително и добро, каквото и да казват чудаците, привърженици на странни методи за лечение, както и онези, които отричат меди­цината, заслепени от привързаността си към някакъв култ или към някой от новите подходи към проблема за здравето.

Причината за възникването на различните новаторски подхо­ди е свързана с обстоятелството, че медицината е прогресирала дотолкова, че вече достига пределите на своята чисто физическа област и сфера на действие и продължава придвижването си към царството на неосезаемото, навлизайки по този начин в света на причините. Именно затова не сметнах за необходимо да си губя вре­мето с изброяване на болестните симптоми и конкретното лечение на някои специфични заболявания - всичко това го има в медицинските учебници, а многобройните лечебни техники могат да се наблюдават във всяка съвременна клиника.

Вместо това предпочетох да разгледам скритите причини за болестите (такива като туберкулоза, сифилис и рак), свойствени както за индивидуалния човек, така и за човечеството и за планета­та като цяло. Посочих дълбоката психична причина за основните заболявания и описах практически една нова област, в която болес­тта - особено в ранните й етапи - може да бъде изучена.

Когато скритата психична причина за болестите бъде осъзна­та и нейната фактическа природа се признае от ортодоксалните лекари, хирурзи, психолози и духовници, тогава всички те заедно ще започнат да работят в тази разгръщаща се област на разбиране и това, което днес неопределено се нарича „превантивна медицина", ще добие своя истински облик. Аз предпочитам да дефинирам тази фаза на приложение на медицината като организация на методи за избяг­ване на болестите и разработване на техники, чрез които (още от ранна възраст) ще се дава правилно психологично обучение. Благода­рение на верния акцент върху вътрешния духовен човек ще изчезнат много от широкоразпространените сега условия и навици, които неизбежно водят към лошо здраве, сериозни заболявания и накрая до смърт.

Тук нямам предвид такива категорични и умозрителни науки, като Християнската, нито различните школи на мисълта, които обясняват всички болести със силата на мисълта. Говоря за неотлож­ната нужда от правилно психологично обучение, включващо знания за състава на човека, усвояване науката за седемте лъча (т. е. за силите, които обуславят човека и го правят такъв, какъвто е) и овладяване на езотеричната астрология; аз съм заинтересован зна­нията (приемани до днес като странни и езотерични), които през последните 25 години бавно навлизаха в човешкото съзнание, да на­мерят реално приложение. Аз не ратувам за премахване на медицин­ското лечение, нито пък се ангажирам с подкрепа за най-новите ме­тоди на лечение, които са все още в експерименталната си фаза и едва по-късно могат да имат определен принос в медицинската наука като цяло; в резултат от общия принос на тези две тенденции трябва да се появи един по-разностранен и гъвкав медицински подход към паци­ента.

Очертаната от мен картина за скритите психологични при­чини за болестите още дълго време ще се дорисува; междувременно работата на медиците ще остава абсолютно необходима. Независимо от многото грешки, неправилни диагнози и неуспехи, човечество­то не може да мине без своите лекари, хирурзи и клиники. Нуждата от тях е голяма; тя ще се запази и в бъдеще, но това не е причина за обезкуражаване. Човешкият род не може незабавно да постигне състояние на съвършено физическо здраве, макар че правилното пси­хологично обучение още от ранна възраст ще поправи за няколко де­сетилетия много от онова, което погрешните условия са създавали от столетия. Съвременната медицина трябва да придобие много по-голяма откритост и готовност да поддържа (след задължителна професионална проверка) всичко онова, което по своята природа е новаторско и необикновено. Бариерите, издигнати от специализира­ната медицина, трябва да рухнат; необходимо е новите школи да бъдат открити, изследвани и обучени, така че в крайна сметка ес­тествено да се приобщят към ортодоксалните редове. Новите шко­ли от типа на електротерапията, мануалното лечение и диетологията (която твърди, че правилното хранене може да излекува всички болести), доста ексцентричната натуропатия и много други култове и школи не трябва да бъдат толкова сляпо убедени, че притежават върховното знание, че техният подход е уникален и че владеят уни­версалното и безпогрешно средство срещу всички болести. Такива групи, особено мануално-терапевтичните, много навредиха на своята работа и обезсмислиха усилията си чрез даваните гръмки гаран­ции за успех (във Все още експериментални области) и с непрекъснатите си нападки срещу ортодоксалната медицина. Тя на свой ред се самоограничава, доколкото (предизвикана от шумните им искания за признание и от липсата на научни методи) тя остава неспособна да признае всичко хубаво и добро, скрито в новите школи. Да, ортодок­салната медицина се стреми да защити обществото и трябва да направи това, за да предотврати множеството нещастия, които фанатиците ще предизвикат с техните непроверени методи, но тя отиде твърде далече в тази посока. Школата на мисълта, която представям в тези инструкции, също дълго ще предизвиква проти­вопоставяне. Въпреки това, менталните и психичните последици от световната война много ще ускорят осъзнаването на скритите пси­хични причини за болестите и другите човешки проблеми; така съвре­менната медицина ще се изправи пред своята главна възможност.