Връзка между минало, настояще и бъдеще

• 
  Децата научават ли как професиите са се променили през последните петдесет или повече години в тяхната страна и в други държави?
  
• 
  Децата научават ли как с времето се е променило неравенството в доходите?
  
• 
  Децата научават ли за минали кампании за подобряване на условията на труд, включително за платен годишен отпуск, болнични, добавки за майчинство или бащинство и равнопоставено заплащане за жените, както и за резултатите от тези кампании?
  
• 
  Децата запознават ли се професиите на хората в техните семейства и насърчават ли се да разговарят с възрастните членове на техните семейства за работата им в миналото?
  
• 
  Децата научават ли как животът на работещите се е променил с промяната на продължителността на живота, възрастта на започване на работа и възрастта за пенсиониране?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху възможните промени в моделите на заетост в бъдеще?
  

А.1.7: Училището е модел за демократично гражданство;

А.2.1: Училището развива споделени приобщаващи ценности;

А.2.2: Училището насърчава зачитане на всички човешки права;

• 
  Въвлечени ли са в преподаването местни философи, политици, банкери, служители в профсъюзи, хуманитаристи и религиозни водачи?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които формите на държавно управление в други части на света са сходни или различни от формата на държавно управление в тяхната собствена страна?
  
• 
  Децата изучават ли приликите и разликите между правните системи в тяхната и в други държави?
  
• 
  Децата научават ли какво означава корупция и в каква степен тя влияе върху правителството и други институции в тяхната и в други държави?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху въпроса каква е формата на управление, която най-добре описва тяхното училище, техните семейства и други институции, които са им познати?
  

• 
  Децата изучават ли кой има власт да предприема действия, които засягат тяхното семейство, училище и квартал и чието влияние се разпростира на местно, национално и глобално ниво?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които властта и влиянието са разпределени между националното правителство и местните власти, съдебната система, армията, корпорациите, акционерите, бизнеса, финансовите институции, медиите, профсъюзите, социалните класи, общностите, семействата и гражданите?
  
• 
  Децата научават ли, че понякога е възможно корпорациите да имат по-голямо влияние върху живота на гражданите от правителството?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху относителната власт на различните държави?
  

• 
  Децата научават ли как възникват нациите и как се определят националните граници?
  
• 
  Децата научават ли как се оспорват границите?
  
• 
  Децата научават ли как държавите са били и продължават да бъдат колонизирани и окупирани?
  
• 
  Децата научават ли как хората са били и продължават да бъдат третирани като стоки и продавани и купувани като роби?
  
• 
  Децата научават ли за социалните движения за отделяне и независимост?
  
• 
  Децата изучават ли естеството на връзките между правителствата и как и защо други страни се възприемат като съюзници или врагове?
  
• 
  Децата разбират ли какво означава суверенитет и държавна независимост и как те се влияят от международното и европейското право, Европейския парламент, движението на капитали, дълга, собствеността на медиите, храните, горивата и енергийната сигурност, както и от собствеността на земята и комуналните услуги?
  

• 
  Децата изучават ли начините на управление в условия на монархия, теокрация, диктатура и демокрация?
  
• 
  Децата изучават ли функциите на местните власти и националните правителства?
  
• 
  Децата запознават ли се с различните значения на понятието „демокрация”?
  
• 
  Демокрацията разбира ли се като търпяща постоянно развитие?
  
• 
  Децата научават ли за различните системи за гласуване?
  
• 
  Децата научават ли какви са задълженията на общинските съветници, народните представители и членовете на Европейския парламент?
  
• 
  Децата научават ли защо хората гласуват или не гласуват на местните, националните и европейските избори?
  
• 
  Децата научават ли как демократичните права могат да бъдат упражнявани или нарушавани?
  
• 
  Децата научават ли за взаимоотношенията между Православната църква⁴¹, други религиозни институции и държавата?
  
• 
  Децата научават ли как приоритизирането на определена религия може да внуши, че другите религии и нерелигиозните вярвания са по-малоценни?
  
• 
  Децата научават ли за политическите партии и хората, които членуват в тях?
  
• 
  Децата научават ли за собствеността на медиите и интересите на собствениците от насочване на политиката в определени посоки?
  
