Живот от другата страна силвия Браун и Линдзи Харисън



страница9/13
Дата14.01.2018
Размер2.19 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Ангели

Ангелите в действителност са съвсем отделен вид, сътворени от бога, за да бъдат наши посланици и закрилници. Те са неговият божествен легион от дея­тели.

За разлика от нас ангелите никога не се прераждат. С изключение на кратки появи на земята за наше доб­ро, те обитават другата страна. Телата и чертите на лицата им са еднакви и изключително красиви. Цве­тът на кожата и косата им са различни, за да могат да обхванат чертите на всяка раса, но всеки, който ги вижда и тук, и от другата страна, твърди, че всич­ки те светят или блестят, същността им е винаги озарена от брилянтната светлина на техния създа­тел.

За разлика от нас ангелите никога не говорят, дори и помежду си. Тяхната комуникация е изключително телепатична и от тях никога не се чува никакъв звук, с изключение на случая, когато пеят прекрасните си химни за възхвала на божието величие в залата на гласовете.

Докато се движат сред общото население на дру­гата страна, те не общуват, не работят, не изслед­ват, не учат и не участват в нашия живот от дру­гата страна. Те са вглъбени в себе си, излъчващи мощ­на любов, където отидат, но не изразяват нашия емо­ционален спектър, нито нашите личностни различия. Макар че не изглеждат намръщени или враждебни, те не променят израза си, не се усмихват, не се мръщят, не се смеят и не плачат, защото не преживяват ни­какво друго чувство освен чиста, безусловна отдаденост.

Никога няма да станем ангели и ангелите никога ня­ма да се преродят и да станат хора. Причината е проста — ние никога не преминавате от един вид в друг от другата страна, както не го правим и на зе­мята. Това е важно да се разбере, въпреки че съвсем не

Означава, че господ цени и обича ангелите повече, от­колкото обича нас, или че ангелите са по-добри от нас. Такова нещо като по-добро не съществува в божието творение, нито сред видовете, нито между един вид и друг, нито на този свят, нито у дома. Ние всички сме негови деца и сме еднакво обичани от нашия съз­дател, както винаги сме били и винаги ще бъдем.

Сред ангелите съществуват нива, зависещи от сте­пента на техния опит. Колкото е по-голям опитът, толкова е по-високо нивото и толкова по-силен е ан­гелът. Ангелите се придвижват от едно ниво на дру­го чрез своята работа и чудесата, които извършват в името на бога. Дали ни защитават от беди, спася­ват животи, или просто ни носят послания на ра­дост, надежда, спокойствие и любов, ангелите са най-силната пряка божествена връзка между тази и дру­гата страна, неговото физическо средство да ни но­си на раменете си в моменти на страх, мъка и отча­яние, докато отново не станем силни и стабилни, за да вървим редом с него.

Чуйте ме. Едно от най-вълнуващите според мен неща за живота от другата страна е, че колкото по­вече учим, толкова повече има да се учи. На шестде­сет и три години разбирам, че това е толкова вярно, както когато бях и на шест. В деня, в който спра да уча, ще си помисля, че мозъкът ми е умрял. Когато написах предната си книга до другата страна и об­ратно, споделих всичко, каквото тогава знаех за анге­лите, но продължих да изследвам и изучавам темата и зная, че част от информацията беше непълна и в някои случаи направо погрешна. Извинявам се. И ако следната информация пак се окаже непълна или погрешна, имате думата ми, че ще отбележа това в ня­коя бъдеща книга.

Първоначално казах и вярвах, че има пет нива на ангели и че само второто ниво, архангелите, имат криле. Вярвах също, че има и специфични задължения, възложени на всяко ниво ангели.

