Франсис Бърнет Малката принцеса

- Как така няма да отиде? - попита тя.

- Не - каза господин Карисфорд. - Няма да отиде у дома си, макар да давате това име на вашата къща. Нейният дом занапред ще бъде моят дом.

Госпожица Минчин отстъпи назад учудена и възмутена.

- Вашият! Вашият, господине! Какво означава това?

- Моля те, Кармайкъл, обясни нещата на госпожица Минчин - каза господинът от Индия, - и то колкото е възможно по-бързо.

Тогава господин Кармайкъл започна да обяснява със спокоен, равен и сигурен глас на човек, който познава работата, за която говори, и цялото й значение.

- Госпожо - каза той, - господин Карисфорд беше близък приятел на покойния капитан Крю. Беше му съдружник в известни големи предприятия. Богатството, което капитан Крю мислеше, че е загубил, бе спасено и се намира сега в ръцете на господин Карисфорд.

- Богатството! - извика пребледняла госпожица Минчин. - Богатството на Сара!

- То ще бъде на Сара - отвърна студено господин Кармайкъл. - То е действително нейно сега и поради известни обстоятелства е нараснало извънредно много. Диамантените мини излязоха истински.

- Диамантените мини! - задъхано проговори госпожица Минчин.

Тя почувства, че ако е вярно, то това е най-ужасното нещо, което някога й се е случвало.

- Диамантените мини - повтори господин Кармайкъл и не можа да се удържи да не прибави с малко подла, неподобаваща на адвокат усмивка: - Не са много принцесите, госпожице Минчин, които са по-богати от ученичката ви по милост - Сара Крю. Господин Карисфорд я търси вече близо две години. Най-после я намери и ще я вземе при себе си.

След това той помоли госпожица Минчин да седне, за да й обясни по-добре как стоят нещата и дотолкова се увлече в подробностите, че бе необходимо да й изясни напълно, че бъдещето на Сара е осигурено и че това, което се е смятало за загубено, ще й бъде върнато в десеторен размер. Освен това в лицето на господин Карисфорд тя ще има както покровител, така и приятел.

Госпожица Минчин не бе умна жена и сглупи от вълнение. Направи отчаяно усилие да спечели онова, което виждаше, че е загубила в резултат на безкрайния си егоизъм.

- Той я намира оставена на моите грижи - възрази тя. - Аз направих всичко за нея. Без мене тя щеше да умре от глад на улицата.

Тук господинът от Индия загуби търпение.

- Колкото за това - каза той, - тя би умряла от глад на улицата не по-зле, отколкото на вашия таван.

- Капитан Крю я остави под мое покровителство - спореше госпожица Минчин. - Тя трябва да остане при мен докато порасне. Може отново да стане пансионерка. Трябва да продължи образованието си. Законът е на моя страна.

- Хайде, хайде, госпожице Минчин - прекъсна я господин Кармайкъл. - Законът няма да направи нищо подобно. Ако Сара поиска да се върне при вас, мисля, че господин Карисфорд няма да има нищо против. Но това зависи от Сара.

- Тогава - каза госпожица Минчин - аз се обръщам към Сара. Може би не съм те глезила - каза тя объркана на момичето, - но ти знаеш, че татко ти се радваше на успеха ти. И после, аз винаги съм те обичала.

Сара втренчи сиво-зелените си очи в нея. Лицето й беше ясно и спокойно, а госпожица Минчин много мразеше този поглед.

- Така ли мислите, госпожице Минчин? - каза тя. - Аз не знаех това.

Госпожица Минчин се изчерви и се изправи.

- Би трябвало да го знаеш - каза тя, - но за жалост, децата никога не знаят кое е най-доброто за тях. Амилия и аз сме казвали всякога, че си най-умното дете в училището. Няма ли да изпълниш дълга си към бедния ти баща и да дойдеш с мен?

Сара пристъпи крачка към нея и застана неподвижно. Тя си мислеше за деня, когато й казаха, че няма никъде никого, за деня, когато имаше опасност да я изпъдят на улицата; мислеше си за студените часове, които бе прекарала гладна на тавана с Емили и Мелкиседек. Гледаше спокойно госпожица Минчин.

- Вие знаете защо не искам да дойда с вас, госпожице Минчин - каза тя. - Знаете много добре защо.

Сърдитото лице на госпожица Минчин силно се изчерви.

- Никога няма да видиш приятелките си - започна тя. - Ще се разпоредя Армангард и Лоти да се държат настрана.

Господин Кармайкъл я спря учтиво, но твърдо.

- Извинете - каза той, - тя ще се среща с всеки, с когото пожелае. Господин Карисфорд ще уреди това.

Трябва да се признае, че дори госпожица Минчин се смути.

- Вие се нагърбвате с трудна задача - каза тя на господина от Индия, когато си отиваше. - Много скоро ще разберете това. Детето е неискрено и неблагодарно. Предполагам - каза тя на Сара, - че отново ще започнеш да се чувстваш като господарка.

Сара наведе поглед и се изчерви малко, защото си помисли, че не е лесно за чужденци - дори нейни приятели - да разберат изведнъж странните й фантазии.

- Винаги съм се старала да бъда човечна и достойна за положението, което съм заемала - отговори тя тихо. - Дори когато ми е било най-студено и съм била най-гладна - винаги съм се старала да бъда такава, каквато съм.

- Сега няма да имаш нужда да се стараеш - каза госпожица Минчин кисело, като излизаше от стаята, изпратена от Ран Даф с поклони.

Госпожица Минчин се върна вкъщи, веднага изпрати да повикат сестра й и се затвори с нея до вечерта. Бедната госпожица Амилия прекара действително много мъчителни минути. Проля много сълзи и не веднъж бърса очите си. Една от нещастните й забележки ядоса дотолкова сестра й, че тя едва ли не би я убила от гняв, ако работите не се бяха развили съвсем по друг начин.

- Не съм толкова умна, сестро - каза тя, - винаги когато говоря с теб, се страхувам да не би да се разсърдиш. Може би, ако не бях така боязлива, щеше да е по-добре и за двете ни. Трябва да призная: често съм си мислела, че щеше да бъде по-добре, ако не си така жестока към Сара Крю. Аз зная, че тя бе заставяна да работи много тежка работа за едно дете на нейната възраст и че никога не си дояждаше...

- Как смееш да говориш така! - извика госпожица Минчин.

- Не зная - отговори госпожица Амилия, с небивала смелост, - но понеже започнах да говоря, ще свърша, каквото и да става. Детето е умно и добро и то би ти се отплатило за всяка добрина, която би направила за него. Но ти не си й направила никаква добрина. Истината е, че тя беше много по-умна от теб, и ти я мразеше за това. Тя ни разбираше добре и двете...

- Амилия! - извика разярено сестра й, сякаш щеше да я набие.

Но госпожица Амилия бе така възмутена, че не мислеше какво може да стане.

- Да, да - извика госпожица Амилия. - Тя ни разбираше: виждаше, че ти си коравосърдечна егоистка, че аз съм слабодушна глупачка, че и двете сме готови да пълзим пред нея заради парите й и че се отнасяхме зле с нея, когато сметнахме, че ги е загубила. В същото време тя се държеше на положение, макар да бе съвсем обедняла. Да, тя се държеше като малка принцеса! - Госпожица Амилия бе извън себе си. Тя започна истерично да се смее и да плаче едновременно, като се клатеше напред-назад, така, че госпожица Минчин я загледа уплашено.

- И сега я изпуснахме - викаше тя диво, - тя ще отиде с парите си в друго училище. Пада ни се, но ти повече заслужаваш това, отколкото аз, защото ти си груба жена. Ти си груба егоистка и сметкаджийка!

От този ден нататък по-възрастната госпожица Минчин започна да се бои малко от сестра си, която очевидно не беше толкова глупава, колкото изглеждаше, и можеше, следователно, да избухне и да каже истини, които не са приятни за слушане.

Когато ученичките се събраха вечерта пред горящата камина в класната стая, както правеха обикновено преди да отидат да спят, Армангард влезе с писмо в ръка и с чудно изражение на лицето.

- Какво има? - извикаха два или три гласа едновременно.

- Да не би да не знаеш нещо за врявата, която се вдигна преди малко? - запита Лавиния с любопитство. - Такава врява имаше в стаята на госпожица Минчин. Госпожица Амилия имала нещо като припадък и трябвало да лежи в леглото.

Армангард им отговори тихо, сякаш бе онемяла.

- Току-що получих това писмо от Сара - каза тя.

- От Сара! - извикаха всички в един глас.

- Къде е тя? - почти изпищя Джеси.

- В съседната къща - каза Армангард все така тихо, - при господина от Индия.

- Къде? Къде? Изпъдена ли е? Знае ли госпожица Минчин? Затова ли бяха писъците? Защо ти е писала? Разправяй! Разправяй!

Всички викаха и питаха, а Лоти започна жално да плаче.

- Действително е имало диамантени мини - отговори гордо Армангард, - имало е!

Всички отвориха уста и очи от учудване.

- Те били истински - бързо заговори тя. - Всичко било грешка. По едно време се случило нещо и господин Карисфорд помислил, че са разорени.

- Кой е господин Карисфорд? - извика Джеси.

Армангард разказа цялата история.

Дори самата госпожица Минчин едва ли би могла да се справи с шума, който се вдигна след това; и макар да чу врявата, тя не се и опита да я потуши. Нямаше настроение да предприеме каквото и да било и остана в стаята си, докато госпожица Амилия плачеше в леглото. Тя разбра, че новината е проникнала по някакъв тайнствен начин в училището и че всяка слугиня и всяко дете ще говорят за това, като отива да спи.

До полунощ почти целият пансион, разбрал, че никакви наредби не важат, се трупаше около Армангард в класната стая. Четяха и препрочитаха писмото, което съдържаше разказ, не по-малко невероятен от тези, които Сара измисляше сама.

Беки, която също бе чула историята, успя да се измъкне и да отиде горе по-рано от обикновено. Тя искаше да отиде и да види още един път малката омагьосана стаичка. Тя не знаеше какво ще стане с нея по-нататък. Надали щеше да бъде оставена на госпожица Минчин. Сигурно всичко щеше да бъде взето обратно и таванът щеше да стане пак пуст и празен. Макар да се радваше на Сариното щастие, сълзи замъгляваха погледа й. Нямаше да има огън тази нощ, нито розова лампа; никаква вечеря, никаква принцеса, която седи в блясък и разправя приказки!

Тя сподави една въздишка, отвори вратата и изведнъж извика високо.

Лампата осветяваше стаята, огънят гореше, вечерята я чакаше. Ран Даф стоеше и се усмихваше срещу учуденото й лице.

- Господарката си спомни за теб - каза той, - и разправи всичко на господаря. Тя иска да знаеш за нейното щастие. Ето писмо от нея. Тя не иска да си легнеш нещастна. Господарят заповяда да отидеш при него утре. Ще останеш при малката господарка. Тази нощ ще отнеса тези неща обратно през покрива.

И като каза това със засмяно лице, той се поклони и се измъкна през прозорчето безшумно и ловко.

В детската стая на голямото семейство цареше небивала радост. Всеки искаше да чуе подробности за това, което се бе случило на Сара. Когато човек седи пред горяща камина в голяма светла стая, е приятно да слуша колко студено е на тавана. Студът и пустотата на тавана изглеждаха нещо незначително при разказа за Мелкиседек, за лястовичките и за всичко, което може да види човек, като се качи на масата и подаде глава и рамене навън през таванското прозорче.

Разбира се, най-любимото нещо беше разказът за угощението и за съня, който се бе оказал истински. Сара го разправи за пръв път през деня, когато я намериха. Тя разказваше, а господинът от Индия слушаше и я гледаше. Когато свърши, Сара го погледна и сложи ръка на коляното му.

- Това имах да кажа. А сега, искаш ли ти да ми разправиш нещо, чичо Том? - попита Сара. Той бе пожелал да го нарича винаги така.

И той й разказа как узнал за нея, как решили с Ран Даф да й помогнат, как индусът пренесъл и наредил нещата.

- Така се радвам - каза накрая Сара. - Така съм щастлива, че ти си бил моят покровител!

В разстояние на един месец господин Карисфорд се промени изцяло и се възстанови напълно. Двамата със Сара станаха такива приятели, каквито никога не е имало на света. Господин Карисфорд стана настойник на малката Сара.
За книгата и автора

След "Тайната градина" и "Малкият лорд Фаунтлерой" в поредицата "Вечните детски романи" се вписва още едно прочуто произведение на Франсис Бърнет - романът "Малката принцеса". Тези три книги постоянно се преиздават в цял свят, а Бърнет си е спечелила с тях славата на една от най-известните писателки за деца за всички времена.

Франсис Ходжсън Бърнет (1849-1924) e родена в английския град Манчестър. Баща й е дребен търговец, но успява да осигури на семейството си приличен живот. За нещастие той умира твърде млад през 1853 година. Нещата се влошават и семейството изпада в истинска бедност. След време превратностите на съдбата и щастието стават доминираща тема в творчеството на Бърнет. Тя никога не забравя обикновените хора, с които е живяла, и изпълва книгите си с техните образи и преживявания.

През 1865 г. фамилия Ходжсън се преселва в Америка, която след края на Гражданската война дава надежди за по-добър живот. Отиват в щата Тенеси. Франсис е на 15 години и се налага сама да изкарва прехраната си. Тя опитва всичко - бродира, дава уроци по музика, дори отглежда пилета. Тук младата жена започва да пише. Писмото, с което изпраща своя първи разказ до едно литературно списание, завършва с думите "Моята цел е да получа хонорар."

Нейният първи разказ е отпечатан през юни 1868 г. След по-малко от две години умира майка й, така че Франсис Бърнет започва да се грижи и за двете си по-малки сестри. Но животът в Тенеси не дава големи шансове за добра работа и развитие.

През 1872 г. младата жена се връща в Англия. Оттогава тя често пътува между двата континента като прекосява Атлантическия океан общо 33 пъти. През 1873 г. се омъжва в Тенеси за Сюан Бърнет и приема неговото име.

От 1875 г. семейството се премества в Париж, където тя пише и със спечелените хонорари издържа и мъжа си, който следва медицина.

Първият роман на Бърнет за деца "Малкият лорд Фаунтлерой" (1886) предизвиква възторжени оценки в литературния печат и превръща писателката в знаменитост. За разлика от литературните й успехи нейният живот е драматичен и често нещастен. От туберкулоза умира първият й син. После се развежда, но и повторният й брак не е от щастливите.

През 1905 г. излиза от печат "Малката принцеса". Той е съставен от две други произведения на писателката, публикувани по-рано. В Ню Йорк романът има небивал успех и издателите се надпреварват да й предлагат договори за продължение на приключенията на малката Сара.

Бърнет обаче повече няма да се върне към този образ - сякаш се е страхувала да не разруши очарованието и магията му. Малката принцеса Сара остава в литературата за деца като пример за благородство и себераздаване.

САРА 5

АРМАНГАРД 23

ЛОТИ 31

БЕКИ 40

ОЩЕ ЗА ДИАМАНТЕНИТЕ МИНИ 60

НА ТАВАНА 80

МЕЛКИСЕДЕК 90

ГОСПОДИНЪТ ОТ ИНДИЯ 100

РАН ДАФ 107

ОТВЪД СТЕНАТА 114

КАКВО ЧУ И ВИДЯ МЕЛКИСЕДЕК 121

МАГЬОСНИКЪТ 129

ПОСЕТИТЕЛЯТ 153

ТОВА Е ДЕТЕТО 167

ВИНАГИ СЪМ СЕ СТАРАЛА ДА БЪДА