Сервитут (от лат. „servituto", подчиненост)

Правото на сервитут, като ограничено вещно право върху чужд имот, е обус­ловено от необходимостта да се съгласува правото на собственост между собст­вениците на съседни или близко разположени недвижими имоти така, че да се осигурят условия на всеки да се ползва от правото си на собственост, макар и с известни ограничения на правото на собственост на друг или други собствени­ци. При сервитута винаги са налице два недвижими имота, от които единият е този, обременен със сервитут, т.нар. служещ имот, а другият е имотът, за чиято изгода

е учреден сервитутът - господстваш имот. Сервитутът е вещно субек­тивно право, което тежи върху служещия имот, като ограничава правото на собственост на неговия титуляр, защото е абсолютно субективно право - прите­жателят на сервитута може да иска от всички да се въздържат от всяко дейст­вие, което е несъвместимо с неговата власт върху служещия имот, следовател­но собственикът на служещия имот е длъжен като всички да го зачита.

Според начина на установяване и своето съдържание сервитутите се класи­фицират на:

• 
  положителни сервитути - те дават възможност на собственика на господ­стващия имот да върши нещо в служещия имот (да направи проход за преминаване, да прокара водопровод и т.н.);
  
• 
  отрицателни сервитути - при тях собственикът на господстващия имот може да не иска да се върши нешо в служещия имот (да не се строи сграда над определена височина, да не се засаждат засенчващи дървета близо до границата на имотите и др.).
  

ване по давност, в настоящото изложение тях ще ги разгледаме по-подробно, а другите способи ще отбележим само информативно.

3.1. Първично придобиване

Първично придобиване на вещно право е налице в случаите, когато във факти­ческия състав (това е един сложен юридически факт), който е необходим за придобиването, не съществува вещно субективно право на когото и да било върху обекта (предмета) на правния интерес. Такива първични способи за придобива­не на вещни права са: завладяването (от лат. „осиратло", завладяване) на вещи, за които няма установен правен собственик (ничии вещи); намирането на вещ, принадлежаща на неизвестен и неустановим собственик; обработката, с която се променя същността на вещта като естество, предназначение и име (напри­мер гроздето - във вино, мраморът - в статуя, тъканта - в дреха и др.); давност­та или т.нар. „придобивна давност" и някои други.

3.1.1. Придобивна давност

Гражданското право използва термина „давност" както в случаите на погасява­не правото на иск - погасителна давност, така и при обстоятелства, при които давността води до придобиване на субективни вещни права - придобивна давност.

Съдържанието на придобивната давност е свързано със съображението за справедливост във вещното право. Когато едно фактическо положение, про­дължително владеене на една вещ, е обстоятелство, което законът признава за основание да се придобие право на собственост върху вещта. Законодателят прави юридически валидно фактическото положение - когато едно лице е вла­дяло, по преценка на закона, достатъчно дълго време една вещ, правото го приз­нава за собственик на вещта.

Законодателят използва формата на владеене и естеството на владяната вещ, за да диференцира придобивната давност по видове:

а) при добросъвестно владение:

• 
  за придобиване на недвижим имот - петгодишна (кратка) давност;
  
• 
  за придобиване на движима вещ - петгодишна давност;
  

• 
  за придобиване на недвижим имот - десетгодишна (дълга) давност;
  
• 
  за придобиване на движима вещ - петгодишна давност;
  

3.2. Производно (деривативно) придобиване

Производното придобиване почива на субективното право на друго лице, т.е. сложният юридически факт (фактическият състав) включва съществуването на вещно субективно право у лицето, от което то преминава върху новия носител. Този процес на прехвърляне на съществуващи вещни права юридическата тео­рия и практика наричат правоприемство: едно лице - праводател, прехвърля вещно субективно право на друго лице - правоприемник, което го придобива и това става със съгласието и волеизявлението на страните.

Според това каква част от своите вещни субективни права праводателят прех­върля, правоприемството е.общо (универсално) правоприемство, при което всички права на праводателя преминават върху правоприемника; и частно правоприем­ство, когато се прехвърлят само отделни вещни субективни права - например само право на ползване. Най-широко използваното производно придобиване на вещни субективни права е чрез правни сделки (двустранни договори) - продаж­ба, замяна и др., или чрез едностранна сделка, например завещание.

Като основни способи за прекратяване на вещни права, можем да посочим -отказът от вещни права, прехвърлянето на вещни права, лишаването от вещни права с влязла в сила присъда и др.
4. Защита на вещните права
Държавната защита на вещните субективни права се осъществява от съда като специализиран правораздавателен орган, пред който заинтересованата страна установява своите права и иска защитата им. Съгласно Конституцията и Гражданския процесуален кодекс, съдът е длъжен да разгледа и реши всяка молба за защита и съдействие на граждански права, в т.ч. и вещни субективни права. Процесуалната защита пред съда се осъществява по три начина:

• чрез исково производство, при което въз основа на искова молба на

заинтересованото лице, съдът разглежда и решава правния спор със сила на присъдено нещо;

• 
  чрез изпълнителен процес, който се използва за принудително осъщест­вяване на законни субективни права, установени със съдебно решение, административен акт и др.;
  
• 
  чрез обезпечителен процес, с който се ограничава субективното право на страната, срещу която има претенция, поради опасност да се осуети защитата на субективното право.
  

С най-голяма практическа стойност е класификацията на способите на вещ-ноправна защита според вида на нарушението на вещното субективно право, ^ъз основа на която могат да се диференцират различни видове вещноправни искове - ревандикационен иск, негаторен иск, установителен иск, иск за опре­деляне на граници и др., като съдържанието на тяхното действие може да се определи чрез няколко основни момента: нарушение, страни, предмет на иска и действие на съдебното решение