I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор

Обществените отношения, включени в предмета на конституционното пра­во могат да се систематизират и като три относително обособени елемента на нейната общата структура:

• 
  държавно-политическо устройство и държавно управление;
  
• 
  икономическо устройство и форми на собственост;
  
• 
  права, свободи и задължения на гражданите и статут на българското граж­данство.
  

Конституцията е основен закон на държавата, защото чрез нейните правни норми се формулират и прогласяват принципите, които са юридически фунда­мент за изграждането на системата на държавните институции и на осъществя­ваната от тях държавна власт. Освен това Конституцията утвърждава и прин­ципите, върху които се изграждат всички правни отрасли, в нея е вложена иде­ята и философията на националната правна система и на националното законодателство, на всеобщия правов ред в държавата. Тези качества на Конс­титуцията, да бъде основен закон и да има върховенство спрямо всички юриди­чески актове в държавата, придават на конституционните правни норми една важна особеност - те могат да се прилагат пряко или, както се формулира от правната наука, „те имат непосредствено действие". Практически съображе­ния за точно спазване и ефективно прилагане на конституционните правни норми са наложили законодателната практика, в редица случаи, изрично да предвиж­да дадени конституционни правни норми да бъдат доразвити от закони, които пък от своя страна стават основни нормативни актове за формирането на съот­ветен правен отрасъл.

Понастоящем, конституционното право има за спои източници: правните нор­ми, които са непосредствено формулирани в Конституцията; правните норми на т. нар. “конституционни закони", каквито са например нормите на законите за изменение и допълнение на Конституцията: и третият източник са нормите на международните договори, които са ратифицирани (одобрени) от Народното съб­рание, обнародвани са в „Държавен вестник"' и са влезли в сила. По такъв начин те стават правни норми на нашето вътрешно (национално) законодателство и тъй като трябва да бъдат включени в съдържанието на вече съществуващите нормативни актове, законодателят им осигурява предимството да се прилагат веднага, като изключват действието на правните норми, които им противоречат.

2. Държавно-иолитическо и икономическо устройство на Република Българин

Всички теории за държавата обясняват нейния произход и съществуване от гледна точка на нейната организация и обществените й функции, обслужващи потребностите от сигурност, благополучие и прогрес на общността. С формира­нето на държавата като договорна общност се създава системата на позитивно­то право па държавата - написаното право, което позитивира (прави видима и следователно осезаема) волята на държавата за управляване на обществените отношения. Това е съвкупността от официално приетите от държавата правни норми, с които тя регулира всички и всяка сфера на обществения живот.

От своя страна конституционализмът, като приема основополагащата роля и върховенството на Конституцията, обявява и гарантира чрез правото принци­пите на политическата система, на държавното устройство и управление, на икономическата и финансовата система, на формите на собственост, на права­та, свободите и задълженията на гражданите и т.н.

Политическата система е един от основните елементи, които определят характера и формата на държавата. Всъщност политиката е съвкупност от възможностите да се осъществят ползи и блага чрез упражняването на публич­ната (обществената) власт. Ако разбираме така обема и съдържанието на това понятие, то трябва да възприемаме системата от органи на държавно управле­ние като държавна политическа структура, а политическите партии, движения, организации и т.н., като недържавна политическа структура.

Съдържанието на политическата система като програма за действие на държавните и недържавните политически структури се определя от конституци­онните принципи, прогласени и гарантирани от законодателя:

/. Законност. ..Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституция та и законите на страната.", гласи чл. 4, ал. 1 от Конститу­цията. Законността е универсален принцип, защото практически означава, че законите трябва да се спазват и изпълняват от всички правни субекти.

2. 
   Парламентарна демокрация. Според чл.1, ал.1 от Конституцията „Бълга­рия е република с парламентарно управление". Това обосновава идеята народът да делегира своите властнически правомощия на определен кръг обществени представители, които със своя опит и знания ще допринесат най-много полза за благополучието на всеки и на всички. Чрез всеобщо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване, българските граждани избират Народно събрание (Парламент), който е върховен законодателен орган на Република Вългария и по такъв начин са явява изразител на народния суверенитет.
   
3. 
   Разделение на властите. Разделението на властите е фактически разпре-
   

Новата икономическа политика след 1989 г. трябваше да отмени админист-ративно-командната система в икономиката и да създаде условия за развитие на свободната стопанска инициатива. Реалните предпоставки за това са създаване­то на еднакви правни условия за стопанска дейност чрез защита на конкуренци­ята и на потребителя. Естествена последица от това се оказа разпадането на държавния монопол върху външната търговия и свързания с него валутен монопол, приватизацията на държавния сектор в икономиката и др.

