Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън



страница12/13
Дата14.01.2018
Размер2.19 Mb.
#46056
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Тотеми

Огромна е почитта, на която се радват животните от другата страна, и ние не можем да си представим да дойдем на земята, без да сме си избрали наш собствен тотем, който може да бъде всеки един член от безбройното семейство на животните и който ни пази като наш предан другар. За да ви помогна да си представите това, просто нарисувайте в съзнание­то си вашия духовен водач, вашите ангели и едно величествено животно до тях, с неговата съвършена и чиста преданост към вас, докато сте на тежкото си и трудно пътуване на земята извън дома.

Някои клиенти са ми казвали, че чуват далечни животински звуци през нощта, което после е било обяснявало с животното, което индентифицирам за тях. Други са ми разказвали за странни пристрастия към животни, които са виждали само в зоопарка и в предаванията по канала „ дискавъри". Един скъп прия­тел на име берни беше просто огорчен от факта, че носорозите са го привличали през целия му живот. С облекчение научи, че неговият тотем е носорог — до този момент единственото му обяснение на факта беше, че като малък е притежавал играчка носорог.

Но моята любима история с клиент и неговия тотем е за един полицай, който един ден объркано влезе в офиса ми, за да обсъдим проблем, който той се беше отказал сам да разрешава и който му причинява­ше доста неприятности в живота. Той се беше преместил в малък апартамент след развода и беше щастлив, че в сградата има разпореждане „без деца и животни", но не можеше да си обясни защо отвратителният му хазяин го заплашва, че нарушава правила-та, като държи домашен любимец. Човекът нямаше домашен любимец, никога не е имал такъв. Беше изгубил броя на случаите, когато е канил хазяина си в апартамента, за да се убеди, че няма никакви живот­ни, но всеки път е бил обвиняван, че добре е скрил следите по време на претърсването, което винаги се е оказвало, естествено, безуспешно. Той беше под непрекъсната заплаха от изгонване, но още по-ужасно беше неудобството му, че полицай, охраняващ закона, беше обвинен в нарушаването на същия този закон. След като вече се беше оказал без каквито е да е възможни обяснения, той дойде при мен.

Преди да продължи в подробности, аз го попитах:

— просто от любопитство, знаеш ли какво е тотем}

Той не знаеше и като му обясних, добавих: — би ли имало някакъв смисъл за теб, ако ти кажа, че твоят тотем е пантера?

За миг той ме погледна втрещено и след това започна да се смее, защото неговият домашен люби­мец, описван от хазяина му, който уж го виждал на прозореца, готов за скок, бил „огромна черна котка". Полицаят беше притеснен от неспособността си да

Види величественото същество, което му беше тол­кова предано, докато нещастният му хазяин го виждаше толкова ясно, че мислеше за истинско. Но както посочих, този тотем пантера се появяваше и се показваше точно когато и където трябваше на няко­го, от когото неговият господар трябваше да се пази и да бъде пазен.

Много пъти съм се усмихвала след това тълкование, като се сетя за апартаментите и къщите, в които съм живяла, ако трябваше моите хазяи да ме гонят, защото са видели моя тотем — слон, — който, разбира се, не е домашно животно.

Попълване на детайлите в нашата карта

След като е решена като цяло нашата карта — основната и второстепенната тема на живота, линиите на избор, точките на излизане и нашите тотеми, — започваме дългата и трудна работа по съставянето на всеки компонент и събитие от живо­та, който ще предприемем, за да си гарантираме възможно най-добрия шанс за изпълнение на всеобх­ватните ни цели. И думите „всеки един компонент" не са случайно използвани.

• ние избираме нашите родители и нашите братя и сестри.

• ние избираме и най-дребния аспект от нашия външен вид, от косата, кожата и цвета на очите до типа структура на тялото, височина, килограми,

Включително и промените в тях, всички отличи­телни белези и особености.

• ние избираме нашето точно място, време и дата на раждане, което означава, че сме избрали и всички детайли от нашата астрологична карта.

