Вашето бебе е толкова единствено по рода си, колкото са пръстовите му отпечатъци

Никога няма да престана да повтарям, че бебето ви е единст­вено по рода си и непрекъснато ще се връщам на тази тема.

Няма нито едно същество на света, чиито пръстови отпе­чатъци да съвпадат с тези на детето ви. И това, което е вярно за отпечатъците му, е вярно и за цялото му същество, физиологическо и психологическо. Начинът, по който са разполо­жени гените му, не е съществувал преди и няма да се възпро­изведе никога вече. Не забравяйте това. Може би следващото сравнение ще направи нещата по-ясни. Да си представим, че всяко дете се ражда със свой собствен цвят на кожата. И че не съществуват на света две деца с един и същи цвят. Прилики, разбира се, ще има. Оранжевото бебе ще прилича повече на друго оранжево бебе, отколкото на зелено бебе. Но всяко оран­жево бебе ще има собствен оттенък. По същия начин всяко ваше дете ще е различно от другите.

Когато казвам, че детето ви е единствено по рода си, разби­рам, че то не отговаря на нито едно от общите описания, давани в книгите за отглеждане на децата Ако и вие установите също­то, не бързайте да заключавате, че в него има нещо анормално. Начинът, по който се храни и спи, си е негов собствен. Наисти­на. Не се опитвайте насила да го нагаждате към някакъв идеа­лен образ, взет от книгите. То е това, което е, и толкова!

Вашето бебе „пише" историята на собственото си разви­тие, докато расте. Позволете му да го прави. Всяко дете има собствен стил на живот, който възприема още при раждане­то си. Моите три деца например са напълно различни. И тези разлики проличаха още в най-ранното им детство.

Бих искал да поспрем за момент и да се опитате да разберете колко прекрасно е, че никой на света не е като детето ви. Че то е абсолютно уникално. Научете се да цените тази уникалност. Представете си, че някой велик художник е нарисувал специал­но за вас единствена по рода си картина. Няма ли особено да заобичате тази картина? Но, разбира се, това сравнение е сла­бо, за да предаде точно съвършената оригиналност на прекрас­ното детенце, което кротко спи в люлката си.

Като настоявам на тази оригиналност, не искам да кажа, че майчината ви роля е излишна. Точно обратното. Детето се нуждае от вас именно за да развие своята изключител­ност. То не може да се справи само. Има нужда да го насърча­вате при всяка стъпка по този път. Ще се опитам по-нататък да ви обясня как да помогнете на детето си да развие блестя­що всички страни на личността си.

Индивидуалността на детето трябва да се уважава още от раждането му. Ако съумеете да приемете начина му да се храни и спи, темперамента му и настроенията му, докато е бебе, ще ви бъде по-лесно да се нагодите към стила му на живот през следващите етапи от развитието му.

Всъщност, искате или не, детето ви ще бъде единствено по рода си. Това ми напомня анекдота за Марагарет Фулър и Карлайл. Веднъж в момент на въодушевление Маргарет Фулър протегнала ръце и възкликнала: „Приемам света такъв, какъвто е!" Карлайл отговорил: „Бога ми! Че как иначе!"

Същото е и с детето ви. Не можете истински да му попре­чите да бъде това, което е дълбоко в себе си. Защо тогава да се опитвате? Да се действа-срещу естествения стил на живот, е все едно да пъхнете гаечен ключ в зъбния механизъм на машина. В стремежа си да му наложите собствения си модел на съществуване вие ще успеете само да го превърнете в изопачена карикатура на самото него. Голям товар ще падне от раменете ви, ако се откажете от опитите да създавате дете по свой образец. Оставете го да се развива естествено и сво­бодно.

Основната задача на тази книга е да покаже, че най-прек­расният ви подарък ще бъде да му осигурите свободата да се разгърне напълно. То е единствено по рода си. Дайте му възможност да остане такова.
Различните етапи в развитието на детето ви

Преди да стигна до вашето бебе, бих искал да кажа няколко думи за децата изобщо и за различните стадии в развитието им.

Всички преминават през тези стадии. Това е едно от глав­ните открития на специалистите по човешко поведение през последните четирийсет години.

Етапите са много по-добре разграничими през първите пет години, отколкото в следващите. Така например промените у детето между втория и третия му рожден ден са огромни в сравнение с тези, които настъпват между осмата и деветата година.

Всяко дете минава обикновено през едни и същи стадии на развитие. Но и всяко ги изживява по собствен начин и със собствен ритъм. Определен стадий ще продължи за едно дете година, докато на друго ще отнеме шест или осем месеца.

Времето за преминаване през всеки етап е различно за вся­ко дете. Настоявам върху обстоятелството, че етапите не мо­гат да се ускорят. Така че не се опитвайте да го правите.

Всеки етап осигурява солидна основа за следващия, както когато се строи къща. Здравината на основите определя кон­струкцията на първия етаж, здравината на първия етаж - тази на втория. Събитията от живота на детето в първата възраст са показателни за онова, което ще се случи във втората. А това, което става във втората, ще ви осведоми за третата и тъй нататък.

Най-важният елемент във формирането на тази базисна структура на личността е себепредставата, тоест умствени­ят образ, който детето има за себе си. То е нещо като схема на духа му. Поведението му зависи от умствените схеми, ко­ито го ръководят, като най-важната от тях е представата за самото него.

От нея зависи до голяма степен успехът му в училище (и през целия му бъдещ живот). Наскоро подложих на тест за интелигентност момче на дванайсет години. Част от теста се състоеше в събиране елементите на пъзел. То се опита, но скоро се отказа с думите: „Не мога. Много е. трудно." Пред­ставата му за себе си му бе подсказала, че когато се сблъска с трудно преодолимо препятствие, човек се отказва.

Има деца, които се виждат през призмата на следната себе-представа: „Аз съм умен, обичан; умея да правя разни неща. Мога да опитам и нещо друго и да успея." Такъв е случаят с децата, които никога не създават проблеми, нито в училище, нито другаде. Тези деца могат да научат най-много.

Но има и по-различни деца, които се виждат така: „Не съм много послушен, не ме обичат, нищо не мога да правя, и най-вече - нищо ново. Тъпо е да се опитвам, защото така или иначе няма да успея," Това са децата, които създават проблеми и на себе си, и на околните. На тях им е най-трудно да учат.

Представата, която детето ви има за себе си, ще е главна­та тема на тази книга. Ще ви покажа стъпка по стъпка, че тя се оформя още в първите дни на живота и се развива през първите пет години. И ще ви обясня как може да се насърчи развитието у детето на силна и здрава себепредстава.

РАННО ДЕТСТВО

Детето ви започва да осъзнава себе си още щом се роди.

Да сравним това самосъзнание с чифт очила. На всеки от четирите етапа от развитието му до шестгодишна възраст детето прибавя ново стъкълце към очилата си. Стъкълце­то, отговарящо на всеки етап, се нагажда към предишното.

Да разгледаме стъкълцата от най-ранната възраст. Този период започва с раждането и продължава до момента на прохождането. За повечето деца той съвпада с първата го­дина. За онези, които прохождат много рано, това са първите девет месеца, а за по-бавните - първите шестнайсет.

През този период някои майки гледат детето си и си каз­ват: „То едва ли си мисли нещо. В края на краищата бебето си е бебе. През повечето време спи. Когато се събуди, го кърмят, преповиват, къпят. Това е животът на бебето. То е още твърде малко, за да научи нещо. По-късно ще започне да седи, да си играе в кошарката и да лази, но засега е пре­калено малко, за да научи каквото и да било."

Няма по-голяма грешка. Вашето бебе съвсем не е прека­лено малко, за да се учи. То започва да се учи в мига, в който се роди. Оптичната система на самосъзнанието му се е формирала още преди да си отвори очите. През тази най-ранна възраст детето ви изгражда базисното си схва­щане за света. От своя, бебешка гледна точка то си създава философия за живота, съставена от основните му чувства за това какво е да се живее. То изковава за бъдещата си ефективност емоционалната основа, съградена или от до­верие и радост от живота, или от недоверие и неспособност за щастие.

Доверие или недоверие - дълбокото чувство, което ще залегне у детето ви, се определя от осигурената от вас сре­да. Тя представлява елемент от оптичната система на са­мосъзнанието му, през която то вижда света. Ако през първата си година се снабди с определено оптимистични очила, то ще стане възрастен оптимист. Ако, напротив, си надене песимистични очила, ще се превърне в песимистич­но настроен индивид.

Първата година е от абсолютно ключово значение за всички по-сетнешни етапи от психологическото му разви­тие. А по отношение на собствената му вселена през този период бебето напълно зависи от вас. Щом проходи, то за­почва да упражнява много по-голям контрол над средата си. Проговорянето ще разшири този контрол. Но докато е съвсем малко, бебето твърде слабо влияе върху обкръже­нието си. Какво ще бъде то, решавате почти изключително вие.

Какво трябва да му осигурите? Как да постъпвате, за да развиете максимално възможностите му? Ако вие, родите­лите, се научите да познавате кога основните потребности на детето ви са задоволени, то ще се разгърне напълно. Да видим какви са тези основни потребности.

От най-първостепенно значение е потребността от хра­на. От тази гледна точка бебето може да се възприеме глав­но като уста и храносмилателна система. То усеща глада като осезаема и непосредствена реалност. Още съвсем мал­ко, да кажем на месец, се буди от мъчителното усещане за глад. Насуче ли се, отново заспива, докато неприятният глад пак го събуди. След това периодите на бодърстване се удължават - то не заспива, щом се засити. Как да се отне­сем към тази хранителна потребност? Ами като я задово­лим. Изглежда просто и наистина е, но обществото ненуж­но е усложнило едно съвсем естествено и за майките, и за бебетата действие.

Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен въпрос.

Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на гърдата и почитателите на би­берона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, де­тегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хо­рата казват: „Кърменето е измислено от природата." Забе­лежка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила."

На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.

Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.

Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?

Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които из­берат кърменето, и за тези, които предпочетат биберона -кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори: когато е гладно. За беда наша­та цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор.

През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше спо­ред тях в това да се привикне възможно най-бърза детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха храните­лен ритъм на-три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим на­рушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната ин­дивидуалност.

Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходи­мост да се храни според собствения си ритъм. Как сме мог­ли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собст­вените му потребности от храна се променят.

Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.

В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е глад­но и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.

Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо ви­соко и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръ­щате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"

Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е ни­какъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка на­дежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се на­учава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също ба­зисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начина­ние, което носи само разочарование.

Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари ре­шават да препоръчат - и все повече майки да прилагат -онова, което сега наричаме хранене по желание. Този ме­тод се основава на нещо, което би трябвало да се подразби­ра, толкова е ясно - бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.

В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точ­ка.

Проблемите с храненето почти винаги възникват, защо­то някаква принуда, противоположна на естествените пот­ребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родите­лите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.

Родителите следва да се съобразяват е индивидуалност­та на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста раз­пространени. Преди близо час и' половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.

Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."

Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от май­ките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.

Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е не­обходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.

Не е наложително къщата да е тиха и спокойна» когато бе­бето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако пола­гате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.

Така че вършете, каквото имате да вършите, докато де­тето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радио­то или телевизията в съседната стая.

Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възрастните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго да остава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспи­те, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.

Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче по­сред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитва­те да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същест­во, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебе­то, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"

Тъй като никой не говори на родителите за тези момен­ти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате не­щастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.

Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не ус­пява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърства-не на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности.
Ангарията на пелените

Друга основна потребност на бебето е да се отърве от от­падъците на тялото си (урината и изпражненията). Нея то също задоволява само. Няма да имате никакви грижи по този повод, ако не направите грубата грешка да се опитва­те да го „приучите на чистота" още през първата година от живота му.

Възможно е самите вие да сте били така „приучвани в детството ви и да се ужасявате от мръсните пелени. Те мо­гат да ви се струват противни и смрадливи. Ако случаят е такъв, опитайте се да не предавате тези чувства на бебето си. То не изпитва отвращение към отпадъците на тялото си. Ако му внушите вашето, само ще усложните в бъдеще придобиването на навици, свързани с чистотата. Заради собственото си отвращение много майки смятат, че и бе­бето изпитва такова към изцапаните или мокри пелени; затова бързат да ги сменят. Спокойно можете да не се без­покоите толкова за смяната на пелените. Стига да не е в студено помещение, бебето не се смущава от това, че е наакано или напишкано. Заявявам го изрично, за да не се чув­ствате длъжни да го преповивате нощем, когато спи.

