ЦЕНТЪР.............................................ЖЛЕЗА(И)

1. Теменен............................................Епифиза

2. Междувежден (аджна)..................Хипофиза

3. Гърлен..............................................Щитовидна

4. Сърдечен..........................................Тимус

5. На слънчевия сплит......................Панкреас

6. Сакрален..........................................Полови

7. В основата на гръбнака...............Надбъбречни

Рано или късно медицинската наука ще открие истината, която вече витае във въздуха, че личността и физическата даденост на човека не могат кардинално да се променят, ако се работи само и единстве­но с жлезите; в това отношение за изминалите 30 - 40 години, откакто ендокринолозите работят по дадената тематика, е постигнат съвсем малък реален прогрес. Бяха открити някои неща; бяха отбелязани изве­стни резултати на активност или пасивност на жлезите; някои типо­ве хора бяха признати като илюстративни за активността или пасивността на ендокринната система; приложени бяха определени облекча­ващи мерки и дейността на жлезите се стимулираше или забавяше (с положителен или отрицателен ефект) чрез различни терапевтични методи и видове медикаментозно лечение. Вън от това обаче известното си остава малко и най-добрите умове, посветили се на тези изслед­вания, осъзнават факта, че пред тях е неизвестността. Тази ситуация няма да се подобри докато съвременната медицина не признае, че светът на причините - по отношение на ендокринните жле­зи - се крие в етерното тяло с неговите седем центъра; едва тогава медиците ще разберат, че всяка свързана с жлезите работа трябва по необходимост да бъде пренасяна от седемте следствия (или веществе­ни образувания) на центровете към самите тези центрове.

Затова лечителят игнорира съответната жлеза и работи пря­ко с центъра, който обуславя „точката на триене" и контролира областта на нейното влияние; по този начин косвено се включва и жлезата, която центърът е създал, организирал и заредил с енергия.

Съгласно този закон, лечителят трябва да осъзнава необходи­мостта от формиране на чист канал или безпрепятствен проход, по който носещият здраве живот да протича от „необходимия център" в етерното тяло на лечителя към свързания с него център в тяло­то на пациента, а оттам чрез съответната жлеза - в кръвообраще­нието. Не забравяйте вечната истина, че „кръвта е живот", дори ако тя засега е необяснима както от езотерична, така и от медицинска гледна точка.

Лечителят трябва да се научи да работи с жизненото начало, а не с някаква неопределена енергия, която се задвижва със силата на мисълта или чрез могъществото на любовта, както в наши дни практикуват различните лечителски системи по света. контактът и задвижването на жизненото начало се осъществяват чрез прочистване на определени канали в етерната структура, която стои в основата на всяка част от тялото на пациента. Това прочистване се постига не с мисли за здравето, с твърдения за божественост или с изкореняване на „заблудите" в менталния подход на пациента, а чрез далеч по-прозаични методи за насочване на енергийните потоци през определе­ни центрове, което позволява да се влияе върху някои жлези в поразе­ната телесна област, станала източник на болка и страдание.

Факторът на мисълта, или правилното мислене, е задължителен елемент на терапията, доколкото лечителят трябва да се научи да мисли ясно, преди да успее да предизвика желаните резултати. Проникващата в проводника на пациента енергия обаче не е ментална, а е една от седемте форми на пранична или жизнена енергия. Тя протича по силовата линия или канала, който обединява всички центрове и ги свързва с жлезите. Така се формира взаимосвързан и всеобхватен ме­ханизъм за управление, съставен от следните системи, които от езотерична гледна точка символизират велики космични процеси:

1. Етерното тяло като цяло, с неговите канали и свързващи енергийни линии, лежащи в основата на всяка част от човешкия организъм.

2. Седемте главни центъра, всеки от които се отличава със специфични качества и е свързан с останалите центрове чрез етерни фибри или силови нишки.

