Глава осма ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПНОТО ПОВЕДЕНИЕ

• 
  да си дадете отговор на въпроса какво е престъпно поведение и каква е неговата същност;
  
• 
  да си изясните някои от особеностите на престъпното поведение;
  
• 
  да добиете представа за престъплението като особена екстремална ситуация;
  
• 
  да познавате психологическите характеристики на престъпника.
  

Когато разглеждаме престъпно поведение обикновено разбираме активния стремеж на дадено лице да постигне поставени престъпни цели. Такова поведение намира своя израз в социално мотивирани действия, насочени към постигане на определени цели независимо от това съвпадат ли тези цели с настъпили или настъпващи престъпни последствия. Това означава, че психиката винаги се включва в престъпната дейност. Тя представлява свързващото звено на отделните действия и чрез нея се постига регулация на действията и поведението като цяло (Волков, Янаев, 2005).

В чисто психологически план понятията престъпна дейност и престъпно поведение не бива да се смесват с значението на тези понятия в юридически план. От психологическа гледна точка за престъпно поведение се счита еднократния волеви акт, без да се разлага той на конкретни действия, докато от юридическа гледна точка престъпното поведение включва както еднократния акт, така и съвкупност от няколко волеви действия. За пояснение можем да добавим, че към еднократните престъпни действия се отнасят престъплениято по невнимание, такива извършени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана или такива извършени в състояние на силна емоционална възбуда. В този смисъл като примери на еднократно престъпно поведение може да се посочат еднократните актове на похищение, изнасилване, хулиганство и други (Волков, Янаев, 2005).

За да се счита дадено деяние за престъпление, то трябва да има определени характерни признаци, които го отличават от другите нарушения на правните норми. То трябва да има обект, обективна страна, субект и субективна страна.

Субект на престъплението – това е физическо, вменяемо лице достигнало възраст при която по смисъла на закона подлежи на наказателно преследване, т.е. лице, което си дава сметка за своите действия и умее да ръководи своите постъпки.

Субективна страна – това е проблема за отношението на лицето към извършеното деяние. Тук основното понятие е вината, било то умишлена или неумишлена, а също така и отчитането на мотивите и целите на престъпното деяние. По този начин психологическия анализ на престъпното деяние се явява анализ на действие, причинено от волевото поведение на конкретното лице.

В същото време много престъпления се извършват импулсивно като резултат на подсъзнателни подбуди. В такива престъпления мотивите съвпадат с целите. Може да се каже, че импулсивното поведение е характерно за личности с психопатии, които са склонни към мигновена реакция (Баранов, 2007). Импулсивно поведение може да се породи освен от психопатологични причини и под въздействието на алкохол, наркотици, фармацевтични продукти или при превес на емоциите в критична ситуация.

По обем на действие ситуацията може да бъде локална, когато засяга само едно лице или тесен кръг лица, или комплексна, когато засяга широк кръг лица (Шиханцов, 2006).

Основание за търсене на юридическа отговорност задължително се явява вината. Под вина, в правото се разбира степента на участие на личността в престъпното деяние и осъзнаването от същата на престъпното деяние. Което означава, че вината в правото се разделя на предумишлена и неумишлена.

Осъществяването на психологическия анализ на престъпното поведение предполага да се отчете своеобразието на индивидуалното престъпно поведение, което се състои в това, че наред с факторите на външната среда (причини и условия), трябва да отчитаме и неговата обусловеност от вътрешните фактори, в частност формата на вината, мотивите и целите. Факторите на външната среда се явяват подбуждащи стимули на поведението само след като се преработят в съзнанието на личността, което предполага, че за разбирането на психологическото съдържание на престъпното поведение е необходимо да разкрием онези вътрешни фактори, които са привели в действие конкретния човек.

Разглеждайки психологическата същност на престъпното поведение трябва да кажем, че тя се състои в активния стремеж на личността да постигне осъществяване на поставените цели. Този стремеж намира израз в съзнателно мотивирани действия насочени към достигането на целта, независимо от това предполага ли тя или не предполага настъпването на обществено опасни послеции. Това означава, че психиката винаги е включена в престъпната дейност и по този начин тя се явява централно свързващо звено на отделните действия, чрез което се осъществява единство и регулация на действията и поведението като цяло (Еникеев, 2006). Разглеждано по своето съдържание като антиобществено, престъпното поведение от гледна точка на неговата структура отговаря на всички признаци на волевата дейност, т.е. то се характеризира в субективна страна: с воля, мотивираност и целенасоченост; и субективна страна: с физическо действие или въздържане от него. Ако в извършено престъпление не се е проявила волята на лицето по силата на причини от психичен характер (разстройство на съзнанието и други психични заболявания, характеризиращи се с невменяемост), то това се явява обстоятелство поради което лицето не подлежи на юридическа отговорност. Ако в престъплението волята на лицето е намерила своето проявление по силата на външни причини (принуда, насилие и др.) това се явява смегчаващо вината обстоятелство при юридическата отговорност.

Действията на човека можем да разделим на рефлекторни, импулсивни, инстинктивни и волеви (Васильев, 2006):

• 
  Рефлекторни действия се явяват тези, които са подчинени на принципа действие-реакции, те не изискват цели и необходимата за тези цели регулация, а се извършват автоматично. Извършват се като резултат на органични импулси и при тях отсъства осъзнаването им и предвиждането на резултата им;
  
• 
  Импулсивни действия, това обикновено са действия за разреждане на напрежението, когато подбудата им (раздразнение, недоволство) създават ситуация, която настъпва без предизвестие и при които оценката непосредствено преминава в действие. Най-често се наблюдават при психично болни, когато лицето в следствие на патологията не е способно да извършва волеви действия;
  
• 
  Волеви действия, това е действие което представлява съзнателен акт на поведение на човека. Отличава се от останалите видове по съдържание и структура, явява се разумно, има своето смислово съдържание, което определя целите и мотивите, т.е. волевото действие се предхожда от вътрешния процес на мотивация и определяне на целта.
  

На практика всяко действие освен лично значение, може да има и социално такова. Действията на лицата стават социално значими и придобиват характер на обществено действие тогава, когато засягат интересите на личности, определени обществени групи или на обществото като цяло. В зависимост от своя социалнопсихологичен смисъл действието може да бъде тълкувано като постъпка или простъпка. Тази оценка се извършва на принципа социална полезност или социална вредност.

Във всяко престъпно поведение наред с физическите наблюдаеми елементи има и психологически ненаблюдаеми елементи. Когато говорим за престъпно поведение разбираме волевото поведение.

Конкретните престъпления като волеви акт могат да бъдат прости или сложни като структура. Простият волеви акт се разбира като престъпно действие, а сложният волеви акт, който представлява съвкупност от ред действия се разбира като престъпно поведение. По принцип към простите престъпни действия може да се отнесат неумишлените престъпления, извършени или при превишаване границите на неизбежната отбрана, или в състояние на силни емоционални преживявания (афект).

Характерът на действията влизащи в дейността зависи от вида престъпление. Престъпната дейност при умишлено убийство или умишлено причиняване на тежка телесна повреда се състои обикновено от четири и повече действия: непрестъпни действия, конфликтни ситуации и действия, подготвителни действия и изпълнителни действия (Бондаренко, 2007).

Психологическият анализ на формирането на престъпно поведение предполага да се разкрие неговия произход и това как са се формирали съставящите го елементи, т.е. на преден план излизат въпроси от типа на: Защо е извършено престъплението? Какво е довело човека до престъплението? Какво е вътрешното психологическо съдържание, което е привело до външни престъпни действия? В литературата по проблема (Еникеев, 2006) се сочи, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат нито прости, нито еднозначни.

Всяко престъпление е явление, което е както индивидуално, така и многофакторно, за да се разгледа в теоретичен аспект развитието на престъпното поведение е необходим сериозен анализ на най-разпространените типове престъпно поведение.

Престъпленията могат да бъдат: предумишлени и неумишлени; подготвяни дълго или извършени спонтанно (импулсивни); закономерни за определен тип личност или случайни. Те могат да бъдат извършени в различни сфери: политическа; икономическа; при изпълнение на граждански и служебни задължения и в социално-битовата сфера.

• 
  Психопатиите затрудняват социалната адаптация на личността, а при възникващи психотравмиращи обстоятелства водят до различни правонарушения. Психопатията се обуславя от социално неблагоприятни фактори, и развитието й би могло да бъде прекратено при наличието на благоприятни социални условия. В теорията (Баранов, 2007) се сочат четири вида психопатии: астенични психопатии – поведението на които се характеризира с постоянна проява на боязливост, чувство за тревога, различни натрапливи идеи; възбудни психопатии – характеризиращи се с повишени изисквания към околните, властност и прекалена агресивност при избухване на гняв. Често този тип психопатии води до алкохолизъм, скитничество и сексуални извращения; истерични психопатии – проявяват се с демонстрация на своето превъзходство; параноидални психопатии – характеризират се с постоянно състояние на борба с врага (който отсъства), любов към доносничеството. Престъпното поведение на всички тези типове психопатии може да бъде обусловено от отсъствието на контрол в екстремални условия;
  
• 
  Сексуални аномалии – в зависимост от поведението на човека се подразделят на: хиперлибидомия – при която сексуалността се превръща в смисъл на живота, което довежда до честа смяна на партньорите и безразборни полови връзки; хиполибидомия – преживява се като понижена сексуалност и често се предизвиква от непреработени житейски трудности и проблеми;
  
• 
  Олигофрения – това е вродено или придобито отслабване на ума, подразделяно на: дебилност – лека степен на слабоумие; имбецилност – средстна степен на слабоумие; идиотизъм – дълбока умствена изостаналост.
  

Поради това става очевидно, че психичните аномалии са свързани с трудности в социалната адаптация на индивида, с неговите занижени възможности да ръководи своите постъпки и да бъде отговорен за тях.

При установяване на психологическото съдържание на всяко едно правонарушение е необходимо винаги да се провежда психологически анализ на поведението, за да се установи към какъв вид престъпно поведение, дейност или действие се отнася то.
Въпроси за самоподготовка:

1. 
   Какво е престъпление?
   
2. 
   Каква е характеристиката на престъпното поведение?
   
3. 
   Кои са особеностите на престъпното поведение като екстремална ситуация?
   
4. 
   Каква е биосоциалната характеристика на престъпното поведение?
   

Баранов, П.П., В.И. Курбатов. Юридическая психология. Ростов – на Дону, „Феникс”, 2007.

Бондаренко, Т. А. Юридическая психология для следователей. М. 2007.

Волков, В.Н., Янаев С.И. Юридическая психология. М. 2005.

Васильев, В.Л. „Юридическая психология”: Учебник – СПб., 2006.

Еникеев, М.И. Юридическая психология. М. 2006.

Столяренко, О. М. Психологические приемы в работе юриста. М. 2006.

Шиханцов, Г.Г. Юридическая психология. М. 2006.