Глава седма ТЕРОРИЗЪМ. ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ КАТО ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ. ПСИХОЛОГИЯ НА ТЕРОРИЗМА

• 
  да си дадете отговор на въпроса какво е тероризъм и каква е неговата същност;
  
• 
  да си изясните някои от особеностите на съвременния тероризъм;
  
• 
  да добиете представа за терористичния акт като особена екстремална ситуация;
  
• 
  да познавате психологическите характеристики на тероризма и терориста;
  
• 
  да се информирате какви са мерките, предприемани на международно и държавно ниво за борба с тероризма.
  

Разглеждайки видовете екстремални ситуации ние пояснихме, че един особен вид екстремална ситуация се явява терористичния акт. За да бъде определена неговата същност ще трябва да се спрем на проблема за тероризма изобщо и в частност на неговите психологически аспекти.

В литературата се сочи, че най-кратко е определението за тероризъм на Дженкинс, което гласи, че тероризмът е театър. Алекс Шмит и Алберт Йонгман от Лайденския университет в своята книга „Политическия тероризъм” (1988) анализира 109 определения на понятието тероризъм като извежда по честота на използване компонентите на тероризъм. Най-често употребяван термин е насилие с честота 83,5%, политическо с честота 65%, страх с честота 51%, заплаха с честота 47%, психологически ефект и очаквана реакция 41,5%. След това се подреждат разграничението между жертвите и обекта; целево, планирано, систематично, организирано действие, метод на действие, стратегия и тактика, ненормалност, конфликт с възприетите правила и т.н., общо 22 използвани термина и конструкти. Самия автор на това проучване споделя, че този подход към дефиниране на тероризма не е успешен. Като работно се приема определено определението, че „тероризмът представлява въоръжена борба и насилие, мотивирани от политически цели”. Това определение обаче също не е пълно и точно, поради това, че в него не се отчитат психологическите аспекти, а именно идеята, че целта на терористичните актове и действия е всяване на страх и ужас.

Тероризъм има откакто съществува света, има и терористични актове. Още в І в.пр.н.е. в Юдея съществува секта с терористична насоченост, унищожаваща представителите на еврейските благородници, които сътрудничат с римляните. В християнската религия още Тома Аквински допуска идеята за убийство на управник от противниковия народ. Съвременния тероризъм има своето съдържание, своите цели, класификация и особености. По съдържание терористичната дейност е най-опасната и остра форма на престъпна дейност използвана от терористични организации, екстремистки групи или отделни лица. Тя е насочена към негативно засягане на политическите обществени отношения и се извършва чрез посегателства върху живота, здравето, свободата и имуществото на гражданите. Цели на терористичните актове. Целта е прогнозирания резултат. В този смисъл може най-общо да посочим пет цели – признаване – когато целта е държавно или международно признание на някаква кауза; принуда – опит чрез насилие да се подтикнат към определено поведение индивиди, групи или правителства; заплаха – опит за възпиране на индивиди или групи от определени действия; провокация – специфична цел с идеята да се предизвика прибързана или неадекватна реакция на правителствените сили.

Самите цели, независимо от вида си могат да бъдат избирани селективно или произволно. При селективния подбор различаваме символични и прагматични цели. Символичната цел е унищожаване на хора и материални обекти олицетворяващи врага. Прагматичната цел се определя за облагодетелстване на терористичната групировка.

Произволното избиране на цели е характерен за десните терористични групировки и организации като най-често това са бомбени експлозии на оживени обществени места, водещи до много жертви и разрушения.
1.2. Класификация на терористичните действия.
През 1989 г. Гиб посочва съществуването на няколко вида тероризъм: икономически; тероризъм на правителството срещу своя народ; тероризъм на народа срещу своето правителство; етнически тероризъм; тероризъм на една държава против друга. Ние ще предложим една по-пълна класификация, базираща се на законодателството на Република България и на сферата на терористичния акт.

Съгласно българското законодателство в зависимост от обекта на терористично действие различаваме индивидуален терор - убийство или причиняване на тежки телесни повреди на отделни държавни и обществени дейци; масов терор – насочен против политически противници, техни единомишленици и симпатизанти и срещу хора случайно попаднали в района на поразяващото действие; адресиран терор – изразяващ се в последователно и системно провеждане на терористични действия срещу точно определени политически партии, обществени организации, социални, професионални, етнически, религиозни и други групи и движения; не адресиран терор – извършване на терористични акции насочени към група хора без оглед от тяхната принадлежности осъществяване на места, където се събират големи групи от хора.