3. Надисите, които представляват система от малко по-плътни етерни канали, или микроскопични силови линии, заложени в основата на цялата нервна система - на всеки нерв и нервен възел.

4. Самата нервна система, чиято сфера на влияние обхваща ця­лото тяло на човека.

5. Ендокринната система, или тази на жлезите с вътрешна секреция.

6. Кръвта като приемник на потоците от жизнена енергия, ко­ито ендокринната система излъчва чрез хормоните.

7. Взаимозависимата цялост на горните системи, разбирана като божествено проявление на духовния човек във всяко въплъщение и във всяка точка от еволюцията.

Така, два големи енергийни потока пронизват и оживотворяват цялата тази съвкупност от системи: потокът на съзнанието и този на живота. Първият работи чрез нервната система, а втори­ят - чрез кръвообращението. На практика те са толкова тясно вза­имосвързани, че когато са в действие обикновеният човек трудно може да ги различи.

Лечителят обаче не работи с аспекта на съзнанието, а само с този на живота; съвършеният лечител (какъвто засега няма) въздейства чрез една тайнствена и непозната точка, разположена в самото сърце на центъра. Това е точката на живота. Лечителят трябва да помни, че животът се излъчва от тази сърцевинна за центъра точка към венчелистчетата на лотоса, а източник (от физическа гледна точка) на живото, дишащо и чувстващо човешко същество е съвкупността от живота на центъра и свойственото за венчелистчетата съзнание.

Зад тази жизненост и съзнание се крие Същността, духовният човек, актьорът, този, който чувства (на различни равнища), мислителят. Простотата на това твърдение е донякъде подвеждаща, защото има и други фактори, взаимовръзки и енергии, които също трябва да се имат предвид; по принцип обаче това е фундаментална истина и лечителят може да действа като изхожда именно от нея.

Интересно е да се отбележи, че Великият Призив, който сега се разпространява по света, се основава върху същата фундаментална концепция за големите системи, обуславящи човечеството като цяло; то може да бъде енергизирано от нахлуващите енергийни по­тоци, които носят нов живот и здраве за целия човешки род чрез планетарните центрове на божествена жизненост и съзнание.

Четвъртото Правило, което съпровожда Закон № 7, е изключително важно. Това се дължи на пределната му простота и на фак­та, че ако бъде правилно разбрано и следвано, то ще хвърли мост между субективните и обективните методи за лечение на болести­те. Законът, който разгледахме по-горе, също е изключително оп­ростен, ясен и недвусмислен и е същностно свързан със субектив­ната природа и обективната форма. Изучаващите обаче не бива да се подвеждат от неговата опростена форма и от ясните му и ди­ректни твърдения. Съществува тенденция езотеричните учения да бъдат разглеждани като задължително неясни и трудни за разби­ране, което винаги предполага необходимост от „езотеричен нюх" (каквото и да означава това), за да се стигне до правилно разбира­не. Всъщност, колкото по-прогресивно е едно учение, често толко­ва по-проста е формата му на изложение. Евентуалната му нераз­бираемост произтича от невежеството на изучаващия, а не от на­чина, по който то е изложено от учителя. И така, въпросното пра­вило звучи по следния начин:

Правилото не изисква особени пояснения, тъй като е съставе­но от следните ясни и лаконични инструкции:

1. Трябва внимателно да се диагностицира заболяването, като се изхожда от безспорни външни симптоми.

2. Необходимо е сигурно локализиране на органа, в който се е загнездило неразположението. Тези две действия се отна­сят до плътното физическо тяло.

3. След това вниманието се насочва към етерния център, кой­то се намира най-близо до засегнатата област.

4. Използват се методи на окултно лечение, насочени към сти­мулиране или успокояване на дадения център.

5. Едновременно се прилагат и всички необходими външни, ортодоксални методи.

