Действие от чуждо име без представителна власт

• 
  едно лице е имало представителна власт, но тя е отпаднала;
  
• 
  представителната власт е ограничена;
  
• 
  представителят въобще е нямал представителна власт.
  

• 
  когато представителят се е отклонил несъществено от предоставената му власт, достатъчно е да е постигнат желания от страните резултат или този резултат да е по-благоприятен;
  
• 
  когато извършените действия от страна на представителя са делими. В този случай тези действия, които се извършват в съгласие с представителната власт, ще породят последици за представлявания, а останалата част – не.
  
• 
  когато прекратяването на пълномощното не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, когато са договаряли с пълномощник, освен ако прекратяването на пълномощното е подлежало на вписване и то е било извършено. В този случай се смята, че самият представляван е виновен за това, че оттеглянето на представителната власт не е станало достояние на третите добросъвестни лица.
  
• 
  когато в резултат на извършените действия от мнимия представител представляваният се е обогатил.
  

ЗЗД не установява срок, в който потвърждаването да бъде извършено.

Ако правните действия бъдат потвърдени, автоматично настъпват правните последици за представлявания и третото лице. Потвърждаването има обратна сила, затова всичко, което е станало с потвърдените правни действия до извършването му, са действия за страните по него.

Ако не бъдат потвърдени извършените действия, мнимият представител отговаря пред третото лице за вредите независимо то вината си. Може той да е действал измамливо, а може сам той да е бил в грешка за представителната си власт – неговата отговорност е обективна. Третото лице може да търси обезщетение всички вреди, които е претърпяло, вкл. и пропуснатите ползи. При потвърждаване на част от действията отговорността на представителя ще бъде съответно намалена.

Ако няма потвърждаване, отношенията между мнимите представляван и представител се уреждат в съгласие с правилата на водене на чужда работа без пълномощие /гестия/.

Не така стоят нещата в търговското право. Чл. 301 ТЗ установява презумпцията, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В хипотезата на чл. 301 ТЗ мълчанието се приравнява на потвърждение. Сключената сделка, макар без представителна власт, е действителна. Ако иска да я лиши от правно действие, търговецът изрично трябва да й се противопостави. Това той трябва да направи веднага след узнаването, че е сключена сделка от негово име. В противен случай той губи тази възможност и така сключената сделка ще го обвърже окончателно.

Сроковете, според това кой ги установява, биват законни, съдебни, административни, договорни.

Сроковете могат да бъдат разграничени и според това, дали са свързани с материални или процесуални права, на материалноправни и процесуалноправни.

Според правното действие на сроковете по отношение на субективните права те биват срокове, свързани с пораждането и със защитата на субективните права. Пораждат или правят изискуеми субективни права са придобивната давност, падежът на задължението, а значение за защитата на субективните права имат давностните, преклузивните и рекламационните срокове.

Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. Този юридически факт поражда в полза на длъжника едно субективно право – това е правото му с волеизявление да погаси правото на иск на ищеца или правото му на принудително изпълнение.

Като субективно право погасителната давност има следните признаци:

• 
  Погасителната давност е преобразуващо право, на което съответства задължението на търсещия защита на свое субективно право, да търпи погасяването на правото му на иск;
  
• 
  Това преобразуващо право може да бъде упражнено само чрез волеизявление до орган на правна защита; извънсъдебното волеизявление няма правно погасително действие;
  
• 
  Погасителната давност като преобразуващо право може да се упражнява само в защита, т.е. само когато едната страна се брани по предявен срещу нея иск;
  
• 
  В резултата на упражняването на това право се погасява само правото на иск, а не и самото субективно право, което продължава да съществува, но лишено от държавна защита. Затова чл. 118 ЗЗД установява, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и да не е знаел, че давността е изтекла.
  

Три групи искове, изброени в ЗЗД, се погасяват с 3-годишна давност:

• 
  исковете за вземания от възнаграждения за труд;
  
• 
  вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  
• 
  вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
  

Принципът, върху който почиват разрешенията на чл. 114 ЗЗД, е, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск.

