Глава втора ЕКСТРЕМАЛНИТЕ СИТУАЦИИ И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА

• 
  да се запознаете с видовете екстремални ситуации и факторите влияещи върху поведението на хората, попаднали в тях;
  
• 
  да добиете представа как реагира човешката психика на екстремалните условия.
  

Изучаването на поведението на хората в екстремални ситуации е проблем, с който психолозите се занимават продължително време. Може обаче да се твърди, че главното внимание се е насочвало върху изследване на проблемите възникнали в психическото състояние на хората след преживяване на екстремалната ситуация и много по-малко внимание се е отделяло на тяхното психично състояние преди началото и в хода на екстремалната ситуация.

Като правило особеностите на състоянието, поведението и дейността на хората в екстремални ситуации изисква да се разкрият не само реакциите на човека и факторите, които ги пораждат в екстремални условия, но и да се отчитат определени личностови особености и влиянието на социалната група, в която индивидите преживяват и преработват екстремалната ситуация. В този смисъл проблемът за екстремалните ситуации и влиянието им върху психиката на хората е свързан с такива проблеми като: тревожност, фрустрация, агресивно поведение, стрес, психични кризи и посттравматични стресови устройства.
1. Понятие за екстремални ситуации. Характеристика на основните видове екстремални ситуации.
В психологическата литература като правило няма точна конкретизация на термините използвани за описване на влиянието на граничните фактори върху психиката на хората. Обикновено се използват понятия като: тежки ситуации, гранични ситуации, бедствени ситуации, аварийни ситуации, критични ситуации и екстремални ситуации.

Общото между всички тези понятия е, че те обозначават ситуация (състояние, положение, обстоятелство) влияеща върху индивида и имаща определени последствия (психични, физиологични, соматични) за него. В този смисъл ние смятаме, че най-адекватен за използване в наши условия е терминът екстремални ситуации, тъй като тяхната характеристика е пределно обща и обхваща всички останали.

Терминът екстремална произтича от латинската дума extremus, която означава край, предел, граница и в случая разбираме крайна, пределна, гранична за човешките възможности за справяне ситуация. Следователно под екстремална ситуация ще разбираме онези „крайни условия, обстоятелства, състояния, създаващи заплаха за живота и здравето на човека и достигащи границата на неговата издръжливост” (И. Пеев; 1991)

Според В. Маришчук условията за дейност могат да бъдат: оптимални – осигуряващи нормално функциониране на човешкия организъм, дейността протича без усложнение, не се забелязват нарушения в протичането на познавателните, емоционалните и волевите процеси; параекстремални – при които настъпва известна мобилизация на функционалните възможности на организма, съществуват признаци за операционна напрегнатост, повишават се активността и работоспособността, действията са целесъобразни; паратерминални – при които физиологическите и психическите показатели се влошават рязко, в действията се забелязват спадове, грешки, поведението става неадекватно, т.е. това са условия характеризиращи се с крайна степен на екстремност (цит. по Проблеми на военната психология, част ІІ, стр. 63).

От гледна точка на въздействието на екстремалните ситуации върху психиката на човека може да се посочи, че крайни, гранични параметри могат да бъдат както тези с максимално въздействие, така и тези с минимално въздействие върху индивида. За примери на минимално въздействие могат да се посочат крайно ниски температури, недостиг на кислород, недостиг на храна и вода, недостиг на движение, недостиг на информация и др., а за максимални параметри могат да се посочат високите температури, претоварването с информация, която не сме в състояние да отработим, високо ниво на шум, високо налягане и т.н. Разглеждайки проблема за видовете екстремални ситуации отново можем да посочим, че няма единно разбиране в тяхната класификация. Някои автори (В. Илиев, 1995) считат, че те трябва да бъдат разделени на основата на своята природа: изкуствени – такива, които са резултат на човешката дейност и нейните продукти; естествени – условия, възникващи в природата и надвишаващи нормалните си величини. По начина на тяхното въздействие: външни – резултат на въздействие на средата върху индивида; вътрешни – резултат на физиологични и патологични процеси протичащи в организма.

Г. Йолов (1973) приемайки за критерий преживяването или афектното отношение на човека към условията, при които трябва той да действа прави следната класификация: стандартни ситуации – наблюдава се нормално протичане на явленията на трудовата и обществена дейност. Ситуативната психика е целенасочена и организирана и е свързана предимно с особеностите в навиците, привичките, способностите и характера на човека; сложни ситуации – нарушаващи нормалното протичане на дейността и налагащи необходимост от действия, различни от тези с които сме свикнали поради възникващите трудности създава напрегнато състояние и изисква преодоляването на различни обективни и субективни бариери; екстремални ситуации – характеризиращи се с явления, представляващи нещо ново, неочаквано, а в някои случаи и непознато за хората. Тя не винаги съдържа риск за живота, но поставя на изпитание качествата на личността; критична ситуация – връхна точка на най-опасното и рисково съчетание на реални условия, която изправя субекта пред дилемата поражение или победа; послекритична ситуация – закономерно звено на преработка на критичната ситуация от гледна точка на собственото поведение в нея.

М. Дяченко, Л. Кандибович и В. Пономаренко изследвайки поведението на личността в напрегната ситуация правят следната психологическа класификация (цит. по Проблеми на военната психология, част ІІ, стр. 65-66): скоротечна – напрегната ситуация, характеризираща се с остър дефицит от време и голямо психично натоварване; продължителна – характерна за дейност, която във всеки отделен момент може да има специфични особености и усложнения; ситуация с елементи на неопределеност – отсъства точна информация за случилото се и за необходимостта от риск; ситуация съчетаваща неочакваност с дефицит от време – изисква бързо и правилно решение независимо от неочакваността на случилото се; ситуация свързана с невярна информация – невярната информация може да постъпи както от човешки източник, така и от грешно отчитане в резултат на неизправности на отделни прибори; напрегната ситуация в управлението – в резултат на преминаването му от нормален режим на работа в предавариен или авариен режим, изискващ готовност за екстрени действия; ситуация на доминантно състояние – поради отвличане на вниманието от определени дразнители се допускат грешки от типа забравяне при изпълнение на даденото действие.

Макар и да имат основание подобни класификации от гледна точка както на практиката, така и на психофизиологичните аспекти на състоянието на човека като по-приемлива се явява класификацията определяща не мястото на екстремалната ситуация в сравнение с други подобни, а тази която разглежда видовете екстремални ситуации (И. Пеев, 1991): природни бедствия – земетресения, наводнения, силни бури с ураганни ветрове, обилни снеговалежи, свличания на земни пластове, крайно ниски или крайно високи температури, нашествия на скакалци и др.; промишлени аварии – най-вече като екстремални действат авариите в ядрената енергетика, химическата, металургичната и нефтопреработвателната промишленост, но тук могат да се отнесат и ситуациите възникващи при силно замърсяване на околната среда, а също и при аварии и катастрофи с техника; обществени катаклизми – революции, въстания, граждански войни и междуособици, преврати, конфликти на етническа или религиозна основа като към тях може да бъдат отнесени високата престъпност в обществото или силно влошения социалнопсихичен климат в групата, в която личността пребивава; бойни действия – характеризират се с голяма скоротечност на събитията, мигновена смяна на обстоятелствата, висока опасност за индивида и групата, нарушено управление и недостиг на информация.

• 
  по степен на внезапност – внезапни (непрогнозируеми) и очаквани (прогнозируеми). В този смисъл по-лесно е да се прогнозира социална, политическа и икономическа ситуация, а по-сложно, в някои случаи и невъзможно се оказва прогнозирането на природните бедствия. Своевременното прогнозиране на екстремалните ситуации и правилните действия позволяват да се избегнат значителни материални загуби, а в отделни случаи да се предотврати екстремалната ситуация;
  
• 
  по скорост на разпространение – екстремалната ситуация може да има взривен, бързо разпространяващ се или плавен, умерен характер. Към бързоразпространяващите се преди всичко можем да отнесем военните конфликти, техническите аварии и стихийните бедствия, а към относително плавно развиващите се ситуации можем да отнесем тези, които имат екологичен характер;
  
• 
  по мащаб на разпространение – локални, местни, регионални, общодържавни, трансгранични и териториални;
  
• 
  по продължителност на действието – могат да бъдат кратковременни или с определена по-голяма или по-малка продължителност. Като правило всички екстремални ситуации в резултат на които се е получило замърсяване на околната среда се отнасят към продължтелните;
  
• 
  по характер – преднамерени (умишлени) и непреднамерени (непредумишлени). Към преднамерените се отнасят голяма част от националните, социалните, етническите и военните конфликти, терористичните актове и др. Към непреднамерените се отнасят природните бедствия, както и голяма част от техническите аварии и катастрофи;
  
