Интелектуалните потребности

Бебето ви има не само афективни, но и основни интелектуал­ни потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно относно начина, по който то възприема света. Никога не бива да забравяте, защото това е много важно, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.

Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прек­расно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие". Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във своята вселена.

За възрастния подобна реалност е трудна за възприема­не; ние сме преживели много години, през които съзнание­то за „аз" и „не-аз" в заобикалящата ни вселена всекими-нутно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в нача­лото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз" или „мен". Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз"-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин - неколкомесечното бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз" си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.

Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждане­то" на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигу­рявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето виж­да и чува, .толкова повече иска да види и чуе."

Наблюденията на д-р Уейн Денис в три техерански сиро­питалища осветляват този въпрос по драматичен начин. В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюше­ци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се нау­чели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберо­ни, монтирани в люлките, като само от време на време ме­дицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Ня­мали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.

Когато тези бебета навършили три години, те били прехвърлени в друго сиропиталище, което предлагало същия тип атмосфера и среда. Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Из­между -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента. Д-р Денис открил също, че едва 15% от тригодишните деца във второто сиропиталище се били научили да ходят.

При едно следващо проучване в бейрутско сиропитали­ще д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пи­пат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, пар­чета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластма­сови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пласт­масови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило сти­мулирането още по-ефикасно..

Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чуж­да помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с пре­доставените предмети. По време на опита бебетата ускори­ли четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосред­ственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да се използва стимулът, какъвто би могло да пред­ставлява участието на възрастни в играта.

До същите заключения водят наблюденията върху раз­витието на деца, чиито родители са бедни и заемат ниско обществено положение, сравнени с децата от относително заможни семейства. На три-четири годишна възраст децата, произлезли от средната класа, имат много по-високо ниво на знания и интелигентност в сравнение с децата на бедни родители. Защо? Защото децата от средните класи получават по-голямо сензорно и интелектуално стимули­ране дори в първите си месеци. Те имат достъп до повече разнообразни предмети, с който да си играят. Техните май­ки им осигуряват тези предмети, разрешават им да боравят с тях, насърчават ги в експериментирането, като едновре­менно им говорят.

С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на све­та, надарено с определен интелектуален капитал, не устоя­ва на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наслед­ство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на мак­симална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална инте­лигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет го­дини от живота му.

Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.

И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат ра­бота - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластма­сови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни пред­мети,, с които да се задави.

Производителите на играчки също предлагат многоброй­ни хитри изобретения! Поспрете у търговеца на играчки, за да купите дрънкалки и обръчи за люлка. Снабдете се с пред­мети за окачване над количката или креватчето на детето; със система от халки и хоризонтални пръчки, които бебето да хваща, за да се изправя; или пък с аквариум от прозрач­на пластмаса с рибки, който да поставите до леглото.

Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно сти­мулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в уни­версалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за детето си.

Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебе­то предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непре­менно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.

Какво да му говорите? Всичко, което ви дойде наум. На­пример: „Дойде време за къпане, бебенцето е доволно. Дали водата му харесва днес?" Или: „Сега ще сменим пелените! Ще махнем старата пелена ей така, ще сгънем новата ей така, ще увием бебето ей така и ще закопчаем безопасната игла. Готово." Всяка майка разполага със собствен репер­тоар от думи и песни.

Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебе­то, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го лю­леете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му разви­тие. А и самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „крот­ко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се раз­вие и да достигне максималния си потенциал на интели­гентност.

Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори ако имате домашна помощница и нямате друго дете, едва ли ще ви се иска непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, ко­гато имате желание за това. Така то ще обикне присъстви­ето ви и вие неговото.
Общ поглед върху ранното детство

Бих искал сега да направя един бегъл преглед на развитие­то на бебето ви през ранното му детство, тоест през първа­та година от живота му. Преди това обаче държа да ви пре­поръчам една книга, която описва подробно развитието на детето през първите пет години. Тя е резултат от наблюде­нията, извършени над милиони деца от д-р Арнолд Гезел и асистентите му от Клиниката за детско развитие в Йейл. Този труд е истинска енциклопедия на първите пет години и мисля, че родителите трябва да си го набавят. Той се на­рича „Малкото дете в съвременната цивилизация", защото точно това е изследваната тема. В него се описва животът и поведението на едномесечното бебе и се проследява раз­витието му до петгодишната му възраст.

