Изис и озирис
ВЕЛИЧИЕТО НА ОЗИРИС В БОЖЕСТВЕНИЯ ЛОТОС
Изтегляне 0.6 Mb.
|
ВЕЛИЧИЕТО НА ОЗИРИС В БОЖЕСТВЕНИЯ ЛОТОС Здрач. След дълги векове и периоди от време се вижда земя, оформена с най-разкошна растителност от цветя като градина, дървета и по тях птици, и животни с разни форми и големини, чудовища, хвърчащи змии и мно- гообразни морски хали. Някъде далеч се вижда, като на картина, една частичка от Рая, който се е издигнал на-високо като че нарочно, за да даде предимство на Земното Царство, което е настанало. Ветрове се виждат как полюшват дърветата и далече на единия хоризонт се носи буря. Настъпва нощ, изгрява луна и придава фееричен изглед на всичко, птици пеят и се чуват страшните гласове на разните животни. Бучене на вулкан разтърсва въздуха. Показват се зари на Изток, откъм Рая, слънцето величествено изгрява, всичко се събужда за дневния шум на живота, но човешка фигура никъде не се забелязва. Иззад една скала излизат облечени в странни земни форми Менелай и Лидия, след малко идва и Розалия. МЕНЕЛАЙ
Аз поне така мисля и съм напълно уверен, че Ура- ния ще бъде много доволна от нашето дело. Мислих цели векове, а и сега не преставам да мисля как да преобразим Точката - Атом, така че от едно почти нищо да стане образ Божий. Та какъв по-съвършен образ да му дадем на Озирис, ако не Божествения, този на неговия Баща, който ще хармонира с толко- ва хубавото и румено лице на Урания! ЛИДИЯ Така е, драги Менелай, и аз всичко употребих, пра- вих и разрушавах по твоята заповед всички видове форми и образи, оживявах ги с огъня на чувства, мис- ли и деяния и винаги, всеки миг, съм се старала вся- ко нещо, което започва да съществува, да е пълно, съвършено, хармонично, задоволително и да има са- мостоен живот. МЕНЕЛАЙ Не зная дали Урания знае, че Озирис се намира във всяко едно нещо по отделно, на частички, и че той още при запалването на живота на вселената се раз- дели на точно определено число частици. Така беше раздробен от Змията и на нас ни предстоеше да ожи- вотворяваме всяка частичка по отделно и да я въз- дигаме, та в края Озирис да се появи с цялата своя възхитителна фигура и величествена светлина. Не знам дали тя знае това, но по-добре ще е да не идва още да го вижда, защото Нейното светло и румено лице ще се помрачи. През всички форми трябваше да минат неговите частици и може ли другояче да се строи едно бъдещо безконечно Божество! Но така наредих, че Озирис може да бъде наблюдаван във всяко нещо по отделно, ала неговият първи Израз първи винаги пред другите форми, които също го следват и го настигат по стълбата на съвършенство- то. ЛИДИЯ Въображението на всеки би се забъркало, като гле- да такова разнообразие от неща и същества, и той би си казал: как е възможно всичко това да бъде едно тяло? Но като вземе предвид Цялото - Един- ното, бързо би схванал твоята мъдра игра, Хронос. МЕНЕЛАЙ Пази се, Лидия, не се обръщай към Мене с Божест- веното име, което имам в Рая! Нали знаеш, че Зми- ята е на всяко място, по всяко време ни наблюдава и иска да улови тайната ни, да върне пак зародиша на Озирис в бездейност. ЛИДИЯ Забравих, Менелай, но дано не ни е чула тази Огне- на Сила, която от силно желание да спре нашия на- горен вървеж още в момента на сътворението на новия свят се разшири, обгърна цялото пространст- во и оттогава нейните мълнии проникват всичко. Но ти, всемъдри Менелай, много добре използва същи- ната й - ти, който всяко нещо превръщаш в провод- ник на чудесните си дела. Тя се опита да възпре на- шето движение, а ти от това създаде Звука. А какви ли мелодии има да въздигаш после по висшите по- лета? МЕНЕЛАЙ Ти знаеш много добре, че ако установих системата на този род еволюция, предизвиках я именно защо- то трябваше да вървя успоредно със силата на тази есенция - Огнената Змия. Без нея нямаше да ги има всички тези форми, но ние им прибавихме хубостта и така спасихме делото, защото само от нейното тяло и движения се строят и се устройват всички тези раз- нообразия. Ние с Божествената красота спряхме чу- довищния й, грозен набег към формите. Аз използ- вах за добро и нейното алчно движение, като вмък- нах Хармонията. Това е моята същина. Така нареж- дам нещата, та тя винаги да мисли, че сама прави всичко, и не подозира бедната, че зад гърба й стоят скритите сили на моя ум. ЛИДИЯ Знам. Нима биха могли да съществуват всички тези красиви цветя и канари, тези красиви и прохладни ручеи, ако не бяха нейните стремежни желания към вечната жажда да пояжда, да поглъща в ненаситна- та си утроба, а ти така изкусно преобразяваш всяко нейно толкова егоистично желание, че то става вис- ше желание, и то тъкмо в момента, когато тя е в захлас. И като вижда, че желанието е преобразено в нещо друго и е станало по-добро, хубаво и чисто, тя не един път се е провиквала: „Вижте моето могъ- щество, вижте моята слава, всичко това аз го пра- вя!" МЕНЕЛАЙ Остави я тази хитра магьосница. Тя във всеки мо- мент е готова да детронира и най-възвишения цар и да го направи кал и пръст. През много още стадии на борба с нея има да минава Озирис. Но ние, вина- ги зад него, няма да оставим да загине това Дете, толкова красиво и съвършено. Да се пазим тя нико- га да не узнава, че зад нея има други помагачи. Така тя мисли, че прави всичко сама, затова няма никога да унищожи и да спре прогреса, а и тя самата, без да се усети, се изменя във висшите си области и ще ста- не Божествена някога там, където всичко е Божест- вено. (Отдалеч се вижда Розалия, която лети бързо като пти- ца над долините и канарите.) ЛИДИЯ Защо ли така се е разбързала Розалия? Какво ли се е случило? Каква възхитителна жена! Там, където ми- нава, гледай как всичко се покланя на красотата й и от нея като че се струи целият блясък на окръжава- щата природа. МЕНЕЛАЙ
Също както вътрешната духовна красота се вдъхно- вява от тебе, Лидия. Ти, която си душа на всички форми, нима си по-нисша от нея? Това неравенство само тук личи, но там могъществото, силата и ху- бостта на всички ни са еднакви. РОЗАЛИЯ (Спуска се бързо към тях и вика.) Знаете ли, драги приятели, аз оставих Озирис на Ан- гела Помагач да го пази и идвам да ви кажа, че Ура- ния е слязла от Рая в нашия край за първи път, и това много ме развълнува. Тя не е идвала тук досе- га. МЕНЕЛАЙ Предчувствах, че ще дойде. Без съмнение ще стане нещо много важно в нашето начално дело, защото не забравяйте, че всичко, което правим, минава не само през нас, но е в Силата, която се криеше в Ди- аманта, и така ние всичко правим самостоятел- но, защото на Божествените същини се дава пълна свобода, но то ни се диктува отгоре, по висше влия- ние. Свободата на Волята изискваше всеки самосто- ятелно да работи, но отгоре непрекъснато тече сила, която ни влияе и ни показва висшите пътища. И ние ги схващаме дотолкова, доколкото сме готови за това. Ние сега сме земни помагачи и като че забра- вяме Божественото си седалище, но висшето, което е у нас, то възприема Божествените влияния отгоре. Тя идва за нещо важно, защото в различни периоди нерядко ще идва лично Божеството да дава нова сила на движението. Всичко, което виждате, така хубаво и възхитително, наистина аз го правя, и вие, но пре- ди ние да го построим, неговият образ лежеше там, в Диаманта, като Идея и ние правим именно това, което схващаме от това висше трептение. Диаман- тът съдържаше силата на целия този свят, а знаете ли какво е той? Той е само една частица от любовта на Урания: любов, която всичко може. От това може да разберете колко велико нещо е любовта. А кога- то е наскърбена и загуби любимата си частица, пред- мет на любовта й, тя именно тогава блясва с велика- та сила на своята затаена същина. Вечното е коп- неж за вечно Блаженство, чистота, всезнание и все- мощ. РОЗАЛИЯ Зная, че Урания много обича Озирис, но преди да го загуби, ние нищо не знаехме за нейната любов. А сега какво величие проявява Тя! Какви скрити и за- таени възможности е имало в тази Божественост! Как всичко се развива по един неизразим възторг на любов и желание, толкова силно, та като разпрос- тира пламъците си, избликва така мощно, че и мое- то сърце кара целия въздух да трепти в някакъв зах- лас на сладост, сила и любов. ЛИДИЯ Да, силни са проявите на тази любов и тя е, която достига до недрата на моята земя, и пръстта трепе- ри и ражда форми и образи безчет - цветя, треви, същества... Вижте каква гледка е всичко това, кога- то в обятията на нещо неизразимо любещи се изви- ват тела и се стапят в тази жар. А там далече, през тези зари и пламтящи лъчи, остава да съска Огнена- та Змия, която с мълнии и огньове, със злоба и яд понякога разрушава полето, но когато на другата сутрин слънцето наново огрее земята, тази магична сила се излъчва и като че в отговор на разрушителя се създава едно поле още по-възвеличено. МЕНЕЛАЙ Трептят и недрата на моретата и океаните от тази сила на любовта. И ако вълните понякога излизат от бреговете си, с това искат да кажат на земята: „Ела, сестрице, да се прегърнем, нима не виждаш, че всичко е любов!" И заиграват ручеите из недрата на океаните като ръце, крака, тела, които се прегръ- щат и целуват в неописуеми възторзи. Велика е си- лата на тази любов. И ако Тя сега идва тук, нещо по- величествено ще стане, нашето дело ще бъде възх- валено и подтикнато с още по-бързи крачки напред. (Чуват се отдалече звуци на Божествена Лира. Всички се обръщат към едва видимия край на Рая, някъде високо на Изток.) РОЗАЛИЯ Ето я там Урания, слиза вече по огнени шарове с песни и лъчи. Каква възхитителна гледка, Лидия! Каква красота и прелест! Не сме виждали от векове Урания, но колко е била красива! Каква свежест, какво румено лице, каква Божественост! МЕНЕЛАЙ И Тя, ако ни намери тук, веднага ще пита за Озирис, а както знаете, Змията следи всяка дума и жест. Нека да се скрием всеки на своето място. Добре ли е запа- зен Озирис, Розалия? РОЗАЛИЯ Да, аз го оставих в ароматните и красиви листенца на Лотоса, цветето, което Лидия направи, когато, въз- хитена от красотата на Озирис, каза: „Какво да из- мисля за това чудесно Дете? Да го оставя да спи сега при нежните и леки лъчи на слънцето, зефирите да го люлеят и с меки криле нещо да пази вихрите над него, нещо ароматно да го пази от по-силни бури." Така тя направи този чудесен цвят и го остави вът- ре, и нарече този цвят „забрава", или „лотос". МЕНЕЛАЙ Приеми Моите поздрави, Лидия, за тази своя грижа, но сега да бързаме, че Урания все повече приближа- ва. (Звуците на Лира идват все по-наблизо и от Божестве- ни се преобразяват във все по-земни звуци и песни. Вижда се как Урания, обкръжена от лъчи и огньове, слиза по скалите в полето. Менелай се скрива в морето отново, Розалия се загубва из въздушните далечини, а Лидия по- тъва в земната дълбина. Тихо. Само звуците на Лирата се приближават и след малко пристига Урания. Сама. С! Лирата пее.) Дете невинно, сладко и чаровно лежи нейде в далечни там полета. Где си, о, Мое творение световно, в таз ли хубост тук сега разлята? Минаваха се лудо вековете един през друг пред Моя образ жален, а то Едно, Единно в световете, остана все пред Моя жал печален. О, радвай се, мило Дете прекрасно, всичко за теб се тъй мило създава, само за теб, мили, това небе ясно нека над теб да свети само със слава. Колко ли красиво си ти в тези чари и как ли трепери твоето сърце мило, в какви ли трепети то за Мене жари, в кои ли гърди сега се е родило? И във всеки цвят усещам трепет, който отговаря на Моята песен. О, кажете всички вие, мили създания, къде ли е той? Кажете, о, скали, морета, ручейчета и птици красиви, спи ли сега нейде и бие ли за Мен неговото сърце? (Продължава песента си.) О, Мой незабравим спомен небесен, за теб сега идвам в долни поляни, ела, о, ела, виж Ме, Мъж прелестен, как пламтят за теб лица Ми румени! Неугасим огън пламти в моята гръд, огън за прег- ръдки. Кой ще го угаси, кой ще усмири пламъците, които създават вселени, не ли ти, о, тих и сладък, мил и лек Разум? Само цветя, треви и форми огромни, скали и птици виждам там, а Моя образ още никъде го няма. О, мили, нима още не си се родил? Кога, кажи, ще видя твоето хубаво лице, светло и румено? Кога ще видя твоите божествени очи да отправят погледи нагоре и да търсят Тази, която най-много ги обича? Така е, идеята предшества делото, много рано слязох да го търся по земните поляни, които така мъдро са уст- роени от моите мили дружки. Къде са Менелай, Ро- залия, Лидия? Мили и драги дружки, от колко време не съм ви прегръщала, не съм виждала вашите хуба- ви лица! Не мога вече сама да живея, не мога без вас и затова съм дошла, та занапред