• ние избираме нашите приятели, любовници, съп­рузи, деца, шефове, колеги, случайните си познати и дори домашни любимци.

• ние избираме тъмните същества, които ще срещнем по пътя.

• ние избираме градовете, кварталите и къщите, в които ще живеем.

• ние избираме нашите предпочитания, слабости, недостатъци, чувството ни за хумор или липсата му, нашите умения и таланти, нашите области на компетентност.

И стъпка по стъпка с всеки поет дъх ние компози­раме всички важни и обикновени моменти от живо­та, който ще предприемем.

Без значение как звучи това, ние пристигаме на земята с много свободна воля и безброй възможности за избор. Ако имате записано в картата, че ще си обелите коляното, от вас зависи дали това ще е дребна драскотина, или ще се наложи хирургическа намеса. Ако в картата ви е записано, че ще ви поканят на рожден ден, когато сте на тридесет години, вие може да отклоните поканата, да отидете и да прека­рате ужасно или да се окажете душата на тържество-то. Ако сте планирали катастрофа, тя може да е само драскотина по колата ви или тотално да я смелите, което зависи от вашия избор, когато това се случи.

Една записана болест може да застраши живота ви или да е нещо съвсем безобидно, като резултат от това дали вие ще вземете необходимите мерки или не при появата на болестта. Когато в живота ви се появи тъмно същество, от вас зависи дали ще го отминете, ще се замесите и ще му позволите да ви тормози, или ще се замесите и ще извлечете поука от опита, за да се научите да го отминавате следващия път. Предна­чертай живот изобщо не означава живот без избор. Това подчертава факта, че стойността на нашия живот не се диктува от това, пред което сме изпра­вени, а от това, което правим, когато се изправим пред него.

През целия процес на композиране на картата наши­ят духовен водач е изправен пред едно много трудно предизвикателство: той трябва да извлече от свои­те собствени минали животи спомените и емоции­те, за да стане очовечен заради нас. Не забравяйте, че състоянието на ума ни от другата страна, включи-телно и когато сме в ориентация за връщане на земята, е еуфорично, безстрашно и абсолютно увере­но. Няма нещо, за което да се чувстваме неподготве­ни, и няма нещо, което да не искаме да поемем в стремежа си за духовно израстване. Да композираме картата си в такова състояние на духа е като да отидем с празен стомах и пълен портфейл в магазина — ще завлечем вкъщи два пъти повече храна от необходимото, която едва ли ще можем да изядем, преди да се е развалила. Това ще ни накара да се чувстваме преситени и дебели, да ни стане лошо или и двете. Колкото и тежък.да ви изглежда животът, аз ви уверявам, че вие сте искали да се натоварите и още,

Докато духовният ви водач не е настоял за нещо наистина по-реалистично.

Също по време на ориентацията идват и други духове, които сме записали, че ще играят важна роля в живота ни, за да координират картите си с нашата, така че да можем рано или късно да се намерим и да се разпознаем въпреки съзнателната амнезия, която полу­чаваме на земята. Очевидно, че духовете, които сре­щаме по време на ориентацията, също още не са се преродили, но не са и тъмни същества, които са си наложили самозаточение от дома. Ако повечето игра­чи в нашия живот вече са преродени, ние се срещаме с техните духовни водачи. Близнаците и тризнаците също се срещат по време на ориентацията, за да си координират картите и подробностите по тях. Ние се срещаме с всеки дух, който сме избрали да въздейс­тва силно върху живота ни или ние да въздействаме върху неговия. Така той се оказва част от нашата ориентация и това обяснява чувството „това си ти!" между нас, когато се срещнем като „абсолютно непоз­нати" тук на земята.

Ако обърнем достатъчно внимание, нашите карти на земята са много сложни и детайлни. Например ние често имаме преживявания на обикновени моменти, за които сме сигурни, че се повтарят напълно и гласно или не ние отбелязваме, че „вече седях на този стол, в същото това положение, пиех кафе, когато телефо­нът звънна и прекъсна новините, точно както сега..." признаваме си, че току-що сме преживели дежа вю, а след това го отхвърляме и продължаваме деня си. Истината е, че не сме преживели този момент изоб­що. Записали сме този дребен незначителен момент в

Картата на предстоящия си живот по време на ориентацията като пътен знак, че сме в синхрон с живота, който сме планирали, преди да дойдем тук. Дежа вю е всъщност рядък сигнал, резониращ от нашето подсъзнание към съзнанието ни, като казва: „спомням си картата, която написах", един блажен, бърз поглед към дома.

Други знаци на нашите карти се появяват във формата на съвпадения. Сигурна съм, че сте преживели достатъчно съвпадения, за да хванете основната насока. Изведнъж в главата ви зазвучава песен, която не сте чували с години, и само час по-късно, когато се качвате в колата си, тази песен зазвучава по радиото. Пишете писмо на стар, стар приятел и тъкмо когато сте по средата, той ви се обажда „изневиделица". Отново е много лесно да отхвърлим съвпаденията като нищо повече от дребни забавни моменти, но това, което те са всъщност, е далеч много по-вълнуващо: те са съзнателна памет и очакване на момент, записан в картата ни, доказателство за дома и за това, че сме в синхрон с направения план.

След като веднъж завършим дългата, трудна задача на писането на нашата карта, основана на такива решения като нашите цели, теми на живота и линии на избор, ние напускаме залата за ориентация и с нашия духовен водач продължаваме към центъра на залата на справедливостта, към величественото бяло мрамор­но светилище, където седи съветът на светеща платформа във форма на буквата u и чака да ни приеме.



Съветът и нашата карта

Ролята на съвета в подготовката на нашата карта е ключова не защото тези светли достойни същества никога не казват абсолютно „да" или абсолютно „не" на елементите в нашата карта, а защото искат да преосмислим нашите теми на живота, потенциални­те кризи, които сме си записали, и всяка друга област от нашите цели, която може да ни донесе толкова болка, че да изгубим смисъла, който преследваме. От­ново, въпреки че нашият духовен водач полага усилия да ни убеди да не се натоварваме много, ние сме готови да представим пред съвета нереалистично амбициоз­на карта. Те ни задават въпроси за всеки момент и обсъждат с нас някои промени в картата ни за наше добро.

Те могат да кажат: „джоел, ти си избрал тема „отхвърляне", но твоят баща според плана ти се отказва от теб тъкмо когато си останал без работа. Как ще се справиш с това? Ще се разболееш, ще се самобичуваш или ще страдаш? Това ще го използваш като вид проверка на себе си ли, ще бъде ли то принос към темата за отхвърлянето, или ще избереш точка­та за изход? Не е ли възможно да научиш повече, ако си дадеш малко време между двете?". Или: „пам, с тво­ята тема на миротворец не мислиш ли, че трябва да си избереш поне един от родителите, чиято карта да не е в такъв директен конфликт с твоята? Или ще изчакаш до по-късно, докато родиш първото си дете,

Защото до раждането не си записала разрешение на твоята агресия?".

Ако реши, че е необходимо, съветът ще сканира колкото трябва животи на други с вашата тема, за да ви послужат като пример за добро или за лошо, и как предизвикателствата, които планираме, са били пос­рещани преди. Ако не се доверяваме достатъчно на мъдростта на съвета, то нагледното показване на последствията от нашия избор има решаващо значе­ние. Почти винаги след всичко това ние правим поправки тук-там по картите си, за да извлечем максимална полза от уроците, които сме си поставили да научим по време на престоя си на земята.

Много рядко някой е толкова ентусиазиран, амбициран и убеден, че не позволява съветът да го убеди, че трябва да направи поправки в своята карта. И всеки път, когато някой предприеме прераждане, лишено от одобрението на съвета, това прераждане става твър­де тежко и завършва със самоубийство.

Искам още сега да изясня едно недоразумение по отношение на това, че някой има много тежък жи­вот. Общото схващане е, че той е извършил някакъв голям грях в преден живот и сега го изкупува, а в действителност нещата стоят точно обратното. Когато съветът одобри някоя особено трудна кар­та, старейшините изразяват огромно доверие в нап­редъка на духа, който я е написал, и казват: „ние знаем, чети можеш да се справиш с това, и сме съгласни, че твоето намерение да поемеш тези трудности си заслужава жертвата, която ще направиш". С други думи изключително големите предизвикателства по­казват голямото уважение на съвета, а не дългоочаквана възможност да те накажат заради някакво пред­но прераждане.

Един от най-забележителните примери на кратък и труден живот в името на голямо добро, които съм виждала, е одобрението на съвета за картата на едно дете на име аби. По време на бременността майка й е сериозно болна и като резултат аби се ражда сляпа, глуха и няма. И като капак на трудностите тя е дванадесето дете на много бедни родители, неспособ­ни да контролират многобройното си буйно и невъзпитано потомство, което създава непрекъснато проб­леми и в училище, и в местната полиция.

Аз се бях запознала със семейството малко преди да се роди аби, така че имах възможност да наблюдавам чудото, което се случи в този дом след появата й. В мига, в който я видяха, всеки един член от семейство­то откликна с огромно състрадание към безпомощна­та невинност на бебето. Без да може да ги чуе, да им каже и дума или да види лицата им, аби беше достиг­нала до сърцата на всички и беше дали на всеки усещане за отговорност, значимост и стабилност. Усмивки­те и, прегръдките на малките й ръчички около врато­вете им, целувките, които радостно им връщаше, повдигнаха духа на нещастното семейство и ги обеди­ниха отново по пътя, по който се бяха загубили. Те станаха семейство, което дружно се стреми да се грижи за някого, който никога от своя страна нямаше да може да се грижи за себе си. И по този начин, обичайки аби, те се научиха да се обичат отново.

Аби беше само на осем години, когато почина от усложнения след пневмония. Нейната загуба беше тра­гедия за всеки, който я познаваше, включително и за

Мен. Но също зная, че тринадесетте членове на семейс­твото, което тя остави, са сред най-любящите, грижовни и духовни хора, които познавам.

Беше ли аби един наказан дух заради минали прегре­шения? В никакъв случай. Тя беше и е една много напреднала душа, на която съветът възложи огромно доверие, и тя го доказа, като показа, че каквито и недостатъци да си запишем в картата, начинът, по който се справяме с тях, определя успеха в живота ни.

Последното ни действие в присъствието на свеще­ния съвет, след като сме завършили и модифицирали картата си, е да си осигурим специалната помощ, която ще ни закриля през предстоящия ни живот — помощта на ангелите. Според трудността на тема­та на живота ни и нашата карта, на нас могат да ни бъдат дадени, да кажем, два ангела, два архангела и един върховен ангел, които, както казахме, са „тежка-та артилерия" от божиите легиони. Мисля си, че колкото става по-труден животът тук на земята и като продължаваме да злоупотребяваме с планетата и един към друг, хората пристигат от другата страна, придружени от все повече и повече ангели. Обикнове­но при повечето хора виждах един или два ангела, сега не виждам по-малко от два, а най-вече пет или шест от такива нива като ангели, архангели, власти или престоли около онези напреднали души, които са тук за последен път, в последното си прераждане.

Моля ви, не си мислете, че това е единствената възможна помощ по време на нашия живот. Целият легион от ангели винаги ни наблюдава и е готов да се притече на помощ, въпреки че върховните идват само когато специално ги помолим, когато се нуждаем

Само от чудо. Също както нашият духовен водач не отменя факта, че починалите ни близки са готови да бъдат с нас от другата страна, така и групата от ангели, които избираме, когато идваме на земята, не отменя огромната красива армия, която е винаги в постоянна готовност.

Ние не напускаме съвета и осезаемото божие при­съствие, докато картата ни не е напълно готова и модифицирана и докато не сме си осигурили благосло­вения протекторат на ангелите.

Оттук ние продължаваме към кулите за още едно предизвикателство в процеса на нашето напускане на дома.

Десета глава

Сбогуване

Събирането на нашите скъпи приятели заедно с духовния ни водач в кулите, за да ни кажат сбогом, не е особено тъжно събитие. Ние всички знаем, че вре­мето ни извън дома ще е кратко, едно мигване в сравнение с безкрая на вечността, и ние всички ще бъдем ангажирани и достатъчно близки, за да усетим особена болка от липсата.

Но знаем и една неоспорима истина за прераждане-то: в мига, в който се върнем на земята, ще имаме много малко, ако изобщо останат някакви съзнателни спомени от дома, от вълнуващия ни живот там и любимите ни приятели. Всъщност напълно възможно е изцяло да се съмняваме в тяхното съществуване и никога да не успеем да усетим любящите им ръце около раменете си през радостта или мъката, които сме си предначертали.

Те ни пожелават успешно пътуване и ни молят да запомним дома колкото се може по-добре, ако можем. И след това правят нещо, за което знаем, че е особено необходимо при нашето заминаване — те се отдръп­ват от нас. Не че ни отхвърлят, но това е акт на любезност и уважение, колкото труден за тях, така и за нас. Ако не се отдръпнат, ние може да загубим желание да преминем през голямото изпитание и да решим да останем с любимите си приятели в божия рай завинаги. Те нито веднъж не оспорват нашето

Решение да предприемем нов живот, нито ни искат обяснение за причините. Обичат ни толкова много, че се отдръпват и ни оставят да тръгнем с обещанието да бъдат на всяка стъпка по пътя ни, като ни окуражават с гласове, които навярно ние никога няма да чуем.

Ако някога сте се питали защо винаги усещате някакъв отзвук от изоставеност дълбоко в сърцето си, то е заради този последен миг на раздялата с най-близките ви приятели и духовния ви водач при събира­нето на кулите. От обич те ви оставят сами в останалата част от подготовката ви за тежкото и самотно пътуване извън дома, което правите в име­то на бога.

Свещени благословии

Имаме невероятно божествената привилегия за две лични срещи, след като кажем сбогом на приятелите си.

Първата е с нашия месия. Всеки месия, който се преражда, за да носи послание от бога на земята, е жив, активен и много ценен от другата страна, от Исус и буда, мохамед, аполон и всички други велики духовни водачи, които този свят е имал привилегията да познава. Те не живеят и не общуват с общото население, но изнасят лекции и семинари, предлагат съвети и продължават да работят като едни от най-свещените, любящи и високо напреднали учители, които бог е създал.

Преди да се върнем на земята, на нас ни се дават няколко мига с месията, който винаги сме чувствали по-близък, на място избрано от нас. Много пред­почитат центъра за ориентиране, но аз избрах да прекарам няколкото свещени мига с Исус в тиха алея от рози в градините на залата на справедли­востта.

Независимо кой е месията и къде е мястото, те са там, за да ни обгърнат в своята божествена светли­на, знаейки от собствен опит изпитанията и емоци­ите, които ни очакват на земята, и като съзнават, че ние ще забравяме, че те нито за миг няма да се откъсват от нас. Тяхното послание е просто и дълбоко: „особено когато животът изглежда най-несправедлив и твоята вяра е затъмнена от жестоко човешко съмнение, дори и ако не си спомняш за мен и тези моменти, аз съм винаги до теб и силната ми ръка държи твоята и те води".

Втората среща е с материализираното присъст­вие на азна, богинята майка, изключителната съ­вършена, емоционална половина на божеството, ко­ето ни е създало, чийто поглед потвърждава нашето вечно място в нейното сърце като нейно любимо дете.

Първо нашият месия, а после азна, всеки ни благос­лавя, приема нашите молитви и ни обещава благопо­лучно пътуване отново обратно към дома, към нес­равнимата любов на винаги разтворените им обя­тия. Ние ги оставяме изпълнени с обожание и прелива­щи от тиха радост.

Последни приготовления

Сега продължаваме към една от най-величествените и спокойни стаи в кулите, където пастелните тонове в атмосферата се филтрират през синята стъклена фасада, да усмирят нашите очаквания от предсто­ящото пътуване, което сме избрали. Нашият лидер в ориентацията е тук и ни чака, опитен, успокояващ и безкрайно любящ, готов да ни изпрати по пътя ни.

Ние лежим върху гладка, спокойна повърхност, пок­рити с топли и меки одеала.

Картата ни вече е твърдо запечатана в съзнанието ни, нашата цел — избрана, тялото ни се оформя в утробата на жената, която сме избрали за наша биологична майка на земята.

Ние потъваме в сън в здрачевина.

И процесът на слизането започва.

Надявам се, че никога не се изморявате, като ме слушате да казвам, че обичам това, че винаги има още какво да се научи, защото сигурно ще продължавам да го казвам до последния дъх на това тяло. Допреди няколко месеца вярвах, че аз и Франсин сме обсъдили всеки аспект на моето идване тук от другата стра­на, но един ден сутринта изведнъж Анджилиями каза за пътуване, което беше предприела към кулите на дома предната вечер. Тя го нарече сън. Франсин по-късно наистина потвърди, че това е било астрално пътуване до едно от нейните любими места, където самата Франсин я беше виждала.

Анджилия се разхождала тихо и с уважение из кулите, когато стигнала до една стая със закрит с воал прозорец. Любопитна и свикнала на абсолютна свобо­да от другата страна, тя тръгнала да влиза, за да види какво има зад воала. Франсин, която я наблюдавала постоянно, я спряла и казала:

— съжалявам, Анджилия, но не можеш да влезеш там точно сега. — Анджилия не можа да си спомни точните думи на последвалия разговор, знаеше само края му, че вътре в стаята зад воала духовете, под­готвящи се да влязат в тяло, в действителност се смаляват.

Това беше ново за мен. Винаги съм приемала, че както сме в тялото на тридесетгодишни, така си влизаме в утробата и не съм се задълбочавала да мисля повече по този въпрос. Анджилия много ми се ядоса, когато й казах това. Тя завъртя очи и поклати глава на моята безпомощност и ми обясни:

— те не могат да влязат, докато не станат шапки, багда. - въздишка!

Много се гордея с внучката си и веднага повиках Франсин. Тя също като Анджилия нямаше търпение да ми обясни:

— разбира се, че духовете се смаляват по размер, когато слизат. — и за пореден път ми каза: — ако не зададеш въпроса, няма да получиш отговора.

Не можете да си представите колко време съм прекарала да измислям въпроси и все още съм само на повърхността.

И така, тъп като нашите духове се смаляват по размер, се явява още един паралел с процеса на смърт­та: издига се тунел от етерната ни субстанция — ще

Повторя — настрани, а не надолу—и по този тунел ние слизаме на около метър от повърхността на земята от измерението на другата страна до утробата, която ни очаква на земята.

Подобно на случаите, когато сме много тежко болни или ранени, при които влизаме и излизаме от съзнание, умирайки, нашият дух влиза и излиза от ембриона много пъти, преди да се родим, за да не получим от рязката смяна жесток емоционален и духовен шок. Въз основа на това колко удобно сме се чувствали в утробата в миналите животи, нашият духовен водач решава кога окончателно да влезем там , по време на бременността. В най-добрия случай ние се вслушваме, но не и аз. Както казах по-рано, аз съм се противопоставила на Франсин, влязла съм твърде рано и съм се отегчила ужасно, докато дойде времето за петдесет и четвърти път да дойда на земята.

Но без значение колко рано или късно се пренасяме от дома в утробата, последният ни спомен и усещане от другата страна, преди да я напуснем, е върховният момент, когато бог докосва с пръста си точно основата на нашия нос, третото ни око, по-точно мястото, където то трябва да бъде. Това е божията целувка не за сбогом, а за едно кратко довиждане, знаейки, че напускаме рая не само заради нашето духов­но издигане, а и заради него, и той ни уверява, нас, неговите деца, че неговата съвършена, безусловна любов ще осветява пътя ни през тунела и по време на дните ни на земята и един ден благополучно ще ни върне отново у дома.



Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница