Езотерично лечение втора част

Този страх се дължи на:

а) тревогата от непознатото и неопределеното;

б) ужаса от окончателното разкъсване на връзките;

в) съмненията в реалността на безсмъртието;

г) болката, че напускаш или си напуснат от любимите хора;

д) дребните, дълбоко скрити в съзнанието реакции, свързани с предишни насилствени смърти;

е) вкопчването в живота на формата вследствие на отъждествяване с нея (в съзнанието);

ж) старото погрешно учение за рая и ада, които имат еднакво отблъскващ смисъл за някои типове хора. (Трактат за бя­лата магия, стр. 300)

Към края на следващото столетие смъртта (в сегашния й смисъл) ще се приема за несъществуваща. Непрекъснатост­та на съзнанието ще бъде масово явление и толкова много високоеволюирали хора ще действат едновременно и в двата свя­та, че древният страх ще отмре и отношенията между астралния и физическия план ще станат толкова стабилни и научно контролирани, че работата на изпадащите в транс медиуми постепенно и закономерно ще приключи. Типичният трансов медиумизъм, контролираните материализации и практиките на индийските факири представляват също такова извращение на връзките между двата плана, каквито са сексуалните перверзии, изкривяващи истинските взаимоотношения между полове­те. Тук имам предвид не работата на ясновидците, колкото и слаби да са те, нито овладяването на тялото от висши съще­ства, а отвратителните сеанси по материализация на ектоплазма, сляпата невежа дейност на атлантическите дегенерати и привързаните към земята души, както и на средните индийс­ки наставници и факири. От тях няма на какво да се научим и е най-добре да ги избягваме.

Господството на страха от смъртта е към своя край и скоро ще встъпим в период на знание и увереност, които ще изтръгнат от корен всичките ни безпокойства. Когато се срещаш със страха от смъртта, можеш само да издигнеш този проблем на по-високо науч­но равнище и от тази изходна точка да учиш хората на правилно умиране. Както има техники за живеене, така има и техника на уми­ране, но тя отдавна е забравена на Запад и е почти изгубена на Из­ток, с изключение на няколкото центъра на Знаещите. Впоследствие тази тема може да бъде разгледана по-детайлно; засега е достатъчно общата идея за правилния подход към смъртта да се загнезди в умовете на читателите, а вероятно в процеса на изучаване, препрочитане и размисъл ще се появят интересни материали, които посте­пенно да бъдат селектирани и публикувани. (Трактат за бялата ма­гия, стр. 301 - 302)

В нашето време и цикъл депресията и страхът от смъртта са получили образното наименование „Страж на Прага"; те показват силна реакция към психологичните фактори и не могат да бъдат преодолени само с безстрашие. Обезсилването им може да се постиг­не с всепознание на душата, действаща чрез ума, а не с неговото всемогъщество. В това се крие окултен намек. (Трактат за бялата магия, стр. 309)

Инстинктът за самосъхранение се корени във вродения страх от смъртта; благодарение на него расата е намерила пътя до днеш­ното си дълголетие и издръжливост. (Трактат за бялата магия, стр. 626)

Определение за смъртта

Смъртта е част от Великата Илюзия и съществува само бла­годарение на завесите, които сме навесили около себе си. (Трактат за седемте лъча, т. V)

Хората обаче са склонни да забравят, че всяка нощ по време на сън те умират за физическия план и живеят и действат в други сфе­ри. Забравят, че вече притежават способността да напускат физи­ческото си тяло, но доколкото все още не могат да върнат в съзна­нието на физическия си мозък спомена за това излизане и за после­дващото прекъсване на активния живот, те не виждат аналогията между смъртта и съня. Смъртта в крайна сметка е само една по-дълга почивка в дейността на физически план; човекът просто е „из­лязъл" за по-продължителен срок. Процесите на всекидневния сън и тези на случайното умиране са идентични с тази разлика, че по вре­ме на сън магнетичната нишка (енергийният поток), по която про­тича жизнената сила, остава невредима и осигурява път за връщане в тялото. В случай на смърт тази жизнена нишка се разкъсва и съзнателната същност вече не може да се върне в плътното физическо тяло, което (лишено от свързващото го начало) се разлага. (Трактат за бялата магия, стр. 494)

Както става ясно, процесите на оттегляне са част от жизне­ния аспект и се задействат чрез акт на духовна воля като образу­ват (според един древен езотеричен текст) „принципа на възкресението, скрит в дейността на Разрушителя". Низшето проявление на този принцип се наблюдава в процеса на онова, което ние наричаме смърт, т. е. на главното средство за оттегляне на жизненото начало от формите на телата в трите свята.

Така възниква великият синтез, по отношение на който раз­рушението, смъртта и разпадането не са нищо друго, освен жизнени процеси. Оттеглянето е показател за движение, за прогрес и развитие. Дейността на посветения е най-специфично свързана именно с този аспект от Закона на живота, или (както го наричат в по-общ смисъл) от Закона на Синтеза. (Трактат за седемте лъча, т. V)

Към живота трябва да подхождаме като Наблюдатели, а не като участници в текущ експеримент или опит в трите свята (физически - емоционален - ментален)... ; посветените ученици все по-малко усещат активността и реакциите на личността си, доколкото определени аспекти на низшата им природа са толкова добре пречистени и контролирани, че са слезли под сетивния праг на съзна­нието и са станали част от света на инстинктите; следователно, те биват осъзнавани не повече от степента, в която спящият човек осъзнава ритмичното функциониране на физическия си проводник. Това е дълбока и в същото време неразбрана истина. Тя е свързана с цялостния процес на умирането и може да се разглежда като едно от определенията за смъртта; в нея се крие ключът към тайнствено­то понятие „резервоар на живота". Смъртта по същество е безсъзнателност на това, което може да функционира в една или друга форма, в която духовната същност остава изцяло неосезаема. Резер­воарът на живота е мястото на смъртта - това е първият урок, който ученикът трябва да усвои... (Трактат за седемте лъча, т. V)

Великият процес на единение се осъществява чрез смъртта; „падането на листа" и неговото последващо отъждествяване с по­чвата, върху която е паднал, ни дава символична представа за този велик и вечен процес на единение чрез раждането и закономерно след­ващото го умиране. (Трактат за седемте лъча, т. II, стр. 173)

Аз разказвам за Смъртта като човек, който я познава от опита на Външния свят и като Вътрешно жизнено изражение. Смърт няма. Както знаете, съществува само встъпване в по-пълноценен живот и свобода от ограничеността на телесния проводник. В про­цеса на разкъсване на връзките няма нищо застрашително, освен в случаите на насилствена и внезапна смърт, когато единствените истински неприятни неща са внезапното всепотискащо чувство за надвиснала опасност и разрушение и още нещо, което много напомня за електрически шок. Но не повече от това. За неразвитите хора смъртта е буквално сън и забвение, защото умът е недостатъчно пробуден за да реагира, а складът на паметта все още е практически празен. За средния добър гражданин смъртта е продължение на жиз­нения процес В сферата на съзнанието и следване на присъщите за живота му интереси и тенденции. Неговото съзнание и оценъчна дейност са неизменно същите. Бидейки закрилян, той не чувства голяма разлика и често дори не осъзнава, че е преминал през епизода на смъртта. Злите, крайно егоистичните хора, престъпниците и тези, които живеят изключително заради материалните блага, в крайна сметка се оказват пленници на едно специфично състояние, което ние наричаме „привързаност към земята". Земната ориента­ция на всички техни желания и изкованите от тях връзки със земята ги принуждават да останат в близост до нея и вкопчвайки се в зем­ната среда, те отчаяно и на всяка цена се опитват да възобновят контакта със земното. Макар и рядко, в подобно състояние могат да се окажат добри и прекрасни хора, задържани от огромната си лична любов към оставащите на земята или от неизпълнението на поет неотложен ангажимент. За стремящия се смъртта е незабав­но встъпване в една специфична сфера на служене и изява, с която той е свикнал и която веднага разпознава. В часовете на земния си сън той е подготвил това поле на активно служене и учене, но сега фун­кционира в него през цялото денонощие (ако използваме понятието за време на физическия план), вместо само през времето за земен сън. (Трактат за бялата магия, стр. 300 - 301)

