ДЕВЕТА ГЛАВА СЕДЕМТЕ МЕТОДА НА ЛЕЧИТЕЛСТВОТО

Ясно е, че дори ако седемте лечебни метода или техники, свързани с енергиите на седемте лъча, бъдат описани съвсем точно, пак ще бъде трудно да се намери лечител, който да е в състояние да ги прилага достатъчно компетентно в този преходен период от състоянието на света. Ние преминаваме от една ера в друга и това по необходимост предизвиква непознати досега проблеми и трудности. За първи път в своята история човечеството стана достатъ­чно интелектуално, за да осъзнае изводите от това събитие, и толкова далновидно, че да предвиди и планира новото бъдеще. От друга страна, душевният лъч на средния кандидат рядко упражнява такъв контрол, че да предизвика съответното просветление и да отключи лъчевата мощ на лечителя. Докато душевният лъч не започне да контролира човека, всички методи и техники за използване и насоч­ване на лъчевите енергии ще се оказват безполезни. Това не трябва да предизвиква у вас огорчение, а само готовност да чакате, което особено важи за младите читатели и изследователи. Мъдростта подсказва, че тази пропаст между надеждите и възможностите е изключително полезна.

През миналото столетие на човечеството беше предадена толкова много информация относно магическата работа, че да се дава повече засега няма смисъл; бяха съобщени много мантри и Думи на Силата и толкова широко се разпространи употребата на ОМ, че би следвало да се очаква огромна вреда. Такава обаче не се появи. Сравнително ниската еволюционна точка на средния практикант и експериментатор се оказа за него сигурна защита и опитите му имаха слаб ефект - както в положителен, така и в отрицателен аспект. Честите временни изцеления до голяма степен се обясняват с възприемчивостта на пациента към внушение и с неговото доверие към лечителя. Нито едно от тези изцеления обаче не може езотерично да се причисли към научните методи на окултизма. Отчитайки дей­ствието на тази защита, засега аз няма да съобщавам Лъчевите Думи, които опитният посветен използва в лечебната си практика. Такива Думи трябва да са съчетани с умело прилагане на духовната воля, но засега дори и низшият аспект на човешката воля остава неразвит, а се шири само своеволието, разбирано като преднамерено и егоистично желание. Затова да давам подобни наставления би било за мен чиста загуба на време.

Сметнах за необходимо да направя тези пояснения, за да изпре­варя вашите очаквания за съобщаване на нещо тайнствено и досега абсолютно неизвестно. Целта на този трактат е само да положи основата на бъдещата структура от знания като подготовка за времето, когато ще бъде безопасно, мъдро и правилно тези „фокуси­ращи Точки", „организиращи Думи" и „изразени Намерения" да бъдат съобщени на добре обучения и опитен окултен лечител. Старая се също така да предизвиквам у вас мъдро и изследователско очакване, което ще се възползва и от малкото, което ми е позволено тук да ви съобщя, от символичните думи, които мога да продиктувам, като по този начин читателят се подготви за по-дълбоко последващо разбиране.

А междувременно, има няколко полезни за вас неща, на които мога да ви науча. Макар че е възможно да усложнят сегашните ви проблеми, те все пак могат да се окажат полезни като ориентири, очертаващи онази област от знания, която трябва да бъде усвоена преди лечителят да стане готов за правилното и трайно лечение.

Този раздел ще е много по-кратък в сравнение с обема на пре­дишните части на трактата. Той представлява система от обоб­щени и лаконични твърдения, които могат да се използват като учебник, пособие или практическо ръководство за лечителя. Тези твърдения са разделени в три групи:

I. Енергии на Седемте Лъча.

II. Лъчи на лечителя и пациента.

III. Седем лечебни техники.

Те ще допълнят том четвърти от „Трактат за Седемте Лъча" и макар че описват само предварителната работа и елемен­тарните правила, те ще дадат много информация на посветения ученик и дори на интелигентния кандидат и ще направят тяхна­та лечителска работа по-резултатна. Излишно е да напомням, че ако целителят овладее до съвършенство тази начална дейност, в хода на работата той сам (без външна помощ) ще успее да про­никне в по-дълбоките смислови нива на тази сфера от Неостаряващата Мъдрост.

1. Седемте лъча въплъщават и изразяват цялата съвкупност от енергии, които циркулират през нашата планетарна фор­ма.

2. Тези седем лъчеви енергии са седемте сили, които (взети за­едно) образуват първостепенния по важност Лъч на Любовта-Мъдрост. Това е т. нар. Втори лъч на нашата слънчева система, който е доминиращ във всяко нейно планетно проявление. Всичките седем лъча са спомагателни спрямо този Велик Космичен лъч.