Попадналия в такава ситуация човек проявява нервно психични симптоми вариращи от състояние на дезадаптация и невротични реакции до реактивни психози. Степента на проявление на тези симптоми зависи от много фактори, някои от които основни – възраст, пол, степен на социална адаптация и индивидуални характерологични особености, а други допълнителни – самота, болни родители, собствено заболяване, бременност и др. Една от основните задачи е да подготвим хората за това, което би могло да се случи с тях при терористичен акт. Това не означава, че трябва да има терористични актове, а би трябвало да се използват сходни екстремални ситуации, например тренировки за действия при земетресение, които биха могли да се приложат при психоподготовката на органите за гражданска защита МВР и МО, и на населението за терористичен акт.

От гледна точка на психологията целта и задачите на психопрофилактиката на населението е главно профилактиката на острите панически реакции, на психогенните нервно психични нарушения, както и за повишаване на адаптационните способности на индивида. Особеност на подобен психотренинг е, че той трябва да се провежда с имитация на екстремални условия в приспособени помещения с оттрениране на въпроси като евакуация на училища, обществени райони от типа на гари и автогари и действия в райони на крупни промишлени обекти.

По-сложна е ситуацията с психопрофилактиката на хора станали обект на терористичен акт. Първото, което трябва да се направи наред с неотложните спасителни работи на тези хора, които са в горящи сгради, затрупани под земята и т.н. да се даде информация, че се работи за тяхното спасяване, както и кратки указания какво трябва да правят.

Целта на тази информация е психологическа поддръжка на жизнените сили на тези, които са останали живи, но са в изолация от околния свят. Указанията, които те трябва да чуят се заключават в девет пункта: първо – да получат информация, че вече е започнало оказване на помощ; второ – да се убедят, че е необходимо да запазят спокойствие и че това спокойствие е едно от основните средства за тяхното спасение; трето – ако съществува възможност да си помогнат сами, евентуално с превръзки, даване на вода на малките деца и т.н.; четвърто – да им се съобщи, че не бива сами да предприемат опити за спасяване, тъй като така ще затруднят спасителните работи и могат да доведат до допълнителни срутвания; пето – максимално да икономисват своите сили; шесто – да стоят със затворени очи и да се опитат да се отпуснат като при лека дрямка; седмо – да се диша бавно, не дълбоко и през носа, за да се икономиса кислород и влага; осмо – мислено да повтарят фразата „аз съм съвсем спокоен (спокойна)” пет, шест пъти през промеждутък от 15-20 сек., което ще им позволи да снемат вътрешното напрежение и да нормализират пулса и кръвното си налягане; девето – да им бъде обяснено, че тяхното спасяване е възможно да отнеме повече време, така че да не се поддават на паника и да бъдат търпеливи.

Тази информация се подава с цел да се намали страха у пострадалите, тъй като опита сочи, че в такива тежки ситуации от страх умират повече хора, отколкото действително пострадалите.

След освобождаването на пострадалите било то под развалини или от плен (случая в Москва) е необходимо те да бъдат поставени в стационарни условия за болнична почивка, в съчетание с лечение с антидепресанти и релаксанти.

Както при всяка друга екстремална ситуация, така и при ликвидиране на последиците от терористичния акт има още две групи хора, с които е необходимо да се проведе профилактична дейност. Това са групата на хората осъществили спасителната операция и групата на роднините на пострадалите. Към първата група дейността се насочва към категорична забрана на прояви на паника, суетене, викове и плач, защото опита сочи, че всички тези прояви снижават качеството на аварийно спасителните работи. За втората група може да се приложи целия комплекс от психотерапевтични мероприятия, включващ: поведенски прийоми – насочени към снемане на психоемоционалната възбуда, тревогата и нормализирането на психичните реакции; екзистенциални прийоми – насочени към приемане на ситуацията на възможна загуба; намаляване на душевната болка; търсене на психични ресурси и възможности за по-нататъшния им живот. В някои страни, например САЩ и Русия се приема за възможно в зависимост от симптомите да се дават и на двете групи транквиланти и антидепресанти.