Съгласно Закона, истинската смърт настъпва при достигане на целите и следователно - при прекратяване на стремежа. При раз­рушаването си, етерният двойник на човека, на планетарния Логос и на слънчевия Логос губи поляризацията си по отношение на своя обитател и с това му дава възможност за отделяне. Иначе казано, етерният двойник вече не е магнетичен фокус и източник на привличане. Той става немагнетичен и великият Закон за Привличането губи контрол над него; затова следващо състояние на формата може да бъде само разпадането. (Трактат за космичния огън, стр. 129 - 130)

„Законът изисква навлизане на онова, което може да предизвика изменение".

В светлината на всичко изложено става ясно, че факторът, който трябва да получи вход, е онази витална концентрирана воля, която, след като се задейства в индивида, в групата, нацията, царството на природата (планетарния център) и в планетата като цяло, т. е. във всички планетарни центрове, предизвиква раздвижване, промяна на съотношенията, нова насоченост, импулс за подем и последващо отделяне. Измененията, които протичат в центровете по време на смъртта на физическото тяло, все още не са наблюдавани и регистрирани; те обаче са несъмнени за погледа на посветения и му носят много интересна и важна информация. Именно оценката за състоянието на центровете позволява на посветения да узнае (в процеса на лечение) дали е разрешено излекуването на физическото тяло. Той може да види дали е активен волевият принцип на отделянето, за който ви споменах. Същият процес се наблюдава и при разрушаването на формата на различните организации и дори цивилиза­ции, за да може животът да се отдели и в бъдеще отново да пост­рои за себе си по-адекватна форма. Това се случва и при великите процеси на посвещение, които са не само процеси на разширяване на съзнанието, но се коренят в смъртта, или в процеса на отделяне, който води към възкресение и възнасяне.

Това, което предизвиква изменение, е изтичането (ако можем да използваме един толкова неадекватен израз) на насочената и фокусирана енергия на волята. По своето качество тя е толкова маг­нетична, че притегля към себе си живота на центровете; това довежда до разпад на формата, но и до освобождаване на живота. Смъртта се прокрадва към индивида, когато (в обикновения смисъл на думата) от физическото тяло си отиде волята за живот и ней­ното място се заеме от волята за оттегляне. Именно това ние на­ричаме смърт. В случаите на смърт по време на война например, става дума не за индивидуална воля за отделяне, а за принудително участие в огромно групово оттегляне. От своето собствено място душата на индивидуалния човек признава края на цикъла на въплъще­ние и отзовава своя живот. Тя постига това като позволява на волевата енергия да изтече и да отслабне до степен, достатъчна за предизвикване на промяна...

Христос е споменал за тази дейност по отделянето, приложена към третия велик планетен център - човечеството. Обръщайки се към човешкия род (а Той е говорил като Представител на Йерар­хията, на Втория планетен център, в който езотерично се „оттег­лят" всички човешки същества, достигнали посвещение), Христос посочва: „И когато се възнеса, всички ви ще привлека към Себе си". Друго слово, различно от Неговото, ще бъде дадено в края на епоха­та, когато Повелителят на света, заговори от Шамбала (първия планетарен център); тогава жизненият принцип ще се отдели от Йерархията и целият живот и съзнание ще се фокусират във висшия планетен център - във великия Съвет на Шамбала.

„Законът изисква така извършените промени да отстранят формата, да придадат качество на светлината и да поставят акцент върху живота".

