Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието
Изтегляне 8.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Полезни съвети.
- Какъ да си приготвимъ домашна мая
- Какъ да си приготвимъ практически дървено масло
- Срѣдство да не мухлясватъ бъчвитѣ
- Изчистване на замърсена вода
- Изстудяване на вода безъ ледъ
- МЕНЮТА ПРАЗДНИЧНИ МЕНЮТА ЗА ОБѢДИ ИЛИ ВЕЧЕРИ БЛАЖНИ МЕНЮТА 1. Безъ супа или съ супа
- БЛАЖНИ МЕНЮТА Блажно меню
- Блажно меню
- ВЕГЕТАРИЯНСКИ МЕНЮТА Вегетариянско меню
- Вегетариянско меню
Брашнени продукти за зимовище. Много важно е за една домакиня да си приготви и нѣкои продукти отъ брашно, които да ѝ сѫ винаги подъ рѫка и които сѫ свързани съ изсушаването съ силно слънце. 1640. Юфка. Отъ 40 яйца, разбиваме ги и прибавяме 1 кгр. грисъ, 1 чаена чаша избистрена пепеляна вода и соль и ги месимъ съ брашно на твърдичко тѣсто, докато пусне мехурчета. Оставяме да постои и после го разточваме на листа. Тѣзи листа се оставятъ да поопръхнатъ колкото да могатъ лесно да се нарежатъ. Нарѣзването става като се прегъне листа, или се сложатъ нѣколко листа едно върху друго. Парченцата се поизсушаватъ и следъ това припичатъ леко въ слаба фурна (дане изгорятъ). Пазятъ се въ торбичка, закачена на високо сухо мѣсто. Юфката е предпочтително да е отъ бѣло брашно, но може и отъ черно брашно и разточени листата да се сложатъ на слънце и оставятъ докато се сами напукатъ на парченца. 1641. Кусъ-кусъ. Въ дървено корито (нощови) се слага шепа грисъ или булгуръ. Отдѣлно се размѣсва ½ кгр. млѣко съ 1 чаша пепелива вода. Булгура се рѫси съ помощьта на китка босилекъ съ смѣсьта, порѫсва сеследъ това съ брашно и търкаля съ дветѣ рѫце въ крѫгъ къмъ дѣсно, пакъ се рѫси, пакъ посипва съ брашно, докато започнатъ да се образуватъ топчици. Тѣзи топчици щомъ понаедрѣятъ се пресѣватъ презъ кивгиръ (едро решето) и се отдѣлятъ на 2 страни. Съ дребнитѣ се продължава пакъ, докато наедреятъ. Суши се на слънце и държи въ торбичка на сухо мѣсто.
Стр. 614
1642. Трахана за супа. Взематъ се следнитѣ видове зеленчуци: ½ кгр. картофи, ½ кгр. моркови, ½ кгр. пащарнакъ, 2-3 корена магданозъ, заедно съ листата, 2-3 червени домати, 2 кгр. червени пиперки, 1 малка тиква (около 2 кгр.) 5 глави керевизъ и ½ кгр. лукъ, соль по вкусъ. Всичко се очиства, нарѣзва се на парчета и сварява. Най-напредъ се варятъ морковитѣ, понеже сѫ по-мѫчно сварими. Тази каша се прекарва презъ преса и замѣсва съ брашно на твърдо тѣсто. Това тѣсто се прави на питички, които се сушатъ малко на слънце и тогава търкатъ съ брашно презъ кевгиръ, докато изпада на топки. Суши се на слънце и пази въ торбичка на сухо мѣсто. Отъ тази трахана се слага въ супата вмѣсто оризъ или фиде въ сѫща пропорция. 1643. Домашно фиде за супа. Единъ листъ за юфка навиваме на руло и съ остъръ ножъ го режемъ намного тѣсни ивици. Изсушаваме ги както юфката. Сѫщо хубаво фиде се прави и само отъ жълтръ, соль и брашно. Тѣстото да е твърдо. 1644. Топчета за супа. Омесваме тѣсто за юфка. Листа слагаме на 2ката исъ помощьта на напръстникъ изрѣзваме едновремено и отъ двата листа топченца, които веднага пущаме въ обилно врящо масло. Щомъ се приятно зачервятъ ги изваждаме и слагаме въ чениетъ или стъкленъ бурканъ. Полезни съвети. 