На скоро след публикуването на книгата ми аз бях през нощта с внуците си в къщата на сина ми Кристофър и станах много рано сутринта, за да си взема нещо за пиене. Тръгнах през коридора към стълбище­то и изведнъж спрях в преклонение — огромното фоа­йе на Кристофър беше изпълнено с ослепителната светлина, идваща от един величествен и красив ан­гел, който разпръскваше бяла светлина, а огромните му криле бяха сребристи. Докато го гледах, замръзна­ла с отворена уста, той ми изпрати информацията, че е ариел, ангелът на Анджилия, който я закриля през нощта. До ден-днешен съм очарована, че стоях лице в лице с една от най-удивителните свещени гледки, които съм била благословена да наблюдавам, и моята първа мисъл беше: „да му се не види, сбърках, те наис­тина имат криле!".

Оттогава с много упорито учене и с много разго­вори с Франсин аз научих, че има осем нива на ангели и че всички те имат криле. На всичките осем нива е възложено да са посланици на бога, закрилници и чу­дотворци на земята. Нивата физически се различа­ват едно от друго по цвета на крилете и различните цветове се придобиват и се носят като отличител­ни знаци на напредъка.

Това са осемте нива във възходящ ред по сила, но не и по важност, от нивото с най-малко до нивото с най-много опит:

Ангели — крилете са сиви, сибо-бели;. Архангели — крилете са чисто бели; херувими — крилете са бели със златни ивици; серафими - крилете са бели със сребърни ивици; добродетели — крилете са бледосини; власти — крилете са зелени; престоли — крилете са тъмновиолетови; върховни — крилете са от твърдо, блестящо злато.

Първите седем нива ангели са винаги готови да се явят пред нас в трудни моменти, изпратени от бо­га или по самоинициатива да се намесят за наше доб­ро във физически или емоционални кризи. Осмото ни-8о, зашеметяващо мощните върховни ангели, идват само когато ги призовем специално. По божия коман­да и наше настояване те могат да творят чудеса, да предотвратяват непоправими нещастия, дори ако за това се налага да развалят плана на живота. Но пове­че ще говорим в друга глава.

Светци


Не влагам никакво неуважение в това, което ще кажа: ние сме много по-заинтересувани тук от това понятие, отколкото от другата страна, където от­ново ще кажа, че такова нещо като „по-добро" или

„по-ценно" в очите на бога не съществува. Не казвам, че тези, които са обявени за светци, не са напреднали духове или не заслужават нашето най-дълбоко и най-искрено уважение. Но наистина вярвам, че човешки­те определения за това кой е светец и кой не са спор­ни и нямат никакъв смисъл в сферата на божията вечна универсална, безусловна любов.

Официалният земен процес за канонизиране на ня­кой светец изисква комисии, номинации и гласуване. За нещастие думата „комисия" в този свят означава, че има егоизъм, лични интереси, без значение колко доб­ронамерен е всеки в намеренията си, което автома­тично изключва бога от уравнението. А само за да бъде квалифициран за обсъждане, номинираният тряб­ва да е извършил три чудеса. Кой разследва и преценя чудесата? Още събрания, още егоизъм и коментари на тема кое е чудо и кое не. Мислите ли, че бог чака да чуе от тези събрания какво е чудо и какво не, или кой е светец и кой не става?

А на земята има приблизително шест милиарда хо­ра. Наречете ме скептик, но аз чувствам, че има мно­го необикновени, безкористни и трудолюбиви хума­нисти на този свят, които извършват чудеса всеки ден, и тези чудеса надхвърлят всички квалификации за светци — без фанфари и без шум, и за които събра­нията никога няма да чуят. Самата аз познавам ня­колко. Убедена съм, че и вие също познавате такива. Гарантирам ви, че те ще бъдат признати, уважавани и много ценени от другата страна като онези „офи­циално" признатите.

На нас са ни дадени хиляди нива на духовен напре­дък. Можем да се стремим към тях със собствено темпо и лични цели и имаме цяла вечност, за да ги

Достигнем. Предположението, че някое ниво е по-цен­но в божиите очи, е също като да приемем, че бог обича завършващите повече от начинаещите учени­ци. Нито за миг не мога да повярвам в това. А вие?

Не мисля така.

И така ние вървим рамо до рамо със светците от другата страна. Оценяваме ги, както оценяваме нап­редналите души, и се учим от тях. Просто запомне­те, че що се отнася до бог, за него ние сме светци, след като сме имали смелостта и желанието в него­во име да дойдем на земята.



Съветът

Съветът, познат също като старейшините или старшите учители, е отделен клас от осемнадесет много напреднали мъжки и женски същества, които действат като говорители на бог у дома. Те са изключение на правилото, че всеки от другата страна е на тридесет години. Като емблема на тяхната почи­таема мъдрост и святост техният външен вид е достолепен, те са с дълги сребристобели коси, меко обрамчващи изключително красивите им лица, кои­то са зрели, но без бръчки. Мъжете имат еднакви среб­ристобели бради — и те, и жените са облечени в гра­циозни ефирни роби. Също като ангелите осемнаде­сетте видни членове на съвета никога не се прераждат и тяхната принадлежност към съвета на ста­рейшините е вечна.

Съветът заседава в огромна бяла мраморна стая в залата на справедливостта със светеща маса от бял

Мрамор в средата във формата на буквата „u". Цял легион от златокрили върховни ангели стои на стража зад тях — като гордо и величествено доказателс­тво за върховната тежест на съвета. Те не са ръко­водно тяло, тъй като правителство и закони не са необходими от другата страна. Но поради тяхната мъдрост и безкрайна любов към нас, бог им е възложил отговорности, които оказват огромно влияние върху живота у дома и върху нашите животи тук на земята.

Често съм казвала колко съм изненадана, че от дру­гата страна няма алкохол и наркотици, защото това означава, че съм била абсолютно трезва, когато съм чертаела картата си на този живот. За добро или за зло, въпреки че се чувстваме така непобедими от дру­гата страна, в атмосферата на блаженство ние си избираме понякога огромни пречки, с които да се сблъс­каме на земята. Една от пречките, които аз съм си избрала и за които говорих в книгата си до другата страна и обратно, е лъжата и предателството на един от бившите ми съпрузи, което можеше да унищожи мен и вярата ми, която беше плод на цял живот ра­бота. Без съмнение получих невероятна помощ и под­крепа от семейството и приятелите си, но когато Франсин твърдеше, че от това аз ще изляза по-сил­на, по-мъдра и по-добра от всякога, си мислех, че тя изобщо не знае какво говори и че в края на краищата съм написала нещо в плана си, което е твърде тежко, за да се справя.

Както се оказа, Франсин беше абсолютно права, сега аз съм по-силна, по-мъдра и по-добра от всякога. И тя ми помогна да постигна това. Не знаех, докато

Не свърши кризата, че докато тук се борех с труднос­тите, Франсин е ходила при съвета и е лобирала за мен да ми моделират плана, не като изтрият кризи­те или ми спестят последствията, а да улеснят раз­връзката, така че да бъда способна да продължа да работя. Така че мога да припиша на съвета силата да пренастройва плановете в житейските карти при особено тежки обстоятелства, когато резултатът ще бъде по-добър за бога.

Лично аз съм виждала само един член на съвета на земята. Бях в болница на двадесет и шест години и бях много болна, с предстояща сложна операция. Заед­но с всичките доктори, сестри, роднини и приятели болничната ми стая приличаше на голямата централ­на гара. Но в един миг, когато всичко беше тихо, спо­койно и бях сама, точно когато почти се бях предала в битката с болестта и страховете си, една непозната жена влезе безшумно и застана до леглото ми. Косата и дрехата й бяха блестящо сребристобели, лицето й бе­зупречно и зряло, а очите й излъчваха любов и безкрай­на мъдрост, като че ли бяха гледали директно бога в лицето и носеха неговия отпечатък. Тя ме погледна и като докосна нежно рамото ми, каза:

— ти искаше това. — това беше всичко, просто ед­но „ти искаше това", после тя се обърна и напусна стаята така тихо, както беше и дошла. Не можех просто да я отхвърля като халюцинация, а докосва­нето й по рамото ми беше така истинско, като убождане от игла.

Наистина се забавлявам, като гледам докъде могат да стигнат скептиците (и аз в това число) в опити­те си да намерят „логично" обяснение за необичайни-

Те събития, дори и когато обяснението няма ника­къв смисъл. След като тази странна красива жена си беше отишла, аз реших, че това трябва да е било някаква помощна медицинска сестра, облечена безуп­речно, като че ли винаги сестрите се носеха в среб­ристобели одежди, дълги до земята, и се спираха при човек, без дори да го попитат от какво има нужда. Изоставих тази идея и реших, че това е доброволка от местната църква, дошла от любезност и състра­дание. Да, но такива доброволци не се допускаха в ин­тензивните отделения, с изключение на роднините, и то по специална молба, а даже и да се допускаха, поне би трябвало да се представят. Да не говорим, че не биха отишли при някой непознат просто с ду­мите „ти искаше това". Коя беше тя, да се изтърси така и да коментира какво съм искала?

Не зная колко дълго съм спорила със самата себе си, най-сетне се сетих какво трябва да направя на първо място — попитах Франсин дали тя може да разбере какво се беше случило. Бях информирана от нея търпеливо, че това не е била някаква непозната, че аз бях стояла пред нея и пред останалата част от съ­вета много пъти от другата страна и тя просто е дошла да успокои страховете ми, като ми припомни, че не ми се случва нищо, което да не съм написала в плана си, преди да започна този живот.

Както ще обсъдим по-късно, съветът е така ак­тивен в предотвратяване на кризите, както и кога­то те вече настъпят, но засега само си помислете за тези осемнадесет светли, свещени същества, че те са още едно средство, чрез което бог никога, никога не ни оставя сами.

Извънземни

Нека да обясня нещо много ясно: убедена съм, че ние не сме единствената обитаема планета в тази вселе­на. Да приемем, че сме единствените само защото другите планети в нашата малка слънчева система са необитаеми, е също, като да стоим в отдалечена къ­ща и да си мислим, че сме в единствената къща на земята само защото през прозореца не можем да ви­дим други.

Означава ли това, че аз вярвам в прословутите „мал­ки зелени човечета"? Не непременно. Не претендирам, че зная как изглеждат другите обитатели на вселена­та, но зная, че ние, земляните, сме жители на тази вселена и не сме малки зелени човечета, но никога не мога напълно да разбера какво общо има вярата в ед­ното с вярата в другото.

Има много умни хора, които са така убедени, че няма живот на другите планети, както аз съм убеде­на, че има. Те казват: „дайте доказателство!". И аз им казвам същото. В мига, в който видя снимки на всеки квадратен метър от всяка планета, от всяка слънчева система, от всяка галактика, от всяка все­лена, за която дори не можем да изобретим толкова силен телескоп, и тези снимки ясно да показват, че на тях няма живот, бих променила мнението си. Но до­тогава ще продължавам да бъда убедена, че не сме при­вилегировани членове на глобална общност, а просто редови такива, както и много други. От този факт

Не само не бива да се плашим или да се притесняваме, а заслужава да бъде приветствай и отпразнувай. Ако някога напреднем дотолкова, че да ги достигнем, как­то някои от тях са достатъчно напреднали, за да дойдат при нас, представете си богатствата от зна­ния, които можем да получим от тях, ако, разбира се, не започнем да ги обстрелваме още в небето, защото сме научени да се страхуваме от идването им.