Така трите Велики аспекта (формата, качеството и животът) се свързват в едно и точката на еволюционната цел се проявява в своята истинска светлина - като Живот. Отбележете си това. Послужили на целта, формата и явлението сега изчезват. Настъпва смъртта на формата. Качеството - главният божествен атрибут, бидейки развито на тази планета, става доминиращо и започва да „съзнава себе си", както се казва в древните писания. То е определе­но и индивидуално, но не притежава подчинена форма за проявление, освен тази на голямото цяло, в което се намира. Нито формата, нито качеството (т. е. нито тялото, нито съзнанието) не преобладават в новото състояние на битието; само аспектът на живота, духът на своя собствен план, става доминиращ фактор. Известна предста­ва за значението на това може да се добие, ако разберете, че наши­те седем нива всъщност отразяват седемте поднива на Космичния физически план. Развитието на чувствителността в тази седемстепенна еволюция е необходимо, за да позволи на посветения да функционира в космичния астрален план след оттеглянето (или отделя­нето) В резултат на висшите посвещения. Той напълно излиза от нашия планетен Живот. Само едно нещо може да попречи на това - неговият обет да остане на временно служене в пределите на наша­та планета. За членовете на Йерархията, които се посвещават на такава работа, се казва, че имат съзнание на Буда и че Тяхната приемственост (в окултен смисъл) идва от Вечния Странник, Повелителя на света, после Буда, после Христос. Те по свой свободен избор остават отъждествени с „качество, зримо вътре в светлината" и през времето на свободно избраното Си служене работят с аспекта на съзнанието, за да могат по-късно да поставят акцент Върху ас­пекта на Живота... (Трактат за седемте лъча, т. V)

Осемнадесетте огъня трябва да загаснат; по-малките живо­ти (въплъщаващи принципа на формата, желанието, мисълта и су­мата на творчество, основано на магнетичната любов) трябва да се върнат в резервоара на живота и нищо не може да остане, освен това, което ги е заставило да съществуват, а именно централната Воля, познавана вследствие Въздействието на нейното излъчване, или дихание.

Това разсейване, смърт, или разтваряне е в действителност велико следствие, предизвикано от централната Причина, затова и правилото е: „Това трябва да се предизвика от зова на Волята"... Ученикът намира своята група В ашрама на Учителя и съзнателно (с пълно разбиране) овладява смъртта - този отколешен враг на съществуването. Той открива, че смъртта е просто следствие, причи­нено от живота и от неговата съзнателна воля, и същевременно е способ, чрез който животът насочва субстанцията и контролира материята. Това става съзнателно възможно доколкото, след като развие познанието за двата божествени аспекта - творческата ак­тивност и любовта, ученикът се фокусира върху висшия аспект и съзнава себе си като Воля, Живот, Отец, Монада, Единния. (Трактат за седемте лъча, т. V)

Днешното време и поколение са свидетели на велик катак­лизъм, характеризиращ се с колосално разрушение на много от формите на божествения Живот във всички царства на природата. Нашата съвременна цивилизация получи смъртен удар, от който никога няма да се оправи, но който някога ще бъде признат за „освободителен импулс" и сигнал за това, което е ново, по-добро и повече спомага за проявата на развиващия се дух. Вели­ките проникващи енергии и пробудените от тях сили влязоха в конфликт, който, образно казано, издигна минералното царство в небесата и свали небесния огън на земята. Говоря фактически, а не само символично. Телата на мъжете, жените и децата, как­то и на много от животните, бяха разрушени; формите на растителното царство и могъществото на минералното царство бяха раздробени, разпилени и опустошени. взаимозависимият живот на формите на планетата бе временно лишен от хармония. Както гласи древното пророчество: „Никакъв истински съединен Звук не прелита от форма към форма, от живот към живот. Само викът на болката, изискването за възвръщане, мол­бата за освобождаване от агонията, отчаянието и безплодното усилие се устремяват оттук към Там".

Цялото това разместване на пластовете в световната „почва" - духовно, психологично и физическо - целият този разпад във формите и в познатите очертания на нашия планетен живот тряб­ваше да се случат преди да може Йерархията да се внедри в общественото съзнание; всичко това трябваше да въздейства върху душите на хората преди да настъпи Новата Епоха, която ще възстанови Мистериите и ще реабилитира народите на Земята. Тези две неща са взаимно свързани. Това е едно от основните положения, които се опитвам да посоча. Разпадът, раздробеността и крайно хаотични­те условия, съществуващи през последните 500 години във всички царства на природата, най-после си пробиха път към паралелните физически реалии. Това е благотворно и желателно, тъй като пред­ставлява прелюдия към ускорено строителство на по-добър свят и към формирането на по-адекватни форми на живот, на по-правилни човешки нагласи, плюс по-обективна ориентация в реалността. Най-доброто все още предстои.