• 
  Децата запознават ли се с предимствата на частната и обществената собственост в различни сфери като лека промишленост, транспорт, спедиция, банково дело, образование, водоснабдяване, телекомуникация, снабдяване с газ и електричество?
  
• 
  Децата научават ли за значението на развитието и унищожаването на публичното пространство за националната сплотеност и колективното действие?
  
• 
  Децата изучават ли връзката между богатството, бедността и участието в обществото?
  

• 
  Децата научават ли как техният живот се влияе от националните закони?
  
• 
  Децата научават ли за работата на съдилищата?
  
• 
  Децата научават ли как се наказва нарушаването на закона?
  
• 
  Децата научават ли за различните форми на наказание, налагани от съдилищата, за техните цели и ефектите от тях?
  
• 
  Децата научават ли доколко справедливо се прилага законът?
  
• 
  Децата научават ли как техният живот се влияе от международните закони?
  
• 
  Децата научават ли за правомощията на международните съдилища и в какви случат те са в състояние да въздават справедливост?
  

• 
  Децата научават ли как се формират приходите на правителствата?
  
• 
  Децата научават ли как правителствата решават колко пари да печатат?
  
• 
  Децата научават ли какво е националното и глобалното разпределение на доходите и богатството?
  
• 
  Децата научават ли за какво харчат пари правителствата и как се вземат решенията за това?
  
• 
  Децата научават ли от кого вземат пари назаем правителствата, когато имат дългове?
  
• 
  Децата научават ли за Международния валутен фонд и неговото финансиране?
  
• 
  Децата научават ли как държавните финанси се влияят от международната финансова ситуация?
  
• 
  Децата научават ли за сделките с други държави (платежния баланс) и за последствията от ситуация, при която вносът надвишава износа или приходите от други държави?
  
• 
  Децата научават ли как се определят лихвените проценти на банките?
  
• 
  Децата научават ли как се определя кредитният рейтинг на хората и държавите?
  
• 
  Децата научават ли какви са причините и последствията от инфлацията, какви са желателните й нива и как тя се измерва и контролира?
  
• 
  Децата изучават ли различните начини за измерване на инфлацията и дефлацията и как се определя идеалното ниво на инфлация?
  
• 
  Децата научават ли как валутите се оценяват спрямо други валути?
  
• 
  Децата научават ли за заемите и финансовата помощ, отпускани от техните правителства на други държави?
  

• 
  Децата разсъждават ли върху въпроса дали действията в личната и в професионалната сфера, включително в политиката, трябва да се ръководят от едни и същи или от различни ценности?
  
• 
  Децата научават ли какво правят и какво не правят държавите, които имат етична външна политика?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху въпроса какви са ценностите, които е желателно да ръководят техните и чуждите действия?
  
• 
  Децата развиват ли способност да свързват определени ценности с определени действия?
  
• 
  Децата развиват ли способност да оценяват ситуации, в които ценностите създават противоречиви стимули за действие?
  
• 
  Децата учат ли се да водят морални спорове?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху различните ценности, на които се основават действията на различни хора?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху естеството на наказанието и върху въпроса какви наказания са уместни в училището, семейството и затвора?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху начините, по които техните желания, избори и етика са повлияни от правителството, религията, семейството, приятелите, медиите и рекламата?
  

• 
  Децата изучават ли историята на демокрацията в тяхната страна⁴² и по света?
  
• 
  Децата научават ли за борбите на хората за гарантиране на техните демократични права?
  
• 
  Децата научават ли какво е било постигнато чрез колективно действие?
  
• 
  Децата научават ли каква е ролята на политическите партии, профсъюзите и колективното действие за развитието на демокрацията?
  
• 
  Децата изучават ли особеностите на монархията⁴³, нейното възникване и възприемането й като етап в развитието към зряла демокрация?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху въпроса какво би направило тяхната страна, общност, училище и семейство по-демократични?
  
• 
  Децата обсъждат ли как би могла да се разпредели властта в тяхната държава в бъдеще?
  

В.2.2: Учебните дейности насърчават участието на всички деца

1. 
   Дейностите планират ли се така, че да подкрепят ученето, а не учебния план?
   
2. 
   Учебните материали отразяват ли опита, преживяванията и интересите на всички учащи се?
   
3. 
   Учебните дейности отразяват ли разнообразието от интереси на децата?
   
4. 
   Дейностите включват ли разнообразни форми на активност като устно представяне и дискусия, слушане, четене, писане, рисуване, решаване на проблеми, драматично разиграване, работа в библиотека, използване на аудио или видео материали, практически задачи и използване на компютри?
   
5. 
   Учебните дейности дават ли възможност за работа по двойки и в малки групи, както и за индивидуална работа и общи занимания на целия клас?
   
6. 
   Дейностите включват ли работа извън класната стая, на двора и в района на училището, както и посещения на по-отдалечени места?
   
7. 
   Дейностите подпомагат ли ученето на всички деца?
   
8. 
   Дейностите развиват ли способностите на децата да мислят, говорят, пишат и учат?
   
9. 
   Дейностите насърчават ли възприемане на ученето като непрекъснат процес, вместо като сбор от отделни задачи?
   
10. 
    Учебната програма достатъчно гъвкава ли е, така че да даде възможност на децата например да преминат интензивен курс по чужд език или за ограмотяване?
    
11. 
    Училището разполага ли с преводачи за децата със слухови увреждания или за децата, чиито роден език не е български⁴⁴?
    
12. 
    Планирането идентифицира ли бариерите пред ученето и участието на отделни деца и предвижда ли мерки за премахване на тези бариери?
    
13. 
    Персоналът насърчава ли дейности, подходящи за различните начини, по които децата възприемат половата си идентичност?
    
14. 
    Персоналът използва ли материали от медиите, които биха могли да мотивират деца с определени интереси, например футбол или ръгби за мъже или жени, като в същото време се осигуряват възможности за участие и на децата, които не се интересуват от темата?
    
15. 
    Децата имат ли възможност да участват в часове като наука или физическо възпитание облечени с дрехи, които съответстват на техните религиозни убеждения?
    
16. 
    Учебният план отчита ли потребностите на децата, които не участват например в часове по изкуство или музика заради своите религиозни убеждения?
    
17. 
    Когато е необходимо, приспособява ли се работата в час към потребностите на децата с физически или сензорни увреждания, така че да се развият техните умения и познания в области като физическо възпитание, възприемане на звук и светлина или практическа работа?
    
18. 
    Отчита ли персоналът, че някои деца с увреждания се нуждаят от повече време за изпълнението на практически задачи?
    
19. 
    Отделя ли се специално внимание на въвличането в учебния процес на децата, които са неспокойни, не внимават или са разстроени?
    

В.2.1: Планирането на учебните дейности отчита потребностите на всички деца

б) Учителите стремят ли се да не конкретизират специфични очаквания относно научаването, когато формулират целите на уроците?

в) Има ли установена практика уроците да се провеждат под формата на разговори, насочвани от отворени въпроси?

г) Учителите задават ли предимно въпроси, които предполагат само един верен отговор?

д) Уроците оползотворяват ли опита, знанията и уменията, придобити от децата извън училище?

е) Уроците въвличат ли децата емоционално?

ж) Уроците превръщат ли процеса на научаване във вълнуващо и приятно преживяване?

з) Учителите демонстрират ли пред децата любовта си към ученето?

и) Устният и писменият език, използван в уроците, достъпен ли е за всички деца?

й) Специализираните термини използват ли се само когато е необходимо, като се обясняват и упражняват по време на уроците?

к) Децата насърчават ли се да споделят, когато не разбират нещо?

л) Децата имат ли възможност да представят работата си в различна форма, например като използват рисунки, фотографии, видео или аудио запис и писмено описание?

м) Уроците насърчават ли общуването между персонала и децата и между децата?

н) Децата учат ли се как да задават въпроси едно на друго, така че да допринасят за научаването на връстниците си?

о) Уроците насърчават ли децата да разговарят за процесите на мислене и учене?

п) Децата продължават ли да се занимават самостоятелно, след като са приключили задачата, дадена от учителя?

р) Възрастните и децата развиват ли уменията си за работа с интернет, за да подпомогнат ученето си в училище и вкъщи?

с) Листовете със задачи написани ли са добре, така че да подпомагат ученето на децата?

т) Децата, които изучават български⁴⁵ като втори език, имат ли възможност да говорят, пишат или да използват жестомимика на своя роден език и да използват уменията си за превод?

у) Персоналът прави ли необходимите промени, за да улесни участието на децата с увреждания?

ф) Персоналът отчита ли физическите усилия, които някои деца с увреждания или хронични заболявания полагат при изпълнението на задачите, и дава ли си сметка, че подобни усилия могат да предизвикат умора?

х) Персоналът отчита ли умствените усилия, изисквани от четенето по устни и използването на помощни средства за незрящи?

ц) Технологични нововъведения като програми за разпознаване на говор използват ли се за подкрепа на деца, които изпитват сериозни затруднения при писане?
Вашите допълнителни въпроси

В.2.3: Децата се насърчават да мислят критично

В.2.4: Децата са активно въвлечени в процеса на учене

б) Осъзнава ли се, че диалогът се получава най-добре, когато хората загърбят различията във властта и статуса?

в) Показват ли членовете на персонала, че зачитат и ценят алтернативни гледни точки?

г) Насърчават ли се обсъждания, при които хората имат възможност да чуят и да се ангажират с възгледи, различни от техните собствени?

д) Насърчават ли се децата да формират и изразяват възгледи и отношение към важни местни, национални и международни събития, например когато страната им е във война или в случай на бедствие в тяхната или в друга държава?

е) Насърчават ли се децата да задават критични въпроси?

ж) Опонентите осъзнават ли значението на противоположната гледна точка за изясняване на мненията и за постигане на съвместни решения на проблемите?

з) Децата развиват ли умения за идентифициране на противоречия в своите собствени разсъждения или в разсъжденията на други хора?

и) Децата и възрастните учат ли се да оценяват силата на аргументите, включително на своите собствени аргументи?

й) Децата учат ли се да разпознават кога дадено твърдение или разсъждение се нуждае от доказателства в своя подкрепа?

к) Децата учат ли се да използват примери в подкрепа на своите аргументи?

л) Разяснява ли се на децата как внимателно подбраните примери могат да покажат несъстоятелността на обобщенията?

м) Децата учат ли се да задават въпроси като „В каква степен... ?” и „При какви обстоятелства... ?”, когато някой твърди, че представя установени истини (например, касаещи различията между половете)?

н) Овладяват ли децата умения да преценяват аудиторията, към която е насочен определен текст?

о) Разбират ли децата, че хората приемат на доверие определени твърдения, дори и да не са верни, само защото са изказани от авторитети?

п) Разпознават ли децата и възрастните вярванията и ценностите, на които се основават различията във възгледите?

р) Оказва ли се подкрепа на децата и възрастните за развиване на умения за участие в дебати?

с) Научават ли се децата да разпознават натиска, който ги принуждава да мислят и действат по определени начини?

т) Изследват ли децата основанията за своите мнения?

у) Помага ли се на онези, които участват в обсъждания, да запазят самоуважението си?

ф) Избягва ли се надменното поведение при спечелване на спор?

х) Децата и възрастните в наставническа позиция помагат ли на хората да споделят мненията си?

ц) Отделя ли се специално внимание за подкрепа на по-свенливите в изразяването на тяхната позиция?
Вашите допълнителни въпроси

В.2.4: Децата са активно въвлечени в процеса на учене.

А.1.11: Персоналът свързва случващото се в училище с живота на децата вкъщи;

В.2.3: Децата се насърчават да мислят критично
а) Възрастните в училище показват ли, че и те самите активно се учат и имат разнообразни интереси?

б) Децата насърчават ли се да вярват в своите способности за самостоятелно учене?

в) Отчита ли се, че развитието на способностите за самостоятелно учене и съвместна работа у някои деца ще даде възможност на персонала да работи повече с останалите за развитие на техните способности.

г) Децата насърчават ли се да определят сами какво искат да научат и да поемат отговорност за научаването му?

д) Децата насърчават ли се да формират интереси, които да развиват извън училище?

е) Персоналът дава ли често възможност на децата да избират какво да учат?

ж) Помага ли се на децата да формулират свои заглавия и подзаглавия, за да структурират определен текст?

з) Децата насърчават ли се да задават трудни въпроси, за които няма готов отговор?