Повечето модерни „лечители" се провалят именно по въпроса за внимателната диагноза. Те не притежават достатъчно знания за физическото тяло и за патологията на болестта с нейните първични и вторични симптоми, нито са в състояние да определят природата на неразположението; това е така, защото обикновеният лечител няма нужното медицинско образование и в същото време не притежава онези висши психични дадености, които биха му позволили да изясни истинската диагноза по окултен път. Затова той се ограничава с общото предположение, че човекът е болен, че проблемът се е загнез­дил в някаква предполагаема област на физическото тяло, че паци­ентът се оплаква от определени болки и че ако той стане достатъч­но покорен и успее да осъзнае заедно с лечителя факта на своята божественост (а кой може това, братко мой?) - тогава, след като е изпълнен с вяра в лечителя, той със сигурност ще бъде излекуван.

Тук най-силно впечатление прави двустранното невежество както на пациента, така и на целителя. Изключително тъжно явле­ние е склонността на лечителите да вярват, че ако терапията е била успешна, това е резултат изключително на приложените от тях лечебни методи, без да допускат, че пациентът вероятно би оздра­вял и без тяхната помощ. Всъщност, лечението може да е било ускорено от фактора вяра, а вярата - това е самата енергия на пациен­та, фокусирана в подсказаната от лечителя посока, което (съгласно закона, че „енергията следва мисълта") води до „проявление" на тази енергия в поразената област. „Взривът" (ако мога да използвам толкова силна дума) от енергията на вярата у двете заинтересовани лица - лекуващ и лекуван, окултно предизвиква достатъчна енергийна стимулация, за да се постигне изцеление, когато то във всички слу­чаи е неизбежно. Налице е само ускоряване на оздравителния процес, без да говорим за истинско окултно лечение, доколкото не са прила­гани никакви действително окултни лечебни техники. Психологически същото се получава и по време на „покръстване", както това се на­рича от фундаменталната Християнска школа. Вярата на човека и тази на евангелиста, плюс вярата на публиката (ако има такава), водят до психологично изцеляване чрез преодоляване на вътрешни­те раздвоения и постигане на макар и временно единство.

Трябва добре да се разбере, че в сътворения свят не съществува нищо друго, освен движеща се енергия, и че всяка мисъл насочва някакви енергийни аспекти, макар и винаги в сферата на влияние на някоя по-голяма мислеща и насочваща енергия. Вярата на лечителя и тази на пациента са примери за енергия в движение; днес това обикновено са единствените енергии, които се използват в лечителството. Официалната медицина също работи с тези енергии, като допъ­лва своите ортодоксални методи с вярата на пациента в лекаря и в неговото научно знание.

Съветът за прилагане по възможност на утвърдените медицински и хирургични методи не се нуждае от особени пояснения, още пове­че, че нееднократно се спирах на тази тема в хода на нашето учение за лечителството. Важното е хората да разберат, че проверените и научно доказани медицински и хирургични знания са също такъв израз на божествения опит и разбиране, както и многообещаващите, насто­ятелни и доста непохватни методи на тъй нареченото „божествено лечителство". Макар че повечето от ортодоксалните методи си ос­тават експериментални, те са по-малко хипотетични в сравнение с методите на модерните лечители, тъй като заложените в тях научни знания са доказани и реални. Те трябва да се прилагат и да се пол­зват от доверието на пациента. Най-добрият лекуващ екип (който сега рядко се среща) е този на медик и духовен лечител - всеки работи в собствената си област, като двамата си имат пълно доверие. Няма нужда да призоваваме божествената помощ, ако трябва да наместваме кости - с това хирургът ще се справи отлично, или да лекуваме инфекции, което прекрасно се удава на лекаря. Лечителят може да помогне и да ускори оздравителния процес, но ортодоксалният лекар също може да съдейства за успешната работа на лечителя. Двете групи обективно имат нужда една от друга.

Допускам, че казаното няма да се хареса нито на духовния лечи­тел, нито на ортодоксалния медик. Крайно време е обаче те да се научат на взаимно уважение и да се подготвят за съвместна работа. Духовният целител и новите методи на ментално лечителство имат значително по-малък принос за човечеството в сравнение с работата и знанието на професионалния медик. Дългът на света към лекарите и хирурзите е огромен, докато дългът към лечителите със сигурност не е толкова голям; освен това, те често тровят атмосферата с горчилка и с постоянна критика към лекарите и официалната медици­на. Достоверността на натрупаните знания и опит предпазва ортодоксалната група от подобно поведение; освен това е ясно, че при спе­шен случай дори духовният лечител ще повика професионален медик.

Законът и правилото, които сега ще разгледаме, ни пренасят в областта на истинската абстракция и за вас ще е трудно да раз­берете повечето от това, което тук мога да изложа. Този Закон № 8 ни връща към самия първоизточник на всички свързани с човешкото същество явления - към волята на безсмъртната душа за въплъщаване на земята и за оттегляне от въплъщение. Той разглежда също така влиянието на волята, която може да предизвика болестта и да я използва като пряко средство за такова оттегляне. По отно­шение на волята все още съществува голямо неразбиране и това прави тази тема много трудна за обяснение.

ЗАКОН № 8:

Болестта и смъртта са резултат на две активни сили. Едната е волята на душата, която заявява на своя инструмент: аз вземам Същността назад. Втората е магнетичната сила на планетния жи­вот, която съобщава на живота в атомичната структура: „Часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен ". Така, съобразно цикличния закон, съществуват всички форми.

В случаите на болест и смърт винаги откриваме присъствие­то на два аспекта от природата на божествената воля; единият е волята на душата да доведе въплъщението докрай, а другият е воля­та на духа на земята (т. е. на основната елементална сила) да си възвърне освободената и временно изолирана субстанция, от която се е ползвала душата по време на въплъщението.

Тук са въвлечени и факторът време, взаимодействието между точката на душевната воля и размитата, но вечно присъстваща воля на елементалния дух на субстанцията, плюс тяхната циклична връзка. Нека ги разгледаме по-подробно.

Това, което сега имам да ви съобщя, е изключително важно и ще хвърли нова и необичайна светлина върху цялата тема за болест­та. Преди всичко ще разгледам втората половина от закона, която се отнася до „магнетичната сила на планетния живот", която съоб­щава на живота в атомичната структура: „Часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен".

За да разберете правилно тази фраза, ще напомня, че човешкото същество е духовна същност, която заема или оживотворява (предпочи­там тази окултна дума) плътния физически проводник, физическото тяло е част от общата планетна структура, образувана от живи ато­ми, които се намират под контрола на планетарната същност и са част от нейния живот. Волята на оживотворяващата го душа придава на този плътен физически проводник Временна и целенасочена свобода, но той си остава присъща и неразделна част от съвкупността на цялата атомна субстанция, физическият проводник - който притежава собствен живот и степен на интелект, т. е. „инстинктивна природа", - е наречен от езотеристите физически елементал. През време на въплътения си живот физическото тяло приема етерната жизненост и съхранява специфична­та си форма в резултат на действието на онази свързваща сила (или по­средник), която обхваща всички живи атоми и поддържа тяхното един­ство, физическото тяло е велик символ (в пределите на единния живот) на многото животи, от който е образувано; то е нагледен пример за вро­дена съгласуваност, единство, синтез и взаимовръзка физическата или планетната прана е най-нисшата форма на пранична енергия; тя е израз на живота на цялата съвкупност от атоми (изграждащи всички външни форми), когато те влизат в контакт с отделна атомична структура на плътното физическо тяло, принадлежащо на индивидуална оживотворяваща душа от някое царство на природата; в случая и от гледна точка на нашето обучение - от човешкото царство.