• 
  по източник на произход – извънредни ситуации с техногенен характер – към тях отнасяме транспортни аварии и катастрофи, пожари и взривове, изпускане на химически отровни вещества, изпускане на радиоактивни вещества, аварии на електро и водопреносната мрежа; - екстремални ситуации от природен произход – това се геофизични, геологични, метеорологични, агрометеорологични, хидрологични и други явления, както и природните пожари; - екстремални ситуации от биолого-социален характер – към тях можем да отнесем глада, тероризма, обществените вълнения, алкохолизма, наркоманията, токсикоманията и различните актове на насилие; - екстремални ситуации свързани с изменението на състоянието на литосферата – суша, състав и свойства на атмосферата, състоянието на хидросферата, състоянието на биосферата (инфекциозни заболявания на хора, животни и растения);
  
• 
  за чисто практически сфери и с оглед на установяване на единен подход при оценка на екстремалната ситуация от природен и техногенен характер, за определяне на границите на зоната на екстремалната ситуация, и за адекватно реагиране към нея, е въведене класификация на екстремалните ситуации в зависимост от хората, пострадали в екстремалната ситуация; - в зависимост от хората, при които е констатирано нарушение на условията за живот и дейност; - в зависимост от размера на материалните загуби; - в зависимост от границата на разпространение на поразяващите фактори на екстремалната ситуация.
  

Като източник на екстремална ситуация обикновено определяме опасно природно явление, авария, катастрофа, инфекциозно заболяване, използване на военни средства, терористичен акт, т. н., в резултат на което може да възникне извънредна ситуация.

Поразяващият фактор на екстремалната ситуация определяме, като основна характеристика на опасното явление или процес, предизвикана от източника на извънредната ситуация, чиито параметри могат да бъдат определени по физически, химически, биологични и други действия или явления.

Зоната на екстремалната ситуация се определя като територия или акватория на която в резултат на възникване на източника на екстремалната ситуация или неговото разпространение е възникнала ситуацията.

Оценката на загубите получени в следствие на екстремалната ситуация се определя по пет основни параметри (Малкина-Пых, 2005):

• 
  преки загуби като резултат на екстремалната ситуация;
  
• 
  разходи за провеждане на аварийно-спасителни и други неотложни действия;
  
• 
  обем на проведените евакуационни мероприятия и разходите за тях;
  
• 
  разходи по ликвидиране на екстремалната ситуация;
  
• 
  непреки загуби.
  

Съчетаването на мотивираността за постигане на определена цел и препятствията при нейното достигане се явяват разбира се основен фактор за пораждане на фрустрацията, но на всеки се е случвало да преодолява значителни трудности без при това да изпада във фрустрация, което поставя въпроса: Кои са достатъчните условия за появата на фрустрацията? Освен чистите емоции, които човек преживява единствения отговор на този въпрос се намира при изследване на поведенските следствия на фрустрацията или т.нар. фрустрационно поведение (Василюк, 1984) обикновено се определят четири типа фрустрационно поведение: двигателна възбуда – проявява се като безцелни, хаотични движения; апатия – безразличие към околния свят и към себе си; стереотипия – тенденция към сляпо повторение на фиксирано поведение; регресия – разбирана като използване на поведенски модели доминиращи в по-ранни периоди от живота на човека или като примитивизация на поведението. Изследвайки фрустрационното поведение Н. Майер отбелязва, че централна негова характеристика е, че то няма цели и, че при него човек губи целевата си ориентация. Е. Фром смята, че фрустрационното поведение представлява опит често пъти безполезен за достигане на фрустрираната цел. К. Голдщайн приема, че поведението от този род не е подчинено на никакви цели и нарича фрустрационното поведение „катастрофално поведение”.

Обобщавайки може да определим четири типа фрустрационно поведение: псевдофрустрационно поведение – при което външно наблюдаваното безразличие на субекта към целта, деструктивните действия или агресията не могат еднозначно да свидетелстват, че той е изпаднал във фрустрация, тъй като може да съществува съзнателното намерение точно по този начин той да постигне целите си. Това поведение може да прерасне във втори тип умишлено изпадане в истерия - обикновено се проявява при децата, които в надеждата да постигнат своето губят контрол над поведението, но контрол над волята не значи контрол над съзнанието, което означава, че при този тип поведение човек губи целенасочеността на действията, но съхранява средствата за реализация на мотива, т.е. съхранява съзнателната връзка между поведението и мотива като надежда за разрешаване на ситуацията. Загуба на връзка – характерна е загубата на връзката, която от мотива предава смисъл на действието, човек се лишава от съзнателния контрол на връзката на своето поведение с водещия мотив. Катастрофално – поведение, което не се контролира нито от волята, нито от съзнанието на човека, в този смисъл то е дезорганизирано.

Криза – проблемите за кризите на индивидуалния живот се разработват сравнително от скоро в психологическата наука, старт за което дават идеите на Е. Линдеман и К. Роджърс. Отличителни черти на теорията за кризите са следните (Дж. Якобсон):

• 
  тя се отнася преди всичко за индивида, въпреки че някои нейни понятия се използват и за семейството, малката и голямата група. В този смисъл тя разглежда човека в неговото естествено човешко обкръжение;
  
• 
  теорията на кризите подчертава не само възможните патологични следствия, но и възможностите за формиране и развитие на личността;
  

Кризата може да приключи на всеки един етап ако изчезне опасността или намерим решение на проблема.

Основни характерни признаци на екстремално състояние на човешкия организъм се явяват първоначално безпокойството, различните страхове, силните болки, повишаването на общата двигателна възбудимост, пренапрежение на функциите на нервната система и на всички органи. След това настъпва задържане, нарушават се функциите на всички системи на организма, развиват се хипоксията, хипотонията или хипертонията, които могат да се усложнят до тромбози, емболии, инсулти, инфаркти.

Както вече подчертахме освен екстремалните външни фактори съществуват и вътрешни причини способни да предизвикат екстремално състояние. Такива например са епилепсията и хипертонията. У някои хора с повишена чувствителност слънчевите лъчи могат да предизвикат тежко състояние. Не бива да се забравя, че при възникването и развитието на различните екстремални състояние определена роля могат да играят сезоните или даже времето през деня. На нашата планета съществуват условия и територии, където човек се намира постоянно в екстремално състояние и може да съществува само при наличие на специални животоосигуряващи системи например в Арктика, Антарктика и на високите планински върхове.

Руският учен М. Решетников (Психология и психопатология тероризма. СП. 2004) посочва получените в резултат на проучване шест последователни етапа в динамиката на състоянието на хората попаднали в екстремални ситуации: витални реакции – с продължителност от няколко секунди до пет минути, поведението практически е напълно подчинено на изискването да оцелее, при което са характерни афектното състояние, редукцията на моралните норми, изкривява се възприятието на времето, появяват се предимно инстинктивни форми на поведение; стадий на остър психоемоционален шок – характеризира се с явлението свръхмобилизация, като правило се развива след кратковременното състояние на вцепеняване, продължава няколко часа и се отличава с общопсихическо напрежение, предел на психофизиологичните резерви, изострено възприятие, проявяване на безразсъдна смелост при едновременно снижаване на оценката на критичната ситуация и на способностите за критични действия, преобладава в емоционален план чувството на отчаяние съпровождано с главоболие, сърцебиене, пресъхване на устата, жажда и затруднено дишане; психофизиологична демобилизация – продължителността на този етап зависи от мащабите на трагедията, жертвите особено близките и организацията на провеждането на спасителните действия. За този етап са характерни отделни панически реакции, които имат насоченост, но се реализират без енергетичен потенциал, проявяват се депресивни тенденции, разстройство на вниманието и на паметта, чувство за тежест в главата, отсъствие на апетит, треперене на крайниците, напрягане в пикочната система; развитие – продължава до дванадесет дни, постепенно се повишават настроението и самочувствието, но пострадалите съхраняват предишния емоционален фон, ограничават контактите с околните, отличават се с безизразност, понижена интонационна окраска на речта, бавност на движенията; възстановяване – започва предимно след края на втората седмица, след въздействието на екстремалните условия, характеризира се с нормализиране на междуличностното общуване и на емоционалната окраска на речта, възстановяват се сънищата, хората започват да се шегуват и т.н.; последваща реакция – след около месец у част от пострадалите започват нарушения на съня, развиват се немотивирани страхове, сънуват се повтарящи се кошмари, същевременно нараства конфликтността на хората.

Според И. Пеев (1991) в зависимост от очакваното поведение на индивида в екстремална ситуация различаваме четири типа хора: малодушни – бързо и без съпротива капитулират пред опасността, нямат вътрешна опора. Малодушни могат да бъдат хората по рождение поради лошо възпитание или поради силно властолюбие мислейки само за себе си. В бойни условия често от тях стават дезертьори; хипохондрици – хора прекалено загрижени за здравето си, които се боят от болка, рана и смърт като се прикриват зад въображаеми болести симулират и вечно се оплакват. Понякога, за да избегнат по-голяма опасност прибягват до самонараняване; депресивни – подтиснати, угнетени, мрачни и мълчаливи хора, затворени в себе си те не се оплакват, избягват контактите с околните, не виждат изход от положението и се оставят в ръцете на съдбата, понякога поради тежкото състояние в което се намират са готови да посегнат на живота си; неврастеници – понасят опасностите, но с много голямо напрежение като често действията им са нецелесъобразни и дори опасни.

Особен тип поведение е това, което се появява в хода на спасителните операции и може да възпрепятства тяхното провеждане като в такива случаи се наблюдава отрицателно поведение изразяващо се в (И. Пеев, 1991): възпрепястване квалифицираната помощ на спасителите; неизпълнителност; безотговорност спрямо себе си и групата; отнемане на спасителни средства от другите за спасяване на своя живот; всякакви форми на паника; струпване на големи групи от хора на неподходящи места; еуфория; бягство от източника на опасност; нарушаване на елементарни морални норми; нахвърляне върху друг с цел убийство и измъкване от него на храна, вода и спасителни средства и проява на други форми на агресия.

Доказано е, че човек може да повиши съпротивителните сили на организма срещу въздействието на неблагоприятните фактори с пихофармакологични средства както се постъпваше в американската армия по време на Виетнамската война. Съвременните изследвания сочат, че някои препарати извлечени от женшен, китайски лимонник, елеутерокок, витамин В12 и редица соли и микроелементи способстват за повишаване съпротивителните сили на организма.

От особено важно значение е оказването на първата медицинска помощ. Доказано е, че при забавяне на неотложната медицинска помощ за един час умират 40%, след три часа 60%, а след шест часа 95% от пострадалите. 20 от 100 загинали при нещастни случаи и катастрофи са могли да бъдат спасени при оказване на своевременна помощ.

Има редица причини от обективен и субективен характер, подпомагащи или възпрепятстващи дейността на човека в екстремална ситуация, които обикновено наричаме фактори на оцеляването. Обикновено се посочват четири групи такива фактори: антропологични – обхващат факторите характеризиращи здравословното състояние на човека, неговата хомеостаза и резервните възможности на организма. Към тази група отнасяме: психологическата подготовка; волята за живот; морално волевите качества, а също и обучеността за действие в екстремални условия. Тази група фактори трябва да действат комплексно, волята за оцеляване трябва да се съчетава с познанието за действие в такава ситуация, дори и при изключително волеви качества неподготвения и незнаещия човек трудно би оцелял (ако примерно попадне в джунгла и не знае кои растения се ядат, кои змии са отровни и т.н.); фактори на природната среда – температура и влажност на въздуха, слънчева радиация, вятър, атмосферно налягане, колебание на магнитното поле на земята, релефа на местността, източниците на вода, флората и фауната. Опита показва, че хората са способни да понесат и най-суровите природни условия за дълго време, човек попаднал инцидентно в такива условия е много по-малко приспособен към тях, отколкото хората постоянно живеещи там; фактори обезпечаващи защитните функции – дрехи, аварийно оборудване, средства за сигнализация и връзка, аварийни плавателни средства, възможност за извличане на вода и други подръчни средства осигуряващи оцеляването; фактори възникващи в резултат на взаимодействието на човека с околната среда – слънчевите изгаряния, планинските заболявания, различните натравяния с растителна и животинска отрова, студа, горещината. При определени обстоятелства тези фактори имат особено значение и затова на тях ще се спрем отделно.

В литературата И. Пеев (1991), В. Илиев (1995) се сочат възможните пътища способстващи за преодоляване на отрицателните емоции на личността в екстремална ситуация и спомагащи за засилване на нейната съзнателно волева регулация: насочеността (нагласата, установката) – идеята тук е да се провежда предварителна морална подготовка за формиране на мирогледа, идеалите и ценностната система на личността; предишният опит – вече беше посочено, че предварително обучените индивиди по-лесно се справят в условия на екстремална ситуация, което налага извода, че е необходима предварителна подготовка на населението и на групите предназначени за работа в такива ситуации в условия близки до възможните в екстремална ситуация; груповата солидарност – в екстремални условия положително въздействат върху личността чувството за принадлежност и отговорност към групата. Чувството за съпричастност, надеждата за взаимопомощ издигат моралните качества на индивида и влияят положително върху психичното му състояние; системна разяснителна работа – по време на екстремалната ситуация и при ликвидиране на последствията й пострадалите от нея трябва да получават обективна информация за състоянието, в което се намират, възможното влошение или подобрение на обстановката и хода на спасителните операции.

Възможности за управление на персонала в екстремални условия.

В съвременната психология на управление на персонала в екстремални условия се разглеждат няколко аспекта имащи значение за осъществяване на качествено управление:

- професионален екстремалнопсихологически потенциал на специалистите, ръководителите и функционалните групи;

- корекция на психологическите ценности и мотивация на личния състав в екстремални условия;

- оптимизация на психичните състояния на специалистите и функционалните групи в екстремални условия;

- регулация на комуникативните процеси в екстремални условия;

- методи за профилактика и разрешаване на конфликти при управлението на личния състав в екстремални условия.

Тези аспекти представляват един цялостен комплекс от управленски мероприятия, съобразяването с които е необходимо за всички органи и звена, участващи в аварийно-спасителни работи след екстремални ситуации. Какво е тяхното съдържание:

Екстремалните условия не само подпомагат, но според Столеренко се явяват задължителни условия за формиране и развитие на професионалния екстремалнопсихологически потенциал. От друга страна при недостатъчна психологическа зрялост и подготвеност те могат да доведат до професионална и личностова деградация.

На базата на свои проучвания Столеренко предлага в психологическия потенциал на ръководителя на аварийно-спасителните работи да се отчитат следните особености:

• 
  Индивидуална управленска концепция;
  
• 
  Развити моралнопсихологически качества;
  
• 
  Управленска подготвеност;
  
• 
  Интелектуални способности;
  
• 
  Емоционално-волеви свойства;
  
• 
  Комуникативни качества.
  

• 
  Развити организаторски способности и навици (координация на взаимно съгласуваните и взаимно допълващите се действия);
  
• 
  Високо ниво на доверие, както към себе си, така и към функционалната група, а следователно и високо ниво на отговорност;
  
• 
  Способности да осъществява подпомагащи и обучаващи действия, способстващи за подобряване и усъвършенстване дейността на подчинените сътрудници;
  
• 
  Развита подсъзнателна сфера на психиката и твърди навици за управление на тази сфера.
  

Професионалната подготовка на функционалните групи и техните ръководители за дейност в екстремални условия се явява неразделна част от цялата система на професионалното образование, на професиите с екстремален профил – армия, полиция, пожарна безопасност. Тази система на подготовка е неразривно свързана и зависеща от процесите протичащи в обществото и условията в него. Напълно естествено е при влошаване на икономическите и социалните условия, това да рефлектира и върху подготовката на тези специалисти. От една страна ще се затрудни тяхната подготовка в следствие на ограничените ресурси опиращи до възможностите за моделиране на екстремалните ситуации, снабдяване с горива и други консумативи. От друга страна влошените социални и икономически условия рефлектират и върху заплащането на хората, което пряко се отразява и върху тяхната мотивация за дейност. Така се получава като резултат и недостатъчна подготвеност, и недостатъчна мотивация, което при една реална екстремална ситуация налагаща участието на тези групи от професии с екстремален профил ще влоши или ще доведе до невъзможност провеждането в пълен обем на аварийно-спасителните дейности. И в нашата страна практиката от реални аварийно-спасителни работи в екстремални ситуации показва определени недостатъци в професионалната подготовка на функционалните групи, които иначе в тренировъчни условия показват “много добра” подготвеност.

Изследванията проведени в други страни показват, че на практика личния състав на тези групи не е подготвен за професионално възприемане на произтичащите събития и тяхната оценка като обективни факти на екстремалната действителност, поради което реалните екстремални условия влияят силно психотравмиращо върху него. При това в много случаи отрицателното емоционално състояние на хората от функционалните групи провеждащи аварийно-спасителни действия предизвиква недостатъци в организацията на аварийно-спасителните работи, а това от своя страна води до негативно отношение на обществото към тази дейност и необективно отразяване на протичащите събития в медиите.

Това налага извода, че овладяването на професионални умения за действия в екстремални ситуации от ръководителите, специалистите и функционалните групи е проблем, тясно свързан с тяхната професионална екстремалнопсихологическа подготовка и нейния резултат професионално екстремалнопсихологическата подготвеност.

• 
  Колкото и да е значима и успешна професионално екстремалнопсихологическата подготовка е невъзможно да се предвиди всичко, което би могло да се случи в екстремални условия и при ликвидиране на техните последствия. Следователно нужна е психологическа помощ за мобилизация на силите на личния състав в хода на дейността;
  
• 
  Преходът към действието в екстремални ситуации изисква вътрешна регулация за достигане на необходимото благоприятно за работа в екстремални условия състояние на личността при отчитане на спецификата на конкретната екстремална ситуация;
  
• 
  Това благоприятно за работа в екстремални условия състояние изисква специални мерки по неговото поддържане, тъй като в резултат на действията се натрупва умора и се повишава нервнопсихичното напрежение.
  

• 
  Непосредствено преди началото на аварийно-спасителните работи, в процеса на дейността и в моментите на кратковременните почивки, под формата на беседи, указания, насоки;
  
• 
  Осигуряване на професионалните действия в хода на изпълнението на аварийно-спасителните работи под формата на наблюдение, контрол и поддръжка. Принципът е нито един член на личния състав да не остава извън контрола на ръководителя, и ръководителят да му показва, че следи за неговата дейност и контролира неговите действия;
  
• 
  Осигуряване на възстановяване на работоспособността на личния състав след изпълнението на аварийно-спасителните дейности.
  

1. 
   Запознаване на личния състав на функционалните групи с особеностите на обстановката, взетото решение и предстоящите задачи, с което целим да повлияем върху мотивацията им за дейност.
   
2. 
   Инструктаж за мерките за безопасност лична, колективна и на пострадалите от екстремалните ситуации лица.
   
3. 
   Мобилизация на необходимите професионално-личностови качества и регулация на личностовото състояние за работа в екстремални условия.
   
4. 
   Организация на специализирана психологическа помощ от специалисти или подготвени лица намиращи се на най-трудните участъци на дейност, заключаваща се в личен пример, лично съпровождане, използване на индивидуално психически средства, а в някои специфични случаи и на стимулатори.
   
5. 
   Създаване и поддържане на атмосфера на колективизъм, другарство и взаимопомощ, необходими за работата в екстремални условия.
   
6. 
   Провеждане на рехабилитационно-възстановителни мероприятия.
   
7. 
   Осигуряване на непосредствена психологическа помощ, съпровождане и поддръжка на лицата, пострадали при екстремалната ситуация и извеждането им от района на аварийно-спасителните действия.
   

• 
  Осигуряване на мобилизация на персонала и неговата адаптация в хода на изпълнение на професионалните задължения;
  
• 
  Оказване на помощ при преодоляване на възникващите в хода на дейността психологически трудности с особено внимание на тези хора, които не издържат на напрежението и започват да проявяват слабост;
  
• 
  Поддържане и повишаване на моралнопсихичните възможности на личния състав на функционалните групи въз основа на натрупващият се в хода на дейността опит.
  

• 
  Осъществява контрол на психичното състояние и работоспособността на личния състав на функционалните групи;
  
• 
  В процеса на този контрол изяснява необходимите оперативни показания за индивидуална психокорекционна работа. Особено внимание се обръща на такива разстройства и състояния като: психична демобилизация; реактивни състояния; афективни реакции; конфликтност; деморализация; злоупотреба с алкохол; остра умора и преумора;
  
• 
  Да провежда мероприятия на психологическа корекция, насочени към снемане на острите проявления на психичен стрес, към нормализация на съня и възстановяване на работоспособността;
  
• 
  Да познава нуждите и настроенията на личния състав, да отчита негативните фактори влияещи на психичното му състояние и да държи сметка за наличието на неблагоприятни междуличностни отношения във функционалните групи;
  
• 
  Да помага на ръководителя (командира) при работата му по управлението на личния състав в екстремалните ситуации и при аварийно-спасителните работи.
  

• 
  Като правило причините за психична травматизация и наличните психични изменения при ръководителите и личния състав на функционалните групи с екстремален профил се получават като последици от недостатъци в системата на професионалнопсихологическата и моралнопсихологическата подготовка;
  
• 
  При провеждане на психологическата рехабилитация трябва да се отчита, че при човек продължително време пребивавал в екстремална ситуация се формира особен, различен и непривичен за останалите хора начин на мислене и начин на поведение. Като резултат в психиката на такъв човек могат да настъпят дълбоки трансформационни изменения, с които не всеки е способен да се справи сам;
  
• 
  Ефективните действия по социална реадаптация изискват разрушаване на изкуствените граници, които често поставяме в хода на рехабилитационната работа и е необходимо да се осъществява нестандартен подход, излизайки от изкуствените схеми на социалната адаптация.
  

- При една категория ръководители и хора, участващи във функционалните групи, измененията са свързани с преживени от тях психотравмиращи събития. Психиката на тези хора е подложена на травматизация, но съзнанието работи в нормален режим. Тези случаи са най-добре проучени и се отчита, че в основата на отклоняващото се поведение на ръководителите и специалистите, попаднали под въздействието на психогенните фактори лежи подсъзнателната потребност да се притъпи изпитаната душевна мъка, но този рефлекс не помага и задълбочава неприятното чувство за загуба, това се съпровожда с емоционална напрегнатост и напрегнатост в раменния пояс. Доказано е, че ако човек постепенно привикне да подтиска отрицателни чувства (гняв, ненавист, ревност и др.), той едновременно с това губи способността да изпитва положителни емоции (любов, дружелюбие, доверие и др.). Това пречи на човека да живее пълноценно и да се стреми към по-добро.

- При втората категория ръководители и специалисти, измененията са свързани не с психотравмиращи преживявания и болезнени емоции, а с неподготвеност на мотивационната сфера (морална неустойчивост). Тази категория хора имат професионално развити психологически качества, знания, умения и навици, често се явяват като лидери в очите на околните и на пръв поглед са напълно способни самостоятелно да преминат периода на реадаптация към нормален живот. Но при изследването на тази категория хора е установено, че системата на техните мотиви и психологически значими ценности има явна антисоциална насоченост, че е нарушена системата им от социални ориентири и се губи социалния контрол върху собствените действия. Следователно и на тях им е нужна помощ за по-бърза адаптация към условията на нормалния живот. Техния проблем е свързан с преустройство на системата на ценностите, на мотивите от типично професионалния за екстремални условия светоглед към нормален. Опитът показва, че ръководителите и личния състав на функционалните групи, дейността на които протича предимно в екстремални условия или при аварийно-спасителни работи след тях, започват не само да приемат тези условия като приемливи за работа, но и да ги считат за благоприятни за проявяване на професионално майсторство, привлекателни и удобен случай за показване на професионална активност. Това отношение към екстремалните условия става привичка и се заковава като норма на цялостното поведение на тези хора, което при определени условия (обикновени за всички останали хора), може да им попречи да възприемат и да реагират на околната среда с нормални средства и способи.
Въпроси за самоподготовка:

1. 
   Какво е екстремална ситуация?
   
2. 
   Кои са характеристиките на екстремалната ситуация?
   
3. 
   Какви са видовете екстремална ситуация?
   
4. 
   Кои са факторите при екстремална ситуация, които влияят върху психиката на човека?
   
5. 
   През какви фази преминава индивида в хода на екстремалната ситуация?
   
6. 
   Какви са пътищата и средствата за подготовка на хората за оцеляване в екстремална ситуация?
   
7. 
   Какви са възможностите за управление на персонала в екстремални условия?
   

Илиев, В. Методи, средства и форми за управление поведението на воините в екстремални условия. С. ВИ. 1991

Йолов, Г. Бедствия и масова психика. С. ВИ. 1989

Йолов, Г. Критичната ситуация и масовата психика. С. 1973

Казанджиев, Сп. Военна психология. С. 1994

Малкина-Пых, И. Г. Экстремальные ситуации. М. 2005

Марков, К. Психология на управлението и командира на подразделението. Ш. 1999

Пеев, И. Воинската личност в екстремални ситуации. С. ВИ. 1991

Проблеми на военната психология. Част ІІ. С. ВИ. 1995

Самоукина, Н. В. Экстремальная психология. М. 2000

Самоукина, Н. В. Экстремальная психология. М. 2000

Столяренко, А.М. Экстремальная психопедагогика: Учеб. пособие для вузов. М., 2002.

Табалов, Ю. П. Совладание с трудными жизненными ситуациями у верующих. М., 2004

Тарас, А. Е.; Сельченок К. В. Психология экстремальных ситуации. М. 2001.

Беляева, С. Г., В. И. Кошкина. Теория и практика антикризисного управления. М., 1996.

Фройд, З. Въведение в психоанализата. С. 1995