и) Децата запознати ли са с учебните планове и имат ли възможност да избират дали да учат по-интензивно или по-задълбочено?

й) Подкрепата, която децата получават, помага ли им да напредват в своето обучение, използвайки вече усвоени знания и умения?

к) Децата обучават ли се как да правят проучване и да пишат по определена тема?

л) Децата могат ли самостоятелно да използват библиотеки и информационни технологии?

м) Децата обучават ли се как да си водят бележки по време на лекции, когато четат книги или когато работят с интернет?

н) Помага ли се на децата да проучват определена тема, като формулират ясно въпросите, на които ще търсят отговор?

о) Децата учат ли се да си помагат взаимно с проучванията, като изслушват съучениците си и след това им задават въпроси, за да им помогнат да изяснят идеите си?

п) Децата учат ли се да пишат кратки резюмета на текст, за да разберат по-добре структурата му?

р) Избягват ли се дейности, свързани с механично повторение?

с) Децата учат ли се как да представят работата си в устна, писмена или друга форма, индивидуално и в група?

т) Помага ли се на децата да планират и организират работата си по преговора на материала при подготовка за тестове и изпити?

у) Членовете на персонала питат ли децата от каква подкрепа имат нужда?

ф) Децата дават ли конструктивни предложения за подобряване на учебните дейности?

х) Обратната връзка, която децата дават за учебните дейности, води ли до промяна?

ц) Децата въвлечени ли са в търсенето на начини за преодоляване на бариерите пред научаването, които самите те или другите деца срещат?
Вашите допълнителни въпроси

В.2.5: Децата се учат едно от друго

А.1.3: Децата си помагат

б) Насърчават ли се всички да изслушват останалите внимателно, без да ги прекъсват?

в) Децата учат ли се как да задават поясняващи въпроси, за да разберат по-добре казаното и да помогнат на говорещия да развие идеите си?

г) Децата избягват ли да се присмиват на казаното от други, освен ако не е шега?

д) Децата изразяват ли несъгласието си с идеите на другите, без да ги омаловажават?

е) Децата разбират ли кога сменят темата, вместо да допринасят за дискусията?

ж) Работата в групи използва ли се редовно по време на занятията?

з) Децата учат ли се как да водят дискусии, така че всички да участват?

и) Децата използват ли същия сигнал, чрез който заявяват участие при обсъждане в клас, когато искат да се изкажат в група?

к) Груповите занимания използват ли различните знания и опит на децата, например по отношение на държави, местна география и семейна история?

л) Груповите занимания дават ли възможност на децата да си разпределят задачите и да споделят наученото помежду си?

м) Има ли практика учениците да изработват общ доклад, който включва приноса на всеки в групата?

н) Дейностите планирани ли са така, че да дават възможност на деца на различна възраст и с различни постижения да подкрепят взаимно научаването си?

о) Децата учат ли се как да разказват и да обучат другите на неща, които знаят или са направили?

п) Разбира ли се, че преподаването изисква високо ниво на умения, които са от полза както за децата, така и за научаването на самия учител?

р) Приема ли се, че всеки може да допринася за преподаването и научаването, независимо от неговите или нейните постижения или увреждане?

с) При „мозъчна атака” децата предлагат ли идеи и решения на проблемите, без взаимно да критикуват предложенията си?

т) Груповите занимания доставят ли удоволствие на децата?

у) Децата сътрудничат ли си с учителите за преодоляване на бариерите пред научаването на някои от съучениците им?

ф) Децата отбелязват ли приноса на други хора, когато използват техни идеи в работата си?

х) Децата коментират ли критично и конструктивно ученето на своите връстници?

ц) Децата споделят ли с другите уменията си, например да говорят чужд език, да жонглират, да играят шах, да правят оригами, да играят крикет, в междучасията и в обедната почивка, както и по време на кръжоците след часовете?

ч) Различните езици, които децата говорят, използват ли се за развиване на езиковите познания на всички?

ш) Децата споделят ли опита си от справяне с проблеми в ученето и взаимоотношенията?

щ) Проектите на децата за дизайн и решаване на проблеми съдържат ли творчески решения за преодоляване на бариерите, които те или други деца срещат, например свързани с достъпността на сградите или учебния план?
Вашите допълнителни въпроси