1645. Приготовление на картофено брашно. Понеже навсѣкѫде не може да се намѣри картофено брашно, а съ него даваме рецепти, ще покажемъ на нашитѣ абонатки начинъ за приготвянето му, който е много простъ и лесенъ. Взема се 2-3 кгр. картофи, обелватъ се и смилатъ на машинка за месо, или се настъргватъ на дребно стъргало, като се събира и водата имъ и заедно съ картофитѣ се турятъ въ единъ легенъ и заливатъ съ студена вода. Мачкатъ се въ водата много добре. Тази вода се прецежда въ кофа. Картофитѣ се изливатъ отъ цедилката пакъ въ легена, заливатъ се съ друга вода и пакъ мачкатъ. Тъй се повтаря 3-4 пѫти, докато излѣзе отъ картофитѣ всичката имъ кола. Тази картофена вода се оставя да се утаи, внимателно се излива бистрата вода, а утайката се изсушава. Стрива се. Тази утайка е картофеното брашно. 1646. Какъ да си приготвимъ домашна мая. Презъ Великденскитѣ праздници лесно може да се намѣри бирена мая. Обаче презъ друго време, особено за градове и села, гдето нѣма бирени фабрики е невъзможно да намѣримъ
такава. Затова ще дадемъ тукъ на нашитѣ читателки рецепта за домашна мая, която могатъ сами да си приготвятъ по Великдень, та винаги презъ годината да си иматъ бирена мая. Приготовление. 2 голѣми шепи хмѣловъ цвѣтъ, шепа рѫжъ, шепа ечемикъ и люспитѣ на 5 глави червенъ лукъ се залива съ 3 и половина кгр. вода и се вари, докато водата остане на половина. Прецежда се. Съ тази врѣла вода се попарва бѣло брашно, докато стане гъста каша. тая каша се оставя да изстине, колкото да търпи пръста и ѝ се прибави едно парче мая, колкото санлайтъ сапунъ, предварително размита въ малко топличка вода. Оставя се да втаса на топло мѣсто, почти до прокисване. Омѣсва се съ мамулено (царевично) брашно прави се на питки, които се изсушаватъ и държатъ на сухо мѣсто, за да не мухлясатъ. При употрѣбление една питка служи вмѣсто бирена мая съ сѫщъ вкусъ и сѫщо действие. Съ тая мая може да си сложимъ и за хлѣбъ вмѣсто квасъ. 1646. Какъ да си приготвимъ практически дървено масло. Ще вземете добри орѣхи, изчиствате ги и счуквате. Слагате ги въ тава за сладко и върху тихъ огънь като ги постоянно бъркате ги довеждате до състояние да пущатъ маслото си. Това се познава като ги натиснете съ дървена лѫжица, забелязвате че вече се отдѣля масло. Тогава слагате орѣхитѣ въ торбичка и още горѣщи ги изстисквате. При добри орѣхи отъ 5-6 кгр. орѣхи се получава 1 кгр. чисто орѣхово масло. 1647. Запарване новитѣ бъчви. Тѣ не трѣбва да се употрѣбяватъ докато се не запарятъ. Когато ще се налива виното трѣбва единъ день по-рано да се оттули враната и въ всѣка бъчва да се налѣе 1-2 котли врѣла вода, следъ което враната се затваря добре и бъчвата се клати насамъ-нататъкъ за да се намокри навредъ. Горещата вода и парата разширяватъ въздуха, проникватъ въ поритѣ на дъскитѣ и премахватъ най-малкитѣ недостатъци на бъчвитѣ. Следъ това водата се излива преди да е още изстинала съвсемъ, следъ което бъчвата се изплаква съ студена вода и се оставя тъй щото да се оцѣди всичката вода. Когато ще се налива виното, добре е да се налѣе въ бъчвата малко ракия и да се разклати тъй щото ракията да накваси всичкитѣ стени. 1648. Опушване бъчва съ сѣра. Старитѣ бъчви почти винаги даватъ лошъ вкусъ и дъхъ на виното, затова е необходимо да се опушватъ съ сѣра, което става лесно. Натопява
Стр. 616
