I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор

- Част (първа, втора,...)

• 
  Дял (I, II,…)
  
• 
  Глава (първа, втора,...)
  
• 
  Раздел (I, II,…)
  

Допълнителни разпоредби

Преходни разпоредби

Заключителни разпоредби

При структурирането на самите правни норми задължително общите разпо­редби се подреждат преди специалните. Освен това правните норми могат да бъдат групирани в части, дялове, глави и раздели, но това изцяло зависи от вида на нормативния акт.

ЧАСТ

Дял					Дял		Дял
Глава	Глава			Глава	Глава	Глава	Глава				Глава
	Раздел	Раздел	Раздел	Раздел			Раздел	Раздел	Раздел	Раздел

	Компетентни държавни органи		Нормагиони и други актове
Законодателна власт	Народно събрание	Велико народно събрание	Конституция
		Обикновено народно	Закони
		събрание	решения, декларации, обръщения
Конституционен - Решения на Констигуционния сьд
Изпълнителна власт	Президент на републиката - укази, обръщения, послания
			Подзаконови норма-
		Министерски съвет	тивни актове:
			Постановления на МС
	Централни изпълнително изпълнително- разпоредителни органи на държавната власт	(правителство)	(с постановления МС
			приема правилници и
			наредби)
			Разпореждания на МС
			Решения на МС
		Министри	- правилници
		(министерства)	- наредби - инструкции - заповеди
	Местни изпълни-	Области
	телно-разпореди-гелни органи на държавната власт	Общини	- наредби
	1 инстанция	Районни съдилища	- съдебна праюика
съдебна власт	II инстанция	Окръжни съдилища	- съдебна практика
		(Софийски градски съд)
		Апелативни съдилища
	III инстанция	Върховен касационен съд	- тълкувателни решения
		Върховен административен съд	- тълкувателни решения

4. Действие и тълкуване на източниците на правото
Правната норма е общозадължително правило на поведение и нейното дейс­твие във времето е насочено спрямо предварително неопределен брой лица и спрямо неограничен брой случаи. Спецификата на реалните условия на живота обективно поставя реално обозрими граничи на действие го на правни те норми:

• Във времето. Правните норми имат своя начален и краен момент-от вли

заието им в сила до тяхното отменяне с друга правна норма. Необходимо условие за влизане в сила на правната норма е тя да бъде обнародвана в „Държавен вестник", за да се спази задължението на държавата да запознае адресатите на правната норма с нейното съдържание, преди да представи изискване за тяхното спазване. Конституцията установява общ 3-дневен срок за влизане в сила на правните норми, считано от момента на обнародването им, освен ако законодателят не е установил друг по-кратък или по-дълъг срок.

• 
  II пространството. Като акт на държавата правната норма действа в гра­ниците на нейния териториален суверенитет, т.е. на територията на страна­та, определена от държавните граници (българските самолети, които летят в чуждо въздушно пространство; корабите в открито море, които плават под български флаг; българските представителства в чужбина, които се ползват със статут на екстериториалност).
  
• 
  Спряно правните субекти. Правните норми с общо действие се прилагат спрямо всички български и чуждестранни физически и юридически лица. които осъществяват дейност на територията на Република България. В за­висимост от предмета на правно регулиране, правните норми могат да имат ограничен кръг адресати, групирани по определен признак:
  

• 
  само за юридически лица;
  
• 
  само за физически лица;
  
• 
  само за определена категория юридически лица;
  
• 
  само за определена категория физически лица.
  

Тълкуването е основна и определяща предпоставка за всяко правоприлагане, което от своя страна определя изключителното му практическо значение. Поради това то не е предоставено на своеволното интерпретиране на всеки пра­вен субект, а е правно нормирано.

За правилното тълкуване на правната норма теоретическият и практичес­кият опит на правото са установили определени методологически и технологи­чески постановки, които дават най-добра възможност за разкриване на нейния смисъл.

Граматическо тълкуване. Това тълкуване има за цел да изясни езиковия смисъл на правната норма, т.нар. ”буква на закона", чрез филологически и гра­матически разбор на правния текст посредством правилата на езика -лексика­та, граматиката (морфология и синтаксис) и семантиката.

Логическо тълкуване.Това тълкуване чрез средствата на формалната и прав­ната логика разкрива обема и съдържанието на използваните в правната нор­ма термини и смисловата връзка помежду им и като цялостен текст с оглед на целта и предмета на правното регулиране.

