Глава трета ВЛИЯНИЕ НА ФАКТОРИТЕ НА СРЕДАТА В ЕКСТРЕМАЛНА СИТУАЦИЯ

• 
  да получите знания за същността на фактори, свързани със средата;
  
• 
  да си изясните тяхното влияние върху човешката психика;
  
• 
  да оцените възможността на тяхното влияние за пораждане на екстремални условия;
  
• 
  да отчетете възможността за тяхното въздействие върху психиката като допълнително напрежение в друга екстремална ситуация.
  

Човек съществува заобиколен и под въздействието на редица природни и други външни условия и фактори, които формират средата в която човек живее и изпълнява своята дейност. За да отчетем екстремалното влияние на факторите на средата върху човешката личност е необходимо условно тези фактори да ги разделим на външни средови (най-вече тези, които природата създава) и вътрешни средови ( под които ще разбираме най-вече тези, които човек е създал като условие за своето съществуване и функциониране).

В подобна ситуация попадат примерно високо планинските експедиции за които аклиматизацията е от жизнено важно значение.

Дори и след аклиматизацията изпълнението на задачи в нови условия е трудно, а в някои случаи дори опасно за здравето. Така например хора, изпълняващи своите функции при голяма надморска височина, трябва да се справят с хипоксия, измръзване и т.н., което води съкращаване на престоя им в тези условия и следователно се съкращава и времето за изпълнение на задачите. Доказано е, че хора извършващи дейност с помощта на техника в екстремални условия, облечени в защитни облекла, изпадат често в топлинен стрес или страдат от клаустрофобия, като симптомите се появяват много преди изпълнението на задачите.

Особеното при отчитането на общия ефект на факторите на околната среда върху личността е, че тяхното влияние се комбинира с влиянието на интензивността на физическата активност, функционалността на облеклото, носения товар и екипировка. Комбинираното влияние на тези фактори се пречупва през призмата на общата физическа издръжливост и на тренираност на хората и през състоянието на моралния им дух, поради което въздействието им върху различните хора е с различна сила и последици. Независимо от това, се забелязват различни общи черти на влияние на факторите на околната среда върху хората, които трябва да познаваме и отчитаме.

Да разгледаме тези влияния за отделни фактори. Когато разглеждаме влиянието на климатичните условия, трябва да подчертаем, че то винаги е било голям проблем за хората, физическата структура и физиологическите характеристики осигуря-ват малка защита на човека от тези елементи на средата, така че единствените начини за справяне се заключават в изработване на различни защитни приспособления - дрехи, укрития, климатични инсталации. Това не винаги е възможно, поради което се налага да се намерят и други стратегии за справяне. По принцип се счита, че общият процес на терморегулация при човека се базира на първия закон на термодинамиката. При хората запазването или отделянето на топлина се извършва чрез различни физиологични механизми, контролирани от хипоталамуса. Отделянето на топлина се извършва чрез изпотяването и чрез разширяване на кръвоносните съдове, което (позволява да се увеличи достъпът на кръв от по-топлата вътрешна част на тялото към повърхността му за охлаждане. Обратно, запазването на топлината се постига чрез треперене или чрез свиване на кръвоносните съдове.

Ефектът на влиянието на климатичните условия върху изпълнението на задачите се изучава отскоро - едва от 80-те години. Независимо, че обхватът и вариациите на климатичните стресори, използвани от изследователите, правят трудни обобщенията и изводите за техния ефект върху психологичното представяне, то някои практически изводи относно климатичния стрес и периода на психологически срив в дейността могат да бъдат направени. По отношение на наблюдателността на воините е установено, че изпълнението на задачи се затруднява при температури над 32 °С и под 29 °С. Според изследванията най-благоприятна за работа е температура от 18С до 24 С и 30 до 60% влажност на въздуха. Според някои данни над 29 °С се затрудняват ръчните операции и действия, но е трудно да се направи категоричен извод.

При изследване влиянието на студ е установено намаление на психологичните функции на индивида при температури под -7 °С. Значителен брой опити показват намаление на сръчността (втвърдяване на ставите на пръстите) при работа с голи ръце при температура 12.7°С. Изследване на Алън, Мариус и Сакстьн показва, че наблюдателността и чувствителността намаляват при температури под 0 °С. Не е изследвано влиянието на влажността, защото по принцип се счита, че влажният студ е по-неприятен от сухия. Изследване на Кубрин (1978 г.), включващо непрекъснато представяне на няколко длъжности от командите за управление на артилерийски огън при температури около 35 °С и 88% относителна влажност за време от 6 часа показва, че в първия час се наблюдава нарастване на работоспособността, след което има постепенен, непрекъснат спад.

При студа специфично проявление, е че крайниците се свиват и се намалява тяхната чувствителност, докато останалата част от тялото е все още загрята и функционална.

При горещина най-засегнати са тези, които изпълняват задачи с по-голяма продължителност, ниски изисквания, малка отговорност, с отегчителни и повтарящи се дейности. Следователно задачите трябва да се разнообразяват и интензифицират.

По-добре тренираните понасят по-леко горещината. Особено важно е да се протренира изпълнението на задачи при сходни условия, за да се свикне с потенето, нагряването на повърхността и т.н.

На ниво възприемане горещината може да породи миражи, визуални разстройства или оптични измами. Осигуряването на големи количества течности (над 5 литра на ден) също е от изключително значение поради опасността от обезводняване на организма.

При студ е необходимо да се разчленяват задачите на подзадачи, чието изпълнение се съпровожда с периодично разтриване на крайниците с цел възвръщане на сръчността или чрез използване на изолиращи повърхности за различни уреди.

При работа с техника трябва често да се проверяват охладителните течности и другите течности в системите, които при ниски температури променят своите качества. Това се отнася и за използването на специфични съдове за вода с оглед нейното съхраняване без замръзване.

В никакъв случай не бива да се допуска прегряване на телата с печки, електрически уреди и др., защото последващото охлаждане може да доведе до много сериозни последици.

Освен горещината и студа, при отчитане на условията на околната среда е необходимо да се анализира влиянието на надморската височина. Високопланинските условия се характеризират с това, че теренът е силно пресечен, рядко населен и с недостатъчни пътища за транспорт. В тези области има и ограничени възможности за осигуряване на храна, вода и гориво. При надморска височина над 3000 м се затруднява усвояването на кислорода от въздуха (хипоксия). Всъщност съставът на въздуха се запазва постоянен до 10000 м (кислород-20.93%). Ефектът хипоксия се получава вследствие на намаленото атмосферно налягане, което води до намалено отделяне на кислород от въздуха и от там до намаляване на количеството кислород в кръвта (хипоксемия). Особеност на високопланинските райони е, че те са студени. Температурата пада с по 1 °С на всеки 150 м височина независимо от географската ширина. Увеличената скорост на вятъра охлажда тялото по-интензивно, същевременно се увеличава и въздействието на слънцето - при 3800 м то е с 50% по-силно, наличието на сняг увеличава ефектът с още 50-65%. Така при 4000 м надморска височина ултравиолетовите лъчи въздействат върху човека 1.5 до 2.5 пъти по-силно.

Съществуват три основни проблема, които оказват влияние върху психическото и физическото представяне. Най-разпространено е острото планинско заболяване (ОПЗ). Симптомите са главоболие, небрежност, загуба на апетит, безсъние, обща отпадналост-и др. Обикновено те преминават от няколко дни до една седмица след аклиматизацията на организма. Сериозността на заболяването зависи от скоростта при изкачване и необходимата височината. Данните от изследванията сочат, че при бързо изкачване на около 3000 м от ОПЗ ще бъдат засегнати няколко човека, при 3650 м засегнатите ще бъдат около 40% от личния състав, при 4300 м заболяват 75-80%, а при 5000 м - почти целият личен състав. При това опитът показва, че повече от 50% от засегнатите ще бъдат неразположени в такава степен, че няма да могат да изпълняват своите задължения в продължение на няколко дни. Другите два медицински проблема са заболявания от високопланинска белодробна едема и високопланинска мозъчна едема. Те обаче са по-рядко срещани и не представляват интерес от гледна точка на възможността българи да работят при много големи надморски височини.