Всичко бързо излиза на повърхността - доброто и злото, же­лателното и нежелателното, миналото и бъдещето (които всъщност са неразделно единство); божият плуг почти е завър­шил своята работа; мечът на духа е отделил тъмното минало от сияещото бъдеще и двете се отразяват като взаимодопълващи се в единното Око на Бога; нашата материална цивилиза­ция бързо ще отстъпи място на по-духовна култура; сегашните църковни организации с техните ограничаващи и объркващи ни теологии скоро ще отстъпят място на Йерархията с нейното учение - ясно, фактическо, интуитивно и недогматично. (Трактат за седемте лъча, т. V)

Силното желание за сетивно съществуване и привързаността към него са свойствени за всяка форма, съществуват винаги и са присъщи и на най-мъдрите.

Когато животът (Духът) се отдели, формата умира окулт­но. Когато мисълта на егото, или на Висшето „АЗ", се съсредоточи в своя собствен план, никаква енергия не се спуска в материята на трите свята, затова никакво строителство на форми и привърза­ност към тях не са възможни. Това се съгласува с окултната истина, че „енергията следва мисълта", както и с учението, че тялото на Христовото начало (Будхичният проводник) започва да функциони­ра едва след като отзвучат низшите импулси... Привързаността към формата, или привличането от формата, е велик инволюционен импулс за Духа; отхвърлянето на формата и последващото й разпадане е също толкова велика еволюционна потребност. (Светлината на душата, стр. 137 -138)

Когато причината (желанието) е предизвикала своето след­ствие - личността (формата на човека), тогава колкото дълго съще­ствува волята за живот, толкова дълго живее и самата форма. Тя се поддържа в проявление благодарение на менталната жизненост. Това от време на време се демонстрира и в медицинската практика, която доказва, че докато съществува решимостта за живеене, до­тогава ще бъде и вероятната продължителност на живота във фи­зическия план; щом обаче тя изчезне, т. е. щом обитателят на тя­лото изгуби интерес към личностна изява, настъпва смъртта и за­почва разложението на този умствен образ - тялото. (Светлината на душата, стр. 397)

Има две главни линии на еволюцията: едната се отнася до суб­станцията и формата, а другата - до душата, аспекта на съзнание­то, мислителя в проявление. Прогресът за всяка е различен и всяка следва свой път. Както сме отбелязвали, душата дълго време се отъждествява с формата и се старае да върви по „Пътя на Смъртта", защото такъв е в действителност този тъмен път за мислителя. По-късно, в резултат на енергично усилие, това отъждествяване се прекратява; душата осъзнава себе си и своя собствен път (дхарма), като тръгва по пътя на светлината и живота. Трябва обаче винаги да се помни, че за двата аспекта техният собствен път е правилен и че импулсите, скрити във физическия проводник или в астралното тяло, не са погрешни сами по себе си. Те стават такива от известна гледна точка, ако се използват неправилно; именно раз­бирането за това е заставило ученика от Книгата на Йов да възклик­не: „Аз извратих това, което е било вярно". Двата пътя на развитие са отделни и различни един от друг - това трябва да бъде усвоено от всеки стремящ се. (Светлината на душата, стр. 402 - 403)

Изкуството на умиране

Душата има за свое седалище сърцето; тя е онова жизнено начало, принцип на самоопределяне и централно ядро на позитивна енергия, благодарение на което всички атоми на тялото биват удъ­ржани на съответните им места и остават в подчинение на душев­ната „Воля да бъдеш". Това жизнено начало използва кръвообраще­нието като контролиращ посредник и средство за проявление; тяс­ната връзка между ендокринната система и кръвообращението оси­гурява съединяването на двата аспекта от дейността на душата, за да бъде човекът жива и съзнателно функционираща същност, уп­равлявана от душата и изразяваща нейните цели във всекидневната си жизнена дейност.

В тази връзка може да се каже, че смъртта е движение към Его-то, колкото и неосведомено да е човешкото същество за въпросната цел. Този процес при повечето хора протича автоматично; когато душа­та оттегли своето внимание, неизбежна реакция на физическия план е смъртта - чрез отделяне на двойната нишка на жизнената и разсъдъчната енергия или чрез оттегляне на енергийната нишка на менталността, свързана с потока на живота, който продължава да про­тича през сърцето, но без интелектуално осъзнаване. Душата вече е заета на друго място; тя се занимава на своя собствен план със своите собствени дела. (Трактат за бялата магия, стр. 496 - 497)

Преди да разгледаме тази тема по-подробно, бих искал да кажа няколко думи за „мрежата (паяжината) в мозъка", която се запазва невредима при повечето хора, но отсъства при просветления виждащ.

Както знаете, в основата на човешкото тяло лежи една по-обемна жизнена форма, която е точно копие на физическата, но е по-голяма от нея, и която ние наричаме етерно тяло (етерен двойник). Това е енергийна структура, съставена от центрове на сила и надиси, или силови нишки. Те лежат в основата или са копие на нервния апарат, т. е. на всички нерви и нервни ганглии. На две места в човеш­кото тяло могат да се открият изходни отвори, ако мога да изпол­звам това тромаво понятие. Едното отверстие е в слънчевия сплит, а другото - в мозъка, на върха на главата. Те и двете са предпазвани от гъста мрежа (паяжина) от етерна материя, която се състои от преплетени нишки жизнена енергия.

В процеса на смъртта натискът на жизнената енергия върху паяжината рязко нараства и в крайна сметка предизвиква продупчване, или отвор, от който жизнената сила бързо изтича под въздействие на мощния отделящ импулс, изпращан от душата. При животните, децата и тези мъже и жени, които са поляризирани изцяло във физическото и астралното си тяло, изходна врата става слънчевият сплит; паяжината се разкъсва именно там и открива изхода. При менталните хора и при по-развитите човешки индивидуалности се разкъсва паяжината на върха на главата (в областта на фонтанелата), като отваря изход за мислещото рационално същество.

И така, по време на смъртта се откриват два главни изхода: слънчевият сплит за астрално поляризираните и физически ориенти­рани индивиди; и теменният център за ментално поляризираните и духовно ориентирани човешки същества. Това е първото и най-важно правило, което трябва да се помни; лесно е да се убедим в каква голяма степен жизнената насоченост и фокусът на вниманието определят начина за излизане на душата по време на смъртта. Усили­ята за установяване на контрол над астралния живот и емоционал­ната природа и за насочване на човека към менталния свят и духов­ните ценности оказват незабавен ефект върху феноменалните аспекти на смъртта.

Ако изучаващият притежава ясна мисъл, за него ще стане оче­видно, че единият изход е предназначен за духовните и високоразвити хора, а другият - за тези човешки същества, които стоят на ниска степен на развитие и практически едва са прекрачили животинския стадий на съзнание. Как тогава протичат нещата при средния човек? В този случай временно се използва трети изход; непосредствено под върха на сърцето има още една етерна паяжина, която закрива друг изходен канал. Така се получава следната картина:

1. Изход от главата, използван от интелектуалните хора, уче­ниците и посветените.

2. Изход от сърцето, използван от добронамерените мъже и жени - добри граждани, умни приятели и действени филант­ропи.

3. Изход от областта на слънчевия сплит, използван от тези, в които е силна животинската природа.

Това е първият тезис от новата информация, която през след­ващото столетие постепенно ще се утвърди на Запад като всеоб­що знание. Много от това вече е известно на мислителите от Изтока и е първа крачка към рационалното разбиране за процеса на смъртта. (Трактат за бялата магия, стр. 500)

Във връзка с техниката на умиране сега ми е позволено да дам само едно-две указания. Тук няма да разглеждам нагласите на стра­ничния наблюдател, а ще посоча само факторите, които могат да облекчат излизането на отиващата си душа.

Първо, нека в стаята да цари тишина. Това често е много необходимо условие. Трябва да се помни, че умиращият обикно­вено изглежда като в безсъзнание, но тази безсъзнателност е само привидна. В 90 % от случаите мозъкът изцяло осъзнава съби­тието, обаче е завладян от пълен паралич на волята за изява и от абсолютна неспособност да изработи енергия, която да сви­детелства за живот. Ако в стаята на болния цари тишина и разбиране, отиващата си душа може до последната минута да съхрани ясна власт над своя инструмент и да направи необходи­мите приготовления.

По-късно, когато ще се знае значително повече за цветовете, в стаята на умиращия ще бъдат допускани само оранжеви цветове; те ще се внасят с необходимите церемонии, когато стане ясно, че не е останал никакъв шанс за излекуване. Оранжевият цвят спомага за фиксиране в главата, така както червеният стимулира слънчевия сплит, а зеленият има определено въздействие върху сърдечния и жизнения поток.

След като узнаят повече за звука, хората ще започнат да из­ползват и специална музика; засега няма такива мелодии, които да могат да облекчат работата по отделянето на душата, макар че някои ноти на органа вероятно ще се окажат ефикасни. Ако соб­ствената нота на умиращия звучи в мига на смъртта, тя ще ко­ординира двата енергийни потока и накрая ще прекъсне жизнена­та нишка; знанието за това обаче е все още твърде опасно и ве­роятно ще бъде съобщено на един по-късен етап. Тук аз имам за цел само да обознача ориентирите за бъдещото развитие на окул­тното учение.

Ще бъде открито също така, че натискът върху определени нервни центрове и артерии ще облекчи тази работа; въпросната на­ука за умирането, както е известно на изучаващите, е съхранена в Тибет. Натискът върху шийната вена, върху някои големи нерви в областта на главата и върху определен участък от продълговатия мозък ще се окаже полезно и действено. Конкретната наука за смъртта неизбежно ще бъде разработена, но не преди признаването на душата за факт и научното демонстриране на нейните връзки с тялото.

Мантричните фрази също ще се прилагат и целенасочено ще се внедряват (от страна на околните) в съзнанието на умиращия, или съзнателно и ментално ще се използват от самия него. Христос е демонстрирал тяхната употреба, когато гръмко е възкликнал: „Отче! В Твоите ръце предавам своя дух". Друг пример намираме в думите: „Сега пускаш с мир раба твой, Повелителю". Продължител­ното използване на Свещената Дума, напявана в полуглас или в спе­циална гама (на която, както ще бъде открито по-късно, отговоря умиращият), може също така да стане част от ритуала на прехода, заедно с помазването с масло, извършвано от Католическата църква. Помазването има окултно и научно основание. Главата на умиращия трябва също символично да бъде ориентирана на изток, а ръцете и краката му да са скръстени. В стаята може да дими само сандалово дърво и никакъв друг вид благовония, защото пушекът от сандаловото дърво съответства на първия, или Разрушаващия Лъч, а душа­та е в процес на разрушаване на своето обиталище. (Трактат за бялата магия, стр. 505)

Ако стремящите се трябва да осмислят само един фактор, нека това бъде необходимостта да се освободят от Великата Илюзия. Знаейки за това, Арджуна все пак се е поддал на отчаянието. И в този труден за него час Кришна не го е изоставил, а е изложил в Гита прости правила, които ще помогнат за преодоляване на депре­сията и съмнението. Те могат накратко да се обобщят така:

- Знай, че ти си Единния, който не умира.

- Контролирай своя ум, защото чрез него можеш да познаеш безсмъртния Единен.

- Знай, че формата е само покров, който скрива великолепието на Божествеността.

- Осъзнай, че Единният Живот пронизва всички форми, така че няма смърт, няма страдания, няма обособеност.

- Затова се отдели от формата и ела при Мен, за да обитаваш в сферата на Светлината и Живота. Така свършва илюзията. (Трактат за балата магия, стр. 308)

Учителят прониква в значението на всяка ограничаваща фор­ма; след това Той поема контрола и действа според закона в съста­вения от форми план на битието. Той отглежда формата и когато дойде времето я отхвърля в полза на други и по-висши форми. Така Той винаги прогресира благодарение на жертвата и смъртта на фор­мата. Тя се разглежда като затвор и трябва да се принася в жертва и да умира, така че животът вътре в нея винаги да се устремява по-далече и по-високо. Пътят на възкресението предполага разпятие и смърт, след което води към планината, от която се постига Възне­сението. (Писма за окултната медитация, стр. 261)