Глава пета СТРАХЪТ И ПАНИКАТА КАТО СПЪТНИЦИ НА ЕКСТРЕМАЛНАТА СИТУАЦИЯ

• 
  да направите връзка между психичните явления стрес, тревожност, страх и паника;
  
• 
  да добиете представа за проблема за страха и пътищата за борбата с него;
  
• 
  да си дадете отговор какво представлява паническото разстройство в психиатрията;
  
• 
  да си изясните проявата на паниката като психично явление.
  

Страхът съпътства човека като основна негова емоция от раждането и до смъртта му. Той е присъщ на живите същества и еволюционно се развива като приспособителен механизъм помагащ ни да се справяме с опасностите и трудностите. В екстремална ситуация страхът е този, който помага или пречи за нашето оцеляване, или за преодоляване на трудностите и проблемите възникнали в тези ситуации. Проблемът за страха се изучава, и от психиатрията и от психологията, опитвали са се да го обяснят и философите, което показва, че това е един значим феномен, който трябва да бъде обяснен и разгледан най-вече когато става дума за екстремалната психология и за поведението в екстремалните ситуации. От друга страна голямата разпространеност на страха като преживяване показва, че той има толкова различни отенъци, че всички е трудно да бъдат обяснени дори и да бъдат класифицирани.

• 
  Афектът настъпва бързо и като че ли нарушава нормалния ход на съзнанието, прекъсва нишката на неговото единство. В подобна ситуация на афекта можем да противопоставим нашите задръжки като за Спиридон Казанджиев такива задръжки са воинските добродетели;
  
• 
  Афектът не е продължителен, времето през което това състояние трае е късо, което е благоприятно обстоятелство за бързото ни освобождаване от усещането за опасността, особено след като тя е преминала. Този факт оказва благоприятно въздействие върху нашата психична издръжливост;
  
• 
  Афектът стеснява полето на съзнанието, стреми се да го завладее изцяло и да измести всичко друго от него. В някои случаи се стига до крайност, когато при силен афект човек изпада в състояние на „безсъзнание”. Това показва, че афектът отслабва паметта и ускорява забравянето, което се обяснява с концентриране на вниманието върху опасността, което е благоприятно за екстремална ситуация, защото ако липсваше този механизъм човек не би изпитал страха и ужаса на въздействието на обстановката и единствената негова реакция би била бягството;
  
• 
  Афектът притъпява усетливостта на човека. В афектно състояние сетивата сякаш не функционират поради което в екстремални условия при върхово напрежение човек не усеща глад, жажда, умора, студ, жега, болка;
  
• 
  Афектът силно подтиска репродукциите, при това до такава степен, че понякога настъпва амнезия и не можем да си спомним преживяното преди, по време или след екстремалната ситуация. Този ефект беше вече описан и на него повече няма да се спираме;
  
• 
  Афектът парализира мисленето. То става непълно, безкритично и следва внушенията на афектното преживяване, затова то е скептично и фанатично;
  
• 
  Афектът подтиска волята, тя става импулсивна и внушаема, затова в условията на екстремална ситуация поведението на хората лесно може да бъде овладяно, особено с пример;
  
• 
  Афектът връща съзнанието към по-примитивна психика. Мисленето загубва логическия си характер, а волевите действия се превръщат в идеомоторни, тази характеристика е доста интересна тъй като в състояние на афект и страх човек е склонен към изповеди и признания и сякаш разголва душата си;
  
• 
  Афектът се изразява в изразни движения – положението на тялото, на главата, движенията на крайниците и лицевите мускули са много характерни от една страна те представляват определена маска даваща ни възможност да преценим афектното състояние на човека, а от друга страна тези движения са своеобразен отдушник на емоционалното напрежение и служат за освобождаване от афектното състояние.
  

• 
  Възприемане на опасността, която може да бъде реална, въображаема, преувеличена, изкривена и деформирана;
  
• 
  Възникване на страхова готовност за действие, изразяваща се в повишаване на вниманието и засилване на двигателното напрежение (при разглеждането на проблема за физиологичната реакция на организма при стрес този проблем бе разгледан по пълно). Тази готовност е благоприятна, тъй като тя се явява целесъобразна реакция на организма и ако не се формира човек изпада в ужас;
  
• 
  Извършване на двигателно действие, по логиката на описаното в проблема за стреса и тук страховата готовност е преминала в действие, което има две посоки – бягство от опасността или активна защита;
  
• 
  Преживяване на страх, което според Фройд е нецелесъобразно за човека, в този смисъл неговата позиция е, че страхът е нецелесъобразен.
  

В българската психологическа литература проблема за страха е относително малко разглеждан. Повече за него се пише в периода от Освобождението на България до края на Втората световна война. Някои обстоятелства като земетресенията в Свищов и Стражица извадиха отново проблема за страха като актуален, най-вече в изследванията и трудовете на Георги Йолов. За първи път анализ на страха и неговите видове се появява в учебник „Военна педагогия” на Константин Кирков. Според него страхът е мъчително душевно чувство от най-прост вид, развиващо се непосредствено от инстинкта за самосъхранение, защото както казва той всяко нещо, което е опасно за живота може да възбуди страх. В зависимост от причините, които го пораждат Константин Кирков разглежда следните форми на страха: смущение – проявява се при стеснителните хора и е най-слабата форма на страх; подозрителност – преувеличена оценка за факти, хора и събитие, при която добрите намерения на другите може да се възприемат като предвестници на нещастие; гузност – страх от отговорност или наказание за извършен грях или престъпление; суеверен страх – породен от безсилието на човека пред природните явления и тяхната „тайнственост”. Този страх се отстранява по пътя на познанието; робски страх – пораждан от диктаторски режими, които нямат мярка при упражняването на властта си и в такава обстановка човек е в постоянно страхово състояние. Такъв страх могат да предизвикат и властни началници на местна почва; страх от смъртта – поражда се от неизвестността, която съществува след смъртта и от очакваната загуба на всички земни наслади, удоволствия, интереси и надежди.

Спиридон Казанджиев (1943) разкрива съдържанието на различните форми на страха като ги систематизира по следния начин: смущение – най-слабата форма, изпитвана при неопределена обстановка криеща възможна или очаквана опасност; опасение – форма на страх, при която опасността не е само мисъл, а възможна реалност; боязън – страхът, който изпитва човек дали ще може да издържи, когато е подложен на изпитание; малодушие – настъпва, когато човек се бои от себе си, страхува се, че няма да се справи и взема решение да се скрие от опасността; уплаха – страхово преживяване свързано с внезапно, изненадващо настъпила опасност. Уплашеният е много или малко парализиран в действията си; ужас – най-силната форма на страха. Хората изпаднали в нея са пасивни, вцепенени, осъществяването на реакциите се явява физиологически и психически невъзможно.

Изследвайки практически условия причините за страха и предразполагащите фактори за страх по своя опит от войните Борис Дрангов като най-важни фактори предизвикващи страх сочи: непрогледния мрак; черните предмети; тъмните места; усамотеността; странни на вид лица; зловещата тишина; прекомерната умора; дългия глад; телесната слабост; необяснимия шум; неочакваната вест за опасност или усет за невидима, неизвестна опасност.

Патологичната тревожност води до болезнени преживявания, затруднява нормалното функциониране, блокира възможностите ни за адаптация към изискванията на средата. Според десетата ревизия на международния класификатор на болестите паническото разстройство (епизодична, пароксизмална тревожност) спада към групата на тревожните разстройства, включено в категория други тревожни разстройства с код F41.0. Паническото разстройство се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират, но най-често срещани са внезапно сърцебиене, болка в гърдите, чувство за задушаване, световъртеж, чувство за нереалност (деперсонализация или дереализация). Почти неизменно се срещат вторичен страх от смърт, загуба на контрол. Отделните пристъпи продължават няколко минути, а честота им варира. За да бъде поставена диагноза паническо разстройство, трябва да са налице няколко пристъпа с изразена вегетативна тревожност за период от около един месец, в обстоятелства, където няма обективна опасност, като между симптомите има период сравнително свободен от тревожност. Честотата и силата на паническите атаки варира значително, някои имат атаки по веднъж седмично за по-дълъг период от време, други имат чести атаки до няколко пъти дневно за кратък период от време. Има три типа панически атаки: непровокирани – когато пациента не може да свърже атаката с никакъв определен външен или вътрешен стимул; провокирани – всеки път в определена ситуация човек получава паническа атака; предразположени – свързани с определен отключващ фактор, но не се проявява задължително.

Хората страдащи от паническо разстройство имат типични страхове свързани със значението на атаката, например че атаката води за сериозно телесно заболяване, други се страхуват, че атаката е знак, че полудяват и губят контрол.

Доколкото паническото разстройство е преди всичко психиатричен проблем ние го описахме, защото хора страдащи от него, в екстремални ситуации могат да проявят някои от указаните симптоми и да провокират паника в чисто психичен план, разбирана като панически страх. Това е второто разбиране за паниката, разбиране като панически, масов страх изпитвана от големи групи хора в различни екстремални ситуации, поражда се внезапно, което засилва нейния размер, тъй като се възприема като безгранично голяма и неизбежна опасност. Като правило се появява, когато опасността е близка и е голяма. Може да бъде породена от въображаеми, нищожни и дори смешни причини, но същевременно това не омаловажава факта, че хората изпаднали в паника от една страна много трудно се управляват, а от друга, че те оказват заразяващо въздействие върху останалите, така че паниката придобива масов характер.

В литературата са изведени четири комплекса фактори за възникване на масова паника и по този начин за превръщане на повече или по-малко организираната група в паническа тълпа (Назаретян, 2005):

Социални фактори – напрежение в обществото предизвикано от преминали или очаквани природни, икономически или политически бедствия. Това могат да бъдат земетресения, наводнения, епидемии, реален или мним недостиг на храна, резки промени във валутния курс, преврати, начало или неудачно развитие на бойни действия и др. Понякога напрежението се обуславя от спомени за преживяна трагедия или предчувствие за настъпваща такава, приближаването на която се усеща по някакви признаци;

Физиологични фактори – умора, глад, продължително безсъние, алкохолно или наркотично опиянение. Тези фактори снемат нивото на индивидуалния самоконтрол, което при голямо струпване на хора може да доведе до непредвидими последици. Практиката показва, че една от грешките на организаторите на митинги, манифестации, масови зрелища и т. н., наред с удължаването им във времето, се явява заниженият контрол върху употребата на алкохол. Тази употреба в съчетание със социално напрежение, жега или студ, повишава вероятността от възникване на паника;

Общопсихологически фактори – неочакваност на определено събитие, удивление, уплаха и други, предизвикани от недостиг на информация за произтичащото събитие и за възможностите и начините за противодействие;

Социалнопсихологически фактори – отсъствието на ясна и значима обща цел, на ефективни и ползващи се с общественото доверие лидери, съчетано с ниско ниво на груповата кохезия (сплотеност). Изследователите на проблема за масовата паника подчертават значително по-голямата тежест на тези фактори в сравнение с предишните
Голяма част от определенията за паниката са свързани с разбирането й като проява на масов страх пред реална или въобразима заплаха, състояние на периодична уплаха и ужас нарастващи в процеса на взаимоното заразяване на хората. Смята се, че паниката е една от формите на поведение на тълпата. Някои от авторите, обаче считат, че тя се проявява и на индивидуално ниво. Най-често срещаните класификации са по мащаб, дълбочина на обхвата, продължителност, деструктивни последствия.

По мащаби – различаваме индивидуална, групова и масова като различието между груповата и масовата паника е в количеството хора, които тя е обхванала. Груповата обхваща от двама, трима до няколко десетки или стотни хора, а масовата обхваща хиляди или повече хора. Но за масова паника има още едно разбиране, за такава се счита паниката обхванала болшинството хора намиращи се в ограничено пространство (в едно сдание, в един кораб и т.н.) независимо от техния брой.

По дълбочина на обхвата – под дълбочина на обхвата разбираме степента на паническо заразяване на съзнанието. В този смисъл говорим за лека – паника, която можем да изпитаме при внезапен, но не много силен сигнал, при което запазваме почти пълно самообладание и критичност. Външно тя може да се прояви като леко удивление, замисленост, напрежение на мишците и т.н. (например, когато трябва да пътуваме спешно за някъде, а транспорта закъснява). Средна – паника, характеризираща се със значителна деформация на съзнателните оценки на произтичащото, понижаване на критичността, нарастване на страха, усилване на възприемчивостта към външни въздействия. Тя често се проявява при стихийни бедствия или не големи транспортни аварии. Пълна – при нея съзнанието е изключено, тя е афективна, характеризира се с пълна невменяемост, настъпва при чувството за голяма смъртна опасност, явна или мнима, човек напълно губи съзнателния контрол върху своето поведение, извършва много разнообразни хаотични действия без да се замисля за тяхната оценка по отношение на рационалност или етичност. Възниква при силни природни катаклизми – земетресения, урагани, при пожари в сградата, в която се намираме.

По продължителност – паниката може да бъде кратковременна - секунди до няколко минути; достатъчно продължителна – от десетки минути до часове; продължителна – може да бъде дни, седмици и месеци. Някои автори въвеждат и понятието непрекъсната паника. Това понятие характеризира такива явления като паниката настъпила вследствие на взрива на чернобилската АЕЦ или при продължителна военна блокада.

По деструктивни последствия – паника без материални последствия и регистрирани психични деформации; паника с разрушения и проявени физически и психически травми, съпътствани със загуба на трудоспособност за непродължително време; паника с човешки жертви, значителни материални разрушения, нервни заболявания и сривове, инвадилдност и продължителна загуба на труда;

Изследваните описания на паники посочват два основни момента определящи възникването на паниката: първия – свързан най-вече с внезапността на появяването на заплахата за живота, здравето и безопасността и втория – свързан с натрупването на психично напрежение и отключването на определен психичен катализатор на това напрежение.

Продължителните преживявания, натрупването на тревоги, опасения, неопределеността на ситуацията, предполагаемите опасности, всичко това създава благоприятен фон за възникване на паниката, а катализатор за освобождаване на напрежението може да бъде абсолютно всичко.

Наблюденията и описанията на случаи, свързани с действията на паническата тълпа, са дали възможност на изследователите на проблема да формулират усреднен механизъм на развитието на паниката (Назаретян, 2005) – шокиращ стимул – той дава старт за възникването на паниката, явява се много силен или повтарящ се елемент, предизвикващ страх, отначало у един или няколко човека. В тълпата, минимален праг на възбудимост обикновено имат жените и децата, а в бойна ситуация обикновено младите и неопитните воини. Тези хора се явяват източник, от който страхът се предава на останалите. Произтича взаимна индукция и нагнетяване на емоционалното напрежение чрез механизма на циркулиращата реакция. Ако не се вземат своевременно мерки, хората започват да губят силно контрол и започват паническо бягство, което им се струва спасително, но на практика само задълбочава опасността. Присъствието в тълпата на жени и деца и издаваните от тях викове на страх и ужас с висока честота, в стресова ситуация оказват разрушаващо влияние на психиката; - психологически момент – в резултат на възникващата паника хората се оказват, като че ли в безтегловно състояние и са готови да следват своята първа реакция. Понякога, тя се оказва парадоксална и хората вместо да бягат от опасността, се втурват срещу нея. Психологическият момент е най-подходящия, в който може да бъде поведена тълпата от човек запазил своето съзнание, или от организирана група хора, които могат да поведат тълпата в желаната от тях насока.

Проявяването на паниката е тясно свързано със състоянието на психична готовност или психична неготовност за определени събития. Практиката показва, че колкото по-висока е психичната готовност за определена екстремална ситуация, толкова по-малко са паническите реакции при такава ситуация.
3. Възможни пътища за борба със страха и паниката.
За да е ефективна борбата със страха и паниката трябва добре да познаваме онези дразнители и условия, които силно влияят върху човешката психика и предизвикват страха и паниката. Ние в различните материали посочихме различни възможни източници на страха и паниката, а тук ще допълним само такива фактори като незаангажиране с активни действия (бездействия), извършване на действия, които приковават вниманието към опасността, ангажират хората емоционално и изтощават сетивните органи и мозъка.

От една страна борбата със страха и паниката за всеки човек е различна, тъй като всеки човек съобразно своите личностови особености по различен начин преживява и преработва страхът и паниката, включително и случаите когато човек има собствени скрити болезнени страхове (фобии). Но когато говорим за действия в екстремална ситуация ние подразбираме, както обикновените хора попаднали в тези ситуации, така и специализираните звена, които битрябвало да са подготвени да действат в подобни ситуации. При специализираните звена е необходимо да се извършат три мероприятия свързани с борбата със страха и паниката: първо – в тях да се подбират смели и устойчиви хора; второ – да им бъдат осигурени надеждни екипи и средства за действия в екстремална ситуация; трето – да бъдат тренирани за действия в тези ситуации.

В крайни случаи и при едните и при другите могат да бъдат използвани медикаменти и физиологични средства срещу страха, но това трябва да става изключително контролируемо, тъй като невинаги последиците от тяхното използване са предвидими.
Въпроси за самоподготовка:

1. 
   Какво разбираме под понятието страх?
   
2. 
   Каква е връзката на тревожността със страха?
   
3. 
   Кои са особеностите на проявление на афекта?
   
4. 
   Какви видове страх се разглеждат в психологическите теории?
   
5. 
   Каква е връзката между темперамента, характера и проявата на страх?
   
6. 
   Какви са начините за овладяване на страха?
   
7. 
   Какво разбираме под паническо разстройство?
   
8. 
   Защо паниката като психологическо явление не е идентична с психическото разстройство?
   
9. 
   Какви са начините за борба с паниката и предотвратяване на нейното възникване?
   

Йолов, Г. Опасност и психична промяна. С. 1981

Йолов, Г. Бедствия и масова психика. С. 1989

Казанджиев, С. Военна психология. С. 1994

Кайков, Д. Ситуативна психическа готовност за действия в екстремални условия. С. 1980

Кирков, К. Военна педагогика. С. 1985

Малкина-Пых, И. Г. Экстремальные ситуации. М. 2005

Марков, К. Психология на управлението и командира на подразделението. Ш. 1999

Назаретян, А. П. Психология стихийного массового поведения. М. 2005

Панов, Т. Психология на българския народ. ВТ. 1992

Плонка, Л. От какво се страхуваш. С. 2005

Самоукина, Н. В. Экстремальная психология. М. 2000

Фройд, З. Въведение в психоанализата. С. 1990

Българска психиатрична асоциация, МКБ – 10 „Психични и поведенски разстройства”. С. 2003

Енциклопедия по психология. С. 1998

Проблеми на военната психология. Част ІІ. С. 1995

Психическата подготовка на воините в съвременни условия. С. 1994

Речник по психология. С. 1989