При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му. Ако вземането е обусловено от срок или условие, то става изискуемо след настъпването на срока или условието. Ако вземането има за предмет периодично плащане, за всяко плащане тече отделна погасителна давност, която започва от момента, в който съответното плащане стане изискуемо.

Може по облигационното отношение да е уговорено, че вземането става изискуемо след покана. В този случай давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало.

Особен начален момент е установен за вземанията от непозволено увреждане: този момент съвпада с откриването на дееца.

При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Давностният срок за защита на абсолютни права започва от момента на извършване на нарушението.

За преобразуващи права давностният срок започва с възникването им, т.е. от момента, в който те могат да бъдат упражнени. Правото на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се поражда от настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателния договор.

Определянето на края на давностния срок става чрез общите правила за броене на сроковете.

Давностните срокове не може да се скъсяват или удължават по съгласие на страните с изключение на давностния срок за исковете на купувача за недостатъци на вещта. Такова съглашение е недействително. Недействителен е и отказът от погасителна давност, преди тя да е изтекла.

При универсално или частно правоприемство започналата и изтекла давност до правоприемството преминава върху правоприемника.

Спиране на давностните срокове. Спирането на давностните срокове представлява настъпване на такова обстоятелство, определено само от закона, след което давностният срок престава да бъде правно значим, но теклия до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането, давностният срок продължава да тече и се събира с този срок, който е изтекъл до настъпването му.

В ЗЗД са установени осем основания за спиране на давностния срок:

• 
  между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
  
• 
  между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
  
• 
  между съпрузи;
  
• 
  за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
  
• 
  за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
  
• 
  за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността. Правилото се отнася само до правото на иск за вземания на тези лица, но не и за задълженията им, по отношение на които давностният срок не спира.
  
• 
  докато трае съдебният процес относно вземането. Ако предявеният иск не бъде уважен, смята се, че няма спиране.
  
• 
  ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
  

• 
  с признаване на вземането от длъжника. Не е необходимо признанието да включва и готовност или намерение да се изпълни задължението, но то трябва да бъде ясно и категорично относно дължимостта и основателността на задължението;
  
• 
  с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Прекъсването е условно – ако искът бъде уважен. Не бъде ли искането уважено с влязло в сила решение, смята се, че няма прекъсване на давностния срок и изцяло времето на процеса се прибавя към теклия до предявяване на иска или възражението.
  
• 
  с предприемане на действия за принудително изпълнение.
  

1. 
   поражда в полза на длъжника право да иска от компетентния орган погасяването на правото на иск или правото на принудително изпълнение;
   
2. 
   вследствие на волеизявлението на длъжника, при уважаването му се погасява правото на иск и принудително изпълнение. Втори път право на иск не може да се упражни;
   
3. 
   задължението на длъжника продължава да съществува;
   
4. 
   погасява се само правото на иск или на принудително изпълнение за отделно вземане, не и правоотношението, на което то почива;
   
5. 
   погасява се не само главното вземане, а и акцесорните, независимо дали по отношение на тях давността е изтекла.
   
6. 
   трети лица, които са се задължили за или заради дълга се ползват от погасителната давност;
   
7. 
   длъжникът може да се откаже от изтеклата в негова полза давност;
   
8. 
   давността не се прилага служебно.
   

• 
  могат да се установяват с нормативен акт, административен акт или с договор между страните;
  
• 
  започват да текат от момента на възникване на субективното право, а не с пораждане на правото на иск;
  
• 
  не могат да бъдат спирани или прекъсвани;
  
• 
  прилагат се служебно;
  
• 
  водят до прекратяване на субективното право;
  
• 
  недопустим е отказът от този срок след изтичането му;
  
• 
  превръщат изпълнението, след като са изтекли сроковете в недължимо платено и затова то подлежи на връщане.
  

В качеството му на субективно право, правото на собственост предоставя на собственика възможност за определени въздействия върху вещта и възможност да се изисква от другите правни субекти да не извършват посегателства върху нея. Ето защо собствеността следва да се дефинира чрез нейното съдържание, а именно: правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея.

Като абсолютно и най-пълно вещно право, правото на собственост позволява на титуляра да извършва такива въздействия върху своята вещ, които биха засегнали и чужди интереси, поради което и законодателят е установил определени общи и специални ограничения в правомощията на собственика, произтичащи от правото му на собственост. Общи ограничения са установени с разпоредбата на чл. 50 от ЗС, съгласно която собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот по-големи от обикновено. Преченето в този случай може да се изрази както в активно действие, така и в бездействие. ЗУТ установява различни строителни правила и норми относно начина на застрояване, височина на сградите, разстояние между тях и др., с което се конкретизира понятието “пречене” по смисъла на чл. 50 от ЗС. Общо ограничение относно разпореждане с правото на собственост въвежда и чл. 33 от ЗС – преди да продаде своята част от недвижим имот на трето лице, собственикът трябва да я предложи а другите съсобственици. Общо ограничение представлява и възможността за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавни и общински нужди по реда на ЗДС и ЗОС.

Правото на собственост се разглежда като обективно и като субективно право. Под обективно право на собственост следва да се разбира съвкупността от всички уредби на тази материя, или това са ЗС, ЗДС, ЗОС и др.

Правото на собственост е вид притезателно субективно право. То дава възможност на неговия носител да иска от всяко друго лице да се въздържа от въздействие върху вещта на собственика.

Правото на собственост е имуществено право. То е оценимо в пари, има стойностен израз.

Правото на собственост е прехвърлимо право, тъй като неговият носител може да се смени.

Правото на собственост е безсрочно право, тъй като не се погасява с еднократно упражняване, нито поради неупражняване през определен период от време.

Правото на собственост е сложно субективно право защото включва в своето съдържание не една, а няколко правни възможности, няколко правомощия на собственика – да владее, да ползва, да се разпорежда със своята вещ. Тези три правомощия се известни още от римското право и съставляват съдържанието на правото на собственост. Те не са отделни субективни права, а елементи от съдържанието на единното субективно право на собственост. Правото на владение, на ползване и на разпореждане са елементи от съдържанието на правото на собственост, но то не е аритметичен сбор от тях, от собственика зависи кога, как и дали ще ги упражнява.

Гражданите и юридическите лица не могат да бъдат носители на публична собственост. Те могат да бъдат носители само на частна собственост. Характерно за частната собственост е и това, че тя служи за задоволяване на интересите на найния носител. Тя е средство за задоволяване на лични потребности или за развиване на стопанска дейност.

Всички видове и форми на собственост се ползват с еднаква закрила.

Способи за придобиване на собственост. Юридическите факти, с проявлението на които правните норми предвиждат възникването или прекратяването на вещни права, се означават като способи за възникване и прекратяване на вещни права. Характерно за способите за придобиване и изгубване на вещни права е това, че те са установени в закона. Правните субекти нямат свобода да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват или изгубват вещни права. Законът за собствеността дава правна уредба на част от придобивните способи, а друга част са уредени от правни норми извън ЗС. Основана разпоредба за придобиване и изгубване на правото на собственост е тази на чл. 77 ЗС, според която правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или по други начини, определени от закона. /като се има предвид ЗС, но тълкуваме – със закон, т.е. само със законови правни норми/. Това са способи, които съгласно т. 3 от Постановление № 6 на Пленума на ВС са посочени като годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС – прехвърлителни /транслативни/ двустранни и едностранни сделки, административни актове с вещноправни последици и конститутивни съдебни решения.

Характерно – ЮФ или фактически състави, които като се осъществят се пораждат вещноправна последица по придобива правото на собственост или друго вещно право, а една част пораждат и друга последице – нов субект придобива и погасява в патримониума правото на собственост от този на продавача в патримониума на купувача. За да породи желаните правни последици трябва да възникнат като правна сделка и др.

Първичните способи – придобивна давност е такъв придобивен способ получил правна уредба в чл. 78-86 от ЗС. Трябва да се осъществят няколко ЮФ – владение, продължило точно определен период от време и волеизявлението на субекта да придобие правото на собственост. Трябва да са налице правнорелевантни ЮФ. Друго деление на ЮФ – възмездни и безвъзмездни. Характерно за двустранните договори е, че са възмездни и това, че и двете страни са и длъжник и кредитор. При едностранните договори – насрещна престация няма /дарение – дарителят се задължава да прехвърли собствеността и да предаде вещта, а надарения – да приеме дареното или не/ отново се налице две насрещни волеизявления, но тук няма права и задължения и за двете страни. Сделките по чл. 44 от ЗЗД – завещание, поражда същите правни последици както и една прехвърлителна сделка, затова ЗН поставя на еднаква плоскост завещание и дарение, когато накърняват запазената част от имуществото /наследниците трябва да имат някакви права/. Може да има – едностранна правна сделка, двустранна правна сделка – едностранен договор или двустранен.

Производни /деривативни/ - способи при които правото на собственост преминава от имуществото на един в имуществото на друг правен субект. Тези субекти се наричат праводател и преобретател. Докато при първичните няма праводаване, защото други ЮФ са предвидени в закона. Покупко-продажба – деривативен способ. Условието, за да бъде купувачът собственик, праводателят да е собственик ако става въпрос за недвижим имот. Принципът – никой не може да прехвърли това което няма.

От своя страна правоприемството бива два вида – учредително и прехвърлително. При учредителното правоприемство /конститутивна сукцесия/ се учредява ограничено вещно право в полза на правоприемника, въз основа на съществуващо право на собственика, което се запазва /право на строеж, право на ползване/.

При прехвърлителното придобиване /транслативна сукцесия/ праводателят прехвърля на друго лице изцяло своето съществуващо право, което в пълен обем се придобива от правоприемника.

Придобиването на вещни права чрез правни сделки е дериватевен /производен/ способ, защото при него вещното право преминава върху преобретателя, само ако праводателят му е имал това право. Най-често сделките за придобиване ПС и на вещни права са двустранни сделки – продажба, замяна, дарение, договор за издръжка и гледане. Но ПС може да се придобива и чрез едностранни сделки, като завещание. За да произведат своето вещно действие, те трябва да се действителни и да са сключени в определената от закона форма. Чл. 18 от ЗЗД постановява, че договорите за ПС или учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Прехвърлянето на собственост върху държавна земя или право на строеж върху такава земя се извършва писмено, нотариална форма не е необходима. Всички актове, прехвърлящи собственост или учредяващи вещни права върху недвижим имот, се вписват по реда на чл. 112 от ЗС в имотния регистър. Сделката трябва де е действителна. Ако тя е недействителна, отношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 26-34 от ЗЗД.

При договорите за прехвърляне на собственост или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването става по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При родово определените вещи собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Собствеността преминава със самото съгласие, собственикът носи риска от случайно погиване на вещта. Той ще е длъжен да престъра, да плати, макар и да не може да получи вещта.

Изключение от принципа, че собствеността преминава с постигане на съгласието, има в следните случаи:

- при продажба на бъдещи вещи. Сделка с бъдеща вещ е действителна, но купувачът не става собственик, просто защото вещта не същесвува. Ще стане, когато тя възникне като индивидуално определена вещ в бъдеще;

- при продажба на алтернативно определени вещи. В този слумай продавачът дължи алтернативно определените вещи, но задължението му се погасява с престирането на една от вещите;

- при продажба под отлагателно условие. Продажба с уговорка за опитване или преглеждане е уредена в чл. 204 от ЗЗД. Докато купувачът не одобри вещта, продавачът е още собственик.

- при предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД. Този договор няма вещно действие, той не прехвърля правото на собственост, с него се поема само едно задължение за договаряне;

- при сделка с клауза за неотчуждаемост. Например, при продажба продавачът уговаря, че купувачът няма право да отчуждава придобитата вещ. Подобна уговорка поражда само облигационно действие – при неизпълнение продавачът може да търси евентуални вреди. Такава клауза и днес е допустима по силата на чл. 9 от ЗЗД, който обявява свободата на договаряне.

Придобивната давност има сложен фактически състав:

1. упражняване на владение. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл. 68 от ЗС – да се упражнява фактическа власт върху чужда вещ с намерение да се свои вещта. Освен това, то трябва да е непрекъснато, а владението се прекъсва с изгубването му за повече от 6 месеца. Предполага се обаче, че който е владял в различни времена, е владял в промеждутъка, ако не се докаже противното. Държателят не може да придобие ПС по давност, независимо от продължителността на държането;

2. изтичане на определен период от време, през който се упражнява владението. Срокът се брои по години – за недвижими имоти той е 10 год. за недобросъвестния владелец и 5 год. за добросъвестния. За движимите вещи този срок е 5 години /извън приложното поле на чл. 78 от ЗС/. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението и изтича в съответния ден /месец/ на петата, респект. десетата година. С оглед на срока следва да се отбележи, че е допустимо присъединяване на владение, като може да се присъединяват само еднородни владения. Когато то е разнородно, сумирането може да стане, но при незачитане на добросъвестното владение – присъединеното владение ще бъде общо недобросъвестно владение.

3. волеизявление на владелеца. Изтичането на срока на ПД не води автоматично до възникване ПС в полза на владелеца, тъй като тя не се прилага служебно. Волеизявлението на владелеца може да бъде извършено по различни начини: възможно е след изтичане на ПД владелецът да предяви установителен или осъдителен иск за собственост, като за да се легитимира като собственик по този иск, той се позовава на изтекла ПД; ако срещу владелеца, в полза на който е изтекла ПД, е предявен петиторен иск, той може да упражни правото си на възражение, че е придобил собствеността по давност; владелецът може да се позове и извънсъдебно на изтекла ПД като поиска по реда на обстоятелствената проверка да ми се издаде нотариален акт за собственост.

Придобивната давност е уредена в чл. 79-86 от ЗС. Тя е стар институт познат още от римското право. По давност може да придобива ПС само владелецът, не и държателят. С ПД могат да се придобиват само вещни права. Чл. 79 от ЗС урежда придобивното право на собственост върху недвижим имот; чл. 80 от ЗС – придобиване по давност на движими вещи. Като придобивен способ, ПД по силата на чл. 85 от ЗС намира приложение и за придобиване на други вещни права – право на строеж, право на ползване, сервитути. Не могат да се придобиват по давност облигационни права като вземания, а също и вещни обезпечения като ипотека, залог, възбрана.

Обекти на ПД могат да бъдат както недвижими, така и движими вещи. Не могат да се придобиват по давност права върху вещи, които не са обособени като самосоятелни такива. Затова не се придобива по давност част от апартамент, ако тази част не е обособена с архитектурен проект. Не могат да се придобиват по давност и общите части от сграда етажна собственост. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Не може също да се придобива по давност и ПС върху част от регулиран недвижим имот, за да не се раздробяват парцелите на по-малки части. Но съсобственост върху парцел е допустима и съдебната практика приема, че при съвладение е допустимо придобиването по давност на ид.ч. Не може да се придобива по давност движима вещ ако владението върху нея е установено с престъпление.

Според вида на владението ПД бива кратка и обща. Кратката, 5-год. давност, се прилага за придобиване ПС върху недвижим имот от добросъвестен владелец, 10-год. давност, важи за придобиване на недвижим имот, когато владението върху него е недобросъвестно. ПД е различна за недвижимите и движимите вещи. Движимите вещи /извън приложното поле на чл. 78 от ЗС/ се придобиват по давност при непрекъснато владение в продължение на 5 год.

Началния момент на ПД е момента на установяване на владението. Но при предвидени в правната норма обстоятелства ПД може да бъде спирана или прекъсвана. Тези обстоятелства не са уредени в ЗС, а чл. 84 от ЗС препраща към правилата на ЗЗД.

Спирането на ПД като период от време спира да тече, въпреки че владението може и да продължава. При това, изтеклото време се запазва и може да се събере с времето, изтекло след отпадане на обстоятелството предизвикало спирането. Така приложени правилата на ЗЗД съответно към ПД, последната спира да тече:

1. 
   между родители и деца, докато се упражняват родителските права;
   
2. 
   между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници и попечители, докато трае настойничеството и попечителство;
   
3. 
   между съпруци;
   
4. 
   давност не тече и за вещи на лица, които по закон или по разпореждане на съда се намират в управление на друго лице, докато то ги управлява;
   
5. 
   за вещи на лице ненавършили пълноление или на поставени под запрещение, за времето, през което няма назначен законен представител или попечител или 6 месеца след назначаването на такъм или след прекратяване на недееспособността им;
   
6. 
   при петиторен иск давност не тече докато трае процесът. Ако давността изтича по време, когато собственикът или владелецът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен в 6-месечен срок след демобилизацията.
   

1. 
   с признаване правото на собственост от владелеца чрез едностранно волеизявление;
   
2. 
   с предявяване на петиторен иск, иск за право на собственост срещу владелеца. Владелческите искове не прекъсват ПД;
   
3. 
   с предприемане на действия по принудително изпълнение по осъдително решение по петиторен иск. Тъй като с влизане на решението по петиторен иск започва да тече нова давност, тя именно се прекъсва с предприемане на действие по изпълнение на това решение;
   
4. 
   чл. 81 от ЗС установява едно специфично за ПД основание за прекъсване – това е изгубване на владението за повече от 6 месеца. Изгубване на владението има, когато то е отнетоно от друго лице или е изиставено от владелеца. Ако владението се възстанови в шестмесечния срок, то се счита за непрекъснато.
   

В приложното пола на чл. 78 ЗС влизат два вида вещи – движими вещи и ценни книги на приносител. Движими са вещите, посочени в чл. 110, ал. 2 от ЗС, т.е. онези, които не са недвижими. Извън приложното поле на чл. 78 са авторските и патентните права, но материалните предмети, върху които те са обективирани влизат в приложното поле на цитираната разпоредба. Плодовете след оттегляне от вещта-майка, стават самостоятелни движими вещи, поради което могат да бъдат обект на чл. 78 от ЗС.

От правилото на чл. 78 от ЗС има изключения. Съгласно ал. 2 на чл. 78 от ЗС, собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавата или общината. Следователно, посочените вещи не могат да се придобият чрез добросъвестно владение в продължение на три години от кражбата или изгубването. Кога е налице кражба се определя от НК. В тази хипотез влизат и случаите на грабеж. При установяване на владение чрез друго престъпление, например обсебване, изключението не се прилага. Що се касае до загубените вещи, това са вещи, които имат собственик, но не се владеят от никого. Ако несобственик намери такава вещ, той е длъжен да я върне на собственика или на лицето, което я е изгубило, а когато те не са известни – да я предеда назабавно в съответната служба “Общинска собственост”. Ако собственикът не потърси в едногодишен срок не потърси вещто, тя става общинска собственост. Ценните книги на приносител не се включени в това изключение, поради което дори и изгубени или откраднати, добросъвестния владелец става собственик на тези книги.

Последиците от изтичането на тригодишния срок, през който собственикът може да виндицира изгубената или открадната вещ са, че добросъвестния владелец става собственик, а правото на предишния собственик се погасява. Но този придобивен ефект настъпва само ако владелецът е бил добросъвестен, но не и за недобросъвестния владелец.

Не може да се придобие по давност движима вещ, върху която е установено владение чрез престъпление. Правилото на чл. 78, ал. 1 от ЗС не се прилага и когато за прехвърляне на собственост върху движима вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.

Чл. 78, ал. 2 от СК въвежда изключение от изключението – това правило не се прилага, когато владелеът е придобил вещта от държавата или общината. Това ще рече, че откраднатата или загубената вещ, придобита от държавно или общинско предприятие стават автоматически собственост на добросъвестния владелец по силата на чл. 78, ал. 1 от ЗС.

По отношение действието на правилото на чл. 78 от ЗС следва да се отбележи, че то се прилага при наличието на три леца – собственик, несобственик и владелец. От тези три лица само владелецът може да стане собственик по силата на чл. 78 от ЗС.

Фактически състав на правилото на чл. 78 от ЗС:

За да се придобие собственост на осн. чл. 78 от ЗС, преди всичко трябва да се установи фактическа власт върху движима вещ. Владението трябва да е получено от предишен владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик;

Владението трябва да е придобито на правно основание, годно да прехвърли собственост – сделка, съдебно решение, административен акт;

Правното основание трябва да е възмездно. Ако то е безвъзмездно, неприложимо е правилото на чл. 78 от ЗС;

Владелецът трябва да е добросъвестен, да не е знаел, че праводателят му не е собственик. Без значение е праводателят дали е добросъвестен или не.

Наличието на тези условия се предполага. Изобщо за виндициране на вещта от владелеца по чл. 78 от ЗС ищецът трябва да докаже, че липсват условията в цитирания текст. При наличието на посочените елементи от фактическия състав на чл. 78 от ЗС добросъвестният владелец на движимата вещ става неин собственик автоматически.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В този случай договорът се счита сключен от момента, в който решението е влязло в законна сила. С предварителният договор се поемат задължения за сключване на бъдещ друг, окончателен договор. Неговото най-често приложение е продажбата на недвижим имот.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Когато за окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, предварителният договор трябва да бъде сключен в писмена форма. За разлика от обикновената продажба, предварителният договор няма вещно действие, не прехвърля правото на собственост. Всяка от страните обаче има право да предяви иск за обяваване на предварителния договор за окончателен. Решението на съда ще замести липсващото съгласие на страните, замества самия договор и следователно то прехвърля собствеността и е основание за придобиване на вещно право на собственост. А щом като конститутивното съдебно решение замества договора, който трябва да бъде сключен във формата на нотариален акт, съдът ще следва да спази изискванията, които ГПК установява за нотариалното производство – да провери дали праводателят е собственик, да задължи ищецът да плати цената, да определи дължимата държавна такса и пр. Освен това решението трябва да бъде вписано в 6-месечен срок от влизането му в сила. Ако след влизане на решението в сила ищецът не изпълни задължението си да плати цената в определения срок, ответникът може да поиска то да бъде обезсилено.

Както конститутивното съдебно решение по чл. 19 ЗЗД, така и изкупуването по чл. 33 ЗС, по чл. 199 ЗУТ и възлагане на неподеляем имот по чл. 288 ГПК, ако с него искът бъде уважен решението прави ищеца собственик на имота. По последици тези решения са същински НА. Характеро за съдебното решение е и принципът, че никой не може да прехвърли това, което няма. Решението на съда няма незабавно вещноправно действие, а ищецът ще придобие собствеността едва когато заплати определената цена /паричното уравнение на дяловете при възлагането на неподеляем имот по чл. 288 ГПК/ на ответника, респект. на съделителите. Това е придобивно право на собственост под условие. Ако не плати, решението се обезсилва по право. Въпреки това обече, това на става автоматично и служебно. Заинтересованата страна следва да подаде молба за възобновяване на делото, за да може да установи съдът дали е изпълнено задължението за плащане. Тежестта на доказване е върху ищецът по конститутивния иск.

Решения, с които се унищожава един договор и решения за разваляне на договори /за недвижими вещи единствено по съдебен ред, а за движими – извънсъдебно – ако не се отстранят недостатъците до определен срок, договора се счита за развален/. Решенията имат обратно действие от момента на сключване на развалената/унищожената сделка. Исковата молба следва да се впише, щом се отнася до недвижими имоти. Третите добросъвестни лица запазват правата над веща, за която е развален договора. Ако няма пречка да се възстанови собствеността към момента на извършване на сделката, тогава решението има вещно правни последици, ако обаче има пречка, затова защото вещта е погинала, ако трето добросъвестно лице е придобило, тогава решението има облигационно действие.

18. Съсобственост – понятие и видове. Възникване и прекратяване.

Отношения между съсобствениците. Етажна собственост