Тази книга може да е особено полезна за отглеждането на първото ви дете. Всички родители опознават децата, като експериментират върху първото от тях. Понякога си мис­ля, че нямаше да е зле, ако можехме да използваме първо­то си дете като „опитно зайче" и да започваме от нулата с второто, когато вече знаем много повече (сигурен съм, че и на вас ви е минавала през ума тази мисъл, особено ако с първото дете ви е било много трудно). Д-р Гезел ви дава възможност „да имате първо дете преди първото дете". С други думи, да откриете какво представляват децата и как­во можете да очаквате от тях в различните стадии на разви­тието им. Нека моят кратък преглед на въпроса не ви спес­тява прочита на детайлните изследвания на този лекар.

Сметнах за по-удобно да разделя ранното детство на пе­риоди от по три месеца, като все пак ви напомням, че става дума за произволно делене. Искам да ви дам обща предста­ва за растежа и развитието на детето ви през тези периоди и да ви предложа подходящи средства, за да му осигурите чрез игри най-добрата среда, способна да насърчи интелек­туалното му развитие.

Многобройни проучвания са показали, че новородените ясно се различават едно от друго по своята пасивност или агре­сивност, по чувствителността си към светлината, звука, допира, по нетърпението да хванат гърдата или биберона, по темперамента, мускулния тонус, кръвната група и хор­моналното равновесие.

Моите двама сина например съвсем не изразяваха еднак­во глада си. Когато Ранди, големият, се събуждаше гладен, той обявяваше това с пронизителен вой, който се чуваше чак в съседните къщи, и не спираше да реве, докато не на­лапаше биберона. Ръсти, по-малкият, се държеше другоя­че. Той отваряше очи и весело си играеше сам в продълже­ние на няколко минути. Едва след това ни съобщаваше, че е гладен. „Съобщението" напомняше за онези будилници, които отначало тихичко пропяват, но ако не откликнете на първия им дискретен знак, започват оглушително да звънят. Ръсти хленчеше и се разплакваше сериозно само ако не му обърнехме внимание.

Значи имаме работа с две деца, две момчета с едно и също генетично наследство, но твърде различни още от рожде­ние по психологическите си характеристики и схемата на поведението си.

И вашите деца ще бъдат различни едно от друго. Уважа­вайте индивидуалността на всяко от тях. Нито едно няма да отговаря точно на поведенческата схема, предвидена за определена възраст или степен на развитие. Без да забравя­те, че вашето бебе е абсолютно уникално, нека преминем все пак към едно общо описание на бебето през първите три месеца от живота му.

Новороденото прекарва по-голямата част от времето си в сън; понякога то спи по двайсет часа в денонощието (но и това може да не важи за вашето бебе). Общо взето през първите три месеца бебето е спокойно и пасивно; то още не може да си вдига главата, да се обръща (освен случай­но), нито да мърда палеца и пръстите си поотделно. Възпри­ема света като нещо огромно, подвижно и шумно. Макар почти веднага да започва да се вглежда в лицата, то все още не ги различава едно от друго. Иначе мозъчето му ре­гистрира учудващ брой неща. Наскоро проведените изслед­вания на д-р Робърт Фанц показват, че новороденото ясно долавя добре очертаните зрителни обекти. То по-дълго задържа погледа си върху черно-белите силуети, отколко­то върху цветни петна без определен контур; схематичните линии на човешкото лице привличат вниманието му пове­че, отколкото някоя безредна композиция от подобни ли­нии. От своя страна Д-р Луис Липсет е доказал, че дори в първия си ден бебето различава определен брой звуци и разнообразни миризми и бързо придобива рефлекси спря­мо тях, ако се повтарят.

Резултатите от подобни изследвания свидетелстват, че вашето новородено регистрира в мозъка си онова, което чува, усеща и вижда. То може да изпитва удоволствие от някои усещания още с раждането си, а вие можете да си играете с него, щом стане способно за това, Не в смисъл да го подхвърляте във въздуха и да си играете на криеница, а като оставате на неговото ниво, което все още е много при­митивно.

Започнете да си играете с бебето си, като развивате слу­ховите му способности. Малките бебета имат много чувст­вителен слух и се стряскат от силни и внезапни шумове. Но им е приятно да слушат говор и тиха песен. Спират да пла­чат, когато чуят шум от стъпки. Така че използвайте тези магически врати - ушите на вашето бебе.

Говорете му и му пейте песни. Издавайте забавни звуци. Свирете на различни музикални инструменти. Карайте го да слуша разнообразни звуци като биенето на стенен часов­ник, тракането на метроном или звъна на лъжичка в чаша.

Може да ви се стори, че когато правите това, в мозъка му не се случва нищо, но всъщност всички тези звуци се запис­ват в него. Вие му осигурявате положителен сензорен сти­мул.

Кожата е друг привилегирован обект на стимулиране. Бебето обича да го докосват и галят. Масажирайте го ле­кичко пет минути преди или след баня. Но не и ако считате това за досадно задължение. Само ако ви е приятно.

Правете му, гимнастика чрез малки телесни игри, които да засилят мускулния му тонус. Когато е легнало по гръб, опънете ръчичките му встрани, после ги свийте на гърди­те. Повторете това просто движение няколко пъти.

Вдигнете крачката му и леко ги раздвижете, все едно че кара колело. Щом разбере за какво, става дума, бебето ви ще започне да се смее или да се усмихва, особено ако прид­ружавате упражненията с ритмична песен или забавни зву­ци.

Осигурявайте му сензорно стимулиране и чрез очите. Люлката е вселената на бебето, а колко тъжна е тя поняко­га! Как бихте понесли да живеете в къща или апартамент с четири голи стени, без нищо да нарушава това печално ед­нообразие? Развеселете люлчината вселена на бебето ви с визуални стимули. Вземете парчета плат, хартия или пласт­маса с ярки цветове и необичайни форми и ги закачете от­страни или над люлката. Купете висулки или ги направете сами от фолио, хартия, картон, цветни копчета или какво­то и да е друго и ги окачете на връв или въженце. Повечето майки разполагат висулките над главата на бебето, което е погрешно през първите шест седмици от живота му. През това време то лежи по гръб с обърната надясно или наляво глава. Така че висулките трябва да се намират вляво или вдясно от люлката. Чак на месец и половина бебето ще - придобие психологическа способност да насочва главата си и да обръща погледа си към тавана.

Много е важно също да не оставяте бебето си непрекъснато в люлката му. Взимайте го на коленете си от време на време, за да разгледа нещата под различен ъгъл, или го нас­танете в детско столче в друга стая, за да види какво става наоколо. Някои майки предпочитат да носят бебето в раничка на гърба си, докато си гледат работата. Идеята не би харесала на всички, но ако ви допада, ще ви позволи да пред­ложите на малкото интересни визуални ъгли.

И така, вие говорите на бебето си и му пеете песни, но то регистрира всичко това твърде пасивно и не ви отговаря по никакъв начин. Навърши ли два месеца, ще забележите, че нещата са се променили. Ще откриете, че малкото започва да прави усилия да ви „отговори", когато общувате с него с думи или издавате смешни звуци. Че отваря уста, сякаш се опитва да каже нещо. По-късно от това ще произлезе ти­пичния „разговор", съставен от безсмислени звуци, което всяко бебе води с майка си.

На тази възраст усилията на детето да ви отговори са свързани и почти съвпадат с друг важен етап от развитието му - хващането, ръководено от зрението, едно от първите големи открития, които прави бебето в овладяването на вселената си. Този етап настъпва в момента, когато то е придобило способност едновременно да види даден пред­мет, да го достигне и докосне - действие, което му отваря вратите на нов свят.

Можете да насърчите появата на тази способност на око­ло двумесечна възраст чрез изработена от вас проста и ев­тина система. Вземете най-малките детски чорапчета, кои­то можете да намерите; те трябва да са ярки - алени или жълти например. Срежете върховете им и направете от­страни дупка, през която да мине палчето на детето. Наденете ги на ръцете му така, че пръстите му да излизат навън. Ето че сте му направили шарени ръкавички без пръсти.

Отначало, когато си мърда ръцете, то не си дава сметка, че те му принадлежат. Като му наденете шарените ръка­вички, вие му позволявате да осъзнае този факт много по-рано, с което насърчавате развитието на хващането, управ­лявано от зрението.

Предлагам ви да сторите и още нещо, за да обогатите зрителната му вселена. Замисляли ли сте се колко е едно­образен светът за бебе, което преповиват? То лежи по гръб и пред вдигнатите му нагоре очи се разкрива доста тъжна гледка. Поставете огледало от едната си страна, за да може бебето да вижда вашите и своите движения, докато го преповивате или къпете. Това ще засили интереса му към за­обикалящия го свят.

Но бебето ви има нужда не само от свят, който го инте­ресува, а и в който участва. Трябва да го научите, че може да върши някои неща, които въздействат върху околната действителност. Вече споменах за необходимостта да му говорите и да му пеете. Също толкова важно е и да отгова­ряте на звуците, които издава. Детето ви започва много рано в живота да си играе със звуците. Когато се прозява или бъбри нещо нечленоразделно, отговорете му със същия звук, ще му доставите удоволствие. По този начин то получава отклик от околната среда и това му харесва. Реагира като дете на нова играчка. Желае да произнася тези звуци, за да му отговорят отново.

Бебето ви има голяма полза от подобен обмен. Така то се учи да върши неща, който въздействат върху вселената му. Схваща, че живее в свят, в който може да участва. Този урок ще му помогне от най-ранна възраст да добие доверие в себе си и желание да се изразява по своя си примитивен начин.

Има и друго просто средство,, което би породило у бебе­то ви чувство за участие/Можете да го измайсторите сами от парчета плат. Зашийте парцалчета от различна тъкан върху гумирано каре плат с около шейсет сантиметра стра­ната. Бебето ви ще опипва парцалчетата и ще усеща разли­чията им. Допирът до разнообразните материи ще проме­ни опита му за света и ще го насърчи да продължи да го изследва и да изтръгва от него отговори.

А ето и още един начин да дадете на детето представа за свят, в който участва. Вземете ластик или въже и закачете на него безопасни предмети: лъжици, дрънкалка или на­пример пластмасова гривна. Избягвайте дребните неща, които може да лапне и да се задави с тях. Завържете съкро­вищата точно над него, така че да ги достига. Уверете се, че ластикът или въжето са достатъчно здрави и дебели, та да не могат да се увият около ръцете или краката му и да прекъснат кръвобращението му. Не използвайте конец.

Като си служите с подобни „фокуси", вие обогатявате личността на вашето бебе, осигурявате му непрекъснато развитие, тъй като го поставяте в контакт с различни пред­мети и различни ситуации. Научавате го, че като въздейст­ва над онова, което го заобикаля, получава съответен отго­вор.

Създавайки за бебето си ситуации, в които то разбира, че може да окаже влияние върху околната действителност, вие играете особено важна роля на този стадий от развитието му.

Третият месец бележи момент на преход.

В началото му бебето се опитва да достигне предметите. Това движение сочи преминаването от пасивно и непроизволно поведение към активно боравене с нещата и изуча­ване на околната среда.

През първите три месеца новороденото изследва вселе­ната с очите, ушите и, разбира се, с устата си, когато суче. Оттук нататък ще я изследва с ръцете си. Ще започне да проявява онова, което д-р Гезел нарича „жажда да пипа". Бебето обожава да хваща и опипва предметите, да борави с тях. На около четири месеца ръцете му придобиват голямо значение. Дотогава е открило благодарение на зрението си, че предметите имат форма и цвят. Ето че сега започва да установява чрез ръцете си, че предметите имат и други ка­чества - мекота, твърдост, консистенция.

Ученият, който изучава физическия свят, не е по-жаден и любопитен от четиримесечното бебе, опитващо се да раз­бере дали предметите, които може да хване и държи, са твърди или меки, грапави или гладки, сухи, влажни или пухкави. Така че дайте му възможност да провери. Поста­вете в близост до ръката му различни предмети и го оста­вете да ги опипва, докосва и мачка. Парчетата плат, които сте приготвили, ще бъдат особено оценени.

Точно на тази възраст бебето започва всичко да слага в устата си. Всъщност устата се явява един от главните се­тивни органи, чрез които бебето проучва своята вселена. И това продължава години наред. Все едно; че малкото си казва: „Няма да разбера истински на какво прилича това нещо, ако не си го сложа в устата." Затова е много важно на този стадий да гарантирате максимална сигурност на средата му. Ще трябва да отстраните чупливите висулки и красивите остри предмети, които би могло да лапне (те бяха отлични за визуалното изследване от предишните месеци). Сега му дайте здрави предмети, които не може да глътне и с които не може да се задави.

Точно сега дрънкалките стават актуални. Идете в мага­зин за играчки и купете най-различни. Има една играчка, предназначена за по-големи деца, която бебетата между три и шест месеца обичат да хапят .и опипват - това е еластич­ната гумена кукла, която се извива на всички страни. Гуме­ните играчки, които се стискат, също добре подхождат за тази възраст. Но внимавайте с онези, които имат метали­ческа свирка - тя може да бъде изтръгната или да се откъсне при употреба и детето да се задави с нея.

После идва моментът, когато детето ви иска да си играе с меки на питане играчки или кукли, които да гали. Внима­вайте със стъклените очи - току-виж ги изскубнало и ги натикало в устата си. И тук има опасност от задавяне. Мо­жете да купите „кукли за галене" от магазина за играчки. Или сами да измайсторите такива. Миещата се повърхност направете от стари кърпи за лице или от гумирана мате­рия. Парчета гума, дунапрен или дори някой стар найлонов чорап ще ви послужат за гарнитура.

Не се ограничавайте с магазина за играчки - обиколете и. щанда с предмети за домашни любимци! Гумените кости и хлопките забавляват бебето не по-малко от кученцето.

Възрастта, в която бебето може да се постави в кошарка, е някъде между три и четири месеца, преди да се е научило да сяда, преди да е започнело да пълзи и да е осъзнало сво­бодата, която предлага обширната повърхност на пода. Ако го сложите в кошарка по-късно, то може да я възприеме като затвор. Разположете кошарката там, където работи­те, в дневната или кухнята, там, където бебето по-добре ще се възползва от компанията ви и ще гледа какво става около него. А може и да си стои в нея далеч от вас и само да се забавлява с играчките си.

Към шестмесечна възраст бебетата започват ясно да из­питват онова, което се нарича безпокойството на новоро­деното. През първите шест месеца вашето бебе е добило точна представа за всичко, което му е близко, за лицата и хората около себе си. Сега съзнанието му е достатъчно раз­вито, за да различава хора и неща, които не са му близки и следователно са му непознати. На тази възраст бебето тряб­ва много постепенно да влиза в контакт с лице, което не познава. Не го поставяйте внезапно в нова ситуация. Ако при запознаването се плаши или се разплаква, вашето бебе ви казва, че го е страх. Дайте му време, повече време.

На тази възраст то желае да гука и да издава различни звуци. Обменът на лишени от смисъл звуци, започнал на два или три месеца, се превръща в установена и стройна система на словесна игра с вас. Първият зъб се появява обикновено към седмия месец. Растежът на зъбите е прид­ружен от неустоима нужда да се хапят предметите, затова на бебето му трябват играчки, които да стиска между вен­ците си.

Все в този период между шест и девет месеца детето се влюбва в повторението. То обожава да повтаря нещо, дока­то не усети, че го е овладяло напълно. Например да удря и пак да удря някакъв предмет в масата или в облегалката на столчето си. Възрастният бързо се уморява от това по­вторение и му е много трудно да разбере радостта, която то носи на малкото.

От шестия месец нататък бебето започва да открива удо­волствието от подражанието. През цялото му детство под­ражанието ще остане една от най-мощните социални пру­жини. Шестмесечното бебе имитира жестовете на родите­лите си, като например изтрива масата с гъба; имитира и звуците, издавани от мама и татко. Много преди да прого­вори, намира начин да предаде посланията си на другите. То е като пътешественика, който не знае местния език и все пак чрез неразбираемо бърборене и жестове успява да покаже какво иска.

Към осеммесечната си възраст бебето вече умее да пълзи - дейност, която го превръща в по-активен изследовател на заобикалящия го свят.

На осем или девет месеца то е твърде голямо, за да го къпете в мивката или в коритцето му. Вече е готово да се къпе във вашата вана. Ще трябва да сложите съвсем малко вода, защото оставеното във ваната дете рискува да се уда­ви. Пуснете във водата плаващи играчки, тоалетни ръкави­ци, съдчета, тасчета от пластмаса и ето че цял един нов свят от чиста радост се открива пред него. Да си играе във водата е едно от любимите неща на детето. Може би защо­то смътно си спомня за неотдавнашния си живот в амниотичната течност в майчиния корем. Каквато и да е причи­ната, играта във водата го успокоява и отпуска.

След като вече се е научило да пълзи, вашето бебе ще започне да се придвижва на четири крака. Щом запълзи и главно, щом вземе да се изправя, става наложително да от­страните всичко опасно за него. Проверете внимателно дали не сте забравили на земята някоя карфица, габърче, пирон-че или друго нещо, което може да глътне. Помнете, че бе­бето слага в уста всичко, което намери! Че хваща и дърпа всичко, което стърчи, въже или конец например.

Гледайте вашето неуморимо изследователче с винаги вирната главичка да не дръпне върху себе си остър или тежък предмет.

Оставяйте от време на време детето си извън кошарката му. Ъгълът на някоя стая или дори цялата стая - след като барикадирате изходите и приберете всичко опасно - ще му осигури поле за действие за целия ден. Интересът към за­обикалящия го свят ще го накара да си играе само до поло­вин час. За дете между шест и девет месеца най-обикнове­ните предмети от дома са и най-добрите играчки.

Възрастта, на която бебето може да отваря ръката си и да пуска предметите, е различна според децата. Когато ва­шето дете достигне до този етап от физическото си разви­тие, за вас настъпва време на изпитания. Бебето е открило една съвсем нова игра, която се нарича „пускам и хвърлям предмети". И ето че те излитат извън кошарката, падат по пода, хвърчат от масата или от стола на детето! То не върши това, за да ви дразни или да ви създава неприятности. Просто тази игра е част от общите му изследвания върху съставки­те на света.. Тя е откритието на връзката между съвсем но­вата способност на ръката и законите на земното привли­чане, дори ако бебето е неспособно да я формулира.
От девет до дванайсет месеца

На девет месеца някои бебета вече ходят; други прохождат на година; трети чак на година и два-три месеца. Но проб­лемът с възрастта, на която проявяват готовност да се при­движват самостоятелно, не е важен. Обикновено преходът от хоризонтално към вертикално положение на тялото завършва през трите последни месеца на първата година От този момент нататък вашето бебе вече няма да лежи пасивно и спокойно, докато го преобувате й преобличате. Напротив, ще се е превърнало в истински „земен червей". И по съвсем прост начин ще ви сътрудничи в тези дейнос­ти.

Все по това време бебето ви ще започне да играе на „пляс-пляс ръчички" и на други сложни подражателни игри, свойствени на ранното детство. Макар да не може да гово­ри, то вече разбира голяма част от онова, което вие му го­ворите. Способно е да откликва на прости заповеди. Знае и известен брой ключови думи, употребявани в игрите и ру­тинните дейности като хранене и къпане. .

Помогнете му, като назовавате всичко, което го заоби­каля. Това е лесна задача. Използвайте само една дума на­веднъж. Показвайте му и изричайте имената на предмети­те, които формират света му. Когато го къпете, гребнете малко вода, напръскайте го и кажете „вода". Когато му да­вате лъжичка компот от ябълки, произнесете „компот". Ако минавате покрай голям камион по магистралата, посочете му го и кажете „камион". Можете да играете с него на „име­на" винаги и навсякъде.

Възможно е на този стадий бебето да регистрира само вътрешно казаното от вас и да започне да повтаря чутите думи едва на по-късен, етап. Във всички случаи играта на имена е един от най-резултатните начини за стимулиране развитието на речта.

През последните два или три месеца от първата година е добре да започнете да въвеждате детето си в света на кни­гите. Вероятно ще възкликнете: „Книги ли? Глупости! Само ще ги налапа!" Спомнете си, че това е начинът, по който то открива на какво приличат нещата, включително книгите. Тези първи книги трябва да бъдат или от плат, или от де­бел картон. В тях няма да има приказки, защото то още не е дорасло за приказки, а картинки на познати предмети само с по една дума отдолу.

Първите книги са всъщност друга форма на играта на имена. Показвате му картинката и произнасяте съответна­та дума на глас. После то ще поиска да вземе книгата. Ще погали и опипа страниците й и хоп, ще я сложи в устата си! По-късно ще пожелае да разглежда картинките и ще изда­ва неразбрани срички. Ще „чете". Не се отнасяйте с прене­брежение към това. Като го запознавате с книгите още от най-ранната му възраст, вие поставяте основите на вкуса и любовта му към четенето.

„Слагам" и „махам" са главните теми в игрите през този период. Най-познатите предмети са най-прекрасните играч­ки. Голяма пластмасова бутилка с широко гърло, през кое­то могат да се вкарват и изкарват дребни предмети, може да достави на детето ви голямо удоволствие, а кошче за боклук, пълно с ненужни хартии и пликове - направо да го омагьоса.