да съм в пряко об- щение с вашия живот. Излезте от там, където сте. Нима звуковете на небето не събудиха от дълбокия сън заспалата ви гръд или там вие, три славни гра- ции, в някое затаено кътче прегърнати, пиете сла- достите на земния живот, който Огнената Змия така очарова със силата на топлина и осезание. Сладка е негата на този огън и опасен е неговият чар. Но вие! сте божествени същини и няма никога да изпаднете в мрежите на този сладък въртеж. Елате, аз съм тук] ето лирата, по която ще познаете своята Урания от небесата. (Един особен виолетов лъч се спуска и се разсейва по ця- лото пространство и Урания остава там със своята полунебесна и полуземна одежда в поза феерична и възхи- тителна. Всичко мълчи в полумрака на този виолетов лъч. Урания отива към брега на морето и запява.) Нека моят Мир да свети и лира да се чува! В тез божествени полети нек всичко да заплува. Нека лодката Моя цветна донесе тук по море моята Лидия прелестна, Розалия от горе! Излез, о, излез из водата, о, мъдри Менелай! Покажете се на земята, о, вий, творци на тоз край! (Излиза Розалия и се хвърля в обятията на Урания, идва Менелай и на колене въздава хваление на божествената красота и любов, идва Лидия и целува по устата тази, на която някога тя беше усмивка.) МЕНЕЛАЙ Божествена Царице, защо ни извика из нашите дълбочини, там, където укротявахме огньовете на Огнената змия? Защо ни повика? Това ще обърне вниманието й и ако ни проследи, за дьлго ще развали делата ни; тя е много завистлива. Там, където види, че се предпочете нещо по-високо от нея, особено когато чуе за Божество и Всемогъщие, потреперва от злоба, и почва да руши и убива. Един божествен глас или проява може дотолкова да я развълнува, че да повдигне цели царства едно против друго, да уталожи силата на злобата и безумието си, защото само безумието разрушава. То като види, че не може да построи, удря в обратната страна и прави рушение по силата на сърцето, което желае, но не може. УРАНИЯ Бъди спокоен, Менелай, лесно ще се справим с нея, но кажете ми от къде е Озирис. Аз само затова дойдох и въпреки усиленото търсене не видях досега човешки образ по наше подобие. РОЗАЛИЯ Тук не само човешкият образ е най-красив. Моята любов и красота създадоха нещо друго, много по-хубаво може би от човешкия образ, и ние скоро имахме спор с Менелай и Лидия за това. Те поддържаха разни мнения; едни казваха да дадем на Озирис образ мъжки, други - женски, а трети - образ без форма, и след дълги увещания решихме да дадем на Ози- рис различни образи и когато порасне и почне да
И сигурно ще избере лика на това, което най-много обича, по силата на любовта, защото тя преобразява! лицето на обичното лице. ЛИДИЯ Аз дадох идеята за земния човешки образ, който ви- дях насън. И като помислих, че това е откровение от Тебе, Урания, настоях за него, но този образ още го няма, защото, за да се осъществи, трябва да мине през няколко други форми и грации. УРАНИЯ Дайте божествен образ на Божественото; на любов- та - образа на Любовта, на красотата - лика на кра- сотата, и никога друго. Нека всяко само създава об- раза си според своите мисли, желания и дела. Ози- рис не може да има друг образ освен Моя, защото сега Аз го обичам така силно и цялото ми същество е отправено към него, а това са вълни, които бият отгоре и строят тялото му. Но къде е той сега? МЕНЕЛАЙ По-тихо, Урания! Свещена, опасна е обходата на Бо- жеството по земния мир. Нали знаеш, че Огнената Змия може да тласне живота с цели векове назад? Ти не си била тук отначало да видиш как, след като Ти създаде огъня на живота, тя се уви около него и със силно съскане и мълнии, с вперени в Озирис очи следеше неговите движения и с големи усилия най- после успяхме, като се съединихме и тримата, да об- разуваме една мъгла, с която най-сетне в една тъм- на нощ го скрихме от погледа й, но тя знае, че той съществува, и го търси, и всички разрушения прави само по подозрение, че Озирис е там, но той е вече завинаги спасен. УРАНИЯ О, наивни понякога Менелай, тази мъгла, в която сте го увили, нима не знаеш, че това е моята тъга за него? Ако не беше тя, вие нямаше откъде да вземете материалните частици, за да я направите. РОЗАЛИЯ Колко си добра, Урания, като ни помагаш там, къ- дето ние опираме като в стена и не можем нищо. ЛИДИЯ И аз чувствам как често се изпречва пред моята дей- ност нещо, което не ми дава да отида по-нататък, и изведнъж идва прояснение. Сега зная откъде е. МЕНЕЛАЙ Твоята мъдрост е безконечна, твоята сила е непобе- дима, о, Богиньо на любовта! Твоята красота е не- постижима и там се крие в бездънието, откъдето идва. Да не се бавим. Ако искаш да видиш Озирис, ела сега, той е скрит и ние ще направим така, че да го видиш, след като се отдалечим от Тебе и отидем да залъжем Огнената Змия. Аз ще я отнеса в морето, някъде в дъното на мрака. РОЗАЛИЯ Аз ще я отвлека в безкрайните въздушни пространства да прави бури. ЛИДИЯ Аз ще я отнеса на дъното на земята и ще отвлека вниманието й, като я помоля да накара вулкан да изригне. МЕНЕЛАЙ Когато морето се покрие с неподвижна гладка повърхност, ще знаеш, че Огнената Змия е измамена от мен. РОЗАЛИЯ А когато видиш, че някъде далеч ехти буря, да знаеш, че Огнената Змия е заета. ЛИДИЯ А когато достигнат отгласи от далечен земетръс, знай, че вулкан изригва и там е Огнената Змия. МЕНЕЛАЙ Само тогава извикай: „Озирис!" И ще видиш всичко. Не произнасяй името му нито по-рано, нито по- късно, защото е опасно тук, на земята - това не е
Мили Мой Лотос, колко си хубав! Нима има очаро- вание по-красиво от тебе! О, бъдещи Мой Другарю, образ на Моята мечта, теб те откъснаха от Мен и те потопиха в мрак, мъки и страдания. Но затова пък моята любов така ще те въздигне, че ти ще си само Един в Целия Мир и няма да има подобие на тебе, о, Божество на красотата, силата и могъществото, зна- нието и мъдростта! Ах, колко те обичам, Мое сега малко цвете, ти, което утре ще се преобразиш и ще станеш Цар на земното кълбо, а после ще спечелиш Моите небеса, защото и ти ще залюбиш като Мен - ще залюбиш Своята Другарка на Вечността, която сега като лъч те милва и не смее да се доближи до теб, като зефир те люлее и не смее да се допре до милите ти листа, която сега като Луна те гледа и не смее да ти каже нито дума. Трепти, трепти в очаро- вание, мило Мое Дете на Лазура, трепетът на Моето сърце ще те храни, сладостта на Моята любов ще те приспива, а лъчите на Моята тъга ще те въздигат към Мен, защото това, за което Аз тъгувам и милея, то става частица от Мен и ще се събуди в един такъв ден на омая в Моите обятия, които са нежност, це- лувка и любов. Ах, колко те обичам! Нека моята въздишка те крепи в бурите и тези води бъдат гър- дите, от които да пиеш сладостта на висшето Мляко на небесата!... В захлас на любов и омая Урания извива тялото си да го достигне, да го хване, да го откъсне и отнесе със Себе си, но когато иска да улови Лодката и да се качи в нея, зе- метръсът спира, далечната буря отшумява и морето и езерото се развълнуват. Това е знак да си отиде. Тя надава тъжен писък, когато се затварят последните прозирки на скалата и Лото- сът с езерото става невидим. Светлината отслабва и така тялото на Урания става невидимо в този мрак, който е най-истинският израз на разтъжената й душа и на черната й скръб, защото далече е още времето, ко- гато Тя може да прегърне своя любим Озирис. Мракът закрива всичко и тази картина от космичната История отива е бездната на миналото, на мрачното минало, което величествено, но малко говори за себе си, защото светлостите на бъдещето са винаги по-вели- чествени и поглъщат миналото, което остава всякога в тъмнина и мрак. А това минало, колко е хубаво то! Какъв възторг предизвиква в душата, която обича! Знае се колко сладки и неописуеми са първите зари на изгря- ващото слънце, а това е душата, която за първи път започва да обича нещо, което по сила е безконечно, но постижимо; по сладост е неизразимо, но уловимо, и в безконечието е блаженство, то в разтлението на вре- мето безкрайно и пространството безбрежно. А там живее Бог, където всичко се вижда,, навсякъде е и във всич- ко е, и сладостта е негова, и любовта е любов негово- то сърце, което е обич, и знанието е негова. мъдрост, която е могъщество и сила. Велика е гледката на Ево- люцията, която е трепет на сърце, което люби. ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|