Принципно нова е правната уредба на финансовата дейност на държавата по отношение на реда на съставяне, приемане и разпределение на държавния бюджет; на системата на бюджетните приходи - новият „пакет" данъчни закони-либерализиране на митническия и валутния режим; на банковата система Я застрахователното дело.
3. Основни права и задължения на българските граждани
Взаимоотношенията от типа „държава - гражданин" отразяват в концентри­рана форма най-важните и съществени връзки на личността и обществото, получили официална (юридическа) форма на признание. Следователно гражда­нин, това е личността в нейното отношение към държавата и правото, към властта и закона, но това отразява и стабилната правна връзка на българската държава с българския гражданин, по силата на която всеки гражданин има определени лични, вещни, авторски, трудови, финансови и още много други права, както и съответни задължения. В Конституцията са прогласени всички основни права и задължения на гражданите, с които на всеки от тях, от момента на неговото раждане, се гарантира свободно и достойно съществуване като личност и като гражданин. Законодателят изчерпателно изброява тези права и задължения, като ги нарнчаосновни заради тяхната изключителна значимост и висша юридическа сила, с която трябва да се съобразяват всички закони, всички функции и действия на държавните органи и държавните служители, както и на всеки гражданин.

Систематизацията на конституционно установените основни права и задъл­жения на българските граждани, могат да бъдат групирани по следния начин:

1. 
   Лични права и свободи - право на живот; право на лична свобода и неприкос­новеност; право на личен живот, лични свободи. Политически права и сво­боди - право да изразява мнение; право да търси, получава и разпространява информация и др.; право на сдружаване в организации; свобода на убежде­нията; свобода на словото, свобода на печата и другите средства за масова информация.
   
2. 
   Икономически, социални и културни права и свободи.
   

Свое самостоятелно място сред основните социални права на гражданите има правото на образование, за гарантирането на което държавата създава система от държавни, общински и частни училища, необходимите условия за професио­нално образование и обучение, контролира качеството на образованието във всички видове училища, в които българските граждани получават основно, средно или висше образование.

1. 
   Съгласно Конституцията „всички граждани са равни пред закона", незави­симо от своя произход, социално и имуществено положение, расова и нацио­нална принадлежност, пол, образование, отношение към религията, негово­то местожителство, рода и характера на неговата професия и т.н. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и всички те са равни пред закона - това равенство осигурява една много важна страна от т.нар. „равен старт" в житейската съдба на всяка личност и представлява общочовешка ценност със свое самостоятелно значение в икономическия, политическия, социалния и културния живот на хората.
   
2. 
   Чл.57, ал. 1 от Конституцията гласи: „Основните права на гражданите са не­отменими" и с това подчинява цялата власт в държавата на правата на лич­ността, на нейното достойнство и сигурност. Така Конституцията налага на държавната власт условия, които я хуманизират и превръщат самата дър­жава в социална държава.
   
3. 
   Законодателната, съдебната и изпълнителната власт са обвързани от пряко­то действие на Конституцията и законите и по такъв начин са задлъжени в своята дейност да съблюдават спазването на основните права на граждани­те. Така се осъществява реална закрила на основните права, като практи­чески най-ефективна и приложима е съдебната закрила - „съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите..."(чл.117, ал.1 от КРБ). Като осигурява свободен и открит достъп на гражданите до институ­циите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, Конституци­ята създава условия за прилагане на закона като защита на всеки гражда­нин, „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интере­си" (чл. 56 от КРБ) и това превръща държавата не просто в държавна адми­нистрация, а в правова държава.
   

• 
  да спазват и изпълняват Конституцията и законите и да зачитат правата и законните интереси на другите (чл. 58);
  
• 
  да изпълняват воинските си задължения за защита на отечеството (чл. 59);
  
• 
  да плащат данъци и такси (чл. 60);
  
• 
  да оказват съдействие в случай на природни и други бедствия (чл. 61).
  

• 
  изучаването на българския език е право и задължение на българските граждани;
  
• 
  отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители;
  
• 
  всеки има право на образование, като училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
  

Трите власти, които Конституцията на Република България урежда и регули­ра чрез правомощия на съответните компетентни държавни органи, са законо­дателната, изпълнителната и съдебната власт

Конкретното разделение на властите се основава върху координирането на

функциите на институциите. То установява точното им разгра­ничаване и успоредно с това дава възможност те взаимно да контролират законосъобразността на своите действия като същевременно се допълват и балансират взаимно: законодателната власт обосновава и управлява чрез зако­ните като съответни програми за общественото развитие в различните области на обществено-политическия живот - промишленост, търговия, образование, култура, външна политика и т.н.; изпълнителната власт организира изпълнени­ето на законите и по такъв начин реализира приетите програми; съдебната власт решава конфликтите и коригира отклоненията в изпълнението на програмите. Упражняването на държавната власт се осъществява от институциите на трите власти чрез правомощията, които им предоставя Конституцията.

Институция на законодателната власт е Народното събрание, което осъществя­ва законодателната власт в два състава - Велико народно събрание и Обикнове­но народно събрание.

Президентът на Република България е държавен глава, олицетворява единство­то на нацията и представлява държавата в международните отношения. Той се избира пряко от избирателите за срок от пет години. За президент може да бъде избран: български гражданин по рождение; навършил 40 години; който няма друго гражданство; живял е последните пет години в страната; не е поставен под запрещение; не изтърпява наказание лишаване от свобода. Новоизбраният президент полага клетва пред Народното събрание и встъпва в длъжност от момента на изтичане на мандата на предишния президент. Той може да бъде преизбран на същата длъжност за още един мандат.

Министерският съвет е централен изпълнително-разпоредителен орган на дър­жавната власт. Той се състои от министър-председател, заместник-министър председатели и министри, които могат да бъдат само български граждани и да отговарят на условията за избиране на народни представители. Министерският

съвет организира своята дейност чрез министерства и други държавни учреж­дения, в които работи администрация от държавни служители.

Общини и области

Съгласно чл.135, ал.1 от Конституцията територията на Република България се дели на общини и области, които са самоуправляващи се териториални общности.

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юри­дическите лица и държавата. Тя е независима и при осъществяване на своите функции се подчинява на закона. Органи на съдебната власт са съдиите, съдеб­ните заседатели, прокурорите и следователите, които осъществяват правосъди­ето в името на народа. Институции на съдебната власт са: съдилищата (Върхо­вен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни съдилища, районни съдилища, окръжни съдилища, военни съдилища), прокуратурата и следствието. Адвокатурата осъществява правото на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса. Тя е частна, свободна, неза­висима и самоуправляваща се организация на професионални юристи и поради това не е звено от държавните правораздавателни органи.

Институции на законодателната

власт

Институции на изпълнителната власт

Институции на съдебната власт

(парламент)

народно

събрание

Община

Мини-стерства

Съдилища

Прокуратура

Следствие

Адвокатура





V. Административно право

1. 
   Предмет, метод, източници и система на административното право
   

Управлението на обществото или т.нар. „социално управление" е обективно наложена функция, свързана с организирането на обществения живот във всич­ки негови измерения - обществения процес на труда, размяната и потребление­то, както и на културата, науката, образованието, здравеопазването и т.н. Ина­че казано, управлението има своето място и роля там, където хората осъществя­ват съвместна дейност.

Обществените отношения, които възникват и се развиват в сферата на из­пълнителната власт на държавата под формата на административна дейност на съответните компетентни органи, са предмет на административното право и административния процес.

Освен предмета, друга юридическа категория, използвана за характеристика на административното право, е методът на правното регулиране. Той включва съвкупност от определени юридически средства, чрез които се регулират адми­нистративните правни отношения. Особеностите на метода на правно регулира­не, прилаган в административното право, са обусловени преди всичко от характе­ра на изпълнително-разпоредителната дейност на органите на държавно управ­ление - тя има публичен характер и се развива като отношение на „власт -подчинение". Това означава, че между подчинената страна - изпълнител на ад-министративно-правните задължения, и компетентния държавен орган на из­пълнителната власт, който упражнява властническите правомощия на държава­та, няма и не може да съществува юридическо равенство и като следствие от това, правна възможност за свобода на договаряне помежду им. Отсъствието на юри­дическо равенство в административно-правното регулиране безусловно определя административните правни отношения като установени от държавата способи (начини) на изпълнение на публичните задължения от всички правни субекти чрез регламентирани от административните разпоредби форми на взаимодейст­вие между правно задълженото лице и компетентния изпълнително-разпоредителен орган на държавно управление. Тези особености на административно-правния метод на правно регулиране се проявяват в три основни признака: 1- Административните правни норми имат императивен характер и се създа­ват и прилагат от субекта на държавната власт (орган, длъжностно лице);

2. 
   Административните разпоредби имат едностранен характер - те представ­ляват предписания, които изразяват волеизявлението на едната (активната) страна - субекта на държавната власт;
   
3. 
   Предписанията на административните правни норми установяват само задъл­женията на своите адресати, което им отрежда ролята на пасивна страна в прав­ното отношение, на обект на правно въздействие, при което съществува юриди­ческа зависимост, в смисъл подчиненост, от субекта на държавната власт.
   

1. 
   Според компетентността на държавния орган, който издава съответния норма­тивен акт те следват йерархията на правната система: Конституцията и закони­те, които се приемат от висшия законодателен орган на държавата - Народно­то събрание (Великото народно събрание); подзаконовите нормативни актове (правилници, наредби и инструкции), които се приемат от централните органи на изпълнителната власт - Министерския съвет, отделните министерства, дър­жавни агенции и др., и местните органи на изпълнителната власт - общините.
   
2. 
   Според предмета на обществените отношения, който регулират източници­те на административното право и административния процес, са: закони, пра­вилници, наредби и инструкции, както и технически нормативи, тарифи и др., с които се регулират общи въпроси за даден отрасъл - селско стопанство (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Правилник за прилагане на ЗСПЗЗ и др.), търговия (Търговски закон. Закон за защита на конкуренцията и др.), национална сигурност, култура, образование и т.н.