Гражданскоправни науки

Основните характеристики на нищожността са следните:

• 
  нищожната сделка не поражда изначално действие поради порок, който не може да се санира впоследствие и следователно такава сделка не би могла да породи желаното от страните действие;
  
• 
  порокът на нищожната сделка към момента на сключването й не отпада с последващо изменение на закона, освен тогава, когато новият граждански закон с обратна сила придава нови правни последици на тези основания;
  
• 
  поради тежестта на порока, който води до нищожност, е предвидена свобода на предявяване на нищожността – извънсъдебно или съдебно. Искът за нищожност може да бъде инцидентен установителен или отрицателен установителен.
  
• 
  Няма давностни и преклузивни срокове за предявяване на нищожността.
  

Общите основания за нищожност са формулирани с оглед на договорите, но въз основа на чл. 44 ЗЗД намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, когато законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. При наличието на специална уредба за нищожността на определени едностранни сделки, приложението на чл. 26 ЗЗД е субсидиарно, доколкото не се изключва от нея.

Решенията /напр. на общото събрание на търговско дружество/ са особен вид сделки, за които не се прилага общия режим на ЗЗД относно недействителността, вкл. критериите за нищожност и унищожаемост.

Основания за нищожност:

Противоречие със закона. Според чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона.

Под закон по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се разбира всяко юридически задължително правило за поведение, създадено със закон, подзаконов нормативен акт. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма, закова при релевирането му винаги следва да се посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени.

В случаите, когато обичаят е признат за източник на правото, нарушаването на обичайните правни норми също съставляват нарушение на закона.

По см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само на предписанията на императивни правни норми. За да е налице противоречие с императивна правна норма, последната трябва да се явява действащо право към момента на сключване на договора.

Противоречието на закона е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни състояния като знание или намерение за нарушение не се изискват. Законът не се интересува от причините за несъответствието – дали то е допуснато умишлено, по небрежност, поради незнание и пр. – последицата във всички случаи е еднаква.

Макар и с най-широко приложно поле, това основание има само субсидиарно приложение, когато с оглед съдържанието си сделката противоречи на закона и не е предвидено за това друго, специално основание за недействителност.

Пример за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД: сделки с обекти, които законът не третира като самостоятелна вещ; договор, с който едно лице учредява ипотека върху имот, който не му принадлежи и пр.

Заобикаляне на закона. В чл. 26, ал. 1 ЗЗД заобикалянето на закона е поставено като второ основание за нищожност на договорите, отделно от противоречието на закона. Двете основания са много сходни, доколкото са случай на несъответствие на сделка, притежаваща всички конститутивни елементи, с повелителна правна норма. Съществуват обаче и значителни различия, даващи основание за обособяване на заобикалянето като отделно основание за нищожност.

При заобикалянето на закона, за разлика от противоречието с него, в разрез с императивните изисквания влиза не съдържанието на самата сделка, а преследвания с нея правен резултат. В случая под неправомерене правен резултат не се разбират непосредствените й правни последици /които сами по себе си не са забранени/, а последиците, които се реализират чрез тях. ако сделката е забранена с оглед на своите непосредствени последици, ще е налице първото основание – противоречие със закона.

Механизмът за постигане на запретения резултат е сключването на сделка /или на поредица от сделки/, които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Страните обаче използват тези сделки, защото позволените им правни последици обхващат в своя резултат и запретения ефект. Така например, когато законът забранява прехвърлянето на права между отделните субекти, изискването се заобикаля с поредица от сделки – от прехвърлителя на трето лице и от него на желания приобретател. По подобен начин може да се заобиколи забраната относно предмета на сделката – например права – съпружеска общност, да станат изключителна собственост на единия съпруг чрез съвместно разпореждане с тях в полза на трето лице, което в последствие ги дарява само на единия и така те стават негово лично имущество. Разглежданото основание води до нищожност на всички сделки по веригата към осъществяване на забранения резултат.

Освен това, докато противоречието със закона има обективен състав, заобикалянето като основание има субективно съдържание. При него участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. Именно заради тази цел, а не случайно, те си служат със сделки от определен тип и в определена последователност. За да е налице заобикаляне, трябва и двете страни да имат съзнание за това. Ако само едната има намерение да заобиколи закона, може да е налице измама.

ВКС е приел, че накърняване на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е нелице, когато независимо от нарушението на конкретна нормативна разпоредба, начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Добрите нрави и общественият морал изискват прозрачност в действията на общината при разпореждане с общински имоти, на което противоречат действията й, насочени към сключване на договор за замяна с предпочетено без ясни критерии лице, което е преследвало спекулативни цели.

Накърняването на добрите нрави също по правило е обективно основание – не е необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават, нито да целят това.

Не всяко нарушение на установените морални и етични норми следва де се счита за накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми.

Стриктно погледнато, „неоткрито” наследство не може да съществува, доколкото наследството представлява съвкупност от правата и задълженията, принадлежали на наследодателя, които едва от момента на смъртта му придобиват качеството на наследство и преминават върху неговите наследници. Очевидно под неоткрито наследство чл. 26, ал. 1 ЗЗД визира съвкупността от права и задължения, която след смъртта на лицето ще стане наследство.

Нищожни са сделките, насочени към правни последици, които се предвиждат преди смъртта на лицето, но ще проявят действие, след като имуществото му стане наследство. За да е налице това основание, е необходимо не просто правните последици от сделката да настъпят след откриването на наследството и да се обусловят от него, а и да засягат самото наследство. Иначе сделки, чието действие просто е обусловено от откриването на нечие наследство /т.е. от неговата смърт/, са напълно действителни, тъй като подобни модалитети нямат въздействие върху наследството на този субект.

Под това основание попадат сделките, които засягат съвкупността, представляваща наследството като цяло. Обхванати са и сделките, отнасящи се до отделни елементи от наследството.

Макар чл. 26, ал. 1 ЗЗД да говори за договори върху неоткрито наследство, такива съгласно чл. 44 ЗЗД могат да бъдат и едностранни сделки, когато чрез тях се засягат непосредствено самото право на наследство. Това са сделките, с които се упражнява бъдещо право на наследство – приемане на наследство, или отказите от наследство или от направен завет.

Нищожен е и предварителният договор, с който една от страните се задължава да извърши сделка върху все още неоткрито наследство, независимо дали се предвижда сделката да бъде извършена преди или след откриване на това наследство.

Наличието на това основание не се влияя от обстоятелството кои са страни по сделката. Липсват каквито и да било нормативни ограничения за случаите, когато някоя от страните има отношение към имуществената съвкупност, поради което следва да се приеме, че сделка върху неоткрито наследство има винаги когато се предвиждат последици, които след откриване на наследството го засягат в цялост или с оглед отделни негови елементи.

Договорно поетото задължение да не се завещава едно вземане представлява договор върху неоткрито наследство.

Не са договори върху неоткрито наследство и съглашенията, с които евентуален наследник уговаря с насрещната страна на наследодателя да изпълни иначе ненаследимо задължение или да му бъде изпълнено такова задължение, тъй като съответното право и задължение не са част от наследството.

Счита се в теорията, че само споразумението във вреда на представлявания е нищожно, докато сделката във вреда на представлявания е във висящо състояние поради злоупотребата с правото да действа от чуждо име, т.е. все едно с налице действие без представителна власт. Ако сделката бъде потвърдена, тя ще породи правните си последици директно в правната сфера на представлявания. Ако последният не потвърди сделката, тя ще бъде нищожна по отношение на него.

Чл. 26, ал. 2 ЗЗД урежда основанията за нищожност на завършени, но опорочени сделки, при които нарушаването на волеизявленията са толкова съществени, че не могат да породят желаното от страните действие на сделката.

Начална невъзможност на предмета. Първото от основанията за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е нищожност поради невъзможен предмет. Под предмет се разбира обектът на правоотношението – вещ, нематериално благо, действие или бездействие и пр. Нищожният предмет е равнозначен на лиса на предмет.

Съдържанието на волеизявлението при всяка сделка определя нейния предмет. Последният обаче не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици - правата и задълженията, които тя поражда. Следователно, при липса на предмет фактическият състав на сделката е завършен. Уговарянето на невъзможен предмет при сключване на сделката е пречка тя да породи правните последици.

Предметът може да бъде невъзможен по обективни или субективни причини. Невъзможността може да бъде както фактическа /вещта е погинала/, така и правна /към момента на сключване на сделката за учредяване на право на надстрояване застроителният план не допуска осъществяване на такова право/. Следва да се прави разлика между невъзможен предмет и незаконен предмет. Незаконният предмет е забранен от правната норма /забрана за продажба на наркотични вещества/, поради което ще е налице нищожност на сделката поради противоречие със закона.

За да е налице нищожност на сделката поради невъзможен предмет необходимо е липсата на предмет да предхожда или да съпътства сключването на сделката. При последваща невъзможност се поражда правото за разваляне на договора. Необходимо е още невъзможността да е пълна. Ако е погинала само част от предмета, то тогава купувачът може да се откаже от договора или да приеме тази част при съответно намаляване на цената.

Друго изискване към началната невъзможност на предмета е, тази начална невъзможност да е непреодолима /не е нищожна продажба на бъдеща вещ/.

Липса на воля/съгласие. Второто основание за нищожност на сделките е липсата на съгласие, респ. воля. Липсата на съгласие може да има само в двустранните договори. При едностранните сделки липсата на съгласие се замества с липса на воля.

Нищожна на това основание ще е сделка, при която е обективирана воля в съответната форма, но зад изявлението действителна воля няма, т.е. волята и изявлението не съвпадат. Не може да се говори за такова основание за нищожност, когато воля въобще не е формирана.

Различават се няколко случая на липса на воля:

• 
  Мислена уговорка – авторът на волеизявлението го обективира /купувам вещта/, но смята, че правните последици от него няма да настъпят. Мислената уговорка ще е равна на отсъствие на воля и следователно сделката ще е нищожна, но само ако волеизявлението достигне до насрещната страна /мислената уговорка се доведе до знанието на адресата на насрещното волеизявление/. Ако уговорката не се сподели с лицата, които са засегнати от правните последици на волеизявлението, то е действително.
  
• 
  Шега – волеизявлението е направено в такава обстановка, която поначало изключва възможността то да породи правни последици, да е истинско. Затова, дори и насрещната страна да го възприеме сериозно, ако всяко трето лице не го приема като такова, то волеизявлението няма да породи правни последици. Но, ако с тази шега бъдат причинени вреди и сделката бъде обявена за нищожна, то тогава страната, обективирала това волеизявление не шега, ще носи преддоговорна отговорност, тъй като не е действала добросъвестно.
  
• 
  Насилие – волеизявление е налице, но отсъства действителната воля на страната, тъй като това волеизявление е резултат от външна физическа принуда. При насилието воля на страната въобще няма. Това е различно от заплашването, при което заплашваната страна има воля, но тя е обусловена от външни фактори, които и всяват страх за живота, честта и пр. При заплашването се въздейства върху психиката.
  
• 
  Липса на съгласие може да има само в двустранните сделки. То е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и пр.
  

Нищожни са договорите, сключени при неспазване на предписаната по време на сключването им форма, освен ако не се признае тяхната действителност с последващ закон, който с изрична разпоредба придава обратна сила на новопредписаната форма.

Външното спазване на формата, предписана за валидността на дадена сделка, не е достатъчно. Необходимо е още да са спазени правилата, изисквани от закона за нейното извършване. Нищожни ще бъдат нотариалните действия, които нотариусът не е имал право да извърши, или когато при извършването им са били нарушени точно определени правила на нотариалното производство. Нищожна ще бъде и сделката, оформена с порочния нотариален акт.

При липсата на форма най-често се стига до конверсия на сделката, за да се запази част от нея, т.е. да се породят правните последици на друга сделка, съществените белези на която се съдържат в конвертираната сделка.

Основанието не е необходимо изрично да е формулирано, но трябва да може да се разбере от сделката. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Във второто изречение на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е установена законна оборима презумпция: основанието се предполага до доказване на противното. Ако едно лице предаде другиму известна вещ или парична сума, предполага се, че предаването е станало на основание. Престиралият не може да иска връщане на парите или на вещта с простото твърдение, че не е имал основание за престиране. Той трябва да установи, че не е имал задължение за предаване на парите или на вещта, за да обори законовото предположение.

Привидни и прикрити сделки. На последно място в чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожни са обявени привидните договори. С тях правните субекти целят да създадат едно привидно правно състояние за пред трети лица. При придивните сделки фактическият състав е завършен.

При симулативна сделка, дори когато тя има едностранен характер, винаги е необходима вътрешната воля на поне две лица – страните по договор, респ. автора на волеизявлението и неговия адресат, независимо дали се изисква наличието на такъв, тя да не породи заявеното правно действие. Тъй като волеизявленията, които външно се обективират, не произтичат от вътршната воля на техните автори, те не пораждат правни последици и привидната сделка е нищожна на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В литературата тя се определя като специален случай на съзнателна липса на воля или съгласие. От останалите случаи на съзнателна липса на воля привидната сделка се отличава по това, че при нея несъответствието е не само съзнателно, но и желано и целено от правните субекти.

Симулативната сделка може да цели само създаването на привидно правно състояние за пред третите лица, т.нар. абсолютна симулация. В този случай с разкриването на симулацията, зад придивната сделка не се крие нищо – прикрита сделка в същинския смисъл на думата липсва. Единственото съдържание на формираната воля по „прикритата” сделка е да се отрече обвързаността на страните от зявените външно по привидната сделка правни последици. Възможно е обаче симулативната сделка да прикрива една действителна правна сделка между същите лица, в който случай се говори за т.нар. относителна симулация. Прикритата /дисимулираната/ сделка е сключена от страните с желание да породи целеното от тях правно действие, с единствената особеност то да не стане достояние на трети лица. Тази сделка съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД има обективното, нормално правно действие, стига да са налице изискванията за нейната действителност.

Симулацията може да бъде не само пълна, но и частична. Частичната симулация се отнася само до отделни клаузи на договора. В едни случаи симулативната клауза може да засяга характера на определени права и задължения, а в други – само техния обем. Първата хипотеза се наблюдава напр. при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато се симулира комутативната клауза – че имотът се прехвърля срещу дадена издръжка и гледане. Втората хопотеза касае случаите когато в нотариалния акт привидно е вписана една цена, а всъщност е платена друга.

Привидната сделкау имаща за предмет прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, следва да се сключи в предписаната нотариална форма, за да създаде нужната привидност. При относителната симулация със спазването на формата за привидната сделка трябва да се задоволява изискването за форма и относно прикритата сделка, за да може та да произведе действие. При сключването на симулативна сделка чрез пълномощник е необходимо и симулативно упълномощаване, зад което се крие представителна власт да се сключи дисимулираната сделка, да бъде в предписаната от закона форма.

Привидността се предявява с установителен иск, като исковата молба подлежи на вписване в нотариалните книги, както и с възражение по повод на предявен иск за реално изпълнение. При действието на диспозитивното начало страната следва да наведе доводи за наличието на действителна прикрита сделка, да посочи нейния характер и да докаже съществуването й. Само в този случай съдът не само ще обяви привидната сделка за нищожна, но и ще постанови приложение на правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. Доказването на симулативната сделка е възможно посредством:

• 
  Обратно писмо /contre lettere/. По съществото си това е договор, разкриващ привидността на изразеното съгласие и наличието на друга прикрита, дисимулирана сделка. То разкрива всички клаузи на прикритото споразумение и това сочи какво е действителната вола на договарящите, поради което не се допускат свидетели, които евентуално биха опровергали този документ по силата на чл. 164 ГПК.
  
• 
  Начало на писмено доказателство /непълен обратен документ/. По своя характер това не е нарочен, а случаен документ, индициращ симулацията. Свидетелските показания в този случай са допустими, щом произхождат от противната страна, на която той се противопоставя, защото правят вероятни твърденията за симулативност на сделката.
  
• 
  Признание на противната страна, че сделката е симулативна. То прави вероятно твърдението за симулативност на сделката, поради което свидетелски показания за нейното разкриване са допустими.
  
• 
  Свидетелски показания – при изричното съгласие на противната страна за допускане на свидетели.
  

Поначало по отношение на третите лица симулативните сделки имат действие. Въпреки това чл. 17, ал. 2 ЗЗД казва, че третите лица, които добросъвестно са придобили права по една привидна сделка, се запазват, освен ако се отнасят до права върху недвижими имоти, придобити след вписване на иск за установяване на привидността. Т.е. във всички случаи придобитите от трети добросъвестни лица права върху движими вещи се запазват.

Две са предпоставките, за да може третото лице да стане собственик на един недвижим имот, придобит от лице, получило го по привидна сделка:

• 
  третото лице да е субективно добросъвестно, т.е. да не е знаело, че праводателят не е собственик на имота;
  
• 
  датата на придобиването да предхожда вписването на исковата молба.
  

Третите лица могат да са и кредитори на приобретателя по симулативната сделка. Те считат тази вещ за негова собственост и следователно могат да се удовлетворят от нея. В случая, ако се проведе докрай принципът на разкриване на симулацията, кредиторите на симулатевния купувач не могат да се удовлетворят от тази вещ. Но, ако кредиторите му са добросъвестни и са наложили запор/възбрана преди вписването на иска за установяване на симулативната сделка, техните права върху тази вещ ще се запазят и те ще могат да продадат вещта на публична продан, за да удовлетворят вземането си /чл. 17, ал. 3 ЗЗД/.