3. Независимо от индивидуалния си лъч, лечителят винаги трябва да работи чрез втория подлъч на този свой лъч - чрез подлъча на любовта-мъдрост, присъщ на всеки от седемте лъча. Така той установява връзка с двата управляващи лъча - душевния и личностния. Вторият лъч (на любовта-мъдрост) притежава свойството всеобхватност.

4. Вторият лъч и вторият подлъч на всеки лъч са двойствени по своето проявление. Лечителят трябва да се научи да при­лага аспекта на любовта, а не този на мъдростта. Това изисква сериозно обучение и богата практика в областта на духовното разпознаване.

5. В практическата си работа лечителят трябва да използва онези проводници от природата на формата, които се на­мират на линия 2-4-6. Ако не притежава проводници (или тела) на тази базова енергийна линия, той няма да може да лекува. Това рядко се разбира. Доброто все пак е, че почти не съществува телесна даденост, в която да липсват абсолютно всички изходи за енергията на втори лъч.

6. Хората, които са от втори лъч или притежават мощен проводник за този лъч, обикновено стават велики лечители. Христос, бидейки най-истинският изразител на втория лъч, познат някога на Земята, е бил и най-великият от всички изцеляващи синове Божи.

7. Душевният лъч обуславя и определя най-подходящата за из­ползване техника. Лечебната енергия трябва да протича чрез онзи лъч на личностните проводници, който е най-тясно свързан с Втори лъч (за него всички останали подлъчи служат като канали).

8. Вторият подлъч на душевния лъч определя подхода за решаване на непосредствения проблем, с който се сблъсква лечи­телят; преминавайки през съответния личностен проводник, тази енергия се превръща в лечебна сила. За да бъде подходящ, той трябва да се намира на линия 2-4-6.

9. Подходящ проводник може да бъде както менталното, така и емоционалното тяло. Доколкото обаче повечето хора са центрирани в емоционалната си природа, лечението по прин­цип ще бъде най-успешно, ако целителят използва и това тяло като канал за предаване на необходимите енергии.

10.Така се образува енергиен триъгълник, съставен от:

а) енергията на душата;

б) подходящия проводник;

в) и етерното тяло (чрез сърдечния център или чрез този на слънчевия сплит).

11. В етерното тяло се образува вторичен триъгълник като ре­зултат от циркулирането на енергията между:

а) теменния център, като приемателен пункт;

б) центъра аджна, като апарат за насочено разпределение;

в) и центъра, който по линия на най-малкото съпротивление регистрира енергията на душевния лъч, който и от седем­те лъча да е той.

12. Двата триъгълника са свързани чрез „акт на освобождение", който аз нямам намерение да описвам.

13.Искреният и опитен лечител може (дори при липса на езотерична формула, свързваща двата триъгълника) значител­но да улесни тяхното взаимодействие чрез съзнателно из­разена вяра и твърдо провеждане на своето намерение.

14. По-големият триъгълник въздейства на лечителя и го пра­ви предаващ посредник, а по-малкият е средството, чрез ко­ето целителят работи на физически план и оказва влияние върху пациента.

15. Така подготовката на лечителя (преди съзнателния акт на лечение) се дели на три етапа:

а) Лечителят определено и съзнателно се свързва със собстве­ната си душа.

б) Той определя кой от личностните му проводници ще бъде използван; това зависи от реакцията им към енергиите, про­тичащи по линия 2-4-6.

в) После, чрез волеви акт и като използва избрания проводник, лечителят свързва енергията на душата със съответния център на етерното тяло - със сърдечния център или с този на слънчевия сплит, макар че първият винаги е за предпочи­тане.

а) Лечителят изгражда вторичен триъгълник като фокусира вниманието си в приемателния пункт (в теменния център).

б) Чрез силата на творческото си въображение той обединя­ва теменния с междувеждния център и натрупва енергия в последния като в апарат за последващо разпределение.

в) Лечителят се старае да събере в центъра аджна енергията на този център от етерното си тяло, който е най-тясно свързан с неговия душевен лъч.

Накрая, той съзнателно установява връзка между двата триъгълника и щом това бъде постигнато, той е готов за лечителска дейност.

Повече от ясно е, че сред многото възможни обуславящи фак­тори, съществена роля играе и степента на различие или сходство между лъчите на целителя и на пациента. Хармонията или контрастът между душевния и личностния лъч на двете страни могат да обхващат следните комбинации:

1. Душевните лъчи да са идентични, а личностните - не.

2. Личностните лъчи да са еднакви, а душевните - не.

3. Лъчите да съвпадат и в двата случая.

4. Лъчите да се разминават и в двата случая.

5. Личностният лъч да е очевиден, а душевният да е неизвес­тен. Лъчът на личността се определя лесно, но за лъча на душата понякога липсват каквито и да е данни. Това важи както за лечителя, така и за пациента.

6. Нищо по повод на лъчите не е известно и в двата случая. Тук нямам предвид лъчите на менталния, астралния или физическия проводник, макар че знанието за тях е изключително полезно, тъй като те оказват значимо, а понякога и решаващо въздей­ствие. Изхождайки от тези знания, опитният лечител може да приложи вторична техника в помощ на основния метод и да използва най-подходящия нисш проводник (собствения или на пациента) като ка­нал за вторичен поток от лечебна енергия, усилвайки по този начин действието на първичния енергиен прилив. Прибавянето на втори­чен поток изисква твърде висока опитност от лечителя или много точна информация от страна на пациента. Това, както можете да предположите, се среща рядко. Чрез внимателно изучаване и съпос­тавяне с вече известни им аналогични случаи, лечителите могат с висока степен на точност да оценят природата на двата главни лъча. Освен това, посветеният трябва да може да разпознава и да работи с лъчите на едно от нисшите тела и така да разпределя лечебната сила през два центъра едновременно. Затова ние ще разгледаме само връзката между лъчите, контролиращи лечителя и пациента от глед­на точка на душата и на личността.

Невъзможно ми е да разгледам всички възможни лъчи, характер­ни за лечителя и пациента, и да очертая най-подходящата за всеки от тях методика; вие ще разберете по-добре моето затруднение, ако се опитате да си представите какво огромно количество проблеми възникват при съединяването на лъчите на двете страни. За повече информация се обърнете към книгата „Ученичеството в Новия Век”, където са описани лъчите на голям брой ученици. Вие бихте могли (за експеримент и упражнение) да възложите на ученици с различни основни лъчи да заемат последователно мястото на лечител и на пациент и да наблюдавате кои центрове ще се задействат при раз­личните болести (доколкото те са локализирани в различни области на човешкото тяло), след което да се опитате да определите кой е най-правилният метод, начин или процедура за евентуална лечебна намеса. Правейки това, вие трябва да помните две неща: първо, че всички тези хора са членове на Ашрам от втори лъч; и второ, че те са ученици и следователно техните лъчи са известни и очевидни за лечителя, което е облекчаващ за експеримента фактор. Вие можете също така да определите каква лъчева енергия трябва да се при­лага по време на лечебния процес, чрез кой център в себе си (като лечител) и в ученика (като пациент) трябва да работите и в състо­яние ли сте да приложите вторична методика. След като мислено се поупражнявате с въображаемо лечителство, потърсете сред своите приятели и познати такива, които по ваше мнение притежават подобни лъчеви дадености, и ако те са болнави или страдат от кон­кретно заболяване, опитайте се да им помогнете по същия начин, както се учихте да работите с въображаемия пациент. Отбелязвай­те точните резултати и избягвайте прилагането на вторични тех­ники, понеже за разлика от оценката на двете главни проявления на живота, вие най-вероятно ще се окажете абсолютно неподготвени за работа с трите нисши проводника на пациента.

Останалата част от темата може да бъде осветлена чрез някои твърдения, които ще станат по-ясни едва когато езотеричната психология се утвърди като конкретен образователен предмет; за това са нужни десетилетия.

1. Лечителят трябва да определи своите лъчи и да работи, из­хождайки от тази информация. Ако не разполага с това зна­ние, той трябва да се въздържа от опити да лекува.

2. При неспособност да окаже лечебно въздействие (поради липса на горното знание), той трябва да се ограничи до ро­лята на канал за приток на енергията на любовта към па­циента.

3. Лечителят ще открие, че в повечето случаи е по-лесно да разпознае своите лъчи, или поне един от тях, отколкото да узнае лъчите на пациента. Това се дължи на две причини:

а) фактът, че той се старае да лекува и помага, показва зна­чително придвижване по духовния път. Този напредък е не­обходим за точното определяне на лъчевите му качества. Известно себепознание, включващо и възможните налични лъчи, може да му покаже природата на контролиращите го енергии.

б) Високоразвитият пациент често се въздържа от търсене­то на външна помощ и сам се заема с проблема, разчитайки на собствената си душа или на Ашрама, с който евентуал­но е свързан. При средния пациент като средство за контакт обикновено се използва личностният му лъч, тъй като той се определя значително по-лесно от този на душата.

4. След като успешно е определил обуславящите го лъч или лъчи, лечителят трябва внимателно да се подготвя за ле­чебна работа в течение минимум на 5 часа, през които да поработи върху своя ум или мислителен апарат. Нямам предвид непрекъснат умствен контрол и размисъл, а 5 часа спо­койно обмисляне на данните, констатирани (ако това е възможно) докато лечителят изучава пациента и се запознава;

- с проблема на болестта и нейната конкретна природа;

- с локализацията й във физическото тяло;

- със засегнатия център и неговото състояние (в случаите на просветен ученик);

- с остротата на неразположението и шанса за излекуване;

- с опасността от смъртен изход;

- с психологичното състояние на пациента;

- с лъчите на пациента (доколкото е възможно); ако бъдат разпознати, те ще определят подхода на лечителя.

5. След като се е подготвил по този начин, лечителят се кон­центрира върху собствения си лъч. Ако притежава само общо, а не специфично знание за своя (и на пациента) лъч или лъчи, той може да предположи, че единият или и двата от тях се намират на линия 1-3-5-7 или на линия 2-4-6 и да дей­ства съответно на това предположение. Полезно е да се притежава специфично и конкретно знание, но ако такова лип­сва и конкретните лъчи не могат да бъдат разпознати, че­сто може да се определи дали общата тенденция на харак­тера върви по линията на любовта или по тази на волята и да се действа съобразно с това. Тогава възниква въпросът дали отношението между лечителя и пациента ще бъде връзка между личности, между души, между личност и душа или обратно?

6. Ако това е връзка между личност и личност (както най-че­сто се случва), лечителят работи чрез енергията на планет­ната прана, която стимулира естествените процеси във фи­зическото тяло и (в сътрудничество с природата и следо­вателно - в съгласие с кармата на пациента) може дотол­кова да укрепи неговия организъм, че той сам да отхвърли болестта или пък уверено да погледне смъртта в лицето и със спокойно и обективно разбиране да премине в отвъдно­то, т. е. в по-фините царства на битието.

7. Ако връзката протича между душата на лечителя и лично­стта на пациента, лечителят работи чрез лъчевата енергия, като насочва мощта на собствения си лъч към центъ­ра, който контролира поразената област. В случай че две­те души - на лечителя и на пациента - работят в сътрудни­чество, може да се постигне сливане на двете енергии, а при еднакви лъчи - да се наблюдава усилване на едната енергия и съществено ускоряване на оздравителните или на деструктивните процеси.

8. Лечителят трябва винаги да помни, че неговата задача е или да лекува в съответствие с кармичния закон, или да съдей­ства на разпадните процеси, като осъществява по този начин една по-висока форма на лечителство.

9. Докато лекуващият не стане висок посветен и не започне да работи с пълно разбиране за управляващите условия, вне­запното изцеление и рязкото обуздаване на болестта ще бъдат малко вероятни. Ако те все пак настъпят, това може да се обясни с три възможни фактора:

а) със съдбата на пациента, чието време още не е настъпило;

б) с намесата на собствената му душа, която в крайна сметка е посредник на кармата;

в) с помощта на лечителя, която се е оказала адекватна и спо­собна да породи у пациента необходимото доверие и да укрепи силите му дотолкова, че той да успее сам да постигне своето изцеление.

10. Никой, чиято карма е показала, че времето му е дошло, не е могъл да се задържи пред „вратите на смъртта"; неговият жизнен цикъл на физически план неизбежно завършва, освен ако той не е служител в Ашрам или ученик от определен ранг, чиято работа и присъствие на Земята все още са необходи­ми за довършване на някаква специална, предопределена му задача. В такъв случай Учителя от Ашрама може да приба­ви от Своето знание и енергия към това на лечителя или на пациента, така че за известно време да отсрочи смъртта. На подобна помощ обаче нито лекуващият, нито лекуваният трябва да разчитат, тъй като те не познават добре всички обстоятелства.

11. Съществуват някои елементарни изисквания и условия, в ко­ито е желателно да протича работата на лечителя:

а) По възможност пълна тишина в стаята на болния;

12. След като бъдат постигнати спокойствие, тишина, мир и безмълвие, лечителят пристъпва към избраната най-подхо­дяща техника. Споменатите спокойствие, тишина, мир и безмълвие се отнасят не само за физическите условия, но и за емоционалното и менталното състояние на лечителя, на пациента и на всички присъстващи; това невинаги е лесно за изпълнение.

Ако лечителят не владее подходяща техника или не разбира точното значение на приведените в тази инструкция формули, той може да си изработи собствена методика и правила, като за целта внимателно изучи дадените лечителски наставления, които съдържат достатъчно материал за подобно творческо осмисляне.

III. СЕДЕМ ЛЕЧЕБНИ ТЕХНИКИ

Методиките, които ще трябва да изложа под формата на се­дем древни символични твърдения (формули), са заимствани от „Кни­га на Правилата за посветените Ученици". Аз все още нямам право да описвам простото физическо приложение на тези лъчеви техни­ки, защото това би било прекалено опасно - при правилно разбиране и прилагане те предоставят колосална сила и (попадайки в зли ръце) могат да нанесат реална вреда. Нужно ли е да напомням, че Черната ложа ускорява лечението или пък предизвиква болест и смърт чрез използване на твърде сходни техники; разликата е в това, че тя е в състояние да работи само с личностните лъчи на целителя и на па­циента и бидейки по-могъща на физически план в сравнение с Членовете на Великата Бяла Ложа, тя често достига по-значими резул­тати. Работейки с енергиите на светлината, духовният лечител рядко е толкова ефикасен по отношение на физическото.

Членовете на Черната ложа и свързаните с нея лечители оба­че са напълно неспособни да лекуват пациент, който има поне начен­ки на духовна ориентация и встъпва под контрола на своята душа; по същия начин те не са в състояние да работят чрез духовно ориен­тиран лечител. Всичките им опити да направят това биват неут­рализирани от енергията, излъчвана от Ашрама, който служи като ориентир за лечителя (или пациента) и като притегателен център за намиращия се в периферията. Колкото до средния немислещ човек, опасността от „черно" влияние върху него е нищожна, тъй като тъмните сили по принцип не се интересуват от незначителните хора, а главно от могъщите и влиятелни личности, които биха могли да послужат за техните цели. Освен това, тяхната зла работа е възможна само в този момент (или цикъл), когато човек прави своя основен избор - да се ориентира към духовен живот, да остане ста­тичен в средната точка, или (в изключително редки случаи) съзна­телно да тръгне по пътя на чистия егоизъм, който води към Черна­та ложа.

В началото на бъдещия век един ученик ще разясни и разтълку­ва тези свързани с лечебната работа методики или магични твърдения. Всяко от тях съдържа по три смисъла, низшият от които може да се окаже достъпен за разбиране от съвременния читател, ако той разсъждава адекватно и води духовен живот. Нека изложим и лако­нично коментираме тези

I. Техника на първи лъч: Нека динамичната сила, която управ­лява сърцата на всички от Шамбала, да ми помогне, защото аз съм достоен за такава помощ. Нека тя се спусне в третия, да премине в петия и да се фокусира в седмия. Тези думи не означават това, което изглежда на пръв поглед. Третият, петият и седмият са скрити в първия и излизат от Централното Слънце на духовната Жизненост. След това висшето се пробужда в този, който знае, и в онзи, на кого­то трябва да се помогне, и така двамата стават един. Това е дълбока тайна. Обединяването на лечебните сили извършва желаната ра­бота; то може да предизвика смърт - това велико освобождение, и така да възстанови петия, третия, първия, но не и седмия.

Тази динамична енергия на първи лъч обикновено се прилага от опитен духовен лечител, когато за него стане ясно, че часът на па­циента е ударил и освобождението му е близо. В случай, че първи лъч е същевременно и душевен лъч на лечителя или на пациента, прилага­нето на посочения тип енергия трябва да премине от теменния център на лечителя към този на пациента и оттам към центъра, управляващ заболялата област. Това може да доведе - ако изцелени­ето е възможно и кармично допустимо - до временно изостряне на болестта, тъй като постъпващата енергия „динамично изгонва" самите семена или корени на заболяването. Лечителят, пациентът и лекуващият медик трябва да знаят, че температурата може да се повиши или да настъпи някакъв вид колапс и съответно да са готови да предприемат необходимите физически мерки за подобряване на състоянието - мерки, които се предписват от ортодоксалната ме­дицина и неутрализират чисто физическата реакция. Ако душевни­ят лъч на пациента е различен от първи, а такъв се окаже неговият личностен лъч, целителят трябва много внимателно да ползва енер­гията на първи лъч, като съвсем бавно и постепенно я пропуска през центъра на линия 1-3-5-7, който е най-близо до мястото на неразположението, и оттам към центъра (който и да е той), разположен в мястото на болестта. Ако този конкретен център се окаже на ли­ния 3-5-7, лечителят трябва да бъде особено внимателен, защото в противен случай динамичната енергия на първи лъч ще разрушава, а няма да лекува.