Жителите на другите планети са божии чеда, съ­що както сме и ние. Имат същите пътувания на ду­ха като нас, същия избор за прераждане и също са толкова щастливи от другата страна — не нашата друга страна, а тяхната собствена, която е идентич­на с тяхната планета, както нашата е със земята. С други думи вместо да споделят нашата друга стра­на, те си имат своя и всяка обитаема планета от вселената си има свой божествен дом. Обитатели­те на другите планети си имат свои духовни водачи, също като нас, свой легион от ангели и съвет, свеще­ни месии и, без съмнение, същия бог, който е създал всички нас.

През следващия четвърт век най-после ние ще за­почнем да общуваме с живите форми, с които делим вселената. Защото ние на земята сме „новите деца в квартала", нашето духовно развитие и разбиране и връзката ни с бога и неговото безкрайно творение са още в детството си. Имаме толкова много за уче­не от нашите братя и сестри от другите планети и толкова много трябва да очакваме, когато най-сетне ги прегърнем и започнем да слушаме.

Хора с мисия

Всеки от нас си има цел и всяко наше.прераждане е част от изпълнението на тази цел. В духовното си съзнание ние знаем каква е целта ни. Нашият духовен водач, съветът и, разбира се, преди всичко бог я зна­ят. Няма цел, която да е по-важна от друга, също както на земята имаме нужда от копачи, строители, учители, артисти, благотворителни работници, как­то се нуждаем от царе, президенти, армии от генера­ли и обикновени войници, без които нито една бит­ка не може да бъде спечелена, така и всяка цел е задължителна и еднакво ценна.

Една от най-напредналите и най-важни цели, за кои­то можем да кандидатстваме, е тази на хората с ми­сия. Хората с мисия са казали на бог: „където и на земята да имаш нужда от мен, аз с радост ще оти­да". Те жертват физическото и емоционалното си удобство, преодоляват страха от непознатото в името на мисията, за която са се записали — не да кръщават или да посвещават в някаква специфична религия или догма, а нежно, любящо и състрадателно да спасяват, възстановяват, подкрепят, запалват и радват духа на божественото у всяко божие дете, което срещат по пътя си. Истинските хора с мисия уважават различните религии. Те са мили, без предраз­съдъци и никога високомерни. Не заплашват с мъките на ада, нито с вечно проклятие, не претендират, че техният вътрешен път към бога е недостъпен за ос-

Таналите, не изолират никого от обичаните си или от света като цяло и никога не забравят факта, че господ, а не те са истинският отговор.

Хората с мисия могат да се срещнат навсякъде, във всяка професия и занятие. Те изпълняват своята цел чрез вродената си щедрост, откритост, съчувствие и най-вече желание да повдигнат духовно човечество­то, без да досаждат. Тази задача не е особено за завиждане и, разбира се, не е за всеки. Първо, хората с мисия трябва да се подготвят за нея, като преминат през всички нива на прераждане на земята, от правене на пликове и чистене на тоалетни, така че в края на краищата да няма ниво, на което да не са били и с което да не са свързани. Второто нещо е, че тъй ка­то те са изключително напреднали духове, те са си чертали много трудни планове и са си избрали крайно изискващи теми и менюта, които по-късно подробно ще обсъдим. Пътеката им за постигане на целите не е просто изпълнена с пречки, като на другите, а мно­го повече.

Разбираемо е, че повечето хора не кандидатстват за жертвите, трудностите и разочарованията на хо­рата с мисия, които те изтърпяват вместо обичай­ното дълбоко удовлетворение. Това не означава, че те са мързеливи или по-малко отдадени на бога. Озна­чава просто, че са избрали да служат на бога по друг начин. Ние всички славим бога, като му служим с та­лантите си, тъй като той ни е дарил с тях. А като правим този свят по-духовен, правим точно това, което правят и хората с мисия — нито повече, нито по-малко.



Мистични пътешественици

Мистичните пътешественици могат да бъдат опи­сани като хора с мисия, но с по-широк обсег. Това, което те са казали на бог за пътуването на душите си, е: „където и във вселената да имаш нужда от мен, аз с радост ще отида".