Естествено е, че съществува голямо разнообразие на терористични групировки, но при цялото това разнообразие за всички тях е характерно сляпата преданост на членовете на организацията към нейните идеали и задачи. Би могло да се мисли, че тези цели, идеали и задачи мотивират хората да стават терористи, но това видимо не е така. Те служат само за обяснение пред света на принадлежността на терористите. Основната причина е в силната потребност да се включат в група и да засилят чувството си за самоидентичност. Обикновено членове на терористични организации стават хора сираци или такива, които по една или друга причина са изпитвали трудности в рамките на съществуващите обществени структури (примерно загубили работата си или изобщо безработни). Чувството за отчуждение възникващо в подобна ситуация заставя хората да се присъединяват към група, която им се струва толкова антисоциална, колкото са и самите те (Милер 1988).

Човек не става терорист изведнъж. Преди да стане терорист човек преминава през апатията и другите форми на социална дезадаптация. Опит да моделира процеса на „ставане” на терориста е направил Шоу, който признавайки, че неговия модел е ограничен формулира четири фактора с превръщащи човека в терорист: ранната социализация; нарцистични отклонения; конфликтни ситуации (особено конфронтация с полицията); лични връзки с членове на терористични организации. Тъй като част от тези фактори сме разглеждали ще се спрем основно на ранната социализация. Социализацията е процес продължаващ през целия човешки живот, в който човек се формира като личност и усвоява съвкупността на обществените отношения и създадените от обществото материални и духовни ценности по специфичен само за него начин. В хода на този процес човек се превръща в самостоятелен и самостоятелно действащ индивид, поемащ определени роли и участващ във формирането на определени социални функции. Върху социализацията на човека въздействат известни ограничителни условия като продължителност на живота, начин на живота, класови, расови, религиозни и други условия и отношения, като при определени обстоятелства е възможно индивидът твърде рано да започне да формира собствен светоглед, който обаче не винаги е реален. Съчетано с особеностите на младата личност, която не е подготвена да оценява протичащите социални явления и процеси, в такава ситуация у човека преобладават негативните оценки на заобикалящата го среда, които от една страна могат да тласнат личността към мистиката, а от друга да я отблъснат от обществената среда. Така човек става индиферентен спрямо обществото и процесите в него, които го плашат поради невъзможността да ги обясни. В този смисъл ранната социализация като един от факторите превръщайки човека в терорист се заключава в това, че той твърде от малък формира собствен негативен светоглед за обществото, възприема се като маргинал, а свойствено за маргинала е техния стремеж за търсене на врагове, които според тях са причина за лошото състояние в което се намират.

Съществуват много изследвания посветени на тероризма, терористите и техните жертви, но в нито едно от тях сравнителния анализ не показва някакви явни психични отклонения забелязани в поведението на терористите. Независимо от това изследователите продължават да търсят някаква специфична личностова предразположеност у хората поели по пътя на терора. У голяма част от терористите може да се констатира лична озлобеност присъща на параноидалните личности. Също така, като обща черта на много терористи може да се посочи тенденцията към екстериоризация, тъй като търсят извън себе си източник на породените им лични проблеми. Тук явно се констатира свръх съсредоточеност на защита на Аз-а по пътя на проекцията. Друга характерна черта е постоянната им готовност за отбрана, обсебването им от собственото аз и незначителното внимание, което обръщат на чувството на другите. В някои изследвания е открита психодинамика, сходна с тази констатирана в случаи граничещи с нарцистични разстройства (Поуст, 1993).

Проявяването на нарцисизъм като самовлюбване и вяра в изключителните права на своята национална, религиозна или класова група и нейните представители може да се открие в повечето терористични обединения, например, в ирландските. Независимо, че нарцисизмът отнесен към тероризма е все още неизследван проблем, Ерик Фром специално анализира това явление като причина за човешката диструктивност, което означава, че можем да отнесем към тази категория и тероризма (Антонян, 1998). Ерик Фром определя нарцисизма като „такова емоционално състояние, при което човек реално проявява интерес само към своята собствена личност, своето тяло, своите потребности, своите мисли, своите чувства, своята собственост и т.н. В същото време когато всичко останало, което не съставлява част от него самия и не се явява обект на неговите стремежи, за него не е изпълнено с истинска жизнена реалност, лишено е от цвят, вкус и тежест и се възприема само на нивото на разума. Мярата на нарцисизма определя у човека двоен мащаб на възприятието. Значимост има само това, което се отнася до него самия, а останалия свят в емоционално отношение няма нито мирис, нито цвят и затова човекът-нарцис притежава слаба способност към обективност, сериозни планове и оценки.” (Фром, 1992). Личността на терориста се характеризира със съчетание на истерични и експлозивни черти, високо ниво на невротизъм и фрустрираност водещи до пробиви в социалната адаптация, изразена асоциалност, независимо че далеч не винаги терористите притежават физическа агресивност. При тях в болшинството случаи се наблюдават разстройства на личността с високо ниво на индиректната агресия. При това механизмът на реализация на терористичния акт като правило включва в себе си афетогенна мотивация, писхопатична самоактуализация и се развива по схемата (Малкина-Пых, 2005):

- Загуба на връзка с обществото – преживява се като опозиция на обществото усещана от него като обществен натиск;

- Фрустрация – преживявана като желание за лидерство срещу врага и отработвана като отмъщение на обществото за поставянето му в изолация.

Най-сериозните терористични актове като правило са съпътствани с много жертви, което поражда страх пред терористите и с това се подхранват техните амбиции. Обикновено при анализа им се налага извода, че тези актове са преди всичко демонстрация на собствената сила, което е основната им цел, а реалните загуби и жертви на обществото се явяват нещо допълнително. Това дава основание да посочим защо всъщност терориста се стреми към афиширане на собствените си постъпки, а не към анонимност, и като правило винаги открито поема вината за извършения терористичен акт.

Анализът направен (Малкина-Пых, 2005) на данните, които имаме за терористите в детска и юношеска възраст показва високо ниво на претенциите, завишена самооценка, склонност към фантазиране. Обикновено в тази възраст те заемат изразена обвиняваща позиция към обществото и заобикалящите ги. Психологическият компонент на личността на терориста преди всичко е свързан с усещането за реална или мнима загуба понесена от тях, за дефицита на нещо необходимо и потребно за тях. Като правило и логиката и мисленето на терористите имат объркан характер, в тях съществуват доста противоречия. Колкото до емоционалния план на техния профил, обикновено можем да разделим два типа терористи: - пределно неемоционален и емоционално лабилен склонен към силна проява на емоции, обикновено в сфера несвързана с терористичен акт (при осъществяването на терористичния акт обикновено се осъществява твърд контрол на емоциите). В морален план те често преживяват комплекса на греха, който понякога е много мъчителен за тях и се проявява независимо от нивото им на образование и интелектуалното им развитие.

В по-опростения вариант на поведението на терориста, той обикновено е лишен от преживяването на тези проблеми и постъпва машинално, на практика бездушно. В този смисъл той се явява някаква „машина” за терор. В психологически план анализа позволява да се определят три най-ярки варианта на поведение на подобен тип терористи (Малкина-Пых, 2005): синдром „Зомби” – състояние на постоянна готовност за действие, боец нуждаещ се от непрекъснато самоутвърждаване и себеактуализация. Този синдром е присъщ на терористите-изпълнители от най-ниското ниво в йерархията; синдром „Рамбо” – при него терористът не може да убива просто така, той прави това в името на нещо по-висше, затова и този тип терористи непрекъснато се намират в търсене на все по-сложни и по-рисковани мисии; синдром „Камикадзе” – основната психологическа характеристика на този тип се отнася до неговата екстремална готовност към саможертва. Тук преодоляването на страха от собствената смърт става възможно за сметка на промяната на отношението към живота. Когато престанат да смятат живота си като своя собственост страха от смъртта преминава (Олшански, 2000).

Диференциален анализ проведен през 2002 г. (Олшански) показва, че разпределението на типовете темперамент сред участниците в терористични организации и терористични действия се колебае около: 46% холерици; 32% сангвиници; 12% меланхолици и 10% флегматици

Особен социално психологичен феномен в терористичните организации и групи е особената роля на лидера, който за членовете им е духовен или религиозен абсолютен авторитет.

Изследванията проведени на подобни организации и групи показва, че те използват определени групови динамични процеси и собствени корекционни техники на въздействие като на практика изменят съзнанието на хората. По този начин у терористите възникват ирационални представи за разширяване на тесните граници на човешките чувства и действия, което се превръща за тях в нов вид религия, тъй като те вярват, че могат да влияят върху хода и изхода на социалните събития и процеси в зависимост от собствената си воля. Потъването в този измислен свят на неадекватни и далечни представи способства за стимулиране на дълбинните сфери на подсъзнанието. Това стимулиране представлява заплаха за целостта на психиката, заплаха заключаваща се в инфлация и пробив на съзнанието и образуване на корелативното подсъзнание. Изследванията показват, че участието в терористични организации и групи довежда до появата на емоционален регрес, в процеса на който човек променя своята точка на зрение за ставащото около него и незабележимо, но постоянно задълбочава своя разрив с реалността. Това по същество представлява прекъсване на процеса на самоактуализация, а оттам и на развитие и формиране на личността, при което често възниква феномен на разкъсване на съзнанието, чиито прояви варират от психични нарушения до развитие на шизофреноподобни състояния.

Както вече подчертахме хората попадат в подобни терористични групи най-вече в условията на кризисни ситуации като интегрирайки се в групата те приемат за себе си идеята за спасението и се изпълват с духовни надежди. В този смисъл тези организации на практика реализират стремежа на своите членове да запълнят психологичния си дефицит и да преодолеят тревогата.

Особен процес, протичащ в групата и т.нар. индоктринация, представляваща психологически средства за влияние на индивида или групата с цел внедряване на идеи, възгледи и отношения към произтичащите събития. Основа е внедряването на стереотипно мислене в рамките на определени парадигми. Една от най-опасните в случая зависимости е това, че психологическата манипулация произтича незабележимо, поради което хората не могат да включат механизмите на психологична защита. Има няколко етапа на индоктринация на членовете на терористичните групировки: първи – осъществяване на вербовка чрез използване на ефекта на емоционалната дестабилизация и забъркване в противоречие; втори – въвеждане в идеологическата концепция, заключаващо се в активно въздействие върху личността за поява на нова идентичност; трети – усилване на връзката с групата; четвърти – отчуждение от околния свят; пети – укрепване на привързаността към идеологията на организацията.

Всички изследователи на съвременния тероризъм се опитват да изградят психологически модел на терориста като изследват особеностите на личностовата и груповата психика. Все още няма единно разбиране, но могат да се определят някои от основните черти от личностовата характеристика на терориста: жестокост и агресивност към околните и безразличие към съдбата на невинните хора; хипертрофирано самочувствие, егоизъм и егоцентризъм, които са в основата на разбирането, че всичко се осъществява и се подчинява на тяхната воля; неспособност и нежелание да се мисли и действа последователно в съчетание с повърхностния характер на знанията и оценки. Това се компенсира със сравнително богата фантазия, комбинативни възможности и импровизаторска дарба; склонност към самоизтъкване; неспособност за социална адаптация и психологическа несъвместимост със социалната среда; идеалистична нагласа в част от терористите; авантюристична нагласа и влечение към силни усещания, съчетана с лесна възбудимост и липса на волеви задръжки; силна впечатлителност, податливост на влияние и внушение, голяма импулсивност; психична неуравновесеност съчетана със склонност към конфронтация с реален или въображаем противник; физиологични смущения и недостатъци заключаващи се в сексуални смущения, нарушени семейни връзки, редуващи се прояви на гняв и жестокост със сантименталност и т.н.

Извършването на терористичен акт се обуславя от развитието на общо взето стереотипни реакции. Като основа на терора лежи страха на големи маси хора. Страхът тук определяме като емоция предизвикана от надвисващата беда. Крайната степен на страха е ужас, който за разлика от страха констатира вече неизбежността на бедствието. Той може да застави човек да се вцепени на място, да го преведе в безпомощно състояние, или да застави човека да се опита да избяга от опасността. В този смисъл ужаса никога не предизвиква у човек стремеж да изследва предизвикалия го обект или явление, точно обратното, той парализира дори и ориентировъчните рефлекси. Това означава, че при ужаса, за разлика от страха няма нито удивление, нито интерес. Реакцията на бягство е възможна и при ужас, но само като вторична, когато ужасът в известна степен отслабва, за което е необходимо време (Малкина-Пых, 2005).

Основни поведенчески следствия на страха и ужаса са паниката, агресията и апатията:

Паниката е особено емоционално състояние, възникващо като следствие или на дефицит на информация за някакво плашещо или неразбираемо събитие, или на излишък на информация и се проявява в стихийни импулсивни действия. Паниката е сложен промеждутъчен поведенски феномен, на чиято основа като емоционално поведенско състояние възникват масовите панически явления на тълпа със специфично поведение. Това дава основание да разберем защо в общоприетия смисъл под паника разбираме масово паническо поведение обусловено от страха или ужаса.

Стихийната агресия е друг вид поведение, което обикновено се определя като масови враждебни действия, насочени към причиняване на страдание, физическа или психологическа вреда, дори и към унищожаване на други хора или общности. Това също е терор, но разбиран като терор на масата, в случая насочен срещу тези терористи, които са предизвикали страхът, ужасът и паниката на масата. В чисто психологически план зад агресията като разрушително поведение стои вътрешната агресивност като емоционално състояние, в чиято основа лежат гнева и раздразнението, които от своя страна възникват като реакция на фрустрацията, т.е на преживяването на непреодлимостта на неочаквана бариера, или на недостъпността на нещо желано. Такова състояние може да възникне като реакция на тази фрустрация, която е породена от терора.

Апатия (смирение) това е трети вид масова реакция срещу терора. Освен това в една или друга степен всички реакции на терор: и страх, и ужас, и паника, и агресия, ако бързо не покажат резултати за спасяването на жертвите рано или късно завършват с изтощение, когато идва апатията. Изследванията показват, че апатията се развива в две форми: като непосредствена реакцията на терора и като отстрочена реакция представляваща сама по себе си завършек на сложна мрежа от първични психологични реакции.

Въз основа на изследване проведено в гр. Будьоновск (1995) веднага след вземането на заложници, Пуховски (2000) прави оценка на общите психологически черти на различните типове жертви на терора (непосредствено пострадали от терора, техни роднини и неволни свидетели) (Малкина-Пых, 2005).

Първата група лица въвлечени в терора са близките роднини на заложниците, които внезапно се оказват в ситуация на психологически срив и се хвърлят от едната крайност – надеждата, до другата крайност – отчаянието. При всички тези хора са открити общи реакции на стрес с характерно съчетание на целия комплекс на афективно-шоковото разстройство (мъка, подтиснатост, тревога), паранойялност (враждебно недоверие, маниакално упорство, изостреност на вниманието) и соматоформни реакции (сърдечни пристъпи, кожно-алергични образувания и т.н.). По силата на изключително мощен ригиден отрицателен афект те заразяват значителна част от населението на града (което непосредствено не е засегнато от терористичния акт) с негативни емоции и съмнения за възможността за оказване на ефективна помощ. Основен индуктор на това емоционално състояние са станали възрастните роднини на заложниците, при които ресурсите за адаптация обективно са занижени и които по силата на това предизвикват по-голяма доза съчувствие към себе си.

Състоянието на втората група (току що освободени заложниц) се определя като остатъчно явление на преживяната от тях остра афективно-шокова реакция. В килнико психологически план това е достатъчно типична картина на така наречената адинамична депресия с присъщите й астения, апатия и ахедония. Характерно е нежеланието да си припомнят преживяното, стремеж по-скоро да се приберат в къщи, да легнат и да забравят всичко, за да могат по-бързо да се върнат към ежедневния си живот. Особено забележимо е желанието по-скоро да се пречистят, формулирано като необходимост да минат през банята, което желание е особено симптоматично и характерно за болшинството от заложниците.

По разкази на самите заложници в тяхната екстремална ситуация се наблюдавали три типа поведение: първи тип – това е регресия с признаци на инфантилност и автоматизирано подчинение, депресивно преживяване на страх, ужас и непосредствена заплаха за живота, т.е. това е апатия в нейния непосредствен вид; втори тип – демонстрирана покорност, стремеж да се изпреварят заповедите и в този смисъл да се заслужат похвали от страна на терористите, което по-скоро е не депресивна, а астенична активно приспособителна реакция; трети тип – хаотични протестни действия, демонстрация на недоволство и гняв, постоянен отказ да се подчинява и провокация на конфликти с терористите.

Тези типове поведение са се наблюдавали у различни хора и са водили до различен изход. Третият тип поведение се е проявявал при самотните мъже и жени с ниско ниво на образование и занижена способност за рефлексия. Вторият тип поведение е бил типичен за жени с деца или за бременни жени. Първият тип поведение е бил общ, практически за всички останали заложници.

Освен различните типове на поведение, отделно са били забелязани специфични психопатологични феномени от два типа (Малкина-Пых, 2005):

Феномени от първи тип – ситуационни фобии. В хода на извънредната ситуация заложниците са изпитвали ситуационна обусловеност на агорафобични явления. Най-общо това са били страх да се доближи до прозореца, страх да се изправи прав, старание да ходи приведен с кратки прибежки и припълзявания, страх да не привлече вниманието на терористите и т.н. Всичко това се определя от стремежа за оцеляване в провежданите около тях бойни действия. Но в близките дни след своето освобождение заложниците с изявен афект са се оплаквали от проявата на агорафобични състояния, проявени най-вече като страх от открито пространство и склонност към ограничително поведение, проявявщо се отново като страх да застанат до прозореца, желание да легнат да спят под леглото, а не на него и т.н. Най-характерни такива оплаквания са били за младите жени, бременните жени или майките на малки деца.

Вторият тип феномени са различните изкривяванията на възприятията за ситуацията. В структурата на така наречения стокхолмски синдром след освобождение понякога жертвите изказвали мнение за правилността на действията на терористите, за обосноваване на тяхната жестокост и безпощадност с несправедливостта на властите и за оправдаване на действията на терористите с високите цели на борбата за социална справедливост. Такива изказвания породени от синдрома на жертвите се забелязвали при мъже и жени с ниско ниво на образование и с ниски доходи. Тези изказвания били породени от афекта на враждебното недоверие и не се поддавали на критика. В този смисъл реактивното оправдаване на терористите може да се разглежда като проява на своеобразна истерия на облекчението.

В заключение масовата психология на жертвите на терора може да се опише като образувана от пет основни елемента, които могат да бъдат надстроени хронологично (Малкина-Пых, 2005): това са страх заменен от ужас, предизвикващ било апатия, било паника, която може да се смени с агресия. Наблюдават се половоролеви различия. Определени различия се наблюдават във връзка с развитието на образованието, интелекта, нивото на благосъстояние. За определено време след терористичния акт в жертвите и свидетелите се съхранява психопатологична симптоматика, преди всичко във вид на отложен страх, а така също различни прояви на фобии и кошмари.

1. 
   Какво е тероризъм?
   
2. 
   Каква е характеристиката на съвременния тероризъм?
   
3. 
   Кои са особеностите на терористичния акт като екстремална ситуация?
   
4. 
   Какво е характерно за психиката на терориста?
   
5. 
   Кои са психологическите и социалнопсихологическите характеристики на тероризма?
   

Йотов, Б. Наказателно правна характеристика на тероризма. Сиема. 1977

Крок Л. Психологическое воздействие терроризма. Человек в экстремальных и трудных ситуациях. М., 2004

Малкина-Пых, И. Г. Экстремальные ситуации. М. 2005

Марков, К. Терористичният акт като екстремална ситуация – проблеми на психологията. Ш. сб. Научни трудове НВУ. Част ІV. 2005

Марков, К. Психологически аспекти на тероризма. Ш. сб. Научни трудове НВУ. Част ІV. 2005

Ольшанский, Д. Психология тероризма. СП. 2002

Петров, А. Тероризъм и системи за сигурност. С. 2005

Попов, Хр. Тероризъм – психосоциални корени, последействия и интервенции. С. 2005

Русев, Р. Тероризъм в Турция. С. 1997

Русев, Р. Анатомия на екстремизма. С. 2001

Русев, Р. Тероризма като зависимост. Сп. НАТО и България. 2002

Русев, Р., Б. Русева. Психологически акценти на екстремизма и тероризма. С. 2006

Смоленов, Хр. Самовъзпроизвеждащият се ТЕРОР. С. 2005

Самоукина, Н. В. Экстремальная психология. М. 2000