фитилъ съ сѣра и се закача на желѣзенъ тель, вкарва се въ бъчвата презъ враната, която се затуля лекичко. Щомъ изгори фитила се изважда предпазливо за да не падне въ бъчвата, следъ което тя се затъква тъй, че да не пропуска пушека отъ сѣрата. Колкото и да е била развалена бъчвата, като се опуши 1-2 пѫти, става съвсемъ годна. Виното въ такива бъчви не добива никакъвъ дъхъ, но си изменя малко цвѣта. Бъчви, въ които е стоялъ спиртъ или ракия, не трѣбва да се опушватъ защото е много опасно. Новитѣ бъчви запазватъ повече или по-малко добре виното, споредъ качеството на дъскитѣ, отъ които сѫ правени. Дѫбовитѣ дъски сѫ най-добри, понеже съдържатъ повече танинъ, който запазва най-много виното. Червенитѣ и черни вина трѣбва да се държатъ именно въ бъчви отъ дѫбови дъски, които сѫ изобилни съ танинъ. Преди да се напълни новата бъчва, изплаква се съ нѣколко литри врѣла вода, въ която се разтапя 1 кгр. соль; ако исками да дадемъ на виното приятна миризма, то прибавя се чорба отъ сварени праскови листа. 1649. Мухлясали бъчви. За пречистване на такива бъчви най-напредъ се налива въ тѫхъ ¼ литъръ сѣрна киселина, размѣсена съ ½ литъръ вода. Отъркаля се бъчвата, оставя се да постои нѣколко дни, пакъ се отъркалва и се прибавя 300 грама варь и 100 грама потасъ. После бъчвата се изплаква съ студена вода, която се държи вѫтре нѣколко часа. Налива се после отново гореща вода, сетне студена. Оставя се 24 часа и се опитва съ мирисане, дали мирише още или е загубила мухъла. Ако бъчвата и следъ това намирисва още, то тя е вече негодна. Въ противенъ случай може да се налѣе вино. 1650. Срѣдство да не мухлясватъ бъчвитѣ. Мухлясването гдѣто се държи вино, бира и др. ферментирали питиета става най-вече въ влажно време; тогава стѣнитѣ на тия праздни сѫдове се покриватъ съ плесенъ. Едно сигурно срѣдство да се избѣгне мухлясването е да се изплакнатъ такива сѫдове хубаво съ разтворъ отъ негасена варь, хлориста вар, хлориста вар или потасъ. 1651. Промиване на бурета. За тая цель се постѫпва така: Насипва се въ бурето нѣколко литри негасена варь, която се залива съ вода и бурето се затваря. Варьта кипнува тутакси и се образува изобилна пара, която напоява дъскитѣ. Тогава се прибавя нѣколко литри вода и се разклаща бурето отврѣдъ за да се измие хубаво вѫтрешностьта. Следъ нѣколко часа бурето се промива съ студена вода нѣколко пѫти и най-подиръ се из- Стр. 617
плаква съ нѣколко чаши вино. Варьта попива всичкитѣ киселини, газове итанина, които се намиратъ въ дъскитѣ. Ако бурета е ново тя поглъща и отниса всички нечистотии и това е най-доброто срѣдство за промиване. 1652. Изчистване на замърсена вода. Една чаена лѫжичка стипца на 10 литра вода. Стипцата се счуква, слага се въ водата и се оставя да се избистри и прецежда презъ филтрирочна хартия. Получава се съвършено бистра чиста вода. 1653. Изстудяване на вода безъ ледъ. Водата се налива въ бутилки затуля се и се държатъ обърнати завити въ мокъръ пешкиръ, потопени въ нѣкакъвъ сѫдъ напълненъ до половина съ вода. Този сѫдъ да се държи на течение при отворенъ прозорецъ. Вследствие процеса на изпарението въ влажната салфетка, съ която е обвита бутилката, температурата на водата въ бутилката се изстудява.
Стр. 618
Стр. 619
Стр. 620
Стр. 621
Стр. 622
Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 8.69 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||