За нас е по-важно да разгледаме промените във физическата и психическа работоспособност, настъпващи с промяна на надморската височина.

До 1500 м работоспособността не се променя съществено, но над 1500 м прогресивно намалява при изкачване. Според Hartley (1984) се губи средно по 10% на всеки 1000 м над 1500 м. За психологичното представяне според Mc Farland (1932), Tichaner (1963), Cudaback (1984) при усещанията се засягат преди всичко когнитивното и психомоторното представяне. Светоусещането, визуалната активност и цветоусещането намаляват при височини над 3000 м, като зрението е първото засегнато от хипоксемията усещане. При настроението първоначалното влияние на голямата надморска височина се изразява в еуфория и грешки при представянето. Еуфорията е опасна поради това, че засегнатият не си дава сметка на нея. Shukitt (1985) сочи, че това състояние се нормализира след 18 до 48 часа.

Колкото до когнитивните и психомоторните функции, то според изследванията на Baddeley and Morgan (1985) и Foweler (1987) промени в тях се забелязват едва над 2438 м надморска височина.

1. 
   Увеличаване на възможностите на организма на воините за приемане на кислород с помощта на кислородни маски и апарати.
   
2. 
   Задължителна предварителна аклиматизация.
   
3. 
   Престой на различните височинни нива за определено време.
   
4. 
   Използване на медицински средства.
   

Някои специфични фактори на създадената от човека среда като от осветление и оцветяване също могат да доведат до екстремално въздействие върху психиката на човека. Това въздействие не е толкова съществено, но си заслужава да отбележим, че примерно червения цвят създава чувство за близост при дистанция, за топлина и същевременно като психично въздействие влияе твърде раздразнително до тревожно, а виолетовия цвят подбужда агресивността у човека. Колкото до осветяването, то ясно е, че недостатъчната или прекалената осветеност ще влияят върху човешката психика, но тъй като това влияние е различно, включително и зависи от типа нервна система можем само да посочим определени норми, които би трябвало да се спазват при извършване на някакви дейности. Ако характера на работата е груб осветеността би следвало да варира от 80 до 180 лукса, ако е средно фина от 170 до 350 лукса, ако е фина от 350 до 700 лукса и ако е много фина до прецизна от 700 до 10000 лукса, но тук е необходимо да подчертаем, че тези данни са препоръчителни и в конкретните условия трябва да се съчетават с някои допълнителни фактори като: цвят и материал на оборудването и околната среда; различие от естественото дневно осветление; необходимост от използване на изкуствено осветление през деня и разбира се възрастта на работещите.

Без да претендираме за изчерпателност можем да посочим, че в много дейности в Република България влиянието на екстремалните фактори на околната среда и тяхното стресогенно значение все още не е достатъчно добре проучено, но независимо от това приведените по-горе примери показват, че влиянието на тези фактори особено в екстремални условия следва да се отчита и при възможност да се минимализира.
Въпроси за самоподготовка:

1. 
   Какво разбираме под и фактори на средата?
   
2. 
   Кои са външните фактори на средата?
   
3. 
   Какво е влиянието им върху психиката на човека?
   
4. 
   Кои са вътрешните фактори на средата?
   
5. 
   Какво е влиянието им върху психиката на човека?
   
6. 
   Какви са възможностите, факторите на средата да породят екстремална ситуация?
   
7. 
   Какви са възможностите, факторите на средата да утежнят или облекчат ексткремална ситуация?
   

Самоукина, Н. В. Экстремальная психология. М. 2000

Foweler В. The Effects of Hypoxia on Reaction Time and Movement Time Components of a Perceptual - motor Task, Ergonomics n 30/10.1987.

Gray. G. W., High Altitude Pulmonary edema, seminars in Respiratory Medicine 5(2) 1983.

Me Farlend, R. A., The Psychological Effects of oxygen Depriva tion on Human Behavior, Archives of Psychology 145/1932.

Shukitt, B. L., Mood States of 1600 and 4300 m Terrestrial Altitude, Aviatian, Space and Environmental Medicine, 59/1988.

• 
  да получите знания за същността на стреса като психично явление и подходите в психологията към изучаването на стреса;
  
• 
  да си изясните видовете стрес;
  
• 
  да разберете същността на физиологичните промени в организма при стрес;
  
• 
  да добиете представа за патологичните изменения, настъпващи в организма при стрес;
  
• 
  да познавате същността на стресовите реакции и възможността за тяхното управление;
  
• 
  да проследите въздействието на тежките ситуации върху психиката и как те влияят за пораждане на посттравматични стресови разстройства;
  
• 
  да разберете същността на посттравматичните стресови разстройства.
  

В последно време се засили интересът към проблемите на стреса сред учените и специалистите от различните области на човешкото знание. Този интерес е предизвикан от резките изменения на екологичните условия на живот на човека, интензификацията на процесите в икономическата област, особеностите на съвременната война, а също и от нарастване на дела на т. нар. болести на стреса.

В съвременния свят стресът е характерно състояние на хората. Те го изпитват от появата си на белия свят та чак до смъртта си. С развитието на цивилизацията последствията на стресовите въздействия върху организма се увеличават и задълбочават. Сега в различните области на науката едва ли има друг проблем, който да привлича такова внимание, както стресът. Посветената на него литература наброява десетки хиляди заглавия. Само в САЩ и Канада функционират повече от 20 центъра за изучаването му. Създаден е Международен институт за стреса.

Естествен е интересът към проблемите на стреса в армията. Допълнително увеличеният брой на стресорите (екстремални ситуации, непривични условия на живот, бит и социална среда), от една страна, а от друга, все по-неподготвеният контингент новобранци създават все по-големи проблеми на командирите и началниците от всички степени за справяне със стреса. Това налага по-пълното изучаване на психологията на стреса и на стратегиите за справяне на командирите с него.

Понятието стрес звучи еднакво на много езици. Около 60 г. след като бе предложен от Х. Селие, терминът стрес влезе в ежедневния речник на всеки образован човек. При това стресът не е „привилегия" само на човека. Той се наблюдава при животните, в това число и при рибите. В последно време се появиха съобщения за наличие на стресови реакции и при растенията.

Думата стрес има отдавнашна история. Произлиза очевидно от латинското stringer „задържа". За първи път тя се появява в произведенията на английския поет Роберт Манинг, който в 1303 г. пише: „И тази храна беше манната небесна, която господ изпрати на хората, преживели в пустинята четиридесет зими и намиращи се в голям стрес".

Терминът стрес от stress (англ.) означава „налягане, натиск, напрежение" е въведен в медицината за първи път от Х. Селие. През 1936 г. в сп. „Природа" от 4 юни в раздела „Писма до редактора" е публикувана кратка бележка от 74 реда на младия изследовател Ханс Селие под заглавие „Синдром, предизвикан от различни повреждащи агенти". X. Селие (1907 -1982) е лекар по образование, биолог със световна известност, директор на Института за експериментална медицина и хирургия (от 1976 г. Международен институт за стреса). В продължение на 50 години той разработва проблемите на общия адаптационен синдром и стреса.

Всъщност концепцията за стреса е доста стара. Сигурно още на праисторическия човек му е минавала през главата мисълта, че изнемогата след тежък труд, продължителното пребиваване при студ и жега, загубата на кръв, мъчителният страх и всяко заболява-не имат нещо общо. Той не е разбирал сходствата в реакцията си при тези състояния, но когато е имал подобни усещания, е разби-рал, че е достигнал предела на възможностите си.

Великият френски физиолог Клод Бернар през втората половина на XIX век за първи път доказва, че вътрешната среда на живия организъм трябва да съхрани постоянството си при всякакви изменения на околната среда. В началото на XX век американският физиолог Ненън разработва концепция за реакциите на организма в екстремална Ситуация.

Приносът на X. Селие в науката се състои не в откриването на нов факт или явление, а в способността да се изтълкува познатото по новому.

Развитието на стреса във времето Селие разделя на три етапа: 1. реакция на тревога; 2. етап на съпротива; 3. етап на изтощение. Тези три фази Селие сравнява образно с етапите на човешкия живот: детството (с присъщата на тази възраст ниска съпротива и силни реакции на дразнителите); зрялост (когато настъпва изолация и се увеличават съпротивителните сили); старост (с необратима загуба на способността за съпротива и постепенно отслабване, завършващо със смърт).

Трифазната природа на стреса, обоснована от Селие дава възможност да се твърди, че способността към адаптация не е безгранична. Студът, мускулното натоварване, кръвотечението и други стресори могат да се понесат от човешкия организъм само за определен срок. Селие сравнява запасите от адаптационна енергия на организма с наследено богатство - можеш да вземеш от него, но не можеш да внасяш в същата сметка. Може безразсъдно и разточително да пилеем способността си за адаптация, но можем да се научим да използваме съществуващия запас дълго време, изразходвайки го с най-голяма полза за организма.

Какво все пак имат предвид учените, употребявайки думата стрес? В своята книга „Стрес без дистрес" Селие дава следното определение: „Стресът е неспецифична реакция на организма на всяко предявено към него изискване^”. Да разгледаме това определение. Първо какво да разбираме под думата неспецифична. Всяко предявено към организма изискване е в някакъв смисъл своебразно или специфично. При студ ние треперим, за да отделим повече топлина, а кръвоносните съдове се свиват, за да намалят загубата на топлина от повърхността на тялото. На слънце се изпотяваме и потта ни охлажда. Обаче всички въздействия спрямо организма имат нещо общо и то е, че предявяват изискване за пренастройване. Това изискване именно е неспецифичното и то се състои в адаптация към възникващата трудност, каквато и да е тя. Казано по друг начин, освен специфичният ефект, въздействащите върху нас агенти предизвикват също и неспецифичната потребност да се осъществи приспособяване и по този начин да се възстанови нормалното състояние на организма. Според Селие от гледна точка на стресорната реакция няма значение приятна или неприятна е ситуацията, с която се е сблъскал човекът. Ако на майка съобщят, че синът й е загинал в боя, тя изпитва страшна мъка. Но ако след време се окаже, че той не е бил убит, а е взет в плен и се върне, тя ще изпита голяма радост. Специфичните резултати от тези събития -мъка и радост, са противоположни, но тяхното стресорно действие -неспецифичното изискване за приспособяване към дадена ситуация, може да бъде еднакво.

Стресът в ежедневния живот на човека бива два вида -положителен стрес - еустрес, и отрицателен стрес - дистрес. Единият е свързан с желателен, а другият с нежелателен ефект.

От стреса е невъзможно да се избяга. Обикновено когато говорим, че човек изпитва стрес, разбираме силния стрес или дистрес. Даже в състояние на пълно отпускане при сън човек изпитва някакъв стрес. Сърцето помпа кръв, стомахът преработва вечерята, дихателните мускули обезпечават движението на гръдния кош, даже мозъкът не си почива напълно (контролира органите, ражда сънищата). Пълната свобода от стрес е смърт.

Друга важна идея на Селие в концепцията за стреса отговаря на въпроса по какъв начин една и съща стресова реакция нанася различни поражения в организма. Известно е, че качествено различни дразнители не предизвикват задължително еднакъв синдром у различните хора. В същото време даже един и същ дразнител може да доведе до различни поражения при различни хора. Необходими са били много години на изследвания, за да се докаже, че качествено различните дразнители се отличават по своето специфично действие. Техният неспецифичен стресорен ефект всъщност е еднакъв, ако не го пренася някакво специфично свойство на дразнителя. Обстоятелството, че даже един и същи стресор може да предизвика нееднакви поражения у различните хора, Селие свързва с „обуславящите фактори", които избирателно усилват или спират едно или друго проявление на стреса. „Обуславянето" може да бъде вътрешно (генетично предразположение, възраст, пол) и външно (приемане на хормони, лекарствени препарати, диета).