Четенето и детето в предучилищна възраст

В наши дни има тенденция четене да се преподава единст­вено на шестгодишни деца и в първи клас. Многобройни опити показват обаче, че ако някои деца се научават да че­тат на шест, дори на седем или осем години, други са дос­татъчно узрели за тази дейност още на четири или пет.

Като се има предвид следователно, че е възможно да се научи детето да чете преди първи клас, се поставя въпросът: необходимо ли е това?

От 1967 г. насам сме въвели в детското ни училище в Ла Примера часове по четене през последната година, като използваме материала за програмирано обучение .на д-р Съливан от Пало Алто. философията на преподаването е проста: децата не бива да се притискат, нито насилват. Вяр­ваме в това, което наричаме обучение „по листа". Също като в ресторанта детето може да хапне нещо или да отка­же да яде от образователното меню. Фонетичното обуче­ние, упражненията за езиково развитие и четенето са само „ястия" като всички други.

Тринайсет деца посещаваха доброволно часовете по че­тене през 1967 г. Всички с изключение на едно знаеха да четат още преди края на годината.

През 1968 г. групата се състоеше от петнайсет деца и три­найсет от тях се научиха да четат. Под „научиха се да че­тат" разбирам, че се справяха с упражненията по четене от първи клас. Някои правеха и упражненията за трети клас.

През следващата година сформирахме експериментална група с четиригодишни деца. Обяснихме на родителите, че става дума именно за „експеримент". В класа имаше четиринайсет ученика. Две от децата се научиха да четат, като едното достигна до упражненията за първи клас, а другото, което бе много надарено, до тези за пети клас. Минимумът, овладян от останалите дванайсет, се състоеше в умението да правят упражнения, въвеждащи ги в четенето и фонетиката.

Тази година най-малкият ми син Ръсти е записан в този експериментален клас. Искрено казано не сме сигурни, че ще се научи да чете до края на годината, но знаем, че обо­жава заниманията и мрази да отсъства, когато е болен. Знам също, че онзи ден в ресторанта ми каза: „Татко, салам за­почва с буквата с."

Убеден съм, че да се учи детето да чете на четири или пет години му е от полза и в интелектулно, и в афективно отношение.

Преди всичко, когато дете на тази възраст се научи да чете, неговата самостоятелност, доверието му в себе си, самодисциплината му получават забележителен подтик. От този момент нататък то може да долавя всякакви сигнали, препоръки и послания на културата ни.

Един забавен пример за това ни бе Даден от сина ми Ранди, когато се научи да чете в края на детското училище пре­ди шест години. Бяхме отишли заедно на пазар и по едно време му се припишка. Посочи надписа над вратата на тоа­летната и гордо обяви: „Там пише „мъже", значи мога да отида сам!"

Второ, четенето отваря за детето многобройни интелек­туални „врати", дава му свободен достъп до много знания и удоволствия, които преди това са му били забранени.

Трето, ако научите детето си да чете на четири или на пет години, когато влезе в първи клас на шест, ще сте му спестили една голяма принуда! Как ли? Ами никой не изис­ква от четири или петгодишното дете да знае да чете, дока­то в нашата културна система стигне ли то магическите шест години, обществото очаква и настоява да започне да го прави тъкмо тогава. Не успее ли, ще изпита чувство за поражение. И това ако не е принуда! След като е вредно да се насилва четири или петгодишно дете, как изведнъж на­тискът става благотворен година по-късно?

Четвърто, за четири или петгодишните деца фонетични­те упражнения са забавни. Те обичат да повтарят, да си иг­раят със звуците. Спомнете си какво казах в шеста глава за чародейното въздействие на езика, на думите и звуците върху четиригодишните деца. На тази възраст децата из­питват удоволствие от устните упражнения и повторение­то. Обаче същата тази фонетика, която приемат с въоду­шевление на четири години, може да им се стори досадна на шест.

Понятието „зрелост" по отношение на четенето, което бе твърде полезно преди двайсет и пет години, е добило в наши дни абсолютно и преувеличено значение, като често ни пречи да видим ясно реалността, Думите на д-р Джеймс Хаймс, който иначе е специалист в областта на предучи­лищното обучение, добре илюстрират този факт. Д-р Хаймс е написал много отлични книги и статии за възпитанието през първите години и не оспорвам авторитета му. Но не мога да се съглася с него, когато казва:

Ние носим у себе си наше собствено разписание. Наш личен ритъм на растеж... Не можем да попречим на детето да пълзи... не -на един месец, а когато достигне възрастта на пълзенето. Не мо­жем да му попречим да се катери по стълбите... не на шест месеца, а когато достигне възрастта на катеренето. Не можем да му попречим да про­говори, не на десет месеца, а когато достигне възрастта на говоренето. Същото важи и за че­тенето.