Систематично тълкуване. Това тълкуване има функционален характер и се извършва чрез анализ на мястото на правната норма в нормативната система и съпоставянето на общия и специалния характер на правните норми съобразно нравилото, че специалният закон отменя общия. Това означава, че при конку­ренция между една обща разпоредба и специална правна норма трябва да се приложи специалният текст, защото той по-детайлно и следователно по-точно регулира съответните обществени отношения. Това е основанието специалната правна норма да има предимство пред общата правна норма.

Историко-политическо тълкуване. Това тълкуване също има функциона­лен характер, но чрез различни средства за анализ на произхода на правната норма разкрива: повода на законодателя, целта на законодателя, правното ос­нование за издаване на правната норма, историческия анализ на правната норма, сравнителния анализ на правната норма. Но такъв начин чрез целия комплекс от различните видове тълкуване на правната норма се разкриват както буквата на закона, така и духът и разумът на закона, които съществуват в не­разривно единство.

Според правното положение па лицата, които тълкуват правната норма, и в зависимост от правните последици, можем да квалифицираме тълкуването като официално и неофициално. Официално е тълкуването, което се дава от компе­тентните държавни органи, упълномощени за това от закона, докато неофици­алното тълкуване се прави от лица или органи, които не са оиравомощени от закона да правят тълкуване на нормативните актове. Това могат да бъдат науч­ни учреждения, обществени организации, учени, съдии и други лица, които под формата на коментарии, статии, научни трудове и други правят тълкуването на правните норми, което обаче няма задължителна сила

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

/. Кои обществени отношения според вас трябва да бъдат предльет на правно регулиране?

2. 
   Разпределете се по екипи и изгответе свои нормативни актове, преднизнсА нени за дома, училището, града и т.н.
   
3. 
   В какво се проявява същността на източниците на правото?
   
4. 
   Какъв трябва да бъде първият закон, които евентуално би приел Робинзон Крузо на необитаемия остров?
   
5. 
   Посетете Web -стршшцата на Народното събрание: или www.parliament.bg
   

/. Правното отношение ложе и възниква само въз основа на правните норми. защото то се явява форма на регулиране на обществените отношения, посредс­твом които поведението на участниците в обществените отношения (правните субекти) се привежда в съответствие с изискванията (предписанията) на правни­те норми. Целият процес на правно регулиране се изпълнява при всяко взаимо­действие на конкретни правни субекти, установено с оглед на техните желания и потребности в сферата на дадени обществени отношения, регламентирани от съответните правни норми. При съгласуване на своите действия тези правни субекти могат да реагират положително на правните предписания, т.е. да се съобразяват с установеното от правните норми и да имат правомерно поведение, или напротив - да имат отклоняващо се от правовия ред поведение, което представлява правонарушение. Ето защо, когато правното отношение се развива в рамките на предписанието на правната норма, регулативната функция на правото е невидима и пеосезаема за правните субекти и се изразява в гаранти­раното изпълнение и осъществяване на исканите от правните субекти правни последици - например при договора за покуико-продажба продавачът да получи продажната цена, а купувачът да стане собственик на стоката (чл. 183-213 от Закона за задълженията и договорите).

2. Правното отношение представлява индивидуализирана правна връзка, т.е. то се осъществява между конкретни правни субекти. В този смисъл взаимодейс­твието между дадени правни субекти винаги представлява съгласувани действия с оглед на определен обект (имущество, интелектуална собственост и др. ценнос­ти), който обединява индивидуалните интереси на страните във всяко отделно правно отношение и по такъв начин правното отношение се явява индивидуали­зирана правна връзка. Разбирането на механизма, формата и съдържанието на правното отношение се явява ключов момент за осмислянето на процеса на правното регулиране на обществените отношения, коетоеосновна цел на правото. Основната задача на правното отношение в механизма на правното регулиране е да индивидуализира всеобщите и абстрактните правни норми, като ги „преобра­зува" в конкретни права и задължения на конкретните правни субекти в конкрет­ното правно отношение. Така индивидуализираната правна връзка между съот­ветните правни субекти задължава всяка от страните на правното отношение да има своето правомерно поведение. То се изразява в последователно и точно спазване на изискванията на правните норми, което пък от своя страна е в интерес на всеки от правните субекти. Това гарантира сигурност и стабилност на постиг-натите от тях крайни резултати от взаимодействието им, изразено като правни последици на осъщественото правно отношение.

Общата характеристика на правното отношение е предпоставка Да се обяснят някои аспекти, разкриващи неговата социална и правна същност. Като отправна точка за това ни служи тезата, че нормите на правото въздействат само на поведението на хората, като насочват тяхната воля в съответствие с разума и справедливостта, вложени в предписанията на правните норми. Правното отно­шение е индивидуализирано отношение между конкретни правни субекти свър­зани помежду си с насрещни субективни права и задължения, които в своята съвкупност представляват определена от правната норма мяра (рамка) на възможното и дължимото (необходимото) поведение. Действията на правните субекти в едно правно отношение представляват волеви актове, които реализи­рат волята и съзнанието на човека в поведение, което се явява съдържание на конкретните индивидуализирани обществени отношения. Това означава, че правното отношение представлява единство на съдържание и форма: съдържа­ние, като реално поведение на участниците в него, и форма-т.е. граници, в които то може да се реализира. При това трябва да отчетем, че реалното (фактическо­то) поведение е едновременно с това и юридически значимо (правнорелевантно) поведение, тъй като се състои от правата и задълженията, установени от правните норми. Единството на съдържанието и формата в правното отношение ни дава възможност да очертаем една друга важна страна на същността на правното отношение - правната норма в нейния индивидуализиран вид има своя относителна самостоятелност. Тя може да не се реализира в съответно поведе­ние, т.е. може да не премине от фазата на възможното и дължимото във фазата на действителното. Докато субективните права и задължения не се осъществят фактически в реални действия, те ще бъдат само индивидуализиран модел на поведение на страните в правното отношение. Когато обаче страните в правното отношение изпълнят своите насрещни права и задължения, съобразно изисква­нията на правните норми, техните действия ще станат съдържание на установе­ния индивидуализиран модел на поведение, т.е. ще „преобразуват" този модел в реално обществено отношение-правно отношение. Изводът от това заключение е, че поведението на страните на едно правно отношение се явява не обект на правното отношение, а негово съдържание, защото то е вътре в него и следова­телно правното отношение е волево отношение, съществуващо в рамките на определени субективни права и задължения, установени от правните норми.

По своята принадлежност към различни правни отрасли, правните отноше­ния възприемат като видов признак тяхното наименование - конституционни правни отношения, процесуални правни отношения, вещни правни отношения и т.н. От гледна точка на обекта на интересите и потребностите на правните субекти, към които са насочени правните отношения, те могат да бъдат класи­фицирани по видове, в съответствие с делението на субективните права на имуществени правни отношения и налични правни отношения.

2. 
   Предпоставки: за възникване на правните отношения. Юридически факти
   

Правното отношение е обществено отношение, което е правно нормирано. Тъй като правната норма е модел на обществено поведение, то правното отношение може да възникне само ако се проявят определените факти,

посочени в правната норма, т.нар. „юридически факти". Въз основа на тях и с тях правната норма обвързва предписаните от нея права и задължения и настъпва­нето на съответните правни последици. Ето защо тези факти на обективната

Обект

Юридически факт

Правни субекти

Права и задължения на страните

Правни

Стоки

Договор за наем

Сделка за търговска продажба

Търговска марка

наемодател-наемател

продавач – купувач

автор – държ.орган

наето жилище
продадена стока
патентована търг. марка

действителност, които по такъв начин се явяват основание за действието на правната норма, придобиват качеството да бъдат юридически факти. Това означава, че проявлението на юридическия факт дава възможност на дадени правни субекти да осъществят предписаното от правната норма взаимодействие и като изпълнят точно своите права и задължения, да се възползват в свой интерес от настъпилите правни последици, които правната норма предвижда и гарантира.

Юридическите факти по своя състав са прости и сложни (юридически състави) и в зависимост от характера на правната норма могат да бъдат правопораждащи, правопроменящи, правопогасяващи и правопрекратяваши.

Като волево проявление на правния субект юридическите факти са два основни вида:

• 
  юридически събития, които се проявяват като факти, които не зависят от волята на човека (природно или обществено бедствие, раждане или смърт и т.н.);
  
• 
  юридически действия, които се осъществяват чрез волеизявлението на човека. В зависимост от естеството на правните последици юридическите действия биват действия и бездействия. Юридическото бездействие също съдър­жа волево поведение на правния субект, но насочено към въздържане от определено поведение - да не направи нещо. Освен това, когато юридическият факт има значение на правно действие, то трябва да бъде осъществено в предписаните от закона форма или съдържание -договор, сделка и др.
  

3. Елементи на правното отношение
Правното отношение осъществява регулативната функция на правото чрез изпълнението на един цялостен процес, в който своята роля и значение имат три основни елемента - обекта на правното отношение, субектите на правното отношение и съдържанието на правното отношение.

Обект на правното отношение са онези предмети и явления от реалната действителност, спрямо които се определя интереса на правните субекти и в този смисъл те са първопричината за възникване на правното отношение. Обекти на правното отношение могат да бъдат всички материални и духовни блага освен тези, които правните норми забраняват да бъдат използвани поради съображе­ния за висока опасност за човешкото здраве и живот или такива, представляващи заплаха за мира и човечеството. Това означава, че правните норми установяват само изключенията, определящи какво не може да бъде обект на правното

отношение, съобразно правилото „разрешено е всичко, освен забраненото" и именно защото правната уредба акцентира върху изкл юченията, така се подчер­тава принципът - обектите на правното отношение не подлежат на правно регулиране. Нещо повече, те не са елемент от диспозицията на правните норми и по такъв начин, като че ли са поставени извън юридическите факти. Това обаче е само една привидност. защото обектът на правното отношение е „включен" в юридическия факт, разбира се, само ако е правомерен (не е забранен) и е реално изпълним

Субекти на правното отношение са конкретните „участници" или „действа­
щи лица" в него, които с оглед на своите интереси спрямо обекта на правното
отношение встъпват в регламентирано от правните норми взаимодействие
помежду си. Всеки правен субект може да бъде участник във всички правни
отношения, но не всеки човек или социална общност може да бъде правен субект.
Действащото право поставя определени изисквания към всяко човешко същес­
тво или форма на обществена организация, които трябва да бъдат изпълнени, за
да получат те статут на правен субект. Така чрез правните норми се установява
един задължителен за всички комплекс от правни качества и правни белези,
които имат за цел да индивидуализират правния субект, да определят неговата

способност да разбира смисъла и значението на своите постъпки, да се осигурят условия всеки правен субект да носи самостоятелна отговорност за упражнява­нето на своите права и за изпълнението на своите задължения и т.н. Освен това различните по сложност, значимост и важност обществени отношения опреде­лят, чрез правната уредба на съответния правен отрасъл, редица особени (специ­ални) изисквания към правните субекти, които, в допълнение към общия правен режим, трябва да бъдат изпълнени от правното отношение, за да може той да бъде страна в определен вид правни отношения. Обобщено казано, „участници" или както ги нарича правната наука „страни" в едно правно отношение, могат да бъдат само онези отделни човешки индивиди или техни социални организа­ции, на които правото, чрез съответните правни качества и правни белези, е създало статут на правни субекти.

Съдържанието на правното отношение представлява съвкупност от субек­тивните права и субективните задължения на правните субекти, които са страни по него. С оглед на целите, които трябва да постигне конкретният правен субект в даденото правно отношение, всеки от тях изпълнява определена роля и има точно регламентирано от правната норма положение, например продавач -купувач, наемодател - наемател, товародател - превозвач и т.н. В качеството си настрана в правното отношение, правният субект трябва да изпълни определени действия или да се въздържи от определени действия, т.е. да изпълни т.нар."за­дължение за бездействие", за да могат да се постигнат желаните резултати^Ш правното отношение. Предвид на това правото определя действията на правш^Р субекти като субективни права и субективни задължения.

Субективното право представлява правната (регламентираната от правните норми) възможност на конкретния правен субект да предприеме определени правни действия, както и да изисква от другата страна в правното отношение определено поведение, с оглед постигане целите на правното отношение -удовлетворяване на своя правнозначим интерес. Когато такова субективно право изисква от всички правни субекти със своето поведение да не препятстват упражняването на това право от неговия носител, т.е. когато правното изискване е спрямо всички, това субективно право се нарича абсолютно субективно право. Доколкото изискването за извършване на определено действие е насочено към точно определен правен субект - страна по дадено правно отношение, такова субективно право се нарича относително.

Субективното задължение представлява, по своята правна същност, онова конкретно и задължително поведение, което правниятсуоекттрябва да има, за да се осъществи съответното субективно право. т.е. това са определени действия (да се изпълни поръчката, да се предаде стоката, да се плати цената и т.н.) или въздържане от действия (например да се осигури необезпокоявано ползване на наетата вещ), които се извършват в полза на другата страна по правното отношение - носителя на субективното право.

Наличието на субективни права и на субективни задължения като съдържа­ние на правното отношение не означава, че те са обикновен сбор от взаимни ангажименти по повод на определени интереси. Това. което е най-важното като разбиране на съдържанието на правното отношение е, че всяко субективно право и субективно задължение е точно определено от правната норма и че на всяко субективно право съответства точно определено субективно задължение, т.е. те могат да съществуват само в единство и при това като насрещни ангажименти - на субективното право на едната страна в правното отношение съответства дадено субективно задължение на другата страна, и обратното.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: