Особености на недействителността на търговските сделки

Съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Формата на търговските сделки може да се установи и по втори начин – от страните. В гражданското право нищожни са само сделките, при които не е спазена предвидената от закона форма. В търговското право сделката също е нищожна при неспазване на предписаната от закона форма. Освен това тя ще е нищожна и ако не е сключена в установената от страните форма, доколкото обаче страната е оспорила действителността й. Тя няма да може да се позове на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.

За разлика от гражданското право, съгласно което сключените сделки от мним представител или при превишаване пределите на представителната власт са висящо недействителни, в търговското право нещата са обърнати. Чл. 301 ТЗ установява презумпцията, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В хипотезата на чл. 301 ТЗ мълчанието се приравнява на потвърждение. Сключената сделка, макар без представителна власт, е действителна. Ако иска да я лиши от правно действие, търговецът изрично трябва да й се противопостави. Това той трябва да направи веднага след узнаването, че е сключена сделка от негово име. В противен случай той губи тази възможност и така сключената сделка ще го обвърже окончателно.

Особености на недействителността на трудовия договор. Уредбата на КТ обхваща предимно специфичните въпроси на недействителността на трудовия договор. по останалите въпроси се прилага субсидиарно правилата относно недействителността на договорите по чл. 26-33 ЗЗД.

В областта на трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.

Според чл. 74, ал. 1 КТ основанията за недействителност на трудовия договор са:

• 
  Противоречие на закона, което е налице, когато индивидуалният трудов договор е сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона: сключване на трудов договор с лице, ненавършило минималната възраст за приемане на работа, с лице, което при сключването на трудовия договор не притежава изискваното в нормативен акт образование или правоспособност и др.
  
• 
  Противоречие с колективен трудов договор е налице, когато индивидуалният трудов договор съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни от установените с колективния трудов договор. По-неблагоприятните клаузи са недействителни, разбира се, когато колективният трудов договор се прилага към съответния работник или служител.
  

• 
  Недействителен е и трудов договор, с който се заобикаля закона или колективния трудов договор. Последното е винаги съзнателно нарушение на законовите изисквания или на договореностите с колективния трудов договор. виновното поведение тук е елемент от самото основание за недействителност.
  

Компетентен орган за обявяване на недействителността на трудовия договор е съдът, по реда за разглеждане на трудови спорове. То може да стане както в самостоятелен исков трудов спор, така и да бъде повдигнат инцидентно в рамките на висящ исков процес, вкл. и чрез възражение. Най-сетне съдът е длъжен да обяви недействителността на трудовия договор и служебно – когато я констатира в рамките на разглеждан от него правен спор, даже и да не е сезиран с искане за това от страните /дали – в рамките на действие на диспозитивното начало?/. Искът за установяване на недействителността на трудовия договор е конститутивен, защото с него се цели внасяне на правна промяна в трудовото правоотношение. Съдебното решение, с което се уважава искът, прогласява недействителността на трудовия договор. То има действие спрямо страните по трудовия договор. Те могат да се позоват на недействителността на трудовия договор едва след като съдебното решение, което я прогласява, бъде съобщено на страните и влезе в сила.

От правилото, че само съдът може да се произнася по недействителността на трудовия договор и да я обявява, законът допуска едно изключение. То се отнася до случаите, когато основанието за недействителност на трудовия договор е нарушение на императивното изискване за минимална възраст за приемане на работа, установено в чл. 301 КТ. Компетентен да я констатира и обяви е инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя, с който е сключен трудовия договор.

Контролните органи, органите на прокуратурата не могат да прогласяват недействителността на трудовия договор, а са длъжни незабавно да сезират съда. „Сезирането на съда” тук означава предявяването на иск от тези органи за обявяване на недействителността на трудовия договор.

Според обхвата си недействителността на трудовия договор бива пълна или частична. Пълна е, когато недостатъкът засяга самото съществуване на трудовия договор. частична е недействителността на отделни клаузи.

Недействителността на трудовия договор не се обявява, когато:

• 
  недостатъкът на трудовия договор отпадне;
  
• 
  недостатъкът на трудовия договор бъде отстранен;
  
• 
  недостатъкът е от такова естество, че той може да бъде отстранен от работодателя.
  

При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на предварителната закрила.

Съгласно чл. 75, ал. 1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът и служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор.

Работникът или служителят е добросъвестен, когато не е знаел за порока на трудовия договор, който поражда неговата недействителност, той самият съзнателно не го е създал или участвал в създаването му. Той като добросъвестността се предполага, недобросъвестността следва да бъде доказана от страната, която се позовава на нея.

Когато работникът или служителят е действал добросъвестно, отношенията между страните се уреждат „като при действителен трудов договор”, т.е. все едно, че трудовият договор е бил действителен. За времето, през което е работил по трудовия договор, добросъвестният работник или служител има право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск, времето се зачита за трудов стаж и др. Тези последици не настъпват, ако се установи, че работникът и служителят е действал недобросъвестно при сключване на трудовия договор.

15. Представителство – понятие и видове. Представителство в гражданското право – възникване и прекратяване. Косвено представителство. Представителство в търговското право – понятие и видове.

Представителство в трудовото право – видове и особености.

Действие от чужди име без представителна власт
Представителство – понятие. Представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствен ефект за другото лице. Представителството се състои от следните признаци:

• 
  представителството предполага представител, който извършва правни действия;
  
• 
  представителят извършва правни действия от чуждо име, от името на представлявания;
  
• 
  представителят извършва правни действия за представлявания;
  
• 
  правните последици от правните действия възникват направо и непосредствено в патримониума на представлявания.
  

Общата воля на представителя и третото лице сключената между тях сделка да има действие за представлявания и съществен елемент на представителството. Липсва ли подобна обща воля, сделката се смята сключена от името на представителя. Няма значение, че той не желае да сключи сделката от свое име. Ако обаче в сделката е уговорено правното действие да настъпи в чужда имуществена сфера, налице са достатъчно данни да се приеме, че има представителство.

Не е съществен признак за чия сметка действа представителят – това зависи от отношенията между представителя и представлявания.

За да може да настъпи действието на представителството, необходимо е да съществува представително правоотношение. Във основа на него представителят получава представителна власт.

По представителното правоотношение има само две страни, които участват в представителството. В последното обаче има винаги най-малко три страни: представител, представляван и трето лице, и две правоотношения. Представителното правоотношение възниква от самостоятелен юридически факт – упълномощаване. Представителството се състои от извършване на правни действия, следователно при него юридическият факт са правните действия, които се извършват от представителя.

Представителното правоотношение има овластителен характер, а представителството се състои от овластяването плюс изпълнителна сделка или правно действие, с оглед на което то се установява.

В резултат на представителното правоотношение в полза на представителя се създава представителна власт. Представителната власт е тази правна възможност, благодарение на която едно лице може да извършва правни действия от името на другиго и да създава за него правни последици.

Представителната власт е непритезателно субективно право. На това право противостои правното задължение на представлявания да приема в своята сфера последиците от сделката, които сключва представителят. Представителната власт като субективно право и създава в интерес на представлявания и задоволява неговия интерес.

Правните действия на представителя са задължителни за представлявания, и то направо. Освен това правните действия на представителя имат последици изключително за представлявания – за представителя не произтичат никакви права и задължения от извършваните от него правни действия.

Законът признава за меродавни само правните действия на представителя. Действителността на сделката трябва да се преценява само с оглед на тези правни действия. А за действителността са от значение дееспособността, волеизявлението, знанието на определени обстоятелства, посочени от закона.

Очевидно, ако представителят е недееспособен поради непълнолетие или понеже е поставен под запрещение, той не може да извършва валидно волеизявление.

На второ място, пороците във волята трябва да се преценяват с оглед на представителя: той може да бъде в грешка, да сключи сделка при измама и пр.

На трето място, изискванията за знание, които законът може да поставя, трябва да се преценяват също с оглед на представителя /напр. за случаите на добросъвестно владение и др./

Волеизявлението на представлявания е от значение, когато представителството възниква, т.е. при упълномощаването. Ако упълномощителната сделка е порочна, може да се иска унищожаване или установяване нищожността й, а това ще повлече и недействителността на волеизявлението на представителя.

• 
  Според това, дали представителството възниква въз основа на волеизявление на представлявания или независимо от него, различава се доброволно /договорно/ и задължително /законово/ представителство.
  

Задължителното представителство възниква без участие на волеизявление на представлявания, а въз основа на друг юридически факт. представляваният е лишен от възможност както да определя представителя, както и да установява неговата представителна власт или да му я отнема. Законът определя юридическият факт, при проявление на който ще възникне представителството.

• 
  Според вида на правните действия, които има право да извършва представителят, то бива активно и пасивно, а може да бъде и смесено.
  

Основанието за възникването на представителството е юридически факт, с настъпването на който правната норма свързва пораждането на представителната власт. Съгласно чл. 36 ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.

Юридическите факти въз основа на които възниква представителството са:

• 
  Упълномощаване. Упълномощаването е едностранна сделка. От него за пълномощника се поражда представителна власт, по силата на която той може да извършва правни действия с последици направо за упълномощителя. От обема на представителната власт зависи и видът на правните действия, които пълномощникът може да извършва.
  

Упълномощаването се извършва с едностранното волеизявление на упълномощителя, което се нуждае от приемане. Не е необходимо волеизявлението на пълномощника.

Според чл. 37 ЗЗД, упълномощаването за сключване на договор, за който законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието едновременно.

Неспазването на изискванията за форма води до недействителност на упълномощаването на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а също и на сделката, която е сключена въз основа на него, макара и да е надлежно оформена.

• 
  Назначаване на длъжност, която включва представителни функции.
  
• 
  Избор на длъжност, която включва представителни функции.
  
• 
  Административен акт за назначаване на едно лице за настойник.
  
• 
  Съдебен акт.
  
• 
  Раждане.
  

Общите основания за прекратяване на представителството са смъртта на представителя или представлявания, както и поставянето им под запрещение. Ако представителната власт е предоставена във връзка с вещ, нейното погиване или отчуждаване е основание за прекратяване на представителството.

Особените основания по своя характер поначало са същите видове актове, които пораждат представителната власт, но имат обратно съдържание:

• 
  Оттегляне на упълномощаването;
  
• 
  Отказ от представителна власт;
  
• 
  Освобождаване от длъжност;
  
• 
  Издаване на административен акт за освобождаване на настойник;
  
• 
  Съдебен акт, с който се назначава нов управител, например;
  
• 
  Навършване на 14-годишна възраст на детето или от осиновения.
  

Косвеният представител е обвързан по силата на договор за поръчка или комисионен договор да извършва правни действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора за поръчка. Този договор е учредителната сделка за косвеното представителство.

В изпълнение на договорно поетото задължение той извършва дължимото правно действие от свое име, но за сметка на доверителя. Тази сделка се нарича изпълнителна. При това правните действия настъпват за довереника – косвения представител.

По силата на учредителната сделка косвеният представител е задължен да прехвърли на косвено представлявания всички права и задължения, възникнали за него от изпълнителната сделка. Когато не се изисква форма за прехвърляне, косвеният представител просто се отчита пред доверителя, като му предава придобитото. Ако за извършването е необходима форма – прехвърлянето става при съблюдаване на съответните изисквания. Едва след извършване на отчетната сделка правата по изпълнителното правоотношение преминават върху доверителя.

Чл. 292, ал. 2 ТЗ, установява изключение от правилото, че правата и задълженията по изпълнителната сделка настъпват за косвения представител. В отношенията между доверителя и довереника, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, те се смятат за права на доверителя. Тези права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запор. Ако кредиторите са недобросъвестни, правилата намира приложение и без договорът да има достоверна дата.

При косвеното представителство се цели първоначално да се прикрие за чия сметка се сключва сделката и кой след това ще придобие имущественото право. Поначало косвеното представителство е разрешено, ако законът не го забранява. Ако обаче чрез косвеното представителство се цели постигане на забранен от закона резултат, сделките, които се сключват ще бъдат нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД – заобикаляне или противоречие със закона.

В широк смисъл на думата търговски представители са: прокуриста, търговският пълномощник /обикновен/, търговският помощник, търговският представител, търговският посредник. В тесен /гражданскоправен/ смисъл на думата представители са само прокуристът, обикновения търговски пълномощник и търговският представител, т.е. лицата, които могат да извършват правни действия.

Упълномощителната сделка следва де е в писмен форма с нотариална заверка на подписа на търговеца, докато за договора няма изисквания за форма. Представителното правоотношение е задължително за учредяване на прокурата, докато липсата на договорно правоотношение не е пречка за това.

Овластяването трябва да се заяви за вписване в търговския регистър. Упълномощаването има действие спрямо третите лица след вписване в търговския регистър. То е необходимо, за да може упълномощаването да се противопостави на трети добросъвестни лица.

Обема на представителната власт се определя от закона.

Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняване на търговското занятие. Търговецът няма право да ограничава представителната власт. Ограниченията нямат действие по отношение на трети лица. Следователно във вътрешните отношения между прокурист и принципал могат да се установяват забрани за извършване на едни или други действия. Несъобразяването с тези ограничения може да повлече дисциплинарна или имуществена отговорност на прокуриста.

Той обаче не може да извършва строго лични за принципала действия /напр. не може сам да създава прокура/. Не може да извършва и онези действия, които законът изрично е посочил. ТЗ изрично отнема възможността той да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти, освен ако е специално овластен за това.

Възможно е овластяването да бъде ограничено само за дейността на отделен клон.

Прекратяването на прокурата трябва да бъде вписано в търговския регистър и едва от този момент прекратяването може да се противопостави на трети добросъвестни лица.

Търговският пълномощник черпи представителната си власт от упълномощителна сделка – писмена с нотариална заверка на подписа на търговеца, респ. прокуриста. Упълномощаването не подлежи на вписване.

По силата на упълномощителната сделка, той няма да има задължение да извършва действията, за които е упълномощен. Следователно за уреждане на вътрешните отношения необходимо е сключване на договор.

Обемът на представителната власт на пълномощника се определя от упълномощаването.

Ако е упълномощен за всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, той не може да сключва сделки извън упражняваното занятие от търговеца; да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти; да поема менителнични задължения; да взема заеми; да предявява искове и да отговоря по тях, стига изрично да не е упълномощен за това.

Търговски пълномощник може да бъде физическо или юридическо лице, за разлика от прокуриста, който може да бъде само физическо лице.

Основаната функция на търговския помощник е да подпомага търговеца във фактическото извършване на търговията. Той няма право да извършва сделки от името и за сметка на търговеца.

Тази забрана не е абсолютна. Когато работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделката, които обикновено се извършват там.

Търговски представител. Според чл. 32, ал. 1 ТЗ търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Следователно:

• 
  търговският представител е физическо или юридическо лице;
  
• 
  търговският представител сам е търговец;
  
• 
  търговският представител е независим от принципала. Самостоятелността му не означава необвързаност. Договорната връзка между него и собственика на предприятието го задължава да осъществява посредничеството или извършването на сделки, и то с грижата на добър търговец. Длъжен е по-нататък да се съобразява с интересите на търговеца, да го уведомява за всички извършени сделки.
  
• 
  търговският представител съдейства на търговеца при осъществяване на търговската му дейност. Това съдействие има постоянен характер.
  

1. 
   посредничество при сключване на търговски сделки;
   
2. 
   сключване на търговски сделки от името на търговеца;
   
3. 
   сключване на търговски сделки от свое име, но за сметка на търговеца.
   

Отношенията се уреждат с договор, който за да бъде валиден трябва да се сключи в писмена форма. законът не изисква този договор да се впише в търговския регистър.

По своята природа договорът е такъв за поръчка, като в него се определя и предмета и района на дейност на търговския представител.

Търговският представител следва да се разликата от дистрибутора, който всъщност е купувач на определени стоки, които след закупуването реализира на определен пазар. Той не действа за чужда сметка, а за своя.

В зависимост от вида на търговския представител – пряк или косвен, различен е редът за възникването.

Прекият търговски представител възниква чрез упълномощаване, което трябва да е писмено. най-често това става чрез упълномощителна клауза в самия договор.

Косвеното търговско представителство възниква със сключването на съответния договор за търговско представителство в писмена форма.

Търговски посредник. Според чл. 49 ТЗ посредникът е търговец, който по занятие посредничи за сключване на чужди сделки. Следователно:

• 
  търговският посредник е физическо или юридическо лице;
  
• 
  търговският посредник сам е търговец;
  
• 
  търговският посредник по занятие посредничи за сключване на сделки.