Този цитат, който отразява мнението на много хора за обучението през първите години, предполага, че готовност­та за пълзене, ходене, говорене или четене произлиза от една и съща тайнствена способност, заложена в детето. Подобна гледна точка умишлено пренебрегва влиянието на средата върху развитието на умението ни да усвояваме раз­лични техники.

Научната истина е, че може да се забави пълзенето на детето. Припомнете си наблюденията на д-р Денис в сиро­питалищата на Техеран, които цитирах в глава 2. Зловещи­те и затъпяващи условия в тези заведения са забавяли и пълзенето, и прохождането на децата. Ако не дадем на де­тето възможност да се научи на нова техника, като напри­мер да боядисва с пръст или да кара колело, или да чете, това най-малкото ще отложи усвояването й.

Така че нека не твърдим, че детето не възприема новата техника, понеже още не е развило „естествената си способ­ност" за нея. Нека no-скоро приемем, че не я е възприело, защото не сме го учили на това!

Стане ли дума за ранно обучение, много хора казват: „Не е спешно! Защо да учим да чете дете на четири или пет години, след като още не е „готово" за това? Защо да го лишаваме от детството му?" Бих обърнал внимание на фак­та, че този аргумент е нож с две остриета. Да предполо­жим, че някой попита (чудна работа, още никой не е попи­тал): „Защо да учим да чете дете на шест години? Закъде бързаме? Може би то още не е „готово". Затова нека прави нещо друго в първи клас. Няма да го учим да чете." Бихте ли приели това? Не и аз. И мисля, че много хора също не биха го приели. Само че аргументът е две остриета, този за „готовото" дете, е един и същ на пет, както и на шест или седем години: „Няма нищо спешно!" От различните науч­ни данни заключавам, че да се учи да чете дете на четири или пет години е полезно не само в интелектуален, но и в афективен план. Умението да чете силно насърчава себе-представата на детето и укрепва чувството му на задовол­ство и вяра в себе си. Новоусвоената техника му позволява да разбира какво пише в книгите, по афишите, да вниква в обясненията и начините на употреба, да схваща света както никога дотогава.

Затова казвам на привържениците на формулата „Не е спешно!": преразгледайте мнението си. И вие, и аз разпо­лагаме с едни и същи данни, а правим от тях различни из­води. Вие стигате до заключението, че е нецелесъобразно да се учи да чете дете, което още не ходи на училище, въпре­ки че науката доказва обратното.

Групата, към която принадлежа,, заключава, че като цяло е добре да се учи детето да чете още в предучилищна възраст, че е полезно и за интелектуалното, и за афективното му развитие. Двете групи стигат до различни изводи на базата на едни и същи факти, защото тръгват от различни предпос­тавки,

Аз лично съм сигурен в себе си, твърдейки, че е добре да "се даде на децата възможност да се научат да четат още в детското училище. Признавам обаче, че имам резерви, ко­гато обучението се извършва от родителите.

Вредно е да се оказва натиск върху детето дори за да се научи да боядисва с пръст! А прекалено добре знам, че много днешни родители се стремят децата им да „изпреварят" другите. И започват принудително да ги подтикват към това още в предучилищна възраст. Познавам явлението, защото съм лекувал деца, притискани и насилвани от родителите си. Резултатът: децата стават слаби ученици, сякаш несъзна­телно искат да накажат мама и татко, че прекалено рано са ги карали да учат. Този вид принуда може наистина да ока­же обратен ефект и да доведе до катастрофални резултати.

Преди няколко години, когато веднъж ровех из детските книжки в кварталната книжарница, влезе една млада май­ка и поиска от продавача „книгата, в която се обяснява как да научим бебето да чете". Продавачът не бе чувал за нея, а майката обясни: „Изглежда, че може да се започне на десет месеца, а дъщеря ми е вече на годинка!"

Изтръпнах, като чух как тази майка нямаше търпение да „натъпче" с четене едногодишното си бебе! Смешно е да се опитваме да учим да чете дете на тази възраст.

Знаех заглавието на книгата, но не й го казах.

Когато майката се опитва да принуди детето си да чете или да усвои каквато и да е друга форма на интелектуална дейност, тя му причинява повече зло, отколкото добро. Въпросният феномен е много забавно илюстриран в наско­ро излязлата книга на Шейла Гринуолд „Историята на моя живот":

Още щом се родих, родителите ми се погрижиха да направят от мен първенец по всичко. На две години ме заведоха в Ню Хейвън. Затвориха ме в една стаичка, за да се науча да пиша на маши­на. Не научиш ли това на две години, значи просто си губиш времето. Когато двегодишното дете, ко­ето не знае да пише на машина, срещне свое другар­че, което знае, то се чувства объркано, унизено и от този миг нататък става последно по всичко. На две години и половина ме изпратиха на учили­ще, за да си играя с образователен материал. По­казах блестящи резултати в беленето на морко­ви. Не си губех времето в лекомислени и безполез­ни дейности. Научих, се да разпознавам материи­те и цветовете.

На три години мама ме научи да чета. Не знаеш, ли да четеш на тази възраст, все едно си губиш времето. Нечетящите деца не напредват в учили­ще и остават последни по всичко. Родителите ми никога не са пренебрегвали соци­алния аспект на развитието ми. Непрекъснато бях в контакт с други деца.

След училище ходех в група за отдих. Никога не е прекалено рано да установиш наложителните връзки с деца на твоята възраст. Ако не стори това навреме, детето няма да може да се разбира с другарите си, когато тръгне на училище. Тогава то не напредва и става последно по всичко. Започнах да уча музика на три години и половина. Биех барабана и подскачах като маймуна, което не ми изглеждаше особено сериозно, обаче ме обогатяваше, така че ще бъда първенец по всичко по отношение на музиката.

Сега съм на четири години и вярвам в себе си. Ко­гато през есента вляза в избраната от мен дет­ска градина, ще бъда изпълнен с решителност и готов да посрещни всяка ситуация. Ще започна да се превръщам в първенец по всичко! Когато порасна, искам да стана боклукчия.

Този текст не е толкова хумористичен, колкото би могло да ви се стори, като се имат предвид всички деца от САЩ, чиито родители ги подлагат на принудително преждевре­менно обучение, за да ги превърнат във феномени. Надя­вам се да устоите на изкушението да насилвате детето си, когато му създавате стимулираща среда. Възможно ей да го принудите да се научи да чете рано, но рискувате да пре­дизвикате у него афективни проблеми, които по-късно ще го отведат при психолога. Ако имате съмнения, оставете детето намира.

И математиката като езика е жизненоважна област, в коя­то детето ви се нуждае от стимулиране, преди да тръгне на училище.

За беда тази тема причинява голямо безпокойство на много родители. Повечето охотно се съгласяват да учат децата си да пишат, да произнасят буквите от азбуката и т. н. - все неща, които са им близки.

Докато математиката ги смущава, освен ако не са инже­нери или хора на точните науки. Нещата се влошиха след въвеждането на модерната математика. Родителите чуват да се говори за „теория на множествата", за „втора база", „модулна аритметика" и други съвсем нови за тях неща. Още в началното училище децата изучават аритметиката по коренно различни методи от познатите на родителите им. Непосредственият резултат е, че последните започват да се чувстват несигурни по отношение на математиката изобщо.

Успокойте се. Методът, който ще ви предложа, за да пос­ветите децата си в математиката, е основан на пълното ви невежество по въпроса. Предлагам ви да си послужите за тази цел с вече споменатите линийки на Кюизнер.

Те могат да се използват от тригодишно дете. Ще видите какво чудесно пособие са и с положителност ще съжалите, че когато сте били деца, не сте учили математика и арит­метика по този начин.

Междувременно научете детето си да брои, макар това да не е толкова лесно, колкото си мислите.

Много родители само си въобразяват, че детето им знае да брои. Те казват „Ричард, покажи на чичо си Джими, че можеш да броиш до двайсет!" Детето охотно изрежда чис­лата от едно до двайсет и чичо Джими съвсем правилно е впечатлен. Но ако чичото постави пред Ричард двайсет коп­чета и му каже: „Ричард, я да видим можеш ли да пребро­иш тези копчета", родителите веднага ще си дадат сметка за разликата между умението да броиш и наизустяването на двайсет цифри!

Броенето е толкова важна част от аритметиката и математиката, че си струва детето ви да го усвои. Както и с пи­сането, започнете, когато то стане на около три години.

Необходими ви са няколко предмета като копчета или кубчета. Нека да са копчета.

Сложете три, не повече, копчета пред детето си, на раз­стояние едно от друго, за да ги вижда добре и да не се обърква. Обяснете му правилата на новата игра, която бих­те могли да наречете „игра на броене". (Не забравяйте, че е винаги добре да представяте обучението като игра.)

Кажете му: „Сега ще докосваме с пръст всяко от копчета­та, но само по веднъж. Щом пръстчето ти докосне копчето, ще му дадеш номер. Значи започваме. Трябва да разберем колко са копчетата. Поставям пръста си на първото копче и казвам „едно". След това минавам на другото копче и казвам „две", после на следващото и казвам „три". Значи копчетата са три. Виждаме три копчета и докосваме три копчета.

Хайде сега пак. Но нека най-напред им сменим местата и ги разбъркаме. Местя ги, за да не си помислиш, че черве­ното копче е винаги „едно", а зеленото винаги „три". Първо­то копче, което пипнем, се нарича „едно", каквито и да са цветът и големината му, а ,две" е името на второто копче, каквито и да са цветът и големината му."

Една подробност: гледайте винаги да броите копчетата от ляво надясно, тоест в посоката на четенето и писането.

Изиграйте няколко пъти тази игра. После оставете дете­то да брои, като му помагате по малко. Хванете пръстчето му, поставете го върху копчето и отбройте „едно". Нака­райте го да каже високо „едно".

След като поиграете заедно, нека да опита съвсем само. Ако не успява, пак му помогнете, докато усвои процеса на броенето. Похвалете го и не забравяйте, че не бива да го насилвате. Играйте на тази игра не повече от пет минути, дори ако възприема бързо.

Опитайте се да я играете всеки ден. Когато детето започ­не с лекота да се справя с трите копчета, прибавете още, като постепенно стигнете до десет.

Използвайте всяка възможност да играете на броене и с други предмети, като внимавате всички те - ключове, пор­токали или ябълки, да. са едновременно в полезрението му. Иначе играта става прекалено трудна. Да брои например камионите, които минават по пътя, когато сте в кола, е почти непосилно за детето, именно защото те не са еднов­ременно в полезрението му. Насочете се no-скоро към пред­мети като портокали, ябълки, кутии или пакети, купени в магазина.

След три-четири месеца прибавете към играта ново пра­вило. Накарайте детето да отделя предметите, които е преб­роило, и дати трупа на купчина. Така те ще сменят место­положението си. Първо направете това, вие, после го оста­вете да опита само.

Щом се справи, въведете ново изискване - поставете де­сет копчета на пода. Покажете му как да спре да брои до пет, като вдигнете от пода пет копчета и произнасяте на глас „едно, две, три, четири, пет".

Тогава кажете: „Добре. Сега е твой ред. Брой до пет и спри." Ако успее, похвалете го, ако не, покажете му още веднъж и го накарайте и то да опита още веднъж. Възможно е детето ви да се обърка от тази нова игра. Дръжте се мило и търпеливо и то постепенно ще свикне.

Най-трудно ще му е да брои от шест до десет. Не се тре­вожете, и на това ще се научи, ако го упражнявате и про­явявате търпение. Като борави с конкретни предмети, кои­то могат да се броят, детето ви ще усвои основните прин­ципи на смятането. Ако започнете да го учите на триго­дишна възраст, на четири години вероятно ще е наясно с главните механизми.

Забележете, че и двете математически игри, които спо­менах - линийките на Кюизнер и играта на броене, - се основават на боравенето с конкретни предмети. Една от причините, поради които толкова възрастни и деца имат трудности с аритметиката и математиката, е, че още отна­чало са ги карали да нанасят числа и абстрактни символи върху хартия, вместо да си служат с конкретни неща.

Обърнете внимание на разликата между усвояването на речта и усвояването на математиката. Обикновено децата много по-лесно се учат да говорят. Поради две причини:

- първо, езикът предполага мислене с думи, докато ма­тематиката изисква да се мисли с цифри и форми. За деца­та първото е много по-лесно от второто. Ако им дадем мал­ко повече време и възможност да възприемат цифри и фор­ми, те ще бъдат далеч по-силни по математика. Нашата култура ги подлага на истинска „бомбардировка" от думи по телевизията, радиото, във вестниците, списанията и кни­гите. Но не бих казал, че ги засипва с цифри и форми;

- второ, ние си въобразяваме, че децата ни ще научат аритметиката и математиката и без да преминат през шко­лата на конкретните предмети. Само че именно чрез тях те усвояват абстрактните принципи на двете науки. Децата, които са си играли с линийките на Кюизнер и са броили копчета няколко години преди началното училище, са мно­го по-добре подготвени за аритметиката и математиката в сравнение с останалите.
Усвояване на цифрите и числата

Сега вече можете да покажете на детето си как се пишат с цифри изброените от него числа. Предлагам ви да направи­те това, когато детето навърши четири години или малко по-рано.

Нанесете числата от 0 до 10 върху голям картон и го ока­чете в стаята му. Можете да ги напишете и върху черната му дъска или с пастели върху голям лист хартия. Помогне­те му да разчита цифрите, после да ги изписва само. (Меж­ду другото не е необходимо да правите разлика между циф­ри и числа. Детето ви ще се запознае с нея, когато започне да изучава модерна математика в началното училище. Са­мият аз не правя тук тази разлика, защото не е нужно роди­телите да я обясняват на дете в предучилищна възраст. То трудно ще я схване. Така че дори ако знаете, че всъщност трябва да казвате „цифрата две" или „цифрата 6", а не чис­лото З и числото 6, не го занимавайте с това. Изчакайте -малко по-късно то само ще открие абстрактните понятия.)

Назовете всеки символ: „Тази цифра се нарича едно."

Полезно е да разполагате с конкретни материали като комплект цифри от пластмаса или дърво. Предложете на детето да очертае контурите им с молив или да почувства формата им, като ги опипва с пръсти. Можете също да на­правите като с буквите - да изрежете цифрите от гласпапир и да ги залепите върху картон.

Помогнете на детето да се научи да пише цифрите върху хартия с флумастер или пастел, или върху черната дъска с тебешир. Обърнете му внимание върху характерните чер­ти на всяка цифра:

0 здравата се е надула;

1 е дълга чертичка с клюмнала главичка;

2 е кукичка, стъпила ей тукичка;

3 като „З" напиши;

4 е дълга чертичка със свита ръчичка;

5 си има таке и шкембе отпред;

6 е малко „о" с щръкнало ухо;

7 има таке на главата и коланче по средата;

8 е куличка от две нулички;

9 е малко „о" с клепнало ухо;

10 се пише с 1 и едно голямо „О".

Повечето от тези символи ще се сторят на детето ви по-трудни за заучаване от много букви от азбуката. Конфигурацията на цифрите е по-сложна. Бъдете търпеливи, дока­то детето ви прави усилия да овладее новите знаци и глав­но, когато допуска тъй често срещаната при децата грешка да смесва 6 с 9.

Докато го учите на цифрите, можете да играете с него на игри, в които то да ги повтаря и познава. Вземете картона, върху който сте ги изписали. Посочете му една от тях и попитайте: „Коя е тази цифра?" Ако познае, похвалете го: „Много добре". Ако сбърка, поправете то: „Това е седем" -и минете на някоя друга.

Разнообразете играта, като го помолите да открива циф­рите: „Намери ми едно четири. Добре! Сега едно осем."

През последния етап от усвояването на цифрите детето се учи да отделя символа от обичайния му контекст. Вмес­то да му показвате подредени цифри, използвайте черната дъска и тебешира или белия лист и пастела. Кажете му: „Сега ще напиша едно число. Хайде да видим ще го позна­еш ли." Ако успее, пак го похвалете: „Браво!" В противен случай уточнете: „Не, това е четири. Хайде да опитаме с друга цифра!" Крайно важно е детето ви да схване, че нула­та също е число. Много родители не са достатъчно ясни по този въпрос и смятат, че нулата отговаря на „нищо" или „никой", което не е вярно. Нещата стават разбираеми, ако вземем например числата 43 и 403. В 43 няма нищо между 4 и 3. В 403 между 4 и 3 има нула. Ще рече, че имаме четири стотици и три единици, което, разбира се, е много различно от 43.

Някои малки песнички също могат да помогнат на дете­то ви да" разбере, че нулата е число. Например следната:

Или пък задавайте на детето си смешни въпроси, които ще му покажат, че нулата е число. Попитайте го например: „Пит, колко тигъра имаш в джоба си?" Или: „Колко кроко­дили има в хола?"

Едно от най-добрите средства за усвояване на числата е играта със зарове - дама, „не се сърди човече" и др., в които се местят пулове или фигурки. Ще се изненадате, като ви­дите колко бързо детето ви ще започне да разпознава циф­рата 6 и ще премества пула или фигурката си, без да брои междинните квадратчета.

И сами можете да направите такава игра. Купете две зарчета, вземете един голям картон около 100 на 60 см. Дого­ворете се с детето каква да бъде играта. Да предположим, че то обича автомобилните състезания. Разчертайте с флумастер маршрута на състезателите, разделен на квадратче­та, като предвидите „старт" и „финал". На неравни интер­вали отбележете „три квадратчета назад", „четири напред" или „направо на финала". Купете няколко автомобилчета, които да ви заместят пуловете. Играта е готова. Детето ви ще се влюби в нея, защото ще сте я направили заедно, и в същото време ще се учи на аритметика.

Рулетката и лотото са други игри, чрез които детето ви лесно ще усвои основните математически понятия. Когато играете на лото, назовавайте цифрите по следния начин: „Двайсет и три - значи две и три."

Всички тези игри ще позволят на детето ви да тръгне на училище с добър практически опит в аритметиката, което много ще му помогне и в математиката.

В тази глава се опитах да ви предложа известен брой дей­ности, които можете да вършите с детето си, за да насърчи­те максимално развитието на интелигентността му и да му осигурите стимулираща интелектуална среда, без да чувст­ва натиск или принуда. Да се спрем сега на проблема с тех­никите на обучение.
Педагогика за родителите

Как да разбере родителят дали насилва детето си? Довере­те се на следното правило: когато детето покаже, че инте­ресът му към дадена игра или дейност отслабва, прекратете я незабавно. Не го ли сторите, вие оказвате натиск върху него.

Децата в предучилищна възраст не могат дълго да се съсредоточават. Затова много от интелектуалните игри, които предложих в тази глава, не бива да траят повече от пет минути. Вашата представа за времето е напълно раз­лична от детската. Ограничете времетраенето на играта, иначе детето ще престане да я харесва. Ако, разбира се, ви­дите, че то особено са забавлява от дадена игра и иска да я продължи, поиграйте с него още няколко минути. Довере­те се на здравия му разум - то знае кога да спре. Настоявам обаче върху следното: по-добре рискувайте да прекратите играта преждевременно, отколкото да я удължите, когато детето започне да се разсейва.

Учите ли го на нещо, наказанията са абсолютно забране­ни. Никога не му се карайте, никога не го порицавайте, ако греши или не разбира какво му обяснявате.

Ако предложите на детето си някаква дейност или му обяснявате понятие, а то не схваща за какво става дума, не се тревожете. Кажете си, че крушката си има опашка. Или детето е твърде малко, за да ви разбере, или вие му пред­ставяте нещата в неразбираема за него форма. Не се инате­те, сменете темата,

И главно: не забравяйте, че ученето трябва да носи удо­волствие. Не създавайте у детето си впечатлението, че всич­ко, което правите заедно, следва да е поучително и полезно от интелектуална гледна точка. Ако някоя от предложени­те от мен дейности ви се стори скучна, забравете я. Няма да е от полза нито за вас, нито за детето ви, ако упорствате, без да ви е приятно, като си казвате: „Изпитвам ужас от това, но се налага да го правя, за да му повиша коефициен­та за интелигентност." Всичко, което вършите заедно с де­тето си, трябва да се харесва и на двама ви. Както е казал поетът Джон Мейсфийлд: „Щастливите дни ни носят мъдрост."

КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ИГРАЧКИ, КНИГИ И ПЛОЧИ ЗА ДЕТЕТО СИ

Родителите много се интересуват от онова, което препода­ват на децата им. Затова ми е чудно, че същите хора, които с настървение обсъждат училищните програми, не проявяват интерес към „образованието", осигурявано вкъщи. Тази лип­са на интерес си-личи от склонността им да купуват какви да е играчки, книги и плочи. А всъщност „домашната" програма е не по-малко важна от училищната. Преди детето ви да тръгне на училище, тя е единствената, с която разполага.

В своите изследващи психолозите и възпитателите са достигнали до едно основно заключение, а именно, че де­тето непрекъснато учи нещо, и то не само докато е на учи­лище. Второто им заключение е, че най-ценното образова­телно средство в предучилищна възраст е играта. Затова е много важно да се избират внимателно играчките, книгите и плочите, с които обогатяваме игрите им. Играчките, кни­гите и плочите са учебниците на предучилищните години.

Така че всичко зависи от осигурения от вас материал, от способността ви да си играете с детето и да го учите да си играе само. Последното може да шокира много родители: излиза, че и родителите като децата трябва да се учат да играят! Обикновено се смята, че децата умеят да играят. Психолозите имат съмнения по този въпрос. Тригодишно­то дете не знае по инстинкт да прави сложни и интересни постройки от кубчета, нито да строи градове заедно с някое свое другарче. То се учи на това.

Несъмнено за него е по-лесно да се научи да играе само или с други деца, отколкото за родителите да се научат да играят с него. За тази цел бащата или майката трябва да на­пуснат своя свят на възрастни и да се поставят на нивото на детето, което за мнозина не е лесно. Ние трябва да умеем да играем с децата, да измисляме игри, да им разказваме исто­рии, да им четем приказки. За всички тези дейности е необ­ходима техника, необходимо е изкуство, което се придобива.

Но едва ли има нещо по-забавно от това да овладяваме изкуството на играта. Обучението впрочем е винаги двупо­сочно - когато играем с дете, ние научаваме не по-малко от него. За много родители подобни занимания са прекрасен случай да открият онова, което им е липсвало в детството.

Едно от първите неща, които бащата или майката тряб­ва да усвоят, е как да купуват играчки. В САЩ родителите дават всяка година повече от два милиарда долара за иг­рачки. За съжаление по-голямата част от тази сума е хвърле­на на вятъра. Защо?

Преди всичко твърде често играчките са зле замислени от хора, които зле познават децата, психологията или пре­подаването.

Второ, хората, които правят истински образователни иг­рачки, се сблъскват с търговската съпротива на големите предприятия. Един мой приятел, който създава такива иг­рачки, твърди, че получава мигрена всяка година, когато фирмата излага проектираните от него модели в салона в Чикаго. Специалистът по продажбите не спирал да повта­ря: „Тази играчка е прекалено скъпа. Цената трябва да се намали с два долара." А това обикновено означава да се премахне образователния й характер (за което специалистът по продажбите не го е грижа).

На трето място, извънредно трудно е за дребните произ­водители на играчки, които имат интересни идеи, да издържат на конкуренцията на гигантите на пазара, разпо­лагащи с огромни средства за реклама.

Четвърто, дори при наличието на добри играчки, майка­та не познава достатъчно детското развитие, за да купи онази, която точно подхожда на нейното дете и на възраст­та му. Така един мой познат баща купи на тригодишния си син голяма кутия с метален конструктор. Металният конструктор е отлична игра, но не би трябвало да се подарява на дете, ненавършило седем или осем години; Тригодиш­ните не притежават достатъчно точност в движенията, за да си служат с метален конструктор.

След като опита без особен успех да сглоби частите, де­тето се обезсърчи и заряза играта. Когато на следващата Коледа таткото му подари дървен конструктор, напълно подходящ за четирите му години, то не пожела да си играе с него. Бе запомнило провала си с металния конструктор и отказваше всяка подобна игра.

Какво наричаме добра играчка?

Преди всичко тя трябва да е безопасна, да няма режещи ръбове и да не е боядисана с отровна боя. Да е солидна и да не рискува да се счупи на остри парчета. Да не съдържа дребни елементи, с които детето да се задави.

Второ: добрата играчка трае дълго. Поначало животът на играчките зависи от възрастта и личността на детето. Но, общо взето, тенекиените и пластмасови играчки са най-малотрайни, а дървените и направените от здрав метал издържат най-много. Трябва обаче и да се внимава какъв вид е дървото. Има например някои вносни играчки от скъпо дърво, което се лющи и чупи още на втората или третата игра. Избирайте твърдото дърво. Посетете някое добре обзаведено детско училище - така ще се научите да разпознавате здравите играчки, защото именно там те са подложени на най-безмилостна употреба, а са предназна­чени за дългогодишно ползване.

Трето, ако 90% от играта идва от детето, а 10% от играч­ката, значи тя е добра играчка. Ако обратно, 90% се дължат на играчката, а само 10 на детето, играчката не струва.

Правете разлика между самоходна играчка и дървени кубчета/Давате на момченцето кученце, което се движи с батерии. То върви по пода и върти опашка, когато натис­нете едно копче - 90% от играта са в играчката. Момченце­то трябва само да натиска копчето. (Или да се уедини с играчката и да я унищожи,"което обикновено и прави.)

С дървените кубчета ситуацията е съвсем различна. При тях 90% от играта идва от детето. Те не са играчка, с която може да се прави само едно нещо. Възможностите за игра с дървени кубчета са почти безгранични.

Третият критерий за добра играчка е от съвсем друг по­рядък и е важно родителите да го осъзнаят. Когато детето прави нещо с играчката, то укрепва доверието в себе си и творческия си дух и научава повече от играта. А когато иг­рачката работи заради него, то не развива тези качества и не се учи на нищо.

Схванете ли този принцип, ще разберете защо един го­лям кашон, в който детето да може да влиза, е такава прек­расна играчка. Кашонът има no-скоро абстрактен, а не кон­кретен характер и символизира безкрайно много неща -кораб, иглу, подводница, самолет, робот; той насърчава и обогатява изобретателния дух на детето. То може да го из­ползва по най-оригинални начини според въображението си - да пробие дупки на определени места, да рисува отгоре му с молив или да го боядиса. Малко играчки имат такава игрова стойност като кашона, а колко рядко родителите се сещат са се отбият в супера или в магазина за мебели и да се снабдят с такъв, без при това да дадат и стотинка!

Четвърто, добрата играчка трябва да бъде забавна. Тя може да е образователна, но ако не е забавна, няма да ви свърши работа.

Необходимо е впрочем да правим разлика между крат­кото и дълготрайното забавление. Няма съмнение, че дви­жещата се играчка, при която е достатъчно да натиснеш едно копче, за да тръгне, носи на малкото дете непосредст­вена радост. То ще натиска копчето и очаровано ще гледа как количката или животинчето обикалят стаята или изпълняват някакъв номер.

Но само след няколко часа играчката ще е загубила всякак­ва привлекателност. Докато дървените кубчета могат да за­бавляват детето дни наред - те имат дългосрочно действие.

Пето, играчката трябва да съответства на възрастта и раз­витието на детето. Затова родителите следва да знаят кое е подходящо за детето им според възрастта му и съответното на нея ниво на развитие. Тази информация можете да наме­рите в „Малкото дете в съвременната цивилизация" на Гезел, както и в други книги. Но майката е длъжна и добре да познава детето си, да знае какво то обича и какво не. Всяка майка следва да се запита: "Става ли е това за възрастта и развитието му? За момче или за момиче е по-добро? Дали този вид игри го интересуват? Пасва ли на ръста му? Ще може ли само да го държи, или ще трябва да му се помага?"

Когато избирате играчките, спомнете си, че колкото по-малко е детето, толкова по-голяма трябва да е играчката, за да подхожда на нивото на развитието му, което се харак­теризира с мускулна нестабилност. За малките деца осигу­рявайте големи кубчета, моливи и четки, масивни пирони и гвоздеи. (Етаж Приложение А.)

Понякога родителите се отказват от някои хубави играч­ки, защото ги намират за прекалено скъпи. Нека ясно да определим какво разбираме под скъпа играчка. Ако купите пластмасово камионче за един долар, на пръв поглед то ще ви се стори евтино. Но ако след двайсет минути детето е успяло да го счупи и вече не може да си играе с него, с кари­ерата му на евтина играчка е свършено.

Ако майката събере цените на всички евтини пластмасови играчки, които е купувала от универсалния магазин, тя ще се изненада от общата сума. За същите пари би могла да се снаб­ди с няколко „скъпи", но солидни, добре изработени и подходя­щи за развитието на творческия дух играчки. Шест еднодоларови пластмасови играчки, които изтрайват до седмица, стру­ват колкото играчка от метал или дърво, издържаща с години.

Да предположим, че разполагате с 50 долара за детето си, и то за следващите три години. В такъв случай бих ви посъветвал да купите две играчки: лост с халки и въжета и пирамида за катерене по 25 долара всяка. Играчка за 25 долара не е евтина играчка. Но ако пресметнете какво ще донесат на детето ви двете играчки, които ще изтраят годи­ни, те се оказват твърде евтини.

Около 40% от детските играчки се купуват по Коледа. Нека бъдем честни и признаем, че имаме склонност да ку­пуваме твърде много играчки по този случай. И това важи не само за заможните семейства, а и за хората с всякакви заплати. Купувайте за Коледа толкова играчки, колкото сте свикнали. Не бих лишил нито вас, нито себе си, нито който и да е от това удоволствие. Но не ги давайте всичките на детето си само на Коледа. Скрийте половината и ги по­дарете на няколко пъти в следващите два-три месеца. (За празника то пак ще получи много играчки, като се имат предвид подаръците от бабите и дядовците и другите чле­нове на семейството.) Детето ще придаде много по-голяма стойност на играчките, ако се появяват една след друга, отколкото ако се прибавят към купчината под елхата.

Не забравяйте, че най-важната „играчка" в живота на дете­то ви, „играчката", с която то ще се забавлява повече, откол­кото с всяка друга, която ще му повлияе по-силно от всяка друга, сте вие, играчката от плът и кръв! Да играе с вае е за него хиляди пъти по-ценно, отколкото с каквото и да е друго!

Стотици прекрасни и лъскави играчки са нищо в сравне­ние с моментите, в които ще си играете с него и които тол­кова ще го задоволят в афективен план..

Както казах в глава 5, втората основна играчка в живота на детето ви се намира във вашата дневна. Тя се включва в мрежата, има екран и може да излъчва програми по много канали. Нарича се телевизор.

Споменах вече, че съзнавам колко бедни и посредствени са много от телевизионните предавания и че бих желал на­силието по телевизията да намалее до възможния мини­мум. Но въпреки раздразнението ни от недостатъците на телевизията, нека не пренебрегваме положителното, което тя носи на детето. Тя например е отлично средство за обо­гатяване на речника и за насърчаване развитието на езика. Не едно изследване е показало, че децата от детското учи­лище говорят много по-добре, откакто телевизията е нав­лязла в американските домове. Така че тя има положител­ни страни, които не бива да се подценяват. А след като дори посредствените предавания успяват да насърчат говора на детето и развитието на езика му, какви ли резултати биха се получили с добри програми!

Въпреки недъзите си телевизията си остава чудесна об­разователна играчка и е погрешно да възприемаме спрямо нея изцяло пасивна позиция, както правят повечето родители. Отделете време, за да погледате заедно с детето си и ще разберете кои програми са най-добри. Присъствието ви в такива моменти ще бъде за него награда или насърчение. А и това е един много фин начин да го научите да избира. Не създавайте у детето впечатлението, че е престъпле­ние да гледа предаване, което смятате за лошо. Тактично го насърчете да се насочи и към нещо друго. Телевизията има прекалено големи образователни възможности, за да си позволите да я пренебрегвате. А когато се появи добро предаване, напишете поздравително писмо до автора му. Така ще спомогнете да се задържат хубавите телевизионни програми за деца.