ГЛАВА ПЕТА ПРОЦЕСЪТ НА ВЪЗВРЪЩАНЕ

Темата за смъртта трябва да бъде разглеждана с максимал­ната степен на здрав разум и научно изследване, на която сме спо­собни. Комплексът на страха си пробива път към човешкото съзна­ние главно чрез акта на умиране; в неговата основа лежи съмнение­то във възможността да се оцелее и това е всеобщо явление. Актът на умирането е велик вселенски ритуал, който управлява целия наш планетен живот, но реакцията на страха присъства единствено в човешкото семейство и слабо, много слабо, при животинското. Ако само можехте да видите етерния свят, така, както го виждат и преживяват Онези, които се намират от вътрешната страна на жизнения опит, вие бихте се убедили в непрекъснатия (без ни най-малък отдих) велик планетен акт на възвръщане. Вие бихте видели грандиозната дейност, която протича в етерния свят, Където анима мунди, животинската душа и човешката душа постоянно възвръщат субстанцията на всички физически форми във великия резервоар на същностната субстанция. Тази същностна субстанция е също такова живо, насочващо единство, както и световната душа, за която толкова сте слушали. Това взаимодействие между принци­па [principle (начало, основа, правило) - бел. ред.] на смъртта и този на живота лежи в основата на Творението. Импулсивната, насочва­ща сила - това е умът на Бога, на планетарния Логос, който преследва Своите божествени цели, въвличайки в този процес всички про­водници, чрез които Се проявява.

Човешкият страх от смъртта е предизвикан главно от това, че ориентацията на царството на душите, петото царство на при­родата, е била насочена (до сравнително скоро в световния цикъл) към изява на формите, към необходимост от натрупване на опит чрез материята с цел впоследствие тя да бъде свободно контролирана. Процентът на душите на тези, които са се отказали от проявление, е толкова малък в сравнение с общия брой на душите, жадуващи за опит в трите свята, че като цяло до ерата, която ние наричаме Християнска, е валидна констатацията, че смъртта е тържествувала. Днес обаче ние се намираме на прага на коренна промяна благодарение на факта, че човечеството - в много по-голям мащаб от когато и да било преди - достига необходимата преориентация; вис­шите ценности и животът на душата, към които хората се обръщат благодарение на настойчивостта на ума в неговия висш и нисш ас­пект, започват да поемат контрола. Това неизбежно ще доведе до ново отношение към смъртта, която ще се разглежда като есте­ствен и желан цикличен процес. Хората накрая ще разберат значението на Христовите думи: „Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу". Казвайки това, Той е имал предвид великия акт на възвръщането, който ние наричаме смърт. Помислете над описаната случка и осъзнайте символизма на душата, която се съдържа вътре в световната душа, подобно на риба във вода, погълнала метална монета (символ на материалната субстанция).

В едно от древните писания има такива символични слова: „Казал Бащата на сина: отиди и вземи за себе си това, което не си ти, това, което не е твое собствено, но е Мое. Приеми го за твое собствено и търси причината за неговата поява. Нека то ти изглежда като тебе самия. И така открий света на илюзиите и на дълбокия фалш. След това разбери, че си взел това, което не е цел на духовния стремеж.

И когато настъпва такъв момент във всеки цикъл на измамна кражба, ти ще чуваш глас. Вслушай се в него. Това е гласът на този вътре в теб, който чува Моя глас, глас нечуван от тези, които обичат да крадат. Отново и отново се разнася заповедта: „Върни откраднатите блага. Разбери, те не са за теб". След по-голяма пауза гласът се повтаря: „Върни взетите на заем блага; плати своя дълг". И когато уроците бъдат усвоени, гласът ще напомни още веднъж: „Върни с радост това, което е било Мое, после твое, а сега наше. Ти повече не се нуждаеш от форма. Освободи се". Смисълът на казаното е повече от ясен. Две основни идеи могат да помогнат за по-добро разбиране на разглежданата от нас тема за смъртта:

Първо: разбирането за великия дуализъм, който присъства във всичко проявено. Всяко от двуединствата има собствено изражение, управлява се от специфични закони и се стреми към собствени цели. Във времето и пространството обаче интересите на полюсите се единяват за благото и на двете тенденции и съвместно дават живот и проявление на единството. Дух-материя, живот-проявление, енергия-сила - всяка от тях притежава собствен еманиращ аспект; всяка има отношение към другата; всяка преследва обща временна цел и така обединени те осигуряват вечното движение, цикличния прилив и отлив на проявения живот. В резултат на тази връзка между Отеца-Дух и Майката-Материя се появява Синът, чиито жизнени процеси в детството протичат в аурата на Майката - той е отъждествен с нея, но постоянно се старае да се измъкне от нейния контрол. При достигане на зрелост проблемът се задълбочава и „привличането" на Отеца бавно започва да преобладава над собственическите тенденции на Майката, до момента, в който хватката на ма­терията, или на Майката над Сина (душата), не се разпадне. Синът, детето-Христос, освободен от защитата и здравата прегръдка на майчините ръце, познава своя Отец. Всичко това съдържа дълбока символика.

Второ: идеята, че всички процеси на въплъщението, на живо­та във форма и на възвръщането (под въздействие на принципа на смъртта) на материя в материята, на душа в душата, протичат съгласно великия вселенски Закон за Привличането. Можете ли да си представите времето, когато процесът на смъртта ще бъде ясно осъзнаван и приветствай от човека, който ще го описва с тази обикновена фраза: „Дойде времето, когато привличащата сила на моята душа изисква да се предам и да върна тялото си там, откъдето се е появило". Представете си промените в човешкото съзнание, кога­то смъртта ще се разглежда като акт на обикновено, съзнателно изоставяне на формата, временно взета с две конкретни цели:

а) да се осъществи контрол в трите свята;

б) да се даде възможност на субстанцията на формата, „от­краднатото, заимствалото или правилно употребеното" (в зависимост от степента на еволюция), да достигне по-ви­сока точка на съвършенство благодарение на осъществено­то чрез душата въздействие върху субстанцията от стра­на на живота.

Това са важни положения. Те са изказвани и по-рано, но са били отхвърляни като символични, утешителни или пожелателни. Тук аз Ви ги представям като природен факт, като реална неизбежност с толкова познатия ни механизъм, характерен за цялата ритмична и циклична дейност, управляваща живота на средния човек - израства­нето и смъртта, яденето и пиенето и всички периодични неща, които той е свикнал да прави.

Разглеждайки темата за смъртта в „Трактат за бялата ма­гия", аз обърнах внимание предимно на физическите процеси на уми­ране от гледна точка на страничния свидетел или наблюдател и се опитах да покажа какъв трябва да бъде неговият подход. Тук искам да представя една по-различна картина, главно от гледна точка на отиващата си душа. Ако допускам повторения на вече известни факти, то е защото има някои основни постулати, които смятам за необходимо да припомня. Отново ще ги изброя накратко - приемете ги за основополагащи и фактически:

1. Времето за напускане на въплътената душа е приближило. Душата в миналото е:

а) усвоила физическо тяло с определена конструкция съобраз­но изискванията и възрастта на душата;

б) енергизирала е това физическо тяло (чрез етерното тяло), като го е подтикнала към жизнена активност, предвидена за определен и необходим за душата срок на физическо съществуване.

2. Два основни енергийни потока постъпват във физическото тяло, като определят неговата активност, качество и тип на изява, плюс въздействието, което то оказва върху свое­то обкръжение:

а) Поток. на динамичния живот. Той се събира в сърцето. Този поток на динамична енергия навлиза в тялото през главата и се спуска към сърцето, където се концентрира в течение на жизнения цикъл. По-малкият поток вселенска енергия, или прана, различаващ се от индивидуалната жизнена сила, вли­за в тялото през далака. После се издига към сърцето, като се слива с по-големия и по-важен поток на живота. Потокът на живота енергизира физическото тяло и го поддържа в интегрирано състояние, а потокът от пранична енергия витализира индивидуалните атоми и клетки, от които се състои тялото.

б) Поток на индивидуалното съзнание. Той се събира в главата и е аспект на душата, като представя типа съзнание, кой­то на свой ред служи като показател за достигнатата точка на еволюция. Този енергиен поток също функционира в синхрон с потока на личностната сила, която се характеризира от желанието (емоционалната, или астрална чувствителност) и наблиза във физическото тяло през центъ­ра на слънчевия сплит. Той свързва човека с целия астрален план и по този начин - със света на илюзиите. При неразви­тите и средноразвитите хора истински действащият фокус на съзнание е слънчевият сплит; енергията се регист­рира от фокусната точка на съзнание в главата без всякакво осмисляне. Именно по тази причина (по време на смъртта) душата напуска тялото през слънчевия сплит, а не през главата. При развития човек, индивид от ментален тип, кандидат, ученик или посветен, нишката на съзнание напуска тялото през главата. 3. Груповата душа на всички форми от животинското царство

- съгласно Закона за Притеглянето - извежда жизнения прин­цип от която и да е конкретна физическа форма през слънче­вия сплит, който играе ролята на мозък за средното живот­но. Високоразвитите и опитомените животни започват в по-голяма или по-малка степен да използват мозъка си, но жизненият принцип и чувстващият аспект, или животинското съзнание, все пак се оттеглят през слънчевия сплит. Така на всички етапи от еволюционния процес имаме някои интересни триъгълници на енергия:

а) При животните, при малко превъзхождащите ги човешки същества, при слабоумните и при хората, които са се роди­ли без фиксирана точка на индивидуално съзнание, важи след­ната троичност: групова душа - слънчев сплит - далак, или праничен център.

б) При нискоразвитите, но все пак индивидуализирани човеш­ки същества и при лицата от среден емоционален тип тряб­ва да се отбележи друга троичност: душа - теменен център - слънчев сплит.

6) При високоразвитите хора и при тези, които вървят по Пътя на Ученичеството, по време на смъртта действа следният триъгълник: душа - теменен център - център аджна.

Във връзка с тези троичности съществува двойна взаимозави­симост на жизнения принцип:

а) със сърцето, където е фокусиран животът на душата във форма;

б) с далака, през който непрекъснато и ритмично преминава универсалната жизнена същност, или праната. Несъмнено, цялата тази тема е от най-неразбираемите за тези, които се намират на чисто човешко равнище; за тях тя все още е недоказуема. Възприемането обаче, дори като хипотеза, на трите приведени по-горе положения ще съдейства за просветление­то на вашите умове по отношение на разглежданата тема за възвръщането.

4. Следващото положение не се нуждае от доказателство, доколкото е общоприето. Това е фактът, че желанието уп­равлява процеса на смъртта, също както и процесите на ця­лостния жизнен опит. Ние постоянно повтаряме, че смъртта е неизбежна в случай, че липсва воля за живот. Тази воля за живот (или устойчивостта на физическото тяло, което функционира като съставна същност, насочвана от намерението на душата), е аспект на желанието, или по­точно - реакция на духовната воля във физическия план. За­това има взаимовръзка между:

а) душата на нейния собствен план;

б) астралното тяло;

в) и центъра на слънчевия сплит.

Тази връзка досега не е била осъзнавана като фактор в Изкуството на Умирането и е крайно време тя да стане обект на внима­телен размисъл.

Сигурно вече ви прави впечатление, че тук аз разглеждам те­мата за смъртта, настъпила само в резултат на болест или ста­рост, без да засягам смъртния изход, причинен от война, нещастен случай, убийство или самоубийство. Тези и други подобни причини за смъртта се подчиняват на съвсем различен управляващ процес и могат да бъдат независими от Кармата на човека, или от неговата индивидуална съдба. Така например, в случаите на война загиват ог­ромен брой хора. Това не е пряко свързано със Закона за Причината и Следствието като фактор за развитието на индивидуалната душа. Тук не става дума за акт на възвръщане, планиран от конкретната душа, която отработва своята индивидуална съдба. Смъртта като резултат от разрушителните процеси на войната е обусловена от ръководни и циклични намерения на планетарния Логос, който дей­ства чрез Съвета на Шамбала. Съществата, които ръководят оттам световните процеси, знаят, че е настъпило времето, когато отношенията между планетното зло и Силите на Светлината (или на Бога) са достигнали до точката на т. нар. „взривен антагонизъм". Те трябва свободно да се сблъскат и решат, за да може божествената цел да се реализира без изкуствени препятствия. Затова взривът бива позволен, още повече, че винаги присъства контролиращ фактор, който рядко се осъзнава от хората. Съществата, които прокарват Божията воля, по никакъв начин не се отъждествяват с живота на формата, което им позволява справедливо да оценяват нейната относителна важност; разрушаването на формата за Тях не е смърт, както ние я разбираме, а е изключително и само процес на освобож­даване. Единствено ограниченото разбиране на тези, които се отъждествяват с формата, подхранва толкова устойчиво страха от смъртта. Цикълът, в който сега живеем, е свидетел на най-колосал­ното разрушаване на човешки форми в цялата история на планета­та. Това обаче не означава разрушаване на човешки същества. Иска ми се да си отбележите това твърдение. Благодарение на масовото разрушение, човечеството много бързо достигна до по-спокойно отношение към смъртта. Това засега не е станало очевидно, но не след дълго новото отношение ще се прояви и страхът от смъртта ще започне да залязва. Това ще се дължи до голяма степен и на пови­шената чувствителност на човешкия апарат за отклик, което ще доведе до обрат, или до преориентация на човешкото съзнание с непредсказуеми последствия.

В основата на всички войни лежи тенденцията към обособе­ност. Този фундаментален индивидуализъм, или склонност към изо­лационизъм, предизвиква вторичните причини за войната: алчност­та, водеща към икономическа катастрофа; ненавистта, предизвикваща национални и международни напрежения; жестокостта, воде­ща до болка и смърт. Виждаме колко дълбоко са зарити корените на смъртта; именно разрушаването на цикъла на индивидуалната обособеност във физическия план е онова, което ние обикновено нарича­ме смърт - погледната от тази гледна точка, смъртта се очертава като процес на единение. Ако можехте да прозрете малко по-дълбоко в същността на нещата, вие бихте разбрали, че смъртта осво­бождава и води индивидуализирания живот към по-широко и свобод­но съществуване, и в крайна сметка - Когато процесът на смъртта обхване всичките три проводника в трите свята - към универсален живот. Това е точката на неизразимото блаженство.

Доколкото управлява всичко проявено, Законът за Притегля­нето контролира и процеса на умирането. Именно принципът на сцеплението, който при уравновесена интеграция на тялото го съхра­нява цяло и невредимо, стабилизира ритмите на организма и цикличните му жизнени процеси, като съединява различните телесни час­ти една с друга. Това е главният координиращ принцип във всички форми, доколкото представлява първично изражение (в душата) на първия аспект на божествеността - аспекта на волята. Това твърде­ние може да ви учуди, защото вие сте свикнали да разглеждате Закона за Притеглянето като израз на втория аспект, т. е. на любовта-мъдрост. Разглежданият принцип на привличането съществува във всички форми - от микроскопичната форма на атома до тази на пла­нетата Земя, чрез която нашият планетарен Логос намира изражение. Както обаче този принцип на свързване е причина за интеграци­ята, така той играе и ролята на средство, чрез което се осъществява „възвръщането" и човешката душа периодично се реабсорбира в осенящата душа. На този аспект от Закона за Привличането досега се е отделяло недостатъчно внимание. Това се обяснява с обстоятел­ството, че той засяга Висшето проявление на Закона и е свързан с Волята на Божеството, както и с волята на Монадата. Пречиства­нето ще дойде едва след като в бъдещия цикъл започне да се усеща непосредственото въздействие на Шамбала и хората се научат да правят разлика (както са длъжни) между своеволието и духовната воля, между решимостта, намерението, плана, целта и фиксираната поляризация. Законът за Притеглянето има (както и всичко в проявление) три фази или страни, свързани с трите божествени аспекта:

- съединява живота с формата, духа с материята - трети аспект;

- управлява интегриращите процеси, които поддържат цело­стта на формата - втори аспект;

- предизвиква дисбаланса, водещ до разрушаване на формата, което (по отношение на човешкото същество) преминава през три фази:

а) Възвръщане, завършващо с разтваряне на тялото и негови­те елементи - атоми и клетки, в техния изначален източник;

б) оттегляне, което включва същия процес по отношение на силите, формиращи астралното тяло и менталния проводник;

6) поглъщане, благодарение на което човешката душа се интег­рира в нейния изначален източник, осеняващата световна душа. Това е изражение на първи аспект.

Всички тези фази, ако бъдат вярно разбрани, илюстрират или демонстрират уникалното могъщество на Закона за Притеглянето и неговата връзка със Закона на Синтеза, който управлява първия божествен аспект. Интеграцията в крайна сметка води до синтез. Многобройните циклични интеграции, осъществени в големия жиз­нен цикъл на въплътената душа, водят до крайния синтез на духа и душата, което е и целта на еволюционния процес за човечеството. След третото посвещение това се изразява в пълното освобождение на човека от „привличането" на субстанцията в трите свята и в способността му да владее с пълно разбиране Закона за Притегля­нето (с различните му фази в творческия процес); впоследствие ще бъдат овладени и други негови аспекти.

Трябва добре да се разбере, че думите „прах при прахта, тлен при тлента", които звучат при погребенията на Запад, се отнасят към акта на възвръщане и означават връщане на елементите на физическото тяло в изначалния резервоар на субстанцията, плюс вливане енер­гиите на виталната форма в общия етерен резервоар; а думите „духът ще се върне към Бога, който го е дал" са изопачено изражение на по­глъщането на човешката душа от световната душа. В обикновените ритуали обаче не се подчертава фактът, че именно индивидуализира­ната душа по време на реабсорбирането си сама организира и насочва (чрез акт на духовна воля) това възвръщане. На Запад забравят, че тази „заповед за възвръщане" е била давана твърде често през вековете от всяка душа във физическа форма; правейки това с неизбежна постоянност, първият божествен аспект (Монадата на нейния собствен план) Все по-силно е овладявал своето тяло на проявление и е постигал това чрез своето отражение - душата. Така волевият аспект все повече встъпва в действие до момента, когато на Пътя на Ученичеството духовната решимост не достигне до висшата си точка на развитие и не започне да функционира съзнателно на Пътя на Посвещенията. Трябва да се помни, че душата (в нейния собствен план) се научава да изразява първия и Висш аспект на божествеността само чрез преднамерено отдаване на команди към нейните сенки в трите свята; отначало и в течение на дълъг период от време това се осъществява единствено чрез процеса на смъртта. Трудността днес се състои в това, че сравнително малко хора са духовно осъзнати, докато повечето въобще не подозират за „окултните команди" на собствените си души. Когато човечеството започне да осъзнава своята душа (а това ще бъде следствие от агонията на сегашната война) смъртта ще се разглежда като „заповядан" процес, протичащ в пълно съзнание и с разбиране на цикличната цел. Това естествено ще ликвидира господ­стващия сега страх и ще прекрати все по-силно проявяващите се в нашето трудно време тенденции към самоубийство. Всъщност, грехът на убийството се корени в това, че се противодейства на це­лите на душата, а не поради унищожаването на конкретното човеш­ко физическо тяло. Това е и отговорът на въпроса защо войната (окултно) не е убийство, както смятат привържениците на добро­то; тя е разрушаване на формите с благотворното перспективно намерение на планетарния Логос, ако можем да проследим божествената му цел. Мотивите обаче на подстрекателите на войните във физическия план са факторът, който превръща въоръжените конф­ликти в истинско злодейство. Ако нямаше войни, планетарният живот щеше по волята на това, което наричаме „дело Божие", да повиква обратно човешките души в широки мащаби съобразно Него­вото любящо намерение. Когато злите хора разпалват войни, Той съумява от злото да извлече добро.

Така вие разбирате защо окултните науки поставят акцента върху цикличния закон и защо е налице растящ интерес към Науката за Цикличното Проявление. Смъртта често изглежда безсмислена и безцелна, защото не се познава намерението на душата; предходно­то развитие, постигнато в процеса на въплъщение, остава скрито; старата наследственост и обкръжение се игнорират, а гласът на душата не е широко приет. Има обаче неща, които започват да се признават; откровението е близо и заради него поставям основите.

Бих искал да усвоите изложеното дотук учение, преди да пре­минем към конкретни тълкувания или към нов материал. Внимателно изучете казаното, така че темата за смъртта уверено и съзнател­но да се вкорени във вашите умове; опитайте се да усвоите новата гледна точка и да познаете закона, целта и красотата в намерения­та на това, което досега е предизвиквало у вас всеподтискащ страх.

По-късно ще се постарая да обрисувам процеса на смъртта от гледната точка на пристъпилата към акта на възвръщането душа. Това може да се стори някому твърде умозрително или хипотетично; във всеки случай сред вас ще има хора, които ще съумеят да потвърдят истинността на това твърдение. Вън от всяко съмнение е, братко мой, че то ще бъде нещо по-здраво и благотворно, по-полезно и краси­во в сравнение с потискащата тъма, безнадеждност, тъжните мисли и отчаянието, които днес витаят над всяко смъртно ложе.
1. ПРИРОДАТА НА СМЪРТТА

(извадки от други мои книги)

Цялото трябва да се разглежда като имащо по-голямо значе­ние, отколкото частта. Това не е мечта, видение, теория, пожелателно мислене, хипотеза или подбуда. То се осъзнава като вродена необходимост, като неизбежност; включва смъртта, разбирана като красота и радост, като дух в действие, като проявление на добро­то. („Трактат за седемте лъча", т. V)

Смъртта, ако можехме да осъзнаем това, е една от най-чес­тите видове активност. Ние сме умирали много пъти и ще умираме отново и отново. Смъртта всъщност е въпрос на съзнание. Сега осъзнаваме себе си във физическия план, а миг по-късно сме се отда­лечили и сме активно съзнателни в друга сфера. Смъртта ще предя­вява своя древен ужас само докато нашето съзнание е отъждествено с формата. Щом започнем да се осъзнаваме като души и открием, че сме способни да фокусираме своето съзнание (или будност) по желание във всяка форма, на който и да е план, в която и да е посока сред формите на Бога, ние повече няма да познаем смъртта. („Трактат за бялата магия", стр. 494)

Затова помислете над учението за отделянето. То обхваща всички жизнени процеси и разбулва вечно прекрасната тайна на Смъртта, разбирана като вход към живота. („Трактат за седемте лъча", т. V)

Това Правило съдържа двете основни идеи, свързани с първия божествен аспект: мисълта за смъртта и природата на волята. В бъдещето столетие смъртта и волята неизбежно ще придобият нов смисъл за човечеството и много от старите идеи ще отмрат. Средният мислещ човек възприема смъртта като кулминация на катас­трофална криза, като прекъсване на всичко любимо, познато и жела­но, шеметно пропадане в неизвестността и неопределеността, вне­запен край на всички планове и проекти. Колкото и силна да е вярата в духовните ценности, колкото и ясна да е рационалността на ума по повод на безсмъртието, колкото и убедително да е било доказа­телството за вечното съществуване, остава съмнението, възможността за абсолютния край, изчезването и прекратяването на вся­каква дейност, на всякаква сърдечна реакция, на всякаква мисъл, емо­ция и желание, на всички копнежи и намерения, обвиващи централния стожер на човешкото същество. Страстното желание и решимос­тта да се надживее смъртта, чувството за непрекъснатост на живота дори за най-упорито вярващия, се основава на вероятности, на несигурни основания, на свидетелствата на други, които всъщност никога не се завръщат, за да разкажат истината. Акцентът в този случай се поставя върху централното „АЗ", или върху целостта на Божеството.

Вие ще забележите, че в даденото Правило акцентът се изме­ства от „А3"-а към съставните части, които образуват неговия покров, а той не струва нищо. Ученикът получава знание, което му позволява да работи за разсейването на този покров и за връщането на малките животи в общия резервоар на живата субстанция. Никъ­де не се споменава за океана на Битието. Внимателният размисъл ще покаже, че този заповядан процес на отделяне, който груповият живот задейства в индивида, е един от най-убедителните аргумен­ти в полза на непрекъснатостта на индивидуалното съществуване. Отбележете си тези думи, фокусът на активността се премества от активното тяло към активната същност в тялото, към стопа­нина на телесната обвивка, към управителя на физическите владе­ния, към това, което е само дихание, излъчващо животите от резер­воара на субстанцията или призоваващо ги към възобновяване на връзката с него. („Трактат за седемте лъча", т. V)

Преди всичко, вечния Странник свободно и по своя воля и съгла­сие избира „окултно" да умре и да приеме тяло или поредица от тела с цел да натрупа опит и същевременно да издигне или възвиси живо­тите в природата на формите, в които се въплъщава; правейки това, самият той „умира" в смисъл, че за свободната душа смъртта, при­емането на форма и по-нататъшното потапяне на живота във формата по същество са синоними.

На второ място, правейки това, душата повтаря в умален мащаб същото, което аналогично са правили и правят слънчевият и планетарният Логоси. Макар и издигнали се над законите на „есте­ствения" свят (както ние го наричаме), в периодите си на проявление великите животи се подчиняват на същите закони на душата. Тяхното съзнание обаче си остава неотъждествимо със света на явленията, докато нашето се идентифицира с него до момента, в който не попадне под влиянието на висшите закони. Благодарение на „окултната" смърт на тези Велики животи, всички по-малки живо­ти получават възможност за проявено битие. (Трактат за седемте лъча, т. V)

Днес силите на смъртта са навсякъде, но това е смъртта на свободата, на свободното слово, на свободното човешко действие, смъртта на истината и на висшите духовни ценности. Именно това са най-важните фактори в живота на човечеството. В сравнение с тях смъртта на физическата форма е фактор, който може да бъде пренебрегнат, а е и лесно поправим благодарение на процеса на прераждане и откриване на нови възможности... Разрушаването на фор­мата в битка няма голямо значение за тези, които знаят, че превъплъщението е базов природен закон и че смърт не съществува. (Юнско послание, 1940 г.)

Вие твърдите, че засега е налице само вяра в безсмъртието, но без никакви достоверни доказателства. В събирането на свиде­телства, във вътрешната убеденост на човешкото сърце, във вя­рата за вечния живот, стаена в умовете на хората, се съдържат верни постановки. Преди да изминат и сто години те ще отстъпят място на убеждението и знанието, защото ще се случи едно особе­но събитие, на расата ще се даде откровение, което ще превърне надеждата в увереност, а вярата - в знание. Междувременно, нека развиваме ново отношение към смъртта, а бъдещата наука за уми­рането да набира сили. Нека то престане да бъде единственото, което не се поддава на нашия контрол и неизбежно ни побеждава, нека се научим да управляваме своето преминаване в отвъдното и да се ориентираме в техниката на този преход. (Трактат за бяла­та магия, стр. 500)

Всичко, към което ви призовавам, е здравомислие в отношени­ето ви към смъртта; всичко, което се опитвам да направя, е да ви убедя, че когато болката и слабостта отминат, на умиращия, дори ако видимо е в безсъзнание, трябва да му бъде позволено да се подготви за великия преход. Не забравяйте, че болката отнема много сили и оказва силно въздействие върху нервния апарат. Нима е невъзможно да се помисли за времето, когато актът на умиране ще бъде разглеждан като тържествен финал на живота? Нима е невъзможно да си представим времето, когато прекараните на смъртния одър часове ще бъдат само славна прелюдия към съзнател­ното напускане? Кога подготовката на човека за отхвърляне огра­ниченията на физическата обвивка ще се превърне за него и всички околни в очакван и оптимистичен завършек? Нима не можете да прозрете във времето, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се приеме неизбежното, умиращият ще съгласува с приятелите си часа на прехода, изпълнен единствено с щастие? Кога от умовете на тези, които остават, ще изчезне чувството на тъга и смъртното ложе ще се приема за по-щастливо обстоятелство, отколкото раждането и брака? Твърдя, че в недалечно бъдеще това ще бъде така за интелигенцията на расата, а с течение на времето - и за останали­те. (Трактат за балата магия, стр. 499)

Запомнете, че смъртта е управлявана от Принципа на Освобождението, а не от този на Ограничението. Тя е проблем единстве­но за самосъзнателните животи и неправилно се разбира от човеш­ките същества, които са най-омагьосани и заблудени от всички въплътени животи. (Трактат за бялата магия, стр. 534)

Когато бъде разбрана природата на истинското Служене, ще бъде открито, че в един от своите аспекти тази божествена енер­гия се проявява като разрушаващ фактор, който разгражда форми­те с цел освобождение. Смъртта и служенето са два аспекта от Принципа на Освобождението. На различните нива служенето спасява, освобождава и пуска на воля заточеното съзнание; същото прави и смъртта. Докато обаче служенето не бъде основано на интуитив­ното разбиране на фактите (тълкувани интелигентно и приложени в дух на любов във физическия план), то не ще може адекватно да изпълни своята мисия. (Трактат за бялата магия, стр. 537)