Но не ме разбирайте погрешно. Не става дума системно да оставяте бебето си с мръсни пелени и да предизвикате зачервяване или раздразнение на кожата му. Това, което се опитвам да подчертая, е, че повечето родители могат по-спокойно да се отнасят към преповиването.

Следващата основна потребност е от ласки или от онова, което д-р Хари Харлоу нарича „утехата на физическия кон­такт". Бебето ви не може да знае, че го обичате, ако не му покажете обичта си физически, тоест като го прегърнете, като го погалите, като го залюлеете, като му говорите и му пеете песнички.

Това е научно доказано чрез опити с животни. Д-р Хари Харлоу е извършвал наблюдения върху маймунски бебета, отгледани от манекени, покритие хавлиена материя и с вгра­дени биберони. Макар маймунчетата да били добре хране­ни, те не получавали необходимата доза утеха чрез „физи­чески контакт" - с тях нямало майки маймуни, които да ги галят и да им дават други физически доказателства за лю­бов. В зряла възраст тези маймунчета станали непригодни за социален живот. Били неспособни да се съешават с ин­дивиди от другия пол и демонстрирали странно поведение, подобно на онова, което се забелязва у-хората с психози.

Немислимо е, разбира се, да правим такива опити с чо­вешки бебета, да ги лишаваме от утехата на „'физическия контакт", за да видим как това ще им се отрази като порас­нат. Разполагаме- обаче с резултатите от подобен злощас­тен „опит", извършен по съвсем други причини през XVIII век. Той представлява драматична илюстрация на разглеж­даната тема.

Фридрих II Пруски искал да открие „първоначалния език" на човечеството. Мислел, че това може да се направи, ако се отгледат бебета, на които никой не говори.

Разсъждавал така: когато започнат да се изразяват, от­гледаните по този начин бебета ще заговорят на първо началния език на човечеството. И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата, да ги къпят и мият, но да не им продумват. Мислел, че когато проговорят, то ще е на староеврейски или гръцки, или латински. Така смятал да от­крие езика на първите хора. Но за беда всички деца измре­ли, вероятно поради липсата на физически ласки и майчи­на нежност, които биха получили, ако на кърмачките и бавачките било разрешено да им говорят.

Наблюденията над деца, отгледани в благотворителни заведения, също са показателни. Макар бебетата там да са задоволително хранени, персоналът няма време да ги гали и да им осигурява майчини ласки. Установено е, че децата, израснали в стерилната и нестимулираща атмосфера на сиропиталищата, са в различна степен психологически изос­танали в развитието си.

Така че, когато имате желание да галите и люлеете бебе­то си, да му пеете песни и да играете с него, послушайте инстинкта си. Вземете го на ръце! Целунете го! Хиляда пъти го притиснете до себе си, ако ви се иска! Не, няма да го разглезите прекалено, това просто е начинът да му пока­жете, че го обичате.

Досега говорих за основните потребности на бебето като за отделни, несвързани едно с друго неща. Но това не е така,-защото всъщност вие се опитвате да ги задоволите всички­те едновременно, вие, майката, макар и подпомагана от бащата и евентуално от други възрастни. Иначе казано, обикновено едно-единствено лице се грижи изцяло за бебе­то. И като прави това, въпросното лице, тоест майката, за­доволява и първите му афективни потребности.

Вие, майката, помагате на вашето бебе за първи път да влезе в контакт с друго човешко същество. Така се създава основата на отношенията му с всички индивиди, които ще срещне през живота си. Ако се разбира добре с вас, ако усе­ща, че наистина се грижите за него и за потребностите му, то ще изпитва чувство на изконно доверие в света, ще на­мира, че в него е приятно да се живее. Ако доставяте на бебето си човешката топлина, за която стана дума, в края на първата година то ще притежава солидна основа за из­граждане на добра представа за себе си и ще е изпълнено с оптимизъм и вяра в живота.