Което е вярно в това отношение за индивида (микрокосмоса), е вярно и за планетата, която подобно на човека представлява съгла­сувано цяло. Нейната цялостност е резултат от връзката между двата аспекта на живота - на планетарния Логос и на духа на земя­та (който е живот на съвкупността от атомите, образуващи всички форми). Плътното физическо тяло на човека е част от тази съвкупност на жива субстанция, на елементален живот, и това го превръща в символ. функционирайки микро- и макрокосмично, тези два живота създават онази жива пранична енергия, която циркулира през етерните тела на всички форми и създава у тях съгласуваност и синтезно взаимодействие; точно тя може да бъде видяна в каче­ството й на най-плътен аспект на етерното тяло, образуващо здравата аура на растенията, дърветата, морските организми, живот­ните и човека. Етерното тяло е пронизвано и обуславяно и от други енергии и потенциали, но тук аз разглеждам само техния най-нисш физически аспект. Той е показателен за живота на елементала на нашата планета (духа на земята) - един божествен живот, който осъществява своя прогрес върху инволюционната дъга на проявление. Духът на земята запазва властта си над атомичните структури, от които са образувани всички форми, включително и физическото тяло на човека; в определен момент той събира и поглъща об­ратно (реабсорбира) онези елементи от своя живот, които времен­но са били отделени от него по време на въплътения опит на всяка душа във всяко царство на природата. Трябва да отбележим, че атомите са нюансирани или обусловени от два фактора, за които е от­говорен единствено духът на земята:

1. От фактора, наречен Карма на живота на планетарния елементал. Това е инволюционна, низходяща карма, съвършено различна от кармата на планетарния Логос, Който е духо­вен живот върху еволюционната дъга. Затова дадената инволюционна карма обуславя жизнения опит от чисто физическата гледна точка на формите, образувани от атомична субстанция.

2. От фактора, наречен ограничение. Освен кармата, която се проявява във физически събития и засяга всички физически форми, образувани от тази елементална същност, физическите проводници на всички животи във всички царства на природата са обусловени и от конкретната фаза в цикличното влияние на планетарния дух, както и от неговата еволюционна точка. Този инволюционен дух все още не е достиг­нал точката на съвършенство, но се придвижва към своята специфична цел, която ще бъде постигната едва след като той поеме по еволюционната дъга на опита. Това все още е много далече в бъдещето. Нашият планетарен Логос - този велик божествен живот, в който живеем, движим се и съществуваме - е засега един от „несъвършените Богове" от гледна точка на целта, към която се стремят всички планетарни Логоси. Неговото тяло на проявление е нашата Земя, но тя все още не е свещена планета. Духът на земята си остава много далеч дори от онова относително съвършенство, за което е осведомено съзнателното човеш­ко същество.

Достигнатата от духа на земята еволюционна точка влияе върху всеки атом от неговото тяло - тялото на една инволюционна същност. Резултатът от неговото несъвършенство, а не от това на планетарния Логос, се проявява в наличието на болести във всич­ки форми и царства на природата. Минералите са изложени на износ­ване и разпад; „умората" на металите вече е доказан научен факт; всички растения и животни са подвластни на болестта, загнездена в структурата на тяхната форма; болестта и смъртта са присъщи дори на атомите, от които са съставени всички организми. Човекът не прави изключение от това общо правило. Затова, както неведнъж съм посочвал, болестта не е плод на неправилното мислене или на несполучливото провъзгласяване на божествеността. Тя е присъща на самата природа на формата и е показател за несъвършенствата, от които страда духът на земята; тя (болестта) е отличен метод, чрез който елементалният живот съхранява своята цялост и спо­собността си да реабсорбира това, което му принадлежи, но което е било въвлечено под друго управление от притегателната Жизнена способност на душата, призвана да оживотворява всяко царство на природата по време на цикъла на въплъщение.

Това със сигурност ще ви даде ново разбиране за болестта. Подтикван от душата и от волята за въплъщение, човекът създава форма, чиято субстанция вече е изложена на външните влияния и е наситена с жизнените импулси на духа на земята. Правейки това, човекът поема отговорност за своята елементална форма, но в също­то време определено е ограничаван от природата на формообразуващите атоми. Атомичната субстанция, чрез която се проявява духът на земята, винаги носи в себе си „семената на възвръщането", които правят възможно обратното й поглъщане (реабсорбиране). Тя е съставена от материя с всевъзможни степени и качества - от най-грубата до най-фината; пример за последното е било качеството на субстанцията, която е направила възможно появяването на Буда и Христос. Повелителят на Земята, или планетарният Логос, не може да намери субстанция (наситена с духа на земята), която да е дос­татъчно чиста по природа и качество, затова Той не може да се материализира, или да се яви, както това са направили Буда и Хрис­тос. Малцина от Членовете на Съвета на Шамбала могат да наме­рят необходимата или адекватна субстанция, чрез която биха мог­ли да се явят; Те не могат да приемат плътно физическо тяло и са принудени да се задоволят с етерния проводник.

Така се очертават три типа живот, които въздействат върху плътното проявление на човешкото същество по време на ограни­чената му телесна поява или въплъщение:

1. Животът на самия духовен човек, който през по-голямата част от проявеното битие се предава от Монадата чрез ду­шата.

2. Животът на онази съвкупност, която отразява елементалното битие на четвъртото, или човешкото царство на при­родата; този живот (съгласно Закона за Изолацията или Ограничението) засега представлява само аспект от живо­та на духа на земята.

3. Съвкупността от животи, свойствени за самата атомична субстанция, от която са направени всички форми. Това е цялостният живот на духа на земята.

Тук ние не разглеждаме душата на атома или на която и да е друга (голяма или малка) форма, а се интересуваме изключително от живота, или от първи аспект. Той се проявява като „воля да бъдеш" и макар че присъства винаги, е активен само по време на живота на формата, или във фазата на сътвореното проявление. Именно тук влиза в действие факторът воля и се откроява връзката между во­лята, формата и въплъщението.

Един от факторите, които определят въплъщението, е нали­чието на т. нар. „воля за живот"; когато е ярко изразена в човека, той проявява силна привързаност към физическия план; ако тя не е дос­татъчно активна или вече е оттеглена, човекът умира. животът във физическото тяло технически и окултно се съхранява под въздействие на могъщата „воля да бъдеш", проявена от въплътения духовен човек и оказваща влияние върху магнетичната сила на планетарния живот, която е свойствена за всеки атом от природата на формата; благо­дарение на атомите - изолирани и събрани във форма от Закона за Притеглянето - човекът получава битие във физическия план. Тази магнетична сила е израз на волята на планетарната същност, ако можем да приложим думата „воля" спрямо присъщата за духа на земя­та тенденция към свързаност. Това е проекция на нейното специфич­но състояние на съзнание в една изолирана форма, създадена, заета и обитавана от душа, т. е. от живия човек.

Неведнъж използвах израза „изолирана форма", тъй като имен­но този особен аспект на изолация обуславя физическото тяло на човека (и на всяка жива форма), като го прави отделен, единен и вре­менно живеещ собствен живот в отговор на изявената жизненост на въплътяващата се душа. Съединената сила на отделните и изо­лирани атоми - особено планетарната структура на духа на земята - временно се подчинява на индивидуалната реакция спрямо планетарния живот. Единствено свързващите и магнетични качества се за­пазват във всяка форма на активност, като действат заедно с „во­лята за живот" на духовния човек или на която и да е одушевяваща същност. Това създава съгласувана и единна форма, обединена от жизнеността на духа на земята и от тази на духовния човек, т. е. от два различни аспекта на жизнеността. По този начин (надявам се да разберете основната ми идея) се получава обединение между двата аспекта на живота и двете форми на волята, или целта. Вис­шият е еволюционен, а нисшият е инволюционен по природа и имен­но това създава конфликта. Доколкото единият тип енергия е еволюционен, а другият е инволюционен, техните борещи се сили ста­ват изразители на проблема за двойствеността, т. е. за дуализма на висшето и нисшото в неговите различни степени. Крайната фаза на този конфликт настъпва едва когато „Стражът на Прага" и „Ан­гелът на Присъствието" се срещнат. Именно това завършващо съби­тие бележи края на конфликта между инволюционния и еволюционния живот, между остатъчната магнетична воля на елементалните сили (присъща на атомите, които образуват трите тела на лич­ността) и волята на духовния човек, застанал пред прага на освобождението от магнетичния контрол на субстанцията.

Духът на земята намира своето съответствие в сътворения израз на духовния човек чрез съществуването на личностния елементал, който може да бъде (и често е) остатъчна сила, доминирана изцяло от желанията и лишена от истинска личностна интеграция, но може да бъде и високоорганизиран и могъщ фактор, който се е издигнал до висока степен на личностна организираност и е станал ефективен инструмент за духовния човек в трите свята на неговата еволюция. Следват конфликтите, характерни за пътя на Учени­чеството и за този на Посвещенията. Тогава жизнеността на духов­ния човек и неговата воля да прояви божественост стават до така­ва степен доминиращи, че предизвикват смъртта на личността; тази тенденция кулминира по време на третото посвещение. При това преживяване монадната воля се проявява с такава динамична мощ, че волята на елементалните животи на троичната личност бива напълно обезсилена.

От гледна точка на нашата тема обаче, атомичната субстан­ция, която е наситена с живота на духа на земята и е насочвана от неговата зачатъчна воля, се проявява като магнетична сила и се намира в постоянен конфликт с живота на душата вътре в оживотвореното от нея тяло на проявление. Този конфликт или напрежение (триене) е основната причина за това, което вие наричате болест.

Планетарният живот заявява: „Часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен". Тенденцията за завръщане днес е доминираща нота в субстанцията на човешките тела и носи отговорност за лошото здраве, характерно за повечето хора; тази тенденция е доми­нирала от векове, но нещата бавно се променят и накрая ще дойде време, когато атомите на телата, или елементалните сили, ще бъдат насочвани по пътя на обратното поглъщане (реабсорбирането) само по волята на духовния човек и в отговор на неговата пряка заповед, а не под въздействие на магнетичната сила на духа на земята.

Обсъждайки Законите и Правилата, ние отбелязахме, че по прин­цип болестта и смъртта се обясняват с оттеглянето на слънчевия живот (енергията на душата понякога се нарича „слънчев огън") от конкретна област или от цялото физическо тяло. Този факт трябва да напомня на изучаващите колко е необходимо да се прави разлика между силата (или живота) на „лунните повелители", свойствена за всички атоми, от които са образувани различните органи и форми, и енергията на душата, която в качеството си на интегриращ фактор изпълва и пронизва цялото тяло. Затова, символично казано, има мо­менти, когато животът на лунните повелители започва да доминира в някаква конкретна област до такава степен, че засенчва този на душата и последвалото оттегляне на слънчевия живот предизвиква болестта; с други думи, болестта се предизвиква от триенето, кое­то възниква поради неотстъпчивостта на лунните повелители. Смъртта обаче не е показател за пълната победа на лунните повели­тели, а по-скоро за това, че според плана на душата и вследствие завъ­ршването на жизнения цикъл енергията на душата изцяло се е оттег­лила, като е оставила лунните повелители сами и без контрол. Поня­кога, доколкото това също може да влиза в плана на душата, лунните повелители стават временни победители, макар и без да настъпи смъртен изход; в такива случаи оздравяването е свидетелство за по­степенното завръщане на енергията на душата и последващото пре­минаване на лунните повелители под нейния контрол. Въпросният аспект на душевната енергия не е елемент от онези енергии, които представят и водят качеството на душата към проявление. Това е