С други думи мистичните пътешественици съ­що както хората с мисия отдават себе си, за да поддържат духовната връзка между нас и бога ка­то процъфтяваща вечна сила. Но докато хората с мисия са концентрирани на земята, мистичните пътешественици могат да се прераждат и да рабо­тят, на която и да е обитаема планета, във всяка галактика, където бог се нуждае от тях. Повече­то мистични пътешественици са преживели мно­го прераждания на земята и са „завършили" учение­то си чрез прераждане тук. Желанието да станеш мистичен пътешественик е като да отидеш да учиш висше образование и да правиш докторанту­ра.

Необикновената сила на мистичните пътешест­веници беше красноречиво демонстрирана от сина на моята кенийска приятелка оона. Беше очевидно още от мига, в който джаред беше роден, че той притежава необичайна мъдрост и духовност. Той беше щас­тливо, но спокойно, чувствително и тихо дете, с кафяви очи, пълни със светлина и любов, през които прозираше една дребна безсмъртна душа.

За нещастие джаред се разболял от левкемия на четири години и малко след петия му рожден ден оона осъзнала факта, че единственото й дете си отива, и застанала на колене до леглото му, за да го прегърне, защото знаела, че това е последният му живот на земята. Няколкото години в негово при­съствие и силата и спокойствието, с което той беше приел болестта, й бяха дали вяра в бога и съ­ществуването на живот след смъртта, което ни­кога нямаше да разбере без него. И тя благодарила на бога за благословията и честта, с които я беше да­рил чрез този малък дух, когато джаред вдигнал гла­ва, за да доближи уста до ухото й и прошепнал поч­ти без глас: „мамо, сега отивам при бога, моля те, дръж ми ръката".

В мига, в който тя поела неговата малка ръчичка в своята, усетила, че духът му се издига от тялото, а след това нещо, което тя никога няма да забрави, издърпал нейния дух със себе си. Вместо да я поведе през тунела, който би трябвало да го очаква, това дете мистичен пътешественик се издигнал заедно с майка си в нощното небе. Не след дълго тя се озовала сред нещо, което, изглежда, били милионите разпръс­нати звезди в безкрайното море от черно кадифе, и когато тя се обърнала към вече щастливото греещо лице на сина си, той й се усмихнал и казал: „просто исках да ти покажа звездите, преди да се прибера у дома".

След това малко по малко между звездите с почти ослепителна златистобяла светлина се явил огромен блестящ вихър от съвършена любов и от неговите дълбини се появили шепа същества и се отправили

Към тях, осветени откъм гърба от ярката светли­на, така че оона не могла да види чертите на лицата им. Завладяло я чувство на спокойствие и тя разбра­ла, че тези грациозни, тихи светещи същества са дош­ли да приветстват нейното любимо дете. Отново се обърнала към него и срещнала очите му: „благодаря ти, мамо, че дойде с мен толкова далече". Той стис­нал ръката й и след това се присъединил към същест­вата, за да отплава далече и да изчезне в светлината на бога.

В същия миг оона усетила, че духът й отново вля­зъл в тялото й до леглото и все още държала хладна­та безжизнена ръка на сина си. Сълзи на мъка и радост изпълнили очите й и тя прошепнала в отговор: „бла­годаря ти, джаред" и знаела, че той я чува. Тя се е посветила изцяло на духовното повдигане на всеки около нея, а мистичният пътешественик на име джаред я гледа от дома и чака следващото си назначение от бога някъде сред звездите и знае, че е успял в крат­ката си мисия да направи живота на земята малко по-милосърден, почтен и осъзнаващ божията любов, която той е намерил.

Има голямо взаимодействие между нашата друга­та страна и другите страни по цялата вселена. Чле­новете на съветите от андромеда и плеядите, нап­ример, са уважавани докладчици на сесиите на нашия съвет и обменят ценна информация между учените и учителите от вселенското общество. Не се лъже-те, ние не сме сами във вселената в нашата борба със спин и множествената склероза, рака и другите опустошителни земни болести, нито пък в нашите усилия да съхраним застрашените видове и да опазим

Околната среда. Не само на земята се правят изслед­вания, а много блестящи умове от другите страни из вселената непрекъснато се трудят и предават ин­формация чрез проникване, т.е. Директно вливане в мозъка. Когато погледнете нощното небе, вие вижда-те не само красив звезден воал, а също и някои от нашите най-големи източници на надежда и изцеле­ние.

Чувството ни за отделеност от останалата част от вселената е в действителност ранна фаза. На про­цес, през който преминава всяка планета като част от нейния жизнен цикъл. Но постепенно чувството за изолация и вярата, че сме сами във вселената, ще отстъпят място на съзнанието, че наистина сме част от безкрайно братство от духове, които очак­ват да се срещнат в пълно всеобщо разбиране на божията универсална любов и приемане.



Космическата друга страна

Животът никога не свършва. Животът винаги е бил и винаги ще бъде, така че на никоя обитаема пла­нета такова нещо като „край" не съществува. Защо? Защото другата страна на всяка населена планета, която обгръща всяко живо нещо, с изключение на тъм­ните същества, които отказват светлината на бо­га, е вечна и безсмъртна.

Когато населените планети станат по-духовно нап­реднали и по-малко отделени една от друга и особено когато околната им среда вече не може да поддържа

Живота, техните други страни започват да се сли­ват в огромна безкрайна универсална друга страна. Ако утре земята бъде разрушена — но чуйте го от медиум, тя няма да бъде, — ние и нашата друга стра­на ще се присъединим към съществата, чиито плане­ти вече са завършили своите естествени цикли, кои­то живеят същите блажени, щастливи, свещени жи­воти, които очакват и нас отвъд звездите, където нашият космически дом отвъд дома вечно процъф­тява.

Моля, не оставайте с впечатлението, че същест­вуването на космическа друга страна омаловажава на­шата друга страна на земята и нейната святост. Правителството на всеки от петдесетте щата на сащ е еднакво важно и хилядите и хиляди католи­чески църкви по света не са омаловажени от същест­вуването на Ватикана.

Запомнете две важни неща за бога, на които ни­кога не се набляга достатъчно — във всичко, което той е създал, има ред и той не е създал нищо излиш­но.

Космическата друга страна е огледално отражение на вселената, населена от въплътени духове и духов­ни водачи и месии от ненаселените планети във вся­ка съществуваща галактика, която има своите анге­ли и своя съвет. Жителите на космическата друга страна са най-напредналите във вселената и все пак те не са обичани повече от нашия създател, откол­кото сме обичани ние, тези, които още не сме отиш­ли там.

е обожавано място в космическата друга страна. За да ви помогна да си представите неговото местоположение, представете си древния символ на „големия човек" в огромното нощно небе. Неговата глава е съзвездието овен, неговите крака са съзвезди­ето риби, а останалата част от тялото му се опис­ва от други десет съзвездия, които съставляват зо­диака.

Сега, като имате предвид този красив звезден об­раз на „големия човек", намерете сърцето му и там ще откриете nouveau.

Nouveau е свещено място в космическата друга страна, където се завръщат всеки път за ориента­ция и обучение духовете на мистичните пътешес­твеници, преди да поемат към следващата си мисия и прераждане на друга обитаема планета от вселена­та.

С други думи, за да ви отговоря на въпроса, който вече сигурно си задавате, ще кажа, че да — между нас има мистични пътешественици, които са живели дру­гите си животи на други планети. Някои от тях ти­хо си вършат духовните дела, докато други са се от­кроили като велики хуманитарни водачи. Вместо да ги изброявам и да бъда обвинена, че наричам „извън­земни" някои от най-добрите и блестящи шампиони, ще оставя на вас да гадаете.

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница