СЪВРЕМЕННИ ПРЕДСТАВИ ЗА СМЪРТТА

Пристъпвам към по-детайлно разглеждане на процесите на умиране и на фактора смърт - едно твърде познато преживяване в еволюцията на превъплъщаващата се същност, или душа, ако физи­ческият мозък можеше да си го спомни и признае. Тук бих искал да коментирам отношението на човека към жизнения опит, наречен „възвръщане". Това е специфично окултно понятие, широко използвано от посветените в беседите за смъртта. Най-типичното отношение към смъртта сега е страхът, основан на разсъдъчната не­увереност в безсмъртието. С изключение на доказаните от отдел­ни психо-изследователски групи факти за някои форми на оцеляване, безсмъртието (или постоянното съществуване на това, което обик­новено имаме предвид, когато казваме „аз") остава все още в облас­тта на пожеланията и вярата. Тя може да се основава на християн­ски постулати, на религиозни твърдения за разумността на мате­рията или на по-научен подход, според който по силата на целесъоб­разната необходимост това, което толкова дълго се е развивало и е върхът на земния еволюционен процес, не може да изчезне. Интерес­но е да се отбележи, че на нашата планета няма видими факти за съществуването на еволюционен продукт, по-висш от човешкото царство; дори за мислителя-материалист уникалността на човека се доказва от различните стадии на развитие на неговото съзнание и от възможността му да предостави за изследване всякакви степе­ни на съзнание, като се започне от това на невежия дивак, премине се през всички междинни степени на ментален потенциал и се стигне до най-напредничавите мислители и гении, способни за творчество изкуство, научни открития и духовно възприятие.

Ако формулираме в най-проста форма въпроса, повдигнат от темата за смъртта, той ще звучи така: „Къде се намира „А3"-ът, стопанинът на тялото, когато то бива захвърлено и започне да се разлага? И въобще съществува ли този стопанин?"

Човешката история е пълна с безкрайни търсения на решение­то на този въпрос; тяхна кулминация сега са създадените многоброй­ни организации, опитващи се да докажат безсмъртието като факт и да проникнат в онези твърдини на духа, за които се предполага че дават пристан на това „АЗ", което е актьор във физическия план и досега е довеждало до задънена улица и най-сериозните изследовате­ли. В основата обаче на тези трескави търсения лежи страхът. За съжаление повечето хора (освен малкото просветлени учени и подоб­ните им интелектуални изследователи), които практикуват като правило съмнителните техники на спиритичните сеанси, са предим­но емоционален тип; те лековерно се убеждават и са твърде склон­ни да приемат като очевидно това, което незабавно би било от­хвърлено от по-интелектуален тип наблюдател.

Тук искам да разясня своята позиция по отношение на велико­то спиритуално движение, което в миналото е направило много за доказване факта на оцеляването на „А3"-а, но което в определени периоди е съдействало и за въвеждане на човечеството в заблуда. В тази категория поставям и различните психо-изследователски гру­пи, с изключение на онези, които провеждат искрена научно-изследователска работа. Нито една от тези организации засега не е доказа­ла своите твърдения. Въпреки тайнствеността и глуповатостта си, работата на медиумите в средния спиритичен сеанс все пак де­монстрира наличието на някакъв необясним фактор, докато работниците от научно-изследователските лаборатории не са показали дори и това. На всеки пример за несъмнено появяване на развъплътено същество се падат хиляди, които могат да се обяснят с лековерна доверчивост, с телепатична връзка (с друг починал, а не с извика­ния), с видения на мисъл-форми от ясновиждащи или с чуване на гла­сове от ясночуващи, както и с мошеничество. Забележете, че гово­ря за „несъмнени появявания" на връщащ се дух. Но дори и при това условие има достатъчно свидетелства, които подкрепят вярата в оцеляването и доказват неговата фактическа природа. Въз основа на отбелязаните, изследвани и доказани феномени на контакт с тъй наречените мъртъвци и предвид характера на лицата, удостовери­ли истинността на фактите, можем категорично да твърдим, че нещо надживява „възвръщането" на материалното тяло във вечния резервоар на веществото. Именно на този постулат се гради наше­то следващо изложение.

Днес феноменът на смъртта става все по-познат. Световна­та война изхвърли милиони мъже и жени - гражданско население и военни от различните родове въоръжени сили от всички нации - в този непознат свят, който приема всички, загубили физическата си фор­ма. Условията сега са такива, че независимо от древния, дълбоко спотаен страх от смъртта, в съзнанието на човека се мярка разбирането, че има неща много по-страшни от смъртта; хората осъзна­ват, че умирането от глад, осакатяването, постоянната физическа инвалидност, менталните разстройства в резултат на войната и военното напрежение, болката и агонията, които не се поддават на облекчение - всички те всъщност са по-лоши от смъртта. Освен това, мнозина знаят и вярват (защото такава е славата на човешкия дух), че ценностите, за които хората са се борили и умирали в продължение на векове и които са били разглеждани като съществе­ни за живота на свободния човешки дух, имат по-голямо значение от заплахата на смъртта. Този подход, характерен за вярно чувства­щите и мислещи хора, се среща все по-често. Това означава, че над древния страх съществува непобедимата надежда, че някъде има по­добри условия; не е задължително това да е израз на желаното, то може да бъде и сигнал за скрито субективно знание, което бавно из­плува на повърхността. Нещо се надига като резултат от човешкото мислене и страдание; днес това се чувства, а по-късно този факт ще се и демонстрира. На тази вътрешна убеденост и субективно разбиране противостоят старите мисловни навици, развитият материалистичен подход, страхът от измама и антагонизмът както от страна на учените, така и от страна на религиозно настроени­те хора и църковниците. Първите с основание отказват да вярват на това, което засега остава недоказано и дори изглежда недоказуемо, а религиозните групи и организации не приемат ничия друга ис­тина, ако тя не е формулирана чрез техните собствени понятия. Това поставя ненужен акцент върху вярата и така обезсмисля всяко ентусиазирано изследване. фактът на безсмъртието ще се разкрие първо от народите, след което ще бъде признат от църквите и до­казан от науката, но това ще стане едва след като бъдат преодолени последствията от тази война и се успокоят вълненията по пла­нетата.

Едва ли е необходимо да се казва, че проблемът за смъртта се корени в привързаността към живота, която по същество е най-дълбокият инстинкт, заложен в човешката природа. Това, че според божествения закон нищо не се губи, се признава от науката; така истината за вечното съществуване се приема в една или друга фор­ма от мнозинството. В хаоса от теории се открояват три основни решения, добре известни на всички мислещи хора:

1. Строго материалистичната концепция ни убеждава, че жиз­нен опит и израз на съзнателен живот има само по време на съществуването на веществената физическа форма; след смъртта и разлагането на телата повече няма никакво съзнателно, действащо и самоидентифициращо се човешко същество. Чувството за „А3"-а, усещането за личността като за нещо различно от всички други личности, изчезва с разрушаването на формата; личността се разглежда само като съвкупност от съзнанието на телесните клетки. Тази теория отрежда на човека същото място, което имат и всички останали форми от трите царства на природата. Тя се основава на нечувствителността на средния човек към живота, отделил се от осезаемия си веществен проводник; пренебрегвайки всички свидетелства за противното, тя твърди, че доколкото не можем да видим (визуално) и да докажем (осезаемо-веществено) оцеляването на „А3"-а, или на безсмъртната същност, след смъртта, дотолкова подоб­но явление не съществува. Тази теория вече няма толкова много привърженици, като по-рано, особено както през ма­териалистичната викторианска епоха.

2. Теорията за условното безсмъртие все още се подкрепя от ня­кои фундаменталистки и теологично ограничени мислителни школи, както и от отделни представители на интелиген­цията, които са доминирани от егоистичната тенденция. Според това виждане само достигналите определена степен на духовно развитие и онези, които признават утвърдения набор от теологични постулати, могат да бъдат удостоени с дара на личното безсмъртие. Има и такива високоинтелектуални хора, които се опитват да докажат, че развити­ят и културен ум е височайши дар за човечеството и който го притежава автоматично си е осигурил вечно съществуване. Една от школите пък лишава от безсмъртие всички, ко­ито са духовно непокорни и отрицателно настроени към ней­ните теологични догми, като ги осъжда или на пълно унищожение (като материалистите), или на вечно наказание, кое­то предполага нова форма на безсмъртие. Вродената добро­та на човешкото сърце обаче е толкова силна, че малцина са достатъчно отмъстителни и немислещи, за да разглеждат подобно положение като приемливо; към тях по необходимост трябва да прибавим и онези скарани с мисленето хора, които избягват всяка умствена отговорност и сляпо вярват в теологичните догми. Предлаганото от ортодоксалните и фундаменталистки школи християнско тълкувание се оказва несъстоятелно в светлината на логичното разсъждение. Сред аргументите за неговата неистинност е и фактът, че в основата на Християнството лежи великото бъдеще, кое­то обаче е лишено от минало; според тълкувателите това бъдеще зависело изцяло от активността на човека в насто­ящия жизнен епизод, без да се отчитат особеностите и раз­личията на отделните хора. Това е допустимо само от глед­на точка на теорията за антропоморфното Божество, чия­то проявена воля определя настоящето, което няма минало, а само бъдеще; несправедливостта на тази концепция се раз­бира от мнозина, но неразгадаемата воля Божия не трябвало да се подлага на съмнение. Милиони хора все още се придържат към тази вяра, но тя вече не е толкова силна, както преди век.

3. Теорията за превъплъщението, която винаги е била приема­на (макар и с глупави добавки и тълкувания) на Изток, е по­зната на всички мои читатели и става все по-популярна на Запад. Тази доктрина е била също толкова изопачена, как­то и ученията на Христос, Буда и Шри Кришна от техни­те закостенели и умствено ограничени теолози. Основни­те факти за духовния произход, за спускането в материята, за еволюирането чрез последователни въплъщения във форми дотогава, докато тези форми не станат съвършен из­раз на вътрешното духовно съзнание, както и различните посвещения, с които завършва всеки цикъл на въплъщение, се приемат и признават с по-голяма готовност от когато и да било преди.

Такива са главните решения на проблема за оцеляването и без­смъртието на човешката душа; те се опитват да отговорят на вечните въпроси на човешкото сърце: Защо, Как, Къде! Само последното от предложените решения дава действително рационален отговор на всички тях. Приемането му на Запад се забави, тъй като още от края на миналия век, когато Елена Блаватска формулира и напомни тази древна истина на съвременния свят, то бе представя­но недостатъчно интелигентно. Заедно с това въпросното учение попадна в неизгодна позиция поради факта, че източните цивилиза­ции винаги са се придържали към него, а от гледна точка на Запада те са езичници и ако цитирам един от вашите основни текстове: езичниците „в своето заслепение се кланят на дърво и камък". Любопитно е да се отбележи, че за жителите на Изтока религиозните хора от Запада правят същото, кланяйки се пред християнския ол­тар със статуите на Христос, Дева Мария и Апостолите.

Давайки на читателите редица ненужни, незначителни, неточ­ни и чисто умозрителни детайли за процесите на умирането и за условията, в които човек попада след смъртта на физическото си тяло, световните окултисти и техните теософски и окултни орга­низации всъщност силно навредиха на представянето на истината за превъплъщението. Посочваните подробности до голяма степен зависят от ясновиждането на астралните психици, които заемаха видно място в Теософското Дружество. В световните Писания такива детайли няма, нито Е. П. Блаватска е посочвала в „Тайната Доктрина" нещо подобно. Като пример за такъв несполучлив и глу­поват опит да се освети теорията за прераждането могат да се посочат времевите граници между поредните физически прераждания на човешките души - продължителността на тяхното отсъствие от веществения план се поставя в зависимост от възрастта на ду­шата и от степента на нейната еволюция. Казват ни, че ако душа­та е много напреднала, периодът на нейното отсъствие от физическия план се удължава, докато всъщност е точно обратното. Напред­налите души и тези, чиито интелектуални възможности бързо прогресират, се завръщат по-скоро благодарение на високата им отзив­чивост към притеглящата сила на вече породените във физическия план задължения, интереси и отговорности. Хората често забравят, че времето е последователност от събития и състояния на съзнанието така, както те се регистрират от физическия мозък. Къде­то няма физически мозък, там не съществува и т. нар. „време". Отхвърлянето на бариерите на формата води, етап след етап, до все по-пълно разбиране на Вечното Сега. Тези, които вече са преминали през вратите на смъртта, но продължават да мислят с човешките понятия за време, правят това под влиянието на мощни заблужда­ващи мисъл-форми. Това илюстрира поляризацията на астралните сфери, а именно този е планът, на който са работили водещите теософски писатели и психици и от който са черпели информация за специфичните си тълкувания. Макар да са напълно искрени в своите изявления, те не осъзнават илюзорната природа на всички открития, базирани на астрални ясновидения. Да признават времевия фактор и постоянно да подчертават неговото значение е присъщо за всички високоразвити хора във въплъщение, както и за тези, които имат мощен нисш (конкретен) ум. Децата и младите раси от една стра­на, и онези много напреднали хора, при които работи абстрактният ум (чрез посредничеството на интерпретиращия нисш ум) от друга, обикновено нямат усещане за времето. Посветеният се ползва от фактора време в своите връзки и отношения с живеещите във физи­ческия план, но субективно той е далеч от признаването му където и да било във Вселената.

Затова понятието „безсмъртие" предполага безвременност и учи, че вечността е свойство на онези неща, които са неподвластни на времето. Това твърдение се нуждае от внимателно разглеждане. Човек се превъплъщава не под въздействие на времето, а под влия­ние на кармичната отговорност. От една страна, той е привлечен от това, което като душа е инициирал, и от дълбоката си потребност да изпълни породените от него задължения, а от друга - той се въплъщава от чувство за отговорност, което го подтиква да изпълни изискванията, предявени му от предишни нарушения на законите, управляващи правилните човешки отношения. След като тези изис­квания, душевни потребности, задължения, опити и отговорности бъдат удовлетворени, човек завинаги попада „в ясната необгаряща светлина на любовта и живота" и (самият той) не се нуждае повече от етапи за събиране на душевен опит на земята. Бидейки свободен от кармични задължения в трите свята, той продължава да е под­властен на импулса за кармичната необходимост, изискваща от него и последната унция служене, което той може да даде на оставащите във властта на Закона за Кармичния Дълг. Така можем да дефи­нираме три аспекта на Закона за Кармата, който определя принци­па на прераждането:

1. Законът за Кармичния Дълг управлява живота в трите свя­та на човешката еволюция; неговото действие се прекра­тява при четвъртото посвещение.

2. Законът за Кармичната Необходимост направлява живота на напредналия ученик и на посветения, като се започне от второто и се стигне до някое от посвещенията след чет­въртото; тези посвещения му позволяват да тръгне по Пътя на висшата Еволюция.

3. Законът за Кармичната Трансформация е тайнственият ре­гулатор на процесите, протичащи на Висшия Път; чрез тях посветеният излиза от космичния физически план и започва да функционира в космичния ментален план. Това предпола­га освобождаване на такива Същества като Санат Кумара и неговите Съратници в Съвета на Шамбала от властта на космичното желание, което се проявява в нашия космичен физически план като духовна воля. Тази мисъл вероятно ще заинтригува вашето внимание. Всъщност, аз мога да съобщя твърде малко по тази тема, защото все още нямам съответните за нея знания.

Нека сега преминем към друг аспект от нашето изложение. Най-общо казано, смъртта има три основни етапа:

Постоянно повтарящият се факт на физическата смърт ни е добре известен, доколкото всички ние често сме го репетирали (ако можехме да осъзнаем това) в нашите животи. Неговото признаване бързо би довело до премахване на сегашния страх от смъртта. След това настъпва споменатата в Библията „Втора смърт", която в този планетен цикъл означава премахване на всякакъв астрален контрол над човешкото същество. В по-висш смисъл за тази втора смърт се говори при четвъртото посвещение, когато умира дори и станалият вече ненужен духовен стремеж - волята на посветения е тъй фиксирана и устойчива, че повече не изисква астрална чувствителност.

Може да се наблюдава интересен паралел на това преживяване и на много по-ниско равнище - при смъртта на всяка астрална емо­ция, която има значение за индивидуалния кандидат по време на вто­рото посвещение. Това е завършен епизод, който се регистрира в съзнанието. Между второто и третото посвещение ученикът е длъжен да покаже ненарушимо отсъствие на реакция спрямо астралността и емоционалността. Втората смърт, за която споменах, е смъртта или изчезването на каузалното тяло по време на четвър­тото посвещение; тя ознаменува прокарването на антакарана и утвърждаването на пряка и нерушима във времето Връзка между Монадата и личността.

Третата смърт настъпва, когато посветеният окончателно и безвъзвратно остави зад себе си всички отношения с космичния физически план. Тази смърт е далечна перспектива за всички членове на Йерархията и сега е възможна само за неколцина от Съвета на Шамбала. Санат Кумара обаче няма да преминава през този процес. Той е минал през въпросната „трансформация" преди много еони, още по време на положилия началото на лемурийската епоха огромен катаклизъм, иницииран от Неговия Космичен опит и от необходимос­тта за приток на енергия от извънпланетни Същества.

Дадох ви тази кратка информация, за да разширя общата ви представа за това, което Учителите наричат „проточеност на смъртта в пространството". На следващите страници ще се заемем с темата за смъртта на физическото тяло и на тънките тела в трите свята, после ще обсъдим процесите на реабсорбиране на човешката душа в духовната душа на нейния собствен план (т. е. на висшия ментален план) и накрая ще разгледаме новото усвояване на материята и избора на субстанция за следващото превъплъщение.

И така, нека се върнем към вече споменатите три основни процеса, които обхващат три последователни периода от движението на душата и в крайна сметка водят до следващи процеси, подчи­нени на Закона за Прераждането:

1. Процесът на Възвръщане управлява периода на оттегляне на душата от физическия план и от двата свои феноменални аспекта: плътното физическо тяло и етерния проводник. Той се отнася до Изкуството на Умирането.

2. 
   Процесът на Отдръпването регулира следсмъртния период от живота на човешката душа в двата оставащи свята от човешката еволюция. Той е свързан с унищожаването на астрално-менталното тяло на душата, така че тя да е „го­това свободно да заеме истинското си място".
   
3. 
   Процесът на Интеграция е свързан с периода, когато осво­бодената душа отново се самоосъзнава като Ангел на Присъствието и се влива в света на душите, където потъва в състояние на размисъл. По-късно, под действието на Закона за Кармичния Дълг или Необходимост, душата започ­ва да се подготвя за следващото си спускане във форма. Опитът на смъртта (както тя е разбирана от средния човек), обхваща трите свята на човешката еволюция - физическия свят, този на емоциите и менталния план. От гледна точка на смъртта обаче това е двойствен свят, което дава основание да се използва понятието „втора смърт". По-горе го употребих за обозначаване на смъртта или разрушението на каузалното тяло, в което до този момент е функционирала духовната душа. То обаче може да се приложи и в по-буквален смисъл по отношение на втората фаза от процеса на смъртта в трите свята. В този случай то се отнася само до формата и е свързано с онези проводници на изява, които се намират по-ниско от безформените нива на космичния физически план. Както ви е добре известно (доколкото това е азбуката на окултната тео­рия) става дума за равнищата, на които функционира конкретният низш ум; емоционалната природа реагира на т. нар. астрален план, както и на двойния физически план. физическото тяло се състои от плътно физическо тяло и етерен проводник. Затова, когато разглеждаме смъртта на човешкото същество, трябва да употребяваме думата смърт и в двата аспекта, в които тя действа:
   

а) Атомите на физическото тяло се връщат към източника, от който са произлезли. Този източник е сумата от планет­ната материя, която образува плътното физическо тяло на планетарния живот.

б) Етерният проводник, който е съвкупност от сили, връща тези сили в общия енергиен резервоар. Тази двойна фаза е на­речена Процес на Възвръщане.

2. Втори аспект: Изоставянето (както понякога го наричат) на ментално-емоционалните проводници. Те на практика образуват едно тяло, което ранните теософи съвсем правилно са нарекли „кама-манасно тяло", или проводник на желанието-ум. Аз някъде споменах, че строго погледнато няма такова нещо като астрален план, или астрално тяло. Както физическото тяло е съставено от вещество, кое­то не се приема за изначално, така и астралното тяло (по отношение природата на ума) се отнася към същата категория. За обикновения човек, който е доминиран от опустошително тежки желания и емо­ции, това е трудно разбираемо, фактически обаче, от гледна точка на менталния план, астралното тяло представлява „плод на въображението", доколкото то не е начало. Масовото използване на въображението в служба на желанието е образувало илюзорния свят на илюзиите, наричан още астрален план. По време на физическото въплъще­ние и особено когато човекът не е поел по Пътя на Ученичеството, астралният план е много реален, със своя собствена виталност и би­тие. След първата смърт (тази на физическото тяло), той остава все така реален, но могъществото му започва бавно да залязва; менталният човек постепенно осъзнава своето истинско състояние на съзна­нието (развито или неразвито); така втората смърт става възможна и се осъществява. Тази фаза е наречена Процес на Оттегляне.

Преминавайки през тези два етапа от Изкуството на Умира­нето, развъплътената душа се освобождава от контрола на низша­та материя; фазите на Възвръщането и оттеглянето временно я пречистват от всички субстанциални замърсявания. Това се пости­га не чрез дейността на душата във форма, т. е. на душата в човеш­ко проявление, а като резултат от дейността на душата върху нейния собствен план, отделила онази част от себе си, която ние нари­чаме човешка душа. Това по принцип е заслуга на осенящата, а не на личностната душа. На този етап от своето развитие проявената в човека душа чувства само привличането (притегателната сила) на духовната душа, която съзнателно извлича душата в човешко прояв­ление от сковаващите я низши обвивки. След време, в зависимост от успеха на еволюционните процеси и от растящия контрол на душа­та над личността, именно тази душа Вътре в сковаващите я обвивки ще предизвиква - съзнателно и преднамерено - фазите на умиране. През ранните етапи този процес на освобождаване ще протича под осенящото влияние на духовната душа. По-късно, когато човекът се научи да живее във физическия план като душа, той сам и с пълна непрекъснатост на съзнанието ще осъществява процесите на оттеглянето и (ръководен от целта) „ще се въздигне там, откъдето се е спуснал". Това е отражение в трите свята на божественото възхождение, извършено от Сина Божи.

Тук е целесъобразно да припомня някои разяснения по темата за Смъртта, дадени в предишни мои книги. Правя това, защото смъртта е навсякъде около вас; потребността на човешкия дух от светлина по този въпрос достига критична точка и това неизбежно предизвиква отклика на Йерархията. Надявам се, че изучаващите ще направят всичко необходимо, за да помогнат за осветяване процеси­те на смъртта, от което човечеството сега има огромна нужда.
ЗА СМЪРТТА

(извадки от други мои книги)

„За какво е тази сляпа сила? За какво е Смъртта? За какво е този разпад на формите? За какво е това отричане от свързващата сила? За какво е смъртта, о, Могъщи Сине Божи?"

Дочува се тих отговор: „Аз държа ключовете на живота и смъртта. Аз свързвам и разделям. Аз съм Разрушителят". („Трактат за седемте лъча, т. I, стр. 63)

Намерението на Повелителя на първи лъч е да стои зад други­те божествени Аспекти и след като Те достигнат своята цел, да разруши построените от Тях форми. Той контролира драмата на смъртта във всички царства, т. е. разрушаването на формите, кое­то носи освобождение на силите и позволява да се „влезе в светлина­та през вратата на смъртта". (пак там, стр. 64)

а) „Задръж ръката си, докато дойде времето. След това ме дари с благото на смъртта, о, ти, който отваряш врата­та". (пак там, стр. 65)

б) „Вдигни покрова от Това, което е скрито зад многобройни­те му дипли. Махни забулващите воали. Нека Бог бъде ви­дян. Свали Христа от разпятието". (пак там, стр. 69)

Първата крачка, която може да поведе към осъзнаване съще­ствуването на душата, е в установяване факта на оцеляването, макар че това не доказва задължително безсмъртието... фактът, че нещо остава след процеса на смъртта (след разпада на физическото тяло) постоянно намира нови потвърждения. Ако това не е така, ние би трябвало да приемем, че сме жертва на масова халюцинация и че мозъците и умовете на хиляди хора лъжат и не внушават дове­рие, т. е. че са болни и извратени. По-трудно може да се повярва в такова колосално безумие, отколкото в неговата алтернатива - разширеното съзнание. (пак там, стр. 98 - 99)

а) Усилването на етерното зрение и растящият брой ясночуващи и ясновиждащи хора постоянно доказва съществува­нето на астралния план и на етерната основа (модел) на фи­зическия свят. Все повече хора започват да осъзнават тази субективна реалност; около себе си те виждат същества, които са или т. нар. „мъртви", или временно напусналите в съня си своята физическа обвивка, (пак там, стр. 98)

б) През следващите 200 години човечеството ще стане свиде­тел на отменянето на смъртта по начина, по който сега раз­бираме този велик преход, и на доказването на факта за съще­ствуването на душата. Тя ще бъде позната като същност, като мотивиращ импулс и духовен център на всички прояве­ни форми... Нашето същностно безсмъртие ще бъде показа­но и осъзнато като природен факт. (пак там, стр. 96)

Скоро фактът за оцеляването и вечното съществуване ще премине от областта на съмнението в тази на увереността... Ни­кой повече няма да се съмнява, че след разлагането на физическото тяло човекът остава като съзнателно живо същество. Ще стане известно, че той продължава да увековечава своето съществуване в области, разположени над физическата. Ще се знае, че той е жив, буден и съзнателен. Това ще бъде постигнато чрез:

а) развиване способностите на човешкото физическо око...; така ще бъде открито етерното тяло... и ще бъде видяно, че човек изпълва това тяло;

б) увеличаване броя на хората, способни да използват „отно­во събуденото трето око"; това ще потвърди безсмърти­ето, защото те с лекота ще могат да виждат човека, зах­върлил (след физическото) и своето етерно тяло;

6) откритие в областта на фотографията, което ще докаже оцеляването;

г) използване на радиото от тези, които са си отишли; това в крайна сметка ще доведе до установяване на връзка, коя­то ще прерасне в истинска наука;

д) постигане на сетивност и установяване на контакти, кои­то ще позволят на човека да вижда фините реалности; това ще му разкрие природата на четвъртото измерение и ще обедини обективните и субективните сфери в нов свят. Смъртта ще изгуби своя страховит облик и специфичният ужас от нея ще изчезне. (пак там, стр. 183)

Трябва винаги да помните, че съзнанието остава едно и също във физическото тяло и вън от него и че извън въплъщение развити­ето може да протича дори с по-голяма лекота, отколкото когато е ограничено и обусловено от съзнанието на мозъка. (Ученичеството в Новия Век, т. I, стр. 81)

Законът за жертвата и Смъртта е контролиращ фактор във физическия план. Разрушаването на формата, целящо да продължи развитието на еволюиращия живот, е един от фунда­менталните методи на еволюцията. (Трактат за космичния огън, стр. 569)

- Законът за Разпадането е аспект от Закона на Смъртта. Той управлява разрушаването на формите, за да може вътрешният жи­вот да възсияе изцяло... Този закон унищожава формите, а Законът за Притеглянето привлича материала на тези форми към изначал­ните му източници. (пак там, стр. 580)

- Законът на Смъртта осъществява контрол в трите свя­та. (пак там, стр. 596)

- Законът за жертвата е изражение на Закона за Смъртта в тънките тела, когато това, което наричаме смърт, е ана­логично с процеса на разпадане на физическото тяло. (пак там, стр. 596)

- Законът на Смъртта и Жертвата управлява постепенно­то разлагане на конкретните форми и тяхното жертване в полза на развиващия се живот. (пак там, стр. 596)

- Когато всички единици или клетки от тялото на планетарния Логос завършат своето развитие, Той също се освобождава от плътно проявление, т. е. умира физически. (пак там, стр. 509)

Законът за Привличането развива формите и изтегля техния материал назад към първичните източници, преди да започне да формообразува наново. По пътя на еволюцията следствията на този закон са добре известни не само като разрушаване на захвърлените проводници, но и като взривяване на формите, в които са въплътени велики идеали... Всичко в крайна сметка се разрушава под действи­ето на този закон.

Когато „волята за живот" изчезне, „Синовете на Необходимо­стта" приключват обективното си проявление... Когато Мислите­ля на своя собствен план оттегли Вниманието си от своята малка система в трите свята и събере в себе си всички свои сили, тогава съществуването на физически план приближава своя край и всичко се завръща в каузалното съзнание... На физически план това се проявява като отделяне на сияещото етерно тяло от темето на главата с последващо разлагане на физическото тяло. Структурата излиза, а плътната физическа форма се разпада. (пак там, стр. 85)

- Етерното тяло представлява мрежа от фини енергийни ка­нали, които формират тънки преплетени нишки; част от тези нишки играят ролята на магнитна връзка, която устойчиво съединява физическото и астралното тяло и се разкъсва само при оттеглянето на етерното тяло от плътния физически организъм по време на смъртта. (пак там, стр. 98)

По-късно „ще се появят определени методи за доказване на факта, че животът остава след смъртта на физическото тяло и етерната мрежа ще бъде призната за фактор в това отношение". (пак там, стр. 429)

Смъртта е „посвещение, или навлизане в състояние на освобождение". (Трактат за седемте лъча, т. I, стр. 197)
СМЪРТ И ЕТЕРНО ТЯЛО

Този трактат няма за цел да посочва факти за научна провер­ка или да дава указания за следващите етапи на научните изследва­ния; ако все пак го правим, това е случайно и второстепенно. Ние всъщност се опитваме да дадем напътствия за осмисляне и разви­ване на троичното цяло, което прави слънчевата система такава, каквато тя е - проводник, чрез който Великата космична Същност, слънчевият Логос, проявява активен интелект с цел да демонст­рира по съвършен начин аспекта на любовта от Своята природа. Зад тази схема има още по-езотерична крайна цел, скрита във Во­левото Съзнание на Върховното Същество, която закономерно ще бъде открита, след като се достигне сегашната цел. Редуването на обективно проявление и субективно самоцентриране, периодич­ното вдишване и издишване на всичко, което е напреднало в резул­тат на еволюцията, въплъщава в система една от основните космични вибрации, ключов момент на онази космична Същност, чие­то тяло сме ние. Биенето на сърцето на Логоса (ако е допустим толкова неадекватен израз) е източник на цялата циклична еволюция, оттук и значението, придавано на аспекта на развитието, на­речен „сърце" или „аспект на любовта", и интересът, който се проявява при изучаването на ритъма. Това е вярно не само космически и макрокосмически, но и при изучаването на човешката единица. В основата на всички свързани с ритъма физически усещания (вибра­ции, цикли, сърдечен ритъм и др.), лежат техните субективни ана­логии - любов, чувство, емоция, желание, хармония, синтез (в нужната последователност) - а зад тези аналогии стои източникът на всичко, тъждествен с Върховното Същество, което по този на­чин изразява Себе си.

Затова учението за пралайя, - или оттеглянето на живота от етерния проводник, ще бъде еднакво валидно, независимо дали изуча­ваме оттеглянето на човешкия етерен двойник, отдръпването на планетния етерен двойник, или отделянето на етерния двойник на слънчевата система. Ефектът е един и същ и последствията са ана­логични.

Какъв е резултатът от това оттегляне или по-точно коя е причината за това явление, което ние наричаме смърт, или пралайя? Доколкото този трактат е оформен в стила на учебник, ние ще продължим да прилагаме метода на табличното изброяване. Оттег­лянето на етерния двойник на човека, на планетата или на система­та се предизвиква от:

а) Изчерпване на Желанието. Такъв трябва да бъде резултатът от всеки еволюционен процес. Истинската смърт, съглас­но закона, се предизвиква от постигането на целта и от последващото прекратяване на устрема. Това, при завършва­нето на цикъла на усъвършенстване, е вярно както за инди­видуалния човек, така и за Небесния Човек и за самия Логос.

б) Постигане на адекватната вибрация. Това става в резултат от забавянето и постепенното прекратяване на цикличния ритъм; работата е завършена. Когато вибрацията или но­тата се чувства или звучи съвършено, тя предизвиква (в точката на синтез с другите вибрации) крайното разрушаване на формите.

Както знаете, движението се характеризира с три качества: инерция, мобилност и ритъм.

Те се проявяват в посочената последователност и предпола­гат период на забавена активност, последван от стремително движение. Този среден период понякога предизвиква (доколкото има търсене на вярната нота и скорост) цикли на хаос, експерименти, преживявания и осмисляне. След тези два етапа на движение (които са характерни за атома, за човека, за Небесния Човек и за Логоса или Универсума) настъпва период на ритъм и стабилизация, в който се постига точката на равновесие. Силата, която уравновесява двойките противоположности (и така създава баланс), води до неизбежната поява на пралайя.

6) Напускане на физическия организъм от фините тела във вътрешните планове чрез разкъсване на мрежата. Това предизвиква триаспектно следствие:

Първо, силата, която е оживотворявала физическата форма (плътната и етерната) и чиято изходна точка е бил постоянният атом, откъдето се е „запълнило всичко подвижно и неподвижно" (в Бог, в Небесния Човек, в човешкото същество и в атома на матери­ята) изцяло се оттегля в атома на абстрактния план. Този „план на абстракцията" е различен за различните същности:

- за физически постоянния атом това е атомичното равни­ще;

- за човека това е каузалният проводник;

- за Небесния Човек това е вторият план на монадния живот, неговата обител;

- за Логоса това е планът Ади.

Всички те означават точките на изчезване на единицата в пралайя. Трябва да се помни, че при поглед отдолу това винаги е пра­лайя. От по-високата гледна точка обаче, откъдето се вижда, че финото непрекъснато осенява плътното, когато то е вън от обективно проявление, пралайя е просто субективност, т. е. не това „което го няма", а просто това, което е езотерично.

Планетарният Логос в своя по-голям цикъл (синтез или сума от по-малките цикли на клетките на неговото тяло) върви по същия път; Той престава да се привлича отдолу и отстрани и обръща своя поглед навътре, в резултат на което събира в Себе си съвкупност­та от по-малките животи на Своето тяло (планетата) и прекъсва връзката. Външното привличане се прекратява и всичко гравитира навътре, вместо да се разпредели по периферията на Негово тяло.

Когато става дума за принципна схема, слънчевият Логос след­ва същия процес; от Своя висок план на абстракция Той престава да се притегля от тялото Си на проявление. Той оттегля Своя инте­рес и двойките противоположности - духът и материята на проводника, се разделят. След това разделяне слънчевата система, този „Син на Необходимостта", или на желанието, прекратява своето битие и излиза от обективно съществуване.

Трето, това в крайна сметка води към разпад на атомите на етерното тяло до тяхното първоначално състояние. Приемайки активна форма, субективният живот (синтезът на воля и любов) се отделя. Партньорството се разтрогва, след което формата се раз­пада; магнетизмът, който е съхранявал нейната цялост, вече не действа и разпадът е окончателен. Материята остава, но формата повече не съществува.

Работата на Втория Логос се прекратява и божественото въплъщение на Сина е завършено. Свойството, или присъщото каче­ство на материята обаче се запазва и в края на всеки период на проявление материята (макар и отново приела своята първична форма) остава все така активно разумна, но прибавила печалбата от обек­тивността и засилила (благодарение на придобития нов опит) своя­та скрита излъчваща активност. Така например, в състоянието си на недиференцираност, материята на слънчевата система представ­лява активна разумна материя и това е всичко, което може да се твърди за нея. Тази активна разумна материя е обусловена от пре­дишния си опит и е оцветена от предишното си въплъщение. Сега тя се намира във форма - слънчевата система не е в пралайя, а в обективност - и целта на тази обективност е да добави към логоичното съдържание новото качество на любовта и мъдростта. Затова в следващата слънчева пралайя, при завършването на стоте години на Брама, материята на слънчевата система ще се оцвети от акти­вен интелект и активна любов. Това буквално означава, че сумата от слънчевата атомна материя ще вибрира в друга гама, различна от тази при предишния й цикъл на проявление.

Това може да бъде илюстрирано както с примера на планетарния Логос, така и на човешката единица - такава аналогия е напълно законна. Върху малката скала на съответствията тя се заключава в това, че с всеки нов период от живота си човек придобива по-раз­вито физическо тяло, което проявява по-голяма отзивчивост и зву­чи в по-висока гама, по-изтънчено и с по-нова вибрация. Тези три идеи, ако помислите внимателно над тях и ги развиете логически, ще ви дадат много информация.

г) Трансмутация на Виолетовото в синьо. Върху това сега не можем да се разпростираме. Само ще констатираме факта, а неговата разработка ще предоставим на онези изучаващи, чиято карма и интуиция позволяват това.

д) Вследствие оттеглянето на живота, формата постепенно се разпада. Великите Строители и Деви, които по време на проявлението са активни посредници и удържат формата в цялостно състояние (като използват, преобразуват и пре­насочват праничните излъчвания), сега също престават да се привличат от субстанциалната форма и насочват своето внимание към нещо друго. По време на издишване (човешко, планетно или логоично) тези деви-строители - намира­щи се на същия или на атрибутния лъч, характерен за чака­щата да се прояви единица - се привличат от нейната воля и желание и изпълняват строителната си функция. По вре­ме на вдишване (човешко, планетно или логоично) те пове­че не се привличат и формата започва да се разпада. Те от­теглят своя интерес и силите (като същности), които са посредници на разрушението, извършват необходимата ра­бота за разбиване на формата; те я захвърлят - както гла­си окултният израз - „на четирите небесни вятъра", или във властта на четирите дихания, т. е. за четворно разделяне и разпределяне. Това е намек за дълбок размисъл.

Макар че не описахме (както можеше да се очаква) сцени, илюстриращи смъртта, или драматичното излизане на трептящото етер­но тяло през теменния център, бяха споменати няколко от правила­та и целите на това оттегляне. Вече се убедихме, че задача на всеки живот (човешки, планетен и логоичен) трябва да бъде постигането на определена цел. Тя се състои в развитие на такава форма, която е по-пригодна за използване от духа; когато целта бъде достигната, вътрешният обитател отмества своето внимание и формата, послужила за неговите нужди, се разпада. Това обаче не става във всеки човешки живот, нито във всеки планетен цикъл. Тайната на Луната е тази на неуспеха. При правилно разбиране това ще доведе до пълно­ценен и смислен живот, воден от цел, достойна за най-възвишените ни стремежи. Когато тази истина бъде призната от всички - а това ще се случи при достатъчно развитие на интелекта на расата - еволюцията ще се разгръща без сривове, а неуспехите ще бъдат рядкост. („Трактат за космичния огън", стр. 128 -133)

Всеки разрив на връзките предизвиква тежки реакции. И все пак, ако можехте да осъзнаете това, скъсването на връзките с външния физически план е най-лесно и недълготрайно в сравнение с останалите подобни събития. Самата смърт е част от великата илюзия и съществува единствено вследствие на воалите, които ние самите сме навесили около себе си. Всички ние, като работници върху плана на илюзиите (нова област, в която човечеството тряб­ва да се научи да работи съзнателно), сме плащали тази цена. Смъртта идва при всички, но при учениците тя не трябва да предизвиква обичайните илюзии и страдания. Бих искал да ви кажа - не гледайте към миналото. Там са илюзиите и страданията. Това е обичайното поведение и е пътят на най-малкото съпротивление за повечето хора, но това не е вашият път. Не гледайте към страда­нията или илюзорния комфорт на достигналите границата между видимото и невидимото. Това не е вашият път. Вие не сте страдащ нещастен ученик, тревожно вторачил поглед към разделяща­та завеса с надеждата, че през нея ще си пробие път някакъв знак, който ще го убеди, че всичко е наред...

Стремете се към висотите на душата и като потърсите и намерите този връх на мира и спокойствието и тази висока радост, в която вашата душа може да пребивава спокойно, погледнете света на Живеещите хора, т. е. троичния свят, в който се намират всич­ки хора - въплътени и развъплътени. Намерете в него това, което вашата душа може и ще поиска да познае. Илюзиите на собствено­то страдание и призмата на миналото винаги изкривяват гледната точка. Само душата остава свободна от заблудите и само тя виж­да нещата такива, каквито са. Затова, издигайте се към душата. („Ученичеството в Новия Век", т. I, стр. 463)