Как да приучим детето към чистота

Това обучение, поне в нашата цивилизация, се извършва през първото юношество. Нека най-напред посочим някои основ­ни психологически дадености. Преди всичко факт е, че ни­коя майка не може да научи детето си да не се напишква и нааква, преди то да се съгласи на това. Можете стотици пъти да го слагате на гърне, ако не е готово да придобие съответ­ните навици, няма да го принудите въпреки всички ласки и опити за сплашване.

Второ, кое кара детето да се раздели със стария начин на безгрижно отделяне и да възприеме тази необичайна и стран­на техника за освобождаване от отпадъците? Едно-единствено нещо - обичта и вниманието, с които го възнагражда­вате за това, че е усвоило новия процес. Но то ще желае обичта и вниманието ви само ако поначало сте близки с него. Ако отношенията ви са трудни, няма да ви е лесно да му създадете нови навици.

Трето, ако започнете обучението преди нервно-мускулната система на детето да се е развила достатъчно, за да кон­тролира сфинктерите му, или ако настоявате прекалено рано да сяда на гърне, на него ще му се стори, че сте твърде взис­кателни. Ще се почувства объркано, обезсърчено, травматизирано. Затова подчертавах в предишните глави, че не бива да приучвате детето към чистота, преди да е навършило две години.

Четвърта забележка: за много родители изхождането в гърне изглежда просто. Но то е такова само в съзнанието им; за двегодишното дете това е твърде сложен процес. Ко­гато масите, придвижващи се в червата, упражнят натиск върху ректума, ректалните мускули се разхлабват и ги про­пускат. За да не се наака, детето трябва да извика родители­те си, да отиде до тоалетната, да си свали гащичките и да седне на гърнето, като през цялото време потиска мощния рефлекс за изхвърляне на ректалните си мускули. Ако не е в състояние само да извърши всички тези дейности, то не е усвоило истински новия навик.

Виждате ли сега колко е трудна цялата работа за двего­дишно дете? Ако родителите го наказват или прилагат друг вид принуда заради „грешките" или „инцидентите", детето ще изживее дълбока травма - родителската несръчност може да предизвика у него страх, гняв, недоверие, блокиране.

Как тогава да постъпите?

Преди всичко нека правим разлика между черво и пико­чен мехур. Механизмите им на отделяне са различни, затова и подходът трябва да е различен. Обикновено най-напред се тренира червото. Да започнем от него.

В безкрайната си мъдрост на зрели люде много родители изчисляват часа, в който да поставят хлапето на гърнето и да проверят дали пък няма да предизвика раздвижване на червата му. Това средство им изглежда толкова логично, че дори не забелязват колко е нелепо. Може би ще схванете по-добре, ако ви опиша следната ситуация: представете си, че в този момент, докато четете, някакъв триметров гигант внезапно ви вдигне, отнесе ви в тоалетната и ви постави на седалката, като ви заяви със.силен и нетърпящ възражение глас: „Време е да се изходите." Представете си също, че ви принуди да седите там пет или десет минути. Каква ще е реакцията ви? Същата като да детето ви при сходни обстоятелства. Смешно сравнение, ще кажете. Размислете и npeценете дали много родители не се отнасят с презрение към биологическите нужди на децата си, като действат като три­метровия гигант.

Преди доста време в своята класическа книга за отглеждането на децата „Бебетата са човешки същества" д-р Ан-дерсън Олдрич и съпругата му Мери Олдрич описаха един много по-задоволителен метод, по който да се приучи дете-то да контролира червата си.

Да не се съобразяваме с личния механизъм на задвижва­не е грешка, която често има тежки последствия за психоло­гическото развитие на детето. То ще си помисли, че от него се очаква да изпита нещо (желание да се изходи), което всъщност не изпитва, защото движението на чревните маси не е започнало. Това постепенно ще подкопае доверието му в себе си. То ще си каже: „Може би в крайна сметка аз не мога да преценя какво става в мен. Мама сякаш ми съобща­ва, че ми се ходи по нужда, след като ме слага на това гърне. Обаче аз нямам такова впечатление!" Или пък ще си по­мисли, че прекалявате и че абсолютно не го разбирате.

В зависимост от степента на агресивност на майката и от характера - по-кротък или по-бунтовен - на детето, цялата работа може да доведе до какви ли не нежелателни психо­логически реакции. Кроткото дете ще се бои, че ако не потисне дълбоките си биологически и чревни усещания, ще го накажат. Ще се опита с всички сили да се хареса, но ще си плати за това - отказът от личните вътрешни усещания ще разруши доверието му в себе си.

Възможно е също детето лесно да усвои навика да се из­хожда под час, но да пренесе фрустрацията и конфликтите си в други области. Тогава то внезапно става стеснително и боязливо или започва да сънува кошмари. Може и да стане злоядо или пък опърничаво и враждебно, а майката да се хвали пред съседките си, че лесно е научила детето си да не се нааква, и да не вижда никаква връзка между това обуче­ние и другите, внезапно възникнали проблеми.

Случва се детето да не е толкова кротко. Да е дете бунтар. То изведнъж забелязва, че да накара червата си да дейс­тват по определен начин е най-важното нещо, което може да направи за вас. Ако го изпълни точно както искате вие, се превръща във ваш господар, тъй като притежава властта да ви задоволява. А ако не се изходи когато и където сте наредили, открива, че може да ви гневи. Иначе казано, на­учава се да ви манипулира. И това е началото на военните действия. Детето ви си е създало умствена схема на бунт, която най-вероятно ще се разпростре и над други аспекти от живота му и ще причини и на двама ви много неприятности.

Всички тези нежелателни реакции могат да бъдат избег­нати. Достатъчно е да уважите биологическия сигнал, кой­то подсказва на детето ви, че трябва да се изходи.

Нека сега бъдем по-конкретни и да кажем как именно трябва да постъпите, когато детето ви е станало на две годи­ни и сте решили да го слагате на гърне. Най-напред го на­учете на думите, които показват какво всъщност става. Ако започнете тренинга на около две години, това не би трябва­ло да представлява проблем. Видите ли го да се напъва и да прави усилия, произнесете, без да настоявате: „Джими ака." След като чуе няколко пъти тази фраза, то ще има ясна представа какво прави. Скоро само ще ви заяви: „Мамо, аз акам." Когато стигне дотук, можете да преминете към следващия етап.

Използвайте гърне вместо детска седалка към тоалетна­та чиния. По няколко причини: първо, защото детето може да седне на гърнето без чужда помощ. Освен това децата често се боят от високата тоалетна чиния и .от шума на пус­натата вода. Няколко седмици преди да започнете операци­ята „чисто бебе", поставете гърнето му в банята до тоалет­ната чиния, но още нето учете да си служи с него. Нека просто да свикне с предмета и да се чувства уютно в присъс­твието му. Позволете му да го изследва, да сяда отгоре му и да става.

Когато сте наистина готови да го учите, посочете му гърне­то и му кажете, че е достатъчно голямо, за да седне отгоре му и да прави като възрастните. Децата обичат да имитират родителите си и по-големите деца. Родителите Прекалено се тревожат за тези функции и рядко се сещат да използват инстинкта за подражание, когато стигнат до този етап. Много ще помогнете на детето си, ако съумеете без притеснение да му покажете как вие или съпруга ви сядате и се изхождате.

От голяма полза ще ви бъде и по-голямото ви дете. Мал­ките обичат да подражават на по-големите във всичко. Хо­денето до тоалетната не е изключение.

Щом го научите къде и как да се изхожда, кажете му, че вече е пораснало и няма нужда да носи пелени. Обуйте му гащички за опит и го оставете да се оправя само. Ако е дос­татъчно узряло, за да го стори, поставете гащички в някое достъпно за него чекмедже или на нисък рафт. По този на­чин то ще може само да си ги сменя.

Тъй като го привиквате към нещо ново, спомнете си, че наказанията винаги пречат на обучението.

Добра идея е да оставяте понякога детето да ползва тоалетната на големите, както и да се изхожда при условия, различни от домашните. Ще разберете колко е важно да се разнообразяват условията, като ви разкажа какво ми се слу­чи по време на едно пътуване с автомобил. Движехме се, когато тригодишният ми син внезапно обяви с нотки на спеш­ност в гласа, че му се ходи до тоалетната. За беда най-близ­ката бензиностанция беше на десет километра оттам. Зато­ва спрях колата и го заведох в храстите край пътя. „Не, из­вика той, тук няма тоалетна!" Чувстваше се много нещас­тен и неохотно си свърши работата. Така че не оставяйте детето си дотолкова да свиква с познатото, че да изпитва затруднения, когато ситуацията се промени.

Важно е също да изчакате детето си да излезе от тоалет­ната, преди да изхвърлите съдържанието на гърнето. Някои чувствителни деца с все още примитивно въображение мо­гат да видят в клозетната чиния страшна и шумна машина, в която нещата изчезват, и да се уплашат. За възрастните това, разбира се, е напълно нелогична представа. Но спом­нете си, че децата мислят различно от нас.

Дори ако детето ви не се страхува от тоалетната, фактът, че изпразвате вътре гърнето му, може да го притесни. То схваща изпражненията си като част от тялото си и ги уважа­ва. В края на краищата и вие сте им придавали голямо зна­чение и сте му го показвали. При положение, че сяда на гърнето, за да ви достави удоволствие, това действие има за него същия смисъл като жеста на по-голямо дете, което по­дарява нещо на обичано от него същество. След като ви прави този подарък от обич, може да му се стори странно, че го изхвърляте в клозета. Изчакайте го да излезе, преди да се отървете от „подаръка".

Контролирането на пикочния мехур е по-трудно от това на червата. Поради което изисква повече време. Причините са няколко. На първо място физическите усещания, които сиг­нализират на детето, че има нужда да се изпишка, не са толкова ясни, колкото чревните движения. Второ, у детето, поне в началото, уринирането е автоматичен рефлекс, задвижван от напрежението в пикочния мехур. Докато при дефекацията формираните вследствие на чревната дейност изпражне­ния трябва да се изхвърлят с известно усилие. С други думи за детето е по-лесно да направи нещо, отколкото да попречи на нещо да се случи.

Контролирането на пикочния мехур има два аспекта: кон­тролиране по време на бодърстване и контролиране насън. Обикновено първото изпреварва второто. Д-р Гезел е забе­лязал, че усвояването на първия вид контрол се осъществя­ва на три етапа. Най-напред детето осъзнава, че се е напишкало. После разбира, че в момента се напишква и го съоб­щава. Още по-късно предварително се сеща, че ще се на-пишка. Преди да започнете да го учите, можете да му по­могнете да ви осведомява за етапите с думи. Когато го преобувате, кажете му: „Били се е напишкал, ето виж." Ако имате по-голямо дете, използвайте склонността към подра­жание на по-малкото. Позволете му да наблюдава как по-голямото уринира и кажете: „Томи сега пишка, гледай." Бащата също може да е от полза за момченцето, като му покаже как уринира прав. Ако тези предложения ви притес­няват, не използвайте подражанието като метод.

Когато наистина сте готови да учите детето си да не се напишква, доверете се на биологическия знак, сочещ, че му се уринира - пълния мехур. Обуйте му гащички и му кажете, че е вече голямо и може да се изпишка в гърнето си. Ако е момче, то би могло да поиска да пишка като татко в тоалет­ната. В този случай ви е нужно само едно стъпало, което да му позволи да достигне чинията.

Някои книги за отглеждането на деца създават впечатле­ние, че и момчетата, и момичетата отначало уринират сед­нали. Това не е никак естествено за момченцето и най-често се дължи на обстоятелството, че обучението се извършва от майката. Много по-естествено е то да се научи да уринира право като татко или по-големите братчета. А ако пък мо­миченцето ви иска да уринира право, позволете му, докато си даде сметка, че при него не се получава.

Научете детето си на някоя проста дума на неговото ниво за да обозначите биологическите му функции. Думата „пиш" е лесна за произнасяне. Тя е и най-разпространената. „Ури­нирам" е no-скоро неразбираем и мъчен термин. „Мокро" е също проста дума. Но каквато и дума да изберете, избягвай­те сложните изрази, които някои родители използват от пре­калено целомъдрие.

И в този случай е добре да се научи детето да се облекчава на различни места. Включително навън, за да не свиква само с едно помещение и с определени условия.

Контролирането на мехура по време на сън е процес, кой­то протича по^:бавно и с известни колебания, преди да се утвърди окончателно. Не се надявайте на бърз напредък. Поздравявайте детето за успехите му и дискретно премълча­вайте неудачите. Дори когато е придобило добър общ кон­трол над пикочните си функции, то може да се изпусне, ако например е погълнато от играта или е много уморено.

Нощният контрол може да се постигне само ако са изпълнени две условия. Преди всичко детето следва вече да умее да се контролира през деня. Освен това трябва да се е научило да не разхлабва сфинктерите си, докато спи. Естес­твено нощното контролиране ще е по-трудно и ще изисква повече време от дневното. Какво да направите, за да го насърчите? Нищо. Абсолютно нищо. Естественото разви­тие на мехура, както и фактът, че детето го контролира през деня и знае, че урината отива в тоалетната, рано или късно ще разрешат проблема.

Когато детето ви се събуди посред нощ напишкано, задо­волете се да смените чаршафчето, без да коментирате. Ка­жете само: „Другия път ще си ми сухо през цялата нощ", или „Може би другия път ще се събудиш навреме, за да оти­дем до тоалетната".

Дете, приучено да контролира червата си и през деня ме­хура си по описаните в тази книга методи от спокойна май­ка ей така, между другото, не би трябвало да има проблеми с нощния контрол. Те ще се появят само ако е било насилва­но да не се напишква денем и преувеличава значението на задачата. Тогава то по-трудно ще се контролира през нощта. Или пък ще се раздразни, че упражняват натиск върху него, и несъзнателно ще се освобождава от своята враждеб­ност към родителите, като се напишква нощем, когато може безопасно да отклони отговорността за действието си. Абсолютно задължително е родителите да приемат, че дете­то не се напишква нарочно. Та нали спи, когато прави това! Никога не бива да се наказва дете, което се напишква в лег­лото.

Някои твърде редки случаи на нощно напикаване се дъл­жат на физически причини. Те са ясни, защото имат и други симптоми, като например невъзможност за контролиране и през деня, които позволяват на лекаря да забележи анома­лията. Но в огромното мнозинство от случаите детето се напишква заради понасяното психологическо напрежение. Ако продължава да го прави и след като навърши пет годи­ни, на всяка цена се въздържайте от употреба на различни бабешки лекове, които повечето родители за беда използ­ват - без успех, разбира се (родителите, сблъскали се с този проблем, вършат най-странни неща). Та ако детето ви все още се напишква на петгодишна възраст, не се опитвайте сами да намерите разрешението, обърнете се към специа­лист.

Но да продължим. Можете да покажете на детето си пътя към тоалетната, но не можете да го накарате да ходи там, преди да е готово за това. Да предположим, че още не е го­тово. Че са минали десетина дни и усилията ви са останали напразни. Добре е да признаете, че му е още рано. Върнете се към пелените и изчакайте няколко месеца, преди да опи­тате отново. С най-големия ни син започнахме, когато беше на две години. След една седмица стана ясно, че в този мо­мент той няма никакво желание да се научи да се контроли­ра. Вместо да влизаме в конфликт, ние се върнахме към пе­лените и възобновихме опитите след шест месеца. Със същия резултат. Не беше готов. Още веднъж пробвахме месец пре­ди да навърши три години. И тогава за три седмици той ов­ладя и червата, и мехура си. И с по-малкия започнахме на Две години. Безуспешно. Хайде пак пелени. Когато след шест месеца опитахме отново, всичко се уреди за три седмици.
Какво мисли майката за проблема с чистотата

Да видим сега какво изпитва майката, когато се опитва да приучи детето си към чистота (много книги за отглеждане­то на децата пренебрегват този въпрос) и е решила за тази цел да приложи описаните в тази книга методи. Часът на истината е ударил: тя решава да се откаже от пелените. Как­во става? Може би нищо добро през първия и следващите дни. Детето цапа по няколко чифта гащички дневно и това е единственият резултат от цялата акция! Какво си мисли майката? Обикновено тя е объркана, чувства се несръчна и си казва: „Изглеждаше толкова лесно в книгата! Явно аз не се справям, не съм добра майка. Може би не ме бива за тия неща?"

Естествено и нормално е да има такова впечатление, осо­бено с първото си дете. То ще й помогне да си спомни, че за да се научи детето да сяда на гърне, най-важното .е не това, което тя като майка може да направи, а дали то е разполо­жено да възприеме новата техника. Ако не е узряло за нея, ще я отхвърли. Нека също не забравя, че когато овладяваме нова техника, ние правим грешки и си взимаме поука от тях. Обучението на детето минава по същите пътища. Вашето дете често ще греши и ще му е нужно време, докато усвои уроците ви.

Досега обсъждахме онова, което майката може да напра­ви в тази област, тоест ставаше дума за действията й. Сега бих искал да поговорим за нещо, което е неподвластно на контрола й - вътрешното й впечатление, усещанията й. Тряб­ва откровено да признаем, че възрастните и малките деца нямат еднаква представа за човешките отпадъци. Хлапето ни най-малко не се смущава от нааканата пелена. То може дори да харесва миризмата на акото си, да му е приятно да го докосва. Повечето майки обаче не споделят този ентуси­азъм. За детето-изпражненията са само интересен вид „ка­фява глина". То съвършено спокойно може да ги размаже като всяко друго вещество. Дори ще бъде особено гордо, тъй като ги е произвело самолично.

Естествено, желателно e да се научи детето да пуска кафя­вата глина в тоалетната чиния, а не да сътворява от нея про­изведения на изкуството. Но в рамките-на възможното по-добре е да не му налагаме да изпитва погнуса. Макар че няма да ни е лесно, тъй като на самите нас са ни внушавали отвра­щение към изпражненията и урината, когато сме били на не­говата възраст. Подсъзнанието ни не е забравило това време.

Затова майките се държат различно, когато почистват нааканото си дете или когато го къпят например. В първия случай те правят отвратена физиономия и дори използват изрази като: „Ах, колко лошо миришат тези пелени!" или: „Бебето мирише на лошо" или пък: „Мръсно бебе!"

Ако майката предаде своята погнуса на детето си, то ще се усеща „мръсно" или „лошо", задето е изхвърлило отпадъ­ците от тялото си, а това понякога има Катастрофално отра­жение върху по-сетнешното му сексуално развитие. Поради факта, че органите на отделянето са в непосредствена бли­зост с половите органи, отношението към едните може за съжаление да се разпростре и над другите. Така детето ско­ро ще започне да мисли, че всички органи, разположени „долу" или „там", са лоши и противни. А срамът и отвраще­нието са способни да спънат или направо да възпрат разви­тието на здраво отношение към половите функции,

Майката не е в състояние да контролира дълбоките си чувства, когато преповива или почиства нааканото бебе. Но ако я е гнус, тя трябва доколкото е възможно да не го показ­ва. Правилното поведение е да си дава вид, че смята тези неща за нормални, за съвсем обикновени. Стига да успее.

Разгледах въпроса с чистотата много подробно, защото в моята повече от двайсетгодишна медицинска практика не­веднъж съм бивал поразен от това до каква степен родите­лите забъркват и усложняват по невъобразим начин нещо, свеждащо се до обучението на детето в нова техника. Ако не бързате, ако започнете тренинга спокойно, без да ви личи, че му придавате особено значение, ако уважавате биологич­ните сигнали, сочещи, че детето ви има нужда да си изпраз­ни червата или мехура, то ще се научи да се контролира лес­но и без психологически проблеми.
На какво да играе детето през първото юношество

Да се спрем сега на един по-приятен аспект на „първото юношество" - обучението чрез игра. Съоръженията и игри­те, за които говорих, когато ставаше дума за прохождащото дете, все още трябва пълноценно да се използват. Но от две до три години детето очаква да прибавите нови, свързани с по-високата му степен на зрелост.

След като искаме от него да не се забавлява с отпадъците от тялото си, не е зле да му осигурим възможност да го пра­ви с пясък, пръст, вода, пластелин, боя и глина.

Играта с вода" запазва цялото си значение за дете на тази възраст. Позволете му да използва мивката или ваната. Две­годишното дете страхотно обича да топи разни гъби във во­дата и да ги изстисква, да пълни и излива пластмасови чаши или съдове. На вас тези игри несъмнено много бързо ще ви досадят, но не и на детето. Родителите често се учудват, че то може с часове да ш играе с вода.

За да разнообразите игрите с вода, дайте му кухненски съд и кукленски дрехи или кърпичка „за пране". Ще му ха­ресат и пластмасовите сламки, с които да духа във водата и да извършва някои физически опити на своето ниво. Малко настърган сапун също ще свърши добра работа. Сапунените мехури и пяната са истинско чудо за човек на две години. А плуващите играчки ще направят игрите му още по-занима­телни.

Не забравяйте, че през първото юношество детето обича да почиства, след като е изцапало или намокрило мястото, където си е играло с вода. Опитните родители успяват на­време да се възползват от тази склонност, защото по-късно тя изчезва. Така че оставете го да избърше предметите с гъба или с голям попиващ парцал.

На тази възраст детето обича и да „рисува" навън с вода. За това му е достатъчна голяма четка и кофа с вода/Харес­ва много и материалите, които може да моделира по вкуса си, като пластелин и глина. Пластелинът е очевидно пред­почитан от майките, защото цапа по-малко от глината. Можете да го купите или да го направите сами. Ето една проста рецепта: смесете две чаши брашно и чаша сол. Прибавете необходимото количество вода, за да придадете на сместа консистенцията на тесто. Ако много лепне, добавете още брашно. В зависимост от пропорциите, пластелинът ще бъде по-мек или по-твърд. За по-красиво замесете вътре някой хранителен оцветител, както и малко парфюмиран талк, за да мирише по-приятно. Една-две капки олио ще му позво­лят да се запази по-дълго. Съхранявайте го в найлонов плик - издържа около месец.

Когато децата на тази възраст си играят с пластелин, те не правят от него нищо определено. Интересува ги самият материал. Обичат да го мачкат, месят, натискат, опипват и да му придават различни форми. Това много ги отпуска. Най-добрите сечива са им ръцете. Но след като известно време моделират с ръцете си, предложете им за разнообразие шпатула.

Изрежете от шперплат квадратен плот със страна петде­сет сантиметра и го лакирайте, за да може детето да моде­лира пластелина или глината си върху него. Постелете на пода найлон или мушама, на масата под плота вестници и сте готови.

Друг предмет, за който детето ви е дорасло и който ще му служи, докато тръгне на училище, е черната (или зелена) дъска. Тя трябва да е поне метър и двайсет широка, за да може то да драска или рисува с големи жестове, без да се ограничава или въздържа. (Странно е колко малко родите­ли се сещат да подарят черна дъска на двегодишните си деца.) Дъската може да се закове на стената в детската стая. Като образователна играчка тя дава най-различни възможности.

Поставете бели и цветни тебешири в кутия или на пос­тавка, прикрепена към черната дъска. Детето вече може да драска колкото си иска именно там, а не където му пад­не. Но ще бъде учудващо, ако в поривите, свойствени на възрастта му, поне веднъж не „кръшне" към стените на апартамента ви.

Драсканиците са прелюдия към писането и рисуването. Дете, което не е имало възможност свободно да драска, ще започне да пише и рисува по-късно от другите. Когато се появява на бял свят, човек не е способен да координира дви­женията на палеца с тези на другите пръсти така, че да държи молива или перото. За да овладее техниката на писането и рисуването, той трябва достатъчно да е упражнявал малки­те си мускули. Тъкмо драскането е начинът, по който дете­то ви се научава да координира тези мускули, за да борави.с молива.

Черната дъска има много предимства. Тя е предмет, кой­то детето ви може да използва през цялата си предучилищ­на възраст, както и в първи клас. И ще му е от голяма полза, когато се учи да пише и рисува във възрастта между три и шест години.

Сега вече е време за пастелите. (Избягвайте да давате пастели на едногодишно дете, защото то ще се опита да ги изяде.) Хартията трябва да е достатъчно голяма за жестове­те му. Амбалажната хартия върши добра работа. Можете дори да използвате вестници. Детето ще рисува и драска върху тях със същия плам и удоволствие, с които го прави върху белия лист. Голямо парче правъогьлен шпертпалт е подходяща опора за рисуването. Закрепете отгоре му харти­ята с щипки за пране или за сушене на картини. За тази възраст, разбира се, изберете дебели и не много чупливи пастели.

А сега включете в дейностите му рисуването. На статив. Закрепете го на стената, така ще е по-стабилен от тринож­ниците, които лесно падат. Ако имате достатъчно място, един прикрепен към стената статив вкъщи и един здраво забит в земята триножник навън ще направят детето ви ис­тински щастливо. Можете и сами да изработите външен ста­тив от шперплатов плот с размери един на половин метър -достатъчно голям, за да побере разгънат вестник. Вземете две дървени трупчета, дебели около пет сантиметра, и ги фиксирайте в долните ъгли на гърба на плота, така че пос­ледният да е леко наклонен, когато го монтирате. В двата горни ъгъла пробийте по две дупки, които ще ви позволят да закачите плота на пирони или гвоздеи, забити в оградата или в някоя стена. Върху паното заковете рафтче с ръб, където да слагате тасчетата с боя. Всякакво пластмасово гърненце със завинтващо се капаче върши работа. Детето може да топи четката си направо в гърненцето. Завийте капачето след рисуването. Ще бъдете по-спокойни, ако сложите на детето престилка или го облечете в стара таткова риза с отрязани краища на ръкавите и закопчана на гърба.

Използвайте водни бои и предвидете добър резерв от хар­тия. Запасете се с вестници или вестникарска хартия, или пък амбалажна хартия. Ако имате късмета да живеете до печатница на вестници, поискайте да ви дадат хартиени из­резки. Повечето печатници на вестници притежават такива. " На тази възраст с четката трябва да се борави лесно. Не давайте на детето много малки или с тънки дръжки четки. То се нуждае от четка с дълга дръжка и с дебелина на кос­мите в края от поне един сантиметър. Нека отначало из­ползва само един цвят. Когато свикне с него и мине извест­но време, можете да прибавите и втори.

Някои родители взимат рисунките на двегодишните дете за „картини" и питат: „Какво е това?" Грешка, защото дете­то на тази възраст не рисува „картина" в разпространения смисъл на думата. То пo-скоро си прави опити с цветовете и линиите. Очаровано е от начина, по който може да произ­вежда цветове и линии. А когато спре да рисува, вече не се интересува от „творбата си". Важното е било да експери­ментира и да действа. Чрез рисуването е изразило дълбоки­те чувства, които още не може да назове с думи.

Всичко това сигурно ви кара да зададете въпроса, който се върти в главата ви: за какво е цялата тази каша от пластелин, глина, пастели и бои? Необходимо ли е родителите да правят толкова усилия? Отговарям „да" без всякакво ко­лебание! Малчуганчето ви още не се е научило да формули­ра с думи всичко, което изпитва. Дейностите, несвързани с речта, му помагат да изрази чувствата, за които още не раз­полага с названия, както и онези, които никога няма да имат такива. Те обогатяват и развиват неговата афективност, подсъзнанието и интуицията му.

Във възрастта на първото юношество игрите навън не губят значението си. Катерушката е все така ценена игра.

Каручка за дърпане, велосипедче на три колелета, за да върти педалите, големи топки за търкаляне и бутане, обемисти кухи кубове за премятане и подреждане - всичко това ще помог­не на детето да развие дългите си мускули и да придобие сила и ловкост. Пясъкът и водата също продължават да имат успех.

Нека кажем няколко думи за способността на двегодиш­ното дете да си играе с другите деца. Една разпространена сред възрастните грешка е да се надценява тази способност. Спомнете си, че както казах пo-преди, във възрастта на първото юношество детето още не е готово да участва в гру­пова игра. Затова майката, оставила двегодишни деца да се забавляват заедно в градината, спокойно може да разчита на скорошна размяна на удари. Което неизменно се случва!

Един-единствен другар в играта - такова е правилото. Личността на детето още не е достатъчно структурирана, за да разреши сложните проблеми, възникващи при повече участници. Интересно е да се отбележи, че най-добрият парт­ньор е по-голямото, пет-шест годишно дете. Но не, разбира се, по-големия брат или по-голямата сестра! Най-подходя­щите игри са тези, чиито елементи могат да се разпределят между няколко деца. (Защото няма начин да не се скарат за единственото велосипедче или камионче.) Пясъкът, пластелинът или кубчетата ще бъдат далеч по-добре приети, тъй като можете да ги поделите и да дадете достатъчно на вся­ко.

Не очаквайте от двегодишно дете да отстъпва играчките си на друго дете. Спомнете си, че то е неспособно да си иг­рае с другите. Един час игра в група е максимумът за тази възраст. Стойте наблизо, за да доловите признаците на умо­ра, да се намесите, преди да избухне разправия, и да прекра­тите играта навреме.

Да видим по този повод как се развива способността за колективна игра.

През периода на самотната игра детето е напълно нес­пособно да си играе с другите деца. Във .възрастта на първи­те стъпки другото бебе е играчка, а не партньор в игрите. Детето го разглежда внимателно, точно сякаш е нова играчка или някакъв интересен предмет, като го боцка с пръстче, щипе го или го гали, но никога не си играе с него.

През първото.юношество се извършва преходът от самот­ната към успоредната игра. Това означава, че две или пове­че деца заемат еднакво географско пространство, но че иг­рата на едното е независима от игрите на другите, дори ако им е приятно да са заедно.

Следващият етап е асоциативната игра, при която всич­ки деца правят едно и също, например играят на пясъка, правят купчинки, удрят земята с пръчки, без да осъществя­ват истински обмен.

Съвместната игра е свойствена на детето от следващия стадии на развитие, след тригодишна възраст. При нея деца­та обсъждат плановете си и си разпределят ролите, като посочват кой кога ще тегли количката и кой ще седи в нея.

Във възрастта на първото юношество детето има нужда както от спокойни игри, така и от игри на действието. Речта . му е регистрирала гигантски напредък и то започва да по­казва по-голяма чувствителност към думите - строителния материал на езика. Обича да си играе с тях, да имитира зву­ци, да повтаря познати броилки. Влюбено,е в „бебешките рими". Обожава повторенията като в „Трите малки прасенца". Изпада във възторг, когато успее да се сети какво става по-нататък.

Горко ви, ако внесете промени в позната приказка или ако забравите част от нея! То обича историите за собстве­ния си живот - как отива да пазара, как се вози на кола, как си играе в градината, - все едно дали са описани в книга или вие му разправяте за въображаемите приключения на дете, което много прилича на него.

Едно от най-хубавите спокойни занимания за тази възраст е „играта на мълчание". Наречете я така, защото малките деца обичат да правят всичко, което се нарича „игра". Пред­ложете на детето си следното: „Питър, хайде да играем на една нова игра. Нарича се „играта на мълчание". Ще стоим и двамата мирни, без да вдигаме шум, и ще слушаме. Шт. Слушай много внимателно и ми кажи какво чуваш." Тогава той ще ви изброи всички шумове, които долитат до там, където се намирате: кола, минаваща долу на улицата, птич­ка, която пее навън, или пък радиото на съседите.

Друг вариант: накарайте детето да затвори очи и да от­гатне кое издава звука, който ще чуе. Можете да чукнете с лъжица по чаша, да драснете по пила за нокти или да произ­ведете какъвто и да е интересен или характерен шум. Трета възможност: „Слушай сега. Ще кажа нещо съвсем тихичко, да видим дали ще го чуеш." Прошепнете тогава някоя прос­та заповед, като например: „Стани и иди да пипнеш вратата на коридора." След няколко такива заповеди приключете играта, като му прошепнете на кое място сте скрили подаръ­че за него.

Играта на мълчание" е особено препоръчителна за тази възраст. Тя научава детето да стои мирно и да се вслушва. Подходяща е и за изтощената от свръхактивното си хлапе майка, която има нужда от нещо по-спокойно, за да си отпочине. „Играта на мълчание" е и добро средство да се прибе­ре вкъщи дете, което отказва да обядва или не бърза много да се изкъпе и да си легне.

Друг важен аспект на промяната, настъпваща през първо-то юношество, откриваме в хранителните навици. Хранене­то на детето не би трябвало да създава психологически проб­леми, ако разчитате на естествения му глад, за да го насърчи­те да яде. Въздържайте се да го насилвате или да го карате да бърза. Сигурно ще се храни по-лошо и по-малко, откол­кото ви се иска, но все пак ще погълне достатъчно, за да компенсира огромната изразходвана през деня енергия. Да­вайте му рационално подбрани храни и го оставете намира. Не настоявайте да си изяде всичкото ядене преди десерта.

Понякога се появяват трудности поради това, че някои родители започват да изискват детето им „да се държи при­лично на масата". Заблудени от наскоро усвоената свободна реч, те заключават, че детето е достатъчно зряло и че може да прояви същата зрелост във всяко отношение. Всъщност за него е твърде рано „да се храни културно".

Споменах, че на този стадий от развитието си детето мно­го обича ритуалите. Тъй че сега е моментът да въведете ри­туал на лягането, който има много предимства. За съжаление малките деца не изпитват „естествена потребност.да си лягат". Ние се нуждаем от всичко, което би ги накарало да го сторят, и ако ритуалът се окаже полезен, нека се възполз­ваме от него! За тази цел трябва да убедим детето, че ляга­нето е толкова неизбежно, колкото и залезът на слънцето.

Предлагам ви един съвсем прост сценарий. Преди всичко избягвайте игрите на действието след вечеря, защото те възбуждат детето й то трудно възвръща спокойствието си. Започнете подготовката е къпане. Повечето майки виждат в къпането само хигиенно средство, докато за детето на тази възраст то е и възможност да си поиграе във водата. По-често му позволявайте да си играе с вода - така ще бъде и по-чисто. Та оставете го да шляпа във ваната колкото иска й само да ви каже, когато е готово да излезе. (Ако по някак­ва причина бързате, опитайте се да ускорите операцията.) Дайте му много играчки във ваната, това ще го отпусне и укроти. След къпането детето би могло да си легне и да хап­не в леглото. Така то приема лягането заради наградата -нещо вкусно за ядене. Хапването.в леглото ви дава възмож­ност за спонтанен и нежен разговор. Благодарение на него и на майчинското ви присъствие лягането също ще бъде по-лесно преглътнато. След като хапне, прочетете му една-две приказки.

Това е мигът, в който таткото може да се намеси в цере­монията. Някои бащи не обичат да четат приказки на деца. Жалко. Не се насилвайте, малкото няма да хареса приказ­ката, ако усеща, че татко не я чете с удоволствие. Други бащи се прибират твърде късно от работа, за да се занимават с детето си - то вече си е легнало. Ако имате късмет да ви се падне съпруг, който обича да чете приказки, би било чудес­но татко да сменя мама в даването на нещо за хапване и четенето. Правил съм това и с трите си деца и то ми е носи­ло огромна наслада. Като четете приказки на детето, вие го научавате на много неща. Показвате му, че го обичате, след като му отделяте от времето си. Показвате му също, че оби­чате книгите и му давате възможност и то да ги заобича. А интересните разговори, които спонтанно се започват в тези сладки мигове, са истинско откритие.

Когато четете на дете, дръжте книгата така, че то да виж­да картинките. Те са от голямо значение. Помогнете му да се научи да „забелязва подробностите" в картинките, като му поставяте въпроси за хората или предметите, изобразени на тях.

Практиката да четете на детето, когато си е легнало, може да продължи, докато то навърши седем или осем години, или пък докато само ви каже ясно, че вече не желае да му четете. Някои родители я прекратяват, щом детето се научи да чете. Това е погрешно, защото дори тогава то още някол­ко години ще харесва близостта и топлината ви в часа за четене.

Ако обичате да измисляте разни истории, ритуалът на лягането се превръща в истинско чудо! Хлапето ви с особе­но удоволствие ще изслушва разказите за въображаемо дете, което много прилича на него. Ако никога не сте разправяли приказки на дете, сега е моментът да започнете. Слушате-лят ви ще хареса приказката, каквато и да е тя. А включите ли и забавни звуци, триумфът ви е осигурен. Използвайте един съвсем лесен номер, добре познат на ораторите - от време на време повишавайте и снижавайте тона си като ар­тист. И в двата случая гласът ви ще завладее аудиторията си. Сегиз-тогиз питайте какво ще стане по-нататък. Детето естествено ще ви каже. Тогава потвърдете: „Точно така. Джони намерил куклата и я върнал вкъщи!"

През първото юношество много деца се боят от тъмното. Защо да се борите срещу страха и да принуждавате уплаше­ното дете да стиска зъби и да спи в тъмна стая? Нищо не пречи да оставите да свети малка слаба лампа, която да раз­сее страха му.

Психологическото равновесие на детето ви си струва нез­начителната сума, която ще дадете за изразходвания ток. И не се безпокойте, че то винаги ще спи на светло. Постепен­но потребността му от светлина ще отзвучи и детето ви чудесно ще заспива и на загасена лампа.

Няма никаква причина също да лишавате детето от нощ­ния биберон дори на две или две и половина години. Много сведущи по въпроса съседки ще ви укорят: „Какво? Биберон на две години?" Е, да, и какво от това? Какво ненормално има? Ако още му е нужен предмет, който му дава сигурност, защо да му го отнемаме? И трите ми деца заспиваха с биберон и загубиха този навик между две и три и половина години.

Важно е ритуалът на лягането да доставя удоволствие на детето. Добре е то да няма търпение да си легне. Не бива да вижда в този момент порицание, да смята, че брутално го заточават в тъмното, докато останалото семейство се раз­влича. И нека церемонията по лягането да е приятна не само за детето, но и за родителите.

Тук отново бих изтъкнал ролята на таткото. Наскоро ви­дях реклама по случай деня на бащата, в която се казваше: „Твой ред е да направиш нещо за татко. Той плаща за зъбо­лекаря, за ваканцията, за електрическата китара... Страхо­тен татко, нали? Кажи му го с един много специален по­дарък от магазините Орбак". От гледна точка на магазини­те Орбак това бе хубава, добре измислена реклама; но оно­ва, което ме заинтересува в нея като психолог, бе схващане­то за ролята на бащата. Ако вярваме на рекламата, послед­ният се ограничава да прави материални подаръци на дете­то - зъболекаря, ваканцията, електрическата китара. Не е зле да си спомним думите на Емерсън: „Подаръците не са дарове, те са оправдания за онова, което не даваме. Единст­веният значим дар, който можем да направим, е да дадем малко от себе си." Ето какво трябва да даде бащата - малко от себе си, част от времето си, която да посвети на детето си, като прави това, което доставя удоволствие и на двамата, Ако бащата се занимава с детето по задължение, с тъжно примирение и без никакво удоволствие, то ще го почувства и няма да извлече полза от прекараните заедно мигове.

Ето защо е невъзможно да се уточни какви дейности да извършват двамата заедно. Бащите имат много различни стремежи и вкусове. Сигурен съм, че на един татко ще му е приятно да прави някои неща с двегодишното си дете, като например да му чете или да му разказва приказки, да плува или да погази във водата с него, да го заведе в градината или на лунапарк, или просто да го поразходи по улицата. По вре­ме на разходката детето може да събира камъчета, да наблюдава мравките в тревата, да се отдава на всички ония завладяващи за възрастта му изследователски дейности. Но всеки баща трябва сам да открие какво му е приятно да пра­ви с детето си. Ако прочете Гезел или други хубави книги за детската психология, съвместните игри ще го обогатят още повече. Ще почувства етапите на афективното и интелекту­ално развитие на детето, които не би забелязал, ако е напълно невеж в психологията му.

Ще прибавя още нещо, преди да завърша тази глава. През първото юношество най-забележителният аспект от разви­тието на детската личност е нейната динамичност. Необхо­димо е родителите дал приемат, за да помогнат на детето да утвърди своята индивидуалност и да си изгради стабилна себепредстава.

Любопитно нещо - всички ние искаме като пораснат, де­цата ни да станат силни и динамични, но много от нас труд­но понасят тази динамичност, когато децата са на две годи­ни. Двегодишното дете е изтъкано от динамика. Кой би ос­танал безразличен към енергичната му съпротива срещу при­нудата, към радостта му от живота - естествена, буйна, чув­ствена, към изискванията му за незабавно задоволяване на желанията му, към всеотдайното му и възторжено включ­ване в разкриващия се пред очите му свят! Всички дейнос­ти, които правят от него истинско същество, са резултат на същия динамичен порив. Без него то не би се научило да сяда, да пълзи, да ходи. Динамичността е велик източник на психологическо равновесие, не се бойте от нея. Не бива де­тето да я загуби. Напротив, поддържайте жизнената му сила и гледайте на нея като на коз, вместо като на недостатък, от който да го отучвате.

На този стадий от първото юношество нека дадем на дете­то три неща: уважение към жизнеността му, правила, нагодени към нея, и собственото ни умение да се приспособяваме. Така ще му помогнем да попълни оптичната система на себе-представата си със специфичното за възрастта му стъкълце.

ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ

(ПЪРВА ЧАСТ)

Ако още се борите с детето си, което изживява стадия на първото юношество, ще научите с облекчение, че природа­та ви готви един много по-лесен следващ етап.

Прекрасно си спомням първото юношество на най-голе­мия ми син. И двамата с жена ми скърцахме със зъби и се молехме: „По-бързо да навършва три години, че вече не издържаме!" И наистина, щом настъпи дългоочакваният момент, той коренно се промени. Знаехме: започва нов, много по-лесен етап в развитието му и въпреки това не ни се вярваше, че тригодишният ни син и малкият демон от­преди половин година са едно и също дете.

Спомням си например, че веднъж, малко след третия си рожден ден той ме попита: „Татко, може ли да погледам телевизия?" Едва не паднах от учудване, тъй като през ця­лата предишна година, не му беше й хрумвало да поиска разрешение за нещо. Това поведение бе знак за нов стадий на развитие, през който детето прави всичко възможно, за да се държи мило и да задоволи изискванията на родители­те си. То изпитва истинско удоволствие да бъде сговорчи­во, докато през първото юношество често оставате с впе­чатлението, че единственото му желание е да ви слага пръти в колелата.

Предучилищният период трае приблизително от три до шестгодишна възраст. Обратно на предидущите етапи, той не може да бъде свързан с никаква специфична или характерна задача. Детето ви се развива, отдавайки се на многоб­ройни дейности. Начинът, по който подхожда към тях и ги овладява, ще определи представата му за себе си. Така ще се изгради и структурата на личността му, която ще придо­бие окончателната си форма след шестия му рожден ден.

Преди да се спрем на различните задачи, които трябва да изпълни в развитието си, да прегледаме набързо този етап, година по година, за да дадем обща представа за типичното дете на три, четири и пет години.